Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 77 ⁂ ⁂ ⁂ По замръзналата през зимата река пътувала каруца с плазове. Нещеш ли, единият кон взел да се дърпа настрани и коларят веднага понечил да го шибне с камшика, но ледът под коня се счупил и той пропаднал в реката. - Бъди благодарен, че падна - извикал коларят, - иначе щях да те пребия! ⁂ ⁂ ⁂ Богаташ поканил свещеника на имения си ден. Били Велики пости, обаче на гостите поднесли печено прасенце. Богаташът рекъл на свещеника: - Извинявай, отче! Ще ти донесат нещо друго, ти свинско няма да ядеш! Погледнал свещеникът прасенцето, потекли му лигите. Пооправил си расото, взел кръста в ръка, вдигнал го високо, прекръстил прасенцето и казал: - Милостиви Боже! Превърни това прасе в шаран! След което се нахвърлил на печеното. ⁂ ⁂ ⁂ Тръгнал един сиромах за пазара да продава дърва. Насреща му - надут богаташ. - Ей, селянино! Какво ще продаваш на пазара? - попитал богаташът. - Слама - отвърнал селянинът. - Каква слама, талигата ти е пълна с дърва! - Като виждаш, какво питаш? - рекъл беднякът и продължил пътя си. На другия ден надутият богаташ вървял по улицата с приятел, на когото разказал за бедняка с дървата и колко непочтително се държал онзи с него. Подир малко срещнали същия селянин. - Ето го вчерашния мъж! - извикал богаташът. - Не съм вчерашен - рекъл беднякът. - Скоро ще станат четирийсет години, откакто съм на белия свят! ⁂ ⁂ ⁂ Когато разпнали на кръста божия син, Той умрял, попаднал право в Ада и освободил всички грешници, които се мъчели там. Дяволът взел да плаче, че оттук нататък никой вече няма да отиде в Ада. А Божият син му казал: - Успокой се! Ще ти пратя онези, които в праведния си гняв проклинат грешниците. И в Ада пак ще стане тясно, докато не се www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 78 появя отново. ⁂ ⁂ ⁂ Копал един селянин нивата си и намерил голям скъпоценен камък. Хукнал той при съседа си, показал му камъка. А съседът го посъветвал да го занесе на царя, който сигурно ще го възнагради богато. Отишъл селянинът в двореца, само че царският съветник не искал да го пусне да влезе. Казал, че ще го направи само ако селянинът се съгласи да подели с него наградата си от царя. Нямало какво да направи селянинът, съгласил се. Зарадвал се царят на скъпоценния камък, решил да даде на селянина две хиляди рубли. Обаче селянинът паднал на колене и му се примолил за друго: вместо тази награда, да получи петдесет удара с тояга. Зачудил се царят, но си замълчал. Започнали да удрят селянина. Той броил тоягите и като станали двайсет и пет, се обадил, че останалите по уговорка трябва да получи онзи, който го довел при царя: неговият съветник. Ударили двайсет и пет тояги и на съветника, а той никак не се зарадвал. Разбрал царят каква е работата, изгонил съветника си, а на селянина дал три хиляди рубли. ⁂ ⁂ ⁂ Свещеникът и клисарят се молели в църквата. Свещеникът толкова се увлякъл, че взел да се бие в гърдите и да вика: - Аз съм най-големият грешник, Господи! Не заслужавам твоето милосърдие! Аз съм пълно нищожество! Клисарят, който гледал от него, взел също да се бие в гърдите и да вика: - Съжали ме, Господи! Грешник съм аз, нищожество съм! Обърнал се към хората свещеникът и казал: - Я вижте какво нахалство! И той се смятал за нищожество! ⁂ ⁂ ⁂ Един селянин останал без пари, а имал много разходи. Нямало от къде да вземе заем, затова отишъл при дявола. Поискал му хилядарка, като обещал да върне парите на другия ден. Дал му дяволът сумата. На другия ден отишъл той при селянина да си прибере дълга. А селянинът му казал: - Ела утре. Дошъл дяволът на следващия ден, но селянинът пак му казал: - Ела утре. |