Притчи за вътрешен мир и радост
Изтегляне 1.12 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 79 Така дяволът ходил у тях няколко дни подред, а селянинът винаги му казвал да иде на другия ден. Накрая му предложил: - За да не си губиш времето да идваш напразно, ще напиша на вратата кога да дойдеш. Дяволът се съгласил. Написал селянинът на вратата: „Ела утре“ и се прибрал вкъщи. Дяволът дошъл един-два път, все същият надпис виждал - че трябва да дойде утре. Омръзнало му, рекъл си: „Утре ще пропусна!“ и отишъл чак след като минал още един ден. А на вратата вече пишело: „Ела вчера“. „Не ми върви - натъжил се дяволът. - Изпуснах деня да си прибера парите!“ ⁂ ⁂ ⁂ Помешчик отишъл в града и взел да залага на карти. Загубил всичко: конете, файтона и парите си до копейка. Тръгнал да се връща пеша с кочияша. Дълъг бил пътят, огладнели, а нямали нищо за ядене. Седнали край реката да си починат, а в реката подскочила щука, плеснала с опашка. - Ех, да можех да изям сега тая щука с хрян! - въздъхнал помешчикът. - Ех, да можех да пийна от тая вода с хляб! - рекъл кочияшът. - Нямаше да е лошо... - съгласил се помешчикът. ⁂ ⁂ ⁂ Една жена винаги палела свещ пред иконата на свети Георги Победоносец, а змея ругаела без мярка. Омръзнало това на змея, явил й се насън и рекъл: - Само да ми дойдеш в Ада, ще видиш на какви мъки ще те подложа! Уплашила се жената, от следващия ден нататък палела по две свещи: една за свети Георги и една за змея. Като я питали защо го прави, казвала: - Знае ли човек къде ще иде после? Може да иде в Рая, а може да иде и в Ада! ⁂ ⁂ ⁂ В Рая имало два ангела. Единият вечно се излежавал върху пухкав облак, а другият непрестанно летял между Земята и Бога. Първият ангел го попитал: - Защо непрекъснато летиш ту насам, ту натам? Нося на Господ хорските послания, които започват с думите: „Помогни ми, Боже!“ А ти защо непрекъснато си почиваш? www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 80 - Защото задължението ми е да нося посланията, които започват с думите „Благодаря ти, Боже!“ ⁂ ⁂ ⁂ Рибар и ловец взели да се надлъгват. Рибарят казал: - Веднъж на въдицата ми се хвана щука. Толкова беше голяма, че нямаше да се побере в лодката. Взех брадвата и замахнах - отрязах й опашката и я занесох у дома, а главата с тялото отплува. На другата година хвърлих въдицата на същото място. Пак се улови тази щука, обаче само главата и тялото, без опашка. - Виж ти! - рекъл ловецът. - Аз пък имах едно куче, с което ходех за зайци. Ако видеше един заек, вдигаше дясната си лапа. Ако зайците са два - вдигаше и двете се лапи. За три заека вдигаше двете си предни лапи и едната задна лапа. - А за четири заека? - попитал рибарят. - За четири вдигаше и предните, и задните си лапи. - Как тогава стоеше и не падаше? - Ами... на опашката! - рекъл ловецът. ⁂ ⁂ ⁂ Един цар издал заповед да се организира състезание за най-голямата лъжа и обещал да награди щедро победителя. Какви ли не лъжи измислили царедворците, но нито една не се харесала достатъчно на царя. Всеки път се обаждал: - Не е лъжа това, защото така или иначе може да се случи! Край двореца обаче минал войник и казал, че му е известно нещо, което не може да бъде. Пуснали го да влезе вътре, ала го заплашили, че ако се провали, ще му отрежат главата. Войникът обаче не се отказал. - Говори! - подканил го царят. - Царят умря! - извикал войникът. - Царят е мъртъв! - Млъквай, млъквай! - взел да се суети царят. - Това не е вярно! Съгласен съм, че ти каза най-голямата лъжа на света! ⁂ ⁂ ⁂ Събрали се зайците и започнали да се оплакват от клетия си живот. Взели да редят: - Убиват ни хората, убиват ни кучетата, орлите и какви ли не други зверове! По-добре да умрем, отколкото да живеем в този непрекъснат ад, стига сме се мъчили! Да идем да се удавим! И скок-подскок - тръгнали към езерото, за да се удавят. Като наближили и ги чули жабите, уплашили се и се разбягали. Тогава www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 81 един заек казал: - Почакайте, приятели! Да не се давим, има и по-зле от нас! Я вижте жабите, за тях сме страшилища! ⁂ ⁂ ⁂ Една баба живеела със своята внучка. Имали си кокошчица и мишчица, да не са сами. Всеки ден ходили за вода. Бабата носела голямо ведро, внучката - по-малко, кокошчицата - ведро, колкото ябълка, а мишчицата - като напръстник. Бабата черпела вода от кладенеца, внучката загребвала от събралата се в корубата на дърво вода, кокошчицата - от локва, а мишчицата - от водата в отпечатъка от козе копитце. Един ден, като се връщали с водата, минали през градината. Под едно дърво седял заек. Духнал вятър, паднала ябълка върху главата му, хукнал заекът и подплашил водоносците. Забравили те водата и побягнали към къщи. Бабата се тюхкала: - Какъв мечок само, без малко да ме събори и да ме изяде! Внучката плачела: - Ама че страшен вълк, бабо, само как скочи върху ми! Кокошчицата кудкудякала от печката: - Едва се отървах, щеше да ме разкъса лисицата! А мишчицата цвъртяла изпод печката: - Страшни са зъбите на мустакатия котак! В това време заекът стигнал до гората, спрял под един храст и си казал: „Божичко, какво ми се случи! Да ме сподирят четирима ловци, и всичките - с кучета! Добре, че отървах кожата!“ ⁂ ⁂ ⁂ Богаташ сънувал, че гледа в огледалото и не се вижда. Събудил се, спомнил си съня и изтичал до огледалото. Като се видял, зарадван си отдъхнал и казал: - Докато сме двама, значи съм жив! Чул го слугата и попитал: - Господарю; да не би ако не се видиш в огледалото да си мислиш, че си умрял?! ⁂ ⁂ ⁂ Спасителят вървял заедно с апостол Петър, който бил потънал в мисли, но изведнъж му казал: - Струва ми се, че е много хубаво да си Бог. Половин ден само да бъда Бог, после съм готов пак да стана апостол Петър! www.spiralata.net Книгата четете благодарение на Ал. Тодоров 82 Господ се засмял и решил да удовлетвори желанието му, като го остави да бъде Бог до вечерта. Край едно село видели жена, която пасяла гъски. Оставила гъските на ливадата, а самата тя тръгнала да се връща в селото. Попитала Петър: - Защо оставяш птиците? Кой ще ги пази? А гъсарката му рекла: - Отивам на храмовия празник. Господ да ги пази днес! Тогава Господ казал на Петър: - Искаше ми се да заведа и тебе на празника, но при това положение ще трябва да отида сам. Пасъл Петър гъските до вечерта и повече не поискал да бъде Бог. ⁂ ⁂ ⁂ Богат селянин търсел да си наеме човек да му окоси ливадата. Само че бил толкова стиснат, че никой не искал да му работи. Научил това един хитър пришълец и отишъл да иска от богаташа сено за коня си. Онзи веднага му казал: - Млад си, здрав и прав си, ела да ми свършиш една работа! - Може - рекъл мъжът. - Колко плащаш? Парите ще са според работата. Съгласил се мъжът. Дал му богаташът хляб и сланина, завел го да му покаже ливадата си, а после си тръгнал. Огледал се мъжът, легнал на тревата и спал до вечерта. Всеки ден ходел уж да коси, а господарят винаги му давал хляб и сланина. След време мъжът казал: - Плащай ми вече! Окосих ти тревата от край до край! А богаташът му дал само няколко копейки. Мъжът го помолил да добави поне парче сланина, но богаташът не му дал нищо повече и казал, че и тия пари са му много. Тогава мъжът проклел ливадата - всичката трева веднага да израсте, все едно, че не е косена! Отишъл богаташът да види ливадата и наистина все едно, че не била косена. „Магьосник е бил!“ - плюл си в пазвата той и така останал с пръст в устата. Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|