Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Още от малък исках да бъда служещ. Моята съпруга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансиона. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил военноморски капитан. Бях убеден, че съм открил призванието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили! Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследванията ми се оказаха лоши. "Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен", казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? - това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна възраст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското училище. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех! Животи наред бях служил в армията. Беше естествено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско предизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна мисия. Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си - все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук - също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време споменах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се радвам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка. 19. АРОН И СФЕРАТА НА СЪЩНОСТТА Бележка на писателя: Това е една кратка история, споделена от Крион пред слушателите в Седона, Аризона, за търсенето на един човек на младост, изцеление и мъдрост. Парите не били проблем, понеже той обикалял света в търсене на мечтата, която постоянно му се изплъзвала. *** И така, Арон бил богат човек на Земята и когато навършил 40 години, се разтревожил от онова, което видял в огледалото. Защото оттам го гледал един мъж, който започвал да се променя и да остарява. Навсякъде около него приятелите му се разболявали от различни болести, а много от тях умирали. И той си казал: "Какво мога да направя, за да променя това? Все трябва да има някакъв отговор. Знам, че това богатство не ми е дадено случайно." Арон бил вярващ човек с голямо семейство. Той си казал: "Ще използвам богатството си, за да открия онова, което наричат фонтана на младостта." Отишъл при един мъдрец и го попитал: "Съществува ли фонтанът на младостта?" Шаманът му казал: "Не точно, но има нещо, което наричаме "сферата на същността". Тя е реална и физическа; ще удължи живота ти и ще излекува болестите ти. Освен това ще те дари с голяма мъдрост." "О, мъдрецо," рекъл Арон, "кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?" А мъдрецът отвърнал: "Ами, един от начините е да намериш чашата на Христос." "О, не!", възкликнал Арон. "Това е Светият Граал, а аз не вярвам в него. Моята религия не подкрепя такива неща." Тогава мъдрецът се усмихнал и отвърнал: "Арон, ако щеш вярвай, но сферата на същността и чашата на Христос и Светият Граал са били пренесени в кивота на завета." "Как е възможно", учудил се Арон. Кивотът предшествал значително раждането на Христос. Той отхвърлил последните думи на шамана и се втурнал в преследване само на онова, което го интересувало. "Кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?" Шаманът отговорил: "Можеш да я имаш, ако решиш, защото ясно виждаме твоя договор и знаем, че можеш да я намериш. Трябва само да започнеш търсенето и да оставиш Бог да те води." Арон много се развълнувал, защото го изтълкувал в смисъл, че той е предопределен да изнамери сферата на същността за планетата! "Щом веднъж открия сферата на същността", мислел си Арон, "ще помогна и ще излекувам хиляди хора." Той самият щял да живее дълго, а също и близките му, приятелите, роднините му. Това било по-хубаво, отколкото си представял. И Арон повярвал на мъдреца, защото нямал причина да се съмнява в него. И така, той започнал търсенето, мислейки: "Къде да отида най-напред?" Отговаряйки интуитивно на въпроса си, той си казал: "Първо ще посетя онези места на планетата, които се отличават с най-силна енергия." Дошъл в Седона (смях откъм аудиторията). Търсил навсякъде и разговарял с пазителите на каньоните. Пазителите казали: "Не е тук. Потърси другаде." Пътуването му го отвело до някои от най-светите места на планетата. "Кое е най-висшето религиозно място?", запитал се Арон. И си отговорил: "Моят дом! Ще отида там." Така Арон отишъл в свещената земя и посетил много религиозни водачи, някои от които никога не били чували за сферата на същността, а други казвали: "Да, чували сме и знаем. Продължавай да търсиш, ти си този, който ще я намери." Така Арон стигнал до други места, до съседната земя Египет. И там задал същите въпрос и получил почти същите отговори. Отишъл в Перу, а после и в Индия. Срещнал хора, които твърдели, че те самите са сферата на същността; че трябвало само да остане при тях и да им отдаде предаността и имуществото си. Те представлявали сферата на същността и той щял да има дълъг живот, стига да останел при тях. Арон не бил глупав и знаел, че сферата на същността била нещо материално, което можело да бъде докоснато и било предназначено за цялото човечество, а не само за група избраници. Търсенето на Арон продължило много, много години; междувременно той остарявал и се променял. Това го плашело и той взел да се тревожи. Тревогата смущавала функциите на тялото му и той се разболял. Лежал на смъртния одър, заобиколен от хората, които го обичали. Знаел, че не успял да намери сферата на същността. Бил сърдит на мъдреца, който му казал, че ще я намери. "Що за номер е това?", питал се той. "Какво направи с мен Бог?" Арон бил болен и потиснат от факта, че сферата на същността му се изплъзнала. Близките му били свидетели на безплодните му търсения и му казвали неведнъж да прекрати издирването за свое добро. Той бил много изморен и копнеел за сън. На следващата сутрин се събудил и станал. Чувствал се чудесно, но някак различно. Когато водачите му се доближили до него, той осъзнал, че е умрял. В този момент изпитал негодувание и казал на водачите си: "Зная кои сте и зная къде отивам. Беше много глупав номер мъдрецът да ми каже, че ще намеря сферата на същността, а аз да не успея да я открия. Защо ме измамихте?" Водачите му се усмихнали и в съвършена любов го обгърнали в енергията си. И го помолили да се обърне и да погледне назад. Там, на мястото, където доскоро Арон лежал, била сферата на същността! Там била! Била материален обект и Арон можел да я докосне, защото през цялото време лежала в сърцето му. Арон онемял от благоговение пред видяното. Той погледнал към струпаните наоколо роднини и се изумил! Защото тези живи човешки същества, които ридаели и скърбели заради смъртта му - във всяко едно от тях лежала същата сфера на същността. Тогава Арон разбрал, че сферата на същността не била само една. "Тя е за цялото човечество", бил казал старият мъдрец. "Ще я намериш, ако я потърсиш." Но никога не бил казвал, че тя е само една! И тогава Арон разбрал. Погледнал водачите си и проумял. Усмихнал им се и казал: "Благодаря ви. Защото сега разбирам договора и урока си." После се обърнал и поел между своите ангели приятели към светлината - към мястото, което бил посещавал много пъти. Не искал да остава нито миг повече в тази ниска вибрационна енергия. Дори за това кратко време в новата вибрация, Арон разбрал още, че всичко научено в този живот щяло да премине в следващата му инкарнация и нямал търпение. Защото познавал пътуването през тунела - през пещерата, където се пазят хрониките на инкарнациите. После залата за почести, а след това плановите съвещания и завръщането на планетата. И знаел, че когато се върнел, щял да успее да намери сферата на същността. Щял да го направи още като дете и щял да живее много дълго. Защото този път щял да си спомни; щял да запомни урока, че сферата на същността е дарът на скъпоценната частица от Бог във всеки един човек. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|