Притчите на Крион
Изтегляне 0.56 Mb.
|
| Послепис на писателя:
Смисълът на тази притча е ясен за всекиго. Крион казва, че всички вие четете тези слова по предварителна уговорка! Бог ви дава способността да се протегнете и да откриете Светия Граал, защото сферата на същността е Бог във вас. Тя е частицата от Бог, която живее във всеки един от вас и която мнозина наричат Висшия Аз. Тази притча скандира: "Протегнете се, вземете я и бъдете здрави. Живейте дълго. Бъдете на вашето блажено място. Бог иска да останете тук и да живеете дълго." Някои от вас казват: "Това не може да бъде, защото се оглеждам наоколо и не виждам доказателства за вашите думи." Но Крион ви казва, че когато достатъчно хора направят това, вие наистина ще видите промяната навсякъде около вас. Но тя трябва да започне тук, в стаята, където седите в момента, и в стаите като нея по цялата планета. Във вашето смирение можете да потърсите онова, което носите още от раждането си, и чрез личното ви откритие можете да промените хода на процесите около вас, които на свой ред ще повлияят на другите и накрая ще променят областта, където живеете! Вие носите в себе си семената на универсалния Божи Дух и съпътстващата го мъдрост и изцеление. Бог ви призовава да се протегнете навътре в себе си и да откриете истината и мира, който върви с нея - и планетата ще се промени благодарение на онова, което правите в миговете на покой. 20. УО И ГОЛЕМИЯТ ВЯТЪР Бележка на писателя: Бог ни е обещал, че да бъдем "в нашия договор" означава да бъдем в нашата страст. Означава също така, че ще бъдем на точното място в точното време за всичко, което сме планирали да свършим в този живот. Това е нашата последна история - и сигурно ще ви накара да премислите отново какво според вас е "точното място в точното време". *** Вече сме споменавали едно създание, което наричаме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същество, крачещо по планетата. Уо не е замислен да представлява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за целта на тази история и за по-лесно разказване Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър". Уо бил просветлен човек и живеел на съвсем малък остров заедно с много други хора. Уо водел добър живот, защото наистина следвал пътя си. Ще го наречем воин на светлината, защото съвестно медитирал и следвал Духа. Имал добри деца, които бил възпитал с любов в същността на Духа. Всички съседи обичали Уо, защото виждали, че е добър човек. Живеел си той на острова и всеки ден казвал: "О, Боже, аз те обичам. Толкова много искам да осъществя договора си - на точното място в точното време. Само това искам." Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на вълните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал: "О, Боже, постави ме там, където ми е мястото. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място - според моя договор." Виждате ли, Уо постъпвал правилно, затова заслужавал голямо уважение. Той казвал още: "И в тази Нова епоха, о, мили Боже, имам едно голямо желание в тази Нова епоха. Знам, че някои хора никога не получават този дар, но ако ми е съдено, позволи ми да видя моите ангели водители - поне веднъж." Сега познавате съкровените процеси в живота и ума на Уо. Това е Уо. Но ето, че към острова приближила свирепа буря. Уо се изплашил, защото бурята като че ли щяла да помете дома му. От стотици години не се била извивала толкова силна буря. Междувременно много хора напуснали острова. Но Уо останал, убеден, че ще бъде на точното място в точното време, точно както бил съ-творил. Той очаквал всеки момент да стане чудо и вятърът да промени посоката си. Но не станало така. Вместо така вятърът се усилвал все повече и повече. Призовали хората да се затворят в домовете си и им казали: "Не излизайте навън, защото ще пострадате." И хората се затворили в къщите си, откъдето наблюдавали вилнеещите ветрове и надигащите се вълни. Видели как от домовете им започнали да се откъртват цели парчета и много се изплашили. Но Уо мълчал. Вече не разговарял с Бог за случващото се. Понеже бил сърдит. Даже бил бесен, защото се чувствал предаден. "Колко години се молих за едно-единствено нещо, а когато моментът дойде, не го получих?", оплаквал се Уо и колкото по-свирепи ставали ветровете, толкова повече се ядосвал. "Бог не избави мен и семейството ми от това опасно място!", крещял Уо в отчаяние, докато чувал и усещал как верандата на дома му се откъртила от къщата. Междувременно прекъснало електричеството. Уо чул как на улицата спрели камиони, за да натоварят хората. Извикали им по високоговорителите: "Тук не сте в безопасност. Качвайте се в камионите, докато е време. Ще ви отведем в училището, защото сградата е солидна. Там ще имате сигурен подслон." Големите камиони събрали всички жители на острова и ги откарали в различни училища и църкви. Уо се озовал в едно от най-големите училища, близо до дома му. Влязъл вътре с много други съседи и се вгледал в лицата им. Хората били пребледнели и изплашени, но в очите на Уо се четял само гняв към Бог. Те наклякали в мазето, където си мислели, че са в безопасност, но токът и там спрял - и останали на тъмно. Запалили свещи, но в това време започнала да нахлува вода, а ветровете взели да събарят стените. Хората чували стенанията на цимента и дървото. Седели скупчени в тъмното, обзети от ужас, без да издават никакъв звук. И тогава Уо стигнал до удивително заключение. Осъзнал, че не се страхува. Бил много ядосан, но не и изплашен. Огледал се и видял скупчените хора, нагазили до глезените във вода, треперещи от студ без никакво отопление и светлина. Видял ужаса им. Повечето били убедени, че тази нощ ще загинат. Отвсякъде се чувало, че бурята все още не се е разразила с цялата си мощ. Ако училището рухнело, те щели да останат на произвола на стихиите, вятъра и дъжда. Дотогава никой човек не бил изпитвал силата на природата с такава сила. А Уо се надигнал от мястото си, кипнал от гняв. Прегърнал близките си и им казал: "Чака ни работа. Не се бойте." Вгледал се в очите на децата си и промълвил: "Вижте, в моите очи няма страх, защото ми е обещано, че ще се спасим." Тогава той тръгнал от съсед на съсед и от група на група. Разказал им за своята любов към Бог и ги уверил, че Бог никога не го бил предавал. Казал им, че ще се спасят, и споделил с тях любовта, която излъчват само просветлените хора! След всеки разговор Уо виждал как ужасът се разсейвал като черен облак, а на негово място се появявала надежда. Някои от хората запели и постепенно ужасяващата тишина била заменена от песни. Някои от хората започнали да разказват анекдоти и да се смеят, а страхът намалял. Ужасът си отишъл. Така, обикаляйки от група на група, Уо изпълнил своята мисия тази вечер. И сякаш по някакво чудо бурята ги отминала. Вместо да помете острова, тя минала встрани и вместо да се усили, тя отшумяла. Така че, когато Уо привършил обиколката си, бурята била утихнала достатъчно и хората се прибрали по домовете си със същите тези камиони, които ги докарали в училището. Слънцето изгряло и Уо осъзнал, че изкарали цялата нощ в мазето. Когато излезли навън, ветровете почти били стихнали. Колко бързо се развиделило! Птичките чуруликали, слънцето греело, а хората поели към домовете си. Вярно, някои от тях се натьжили, когато видели разрушенията. Покривът на Уо също бил отнесен, а водата била унищожила повечето покъщнина. През следващите седмици хората започнали да възстановяват разрушенията и всичко вървяло гладко. Постепенно на острова се понесла една история. Появили се репортажи и разкази за случилото се онази нощ в училището. Хората казвали, "Имаше един човек и неговите помощници, които дойдоха при нас в най-черния мрак. Те ни казаха, че ще се спасим и ни вдъхнаха надежда. Осветиха мрака с любов и спокойствие. Внесоха надежда в ужасеното ни съзнание и дори ни разсмяха. Накараха ни да запеем и ни промениха, защото престанахме да се страхуваме. Първи откликнаха децата ни, защото в техните очи видяхме, че няма от какво да се страхуваме и се успокоихме. Името на този човек е Уо." Десетки семейства разказвали тази история и за огромно смущение на Уо го поканили на церемония, където да бъде удостоен с почести. Уо отишъл с нежелание на церемонията и изслушал разказите на съседите за това как той и другарите му им помогнали в страшната нощ. След церемонията Уо отишъл на брега и седнал край водата. Там осъзнал какво означавало "да бъде на точното място в точното време". Осъзнал, че всичките му молитви и цялата му способност да съ-творя-ва като човешко същество в Новата епоха били дали плод. Виждате ли, Уо се. молел да се озове на точното място в точния момент и точно това станало! Осъзнал, че молитвите му били чути сто процента. И заплакал, защото разбрал, че 100-процентовото сътворяване означавало, че онази нощ хората били видели неговите водачи. Всяка група съседи била видяла трима: Уо и неговите "двама другари". Уо знаел, че онази нощ обикалял в тъмното сам - поне така си мислел. Но всички били видели неговите ангели. Бог бил откликнал на молитвите му - на всичките до една. Така че, макар да не го съзнавал, неговите ангели водачи се виждали ясно на светлината на свещите. Съседите ги били видели и благодарение на тяхното описание Уо видял водачите си! Вярно, изгубил дома си, къщата пострадала, но договорът, който бил обещал да изпълни, преди да дойде на Земята, бил изпълнен и в сравнение с това всичко бледнеело. Всичките му молитви за съ-творение били свързани с желанието да бъде на точното място в точното време. Уо осъзнал, че Бог го бил удостоил с пълното, истинско чудо на съ-творението. От този момент Уо знаел какво е да съ-творяваш и да се молиш за договора си. Знаел, че това не те освобождава от изпитанията. Нито спестява на някого земните сътресения. Означавало, че ще бъде на своето блажено място и ще изпитва душевен покой в разгара на тези събития. А също и че ще може да помага на другите хора в нужда. Животът му се променил из основи, понеже той открил своята страст - да съумява да внася мир в живота на другите, на точното място и в точното време. Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|