Проблемите на човечеството
Изтегляне 217.35 Kb.
|
Свързани:
Halogen elements-by-Zorry, Parthenon, CV updated
| 5. Божествени подходи
Към всички споменати досега истини, които са от съществено значение за човешкото развитие, трябва да се добави още една. Все още се усеща само смътно, тъй като е по-всеобхватна от всяка истина, която досега се е представяла на съзнанието на човешката раса. Тя е по-всеобхватна, защото е свързана с Цялото, а не само с отделния човек и неговото лично спасение. Това е още едно разширение на индивидуалния подход към истината. Нека го наречем истината за великите циклични подходи на божествено към човешко; всички световни Спасители и Учители са символ и гаранция. В някои велики моменти през вековете Бог се е приближавал до Своя народ и в същото време човечеството е полагало големи, макар и често несъзнателни усилия да се доближи до Бога. В известен смисъл това може да се разглежда като признаване от трансцеденталния Бог на иманентен Бог и като желание на Бога в човека да се доближи до Бога в Цялото, Който е по-велик от Цялото. Усилията на Бог, действащ чрез Главата на духовната Йерархия и нейните членове бяха умишлени, съзнателни, преднамерени. Усилията на човека в миналото са били до голяма степен несъзнателни; те са били водени от трагични обстоятелства, отчаяна нужда и упорит подтик от страна на иманентното Христово съзнание. Такива големи подходи са били проследявани през вековете; всеки път те донасяха по-ясно разбиране на божествената цел, ново, свежо откровение за божественото качество, утвърждаване на някои аспекти от новата световна вяра и бележка, и звучене на нотата, която създава нова цивилизация и култура или ново признание на връзката между Бог и човека или между човека и неговия брат. Много отдавна, в дълбините на историческите времена (които са загатнати в символиката и Библиите на света) се е случило първото голямо Приближаване, когато Бог е обърнал внимание на човека и нещо се е случило - под действието и волята на Създателя Бог, трансцеденталният Бог - засегна първобитния човек и „той стана жива душа“. Когато най-силният копнеж за неопределеното и неузнаваемото добро се прояви в ембрионалните копнежи на немислещ човек (буквално немислещ на този етап), той предизвика отговора на Божественото; Бог се приближи до човека и човекът се изпълни с живота и енергията, които след време ще му позволят да признае себе си като Божи син и в крайна сметка да изрази това синовство съвършено. Този подход беше белязан от появата на умствената способност в човека. Зародишът на способността да мисли, разсъждава и знае е бил имплантиран в човека. Универсалният разум на Бога започна да се отразява в малкия ум на човека. Казват ни, че по-късно, когато умствените способности на първобитното човечество се развили, стана възможно друго Приближаване или Сближаване между Бога и човека, между духовната Йерархия и човечеството - вратата към Царството Божие беше отворена. Човекът научил, че може да поеме по пътя, водещ към Светилището, благодарение на любовта. Към менталния принцип беше добавен - отново чрез силата на призива и отзивчивия отклик - друг божествен атрибут или принцип, принципът на любовта. И двата големи подхода направиха възможно човешката душа да изрази или прояви двата аспекта на божествеността: Интелигентност и Любов. Интелигентността днес процъфтява чрез знанието и науката; тя обаче все още не е разкрила достатъчно ясно скритата красота на мъдростта. Любовта в наше време едва започва да привлича човешкото внимание; нейният нисш аспект, Добрата воля, едва сега започва да се признава като божествена енергия и засега остава въпрос на теория и надежда. Буда дойде, въплъщавайки божественото качество на мъдростта; Той беше проявление на Светлината и Учител на Пътя на просветлението. Той демонстрира процеса на просветление в Себе Си и стана "Просветлен". Светлината, мъдростта, разумът - като божествени, а същевременно и човешки атрибути - са фокусирани в Буда. Той насърчи хората да следват Пътя на Просветлението, чиито аспекти са мъдрост, умствено възприятие и интуиция. Тогава дойде следващият велик Учител, Христос. Той въплъти един още по-всеобхватен божествен принцип, по-велик от Ума – принципът на Любовта; в същото време Той носеше със Себе Си цялата светлина, която беше в Буда. Христос беше израз както на светлина, така и на любов. Христос представи три много важни концепции на вниманието на хората: 1. Изключителната стойност на отделния Божи син и необходимостта от интензивни духовни усилия. 2. Предоставената възможност на човечеството да направи голяма крачка напред и да получи ново раждане. 3. Методът, чрез който човек може да влезе в Божието царство, изложен от Него в думите: „Възлюби ближния си като себе си“. Индивидуални усилия, групови възможности и идентификация един с друг – това е посланието на Христос. По този начин имаше четири големи подхода на божественото към човешкото - два основни и два по-малки. Малките подходи ни изясниха истинската природа на великите подходи и ни показаха, че това, което ни е било дарено в най-далечната история на расата, е нашето божествено наследство и носи в себе си зародиша на нашето крайно съвършенство. Петият велик подход стана възможен сега и ще се осъществи, когато човечеството подреди къщата си. Ново откровение витае над човешката раса, откровение, за което четирите предишни подхода са подготвили човечеството. Новото небе и новата земя са на път. Думите „ново небе“ означават напълно нова концепция за света на духовните реалности и може би, за природата на самия Бог. Не могат ли сегашните ни представи за Бог, като Вселенски разум, Любов и Воля, да бъдат обогатени с някаква нова идея и качество, за които все още нямаме име или дума и изобщо не ги разбираме? И трите концепции за природата на божествеността - ум, любов и воля - са били напълно нови, когато са били представени за първи път на човечеството. Какво ще донесе на човечеството Петият подход, ние не знаем и не можем да знаем. Несъмнено ще доведе до същите конкретни резултати в човешкото съзнание като предишните Приближения. Вече няколко години духовната Йерархия на планетата се доближава до човечеството, това обяснява разпространението на великите концепции за свобода, толкова близки до сърцата на хората навсякъде. Мечтата за братство, приятелство, световно сътрудничество и мир, основан на правилни човешки отношения, се очертава все по-ясно в съзнанието ни. Ние също си представяме нова жизненоважна световна религия, универсална вяра, чийто корени са в миналото, но носеща със себе си нова красота и жизненоважно откровение. В едно можем да бъдем сигурни: Петото приближение по някакъв дълбоко духовен, но много реален начин ще докаже истината за иманентността на Бог и тясната връзка между трансцеденталния Бог и иманентния Бог, тъй като и двата израза за Бог са верни. Изтегляне 217.35 Kb. Сподели с приятели:
|