Договор за наем – съглашение, по силата на което едно лице – наемател предоставя за временно ползуване дадена вещ на друго лице – наемател срещу парична сума – наем , които наемателя се задължава да плаща.
Характеристики на договора:
1.Договорът за наем има само облигационно правно действие, т.е. наемателя получава облигационно право на ползване, а не вещно право. Правата на наемателя да противопоставими единствено на наемодателя. Правото на ползвателя се противопоставя на всички лица.
Наемател – няма собственическа защита има право на защита с владелчески иск по чл.76 ЗС. Но най-често не може да се защити сам, а трябва да иска от наемодателя защита срещу трети лица.
Ползвателят – има защита с всякакви искове: владелчески – чл.75,76 ЗС ; ревандикационен – чл.108, негаторен 109(1) ЗС. Това са петиторните искове.
Чл. 75 ЗС. Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Чл. 76 ЗС. Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
Чл.108 ЗС. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Чл. 109 ЗС. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
2.Договорът за наем е винаги двустранен и възмезден.
3.Той е неформален договор – практикува се писмена форма, което е форма за доказване, а не форма за действителност.
4.Договорът за наем поражда правоотношения с трайно времетраене. Задълженията по договора са или с постоянно изпълнение или с периодично изпълнение / на наемателя /.
Съдържание: използване на вещ срещу плащане на пари.
Договорът може да се сключи по два начина:
1.Безсрочен договор – не е определено времетраенето;
2.Срочен договор за наем. Законът установява императивни граници за срока – максимум 10 год. Когато договорът е сключен чрез представител и той не е овластен да извършва сделки на разпореждане – 3 год.
Сподели с приятели: |
