Проект Актуализация на стратегическата рамка за постигане на устойчиво интегрирано развитие на община Омуртаг актуализиран документ за изпълнение на общинския план за развитие на за периода 2010-2013 г

1.3. Социална сфера

Демографската ситуация отразява моментното състояние на процеса на естествено възпроизводство и взаимосвързаните демографски структури. Демографският фактор оказва въздействие върху регионалното и местното социално-икономическо развитие в два аспекта, съответстващи на двойнствената роля на населението в общественото производство:

1. 
   При формиране на потреблението на стоки и услуги;
   
2. 
   При формиране на работната сила, икономическата активност и доходите.
   

Към 31.12.2009 г. по данни на НСИ населението на община Омуртаг е 24256 д. или 19% от населението на област Търговище. За сравнение - при преброяването на населението в страната, през март, 2001 г., община Омуртаг е с 25212 д., а при предпоследното преброяване през дек., 1992 г., населението е 27000 д. Геодемографската ретроспекция показва, че броят на населението е сравнително стабилен до края на 80-те години, след което общината е въвлечена в общия процес на намаляване. Между преброяванията през 1985 и 1992 г. населението намалява с 1,6% средногодишно. През следващият междупреброителен период 1992-2001 г. намаляването продължава, но с по-бавен темп от –0,7% средногодишно. За годините след последното преброяване броят намалява средно с 0,5% годишно. Това означава, че тенденцията на намаляване се запазва, но с отшумяването на емиграционната вълна, то протича по-бавно. Общо за петгодишния планов период 31.12.2004 г. - 31.12.2009 г. промяната е –3,7% (-2,5% за страната и –5,2% за Област Търговище), в т.ч. -3,1% за общинския център и -4,1% в селата от община Омуртаг.

Съвкупното влияние на естественото възпроизводство и миграциите – външни и вътрешни, засега осигурява относителна демографска стабилност на общината, но факторният анализ предполага намаляването на населението и в бъдеще. Намаляването на броят е най-видимата страна на неблагоприятната ситуация в демографската сфера и следва да се отчита при планирането на приоритетите и мерките. Тенденцията е валидна и за останалите общини от Област Търговище. Обобщено, динамиката на броя на населението, определя демографската макрорамка в която ще се реализира планът за развитие на община Омуртаг до 2015 г.

По брой на населението община Омуртаг вече навлиза в диапазон граничещ с малките общини, заедно с общините Свиленград, Чирпан, Елин Пелин, Исперих, Провадия, Мездра, Своге и др. (20000-25000 д.).

Гъстотата на населението в общината е 61,6 д./км². Тя е по-ниска от средната за страната, но в областта по този показател отстъпва само на община Търговище. В гр. Омуртаг живеят 8725 д. (31.12. 2009 г.) или 36% от населението. По големина общинският център е сходен с градовете Лясковец, Велики Преслав, Кричим, Гълъбово, Белене, Септември и т.н. Останалите 64% от населението (15531 д.) са разпределени между 41 села. Напълно обезлюдено е само с. Железари.

Различията между броя на населението по постоянен и настоящ адрес са значителни. В таблиците на ГРАО за население по постоянен и настоящ адрес към 15.10. 2010 г., с постоянен адрес в община Омуртаг са посочени 32351 д., а с настоящ 25226 д. Разликата е следствие главно от външните миграции. В селата Церовище, Змеино и Горско село, напр., регистрираните с постоянен адрес почти два пъти превишават тези с настоящ адрес.

Тридесет от селата са с население под 500 д. В тях са ограничени не само възможности за естествено демографско възпроизводство, но отсъства и критичен минимален население за осъществяване на относително самостоятелни селищни функции. Това определя акцентите на политиката в общината, която трябва да бъде насочена към ограничаване на неблагоприятните демографски процеси и формирането на опорни (устойчиви) селищни центрове във всички части на общината. По отношение на тях би трябвало да се провежда по-активна политика, но без да се залага на необосновани оптимистични демографски очаквания.

Броят на населението и демографската му структура се определят от режима на естественото възпроизводство и миграционното салдо. Община Омуртаг се характеризира с почти нулев естествен прираст и отрицателен механичен.

Докато нивото на естественият прираст е сходно с това за предходния период 2000-2005 г., то преминаването към трайно отрицателен (при това с голяма стойност) миграционен прираст е привидно нов момент. Най-вероятно, това се дължи на включването от 2007 г. насам на данните за външните миграции.
Естественият прираст е резултативна величина (разлика) на основните компоненти на естественото движение на населението - раждаемостта и смъртността.

За разлика от множество други общини с предимно селско и застаряло население, тук отсъства трайно намаляване на броя на живородените, което се потвърждава от данните в долната таблица.

Раждаемостта в общинския център превишава раждаемостта в селата с 3 процентни пункта, което се определя от по-младата възрастова структура на градското население. От селата с по-голям брой живородени са Беломорци, Церовище, Камбурово, Зелена морава, Илийно и Звездица (11-16 деца). В десет от селата няма нито едно родено дете през 2009 г.

Смъртността на населението е вторият важен процес, определящ количествените параметри на естественото движение на населението.
Табл №13 Умрели в Община Омуртаг

	2002 г.	2003 г.	2004 г.	2005 г.	2007	2008 г.	2009 г.
Умрели (д.)	266	311	360	310	338	314	286

Изт. ТСБ - Търговище
Забелязва се нарастване на броя на умрелите, респ., на показателят смъртност. Средногодишният брой на умрелите в общината за периода 2007-2009 г. е 313 д. при 287 д. за 1997-2004 г. Равнището на смъртността средно за периода е 12,7‰, т.е. с около два пункта по-ниска от смъртността за страната и област Търговище. За сравнение, през 2003-2004 г. смъртноста е 10,4‰ и превишава показателя за страната и областта с 4-5 проц. пункта. Разликата в нивата на смъртност мвжду града и селата са задълбочава успоредно с интензивното застаряване на селското население. За 2009 г., напр., селата са със смъртност 12,8‰, а гр. Омуртаг с 9,8‰.

Детската смъртност е социално силно чувствителен показател. За 2007-2009 г. тя е 11‰ или близка по стойността средно за страната. В това отнощение през изминалите десет години е осъществен голям прогрес като детската смъртност е снижена два пъти.

Докато общо за 2002-2004 г. общината е загубила от 47 д. от отрицателен естествен прираст, то за 2007-2009 г. тя е с +34 д. (-18 д. за 2005-2009 г.). Положителният естествен прираст вече се дължи изцяло на общинския център. На селата се падат 59% от живородените в община Омуртаг, но 70% от починалите. Влошената характеристика на възпроизводствените процеси в селската територия е трайно явление, което ще оказва въздействие върху социално – икономическото развитие на общината.

Механичното движение на населението включва заселванията и изселванията с резултативна величина механичния (миграционен) прираст. Тенденциите в миграциите зависят от множество социално-икономически и др. фактори проявяващи се на национално, така и на местно ниво.

Миграционите движения на населението от и към община Омуртаг имат значителен обем. За петгодишният период, предхождащ разработването на ОПР, в общината са се заселили общо 5087 д., или по 848 д. средногодишно. Заселванията са главно в гр. Омуртаг и селата Илийно, Беломорци, Зелена морава и Камбурово.

Броят на изселените от населените места от общината, общо за периода 1999-2004 г. възлиза на 4975 д., или по 829 д. средногодишно. Най-голям е броят на изселилите се от гр. Омуртаг, както и от селата Врани кон, Илийно, Пъдарино и др.

Механичният прираст за общината като цяло за предплановия период е положителен (+112 д.), като само през 2003 и 2004 г. е отрицателен. През останалите 4 години от проучвания период механичният прираст е с ниски положителни стойности. Механичният прираст е положителен за 17 населени места, сред които са гр. Омуртаг и селата Царевци, Рътлина, Кестеняво, Илийно, Звездица и др.

Анализът на данните за периода 2005-2009 г. показва, че мащабът на миграциите вече е по-нисък. Средногодишният брой на заселилите се е 438 д., а изселените 621 д. В общината общо са се заселили 2189 д. и са се изселили 3107 д. Механичният прираст е преминал от слаб положителен в добре изразен отрицателен (-918 д.). Това важи и за гр. Омуртаг. Положителен миграционен прираст общината има само през 2006 г. Той е в основата на намаляването на броя на населението на общината.

Населението на община Омуртаг традиционно участва във външните миграции. През последната отчетна година в чужбина са се изселили 216 д., главно в Германия (112) и Турция (97). Заселили се от чужбина са 23 д., почти изцяло от Турция.

Развитието на общината има шанс да я превърне в територия, привличаща население. За това са необходими, както мерки за стимулиране на икономическата активност, така и за повишаването на качеството на обитаване – жилищни условия, транспорт, търговско обслужване, екологична среда и др. При това, възможностите за положителен механичен прираст на общината се основават не само на притегателната сила на общинския център, но и на потенциала за заселване в селата.

Полово-възрастовата структура на населението е в тясна двустранна връзка с процеса на естествено възпроизводство. Състоянието и развитието на демографските структури има голямо приложно значение при оценката на потребностите на населението и политиките в общината, осигуряващи равнопоставеност и перспективи пред половете и демографските поколения.

Половото съотношение разкрива превес на жените с около 350 д. Разликата в полза на жените се засилва. Това е характерно като цяло за страната и е резултат от ниската раждаемост и увеличената продължителност на живота, особено при жените. Община Омуртаг се отличава с изразен превес на жените в общинския център (450 д.) и минимален (около 100 д.) превес на мъжете в селата. Проследено във времето това състояние е устойчиво, като превесът на жените в гр. Омуртаг нараства, а превесът на мъжете в селата постепенно се стопява. Общо жените на пенсионна възраст (над 60 г.) са с около хиляда повече от мижете в пенсионна възраст (над 63 г.).

Сравнено с общите данни за страната и за област Търговище, процесът на застаряване на населението в общината не е толкова напреднал. Най-често използваните за сравнение възрастови съотношения са изложени в таблицата.

Динамиката на главните възрастови групи в община Омуртаг постепенно преминава към възрастовата структура от регресивен тип. Това е следствие от стесненото възпроизводство и на свой ред оказва негативно въздействие върху неговите параметри. Тази структура ще оказва нарастваща роля върху развитието на услугите, които се преориентират към възрастното население, за сметка на относителното “свиване” на обслужващите дейности свързани с младите възрасти. Тя има отношение както към контингента от население в трудоспособна възраст, така и към контингентите от деца, подлежащи на предучилищно възпитание и в учебна възраст, към икономическо активното население и т.н

За формирането на работната сила и заетостта най-голямо значение има трудоспособното население. Освен естественото придвижване на възрастите на населението на общината, върху броя му оказват влияние миграциите и промените в трудовото и пенсионното законодателство. Наред с гр. Омуртаг, с голям контингент трудоспособно население са селата Камбурово, Беломорци, Врани кон, Зелена морава, Звездица, Обител, Церовище и др.
Табл №16 Население по трудово – възрастови категории

	подтрудоспособни		трудоспособни		надтрудоспособни
	брой	%	брой	%	брой	%
1999 г.	5896	21,8	15577	57,6	5572	20,6
2003 г.	5136	20,3	15176	60,0	4986	19,7
2008 г.	4519	18,4	15394	62,5	4700	19,1

Изт. ТСБ - Търговище
Сравнено с данните за 2000 г. се вижда, че подтрудоспособните са намалели с повече от 1200 д. или 2,9 проц. пункта. Броят на децата до 7 г. е намалял от 2079 на 1883. Намаляването при надтрудоспособните се дължи на завишаването на възрастта на пенсиониране. Статистически, това замаскира бавен, но реално протичащия процес на застаряване на населението. Коефициентът на възрастова зависимост за 2008 г. в общината е 46,0% при 46,3% за 2005 г., като е само въпрос на време преливането на по-голям контингент в горната група икономически зависими.
1.3.2. Социално развитие

Пазар на труда – заетост и безработица

Главно място при формирането на трудовия потенциал на община Омуртаг заема населението в трудоспособна възраст – над 15000 д. По данни на ДБТ-Омуртаг към 31.12. 2007 г. икономически активни са 12504 д. Те съставляват 48,2% от общия брой на населението и 77,9% от населението в трудоспособна възраст.

Качествената страна на работната сила се определя от образованието и професионално-квалификационните характеристики. Общината все още е със сравнително висок дял на населението с основно и по-ниско образование. Този фактор ще продължи да оказва влияние върху локализацията на икономическите дейности и нивата на заетост и безработица. Заетите лица са около 9500. Наетите в общината са почти три пъти по-малко, но дефиницията на работната сила според методологията на НСИ включва в заетостта лица с различен статут, вкл. самостоятелно заети и неплатени семейни работници. Това съотношение може да се приеме за специфична черта на заетостта в община Омуртаг.

Наети по трудово и служебно правоотношение в общината за 2008 г. са 3257 д. (по ТСБ-Търговище). Разпределението на наетите по стопански сектори и отрасли е представено в табл. ...

Делът на безработните в община Омуртаг съществено превишава показателя за областта и особено за общините Търговище и Попово. С по-неблагоприятни стойности е само община Антоново. За разлика от периода 1999-2005 г., когато броят на регистрираните безработни в общината превишава този на наетите, през последните няколко години съотношението е в полза на последните.

Входящият поток безработни в общината за ян.- септ., 2010 г. е от 1640 д. Изходящият поток за същия период е от 1517 д., като 772 д. са отпаднали от регистрация по различни причини. Работа е осигурена за 745 д., 438 от които са се реализирали на първичния пазар, а за останалите са обхванати от програми и мерки в тази насока.

Тенденциите в безработицата отразяват, от една страна, местните особености в стопанското преструктуриране между секторите и от друга, спадналото ниво на обща икономическа активност в условията на криза. Делът на младите безработни (под 30 г.) е 12% от всички безработни при средно за страната 17%. Почти половината (47,5%) от всички безработни са над 50 г. Тези факти отразяват намалялото значение на аграрния сектор в структурата на заетостта. 61% от регистрираните безработни са с продължителност над 1 г. (39% в страната) От тях, 80% са хора с ниско образование. Делът на регистрираните безработни жени е 61% от общия брой безработни. От безработните 76% са с основно и по-ниско образование.

Трудовият пазар не е особено динамичен. Предлагането на работа е ограничено, както количествено, така и качествено (по професии и специалност). Типична е трайната безработица с малки възможности за връщане към устойчива заетост. Известно влияние оказва и сезонната заетост в селското стопанство, включването в аварийни групи и пр.

Националната програма “От социални помощи към заетост” е основна при трудово устройване на безработни с ниско образование и без квалификация. Общината е най-големият работодател като е включила най-голям брой безработни към проектите си. На първичният трудов пазар (без местата по програми и др. мерки за заетост), над 70% от обявените свободни работни места през първите девет месеца на настоящата година са в частния сектор. Това дава основание да се предполага, че икономическото оживление през следващите месеци ще намали съществено нивото на безработица.

Проблемите на заетостта и безработицата са пряко свързани с доходите на населението. Благосъстоянието на населението на общината се формира главно на база доходите получавани във вид на работна заплата. За някои групи, особено в по-малките селища, съществено значение имат пенсиите, социалните помощи, обезщетения и др.