Проект Актуализация на стратегическата рамка за постигане на устойчиво интегрирано развитие на община Омуртаг актуализиран документ за изпълнение на общинския план за развитие на за периода 2010-2013 г



страница3/5
Дата13.10.2018
Размер1.18 Mb.
#85455
1   2   3   4   5

Работните заплати – главен източник на доходите, през перода 2005 - 2008 г. остават под нивото за страната. За 2008 г., напр., средната годишна заплата на един нает в община Омуртаг е 4224 лв., при 4909 лв. за областта, 5937 лв. за Североизточния район и 6538 лв. за страната.

Неблагоприятната сравнителна картина в известна степен се определя от структурата на заетостта. Рязко преобладава заетостта в третичния сектор, което при степента на развитие свидетелства по-скоро за кризисното състояние на първичния и вторичния сектор. В сравнение с 2003 г. броят на заетите в промишлеността е намалял със 150 д. Малък е делът на заетите в строителството, селското и горското стопанство. Най-високи са средните годишни заплати в далекосъобщенията, финансите и застраховането, следвани от В и К дейностите, търговията с недвижими имоти, образованието, и здравеопазването. Най-ниски са заплатите в ресторантьорството, културата и преработващата промишленост. В общината последните са два пъти по-ниски от средните за страната. Запазва се състоянието работните заплати в първичния сектор да превишават, макар и слабо, тези в преработващата промишленост. Това свидетелства за ниското технологично ниво и кризисното състояние на промишлените предприятия.

Доходите в общината, както и като цяло в областта, са едни от най-ниските в страната. Неблагоприятно изменение през изминалата година се наблюдава и в структурата на доходите, като намаляха дяловете на работните заплати и самостоятелната заетост, а се увеличиха тези на пенсиите, помощите и домашното стопанство.



Социални дейности и социална инфраструктура

Социалната сфера функционира благодарение на комплекс от социални (по предназначение) дейности в необходимата за тяхната реализация среда (социална инфраструктура). Социалните дейности попадат основно в обхвата на отраслите от третичния сектор.

Развитието на социалните дейности и на социалната инфраструктура е същностен ангажимент на общините. В община Омуртаг през последните години са положени сериозни усилия в търсене на различни възможности за разширяване кръга на социалните услуги. Освен Домашният социален патронаж, който осигурява храна по домовете на 120 възрастни хора и хора с увреждания в 15 населени места от общината, през 2009 г. стартира нова социална услуга: Дневен център за стари хора, в който се предоставя съвкупност от услуги: здравна и психологична рехабилитация, подпомагане в битовото и хигиенно поддържане на група възрастни хора. Към специализираните звена за предоставяне на социални услуги спада Дома за деца, лишени от родителски грижи с капацитет 50 места.

Необходимостта от социално подпомагане в община Омуртаг се детерминира от няколко главни фактора: висок дял безработни, ниски доходи, нарастване на дела на възрастните и самотно живеещи хора в селата, наличие на силно уязвими групи. Социалната политика е насочена приоритетно към подобряване качеството на живот на лица от рисковите групи. По подразбиране, развитието на социалните дейности в община Омуртаг (Дирекция „Социално подпомагане”-Омуртаг е с обхват и община Антоново) е насочена към подпомагане на определени категории от населението, които са в неравностойно социално положение. Такива са лицата със значими здравни и социални проблеми (социално слабите, инвалидите, децата с физически и психически увреждания, изоставени от родителите деца и др.).


Образование

Главен източник на проблемите в образованието са неблагоприятните демографски процеси и малкият брой деца и ученици в отделните села, което налага редуцирането на мрежата от детски градини и училища на територията на общината. През 2008 г. е приета Програма за оптимизация на училищната мрежа на Общинска администрация – Омуртаг. За закриване бяха предложени 2 училища – Начално училище в с. Илийно и Основно училище с. Долно Козарево. Средствата, получени по Националната програма за оптимизиране на училищната мрежа, бяха в размер на 400 000 лв. и са насочени изцяло към училищата-приемници на децата от закритите училища - 2 училища в гр. Омуртаг и училището в с. Камбурово. С участието си в програмата общината получи три училищни автобуси, които бяха предоставени за стопанисване и управление на училищата-приемници на учениците от закритите училища.

Oбразователното дело в община Омуртаг се осъществява от 11 училища – 10 общообразователни и 1 професионално, 1 общежитие, 10 средищни детски градини (от 2005 г.) с 8 филиала и 1 детска ясла. Детските градини са разпределени, както следва: 3 в гр. Омуртаг с 28 детски учители и 353 деца (уч. 2008-2009 г.) и 7 детски градини в селата с 46 учители и 530 села.

Разпръснатостта на контингента ученици дава отражение върху организационната и териториална структура на образованието. Училищната мрежа включва 2 начални, 6 основни училища, 1 прогимназия, 1 гимназия и 1 професионална гимназия на държавно финансиране. Шестте основни училища са в селата. Със статут на средищни са 7 училища. На територията на общината има и други институции, които извършват образователни и възпитателни дейности. През учебната 2008-2009 г. учащите се от различните степени са 2539. В началната степен са обхванати 961 деца, а в прогимназиалното образование 1000. В общообразователната гимназиална степен са 280 ученика и в професионалната гимназия 298. Броят на завършващите съответната степен е: 227 основно образование, 63 средно и 51 средно професионално.

Спрямо учебната 2003-2004 г., броят на заетите в образованието е намалял с 278 д. Броят на децата в детските градини остава почти непроменен, докато броят на учениците е намалял със 700. Осъществените ремонти и дооборудване повишават качеството на образователната инфраструктура. Средно в училищата е постигната снабденост от 8 компютъра/интернет места на 100 ученици.
Здравеопазване

Развитието и териториалната проекция на системата на заравеопазване и социални грижи е сред най-важните фактори формиращи качеството на обитаването в общината. Реформата на здравната система съществено променя вида и организацията на медицинската помощ в населените места.

Доболничната и болничната медицинска помощ на територията на община Омуртаг разчита на 51 лекари, от които 8 общопрактикуващи, 4 лекари по дентална медицина и 112 д. със средно специално медицинско образование или със степен “професионален бакалавър (медиц. колеж).

Броят на лекарските практики е 7 и един медицински център. Към системата за доболничното обслужване следва да бъдат отнесени и 3 самостоятелните медико-диагностични и медико-технически лаборатории, функциониращи на територията на общината.

Болничното обслужване на населението се осъществява в общинската многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ). Капацитетът на МБАЛ-Омуртаг е съобразен с контингента и здравния статус на обслужваното население от община Антоново и частично от община Котел. Средно месечно през МБАЛ преминават около 450 пациента при легловата база от 142 легла. Проблемите на здравеопазването в общината са свързани основно с недостатъчното финансиране на болничната помощ, респ., необходимостта от редуциране на отделенията (до 5), клиничните пътеки и болничните легла, както и от големия дял неосигурени лица – 27% към началото на 2010 г.

Съотношението лекари/население към 2008 г. е 20,7/10000 д. и при стоматолозите 1,6/10000 д. Средният медицински персонал съставлява 45,5/10000 д. Осигуреността с лекари и среден медицински персонал е сравнително добра сред общините в страната, но има недостиг на общопрактикуващи лекари и зъболекари. Проблемна е и достъпността на доболничната помощ. Типичен пример е по-отдалечената селска територия с множество малки села и същевременно с по-висок дял възрастно население. Делът на здравно неосигурените лица в общината е 27,2% - най-висок сред общините в област Търговище (Данни на РЦЗ-Търговище).


Култура

Важна страна на социалното развитие, в която се проявяват ангажиментите на местната власт са културните дейности. На територията на община Омуртаг функционират исторически музей и мрежа от 26 бр. Читалища (2 в гр. Омуртаг и 24 читалища в селата). Читалищната дейност в Омуртаг е с отдавнашни традиции. По Проект “Българските библиотеки - място за достъп до информация и комуникация за всеки” през миналата и настоящата година бяха одобрени 4 читалища. Читалищата разполагат с необходимия сграден фонд, но базата се нуждае от поддръжка, ремонти, компютърно и библиотечно обновяване, и т.н.

Културният календар на общината включва събития с национално, регионално и местно значение, и участие на местни колективи в национални и международни фестивали. Паметниците на историческото наследство на територията на общината засега не са експонирани и рекламирани в степен, която съответства на културното им значение.


1.4. Инфраструктурно развитие

Техническата инфраструктура включва елементите и мрежите на транспортната, съобщителната, водоснабдителната и енергийната инфраструктура, изградени на територията на общината.



Транспортната инфраструктура

Транспортната инфраструктура в община Омуртаг е представена главно от пътно-шосейната мрежа. Най-важните елементи от републиканската пътна мрежа развити през територията на общината включват участък от първокласен път София – Варна и второкласният път по направлението Търговище – Котел - Сливен. Мрежата на общинските пътища разкрива ориентация общинския център – съставни селища и съдействат за осъществяването на основните обслужващи функции. Транспортните връзки в рамките на общината имат изключително важно социално значение (ученически превози, ежедневни трудови пътувания и др.). Конфигурацията на транспортната мрежа и честотата на транспортните връзки предполага добри комуникации вътре в общината, и между общината и главните социално-икономически центрове на страната. По отношение на общата дължина на пътищата, както и през предплановия период няма съществена промяна. Усилията са съсредоточени върху подобряването на качеството на пътните настилки (рехабилитация, основни ремонти, аварийни ремонти и др). Реализирани са проекта за рехабилитация на около тридесет отсечки от общинската пътна мрежа.

Връзката с повечето населени места се осъществява с локални отклонения (общински пътища) от посочените главни пътни направления. Състоянието на общинските пътища е важен фактор за осъществяване на обслужващите функции на общинския и вторичните центрове в селищната мрежа. Пътната мрежа и формиралата се транспортна схема на Община Омуртаг отразяват нивото на развитие и направлението на социално – икономическите контакти. Основни за общината са връзките с автомобилния транспорт. Гъстотата на пътната мрежа (вкл., IV клас) е 58 км/100 км2, т.е. по-висока от средната за страната. В резултат на изпълнението на пътните проекти през отчитания период е подобрена транспортната достъпност за 36% от населението и са въведени подобрения по 32% от линейната дължина на пътищата. Все още част от настилката на общинските пътища е в лошо състояние.

Водоснабдяване

Община Омуртаг има сериозни проблеми с водоснабдяването. Като пример могат да се посочат няколко села, но и общинския център. С изтекла годност, физически износена и с големи загуби, е около 90% от водопроводната мрежа. Основните елементи на мрежата са изградени през 50-те и 60-те години, но все още се експлоатират и участъци, изградени още през довоенния период. Типични са честите аварии, недостиг на вода през летните месеци и режимно водоподаване.

Подобряването на водоснабдителната и канализационната мрежа е изключително капиталоемко. Засега дейностите се насочват към рехабилитация на отделни участъци и пълно водоснабдяване на селата. Поради особеностите на селищната мрежа в общината, общата дължина на вътрешната водопроводна мрежа, изградена в десетките села, почти два пъти превишава дължината на вътрешноградските тръбопроводи в гр. Омуртаг и на магистралните (захранващи) водопроводи, взети заедно. Само през 2009 г. за подобряване на водопроводната и канализационната мрежа са изразходени около 1 млн. лв. През последните години са изградени три малки водоснабдителни системи и е подобрено водоснабдяването на 4% от домакинствата. Цялостно решаване на недостига е възможно с допълнителна доставка на води от яз. “Ястребино” до гр. Омуртаг. Проблемите са свързани с необходимостта от корекции на канализационната мрежа в града и особено, с изграждането на пречиствателна станция за отпадни води. Работеше се и по канализацията на селата Зелена морава, Кестеново и др.
1.5. Селищна мрежа и урбанистично развитие

Жилищен фонд

По общата полезна площ, в т.ч. жилищна площ на жител (17 м2), общината е с по-ниски показатели от средното за страната. Общият брой на жилищните сгради е 7800 с над 9400 жилища, 9200 от които са частни на физически лица. На 1000 ж. се падат 383 жилища (510 за областта и 495 средно за страната). Тези показатели следва да се тълкуват в положителна насока, доколкото отразяват сравнително големия размер на семействата и домакинствата, респ. отсъствието на депопулационен процес. С 2,6 лица на едно жилище община Омуртаг надвишава средните показатели на останалите общини в общината и е сред първите петнадесет в страната. Преобладават три- и двустайните жилища.

Жилищният фонд в общината се нуждае от обновяване и подобрения. Обективна пречка са ниските доходи на населението. През 2008 г. няма въведени в експлоатация нови жилища.
Селищна мрежа

Най-съществени черти на разпределението на населението по населени места в общината са сравнително високия дял на общинския център (36%) и големия брой села - 42. Разпръснатостта на населението в голям брой, но малки по население села, изисква допълнителни средства за развитие на техническата и социалната инфраструктура. Рязко преобладават малките и средните села. През периода на оценка разпределението по големина се запазва приблизително същото: едно село е без население, 10 са с население до 200 д., 19 са в интервала 200-500 д., 10 са от 500 до 1000 д. и 2 села: Камбурово и Беломорци са сравнително големи (1199 и 1055 д. към 31.12.2009 г.). Състоянието на селищната мрежа не предполага разрастване на депопулацията през плановия период. Главно функционално звено в селищната мрежа е общинският център. Населението на гр. Омуртаг расте сравнително бързо до средата на 80-те години, като при преброяването на 4.12. 1985 г. надхвърля 9500 ж. За изминалите 25 г. населението намалява с 800 д.

Според Закона за административно-териториалното устройство на Република България от 1995 г. всички махали се признават за села. Това засегна статутът на 12 бивши махали в община Омуртаг. Високият брой на населените места в общината, обуславя и високата стойност на показателя „гъстота на селищната мрежа” - 10,7/100 км2 (при 7,2/100 км2 средно за област Търговище и 4,8/100 км2 за страната). Селищната мрежа е сравнително устойчива и равномерно развита, като общинският център е традиционен средищен център на селата от Герлово и Сланник. Разработени са 30 проекта за интегрирано селищно развитие.

Съгласно Наредба 14 на МЗГ и МРРБ от 2003 г. и приложения към нея Списък на населените места в планински райони, като такива са определени 4 населени места от общината – Великденче, Горско село, Зелена морава и Илийно. Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват (ПМС от 2008 г., Приложения 1. и 2.) включва в планинските райони 6 селища от общината, а в районите с ограничения, различни от планинските – други 17 населени места.

В комплексната функционална категоризация на населените места през разглеждания период няма размествания. Общинският център е от 3-та категория, 4 села са 5-та категория и 8 села – в 6-та категория. Останалите населени места (30) са от 7 и 8 категория. Роля на вторични центрове на локална социално-икономическа играят селата от 5-та и частично от 6-та категория. Политиката на развитие на населените места в общината трябва да бъде насочена към укрепване на разностранните обслужващи функции на общинския център, но допълвани от жизнеспособни вторични центрове.
1.6. Екологично състояние

Анализът се базира на годишните доклади за състоянието на околната среда изготвяни от РИОСВ Шумен. Става ясно, че не съществуват сериозни проблеми с общинско и още по-малко с регионално значение, произтичащи от екологичната обстановка в общината.

Състоянието на околната среда в община Омуртаг се характеризира като слабо увредено от човешката намеса. Това състояние е пряко свързано с по-ниското равнище на урбанизираност на територията, в по-слабата интензивност на експлоатация на ресурсите й, стагниращото развитие на промишлеността, традиционните методи на земеделско производство, което не уврежда състоянието на почвите и водите и т.н. На територията на общината няма защитени местности и природни забележителности, изискващи особени режими на ползване и защита.



Анализите и оценките на състоянието на околната среда в община Омуртаг са извършени по отделни компоненти – атмосферен въздух, води, почни, отпадъци и биологично разнообразие.
Качество на атмосферния въздух (КАВ)

На територията на община Омуртаг не функционира местна система за наблюдение и контрол на качеството на атмосферния въздух и не са провеждани замервания от мобилни автоматични станции.

В годишния доклад на РИОСВ Шумен от 2008 г. се вижда, че измерените концентрации са много по-ниски от средноденонощната норма за SO2 която е 125 µg/m3.

Качествените характеристики на атмосферния въздух в община Омуртаг се обуславят от комплексното въздействие на система от много на брой и разнообразни по характер фактори. Различните видове замърсители, които влошават качеството му се влияят от метеорологичните условия в общината. От тях с по-голяма роля са вятърът и неговите посоки и валежите. Метеорологичните условия могат да влияят по различен начин върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на въздуха се определя от:



  • количеството вредни емисии от различни източници;

  • характера на разсейването им в атмосферата.

Основен източник на замърсяващи вещества в атмосферния въздух на град Омуртаг са предприятията: мандра “Си Ви Ес”, мелница “Омуртаг”, “Хлебозавод”, кланица “Стезис”, бензиностанция и хотел “Интерпетрол”, и др.

Другите източници имат сезонен характер - отоплителни инсталации на обществени сгради, на промишлени предприятия, а също и битови отоплителни инсталации. В последните години масово се преминава на твърдо гориво на дърва, главно от икономически съображения. Това обаче благоприятства и върху околната среда, тъй като въздухът се замърсява в по-малка степен. При все това се създава дискомфорт поради факта, че сградите са разположени върху пресечен терен и много често нивото на комина на определена сграда не превишава нивото на обитаваните съседни.



Емисиите от подвижни източници включват основно отработени газове от моторните превозни средства. В тях понякога се съдържат наднормени концентрации от общите замърсители като прах, оловни аерозоли, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород и др. Разглежданият подвижен източник (отрасъл “Транспорт”) допринася за над 50% от емисиите на СО, около 25% от емисиите на СО2, около 38% от тоталните емисии на NОх. Бензиновите двигатели на МПС влияят върху замърсяването на въздуха с приблизително 40% от емисиите на ЛОС, а към това се добавя и фактът, че транспортът е източник и на шумово замърсяване. Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в общината се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. Около 80% от регистрираните в Омуртаг автомобили са на “възраст” над десет години, а пазарът на автомобили “втора ръка” е значително голям.

Поради липсата на данни от конкретни замервания за вредните емисии от този подвижен източник, общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумацията на горива.

Като основен източник на неприятни миризми могат да бъдат посочени торищата около незаконни лични стопанства на изходите на населените места. Голяма част от населението на общината отглежда в неподходящи условия животни – малка площ, голям брой и др.Специфичен източник на неприятни миризми за гр. Омуртаг се явява заустването на отпадъчните води в регулационните граници на града. Незавършената канализационна мрежа, липсата на довеждащ колектор и пречиствателна инсталация са причина за това. През летния сезон се създава изключителен дискомфорт поради активно протичащите процеси на гниене на органиката в битово-фекалните води от канализациионната мрежа.

Въз основа на гореизложения анализ могат да се направят следните изводи и препоръки:

1. Община Омуртаг се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой.

2. Не се провеждат регулярни замервания за анализ на качеството на атмосферния въздух.

3. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират целогодишно вредности в атмосферата. Няма замервания за повърхностно натоварване на открити площи.

4. Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. На настоящия етап не се използва екологично чисто гориво – газ за отоплителните инсталации.

5. Необходимо е да се оптимизира транспортната схема на града с оглед намаляване вредното въздействие на трафика върху качеството на въздуха.

7. Слабо са застъпени дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места. През 2009 г. е започнато сметосъбиране и транспортиране на ТБО от населените места на общината.

8. Нерешен проблем за града и населените места в общината остават неприятните миризми.


Качества на водите

Липсата на пунктове за замерване качествата на водите на територията на община Омуртаг е основна причина за представителността на използваните за тази цел данни. Качеството на питейните води се изследва, както от “В и К” ООД гр. Търговище, така и от ХЕИ – Търговище.

„ВиК” ООД гр. Търговище извършва изследвания по физикохимични показатели всеки месец в гр. Омуртаг и всяко тримесечие в селата. По показателите цинк, мед, флуор, барий, олово, арсен, хром, селен, кадмий и уран се правят изследвания веднъж на 5 години. Не се правят изследвания по микробиологични показатели.

За периода 2007-2009 година са взети общо 487 водни проби от населените места в Община Омуртаг, в т.ч. 31 бр. от гр. Омуртаг и 456 от останалите селища. Пробите отговарят на минимума изисквания по Наредба № 9 по обхват и честота. По химичен показател „Нитрати” през 2007 г. стойности над допустимите са установени при водните проби от 2 села: с.Величка и с. Презвитер Козма. При извършените анализи от средата на 2008 г. до този момент се констатира намаление на стойностите до степен отговаряща на изискванията на Наредба №9 на МЗ. 26 от случаите на нестандартност се отнасят до несъответствие на води по цвят, мирис и прехлориране.

Несъответствия по микробиологични показатели - наличие на колиформи, са показали 25 проби води. В тези случаи на лице е човешка грешка - неефективна дезинфекция от страна на водомайсторите в населените места. На виновните лица е потърсена административна отговорност и е разпоредена допълнителна обработка на водата. Взети са контролни проби, които доказват качествена дезинфекция.

През 2010 г. са взети общо 339 водни проби от населените места в Община Омуртаг, в т.ч. 113 от гр. Омуртаг и 226 от останалите селища. Пробите отговарят на минимума изисквания по Наредба № 9 по обхват и честота. Основните показатели са приемливи за потребителите.

Върху качествата на отпадните води в община Омуртаг, влияние оказват степента на изграденост и състоянието на канализационната мрежа, липсата на пречиствателна станция за отпадни води и дейността на основните замърсители на водните ресурси.

Съществуващата канализационна мрежа в град Омуртаг е смесена – заедно се събират и отвеждат битово – фекалните, производствено отпадните и дъждовните води. Към момента тя е със степен на изграденост около 90%. Отпадъчните води се заустват в два водоприемника. Реките Ялъдере, Голяма река и язовир “Ястребино” служат като естествени “стъпала” за пречистването им.

Гр. Омуртаг няма изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води. Реките Ялъдере, Голяма река и язовир “Ястребино” служат като естествени “стъпала” за пречистването им.

Основните промишлени замърсители в общината са: “Кента” АД, “СиВиЕс” ООД и “ОК – Олимп” ЕОД – Омуртаг и “ТУС” ООД. РИОСВ – Шумен следи за състоянието на пречиствателните им съоръжения.

От направения анализ могат да се изведат следните изводи и препоръки:

1. Община Омуртаг изпитва затруднения със снабдяването на населението и икономическите субекти с чиста вода.

2. Необходима е помощ от съседните общини за удовлетворяване на собствените си нужди.

3. Язовир “Ястребино” е много голям източник на вода за общината. От него ще могат да се водоснабдяват 9 населени места от общината. Ще се премахне целогодишния режим на вода. Необходимо е проектиране на проекта за водоснабдяване.

4. Населението от общината, живеещо в населени места без изградена канализационна система е сравнително висока – 64%.

5. Жителите в общината проявяват разбиране за цеността на ресурса и разходват водата пестеливо.

6. Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са високи – 68,45%.

7. Питейната вода в общината като цяло е с добри качества и отговаря на БДС 2823-83 “Вода за пиене”. За водоизточниците с постоянни отклонения по показател “нитрати” трябва да се изготви проект за санитарно охранителните зони с хидрогеоложки доклад. На базата на изготвените проекти ще се извърши маркировка на санитарно охранителните зони и извършване на съответните мероприятия, задължителни за всеки пояс от зоната.

8. Необходимо е доизграждане колекторите за канализационната мрежа в гр. Омуртаг, за да не се излагат жителите на повишени нива на шум и неприятни миризми.

9. Няма изградена ГПСОВ, а нейното построяване придобива първостепенно значение за нормалното водоснабдяване на гр. Омуртаг от яз. “Ястребино”.

10. Поради намаленото производство предприятията замърсители не са съществен фактор в замърсяването на водите на територията на общината.

11. Качеството на повърхностните води не може да бъде прецизно оценено поради липса на мониторинг на водите в общината.

12. За водоизточниците с постоянни отклонения от БДС – вода за пиене по показател “нитрати” трябва да се изготви проект за санитарно охранителните зони с хидрогеоложки доклад.
Качество на почвите

По отношение на потенциалните замърсители на почвите, проучванията в това отношение показват, че в община Омуртаг няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром/ и нефтопродукти. Възможно е частично локално замърсяване с нефтопродукти в района на бензиностанциите, намиращи се на територията на общината, но за това няма данни. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра.

Основен замърсител на почвите с нитрати е неконтролираното използване на естествени и изкуствени торове за подобряване на техните качества. С възстановяването на частната собственост върху земята практиката по наторяване на почвите е протекла през различни фази: от предозирано и безконтролно към наторяване преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени. Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати.

Липсват потенциални замърсявания на почвите с пестициди. В землищата на селата Великденче и Обител се съхраняваха около 15 тона пестициди - негодни, с изтекъл срок на действие или с неустановен състав. На 20.08.2007 г. пестицидите бяха преместени в Регионално депо гр. Омуртаг и се съхраняват общо в 9 бр. ББ – Кубове. Не се очаква превишения на нормите поради това, че използването на пестициди не е регулярна дейност в последните години, а стари замърсявания с пестициди не са идентифицирани.

На територията на общината няма заблатени почви. Орографските особености на района не благоприятстват ветрова ерозия, но създават условия за водна ерозия. Териториите застрашени от ерозия (водна, вятърна и в резултат на човешката дейност обхващат 0,12% от общата площ на общината. Ерозираните площи, ровини, сипеи, и свлачища са разположени по стръмните и много стръмните терени. На много места се забелязват терени с нарушени почви, нелесопригодни площи обрасли с дървесна и храстова растителност – 7.5 ха, и напълно оголени площи – нелесопригодни голини, сипеи и скали – 39.6 ха.

Не са провеждани наблюдения за площи замърсени с вредни вещества или отпадъци. При нередовно запръстяване на сметището на Омуртаг е възможно инцидентно замърсяване с отпадъци на района, но това на практика не се наблюдава.

Няма данни за радиационното състояние на почвите в Община Омуртаг.
Изводи:

1. Почвите в общиина Омуртаг са бедни на хумус, слабо плодородни. Не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене.

2. Не са правени проучвания на почвите в района за замърсяване с тежки метали, нефтопродукти и др. вредности, но не са налице и значими източници за подобен род замърсяване.

3. Почвите в района не са замърсени с пестициди, на са вкислени или засолени, а също не са силно повлияни от ерозионни процеси.

4. Физически нарушени са терените на закритата преди 20 години кариера “Юренджик” /Младост/ на площ около 20 декара. Няма проект за рекултивация на същите.
Отпадъци

Генерирането на отпадъците е в зависимост от вида, мястото на образуване на отпадъците, технологичните особености на производствената дейност и стандарта на живот на населението и варира по сезони. Общо за територията на общината, тяхното количество годишно е около 4000 т. Общото количество на отпадъците от март 2008 до октомври 2010 г. е 8 617 т. Тенденцията е към намаляване на обема на твърдите битови отпадъци. Структурата на отпадъците (по морфологичен състав) сочи, че с най-висок относителен дял са тези с хранителен и растителен характер (около 86%), следвани от строителните и хартиените (по около 3%), текстилните и пластмасовите (по около 2%) и др. Промишлените отпадъци са предимно изрезки от плат и прежда от предприятията “Елица” и “Трико”.

Дейността по събиране, извозване се извършва от фирма “Лисец” ЕООД за гр. Омуртаг а за населените места събирането и транспортирането се извършва от Общината към звено местни дейности. Контролът по обезвреждане на производствените и опасните отпадъци се извършва от общинска администрация, кметовете на селата и РИОСВ – Шумен. Организирано събиране и извозване на отпадъците в общината се извършва в града и 100% са обхванати селата.

Сметището е общинска собственост и се експлоатира от ЕТ “Фаворит-Х-Христо Атанасов” гр. В. Търново. Охраната му е организирана от стопанисващата фирма. В него се изхвърлят твърди битови отпадъци.

В началото на 2006 г. Общинска администрация Омуртаг кандидатства с проект за финансиране за “Осигуряване на техника за експлоатация на РЦКОТБО и усъвършенстване на система за организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци от всички населени места на общината”, пред ПУДООС. Проектът е одобрен от управителния съвет на ПУДООС, при което са закупени:

- 3645 броя кофи тип “Мева” 110 литра, от тях са раздадени 3044 по населени места и 375 в гр.Омуртаг, като периодично се подменят съдове за смет в града. През 2008 година са закупени 76 броя тип “Бобър”, от тях са раздадени 24 бр. в село Зведица, 13 бр. в село Обител, 28 броя в село Камбурово и 11 броя за гр.Омуртаг.

По проекта чрез безлихвен заем от ПУДООС са закупени три броя сметосъбиращи камиони, с които се извършва организирано сметосъбиране и транспортиране от населените места на Община Омуртаг до Регионалното депо в гр.Омуртаг. В стръмните улици на града при сложни метеорологични условия за обслужване на кофите се използва специализиран автомобил “Газ 53”. Горепосочените автомобили за момента са в добро техническо състояние, и тази техника може да задоволи нуждите на Община Омуртаг.

Събирането на ТБО става по определен график от общинската администрация. Честотата на извозване за населените места е два пъти месечно а за града 4 пъти. От месец май 2008 г. със собствена техника тези дейности се извършват в селата Камбурово и Обител при цикличност два пъти в месеца. За разделно събиране на отпадъците в общината предстои да сключи договор с фирма. Вторичните суровини се събират от 2 фирми на територията на гр. Омуртаг “Класик-ТТ” ЕООД, гр. В.Търново и ЕТ “Атанас Спасов 76” гр. Омуртаг. В района на общината няма изградена система за преработване на отпадъците.

В заключение се налагат следните основни задачи, които на практическо ниво да способстват за решаване на проблемите на община Омуртаг в областта на управлението на отпадъците:

1. Рекултивация на старото сметище гр. Омуртаг.

2. Осъществяване на разделно сметосъбиране на територията на общината, определяне на дейността по събирането и съхранението на излезлите от употреба МПС, определяне на места за смяна на отработени моторни масла, употребени автомобилни гуми, акумулаторни батерии, луминисцентни и други лампи, съдържащи живак.

3. Разработване и осъществяване на план за почистване/ и с цялостното премахване на съществуващите изоставени и незаконни сметища на територията на общината.

4. Разработване и осъществяване на специализирана кампания за повишаване на подкрепата и ангажираността на обществеността към прилагане на превантивния подход в сферата на управлението на отпадъците.
Шум

В градската среда основен източник на шум са транспортните средства. Някои човешки дейности в сферата на услугите също са източник на шум и създават дискомфорт у живеещите около източника.

На негативното влияние на шума са подложени в най-голяма степен живеещите на главните улици на града. Липсват целеви измервания на шума на територията на общината.
Биологично разнообразие

Многогодишната стопанска дейност на човека се е отразила благоприятно върху общото състояние на горите. Голяма част от насажденията са запазени с добър асортиментен състав. На отделни места има повреди предимно от паша на селскостопански добитък, което е довело до неблагоприятни въздействия в растежа и развитието на дървесната растителност.

Контрол върху екологосъобразното използване на горите за територията на община Омуртаг се осъществява от Държавно лесничейство – Омуртаг. Не е установено повишено ползване на горите, както по обем, така и по категории. Технологичният план на района за залесяване е съобразен с изискванията на Лесоустройствения проект (ЛУП)

Основни нарушения в горския фонд са незаконни сечи, причинени главно от ромското население, които са съсредоточени предимно в келяво-габъровите и дъбови гори. В определени случаи се извършва изкуствено подпомагане на възобновителните процеси чрез залесяване на фиданки от зимен дъб, бук и чрез жълъд от зимен дъб. През последните години като лимитиращ фактор за опазване на биологичното разнообразие в района е билкосъбирането и брането на гъби. На контрол са подложени всички известни на РИОСВ-Шумен пунктове за изкупуване на билки без ограничен режим, горски плодове и гъби. Следи се за правилната им заготовка и съхраняване.

На територията на община Омуртаг се срещат 156 вида лечебни растения по данни от “Хорологичен атлас на лечебните растения в България” и Приложение към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения. Между тях са 7 видове с ограничено разпространение в страната и 10 със забранителен режим. Състоянието на природните им популации изисква строг контрол върху изземването на растителна маса и допълнителни мерки за възстановяването им.

На територията на община Омуртаг няма територии, попадащи в Националната мрежа Натура 2000 и защитени територии.



2. Актуализиран SWOT анализ
Като база за актуализация на SWOT анализа се използва SWOT анализа в приетия общински план за развитие за периода 2005-2013 г. Актуализираният SWOT анализ е тясно обвързан с актуализирания социално – икономически профил, развитието на инфраструктурата и състоянието на околната среда на общината. Актуализацията се състои в отразяване на настъпилите промени в първите години на прилагане на плана.

Целта е SWOT анализът да се прецизира като основно се вземат под внимание ресурсите (съществуващия потенциал) на общината, изводите, проблемите и тенденциите. Добре изведеният от аналитичната част SWOT анализ е предпоставка за актуализиране (евентуално преформулиране) на целите и приоритетите в стратегическата част.

Актуализираният SWOT анализ определя действието на факторите за развитие към момента на актуализация на документа. Вътрешните фактори се отразяват в частта силни и слаби страни, а външните - в частта възможности и заплахи. Актуализираният социално-икономически профил и SWOT анализът следва да очертават ключови аналитични компоненти и сфери на развитието, които да послужат за актуализирането на стратегическата част, т.е. още в анализа да проличи къде има потенциал за развитие – в каква насока, къде има проблеми – как да се решат, какви са тенденциите и т.н.

SWOT анализът като аналитичен инструмент, ползван при разработване на стратегическите и плановите документи, дава възможност в синтезиран вид да се очертае една комплексна картина на община Омуртаг. В систематизиран вид, на базата на подробните аналитични проучвания се очертават силните и слабите страни в досегашното демографско, социално-икономическо, инфраструктурно развитие и екологично състояние. На основата на оценките на потенциалите и ресурсите, с които разполага общината и очакваната политическа и макроикономическа среда могат да се очертаят възможностите и заплахите в развитието.



Силни страни


Слаби страни

Природен комплекс

Територия с кръстопътно положение, през която пре­минават транспортни линии с национално и регионално значение;

Липса на територии с екстремни условия, неподходящи за стопанско усвояване;

Териториално съседство с още две общини, определени според Закона за регионално развитие като “изостанал селски район”;

Съхранена природната среда, с потенциал за развитие на алтернативни видове и форми на туризъм;




Незадоволително равнище на агротехническите качества на почвените ресурси;

Отсъствие на минерално-суровинни ресурси, които могат да бъдат използвани за целите на икономическото развитие на общината;



Човешки ресурси и социално развитие

Относително благоприятно развитие на демографските процеси (сравнително по-висока раждаемост и по-ниска смъртност, положителен естествен прираст) на фона на кризисното демографско развитие в повечето български общини;

Наличие на пазарна ориентация в професионалното образование (съответствие между професиите и специалностите застъпени в Професионалната гимназия и икономическата структура на общината);

Добро развитие на социалната инфраструктура с общинско значение;

Наличие на съответствие между капацитета на обслужващите обекти в населените места и потребностите на населението;

Провеждане на адекватна общинска социална политика към лицата в неравностойно положение – инвалиди, самотни възрастни лица и др.;

Значителен брой и дял на население в трудоспособна възраст;

Изградена образователна система с оборудвани училища и добри специалисти, висока степен на обхванатост;

Наличие на села със значителен възпроизводствен и обслужващ потенциал;

Изградена медицинска база и допълващи структури, квалифициран медицински персонал;


Непреодолени последици от емиграцията на част от населението от турската етническа група;

Висок относителен дял на население с ниско образование, недостатъчна професионална подготвеност и квалификация

Трайно равнище на висока безработица, превръщаща общината в една от „горещите точки” в регионалния и националния пазар на труда;

Дисбаланс в пазара на труда породен от ограниченото търсене на труд превишаващото предлагане на работна сила;

Слаба професионална адаптивност и професионална квалификация на кадрите (останали без трудова заетост), несъобразена с изискванията на пазара на труда;

Наличие на училища с влошени условия за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес (паралелки с ниска пълняемост, паралелки със слети класове и др.);

Недостатъчно ефективна координация с община Антоново за осигуряване на дяловото й участие в издръжката на обслужващи обекти с надобщинско значение (МБАЛ, професионалната гимназия и др.), които се ползват от населението на двете общини;

Намаляване на общия брой на населението, концентрация на население в центъра на общината;

Процес на застаряване на населението, по-силно изразен в селата;

Ниски коефициенти на икономическа активност и заетост;

Намаляване на броя на учениците в селските училища и закриване на звена

Затруднено медицинско обслужване на селата, недостатъчно медицински и социални услуги за възрастното население;

Силна разпръснатост на селското население;

Отрицателен механичен прираст;

Стеснен отраслово и професионално трудов сектор, затруднена трудова реализация в селата, висок дял на безработните жени;


Икономически комплекс

Висока използваемост на поземлените ресурси на територията на общината;

Стартирал процес на постепенно преструктуриране на селскостопанското производство с поставяне на акценти върху развитието на овощарството и на ягодоплодните култури, и ефективно животновъдство;

Развитие на предприемачество и осъзнаване на ролята на МСП;

Наличие на широк спектър малки и средни предприятия, с гъвкави адаптивни възможности към постоянно променящата се пазарна среда;

Наличие на капацитет на местната власт за координиране на партньорството по развитието на бизнеса;

Съответствие между по ниската цена на труда и трудоемкия характер на съществуващите производства;




Ограничени възможности за развитие на високотехнологични производства;

Остаряло оборудване и технологии, ниска конкурентноспособност, ограничени местни пазари;

Бавно преодоляване на последиците от преструктурирането в икономическия сектор, липса на стопански структури с капацитет за тласък в развитието и обновяването на общинската икономика;

Недостатъчно развитие на инфраструктура, подкрепяща бизнеса;

Ограничени възможности на общината да осигури достатъчни по размер собствени инвестиционни и иновационни фондове;

Висока степен на териториална концентрация на промишлените производства в общинския център;

Ограничено използване на съвременно агротехническо обслужване на аграрния сектор;

Ограничен опит в развитие на производствени фермерски структури от съвременен тип;



Техническа инфраструктура и екология

Добре развита електроенергийна мрежа, с големи възможности за допълнително натоварване;

Добро състояние на телефонната плътност на населението;

Стартирала процедура по подмяна на уличното осветление с енергоспестяващи светлоизточници;

Добре организиран междуселищен автобусен транспорт, гарантиращ транспортното обслужване на населението;

Отсъствие на големи замърсители (стопански субекти) на територията на общината;

Бърз достъп до транспортни пътища с транзитен характер, преминаващи през територията на общината;



Изоставане в цифровизацията на фиксираната телекомуникационна мрежа

Ниска степен на покритие на територията с достъп до Интернет

Лошо физическо състояние на част от сградите, пораждащи проблеми с енергийната ефективност;

Липсващи пречиствателни съоръжения за отпадни води;

Амортизирана водопроводна мрежа, голям дял на загубите на питейни води поради висока степен на физическо износване на вътрешната и външната водопроводна мрежа;

Ниска степен на изграденост на канализационната мрежа в периферните части на общинския център и в селата;

Неоптимизирана транспортна схема на града оказваща с трафика вредно въздействие върху качеството на въздуха;

Липсата на пункт на Националната система за контрол на качеството на околната среда е пречка за осъществяване на мониторинг и контрол;




Селищна мрежа и устройство на територията

Очертаваща се устойчивост на селищната мрежа;

Засилване ролята на опорните центрове, чрез концентрация на обслужващи функции, съобразени с потребностите на населението от прилежащите по-малки населени места;





Незадоволително ниво на благоустроеност на преобла­даващата част от селата и периферните градски тери­то­рии;

Жилищен фонд с относително невисок жилищен стан­дарт, особено в селата (в голямата си част) - морално износен и с ниска енергийна ефективност;

Крайно ограничени общински финансови ресурси с инвестиционно предназначение и минимални средства за кадастър и устройствено планиране, ниска степен на подготвеност на територията да по­срещне съвременни инвестиционни реализации;

Голям брой малки и много малки села;















Възможности



Заплахи

Прилагане на национални и регионални програми за заетост (в т.ч. и за алтернативна заетост);

Коопериране със съседни общини за изграждане на по-значими проекти в сферата на водоснабдяването, на отпадъците и др.;

Обосновки за включване на проекти и програми за развитие на общината в Регионалния план за развитие на Североизточния район за развитие и в Национални програми, особено в Програмата за развитие на селските райони;

Активно участие на местния стопански потенциал в изграждането на икономическата среда;

Разширяване на инвестиционната привлекателност на общината като част от район за целенасочено въздействие с акценти върху развитието на ефективен аграрен сектор и подобряване на жизнената среда;

Оценка и използване на природния потенциал, на културно-историческо­то наследство и местните традиции и обичаи, за развитие на алтернативни видове и форми на туризъм;

Задържане на младото население с възможностите за развитие на бизнес и по-високото заплащане;

Осигуряване на по-висока заетост чрез развитие на промишлеността и услугите;

Прилагане на програми за заетост съобразени със спецификата на общината

Развитие на жилищния сектор чрез саниране на фонда в селата и стимулиране на пазара на жилища;

Обмен на квалифицирани специалисти със съседни общини – Търговище и др.;

Демографско стабилизиране;

Ускоряване на икономическия растеж;


Възможно активизиране на опасни природни процеси (порои и наводнения, земетръси и др.) и други бедствия (горски пожари), към които територията на общината е податлива;

Насочване на интереса на донорите само към големите общини в страната;

Прекомерна зависимост на бюджетното ресурсово осигуряване на общински социални дейности от централната власт;

Финансова необезпеченост на капиталоемки инвестиционни проекти с общинско и надобщинско значение;

Забавяне на реализацията на инфраструктурни проекти;

Провеждане на политика за концентрация на средства и усилия за ускорено развитие само на общинския център, пренебрегване нуждите на малките населени места;

Продължителен недостиг на финансови средства (инвестиционен капитал);

Непознаване и неизползване на подходящи финансови инструменти за реализиране на инвестиционни проекти;

Неосигурен капацитет за подготовка на проекти за кандидатстване по структурните фондове на ЕС;

Недостатъчна и неефективна държавна финансова поддръжка на общината като район за целенасочено въздействие;

Задържане на ниско ниво на общинските финансови ресурси с инвестиционно предназначение и за нуждите на кадастъра и устройственото планиране;

Обезлюдяването на определени населени места и загубване на свързаните с тях поземлени ресурси, в резултат на отрицателен естествен и миграционен прираст;

Нарастване на безработицата при свиване на промишленото производство и сектора на услугите;

Нарастващо несъответствие между развиващото се търсене на пазара на труда и учебно-професионалната подготовка на кадрите;

Пълно обезлюдяване на някои от най-малките селата;

Застаряване и влошаване на качеството на жилищния фонд, особено в селата;

Бавно развитие на инфраструктурата, осигуряваща привлекателност на живота в населените места от общината;

Нарастване на изселванията от млади и квалифицирани специалисти;




3. Актуализирана стратегия за устойчиво интегрирано местно развитие
Тази част от общинския план за развитие следва да се актуализира в съответствие със стратегията за развитие на областта и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинския план за развитие, съдържащи се в актуализирания документ за изпълнение на съответната областна стратегия за развитие за периода 2010-2013 г.

При избора на стратегията за развитие се отчитат целите и приоритетите на областната стратегия, които хармонизират със специфичните характеристики и нуждите по отношение на развитието и потенциала на общината. Актуализацията на стратегията за развитие на общината трябва да подобри възможностите за нейното ефективно изпълнение до края на периода на действието на общинския план за развитие, поради което тя следва да отчита в максимална степен изискванията на прилаганите финансови инструменти към момента с цел получаване на финансова подкрепа за реализация на проекти. В тази връзка следва да се осигури подходящо съответствие на приоритетите на общинския план за развитие с приоритетите на оперативните програми, по които съответната община би могла да бъде бенефициент по отделни операции. Тъй като Оперативна програма “Регионално развитие” (ОПРР) в най-голяма степен в периода до 2013 г. ще подкрепя дейности за интегрирано регионално развитие, е целесъобразно да има добро съответствие на стратегическо ниво на стратегията за развитие на общината и на програмата за реализацията й с тази на Оперативна програма “Регионално развитие”, за да се осигури възможност за реализиране на проекти в нейните рамки.

При актуализацията на целите и приоритетите за развитие на общината за периода до 2013 г., задължително следва да бъдат отчетени настъпилите промени икономическото и социалното развитие, да бъде заложено на интегрираното устойчиво развитие в по-голяма степен, както и на развитието на партньорството със съседните общини. Не на последно място, при формулирането на целите и приоритетите за развитие следва да бъдат отчетени специфичните характеристики на територията, както и концепцията за нейното устройство, приета с общия устройствен план на общината.

От особено важно значение е общинският план за развитие да бъде разработван и прилаган като част от общата система за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, установена по силата на законодателните разпоредби и в рамките на националната политика за регионално развитие, която от своя страна е хармонизирана с регионалната и кохезионната политика в ЕС. Това не трябва да се счита, като нарушаване на самостоятелността на общината сама да определя стратегията си развитие и средствата за нейното изпълнение. Чрез прилагането на единен поход и стандарти на планиране и програмиране на развитието, взаимната обвързаност на стратегиите и плановете на различните териториални нива и използването на механизми за широко партньорство и координация между органите и институциите, бизнеса и гражданското общество, както и на инструменти за финансово подпомагане се постига по-значим ефект и ефикасност за реализация на целите на местното развитие. От тази гледна точка, общинският план за развитие на община Омуртаг може да се разглежда като интегрален елемент от националната система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие в България, като адекватността му по отношение на цялата система се оценява в следните направления:



  • Съответствие със стратегическата рамка на Регионалния план за развитие на Североизточния район за развитие 2007-2013 г. (РМС № 1019/30.12.2005 г.)

По направлението на оценка на общинския план за развитие за съответствие със стратегическата рамка на Регионалния план за развитие на Североизточен район могат да бъдат отбелязани следните по-важни констатации и препоръки:

  • При разработването на Регионалния план за развитие на Североизточния район ( ниво NUTS 2), където са локализирани област Търговище (ниво NUTS 3) и община Омуртаг (ниво LAU 1) са отчетени специфичните дългосрочни цели и приоритетите за развитие на областите и общините, включени в териториалния обхват на района. На ниво общински план за развитие следва да се гарантира връзката между регионалния и местния стратегически контекст за развитие, като на практика се интегрират плановите подходи „отдолу - нагоре” и „отгоре – надолу”.Постигнато е съответствие на общинския план за развитие с целите и приоритети за развитие на Североизточния район по отношение на регионалните приоритети по Приоритет 1 – Подкрепа за икономическо развитие, основано на растеж и заетост Приоритет 2 – „Постигане на качествен и атрактивен туризъм и териториално балансиране на туристическото развитие в района” Приоритет 3 – „Повишаване потенциала на човешките ресурси и подобряване на социалната, образователната и културната инфраструктура” Приоритет 4 – „Екологизация на средата и устойчиво градско развитие” Приоритет 5 – „Повишаване на административния и проектен капацитет и подобряване на публичните услуги”, включително развитие на гражданското общество и укрепване на административния капацитет на институциите.

  • Общинската стратегия за развитие отразява и приоритета за пространствено деконцентриране на икономическите и социалните фактори на развитието и преодоляване на различията между градските и селските територии, но в много малка степен бъдещото общинско развитие се фокусира върху създаването на предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския градски център, който ще играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината.

  • Съответствие с Областната стратегията за развитие на област Търговище за периода 2005-2015 г. (м. юни 2005 г.)

  • Прегледът на съответствието на общинския план за развитие с Областната стратегията за развитие на област Търговище дава възможност за установяване на следните констатации:

  • В значителна степен е постигнато съответствие на приоритетите и мерките за общинско развитие с приоритетите на областно ниво в областта на постигането на местна и регионална конкурентоспособност на икономиката на основата на технологичен напредък и иновации, високо ефективно и модерно аграрно стопанство развитие и модернизиране на техническата и екологичната инфраструктура, подобряване на условията и качеството на живот, укрепване на институционалния капацитет, развитие на селските райони – Приоритети 1, 2, 3 и 4, съдържащи се в стратегическата част на Областната стратегия за развитие.

  • В по-малка степен или почти не е постигнато съответствие в областта на ефективното използване на природния и културно-историческия потенциал за развитие на устойчив туризъм и услуги за рекреация, интегрирано развитие и модернизиране на социалната инфраструктура и качеството на услугите в тази сфера, развитие на териториалното сътрудничество между общини и региони – потенциални партньори на община Омуртаг

  • Отразяване на целите и приоритетите на ЕС, залегнали в Лисабонска стратегия (2000 г.) и Стратегията от Гьотеборг (2001 г.)

Общинският план за развитие на община Омуртаг интегрира в значителна степен приоритетите на Стратегията на ЕС от Лисабон, основаващи се на стремежа за икономически растеж чрез технологично обновление и иновации, но донякъде в общинското развитие не са предвидени достатъчно мерки и проекти за създаване на повече и по-качествени устойчиви работни места и повишаване на заетостта на населението.

Стратегията от Гьотеборг предвижда разширяването на мерките за устойчиво развитие на национално, регионално и местно ниво чрез разработване на стратегии за предотвратяване на негативни последствия от промяната на климата, стратегии за развитие на устойчив транспорт, подобряване на общественото здраве, рационално използване на природните ресурси. Общинският план за развитие предвижда подобни мерки за периода до 2013 г., но те не са ясно и конкретно обвързани с икономическите приоритети и мерки, както и с изграждането на институционален и административен капацитет за управление на интегрирани проекти в тази сфера.

Стратегическата част на плана в малка степен има необходимост от актуализация.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница