Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водите
Изтегляне 0.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изводи и основни мерки за преодоляване на недостига на вода
Анализ на обезпечеността на водопотреблението в зависимост от качеството на водитеОт качеството на водите зависи както използваемостта на даден водоизточник, така и осигуряването на непрекъснато водоподаване. Целта на настоящия анализ е да покаже:
Целта е постигната, като се проследява химическото и екологичното състояние на повърхностните и подземните водни тела (ВТ) в 4-те басейна за управление на водите. За сравнение на качеството на водите в речните течения в България и други европейски страни се използва средногодишната стойност на БПК5, определена в няколко измервателни пункта за всяка страна. Биологичната потребност от кислород на речните води е един от трите индикатора за устойчиво развитие на пресните водни ресурси. Другите два индикатора са:
Всичките 39 подземни водни тела в Западнобеломорския район, както и 64% от 50 подземни ВТ в Дунавския район са в добро химическо състояние. Този процент е съответно 60% от 48 подземни ВТ в Източнобеломорския район и 57% от 40 подземни ВТ в Черноморския район. Данните за посоченото в ПУРБ количествено състояние на подземните води са изготвени по експертна оценка и показват, че 96% отговарят на добро количествено състояние. Количественото състояние на подземните водни тела в Дунавския район е 86%, което се дължи на изградените шахтови кладени. От всички подземни водни тела 56% отговарят на добро химическо състояние. В Източнобеломорския район за басейново управление основните замърсители в подземните водни тела са нитрати, сулфати, манган, желязо, фосфати, калций, магнезий, амоний, твърдост (обща) и перманганатна окисляемост. Повишеното съдържание на нитрати е свързано главно с пренаторяване на насажденията в миналото, с развитието на неекологично животновъдство (лагуни, течни отпадъци) и липса на ПСОВ в много населени места. Фосфатното замърсяване се дължи главно на неконтролируемото използване на торове и на промишлената дейност. Високото съдържание на желязо е следствие и на корозията на обсадната колона на водовземното съоръжение и по-малко се дължи на химико-минералогичния състав на водоносните скали. С най-голямо влияние за лошото качество на подземните води в Източнобеломорския район за басейново управление на водите са населените места без канализация и депата за отпадъци. Те емитират амоний и нитрати в резултат от недобро стопанисване на депата за отпадъци или отсъствие на долен изолиращ екран. В Дунавския район за басейново управление на водите оценката за химическото състояние на подземните ВТ показва, че в лошо химическо състояние са 18 подземни ВТ (36%), като най-голямо е замърсяването с нитрати (в 14 броя подземни ВТ), манган (в 4 броя подземни ВТ), желязо (в 1 подземни ВТ), фосфати (в 1 подземни ВТ) и хром (в 2 подземни ВТ). Основните фактори за замърсяване на подземните водни тела са свързани със замърсяване от дифузни източници от: земеделие, стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци и населени места без ПСОВ. Направената оценка на подземните водни тела в риск показва, че 44% са в риск от дифузни източници и земеползване, а 10% са в риск от точкови източници на замърсяване. Установено е, че 21 подземни водни тела са “в риск” от натоварване от земеползването поради големия дял обработваеми земи (> 75%) в рамките на тези тела. В Черноморския район от дифузните източници на замърсяване на подземните води с най-голямо значение са селскостопанските дейности (земеделие и животновъдство) и населените места без канализация, които емитират нитрати и амоний. Значителното влияние от дифузните източници върху подземните води е установено при водни тела от кватернерния, неогенския, горнокредния и долнокредния водоносни хоризонти. В Западнобеломорския район за басейново управление състоянието на всички подземни водни тела е определено като добро, като няма данни за превишаване на определените норми. Епизодични превишения са регистирани в подземни водни тела по показатели нитрати, нитрити, фосфати, пестициди от интензивно земеделие; амоняк, нитрати, нитрити, фосфати от населени места без ПСОВ и без канализация. По-лошо е екологичното състояние на повърхностните водни тела, където водещи за определяне на състоянието са биологичните елементи (Фиг. 3.1). В много добро състояние са 9% от повърхностните ВТ в Черноморския район, 6% в Източнобеломорския район и по 1% в Западнобеломорския и Дунавски район. За Източнобеломорския район най-често срещаната причина за недоброто състояние на повърхностните ВТ са натоварванията от точкови източници (при 106 ВТ), следвана от дифузни източници (при 78 ВТ), управление на речното легло (при 44 ВТ), други значими натоварвания (при 31 ВТ), регулиране на оттока (при 14 ВТ), а най-рядко срещаната причина е водовземането (при 16 ВТ).
Най-общо проблемите, въздействащи върху водите в Черноморския басейнов район, са причинени от различни икономически дейности, но има и такива, които са в резултат от естествени природни процеси (наводнения, ерозия, абразия и др.). Идентифицираните проблеми, свързани с качеството на повърхностните води, са следните: отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, непречистени отпадъчни води се заустват в повърхностните водни тела, липсват достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, констатирано е развитие на неместен (интродуциран) вид мида – Dreisena polymorpha (мида зебра) и др. Сред точковите източници на замърсяване с най-голям натиск в Западнобеломорския район са: заустване от ПСОВ; по-големи населени места без ГПСОВ; значими обекти, заустващи директно във водни обекти (ПСОВ, бетонови възли, канализационни колектори, оранжерии, бензиностанции и др.); производства с комплексни разрешителни за КПКЗ и нерегламентирани сметища. Като най-значимо се определя дифузното замърсяване от по-големите населени места, от населени места без изградени ПСОВ и без канализационна мрежа, от земеделски площи, използвани за интензивно земеделие. С по-малко въздействие са различни препарати за растителна защита, отглеждане на животни и използване на получения органичен тор, транспорт и др. За Дунавския район са проблем както точковите замърсители, така и дифузните от битови отпадъчни води, хранително-вкусова и млечна промишленост, птицеферми, свинеферми, хвостохранилища и сметища, стари складове за пестициди, интензивно земеделие и др. БПК5 е основният показател за оценка качеството на водата в речните течения, възприет от Европейската агенция за околна среда и Евростат. В периода 1999-2005 г. средната стойност на БПК5 за България варира между 3,47 мг О2/л и 4,76 мг О2/л, като през 2005 г. тя е 3,64 мг О2/л (Таблица 3.1). Тази стойност е по-малка само от съответната за Полша. Таблица 3.1. Биологически потребен кислород (БПК5) на водите в речните течения, мг О2/л (Източник: Евростат)
Неизградените селищни пречиствателни станции за отпадъчни води и недобре работещите ПСОВ са една от основните причини за замърсяванията на речните течения. Общото количество на отпадъчни води, преминали през биологично пречистване на действащите 58 ПСОВ през 2009 г., е 401 927 хил. м3 при общо събрана отпадъчна вода в обществената канализация 500 754 хил. м3 и от селищата с ПСОВ 424 776 хил. м3 (Фиг. 3.2). 84,8% от постъпилите в обществената канализация отпадъчни води се пречистват, като 94,6% от отпадъчни води в ПСОВ се пречистват биологически. При общ проектен капацитет на натоварване по БПК5 431 т О2/ден. фактическият капацитет по същия показател на всички работещи ПСОВ е 137,2 т О2/ден през 2008 г. или действителното натоварване по БПК5 е само 31,8%. от проектното. С най-малко количество на пречистените отпадъчни води са пуснатите в експлоатация пречиствателни станции за отпадъчни води през 2008 г. в басейна на р. Арда (ПСОВ Рудозем – 3,6% от проектния капацитет, ПСОВ Мадан – 4,7%, ПСОВ Златоград – 7,6%, ПСОВ Егрек – 9,7%) и в басейна на р. Тунджа (ПСОВ с. Роза – 6,6%, ПСОВ с. Веселиново – 7% и ПСОВ с.Кукерово – 10%). Фиг. 3.2. Количество на отпадъчните води, преминали през биологично стъпало на пречистване, хиляди м3 (Източник: НСИ) 
Според третия индикатор за устойчиво развитие на пресните водни ресурси - процент на населението, свързано към биологично или друго пречистване на битовите отпадъчни води, България не е добре позиционирана спрямо другите изследвани страни членки на ЕС. През 2007 г. този процент е 39% за страната, като само Румъния и Малта са с по-ниски стойности – 17% и 13% съответно (Таблица 3.2). Таблица 3.2. Процент на населението, свързано към пречистване на битовите отпадъчни води с понижение на БПК5 над 70% и на ХПК над 75% (Източник: Евростат)
е експертни изчисления Замърсяванията на водните тела влияят на качеството на доставяната вода за питейно-битови нужди. Все още е нисък процентът на свързаното население към пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) - 44,7%, докато свързаното население с обществено водоснабдяване е 99% през 2009 г. Независимо от изискването на националното законодателство (Наредба № 12, публикувана в ДВ бр. 63 от 2002 г.) за изграждане на пречиствателни съоръжения за всички водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, техният брой е недостатъчен. В Дунавски район са построени 15 ПСПВ с проектен средногодишен капацитет 580 189 хил. м3, от който през 2009 г. е използван само 43,9%. Има станции със значително по-ниска използваемост. Например ПСПВ с. Стоките в басейна на р. Янтра използва само 18,9% от капацитета си за водоподаване към гр. Севлиево. Подобно е положението и с трите ПСПВ (Камчия, Търговище и Ясна поляна) в Черноморския район, които са използвали 46,3% от проектния си капацитет през 2009 г. Най-голям е броят на построените ПСПВ в Източнобеломорския район – 20 броя, но процентът на използваемост е най-нисък - 17,8%. Десет броя ПСПВ има в Западнобеломорския район, чиято използваемост на проектния капацитет също е ниска – 31,8%. Общо за страната питейните пречиствателни станции са с 41,2% обща използваемост на проектния средногодишен капацитет, като не добре поддържаните съоръжения и прилагани реагенти не винаги гарантират постоянни показатели съгласно Наредба № 9 от 16.03.2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Дори и при добре пречистени питейни води са възможни вторични замърсявания след ПСПВ, попадайки в замърсена водоразпределителна мрежа. Поради тази причина несъответствията по микробиологични показатели надвишават значително препоръката до 5% нестандартност годишно на Световната здравна организация в следните области през 2009 г.: Пазарджик – 11,34% (при 11,9% за 2008 г.), Ямбол - 9,23% (при 11,6% за 2008 г.), Монтана – 8,88% (при 7,81% за 2008 г.), Перник – 8,86% (при 5,87% за 2008 г.), Бургас – 8,14% (при 5,98% за 2008 г.), Враца – 7,16% (при 10,7% за 2008 г.), Кюстендил – 6,99% (под 5% за 2008 г.), Пловдив – 6,94% (под 5% за 2008 г.), Кърджали – 6,33% (при 5,22% за 2008 г.), Плевен – 5,27% (под 5% за 2008 г.) и Добрич – 5,26%. (под 5% за 2008 г.). Най-значително нарастване на процентите на нестандартните проби е регистрирано в област Кюстендил от 1,62% през 2008 г. на 6,99% през 2009 г., област Пловдив – от 3,06% на 6,94% и област Перник – от 5,87% на 8,86%. По-често отклоненията по микробиологичните показатели са характерни за по-малките зони на водоснабдяване, чиито водоснабдителни системи подават вода за села и неголеми градове, за които няма изградени пречиствателни съоръжения, а дезинфекцията все още се извършва по остарял, примитивен начин (ръчно с разтвори главно на хлорна вар или други хлорни препарати, нередовно и без условия за правилно дозиране). Отклоненията по микробно число е имало в 56 малки зони на водоснабдяване от общо 2322 малки зони на водоснабдяване през 2008 г. През същата година несъответствие по Ешерихия Коли (E. coli) e установено в 208 зони от общо 1248 малки зони на водоснабдяване от 1 категория с водоподаване от 10 до 99 м3/ден., в 110 зони от общо 803 малки зони на водоснабдяване от 2 категория с водоподаване от 100 до 399 м3/ден. и в 46 малки зони на водоснабдяване от общо 271 зони с водоподаване от 400 до 999 м3/ден. Несъответствията по показателя Ентерекоки за трите категории водоснабдяване в малки зони е съответно в 61 зони, 36 зони и 8 зони през 2008 г. Най-често замърсяването с нитрати се среща във водите на плитки подземни водоизточници (извори, кладенци, дренажи, сондажи), разположени в местности с обработваеми земеделски земи или в близост до населени места и черпещи вода от незащитени водоносни хоризонти. Най-висок процент несъответствие по нитрати се отчита в областите: Ямбол – 19,59%, Шумен – 10,51%, Русе – 12,86%, Плевен – 6,86%, Разград – 8.00%, Хасково – 5,69%, Варна- 5,34%, Велико Търново – 9,97%, Търговище – 8,39%, Добрич – 7,30%. 313 е броят на малките зони на водоснабдяване с несъответствие по показателя нитрати в питейните води, т.е. 13,5% от общия брой малки зони на водоснабдяване. Най-разпространени са отклоненията до и около два пъти над нормата за нитрати от 50 mg/l, но в някои водоизточници достига и до 4-5 пъти над допустимото. Липсата на пречиствателни обезманганителни станции (безусловно необходими за водите от подземни водоизточници с високо естествено съдържание на манган), както и амортизираните и остарели водопроводи, са причина за отклонения по показателя манган в населени места в областите: Хасковска, Старозагорска, Пловдивска, Великотърновска и др. Замърсяването на питейните води с канцерогенните и токсични съединения на хрома, оловото и арсена имат регионален характер. В около 14 села в област Плевен и няколко в област Монтана е открито съдържание на хром, както и единични отклонения за олово (в три проби в област Кюстендил) и за арсен (по една проба в област Кюстендил и област Хасково). Проблем при мониторинга за качеството на водата за пиене се очертава недостатъчният по обем и честота мониторинг по редица показатели, включени в периодичния мониторинг, най-вече тези свързани с евентуално органично замърсяване на водата (пестициди, полициклични ароматни въглеводороди, 1,2 дихлоретан, бензен, бензапирен, тетрахлоретан, трихалометани, бромати, общ органичен въглерод), живак и тритий. Също така, не се следи редовно от ВиК и РЗИ и остатъчния алуминий в пречистените питейни води след употребата на алуминиеви реагенти. Минералните води в България имат различен състав и свойства, които обуславят и различни възможности за тяхното използване, което няма данни да създава риск за околната среда. Също така няма данни за инвестиционни намерения за ползване на водата за дейности, които представляват потенциален риск за замърсяване и увреждане на околната среда. Риск за околната среда представляват не самите дейности и обекти, за които се използва минералната вода, а неусвояването на ресурса и свободното изливане на минералната вода, което може да доведе до топлинно замърсяване на пресни подземни води и повърхностни води и засоляване на почвата. За находищата на минерални води не са разработени програми и не се осъществява мониторинг в съответствие с Наредба №5 от 2007 г. за мониторинг на водите. Контрол и мониторинг относно микробиологичните показатели на минералните води осъществяват РЗИ, но някои обекти не са обхванати от микробиологичния контрол и мониторинг, изискван по Наредба №14 от 1987 г. или не се осъществява с честота, указана в същата наредба. Не е налична информация за осъществяване на мониторинг на физикохимични и радиологични показатели съобразно изискванията на Наредба №14 от 1987 г. Изводи и основни мерки за преодоляване на недостига на водаАнализът на водопотреблението за минал период и бъдещите нужди от вода до 2035 г. показа следното:
При страни без данни за воден стрес или с нисък воден стрес се прилага интегрираното управление на водните ресурси (ИУВР) за преодоляване на недостига на вода с добро качество. Интегрираното управление на водните ресурси стъпва на следните основни критерии, отчитащи социалните, икономическите и природните условия:
ИУВР се разглежда в светлината на две основни категории, които определят и вида на мерките:
Мерките за съхранение на водния ресурс са нормативни, организационни и инвестиционни. Нормативните мерки гарантират връщането в природата на водния ресурс по начин, осигуряващ същото качество както преди използването му. Организационните мерки позволяват използването на водния ресурс и неговото бързо възстановяване, а инвестиционните – устойчивото използване на водния ресурс за покриване на нуждите от вода за отделните сектори. За осигуряването на постоянен достъп до вода в условията на климатични промени (засушавания и наводнения) е необходим набор от мерки, започващи от водоизточника до водоприемника, а именно:
1 Протоколи и заповеди за утвърждаване на експлоатационните ресурси на минерални води – публична общинска собственост, интернет страница на МОСВ. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.7 Mb. Сподели с приятели:
|
