Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор

3.4. Основни изводи

Пазарните позиции на дружествата, предоставящи услуги във водния сектор, се определят от монополното предлагане на стока с много ниска степен на еластичност на потреблението.

Предоставянето на водоснабдителните услуги от ВиК операторите зависи от наличността и техническото състояние на водопроводната мрежа, както и от качеството на питейната вода. Въпреки добрия териториален обхват на водопроводната мрежа и сравнително доброто качество на водата, изключително високата степен на амортизация на водопроводите е фактор, който може да бъде сериозна заплаха за нормално функциониране на дружествата през следващите години.

При отвеждането и пречистването на отпадъчни води предоставянето на услугата в най-голяма степен зависи от наличието на техническа инфраструктура.

Преобладаващата правна форма на собственост на ВиК операторите – дружества с ограничена отговорност - не съответства на мащаба на дейността, не отчита адекватно участието на общините и не създава благоприятни условия за добро корпоративно управление.

Общата численост на персонала в дружествата, въпреки неговата благоприятна образователна и квалификационна структура, не съответства на изпълнявания обем дейности. Съществуват резерви за оптимизиране на числеността на персонала в съчетание с въвеждане на съвременни системи за управление на персонала.

ВиК дружествата досега са започнали да развиват предимно дефанзивния си институционален капацитет.

Развитието на стратегическия институционален капацитет е изоставаща задача. Само при Експлоатационната дейност и управлението на човешките ресурси достигнатото ниво може да се характеризира като средно, което се асоциира с реформи на съответните елементи, които са започнати, постигнатите резултати от тях показват, че е постигнат значителен напредък, но са необходими допълнителни усилия, докато се постигне състояние на завършеност.

Самооценката на капацитета на дружествата за извършване на инвестиционна дейност на проектен принцип е незадоволителна.

По данни на ВиК операторите в общия случай, когато община кандидатства за проект във водния сектор, тя рядко съгласува своите намерения с ВиК дружеството. Като цяло, общините разкриват намеренията си пред водните оператори в най-ранната фаза на проекта (възникването на неговата идея) и в последния етап, когато трябва да се приеме изградената инфраструктура. Изборът на консултантски екип и на строител, както и изготвянето на тръжната документация, са сред етапите, които много рядко се съгласуват с компаниите, предоставящи водоснабдителни услуги.

Не съществува връзка между големината на дружеството и нивото на „съгласуваност” между ВиК дружеството и съответните общини. Интересно е да се отбележи, че ВиК дружествата, които са общинска собственост, не се ползват с привилегии при съгласуване на намеренията на общините с тях.

Повече от половината от ВиК дружествата, представили информация, чрез която оценяват собственото си развитие, са декларирали готовност за участие в реализацията на инфраструктурни проекти, ако тяхното участие се насърчава. Желаните форми на насърчаване на участието са: получаването на финансова помощ и подкрепа от трети страни; изграждането на звена, които да имат капацитет да разработват необходимата документация; осъществяване на по-добра комуникация между институциите, както и промяна в нормативната уредба. Сроковете за реализиране на предложените промени варират значително: от 3 месеца до 10 години.

Нерегламентираните отношения във връзка със собствеността и управлението на активите между собственика на инфраструктурата и оператора, който предоставя ВиК услуги, е една от основна причина за ниското равнище на изпълнение на планираните инвестиции през последните години.

DEA анализ

Получените резултати за ВиК отрасъла в България според DEA анализа за относителна техническа ефективност са значително по-ниски от други страни в Европа. В същото време има негативна тенденция в отчетените нива на средна техническа ефективност за отрасъла през последните три години.

Направените анализи не доказват връзка между големината на дружествата и постигнатото ниво на техническа ефективност.

Постигнатите по-високи цени също не се отъждествяват с постигане на по-високи резултати на техническа ефективност, като в много случаи се наблюдава точно обратният резултат.

Идентифицират се „луфтове” или преразход на ресурс главно по отношение на числеността на персонала.

Финансово състояние

Съществува голяма концентрация на нетекущи активи в малък брой дружества.

Балансовата стойност на активите на голяма част от предприятията от отрасъла отдавна е изостанала от пазарните стойности или на новоизградени активи от аналогичен тип. Това прави невъзможно възстановяването на амортизираните активи само със средства от фонд амортизационни отчисления, като средствата стигат основно за ремонтни дейности и се разчита на принципалите да осигурят финансиране за проектите.

Неизпълнението на инвестиционните програми в утвърдените бизнес планове е огромно като за 2009 г. изпълнението е над 80%.

Краткосрочните вземания имат най-голям дял в текущите активи при всички оператори, като повишаващите му се стойности при малките и големите ВиК дружества са неблагоприятни, тъй като това показва затруднения при събиране на вземания от клиенти.

Дългосрочните пасиви на ВиК дружествата намаляват през 2008 и 2009 г. спрямо 2007 г. Изключение от тази тенденция са много големите оператори поради нарастване на правителствените дарения, предоставени от държавни и общински органи на властта, включително чрез усвояване на средства по програми на Европейския съюз, свързани с активи, дарения чрез прехвърляне на имоти, машини и съоръжения към дружеството и/ или чрез финансиране на дейности по изграждане на активи.

Задължения за такса водоползване имат големите и много големите дружества, като сумите нарастват за анализирания период, особено 2008 г. спрямо 2007 г. Тези задължения формират относително малък дял в структурата на текущите пасиви на посочените два типа дружества. Допуска се, че стойността на този пасив е значително по-голяма, защото посочените данни са изчислени само въз основа на информация от няколко дружества, които изрично са извели тези пасиви в отделен параграф. В масовия случай, ВиК дружествата отчитат тези пасиви в параграф „други данъчни задължения” или „други краткосрочни задължения”, което затруднява анализа на задълженията свързани с такса водоползване

Малките дружества имат най-голяма ефективност при предоставянето на ВиК услугите, измерена чрез разходи на един обслужван жител. Те имат най-добри стойности на този показател за всички години от анализирания период, а през 2009 г. се наблюдава дори намаление спрямо 2008 г. Тъй като разходите рефлектират върху цените на ВиК услугите, то тези дружества имат най-ниските цени в страната. Получените резултати показват, че вместо да реализират икономии от мащаба и от там с увеличаването на големината на дружествата да се увеличава тяхната ефективност се наблюдава точно обратната тенденция.

По-висока разходна ефективност на малките ВиК дружества не води до положителен текущ годишен финансов резултат. Една от причините е възможността общинските ръководства да възлагат задачи на ВиК дружествата извън обичайната им дейност, като например ремонтни работи на общински обекти, възстановяване на настилки и др.

Приходите от оперативна дейност формират между 98,1 и 99,7% от общите приходи на ВиК дружествата и изцяло определят състоянието и тенденциите при общите приходи. В рамките на анализирания тригодишен период приходите на всички оператори се увеличават, като тази тенденция е най-силно изразена при много големите ВиК оператори.

През последните три години задлъжнялостта на дружествата постоянно нараства.

Оператори на хидромелиоративни и хидроенергийни системи и съоръжения

Използваемостта на капацитета на хидромелиоративните системи за последните десет години е под 10%, което се дължи на драстичното намаление на засети поливни култури и промяна на структурата им.

Дружеството „Напоителни системи” изпитва сериозна потребност от квалифициран персонал в централното управление и особено в клоновете си.

По отношение на финансовото състояние на „Напоителни системи” ЕАД са идентифицирани два основни проблема: нарастващи несъбираеми вземания и ненавременно и непълно превеждане на държавната субсидия за вменените му по закон дейности, свързани с отводняване и предпазване от вредното въздействие на водите. За да финансира тези дейности, дружеството насочва средства, получени от търговската си дейност. Съчетаването на търговски по характер и субсидирани от държавата дейности създава предпоставки за неефективно управление и негативни финансови резултати.