Проект Национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение

X.ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

От направеното разглеждане могат да се направят следните по-важни изводи:

• 
  Мрежите за достъп от следващо поколение (NGA) се разглеждат като съществен елемент за осигуряването на бърз широколентов (> 30 Mb/s) и свръх-бърз широколентов достъп (> 100 Mb/s), предоставящ услуги с повишени характеристики, повишено качество на обслужване и симетрия на скоростите в двете посоки.
  
• 
  Достъпът от следващо поколение може да се реализира посредством различни технологии, но обикновено се счита, че това ще става чрез оптични кабели достигащи до крайния потребител или много близко до него, като във втория случай „последната миля“ се обезпечава с много високоскоростни цифрови абонатни линии или безжичен достъп, които се разглеждат като допълнение на последната миля.
  
• 
  Според ЕК за NGA широко се възприемат основно две технологии – оптично влакно до разпределителния шкаф и оптично влакно до дома/сградата на абоната. Разглеждат се и възможностите на някои бъдещи безжични технологии за достъп, които могат да предоставят надеждни високи скорости на абонатите.
  
• 
  Два са основните начини за технологично развитие към NGA, повишаване на скоростите на предаване или използване на оптични технологии. Изборът за развитие зависи от конкретните изисквания към NGA, които трябва да са съобразени с минимизиране на инвестициите свързани с оборудването, поддържането на съществуващите устройства, ефективното използване на капацитета на мрежите, запазване и преизползване на съществуващата оптическа инфраструктура.
  
• 
  Освен технологията, за всеки конкретен случай, е важно да се да се разгледат и възможностите за реализация на конкретна топология мрежата. Необходимо е да се извърши сравнителна икономическа оценка на начините на имплементиране на различни топологии и архитектури на мрежата, такива като точка-точка, активна или пасивна оптична мрежа.
  
• 
  България е сред страните в ЕС с много добри позиции в областта на свръх-високоскоростния широколентов достъп и има добра основа за предстоящото широко разгръщане на мрежите за широколентов достъп от следващо поколение, но за достигане на целите, заложени в DAE за „достъп до интернет със скорост > 30 Mb/s (бърз широколентов достъп) за всички свои граждани и поне 50 % от европейските домакинства да бъдат абонати наинтернет със скорост над 100 Mb/s (свръх – бърз широколентов достъп) до 2020“, е необходимо осигуряването на NGA за всички населени места в нашата страна.
  
• 
  Високите разходи за развитието на NGA в комбинация с неопределеността по отношение на търсенето и приходите (което включва съответна несигурност по отношение на възвращаемостта на инвестициите) възпират доставчиците на услуги да инвестират в NGA. В тази връзка, с оглед постигане на целите на DAE, е необходимо да се предприемат конкретни мерки и разработят механизми от страна на държавата за стимулиране на потреблението и осигуряване на населението с NGA.
  
• 
  Положителното социално-икономическо въздействие на осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет чрез изграждане на инфраструктура за NGA има икономически ефект и играе ролята на мощен катализатор на икономическото развитие на страните и регионите. То има значително позитивно въздействие върху икономическия им растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт (БВП), както и върху заетостта и производителността на труда. При това икономическите ефекти са не само преки и с краткосрочен характер, т.е. такива, които са свързани с нарастването на икономическата активност при изграждането на инфраструктурата. От голямо значение са непреките ефекти от използването на изградената инфраструктура за достъп, както и ефектите, които са предизвикани в други отрасли и сфери на действие (структурни промени в икономиката, поява на нови продукти и бизнеси и др.), които имат средносрочно и дългосрочно въздействие. Осигуреният достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен Интернет има значително позитивно въздействие върху развитието на бизнеса и върху доходите и благосъстоянието на гражданите.
  
• 
  Положителното социално-икономическо въздействие на осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен Интернет чрез изграждане на инфраструктура за NGA има социални ефекти. Осигуряването на равен достъп до широколентова инфраструктура води до намаляване на икономическата и социалната изолация на хората и на цели населени места и ги прави активни участници в обществения живот. Значими социални ефекти се очакват от подобряването на достъпа до базови обществени услуги чрез развитието на системите за е-Управление, е-Образование, е-Здравеопазване и др. Осигуреността с високоскоростен и свръх-високоскоростен Интернет има значително влияние върху повишаването на сигурността на гражданите и обществото и намаляването на престъпността. В резултат се подобрява качеството на живот на гражданите.
  
• 
  Положителното социално-икономическо въздействие на осигуряването на достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен Интернет чрез изграждане на инфраструктура за NGA има ефекти върху опазването на околната среда. То е свързано с повишаването на екологичната информираност и знания на хората; с намаляване на вредните емисии от транспорта, поради подобреното му управление; с осигуряването на възможности за въвеждане на енергоспестяващи технологии; с предизвиканата промяна в структурата на произвежданите продукти и услуги, водеща до намаляване на разходите на енергия и невъзобновяеми ресурси; с намаляване на разходите на хартия и др.
  

• 
  В сравнителен план, България е сред водещите страни както в Европа, така и в света по предлагане (покритие) на широколентов достъп, вкл. по отношение на технологично ниво на развитие, скорост на достъпа и достъпност на цените, но е сред последните страни в ЕС по използване и проникване на интернет сред населението и около средното за ЕС27 по използване и проникване на интернет сред предприятията.
  
• 
  Според последното сравнително изследване на покритието с широколентов достъп, проведено по поръчка на ЕК в рамките на мониторинга на изпълнението на Цифровата програма за Европа^140, България изостава най-вече по отношение на „достъпа от следващо поколение“ (NGA). По отношение на предлагането на широколентов мобилен интернет въпреки изоставането делът на населението с достъп до трето поколение технологии (HSPA) в България е на сравними със средноевропейските нива.
  
• 
  Основен фактор за наблюдаваното и към момента изоставане на селските райони от националното равнище остава финансовото състояние на домакинствата – доходът на домакинствата, живеещи в селски райони, е по-нисък от средното за страната. Този фактор корелира с най-високата степен на завършено образование, която като цяло е по-ниска сред живеещите в селските райони.
  
• 
  Тенденцията за развитие на широколентовите услуги продължава както в национален план, така и за селските райони. Прави впечатление значителното увеличаване на използването на мобилни устройства за връзка с интернет както в дома, така и извън него и съответно все по-честото използване на безжичен достъп до интернет.
  
• 
  Населените места без нито един доставчик на интернет стават все по-малко, а на практика всички домакинства, свързани с интернет, имат достъп поне до базов широколентов интернет, като все повече стават домакинствата с високоскоростен интернет достъп над 30 Mb/s.
  
• 
  Въпреки тенденцията за развитие на достъпа трябва да се отбележи, че в повечето случай не се прилага гарантиране на нивото на услугите (SLA – Service Level Agreement).
  
• 
  Продължаващо развитие на интернет мрежата в по-малките населени места и в селските райони би позволило тези услуги да стигнат до все по-висок дял от домакинствата, независимо от техния социален и материален статус.
  
• 
  Наличието на свръхрегулиране, правна несигурност и непредсказуемост задържа планирането на инвестиции в NGA.
  
• 
  Изграждането на дублиращи се опорни съобщителни мрежи на национално ниво, а също така и на местно ниво, са отличителна характеристика на съобщителния пазар в България.
  
• 
  Общинските администрации играят решаваща роля за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти.
  
• 
  Предложения за промени в действащото законодателство, насочени към регламентиране бързото развитие на широколентови мрежи, следва да бъдат направени само след задълбочено изследване на ефективността от приложение на съществуващата законова и подзаконова уредба. Заедно с поредицата от подзаконови актове е създадена подходяща нормативна рамка за стимулиране на инвестиции в изграждане на мрежи. Трябва да бъде постигнато ефективното й прилагане от държавната и общинска администрации, заинтересованите търговски дружества и съгласуващите организации.
  
• 
  Допълнително са необходими удачни законови решения в ЗЕС, ЗУТ, ЗКИР за разширяване и обвързване на правомощията на КРС, Министерството на инвестиционното проектиране и Агенцията по геодезия, картография и кадастър за събиране, поддържане и ползване на база данни от специализираните карти на дружествата/оператори, експлоатиращи техническа инфраструктура (електроснабдяване, водоснабдяване, газоснабдяване, топлофикация, пътна инфраструктура и други).
  
• 
  Една от тези институции трябва да изгради единна информационна точка за достъп на заинтересованите лица, от където да се подава вярна информация за наличието на техническа инфраструктура или предстоящото изграждане на такава; за подаване на исканията за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и комплексни инициативи на територията на всички общини в страната и проследяване/контрол на сроковете за издаване на съответните административни актове; за хода на стартирали процедури за предоставяне на права за ползване и за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и комплексни инициативи на територията на всички общини в страната; за налагане на глоби или имуществени санкции при неспазване на установения ред и срокове.
  
• 
  Трябва да се обмисли, доколко е уместно да се създава твърде специализирана правна уредба, относима само за изграждане на високоскоростни NGA мрежи. По-прагматично би било да бъдат предприети стъпки за разработване на правила с инструктивен характер, въз основа на действащата вече законова/подзаконова уредба, с които да се осигури прилагането й най-вече на общинско ниво, пред вид правомощията на общинската администрация по ЗУТ, за предоставяне на права на ползване при строителство в населените места, разрешаване на строителството, координиране и съгласуване на строителни работи на различни предприятия, експлоатиращи техническата инфраструктура.
  
• 
  В тази връзка законодателят може да възложи чрез ЗЕС на министрите на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на инвестиционното проектиране и регионалното развитие да приемат наредба, с която да се определят условия, както и срокове, за предоставяне на право на специално ползване на пътища, по чл. 295 – чл. 298 ЗЕС; и права на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електроразпределението, газоснабдяването, хидромелиорациите¹⁴¹, включително техните сервитутни зони, на водни и напоителни съоръжения и естествени водни басейни - публична собственост, по чл. 295 – чл. 298 на ЗЕС, на общинска инфраструктура.
  
• 
  Със ЗУТ може да бъдат уредени изисквания: за планиране на съобщителна инфраструктура за NGA при разработване на подробните устройствени планове от общините; инвестиционните проекти и комплексни инициативи за изграждане или ремонт на техническа инфраструктура да съдържат и технически решения за предоставяне на достъп до пасивната част от инфраструктура на съответната мрежа за оператори на съобщителни мрежи от следващо поколение и NGA; проектите за нови сгради, както и при основни ремонти на съществуващи сгради, да съдържат проект за сградна инсталация за NGA.
  
• 
  Препоръчително е да се изследва и приложението на Закона за публично-частното партньорство в областта на електронните съобщения с оглед стимулиране разгръщането на широколентови мрежи от следващо поколение. От практиката досега могат да се изведат пет основни инвестиционни макро модела и подхода при изграждане на NGA. Нито един от моделите не е единствено верен или погрешен. Всеки модел е приложим и ефективен според конкретните за състоянието на страната и/или регионите фактори. Страните, водещи в изграждането на NGA, са създали условия за стимулиране на частните инвеститори чрез прилагане на модел 3 (Допълващо държавно/публично инвестиране, чрез частни оператори).
  
• 
  Налице са 5 ключови фактора за успешно разгръщане на NGA на територията на цялата страна (т. 8.3.3). Те от своя страна трябва да бъдат добре адаптирани към и съобразени с конкретните изисквания и условията в страната.
  
• 
  Известни от практиката са четири основни модела на ПЧП за инвестиране в мрежи за достъп от следващо поколение (т. 8.4). Публично-частните партньорства („ПЧП“) осигуряват потенциално ефективни решения. Като алтернативен метод за възлагане на обществени поръчки, публично-частните партньорства са прилагани успешно за решаването на редица на инфраструктурни проекти.
  
• 
  От гледна точка на устойчивост е важно, някои от основните национални оператори да участват в подобни проекти. Те осигуряват предоставянето на услуги на едро на алтернативни оператори, които са продължение на услугите, които предлагат в други области на страната Това помага да се гарантира, че потребителите имат достъп до широк спектър от продукти и услуги и им дава достъп до най-добрите сделки и условия на националния пазар;
  
• 
  Един от ключовите въпроси във всички проекти е разпределянето на търговския и технологичния риск. Когато участва частният сектор е важно да се сподели риска доколкото е възможно, но това трябва да бъде реалистично направено, за да се гарантира, че частното инвестиране е осигурено.
  
• 
  Въз основа на анализите в този материал са направени разчети показващи, че е необходимо да се инвестират приблизително 234 млн. лева в белите зони за постигане 54 млн. лв. за сивите за изграждане на инфраструктура за достъп от ново поколение в България.