№
|
Цел
|
Област на наблюдение
|
Основен проблем
|
Индикатор
|
Мерна единица
|
Базова стойност
|
Източник на информация
|
1. Законодателни и управленски
|
|
|
|
1.1
|
Да се насърчават въвеждането и поддържането на политики, които осигуряват дългосрочното опазване на червеногушата гъска и нейните местообитания.
|
Селско стопанство
|
Намаляване и деградация на местообитанията на вида
|
|
|
|
|
1.1
|
Да се запази и обезпечи финансово подмярката за опазване на хранителните местообитания на червеногушата гъска като часто от направеление „Поддържане местообитанията на защитени видове птици в обработваеми земи с орнитологично значение“ по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
|
ПРСР
|
Осигуряване на достатъчно по количество и разположение на хранителни местообитания в местата за зимувате
|
Регионалната агро-екологична дейност за червеногушата гъска в по мярка 10 Агроекология и климат по ПРСР се прилага минимум на 70% от хранителните територии от специализирания слой на допустимост за зимуващи червеногуши гъски.
|
Процент от общата площ на специализирания слой на МЗХ
|
Към 2014г. В мярката са включени 40% от ключовите местообитания
|
Данни от програмата за мониторинг на вида
|
1.2
|
Да се контролират практиките за използването на родентициди в местата за хранене на зимуващи гъски, както и да се стимулира ограничаване на ползването или алтернативи на родентицидите.
|
НАЕП
|
Недопускане на смъртност при червеногуши гъски вследствие отравяне поради. Намаляване на възможността за натрупване на вредни химикали в организма на червеногушите гъски.
|
Няма случаи на отровени гъски от родентициди. Статистическо намаляване на ползваните пестициди в основните места на зимуване.
|
Брой отровени гъски; процент намаляване на използваните пестициди.
|
За 2017г. за отровени гъски;
|
Данни от програмата за мониторинг на вида;
Данни от Регионална служба земеделие
|
7.1
|
Да се работи за кохерентно развитие, управление и опазване на Националната екологична мрежа.
|
Национална екологична мрежа
|
Липса на подходящи дейности и забрани в зоните от Натура 2000, недостатъчна ресурсна осигуреност за изпълнение на дейностите и правоприлагането
|
|
|
|
|
1.2.1
|
Да се разработят минимални стандартни екологични изисквания на червеногушата гъска, които да се залагат и включват при разработване на планове за управление на защитени територии или защитени зони от мрежата Натура 2000 и други ЗТ по националното законодателство.
|
ЗБР и подзаконови актове
|
Липса на специфични мерки за вида в общите планове за управление на зони от Националната екологична мрежа
|
Документът е разработен и е внесен в МОСВ до края на 2017 г.
|
Внесен е в МОСВ документ с посочената тематика и е сведен до РИОСВ, на чиято територия има ЗЗ, в които се среща вида.
|
Към април 2017г документа не е внесен в МОСВ за разглеждане
|
Справка информация от МОСВ
|
1.2.2
|
Да се разработят и ресурсно да се осигурят интегрирани планове за управление за ключовите места на зимуване на червеногушата гъска в България, включени в Натура 2000, като плановете за управление отразяват природозащитните нужди и екологичните изисквания на вида.
|
Поднормативни актове на МОСВ, ОПОС
|
Необходимост от разработване и ресурсно осигуряване на изпълнението на планове за управление за ключовите места на зимуване на червеногушата гъска от НЕМ в България, като плановете за управление отразяват природозащитните нужди и екологичните изисквания на вида.
|
До 2022 г. са разработени, одобрени от МОСВ интегрирани планове за управление на ЗЗ „Дуранкулашко езеро“, „Шабленски езерен комплекс“, „Свищовско-Беленска низина“ и „Бургаско езеро“, „Комплекс Мандра-Пода“ и има предвидени целеви средства за изпълнението на дейности по тяхното прилагане.
|
Приети и одобрени от МОСВ ПУ на посочените зони към 31.12.2022г.
|
Към момента няма разработени такива планове.
|
Справка данни от МОСВ.
|
1.3
|
Да се отразяват природозащитните дейности и приоритети за червеногушата гъска в секторните политики.
|
Регионално планиране
|
Липса на тясна междусекторна координация в областта на природозащитата
|
|
|
|
|
1.3.1
|
Да се предотвратят увреждане и фрагментиране на местообитанията на вида.
|
Регионално развитие и планиране
|
Несъобразяване на ПУП и ОУП с целите и нуждите за опазване на Натура 2000 зоните и др. тип ЗТ
|
Общинските планове са съобразени с изискванията на вида и важните за него места и не водят до нова загуба на местообитания за вида или друг тип заплаха.
|
Процент от ПУП и ОУП, които отразяват изискванията на вида при планиране на дейности и урбанизация.
|
Към момента няма приети ОУП в ключовите райони за вида (0)
|
ЕО на ПУП и ОУП
|
1.3.2
|
Да се развитият икономически стимули за местното население за опазване на червеногушата гъска и разнообразяване на финансовите приходи за местното население.
|
Общински планове и програми за развитие
|
Липса на икономически стимули за опазване на вида и неговите местообитания от местното население
|
Поне в пет населени места в границите на основните общини, в които зимува червеногушата гъска, има разработен специфичен туристически продукт, осигуряващ финансов стимул за местното население, основан на зимуващата популация на червеногушата гъска.
|
Брой общински планове, в които са заложени подобен тип дейности
|
Към момента няма подобни дейности в никой общински план.
|
Общински планове и програми за развитие.
|
1.3.3
|
Да се предотврати фрагментацията на местообитанията на червеногушата гъска и на изолиране и създаване на бариери между местата на нощуване и местата на хранене.
|
ОВОС и ОС, подзаконови актове на МОСВ, РИОСВ
|
Докладите по ОВОС и оценки за съвместимост не отразяват коректно екологичните изисквания на вида и заплахите за фрагментация на местообитанието от ветроенергийни съоръжения.
|
Инвестиционните предложения за ветроенергийни съоръжения в районите на зимуване на червеногушата гъска да бъдат съобразени с разработения от МИЕТ екологичен доклад „Стратегическо екологично проучване (СЕП) на развитието на вятърната енергия в България“ (http://bgwea.org.server14.host.bg/Materials/Final_SER_Report_BG.pdf) и с Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България (http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=568), с изработените по проект „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България“ LIFE09 NAT/BG/000230 карти на рисковите за гъските райони в Приморска Добруджа, както и с картата със зониране на територията на България по отношение на възможностите за строителство на ветрогенератори. Карта на чувствителните зони за птици, изготвена по проект на МОСВ „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, обособена позиция 7 „Определяне и минимизиране на рисковете за дивите птици“ (http://natura2000.moew.government.bg/PublicDownloads/Auto/OtherDoc/276299/276299_Birds_120.pdf).
|
брой обжалвани становища и преценки за ЕО/ОВОС от общия брой, брой обжалвани доклади по ОВОС, ОС, ЕО.
|
1бр/2000 решения и преценки
|
РИОСВ, МОСВ
|
1.4. Ловно законодателство
|
|
|
|
1.4
|
Да се подобри ловното законодателство чрез усъвършенстване на ЗЛОД и правилника му за прилагане и ресурсното му обезпечаване с цел осигуряване на адекватно финансово, техническо и кадрово ресурсно обезпечаване на активен контрол по лова, особено в ключовите територии за зимуване на червеногушата гъска, засилване на санкциите по отношение на ловците, нарушаващи законовите разпоредби по време на лов.
|
ЗЛОД и правилника му за прилагане и ресурсното му обезпечаване
|
Непълноти в нормативните разпоредби и липса на стриктен контрол и прилагане на законодателството в областта на ловно-стопанската дейност и взаимовръзката с природозащитното законодателство
|
Промени в ЗЛОД и правилника за неговото прилагане. Наличие на ресурсно обезпечаване за прилагането им.
|
|
|
|
1.4.1
|
Да се предотврати безпокойството от лова в местата на нощуване на вида и предотвратяване на случаен отстрел на червеногуши гъски при условия, непозволяващи тяхното определяне.
|
ЗЛОД и правилникът му за прилагане
|
Несъвършенства в ЗЛОД и в правилника за прилагането му допускат лов при условия, непозволяващи определянето на видовете, по които се стреля, и безпокоене на птиците в непосредствена близост до местата за нощуване, прогонващо птиците от там.
|
Правилникът за приложение на ЗЛОД е променен и ловът на водоплаващ дивеч е ограничен само в светлата част на деня.
|
Внесена и приета поправка в ЗЛОД и правилника за неговото прилагане
|
Към момента няма такава
|
Текста на ЗЛОД и правилника за прилагане на закона към 2022г.
|
1.4.2
|
Да се снижи безпокойството в местата за хранене и нощуване през критични периоди от зимата и снижаване на риска да бъдат отстреляни червеногуши гъски при лов около местата на нощуване на вида.
|
ЗЛОД и свързани с него подзаконови актове
|
Няма ограничение на броя ловци на ден, които могат да ловуват гъски в района на Натура зоните Шабленски езерен комплекс, Дуранкулашко езеро и др. Това води до силно натоварване на района, свръхбезпокойство, прогонване на гъските от оптималните за тях места, влошаване на физическото им състояние и невъзможност ефективно да ползват района на зимуване.
|
Чрез ЗЛОД или подзаконови актове е определен лимит на максимален брой ловци на ден на хектар при лов на водоплаващ дивеч и по-високи и стриктни изисквания за докладване на нормата за отстрел в ключовите райони на зимуване на диви гъски.
|
Внесена и приета поправка в ЗЛОД и правилника за неговото прилагане
|
Към момента няма такава
|
Текста на ЗЛОД и правилника за прилагане на закона към 2022г.
|
1.4.3
|
Да се снижи рискът от оловно отравяне на червеногуши гъски в местата за хранене и нощуване.
|
ЗЛОД и свързани с него подзаконови актове
|
Възможно оловно отравяне на гъските при паша поради употребата на оловни сачми в местата на хранене
|
В Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1 на ЗБР забраната за употреба на оловни сачми се разшири и да обхване изцяло лова на водоплаващ дивеч.
|
Внесена и приета поправка В Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1
|
Към момента няма такава
|
Текста на Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1 към ЗЛОД
|
1.4.4
|
Да се направи оценка на степента на безпокойство и риска за отстрел на червеногуши гъски в основните места на стациониране на вида при миграция и зимуване и да се набележат мерки за снижаване на този риск.
|
Ловностопанско законодателство, ловна дейност
|
Липса на достатъчна количествена и качествена информация за ловната преса и ефекта от свързаното с нея безпокойство и бракониерски отстрел
|
Осъществено е проучване на ловната преса на годишна основа и на ниво „място“ в районите на ЗЗ „Дуранкулашко езеро“, „Шабленски езерен комплекс“, комплекс Мандра – Пода, Свищовско-Беленска низина, Атанасовско езеро, Бургаско езеро и резултатите от него са публикувани.
|
Публикуван технически доклад с резултати от проведеното проучване до 2020г.
|
Няма доклад с такава информация, обхващащ посочените защитени зони
|
|
2.1. Пряко опазване на вида и важни за него места
|
|
|
|
|
Да се осигури адекватна защита на ключовите места за вида в България.
|
|
|
|
|
|
|
2.1.1
|
Да се ограничи безпокойството и да се регламентира засилен контрол при лова в ключовите места за зимуване на червеногушата гъска с цел ефективно използване на местообитанията от зимуващите птици.
|
Подзаконови актове, природозащитно законодателство, заповедите за ЗЗ за птиците, планове за управление на зоните от мрежата Натура 2000
|
Липсата на места за покой на гъските по време на ловния сезон, водещо до повишен стрес и невъзможност да се ползва ефективно местообитанието.
|
Въведени са ограничения за лов на територията в защитени зони „Дуранкулашко езеро“, „Шабленски езерен комплекс“ с обхват от 500 м от брега на езерата в рамките на защитената зона през януари;.
|
Ограничението на лова на 500м около водоемите в защитените зони е публикувано в изменение на заповедта за обявяване.
|
Към момента ограничението на лова е до 100м от брега на основа защитените територии по ЗЗТ
|
Публикувана изменена заповед за защитената зона в Държавен вестник
|
2.1.2
|
Да се предотвратят унищожаването и фрагментацията на ключовите местообитания на червеногушата гъска в България вследствие на развитие на конвенционална туристическа инфраструктура.
|
Решения и преценки за ЕО, ОВОС, доклади по ОВОС и ОС
|
Фрагментиране и урбанизиране на ключови за опазването на вида места и местообитания
|
В ключовите места на срещане на червеногушата гъска в България и особено в Дуранкулашкото езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156), Бургаско езеро (BG0000273), Комплекс Мандра-Пода (BG0000271) не са допуснати за изграждане вилни селища, спа-комплекси, голф игрища и други урбанизирани зони и инфраструктурни обекти, несъвместими с екологичните изисквания на вида
|
Брой съгласувани инвестиционни намерения от РИОСВ Варна и РИОСВ-Бургас на територията на защитените зони
|
Към момента няма изградени такива, но има процедирани инвестиционни намерения за BG0002050
|
Справка от РИОСВ/МОСВ
|
2.1.3
|
Да се обезпечи прилагането на природозащитното и ловното законодателство и предотвратяване на отстрела на червеногуши гъски, както и снижаване на безпокойството в ключовите места за нощуване и хранене на птиците.
|
Дейности на РУГ и РИОСВ, ловни надзиратели и инспектори по прилагане на законодателството през зимния период
|
Липса на стриктен контрол и прилагане на ловното и природозащитното законодателство в ключови места на зимуване на вида, водещи до бракониерски отстрел и безпокойство на птиците
|
Създадени са и през периода октомври – януари включително действат смесени междуведомствени патрули за контрол по лова в районите на ЗЗ „Дуранкулашко езеро“ (BG0002050), „Шабленски езерен комплекс” (BG0000156), комплекс Мандра – Пода (BG0000271), Свищовско-Беленска низина (BG0002083), Атанасовско езеро (BG0000270), Бургаско езеро (BG0000273)
|
Наличие и функциониране на такива патрули
|
Към момента ежегодно има подобни патрули по инициатива на БДЗП и със съдействието на ИАГ при МЗХГ
|
Издадена съвместна заповед на МОСВ и ИАГ (МЗХГ) за създаване и функциониране на съвместни междуведомствени патрули на територията на посочените защитени зони в периода ноември-февруари
|
2.1.4
|
Да се предотврати безпокойството на червеногушата гъска от нерегулиран фотографски и туризъм за наблюдение на птици, водещ до безпокойство и нарушаване на природозащитното законодателство.
|
Развитие на инфраструктура за опознавателен и природосъобразен туризъм
|
Липса на инфраструктура и регламентиране на фотографския и опознавателния туризъм
|
Изградени са минимум три специални укрития в места, подходящи за наблюдение и фотографиране на диви гъски, и е създаден механизъм за използването им по предназначение и без рискове от безпокойство на птиците.
|
Наличие на специализиране укрития за фотографиране и наблюдение на гъските. Данни за безпокойство на пашуващи ята от туристи
|
Няма такива към момента
|
Данни от ежегодния мониторинг на зимуващите гъски, данни за сигнали до РИОСВ
|
2.1.5
|
Да се предотврати фрагментацията на местообитанията на вида от ВЕИ и запазване на подходящи условия за зимуване.
|
Решения на РИОСВ за ОВОС и ОС относно изграждане на ветрогенератори
|
Липса на стратегическо планиране на развитието на мощности от възобновяеми енергоизточници и неотчитане на екологичните изисквания на вида при ОС и ОВОС, което води до фрагментация на местообитанията на вида.
|
На територията на подходящите хранителни местообитания за вида няма изградени нови ветроенергийни комплекси, които нарушават целостта на местообитанието, водят до съществена фрагментация на територията като цяло или на части от нея или водят до бариерен ефект на коридорите на придвижване на птиците от местата за нощуване към местата за хранене и обратно, съобразно картата на чувствителността.
|
Брой съгласувани и допуснати инвестиционни намерения за ветро-енергийни или соларни паркове в приоритетните за опазването на вида местообитания определени с картата на чувствителните зони за зимуващите гъски.
|
Към момента има процедирани …. и изградени … ветро парка
|
Справка от РИОСВ и МОСВ
|
2.1.6
|
Да се планира и предвиди подхранване на зимуващите гъски при извънредни, тежки зимни условия с дебела снежна покривка.
|
Пряко опазване на вида и зимуващата популация
|
Невъзможност на птиците да намерят храна при дебела снежна покривка и тежки климатични условия
|
Налични са план и организация за изкуствено подхранване на бедстващите птици при извънредни климатични условия през зимата, който успешно се реализира при необходимост.
|
Наличието на план за действие при извънредни климатични условия през зимата
|
Няма такъв към момента
|
Справка от РИОСВ
|
|
2.2. Опазване на вида извън природата/„ex-situ“
|
|
|
|
2.2.1
|
Да се повиши и поддържа капацитет за временно настаняване на ранени и пострадали екземпляри на червеногушата гъска и тяхната рехабилитация в основните места на срещане на вида.
|
Опазване на вида и популацията му „еx-sito“
|
Липса на капацитет и възможности за приемане и рехабилитация на ранени и пострадали гъски в основните места на зимуване
|
До 2016 г. е обособен подобен център за рехабилитация за СИ България и за поне още един от важните райони на зимуване на гъски.
|
Наличие на поне един лицензиран рехабилитационен център до 2020г
|
Няма такъв към момента
|
Справка МОСВ за лицензираните рехабилитационни центрове
|
3.1. Мониторинг и изследвания
|
|
|
|
3.1
|
Да се разработи, ресурсно да се обезпечи и да се приложи схема за дългосрочен мониторинг на зимуващата популация на червеногушата гъска в България.
|
Приети и одобрени методики на ИАОС
|
Липса на официална методика за мониторинг на вида и финансиране за нея съгласно наредбата за мониторинг на биоразнообразието
|
Разработена е методика за мониторинг на зимуващата популация на червеногушата гъска, която осигурява необходимата информация и данни, тя е ресурсно осигурена и се изпълнява ежегодно от 1 ноември до 1 март.
|
Внесена и одобрена методика от ИАОС
|
Няма такава към момента
|
Справка страницата на ИАОС
|
3.2
|
Да се проследяват/проучват промени в обхвата и качеството на местообитанията за зимуване.
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му
|
Нужда от информация за състоянието и площта на подходящите хранителни местообитания на вида
|
Най-малко веднъж в рамките на период от 2 години се извършва оценка на качеството и обхвата на местообитанието на вида на база извадка по предварително разработена методика, предоставяща оценка на хранителното местообитание на вида, като част от общата методика за мониторинг.
|
Публикуван технически доклад с резултати от изследването на всеки 2 години
|
Има извършена оценка на местообитанията на вида към 2014г.
|
Схема за мониторинг на вида
|
3.3
|
Да се проведат проучвания за наличие на натрупвания от оловни и други токсични вещества в организма на гъските.
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му
|
Липса на информация за нивата на токсични вещества и съединения в организма на гъските
|
Проведени са поне две мащабни изследвания в ключови райони за вида през два последователни зимни сезона в поне още два основни района на концентрация – Бургаските езера и Свищовско-Беленската низина до 2020 г.
|
Публикуван доклад или научна статия с резултати от проведеното изследване
|
Има публикувана статия с резултати от подобно изследване за Приморска Добруджа
|
Справка в интернет за наличието на публикуван доклад/статия
|
3.4
|
Да се проучат локалните придвижвания и взаимовръзки между местата на нощуване и местата на хранене с помощта на телеметрични изследвания и опръстеняване с цветни пръстени.
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му
|
Липса на информация за локалните придвижвания на гъските между местата за нощуване и хранене, които да позволяват планиране на природозащитни дейности и оценка на въздействието при инвестиционни намерения.
|
Проведени са телеметрични изследвания на локалната миграция до 2023 г. в района на Приморска Добруджа и поне още един от регионите на страната, важни за зимуването и миграцията на вида.
|
Публикуван технически доклад/публикация с резултати от проучването
|
Към момента са проведени първоначални проучвания в Приморска Добруджа. Няма окончателни резултати публикувани.
|
Интернет справка за публикации по темата
|
3.5
|
Да се подпомогне работата по проучване на миграционните пътища на вида и определянето на „тесни места“ в жизнения цикъл в рамките на международната работна група по опазване на червеногушата гъска.
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му и международно сътрудничество
|
Недостатъчна информация за значението на конкретни заплахи по миграционния път на вида и фенологията и ключовите места на стациониране на вида по време на миграция
|
Ежегодно в периода 2016 – 2024 г. на територията на България се маркират с цветни пръстени от 50 до 100 червеногуши гъски. До 2024 г са проведени телеметрични проучвания по миграционния път на вида в сътрудничество с други страни от ареала на минимум 30 птици.
|
Данни за брой опръстенени птици, брой маркирани с предавател птици
|
След 2015г. няма поставени цветни пръстени и предаватели
|
специализирани интернет сайтове
|
3.6
|
Да се въведе стандартен протокол за обработка и събиране на материал за изследване при намиране и аутопсия на мъртви червеногуши гъски.
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му
|
Липса на стандартен протокол за обработка и аутопсия на мъртви птици от защитени видове, което води до препятстване на възможността за разширяване на познанието за вида и заплахите за него.
|
Разработен и приет като стандартна процедура, протоколът за обработка и аутопсия на намерени трупове на червеногуша гъска до края на 2016 г. и спазването му се контролират от РИОСВ и РВМС.
|
Наличен одобрен протокол
|
Няма такъв
|
Справка от РИОСВ и РВМС
|
3.7
|
Да се събират проби от всички ранени или убити червеногуши гъски за последващ паразитологичен анализ
|
Проучване на вида с оглед поддържане и управление на популацията му
|
Липса на достатъчно информация за наличието на патогенни паразити и други, които може да оказват влияние на популационно ниво в местата на зимуване.
|
От всички намерени ранени и убити червеногуши гъски е събран материал за паразитологичен анализ. Данните от изследванията са публикувани в статия/технически доклад при събиране на достатъчен по обем материал.
|
Брой събрани проби при наличие на намерени мъртви птици
|
Инцидентно събиране на проби
|
Публикувани статии, справка от РИОСВ
|
|
|
|
|
4.1
|
Да се поставят ясни информационни и обозначителни табели в основните територии за зимуване на вида, посочващи присъствието на червеногушата гъска, природозащитния ѝ статус и ограниченията по отношение на лова в района и законовите изисквания с цел снижаване на риска от бракониерство.
|
Образователни и комуникационни дейности
|
Липса на ясно обозначение и информация за границите и режимите на защитените зони на терен
|
Всички ключови за опазването на червеногушата гъска защитени зони имат поставени до 2016 г. информационни табели и пана, обозначаващи границите и техните режими и ограниченията, и се поддържат и ремонтират при увреждане и вандализъм.
|
Налични инормационни табели
|
Подобни са поставени единствено в ЗЗ Дуранкулашко езеро и Шабленски езерен комплекс
|
Проверки на място, справка от РИОСВ
|
4.2
|
Да се популяризират сред фермерите в ключовите за вида територии възможностите за кандидатстване по агроекологични дейности, с опазване на хранителните местообитания на вида и опасностите от неправилно прилагане на родентициди и други пестициди.
|
Образователни и комуникационни дейности, НАЕП
|
Липса на достатъчно информация и ниска заинтересованост сред фермерите относно съществуващите агроекологични плащания, подпомагащи фермери, допринасящи за опазване на вида в ключови територии
|
Ежегодно се провеждат разяснителни кампании от страна на службите по земеделие (РСЗ) към МЗХ за представяне на агроекологичните дейности и начините на прилагане и ползване на пестициди в ключовите за вида райони.
|
Брой проведени информационни срещи от районните служби по земеделие
|
Няма специализирани срещи към момента
|
Справка РСЗ
|
4.3
|
Да се повиши осведомеността и да се засили интересът на ученици и учители към природозащитните проблеми и да се създаде положително отношение към природозащитните дейности за червеногушата гъска в местата на зимуването ѝ.
|
Образователни и комуникационни дейности
|
Необходимост от създаване на положително отношение към природозащитните дейности за червеногушата гъска в местата на зимуването и засилване на екологичната култура в района на зимуване на вида
|
До началото на учебната година през 2016 г. е отпечатан нов тираж на помагалото и е въведено за използване в ключовите райони за вида при спазване на учебните планове и програми на МОН.
|
Отпечатан нов тираж на помагалото
|
Няма нов тираж
|
Справка МОН, НПО, други.
|
4.4
|
Да се осигури подходяща информация за природозащитни и ловни норми за гостуващи ловци в ключови райони на зимуване на червеногушата гъска и други природозащитно значими видове.
|
Образователни и комуникационни дейности
|
Липса на подходящи информационни и образователни материали за целевите райони с информация за ловци относно граници и режими на защитени територии и забранени видове за лов
|
Издадено е помагало в тираж от минимум 1000 бр. и е налично за разпространение в ловните дружества в ключовите за вида райони на зимуване до края на 2016 г., като се преиздава периодично на всеки 1 – 2 години.
|
Тираж на новото издание на помагалото
|
Наличният тираж е изчерпан
|
Справка от издателите – НПО, НСЛРБ, други
|
5. Адаптивни и смекчаващи мерки
|
|
|
|
5.1
|
Да се популяризира районът на Приморска Добруджа сред индивидуалните и организираните туристи, насочени към природосъобразен туризъм.
|
Туризъм и развитие на местен бизнес
|
Липса на достатъчно информация за индивидуални и неорганизирани туристи за природните забележителности и възможностите за природосъобразен туризъм в района
|
До 2019 г. е публикуван пътеводител на български и английски език на природните забележителности и редките видове на Добруджа по подобие на серията пътеводители на Crossbill Foundation – http://www.crossbillguides.com/.
|
Отпечатан пътеводител
|
Няма такъв
|
http://www.crossbillguides.com/.
|
5.2
|
Да се популяризира екотуризмът в района, като се развие подходяща база за фотографски туризъм и се организират ежегодни фотопленери и посещения на групи български туристи за фотографиране и наблюдения на червеногуши гъски през зимата.
|
Туризъм и развитие на местен бизнес
|
Липса на подходяща инфраструктура и популяризиране на природосъобразни форми на туризъм, които да допринасят за развитие на местната икономика.
|
Изградено е поне едно фотографско укритие и са организирани минимум по един фотопленер годишно през следващите 5 години след приемане на ПД и минимум едно промоционално посещение на туристи.
|
Брой фотографски укрития, рой проведени фотопленери
|
Няма такива
|
Интернет и фотограски специализирани сайтове/форуми
|
5.3
|
Да се разработи визия и да започне организирането на зимен фестивал на червеногушата гъска с възможности за наблюдение и фотографиране на гъски.
|
Туризъм и развитие на местен бизнес
|
Липса на подходяща инфраструктура и популяризиране на природосъобразни форми на туризъм, които да допринасят за развитие на местната икономика.
|
Организиран ежегоден зимен фестивал на червеногушата гъска от зимата на 2018/2019 г., който се координира от община Шабла съвместно с НПО и представители на туристическия бизнес.
|
Брой проведени фестивали
|
Няма такъв
|
Уебсайт на Община Шабла
|
5.4
|
Да се разработи и създаде специализирана интернет страница за Приморска Добруджа, предоставяща информация за биоразнообразието и възможностите за наблюдения на червеногуши гъски и дива природа, както и за места за настаняване и възможност за онлайн резервации.
|
Туризъм и развитие на местен бизнес
|
Липса на улеснен достъп до частни квартири и места за настаняване в района, ограничаващи посещението на индивидуални и неорганизирани туристи
|
Създадена е и се поддържа специализирана интернет страница до 2017 г.
|
Наличие на интернет старницата
|
Няма такава
|
Интернет справка
|
5.5
|
Да се организира ежегодно провеждане на фестивал на хвърчилата в гр. Шабла, посветен на опазването на червеногушата гъска, с цел популяризиране на района на езерата Шабла и Дуранкулак, опазването на вида и развитие на концепцията.
|
Туризъм и развитие на местен бизнес
|
Значително по-кратък туристически сезон в района спрямо Южното Черноморие и липса на обществена подкрепа за природозащитните инициативи в района
|
Фестивалът се провежда ежегодно от община Шабла съвместно с НПО и местен бизнес след 2016.
|
Брой проведени фестивали
|
Понастоящем се провежда ежегодно
|
Справка от интернет страницата на Община Шабла
|
