Въздействие на социално-икономически фактори от управляем характер

– Промени в собствеността

Приватизирането на земите постави въпросителни за насоките на развитието на земеделието в районите на зимуване на червеногушата гъска в България, особено за района на Дуранкулашкото и Шабленските езера. Желанието на местната администрация да привлече крупни инвеститори води със себе си и проблема с целостта и взаимовръзката на местообитанията на гъските в района, които зависят от традиционното ползване на земята и най-вече от отглеждането на зимна пшеница в подходящи по площ и разположение ниви. Като цяло съществува сериозна заплаха за подмяна на културите в такива, неизползваеми за птиците за храна и пространственото планиране на сеитбооборота, или от пълна промяна на земеползването, особено на територии в непосредствена близост до езерата. С икономическите промени и засиления инвестиционен интерес към Черноморското крайбрежие интересът към развитие на туристическа инфраструктура от местни и чуждестранни инвеститори твърде вероятно ще нараства, тъй като тази част от крайбрежието е останала най-малко засегната от строителния бум по морето.

Значимост – висока до критична

– Урбанизиране на териториите и подобряване на инфраструктурата около местата за нощуване, улесняване на достъпа на хора до водоемите

Има изразена тенденция за развитие на инфраструктурни обекти и за урбанизиране на терените около Дуранкулашкото и Шабленските езера. От една страна, това ще намали безвъзвратно привлекателността на местата за нощуване поради намаляване на естествения им характер, от друга – ще увеличи безпокойството на птиците. Налице е значително увеличаване на предложения за развитие на инфраструктурата на района чрез изграждане на туристически обекти като голф игрища и вилни селища, дори в непосредствена близост на брега на езерата, ползвани за нощувка от гъските. Очаква се тази експанзия от подобни проекти в бъдеще да се увеличи. Подобни обекти, ако са неуместно разположени, могат, от една страна, пряко да намалят хранителните райони на гъските, а от друга – системно индиректно да им причиняват безпокойство. Много от предложенията, които са близо до или между защитените територии в района, крият риск да причинят безпокойство на птиците и да компрометират местата им за нощувки. През 2017г. РИОСВ-Варна съгласува изграждането на вилно селище на север от къмпинг Космос, което ще доведе до урбанизиране и унищожаване на хранителни територии от важност за вида в района на ЗЗ Дуранкулашко езеро.

Констатирани са редица случаи, когато сутрешният риболов с лодка в Дуранкулашкото езеро за нуждите на ресторанта на брега, извършван до централното водно огледало, е ставал причина нощувалите в морето червеногуши гъски да кръжат с часове над езерото, без да могат кацнат да пият вода (Дерелиев, Георгиев, 2002). Въпреки че официално промишленият риболов е забранен в крайбрежните езера, в ресторантите в околността се сервират сладководна риба и речни раци, най-вероятно произхождаща от двете езера.

– Сблъсък с електропреносната мрежа

Обикновено това са редки случаи, като до момента са регистрирани единични инциденти при лоши метеорологични условия или стресови ситуации. През втората половина на 90-те години на XX век е регистриран инцидент на сблъскали се птици при подобни условия на територията на гр. Шабла (Дерелиев, Георгиев, 2002). През февруари 2012 г. при излитане от нива в северната част на Карталийско блато на ЗЗ „Дуранкулашко езеро“ една червеногуша гъска се сблъска с жиците на електропреносната мрежа и впоследствие загива (Д. Митев – лично съобщ.), а през 2013 г. при подобен сблъсък загива една млада птица в района на Бургас – eз. Вая (http://bspb.org/bg/news/izchezvastvidgaskazagina.html). Тези факти показват наличието на проблем, предвид това, че част от електропреносната мрежа беше разширена през последните 10 години, поради получаване на електроенергия от възобновяеми източници и включването на повече мощности в мрежата. За щастие, не е констатиран масов сблъсък с електропроводната мрежа.

Значимост – локална, потенциално средна

6. ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ

6.1. Опазване на местообитания

Двете най-важни и ключови за опазване на вида езера за нощуване са поставени под законова защита – Дуранкулашкото езеро (като природна забележителност (ПЗ) „Дуранкулашко езеро“, обявена със Заповед № 123/21.02.1980 г. на КОПС към МС сега МОСВ) и Шабленското и Езерецкото езеро като защитена местност (Заповед № ДВ-31/24.01.1995 г. на МОСВ). Понастоящем и двете защитени територии са включени в националната екологична мрежа като защитени зони за птиците.

Създадената от МОСВ администрация на резерват „Сребърна“ и разработеният план за управление от ЦЛОЕ (сега ИБЕИ) и приет от МОСВ през 2001 г. са от съществено значение за опазването на това зимовище на червеногушата гъска.

В периода 2007 – 2014 г. всички основни места за нощуване на червеногушата гъска и част от прилежащите места за хранене на вида са обявени за Защитени зони за птиците по ЗБР като част от мрежата Натура 2000 на основа на предложението и документацията, разработена и внесена от БДЗП. В резултат на представената документация и последвалата оценка от експерти на БАН в рамките на изграждането на Националната екологична мрежа са обявени за Защитени зони за птиците всички основни зимовища на вида, като са предвидени различни по степен ограничителни режими, които да спомогнат за тяхното опазване. Ловът е забранен в Свищовско-Беленската низина, където защитената зона обхваща основно хранителни местообитания. Видът е регистриран в общо 29 защитени зони за птиците по ЗБР (Приложение № 2), от тях с ключово значение са 5, които са важни за опазването на вида (http://natura2000.moew.government.bg/Home/Natura2000ProtectedSites).

Наличната информация за вида е обобщавана и издавана в различни публикации през годините – данните до 50-те години на ХХ век в Патев (1950), специализирана статия с данни за вида до 1981 г. публикуват Ivanov, Pomakov (1983), обобщена е информацията в Червената книга на НР България (1985) и том 26 от „Фауна на България – Птици“, част 2 от Нанкинов и кол. (1997). Статия с данни за вида публикуват Michev, Profirov (1997). ФЛБ публикува списък с научни и природозащитни дейности, свързани с опазването на вида и осъществени в периода 1997 – 2011 г. (Simeonov & Possardt, 2011). Обобщени данни за Софийско са публикувани от Нанкинов и кол. (2004).

Червеногушата гъска е обект на ежегоден мониторинг в рамките на среднозимното преброяване на водолюбивите птици от 1977 г. насам. Обобщени данни от тази схема на мониторинг на зимуващите птици в страната са обобщени в отделни публикации – например Rose, Taylor (1993), Костадинова и Дерелиев (2001) и Michev, Profirov (2003).

Първото целенасочено проучване на червеногушата гъска се провежда в периода 1991 – 1994 г. по проект на Института по зоология при БАН (сега част от ИБЕИ) в района на езерата Шабла и Дуранкулак. Този проект поставя основите на дългосрочната програма за мониторинг на зимуващата популация на вида в България (Дерелиев, Георгиев, 2002).

През 1995 г. в рамките на БШПОБ екип на БДЗП поставя началото на дългосрочния мониторинг на зимуващата популация на вида в Приморска Добруджа, като той е продължен и през фаза ІІ на БШПОБ. Мониторингът се провежда в периода ноември – март и е един от най-дългогодишните интензивни проучвания върху отделен вид у нас и от най-подробните база данни с информация за червеногушата гъска в рамките на ареала ѝ. Основният аспект на мониторинговите дейности е фенология и разпространение на вида в района. През отделни години са събирани данни за разпространението на хранещи се ята, възрастова структура на популацията и други (Дерелиев, 2000; Cranswick et al., 2012). Като част от работата е изградена мрежа от местни доброволци със значителен опит и се обучават и привличат нови участници. В рамките на природозащитната и изследователска програма на БДЗП тази дейност е продължена и се осъществява и към настоящия момент, като след 2002 г. дейността е финансирана и се консултира от Тръста за опазване на влажни зони и водоплаващи птици (WWT) (Петков, 2013), а в рамките на проект по програма LIFE+ на ЕС – „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България“ LIFE 09/NAT/BG 000230 (2010-2015), е разработено предложение за цялостна мониторингова програма за вида с участието на експерти на WWT.

Дейности по проучване на числеността и разпространението на вида в Приморска Добруджа се провеждат с различна интензивност и от Фондация „Льо Балкан – България“ (Simeonov et al., 1997), СНЦ „Зелени Балкани“, които осигуряват допълнителна информация за числеността и разпространението на вида. Данните, събирани от СНЦ „Зелени Балкани“, се съхраняват в орнитологична база данни на органзацията.

Екип нает от собствениците на AES Гео Енерджи ветро парк Свети Никола провеждат мониторинг на въздействието и контрол за намаляване риска от възможен сблъсък на зимуващи гъски с ветро генератори от парка, като тези проучвания са започнати от 2008г. и продължават към днешна дата ежегодно. Резултатите се публикуват в технически доклади на страницата на компанията възложител (напр. Zehtingjiev & Whitefield, 209, 2011; 2013). Основната насоченост е пост-конструктивния мониторинг на въздействието на изградения ветро парк. На основата на провеждания мониторинг се извършват и временни спирания на съоръженията, с цел предотвратяване на сблъсък на прелитащите през парка птици (В. Василев – лично съобщ.).

Опитите за телеметрични изследвания на вида започват в края на 90-те години ХХ век, като през 1998 г. са направени първите опити за сателитно проследяване на червеногушата гъска от страна на ФЛБ с поставянето на предавател на уловена в района на гр. Шабла червеногуша гъска, който впоследствие не е сработил.

В рамките на проект LIFE 09/NAT/BG 000230 за опазване на червеногушата гъска са проведени първите успешни телеметрични изследвания от екип на БДЗП и WWT, като са поставени 3 бр. 22-грамови радио GPS логъри през януари 2011 г., които събират първата информация за локалните придвижвания на гъските и редица биоенергетични данни (Петков, 2011). Подобни радиологъри са поставени успешно през 2013 и 2014 г. общо на 22 птици (Петков, Георгиева, 2013; Petkov, 2013, 2014). Първоначалните събрани данни допринесоха и за идентифициране на ново място в Румъния за зимуване на вида и то е включено в НАЕП на Румъния благодарение на събраната по проекта информация.

През февруари 2012 г. е проведено първото успешно сателитно проследяване на червеногуши гъски от екип на Българо-американски проект на ФЛБ и USFWS за проучване и опазване на вида, като е поставен сателитен предавател на три птици – две млади и една възрастна (Simeonov & Possardt, 2012). През февруари 2013 г. в рамките на този проект са поставени нови три сателитни предавателя на две възрастни и една млада птица, които успешно достигат до местата на гнездене. Същата година в рамките на проект LIFE 09/NAT/BG 000230 експерти на WWT съвместно с екип на БДЗП поставят 2 сателитни предавателя на 2 възрастни мъжки птици. Всичките 5 птици са успешно проследени до гнездовите находища на п-в Таймир и една до п-в Гидан в Арктична Русия (Петков, 2014), като 2 от птиците успяват да се завърнат през зимата на 2013/2014 г. до зимовищата си на територията на п-в Крим в Украйна. Резултати от първите изследвания на ФЛБ са представени в статия, описваща отделните етапи от миграцията на вида (Simeonov et al., 2013; Simeonov et al., 2014). През февруари 2014 г. в района на Дуранкулак са поставени нови 4 сателитни предавателя на червеногуши гъски в рамките на осъществени съвместни полеви дейности между БДЗП, ФЛБ, ROS и WWT (Petkov, 2014), а още един предавател е поставен през март същата година от ФЛБ. Чрез тази последователност от успешни проследявания България има съществен принос към проучването на миграционните пътища и местата за стациониране на вида по време на годишния му жизнен цикъл.

В рамките на проект LIFE 09/NAT/BG 000230 на БДЗП в периода 2011 – 2013 г. са извършени и множество проучвания и анализ на съществуваща информация, като основен акспект е разработването на хабитатен модел на хранителните местообитания на вида. В рамките на три последователни зимни сезона на основата на трансектен метод са събрани данни за разпространението и избора на хранителни местообитания. Това изследване заедно с други допълнителни данни от провеждания мониторинг е залегнало в разработването на карта на ключовите зони за вида и карта на чувствителните зони, което има за цел да служи за базова основна информация при вземане на решения и определяне на въздействието и оценката на инвестиционни намерения в района на Приморска Добруджа (Petkov, 2013, Petkov, 2014).

Друго целенасочено проучване в рамките на този проект е проведено през зимния период 2011/2012 и 2012/2013 г. за оценка на бариерния ефект на ветрогенератори в района на Приморска Добруджа. В допълнение през 2013 г. е за оценка на въздействието на прогонващия ефект на ветрогенератори на ниво физически блокове на земеделски стопанства. Резултатите от проведените проучвания и анализи показват негативно влияние на ветрогенераторите като елемент от ландшафта заедно с електропреносната мрежа и полезащитните пояси (Harrison & Hilton, 2014; Harrison et al., in print).

През 2012 г. е проведено първото токсикологично проучване на червеногушата гъска в рамките на съвместен проект между БДЗП, Биологична станция „Доняна“ и Института за изследване на дивеча в Испания. То има за цел определяне на нивата на оловно натрупване в организма на гъските, както и на други вредни вещества, като това е първото подобно изследване при червеногушата гъска изобщо. Резултатите показват леко завишени резултати на нивата на съдържание на олово спрямо голямата белочела гъска (Mateo et al., 2016).

През 2013 г. с финансиране в рамките на проект „Сигурно зимовище за червеногушата гъска“ LIFE 09/NAT/BG 000230 и на WWT беше изградена Полева станция „Дуранкулак“ на БДЗП, която има за цел да бъде логистичен център за провежданите теренни изследвания и природозащитни дейности в района на Приморска Добруджа в областта на зимуващите гъски и влажните зони.

Първите стъпки към практически действия по опазването на вида и неговите местообитания, надграждащи над законовата защита на местата за нощуване, са предприети през 1993 г. с разработването от БДЗП на проекта „План за управление за опазване на значими влажни зони, степни местообитания и крайморски скали по Северното Черноморие на България” (Iankov & Muller, 1994). Впоследствие този проект е включен в пакета от проекти, координирани от Министерството на околната среда в рамките на БШПОБР. Съорбазно с тази програма са разработени плановете за управление на двете основни зимовища на вида – Шабленското и Дуранкулашкото езеро (Георгиев, 2001а, 2001б), организирани са първите патрули за охрана на езерата в координация с РИОСВ, както и проверки на ловната дейност в района с цел ограничаване на бракониерския отстрел на вида и снижаване на безпокойството в района на нощуване. Екипи на СНЦ „Зелени Балкани“ са разработили в рамките на различни проекти планове за управление на защитена местност „Поморийско езеро“ и защитени зони язовир „Овчарица“ (BG0002023) и язовир „Жребчево“ (BG0002052), като в тях са залегнали специфични мерки за опазването на червеногушата гъска.

От огромно значение за запазването на тази влажна зона бе и осъщественият проект от МОСВ за възстановяване на водния режим на езерото Сребърна през 1994 г., което позволи запазването на значението на тази влажна зона като нощувка на зимуващи гъски.

През 1995 г. към РИОСВ Русе е създадено управление на резервата с назначена охрана, която отговаря за спазването на природозащитните режими в резервата. Създаването на управлението е предпоставка за намаляване и снижаване на риска от бракониерски посегателства срещу зимуващите в езерото Сребърна червеногуши гъски и други защитени видове. В рамките на проект „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове (ИВ) и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в ПР „Сребърна“ по Процедура № BG161PO0005/08/3.0/01/05 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България“ на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“ са проведени дейности по възстановяване на хидротехническите съоражения (шлюзове и др.), които позволяват възстановяване на връзката с река Дунав, нарушена от затлачване на канала и амортизация на техническите съоражения

През 1996 г. ФЛБ започва изпълнението на проект за опазване на червеногушата гъска, финансиран от различни донори и партньори с цел осигуряване на подходящи места за зимуване и хранене на вида (Дерелиев, Георгиев, 2002). В рамките на природозащитните дейности е финансирано и закупуване и наемане на земеделски земи за опазване на хранителни местообитания на вида.

През 2000 г. е назначена подвижна охрана към РИОСВ Варна в района на ЗМ Дуранкулашко езеро и ЗМ Шабленско езеро. Охраната е съставена от двама служители, като има за цел да следи за нарушения на природозащитния режим на двете защитени територии.

В периода 2003 – 2007 г. е осъществен проект, финансиран от EСCONECT Action Fund, с цел закупуване на земи за опазване на хранителните местообитания на червеногушата гъска. Този проект е осъществяван съвместно от Зелени Балкани и Фондация „Льо Балкан“. В рамките на този проект са закупени обработваеми земи, които да бъдат култивирани по подходящ начин с цел осигуряване на места за хранене на вида и предпазването им от негативни промени.

В рамките на стартиралия през 2010 г. проект LIFE 09/NAT/BG 000230 „Опазване на зимуващата популация на световно застрашената червеногуша гъска в България“ на БДЗП са осъществени редица важни стъпки в опазването на вида и неговите местообитания. Като първа стъпка това е предприемането на съвместни действия с ловната дружинка към ЛРД Шабла, ДЛС Балчик и РДГ Варна за организиране на контрол на лова и превенция на бракониерството. В рамките на проекта се разработиха обосновките и се предложиха за включване в НАЕП две агроекологични мерки, целящи подпомагане на земеделските производители в местата на зимуване на червеногушата гъска. През 2012 г. по предложение и обосновка на БДЗП се въвежда мярката за хранителни местообитания за зимуващи гъски, която цели осигуряване на оптимален хранителен ресурс в районите на концентрация на зимуващи гъски в страната. В резултат на двегодишни изследвания е предложена специфична мярка за районите на концентрация на червеногушата гъска за включване в НАЕП в периода 2014 – 2020 г., която се основава на подходящи ротационни схеми, осигуряващи балансиран и оптимален хранителен ресурс на вида. Тези мерки осигуряват в дългосрочен план благоприятни земеделски практики в района на зимуване на вида и намаляване на конфликта с местните фермери и позволяват дългосрочното опазване на хранителните местообитания на вида в страната.

В рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“ – дейност 4, по Обособена позиция 7: „Определяне и минимизиране на рисковете за дивите птици“, финансиран по ОПОС 2007 – 2013 г., е разработена карта на чувствителните зони за птици, която определя рисковите зони в България от гледна точка на опазването на птиците и развитието на ВЕИ. Тази карта отчита и данните за разпространението и характера на пребиваване, екологичните и природозащитните изисквания на червеногушата гъска.

6.3. Повишаване на осведомеността за вида и необходимостта от опазването му

От средата на 90-те години на ХХ век до настоящия момент са издадени редица информационни и образователни материали под формата на плакати, стикери и диплянки. Значителна част от тях са насочени към популяризиране на природозащитния статус на вида, а друга значима част са насочени към образоване на ловците за защитени видове и как да отличат най-лесно червеногушата гъска от други видове, които са обект на лов.

Първите материали са публикувани още през 1993 г. от БДЗП в списание „За птиците“ и в списанията на партньори от BirdLife International, плакати и брошури са издадени от Фондация „Льо Балкан“. В рамките на БШПОБР е издадена специализирана брошура за ловците, подпомагаща определянето на различните видове гъски, зимуващи в страната. БДЗП издаде специализиран плакат и стикер за вида от поредицата „SOS – Световно застрашени видове“. СНЦ „Зелени Балкани“ издаде фотоброшура, представяща биологията на вида и заплахите за него в основното му зимовище – Приморска Добруджа. През 2003 г. СНЦ „Зелени Балкани“ издадоха плакат за опазване на вида, а през 2013 г. се издават календари, посветени на опазването на вида. През 2013 г. беше публикувано и разпространено специализирано помагало за ловци, представящо ловните и сходни неловни видове птици в рамките на проект LIFE 09/NAT/BG 000230 на БДЗП „Сигурно зимовище за червеногушата гъска“. Същото помагало е разпространено безплатно сред ловците в района на езерата Шабла и Дуранкулак със съдействието на ловно-рибарското дружество в Шабла. Същото помагало е отпечатано и по два други проекта на БДЗП и разпространено в района на Свищовско-Беленската низина и Бургаските езера (по проект LIFE08/NAT/BG/000277). Допълнително брошура за определяне на зимуващите видове гъски и техния природозащитен статус е отпечатана и разпространена в рамките на проект LIFE 09/NAT/BG 000230 в периода 2013 – 2014 г.

През 2012 г. е отпечатано и учебно помагало за извънкласни дейности, фокусирано върху червеногушата гъска и нейната биология и опазван, финансирано по проект LIFE 09/NAT/BG 000230 на БДЗП „Сигурно зимовище за червеногушата гъска“. Представено е в училищата в района на Приморска Добруджа, като са проведени обучения за учителите и е въведено като практическо помагало за извънкласна дейност в училищата в района. В рамките на тази дейност са обхванати 66% от училищата в Приморска Добруджа и близо 73% от всички ученици от началния курс в региона.

Съвместно с общинския „Зелен образователен център“, гр. Шабла, в периода 2010 – 2013 г. БДЗП е организирало и провело активни образователни дейности и обучения за деца от Каварненска, Шабленска, Добричка, Силистренска община, като в тях са взели участие над 3000 деца. Тези образователни дейности включват теоретични и практически занимания в Зеления център, района на Шабленско и Дуранкулашко езеро, езерото Сребърна.

През 2013 г. СНЦ „Зелени Балкани“ отпечата образователна книжка за проблемите и опазването на червеногушата гъска, която беше представена и разпространена сред училища в района на Добруджа и други общини извън Приморска Добруджа. Книжката е издадена и на английски с цел популяризиране на вида извън страната. Към уебстраницата на организацията е разработена и специална страница за червеногушата гъска, представяща информация за заплахите и дейностите за нейното опазване.

В рамките на БШПОБР бе изграден и създаден Информационен център Калиакра в с. Българево, където се предоставя информация за природните забележителности на района, включително за езерата, в които зимува червеногушата гъска.

В района на Бургаските езера през 1996 г. БДЗП създаде Природозащитен център „Пода“. Като част от регионалните структури на БДЗП, той подпомага осъществяването на мониторинговите дейности на зимуващите водолюбиви птици, включително и червеногушата гъска в района на езерата, провеждат се активни образователни дейности, насочени основно към началния и средния курс на обучение в училищата, както и посещаващите района масови и специализирани туристически групи. Дейността на ПЗЦ „Пода“ и регионалната структура на БДЗП има съществен принос в намаляване на бракониерството в района на езерата. Дейностите в периода 2009 – 2013 г. бяха финансирани в рамките на проект по програма LIFE+, координиран от БДЗП – „Живот за Бургаските езера“ .

ФЛБ изгради свой информационен център, който предоставя информация и е стационар за природозащитните дейности на организацията, насочени към опазване на червеногушата гъска и езерата Шабла и Дуранкулак. Информационният център се посещава от организирани групи туристи и студенти.

Съществен принос в популяризирането на природата и опазването на червеногушата гъска в района на Приморска Добруджа има Общинският зелен образователен център, гр. Шабла. Той е създаден по съвместен проект по линия на Норвежкия фонд за подпомагане на развитието, разработен и изпълнен от община Шабла и БДЗП, с цел да популяризира природозащитните дейности в района и да допринася за развитието на алтернативния природосъобразен туризъм.