Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026

Червеногушата гъска у нас има специфични изисквания по отношение на местообитанията за нощуване и за хранене и тяхното съчетаване. За нощуване птиците се нуждаят от обширни сладководни водоеми, като предпочитат такива със стоящи води и значителни открити водни огледала, макар и с обраствания от тръстика по периферията. Задължително условие е водоемът да е незамръзнал, да е с минимално присъствие на човека и безпокойство (т.е. основното, което видът търси там, е сигурност през нощта), както и да е в близост до земеделски площи, засети през есента със зърнени култури. В някои случаи птиците могат да нощуват в отчасти бракични води, течащи води и в морето, но това най-вероятно е принудителен избор. Освен за нощувка видът използва сладководните водоеми и за пиене на вода сутрин преди излитане и към 10 – 12 часа през деня, както и вечер след пристигане от местата за хранене. Дори при малко безпокойство, шум или човешко присъствие в местата за нощуване птиците напускат езерото и са принудени да ползват второстепенни места за прекарване на нощта, което увеличава енергетичните им загуби и възможностите им за оцеляване. Когато езерата са замръзнали или има засилено безпокойство от интензивен лов, непосредствено в района на езерата или в езерата навлизат бракониери риболовци, гъските нощуват в морето. Проведените телеметрични изследвания през януари и февруари 2011 г. в рамките на проект „Сигурно зимовище за червеногушата гъска“ LIFE09/NAT/BG 000230, показват, че гъските могат да нощуват до 7 км навътре в морето, а по време на ловния сезон много по-често нощуват в морето (Петков, 2011; Петков и Георгиева, 2013; Harrison et al., 2015).

Хранителните местообитания са открити площи с поникнали зърнени култури на равнинен терен, осигуряващи достатъчна видимост и възможност птиците отдалеч да забележат евентуален неприятел. През есента, когато житните култури още не са поникнали, гъските се хранят често в подобно ситуирани царевични ниви, където обикновено има неприбрано опадало зърно. В значителна степен пригодността на хранителните местообитания зависи както от състоянието на самите култури, така и от наличието, дебелината и трайността на снежната покривка. Районът около Шабленските и Дуранкулашкото езеро е основно зимовище на червеногушата гъска поради съчетаването на всички основни изисквания на едно място – големи водоеми, обикновено незамръзващи поради близостта на морето, значителни площи житни култури, често без снежна покривка поради влиянието на морето и силните ветрове в района (Дерелиев, 2000; Дерелиев, Георгиев, 2002). Проведените изследвания в рамките на проект LIFE09/NAT/BG 000230 показват, че от съществено значение при избора на хранителни местообитания са видимостта и липсата на високи структури и характеристики на ланшафта като полезащитни пояси, електропреносна мрежа и ветроенергийни турбини, които оказват негативно влияние върху вероятността хранещи се ята гъски да заемат съответната нива (Harrison & Hilton, 2014). Птиците заемат приоритетно тези ниви, където споменатите елементи на ландшафта са най-слабо застъпени. Липсата на значително безпокойство е също от съществено значение. През декември и януари гъските прелитат много по-дълги разстояния от местата на нощуване до местата за хранене, като това се повлиява от наличието на силна ловна преса и от сеитбооборота в района. След края на ловния сезон на водоплаващ дивеч, гъските се хранят основно в ниви в непосредствена близост около езерата и единствено прелитат до по-отдалечени полета, когато това се налага при изчерпаване на ресурса или поради липсата на засети с пшеница ниви в близост около езерата (Дерелиев, 2000; Petkov, 2006b; Петков, 2011).

Наличието на това съчетание от подходящи хранителни местообитания и места за нощуване е от съществено значение за заемането на определено зимовище от вида.

Съществуват многобройни данни за наблюдения на единични птици и малки групи от различни части на страната (Дерелиев, Георгиев, 2002; БДЗП, 2014, Дулев, 2014; СНЦ Зелени Балкани – непубл. данни). Видът е регистриран дори в рамките на гр. Пловдив на р. Марица през януари 2012 г. (Г. Попгеоргиев, Д. Плачийски – лично съобщ.). Тези наблюдения включват вероятно птици, увлечени с по-големи групи белочели гъски. Може би регистрираните из България наблюдения на единични птици или малки групи свидетелстват за такова скитане, вероятно характерно за началния период на усвояване на територията на България от вида. През последните десетилетия не са наблюдавани признаци за склонност на вида към скитане, като се изключат преместванията, предизвикани от замръзването на водоемите в основните зимовища в страната, водещи до преместването на ятата в по-благоприятни райони.

Проучванията сочат, че България може да се счита за най-южната част от ареала на червеногушата гъска и тук популацията долита да презимува. Първите птици се появяват в края на октомври – началото на ноември. Последните екземпляри напускат страната към края на март, но основните ята напускат страната до края на февруари. През целия зимен период видът е много мобилен и често извършва непериодични миграции, които до голяма степен са предопределени от метеорологичните условия и/или състоянието на хранителния ресурс и на фактора безпокойство. Основно птиците мигрират от Румъния към България и обратно. На територията на страната по-кратки или по-далечни миграции могат да бъдат наблюдавани най-вече при лоши климатични условия при рязко значително снижаване на температурите и обилен снеговалеж, като птиците се придвижват от районите на северните крайбрежни езера край Дуранкулак и Шабла на юг по крайбрежието. Миграции на юг от България са много рядко явление, но има съобщение за наблюдение на около 2000 екз. през студената зима на 1984/1985 г. в Северна Гърция (Heredia et al., 1996), а при подобни тежки зими единични птици и малки ята са наблюдавани и в цяла Турция (2001/2002) и отново в Гърция – основно в района на устието на Марица (Еврос), както и през 2016/2017г.

Първите червеногуши гъски, долитащи за зимуване в България, могат да бъдат наблюдавани в края на октомври – началото на ноември, но по-значителни концентрации се формират не по-рано от края на ноември – средата на декември. Пиковите числености на червеногушите гъски в Дуранкулашкото и Шабленските езера се отчитат през втората половина на януари и през февруари. Както беше посочено, гъските извършват редица непериодични миграционни придвижвания на по-големи разстояния по време на зимуването, които се определят от климатичните условия и/или състоянието на хранителния ресурс и от безпокойството в рамките на цялото зимовище, което се простира от България до Украйна. Данни за фенологията на червеногушата гъска са посочени в раздел „4.2.2. Численост“.

Ключови в зимовището са местата за нощуване и местата за хранене. Предпочитани места за нощуване на гъските са сладководните езера по морския бряг, бавно течащи участъци на реки (Дунав) и в някои вътрешни язовири („Овчарица“ и др.). Птиците се струпват в компактно ято на повърхността на водоема, най-често в близост до тръстиковите масиви по периферията. Когато водоемите замръзнат, червеногушите гъски нощуват и върху леда. При безпокойство при нощувките на Дуранкулашкото и Шабленските езера гъските могат да пренощуват и в морето, но микроклиматичните условия там са по-неблагоприятни и птиците са лишени от възможността да пият вода. Нарядко са наблюдавани малки групи да нощуват и в наводнени обработваеми полета. През януари 2017 г. са наблюдавани ята от няколко хиляди птици, които са нощували в заснежени ниви в района на Дуранкулашкото езеро, при много тежки метеорологични условия (М. Илиев – лично съобщение).

Гъските започват да излитат от местата за нощувка рано сутрин преди и около изгрева на слънцето и се преместват към местата за хранене. Основната част от птиците напускат водоема в първите 30 – 45 минути от началото на излитането, но понякога то може да продължи 2 и повече часа, особено когато има голяма концентрация на гъски. По правило червеногушите гъски излитат от нощувката по-късно от големите белочели гъски, с които нощуват и се хранят заедно. Преди напускането на нощувката птиците се нуждаят от вода за пиене, което е особено видимо, когато ятата са нощували в морето, при което отлитането към местата за хранене по правило се предшества от кацане и водопой в сладководните водоеми до брега. Маркираните с GPS предаватели гъски са се отдалечавали средно на 3км от мястото на нощуване, като разстоянието варира от 0,7км до 9,3км (Harrison et al., 2015).

През деня гъските се хранят в нивите с есенни култури в значителен радиус около водоемите в зависимост от състоянието на хранителния ресурс и други фактори (най-вече безпокойството). В обедните часове ятата червеногуши гъски долитат за кратко обратно в езерата за водопой, след което отново се връщат да се хранят. Отделните индивиди са се хранили по няколко дни в една и съща нива, като нивите непосредствено около езерата имат голямо значение за храненето през февруари. Отделни птици извършват кратки миграции, като прелитат да се хранят в Румъния, докато все още нощуват в езерата в България (Harrison et al., 2015). Последното е възможно да е свързано с безпокойството около езерата.

Първите птици започват да долитат за нощувка във водоемите със залеза на слънцето, но често продължават да долитат и след като е настъпила нощта, особено когато има интензивен лов. Когато съществуват условия, някои ята могат да продължат да се хранят и нощем, като излизат за това на бреговете на водоемите, но данните от маркирани с предаватели гъски не са показали нощна хранителна активност.

Важна особеност на червеногушата гъска е, че тя зимува съвместно и формира смесени ята с голямата белочела гъска. Това се отнася както за местата за нощуване, така и за местата за хранене, както и за извършваните ежедневни хранителни миграции. Обикновено в рамките на зимовището голямата белочела гъска е значително по-многобройна от червеногушата (както световната, така и палеарктичната ѝ популация превишават значително тази на червеногушата гъска), но е отбелязано и обратното съотношение. С оглед на смесените ята червеногушата гъска е подложена на значително безпокойство по време на ловния сезон, което оказва негативно влияние, тъй като освен тесен периметър около езерата (100 м от брега на езерата) на практика няма ограничение върху лова на територията на зоните от Натура 2000 (освен ЗЗ „Свищовско-Беленска низина“) независимо от концентрациите на червеногушата гъска. Така на практика Шабленската тузла е неизползваема като нощувка за червеногушите гъски по време на ловния сезон.

4.5. „Тесни места“ в жизнения цикъл на вида

Червеногушата гъска е типичен пример за вид, който има ясно изразени „тесни места“ в жизнения си цикъл по време на зимуването си в България, което го прави силно уязвим. Основното е сложното съчетание на необходими условия, за да може видът да пребивава (големи незамръзващи водоеми, стоящи пресни води, ивица защитна растителност по бреговете, спокойствие, близост до ниви, покълнали зърнени култури, тънка или липсваща снежна покривка). Второто тясно място при червеногушата гъска е концентрирането на основната част от световната популация на вида в две малки влажни зони (Дуранкулашкото езеро и Шабленския езерен комплекс) за продължителни периоди от зимата. Трета особеност, която прави вида много уязвим, е високата чувствителност към фактора безпокойство, което на практика означава, че един-единствен изстрел в близост до нощувката вечер при формирането ѝ практически прави цялото езеро неизползваемо за вида за нощта, като принуждава гъските да я прекарат в много изтощителни (или дори невъзможни при силно вълнение) условия в морето. По-малките размери на червеногушата гъска предопределят по принцип по-високи енергетични загуби от тези на по-едрите видове гъски и необходимост от относително повече храна от тях. Критична за вида е и тясната привързаност към най-многобройния и масов за ловуване вид, какъвто е голямата белочела гъска.

Няколко червеногуши гъски са били отглеждани временно в Биологичната експериментална база „Калимок“ на ИБЕИ на БАН в с. Нова Черна (Дерелиев, Георгиев, 2002). Почти всяка зима постъпват по няколко ранени птици в Спасителния център за диви животни в град Стара Загора или в зоопарка в град Варна, като в центъра в Ст. Загора понастоящем има една птица. Опитът в други страни в Европа показва, че видът се отглежда и размножава сравнително лесно на затворено (Kolbe, 1979; Kramer. 1980). Към момента изкуственото размножаване на червеногуши гъски не е необходимо като средство за опазването на вида. Същевременно е необходимо да съществуват подходящи стационари за рехабилитиране на пострадали гъски, където те да могат да се възстановят за връщане в природата.

– Влияние на патогени, вирусни и други заболявания

Червеногушата гъска има склонност към образуване на значителни концентрации, които могат да надхвърлят 50% и повече от нейната световна популация. В допълнение на това птиците могат да се струпват в много малки по територия места, какъвто е случаят с нощувките в България. Този факт прави вида силно уязвим от действието на неблагоприятни фактори, които засягат значителни части от популацията или дори могат да доведат до физическото ѝ унищожаване. При подобни струпвания се създават условия и за възникване на заразни заболявания, както е случаят със смъртоносния щам на птичи вирус H5N1, H5N7, при което може да бъде засегната съществена част от световната популация. По време на епидемията от патогенния щам през 2006 г. има съобщения за смъртност сред водоплаващи птици в района на ЗЗ „Дуранкулашко езеро“, включително са регистрирани червеногуши гъски със сходни симптоми (Б. Николов, П. Шурулинков – лично съобщ.). Наличието на патогенния щам H7N1 при изследвания на мъртви червеногуши гъски е потвърдено за други страни (Chen et al. 2006). През февруари 2014 г. беше регистрирано измирането на десетки диви гъски, лебеди и патици в района на Карталийското блато на езеро Дуранкулак, събрани са проби за изследване от една птица от РВМС Добрич, но до момента не са изнесени резултати от изследването.

Значимост – потенциално висока

5.1.2. Конкуренция от страна на други видове

Червеногушата гъска не влиза в пряка конкуренция с други видове гъски и в частност с по-многобройната голяма белочела гъска. Двата вида образуват смесени ята, нощуват и се хранят заедно в едни и същи полета, като не е установено конкурентно поведение между видовете. При привършване на хранителните ресурси в определена територия (земеделска нива, засята със зимна пшеница) цялото смесено ято се премества към друга нива, а не се наблюдава прогонване на червеногушите гъски от по-едрите големи белочели гъски (Дерелиев, 2001; Дерелиев, Георгиев, 2002).

– Глобалното затопляне и засушаването на климата

Глобалното затопляне има мащабен ефект върху популацията на вида, свързан с гнезденето, миграцията и зимуването му. Затоплянето на климата и изместването на северната граница на тайгата по посока на тундрата ще доведат до намаляване на гнездовото местообитание на червеногушата гъска. Промените в климата могат да доведат и до промени и разминавания във фенологията на вида и развитието на растенията и общите екологични условия в различните части на ареала. Преживяемостта на вида ще зависи от способността му бързо да се адаптира към настъпилите промени.

Климатичен модел за червеногушата гъска предвижда загуби на гнездови местообитания до 67% при умерено затопляне на климата до 2077 г., а при екстремно затопляне – до 85% (Zöckler & Lysenko, 2000). Компютърен модел за късоклюната гъска (Anser brachyrhynchos) предвиждат видът да загуби около 50% от хранителните си местообитания до 2050 г. в Северна Европа поради глобалното затопляне и промените в селскостопанските практики. Подобен ефект за червеногушата гъска е също възможен вариант, като той може да засегне хранителните местообитания по миграционния път. Глобалното затопляне е свързано и с повишаване на честотата на екстремални климатични явления, което също е неблагоприятно за червеногушата гъска в зимовищата в страната.

Засушаването на климата и силното намаляване на валежите особено през есенния период води до недостатъчно развитие на посевите от зимна пшеница и до липса на благоприятно състояние на основната храна на гъските през зимата. Такъв случай имаше през зимата на 2001/2002 г., когато поради сухата есен засетите житни култури в Добруджа не прораснаха и гъските нямаха подходяща хранителна база. Аналогични условия бяха наблюдавани през есента на 2011 г., когато значителни площи около езерата Шабла и Дуранкулак бяха засети едва през октомври и се забави развитието на посевите.

Друг възможен ефект е преминаването към друг тип култури, включително технически и/или енергийни култури. Въпреки че в други страни зимуващи гъски се хранят с рапица, у нас червеногушата гъска не е наблюдавана да пасе в тези култури. Предпочитаната ротация от вида на зимна пшеница след царевица силно се влияе от засушаването, като земеделските производители избягват да рискуват със засяването на големи площи с царевица поради засушаванията в Приморска Добруджа.

– Мразовити и много снежни зими

Продължителните и ранно настъпващи зими с преобладаване на ниски температури и обилен сняг могат да имат значителен отрицателен ефект. От една страна, ранното влошаване на времето и понижаването на температурите още в края на есента водят до преждевременно спиране на развитието на посевите от зимна пшеница и до липсата на храна за птиците през зимата. От друга страна, обилните на сняг зими с продължителни студени периоди също са причина за недостиг на храна, освен това птиците са с повишен разход на енергия за поддържане на телесната си температура. Това са причини, водещи до повишена смъртност в популацията. Не на последно място, подобни критични зимни условия могат да принудят птиците да извършват дълги миграции на юг или да се разпръскват в търсене на по-подходящи условия за презимуване. Подобни случаи има регистрирани през зимата на 2001/2002 г., когато при дебела и продължителна снежна покривна червеногушата гъска (наред с останалите видове гъски и патици) попадна в изключително затруднено положение поради липсата както на незамръзнали водоеми, така и на достъпна храна. Тогава видът зимува в страната с една от най-ниските си числености дотогава, като птиците са се насочили към разположените на юг страни – Гърция и Турция. Суровите и тежки условия през зимите на 2009/2010, 2011/2012, 2013 и 2017г. доведоха до бедстващо положение на зимуващите в България гъски и много от тях бяха във видимо лошо физическо състояние без натрупани мастни резерви. Това е особено критично, когато се случва през февруари, когато птиците следва да натрупват резерви за обратната миграция към гнездовищата и предстоящия размножителен сезон. При тези условия могат да загинат до стотици гъски от физическо изтощение, а значим процент от популацията да не е готов да пристъпи към размножаване при достигане на гнездовия ареал в Арктична Русия.

Данни за смъртност от резки промени в зимните условия има от Южна Русия от района на Калмикия, където през декември 2010 г. стотици червеногуши гъски, останали в района поради меката зима, измръзнаха след обледеняване на перата при резкия спад на температурата (http://www.piskulka.net/news.php?newstext=&newstype=All&year=2010). Подобни явления до момента не са наблюдавани в България, но климатичните явления от последните няколко зимни сезона създават такива предпоставки.

– Намалена видимост поради мъгли и други фактори

Намалената видимост поради мъгли и други метеорологични фактори е сравнително често явление в района на Приморска Добруджа. Има съобщение за един случай на дезориентирано ято червеногуши гъски, летящо на малка височина в гр. Шабла, при което няколко птици са се сблъскали с електропроводи (Дерелиев, Георгиев, 2002). През зимата на 2011/2012 г. има регистриран случай на сблъсък с жици на електропреносната мрежа в района на Дуранкулашкото езеро. Същевременно мъглите са често явление в района и по-широкото разрастване на ветроенергийните съоръжения в Добруджа би могло да доведе до сблъсъци на прелитащи ята със тези съоръжения. Към момента няма данни за регистрирани инциденти със зимуващи гъски, а основно са засегнати птици от други разреди.

Значимост – неизвестна, вероятно ниска

5.1.4. Съществени социално-икономически промени

Приема се, че колективизацията около 1950 г., довела до уедряването на нивите със зърнени култури и до повишено разпиляване на реколтата се е отразило благоприятно на вида (Michev & Profirov, 1997). Реституирането на земеделските земи около Шабленското езеро след 1990 г. е свързано с изваждане от територията на резиденция Шабла на земи, които дотогава са играли ролята на защитната буферна ивица около езерото. Освен това след промените през 1989 г. оградата на резиденция Шабла е разрушена и впоследствие са налице постоянно нерегламентирано навлизане на хора и автомобили и бракониерско ловуване в непосредствена близост до Шабленското езеро (Дерелиев, Георгиев, 2002). Възстановяването на земята на бившите собственици доведе до същественото ѝ раздробяване на дребни парцели, което затруднява кандидатстването за агроекологични плащания на арендатори в района на Приморска Добруджа и влияе негативно на потенциалното решаване на конфликти и проблеми, свързани с местното земеделие.

Промените в местообитанията на даден вид могат да имат значително негативно влияние върху неговото общо разпространение и численост. Червеногушата гъска има характерен денонощен режим и съответните изисквания към местообитанията. Наличието на обширни водоеми, подходящи за нощуване и осигуряващи прясна вода за пиене, наличието на обширни полета с покълнала пшеница, обуславят разпространението и избора на местата на зимуване на вида. Съществени промени в ландшафта (Harrison & Hilton, 2014), натоварването от безпокойство, урбанизирането имат негативни последствия за числеността и разпространението на зимуващите птици поради влошено физическо състояние на птиците вследствие тези промени.

– Промени в земеделските практики

Заплахата се изразява във възможността в земеделските кооперации и отделните частни земи да настъпят промени както в отглежданите култури, така и в земеделските практики като сеитбооборот, видовете култури, участващи в него, времето на засяване. Евентуални промени, при които вместо за зърнопроизводство земите да бъдат използвани за лозя, овощни и зеленчукови градини или всякакъв друг вид земеделско ползване, ще лиши червеногушите гъски от основния им хранителен ресурс.

През последните 10 – 15 години най-съществените промени, които могат да повлияят значително на разпространението и числеността на вида, са свързани с отглежданите култури и съответно с избора на сеитбооборот. В периода 1998 – 2003 г. се наблюдава по-широко навлизане на енергийните и техническите култури, които дотогава имаха ограничено разпространение около езерата. Исторически се счита, че видът е преместил зимовището си от Каспийско към Черно море именно поради навлизането на техническите култури на мястото на пасища и зимна пшеница, което е възможно да се случи и с района на Добруджа. В периода 2007 – 2012 г. силно нарасна делът на рапицата в района на Приморска Добруджа. Въпреки че други видове гъски пашуват на рапица, а има и данни за Румъния, че червеногушата гъска се храни с рапица, у нас видът не е наблюдаван да ползва тези култури като хранителен ресурс, освен в района на Бургаските езера. В близост до Шабленското и Дуранкулашкото езеро има силно изразена тенденция за превръщане на земите в зеленчукови градини поради близостта на езерата и необходимостта от напояване, през отделни години са засявани и площи с кориандър.

Тези промени могат да доведат до липса на подходящи или достатъчни по количество хранителни местообитания и до лошо физическо състояние на птиците. Това е от особена важност през февруари, когато след края на ловния сезон гъските се хранят непосредствено около езерата и натрупват хранителни запаси, важни за миграцията към местата на гнездене. При липса на подходящи или достатъчно посеви в близост до езерата гъските са принудени да търсят храна на по-отдалечени територии, което води до повишени енергийни разходи и рискове за птиците. През години, когато около езерата няма подходящи хранителни ресурси, гъските са принудени дори и след ловния сезон да прелитат значителни разстояния за намиране на храна, което води до неефективност и повишени разходи при храненето.

Ако това е съчетано и с лоши метеорологични условия, допълнително влошава условията за преживяемост на зимуващите гъски и/или натрупването на хранителните резерви, необходими за прелета и началото на размножителния период.

Значимост – висока до критична

– Урбанизиране и застрояване в местата за хранене и нощуване

Урбанизирането на отделни участъци от хранителните местообитания при промяна на предназначението на земеделските земи с цел застрояване или изграждане на пътна и друга инфраструктура води до фрагментация на местообитанията, което влошава качеството на местообитанието и го прави непривлекателно за вида. Моделът на избягване на елементи на ландшафта от червеногушата гъска (Harrison, Hilton, 2014) показва недвусмислено, че урбанизираните територии имат прогонващ ефект поради безпокойството от присъствието на хора и от шума. Характерен пример са големите езера непосредствено на север от границата на румънска територия в района на Мангалия, които са силно урбанизирани по периферията си и почти никога не се използват за нощуване от гъските. Дори когато през януари 2013 г. гъските се хранеха в ниви в близост до този район, те нощуваха в Дуранкулашкото и Шабленското езеро.

Към 2010 г. са съществували 37 проекта (одобрени или планирани) за урбанизиране на бреговете на Дуранкулашкото езеро и поне още 10 в близките до тях територии. При справка от ноември 2013 г. РИОСВ Варна не посочва нито един от одобрените проекти да е с изтекла давност. Към момента урбанизирани са само най-западните брегове на Дуранкулашкото езеро, които граничат със село Дуранкулак, и в тази част на езерото никога не нощуват гъски. Всяко по-нататъшно урбанизиране на крайбрежието на езерата или застрояване в близост и върху земеделските земи до тях ще има съществено негативно влияние и ще доведе до прогонване на гъските.

Подобен проблем стои и за езерата в района на гр. Бургас. Значителна част от прилежащите влажни зони около Бургаското езеро (Вая) бяха унищожени през последните десетилетия като бяха засипани със строителни отпадъци и превърнати в промишлена зона. Съществуват планове за урбанизиране на значителни територии около Атанасовско езеро, Мандра, а някой планове за преустройство на пътната мрежа предвижда построяване на мост през ез. Вая, което ще доведе до значително безпокойство и промяна в местообитанието не само на нощуващите гъски, но и всички водоплаващи птици.

Значимост – висока до критична

– Мащабно ненавременно засяване на посевите

В отделни години поради засушаване или обилни дъждове закъснява засяването на зимната пшеница, при пристигането на гъските посевите не са прораснали достатъчно и няма подходящи хранителни местообитания. Закъснението в провеждането на есенната сеитба на пшеницата може да бъде сериозна предпоставка за влошаване на условията в зимовището като цяло. В такива случаи посевите не успяват да се развият достатъчно, за да осигурят храна на гъските. Това от своя страна ще принуди птиците да мигрират или да се разпръснат в търсене на по-благоприятни условия за изхранване. Подобни бяха условията през зимата на 2011/2012 г., когато при ранното пристигане на първите гъски те основно се хранеха със семена от царевица, останала по нивите, поради липсата на израснали посеви около езерата.

Значимост – висока

– Изграждане на ветроенергийни централи и съоръжения в местата на хранене

– Засилено използване на торове и други препарати в селскостопанските площи

Настъпилото икономическо стабилизиране и окрупняване на земеделските кооперации в района води със себе си и по-засилена химизация за контрол над плевели, паразити и торене на посевите, което неминуемо ще има влияние поради натрупването на химикали в организма на птиците. С интензифицирането на земеделието в района на Добруджа все повече се засилва използването на химически торове и други препарати в нивите с житни култури. През февруари при безснежно време тракторите разпръскват амониева селитра буквално сред пасящите ята червеногуши гъски. Липсват конкретни данни за това дали птиците поглъщат разпръскваните вещества, но е налице възможност за отравяния. Резултатите от проведено изследване за натрупването на вредни вещества в организма на зимуващите гъски в района на Приморска Добруджа (Mateo et al., 2016) показват, че гъските са изложени на вредни химикали от селското стопанство, с които се обработват семената за сеитба – тирам, тубеконазол, дифеноконазоланд, флудиоксонил, като първите два препарата са установени в организма на гъските. наличие на олово и пестициди при червеногушите гъски, като нивата са по-високи от тези при голямата белочела гъска. Засега това са предварителни данни и влиянието върху птиците на тези концентрации е неизвестно. Проучването показва, че около периода на засяване, и при хранене със семена от сеитбата, червеногушите гъски потенциално могат да бъдат изложени на летални дози от тирам и в по-ниска степен на тубеконазол. Към момента не е известно как стои проблема в други райони на концентрация на вида като Бургаските езера например.

Значимост – локална, потенциално висока

– Използване на отрови за борба с гризачите в земеделските земи

Използването на родентициди в отделни случаи е причинило натравяния на гъски не само у нас, а и в зимовищата в Румъния и Украйна (Cranswick et al., 2012). Неправилното използване на родентициди през зимата на 1988/1989 г. е причина за отравянето на голям брой животни и птици, включително и на минимум 123 червеногуши гъски (БДЗП – НБДОИ – непубл. информация). Публикация обобщаваща данни от този период посочва 400 мъртви червеногуши гъски в района на Шабла и Дуранкулак и още 62 в други части на страната вследствие на употребата на родентициди (Нанкинов, 2010). Тогава проблемът възниква от безконтролното разпръскване по полетата на пшеница, обработена с цинков фосфат, както и използване на редентин и талон. Като се има предвид, че каламитети на гризачи се появяват периодично на всеки 5 – 7 години, това поставя сериозно въпроса за начина на провеждане на кампаниите срещу тях, като при неправилно залагане на отровните примамки може да бъде унищожена голяма част от световната популация на червеногушата гъска. Европейският съюз има значително по-строги правила относно позволените субстанции и начина им на ползване, като бяха забранени редица отровни вещества до края на 2008 г. (напр. карбофлуран). За съжаление, проверки на места от служители на БДЗП показват занижени критерии и липса на контрол при прилагане на различните химикали в селскостопанските дейности.

Значимост – потенциално критична

5.2.2. Пряко унищожаване и преследване

– Бракониерство

Въпреки че червеногушата гъска е защитен по закона вид и не е ловен обект, регулярно биват отстрелвани отделни до няколко десетки птици. Една от причините е че видът зимува съвместно и образува смесени ята с голямата белочела гъска, която е ловен обект, както и на факта, че ловът често се провежда „на силует“ – при условия, непозволяващи добро идентифициране. Не са редки случаите обаче, когато е регистрирано да се стреля и по чисти ята червеногуши гъски и при добра видимост на цветовете на птиците. Това е свидетелство за ниска подготовка при част от ловците, които не различават вида, както и за пренебрежително отношение към закона, когато се стреля независимо от вида. По оценка, направена в края на 90-те години от работещ в района на езерата екип на БДЗП, за един сезон се отстрелват до 200 червеногуши гъски. Многократно по-голям е броят на раняваните гъски, но няма оценка на броя на умиращите по-късно вследствие на раняването птици. Според Cranswick et al. (2012) по данни от България в периода 1995 – 2009 г. между 3 и 5% от популацията на червеногушата гъска бива убивана или ранявана всяка година в страната. Подобни данни говорят, че бракониерският отстрел може да е много сериозна заплаха за оцеляването на вида. Въпреки че общият брой на убити гъски не е висок, той оказва кумулативно въздействие с отстрела в другите части на прелетния път на вида. Въпреки дългогодишните дейности свързани с противодействие на бракониерството и сътрудничеството с местни ловни организации, в ключовите за вида места, то продължава да стои като проблем и то на територията на ключови Натура 2000 места. Единствените положителни резултати за намаляване на бракониерските прояви са регистрирани в края на проекта „Сигурни зимовища на червеногушата гъска“ LIFE09/NAT/BG000230, след близо 4 години целенасочена работа с местната ловно сдружение и участието на РДГ Варна и ДЛС Балчик, когато през зимата на 2014-2015г не са регистрирани отстреляни червеногуши гъски. Последният случай на бракониерство датира от януари 2017г, когато на територията на защитени зони от мрежата Натура 2000 са застреляни поне две червеногуши гъски в района на Шабла.

Значимост – висока

– Мащабно безпокойство по време на лов в местата на нощувките

Непосредствено около основните места за нощуване през всички месеци от ноември до януари се извършва извънредно интензивен лов при наличие на високи концентрации на зимуващи гъски. Въпреки че Дуранкулашкото езеро и Шабленският езерен комплекс са защитени зони за птиците от националната екологична мрежа и част от Натура 2000 с цел опазването на червеногушата гъска, ловът е разрешен на 100 м от брега на влажните зони. Макар ловът около природна забележителност Дуранкулашко езеро да е забранен на 100 м от бреговата ивица на водоема (от 1980 г.), а в района на Шабленското езеро – също от близко до това разстояние (от 1995 г.), през 90-те години на XX век и първите години след 2000 г. обикновено се ловуваше от самия бряг. Тази практика намаля съществено поради съвместни активни дейности по спазването на ограничението от екип на БДЗП и Ловно-рибарското дружество гр. Шабла и РИОСВ – Варна, РДГ – Варна, след 2010 г. Шабленска тузла, която потенциално е важно място за нощуване на червеногушата гъска и в неловни дни е приютявала до 9000 червеногуши гъски (Дерелиев, 1998), до момента не е поставена под законова защита и вследствие на лова се използва рядко от нощуващи гъски, и то единствено след края на ловния сезон или в отделни неловни дни.

При проучване на ловната преса през зимата на 2009/2010 г. само за един ден на 16.01.2010 г. при сутрешното излитане на гъските от нощувката в Дуранкулашкото езеро са регистрирани 471 изстрела, като ловците са били 150 души, с 50 превозни средства, които освен автомобили са включвали и хеликоптер, който е кръжал над езерото. На следващия ден, 17.01.2010 г., са изстреляни 325 патрона, ловците са били 75 души, с 30 автомобила (С. Гигов/БДЗП – непубл. доклад). Тези данни сами по себе си говорят за значителната ловна преса, която може да се концентрира в района. Безпокойството вследствие на лова е доказано, че може да повлияе на използването на местообитанията и отделните места за стациониране, както и да повлияе на енергийният им баланс и натрупването на хранителни вещества (Féret et al. 2003; Béchet et al. 2003, 2004) и евентуално да повлияе на размножителния процес (Mainguy et al. 2002). Полеви проучвания в други страни ясно показват зависимостта от безпокойството от лова и разпределението на гъските, като обикновено това е свързано и с по-отдалечени прелети за хранене всеки ден (Adam et al., 2016). Това е регистрирано и в България при изследванията на Дерелиев (1998), който установява, че гъските прелитат по-големи дистанции до по-отдалечени места за хранене при наличие на лов.

Зимуващите водоплаващи обикновено се стремят да сведат до минимум времето прекарано в полет, понеже е най-енергоемката жизнена дейност след снасянето на яйца. Безпокойството от ловците принуждава птиците да сменят местата на хранене, да се хранят по-ограничено време, което води и до загуба на телесно тегло и може да доведе до напускане на местата на зимуване в следствие на безпокойството. Безпокойството може да доведе до десетократно увеличение на времето, което гъските прекарват в полет (Korschgen & Dahlgren, 1992). Обикновено големите ята са по-чувствителни към безпокойството от малките групи птици, а именно големите ята от гъски привличат повече ловци.

Проблемът с ловната преса се отбелязва и в докладите на Zehtindjiev & Whittefield ( 2010, 2011), като констатират значимостта му, макар и без да се привеждат факти и данни за това, а само контатация и мнение.

Законовите разпоредби в сегашния си вид предоставят на практика възможност да се ловува в тъмната част на денонощието, когато гъските могат да се видят единствено по силует. В миналото не са били и редки случаите, когато бракониери влизат и стрелят в самата нощувка (Дерелиев, Георгиев, 2002). По този начин нощувките са подложени на значително и системно силно въздействие, като в последния случай практически местата стават неизползваеми, макар и за дадената нощ. При повтаряне на подобно въздействие нощувката не се ползва за по-дълъг период от време. Това принуждава птиците да нощуват в по-неблагоприятни места, свързани с повишени енергийни загуби или рискове – като морската акватория до езерата. Данните от проучванията проведени в периода 2010-2015г. в района на Шабленско и Дуранкулашко езера показват, че в рамките на ловния сезон основната част от гъските нощуват в морето, докато през неловния период значителната част от нощуващите гъски избират езерата (Iliev & Petkov, 2015).

Фиг. №хх – Избор на нощувка при зимуващите гъски в Приморска Добруджа по време и след ловния сезон (Iliev & Petkov, 2015)

– Прогонване от местата за хранене от земеделци

Земеделците са често с негативно отношение към гъските, защото считат, че те нанасят щети, като пасат посевите. Вследствие на това някои фермери целенасочено прогонват гъските от посевите, което е особено критично през януари и февруари, когато климатичните условия са сурови и гъските натрупват хранителни запаси за прелета към гнездовите места. Това съществено може да повлияе на физическото състояние на гъските поради повишаване на енергийните разходи и намаляване на ефективното време на хранене особено през късите зимни дни. Птиците не могат да се хранят пълноценно, съкращава се времето им за хранене и се увеличава продължителността на полета в денонощието, респективно – енергийните загуби. Това съществено може да повлияе на способността им да осъществят обратния прелет към местата на гнездене или на възможността им за размножаване на значителна част от популацията, тъй като са т.нар. „capital breeder“ – тоест натрупват хранителни запаси, които използват за достигане на обратната миграция и за да пристъпят към размножаване веднага след достигане на местата за гнездене. Когато общото им физическо състояние е лошо и нямат достатъчно хранителни резерви при достигане на гнездовищата, те не пристъпват към размножаване.

Значимост – висока

5.2.3. Безпокойство

Безпокойството може да окаже съществено влияние върху зимуващите птици, тяхното физическо състояние и възможностите за преживяване и размножаване. В района на езерата около Шабла и Дуранкулак има наличие на значително, системно и повсеместно безпокойство върху вида в пределите на цялото зимовище. Червеногушите гъски биват безпокоени нощем, сутрин и вечер в местата си за нощуване от ловци, бракониери, риболовци, а в миналото и през деня от разставянето на рибарски мрежи за нуждите на ресторанти в района на Дуранкулашкото езеро. Птиците ежедневно предприемат дълги прелети в търсене на спокойни места с достатъчно храна, като са обект на обстрел и при самото прелитане от място на място. През деня ятата от червеногуши и големи белочели гъски биват преследвани активно от ловци в местата за хранене. По този начин през голяма част от денонощието гъските са в полет, което, от една страна, е много енергоемко, а от друга – съкращава времето им за хранене и попълване на енергийните загуби.

– Ловна преса в местата за хранене

Големият брой големи белочели гъски у нас през зимата привлича освен местните ловци и голям брой ловци от други части на страната и от чужбина. Проучвания върху ловната преса са проведени в района на Шабленското и Дуранкулашкото езеро в края на 90-те години (Дерелиев, 2000). Данните от това проучване показват, че ловните човекодни в този район за един сезон могат да достигнат до 854, а в най-активния период на ловния сезон (декември – януари) броят на ловците в сутрешен лов край всяко от езерата може да надхвърли 50 души. В рамките на един астрономичен час в района на Шабленското езеро са отчетени 500 изстрела. Не е известно каква е ролята на лова в района на Бургаските езера и ез. Сребърна и Свищовско-Беленската низина, но те също са места с много висока ловна преса.

През ловния сезон е редовна практика ловци незаконосъобразно да навлизат в земеделските посеви с превозни средства, най-вече с високо проходими 4х4 автомобили и да преследват ятата гъски, като не са редки случаите, когато се стреля направо от движещите се автомобили, което е забранен ловен метод съгласно ЗБР. Това води до повишено безпокойство и препятства гъските да се хранят нормално. В ловни дни гъските трябва непрекъснато да прелитат от едни ниви в други поради преследване от ловци или да извършват по-далечни прелети към вътрешността на Добруджа с цел да намерят по-спокойни места за хранене. Данните от 90-те години на XX век показват, че в ловни дни гъските прелитат за хранене много по-дълги разстояния отколкото в неловните (Дерелиев, 1998). Преследването на пасящите гъски в нивите е една от най-сериозните заплахи за вида. Подобно на прогонването от земеделските стопани това безпокойство ефективно намалява времето за хранене на гъските, принуждава ги да търсят по-нискокачествени хранителни местообитания, честото принудително прелитане от една нива в друга, съчетано с наличието на множество ветрогенератори, чието избягване също влияе на полета им и води до повишени енергийни разходи.

Изборът на местообитание е йерархичен процес, основан на различни фактори и параметри, на които видовете базират избора на едно или друго местообитание, това включва освен наличието на подходящи хранителни ресурси и фактора спокойствие и безопасност, който може съществено да повлияе върху избора на местообитание (Bregnballe & Madsen 2004; Madsen & Fox 1995, Madsen 1998a, 1998b). Особено критично това безпокойство може да бъде при влошени климатични условия, които не са редки през януари, когато е най-активният лов на гъски. През януари 2013 г. поради безпокойството от навлизане на ловци с автомобили по нивите в рамките на близо седмица почти цялата популация на червеногушата гъска в района на защитените зони от мрежата Натура 2000 – Шабла и Дуранкулак и прилежащото крайбрежие, отлиташе за хранене на 2 – 3 км навътре в територията на Румъния, където не се ловуваше поради ограничения в пограничната зона. Това поведение на гъските се запази през всички ловни дни. През зимата на 2013 г. в нива близо до с. Тюленово беше застреляна червеногуша гъска пред очите на представител на БДЗП от ловец в движещ се автомобил с повишена проходимост, навлязъл в нива със зимна пшеница. Нови случаи на застреляни червеногуши гъски имаше и през тежката зима на 2016/2017. Тези факти показват системния и характер, както и сериозността и значението на проблема. Системното безпокойство от ловци в местата за хранене води до невъзможността да се ползват адекватно наличните ресурси от зимуващите червеногуши гъски в района. На практика в района освен акваторията на езерата няма територия, поставена под защита, където птиците могат да почиват или да се хранят необезпокоявани от лов през деня.

Значимост – висока до критична

– Риболов в местата за нощуване

Риболовът с мрежи в местата за нощуване е извънредно силен фактор на безпокойство, когато рибарите навлизат с лодки във водоемите в тъмната част на денонощието и през деня в района на ресторантския комплекс на брега на Дуранкулашкото езеро. Това води или до прогонване на птиците, или до преместване на нощувката в морето, или до по-ранно сутрешно излитане на ятата към местата за хранене. Свързано е и с повишен стрес за птиците, повишени енергетични загуби, невъзможност да пият вода и може да предизвика трайно напускане на птиците от езерата. Въпреки въведената забрана за промишлен риболов във вътрешни и крайбрежни водоеми бракониерски дейности в тази насока продължават предимно през тъмната част на денонощието. Засилените мерки за контрол в крайбрежните езера – Дуранкулак и Шабла например, водят до снижаване на нарушенията и възможност за гъските по-често да нощуват в тях.

Значимост – висока до критична