Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
НЕОБХОДИМИ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ДЕЙСТВИЯ
Изтегляне 13.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.1.1.1. Селско стопанство
- 7.1.1.2. Национална екологична мрежа
- 7.1.1.3. Регионално планиране
- 7.1.1.4. Ловно законодателство
- 7.2. Пряко опазване на вида и на местата, важни него
- 7.3. Изследвания и мониторинг
- 7.4. Повишаване на осведомеността, природозащитната култура и уменията за опазване на вида
- 7.5. Адаптивни и смекчаващи мерки
7. НЕОБХОДИМИ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ДЕЙСТВИЯ 7.1. Законодателни и управленски 7.1.1. Да се насърчават въвеждането и поддържането на политики, които осигуряват дългосрочното опазване на червеногушата гъска и нейните местообитания. 7.1.1.1. Селско стопанство 7.1.1.1.1. Да се запази и обезпечи финансово подмярката за опазване на хранителните местообитания на червеногушата гъска като часто от направеление „Поддържане местообитанията на защитени видове птици в обработваеми земи с орнитологично значение“ по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР. Да се организират редовни срещи със земеделски стопани в основните места на зимуване на вида с цел представяне на мерките и съдействие на местните фермери в процеса на кандидатстване. Цел: Запазване и осигуряване на подходящи по площ и качество хранителни местообитания за червеногушата гъска в районите на зимуване Важност: Критична Спешност: Незабавна
7.1.1.1.2. Да се контролират практиките за използването на родентициди в местата за хранене на зимуващи гъски, както и да се стимулира ограничаване на ползването или алтернативи на родентицидите. Цел: Недопускане на смъртност при червеногуши гъски вследствие отравяне поради неправилно или нераглементирано прилагане на родентициди и други химически вещества. Намаляване на възможността за натрупване на вредни химикали в организма на червеногушите гъски, което може да повлияе на преживяемостта и на репродуктивния процес. Важност: Критична Спешност: Постоянна Индикатор: Няма случаи на отровени гъски от родентициди. Статистическо намаляване на ползваните пестициди в основните места на зимуване. 7.1.1.2. Национална екологична мрежа 7.1.1.2.1. Да се разработят минимални стандартни екологични изисквания за червеногушата гъска, които да се включват при създаване на планове за управление на защитени територии или защитени зони от мрежата Натура 2000, имащи отношение към опазването на вида. Цел: Гарантиране на отразяването на минималните екологични изисквания на червеногушата гъска по отношение на защитените зони и територии, в които се среща. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: Документът е разработен и е внесен до края на 2017 г. в РИОСВ, на чиято територия видът се среща в значима численост. Докуменът отразява минималните стандартни екологични изисквания на червеногушата гъска към подходящи места за зимуване. 7.1.1.2.2. Да се разработят и ресурсно да се осигурят интегрирани планове за управление за ключовите места на зимуване на червеногушата гъска в България, включени в Натура 2000, като плановете за управление отразяват природозащитните нужди и екологичните изисквания на вида. Цел: Гарантиране на подходящо управление на защитените зони за осигуряване на благоприятни условия за зимуване и преживяемост на червеногушата гъска. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: До 2022 г. са разработени, одобрени от МОСВ, осигурено е финансиране и се прилагат плановете за управление на защитените зони „Дуранкулашко езеро“, „Шабленски езерен комплекс“, „Свищовско-Беленска низина“ и „Бургаско езеро“ и са предвидени целеви средства за изпълнението на дейности по тяхното прилагане. 7.1.1.3. Регионално планиране Тези мерки са насочени към транспониране на природозащитните разпоредби и мерки за вида в плановете за развитие на общините, ОУП и ПУП. 7.1.1.3.1. Да се отчитат екологичните изисквания и природозащитните нужди на вида, включително режимите на защитените зони и други защитени природни територии в общинските планове и програми в районите на зимуване на червеногушата гъска.
7.1.1.3.3. В рамките на процедури по стратегическо планиране на енергийния сектор, устройствено планиране, ОВОС, ЕО и ОС да се съобразяват инвестиционните предложения за ветроенергийни съоръжения в районите на зимуване на червеногушата гъска с разработения от МИЕТ екологичен доклад „Стратегическо екологично проучване (СЕП) на развитието на вятърната енергия в България“ (http://bgwea.org.server14.host.bg/Materials/Final_SER_Report_BG.pdf) и с Националния план за опазване на най-значимите влажни зони в България (http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=568), с изработените по проект LIFE09 NAT/BG/000230 карти на рисковите за гъските райони в Приморска Добруджа, както и с Картата със зониране на територията на България по отношение на възможностите за строителство на ветрогенератори. Карта на чувствителните зони за птици, изготвена по проект на МОСВ „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, обособена позиция 7 „Определяне и минимизиране на рисковете за дивите птици“ (http://natura2000.moew.government.bg/PublicDownloads/Auto/OtherDoc/276299/276299_Birds_120.pdf). Цел: Предотвратяване на фрагментацията на местообитанията на червеногушата гъска и на изолиране и създаване на бариери между местата на нощуване и местата на хранене. Важност: Критична Спешност: Постоянна Индикатор: В районите от ключово значение за червеногушата гъска няма изградени нови ветроенергийни съоръжения, водещи до фрагментация и създаване на въздушни бариери между местата на хранене и нощуване. 7.1.1.4. Ловно законодателство Тези мерки целят подобряване на ловното законодателство чрез усъвършенстване на ЗЛОД и правилника за прилагането му с цел осигуряване на адекватно финансово, техническо и кадрово обезпечаване на активен контрол по лова, особено в ключовите територии за зимуване на червеногушата гъска, засилване на санкциите по отношение на ловците, нарушаващи законовите разпоредби по време на лов. 7.1.1.4.1. Да се направят промени в Правилникът за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча и/или Законът за лова и опазване на дивеча така, че ловът на водоплаващ дивеч да бъде ограничен само в светлата част на деня, когато е възможно идентифицирането на видовете гъски в полет.
7.1.1.4.2. Да се внесат поправки в ловното законодателство, с които да се въведе ограничение на ловна преса (въвеждане на ограничение за максимален брой ловци на ден на хектар) и да се повишат изискванията за докладване и контрол на нормата на отстрел в ключовите райони на нощуване на диви гъски. Цел: Снижаване на безпокойството в местата за хранене и нощуване през критични периоди от зимата и снижаване на риска да бъдат отстреляни червеногуши гъски при лов около местата на нощуване на вида. Важност: Ключова Спешност: Средносрочна Индикатор: Чрез ЗЛОД или подзаконов акт е определен лимит на максимален брой ловци на ден на хектар и по-високи и стриктни изисквания за докладване и контрол над спазването на нормата за отстрел на водоплаващ дивеч в ключовите райони на нощуване на диви гъски. 7.1.1.4.3. Да се промени ЗБР, като в Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1 на закона се забрани употребата на на оловни сачми при лов на водоплаващи птици във всички места независимо от местообитанието. Цел: Снижаване на риска от оловно отравяне на червеногуши гъски и други водоплаващи в местата за хранене. Важност: Средна до Висока Спешност: Средносрочна Индикатор: Промяна на ЗБР, забраняваща използването на оловни съчми при провеждане на лов на водоплаващ дивеч. 7.1.1.4.4. Да се проведе проучване за качествена и количествена оценка на ловната преса в районите от значимост за червеногушата гъска, включваща брой ловци, реално отстреляни птици. Цел: Оценка на степента на безпокойство и риска за отстрел на червеногуши гъски в основните места на стациониране на вида при миграция и зимуване и набелязване на мерки за снижаване на този риск в ключовите за него места. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: Публикуван е технически докрад с резултати от проведено проучване на ловната преса на годишна основа и на ниво „място“ в районите на защитените зони Дуранкулашко езеро, Шабленски езерен комплекс, Комплекс Мандра – Пода, Свищовско-Беленска низина, Атанасовско езеро, Бургаско езеро. 7.2. Пряко опазване на вида и на местата, важни него 7.2.1. Да се осигури адекватна защита на ключовите места за вида в България. 7.2.1.1. Да се въведе забрана за лов на 500 м от брега на водоемите в периода 1 декември – 31 януари, в ключовите зони за зимуването на червеногушата гъска – защитените зони Дуранкулашко езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156), Калиакра (BG0002051), Било (BG0002115) и Бургаско езеро (BG0000273) и ресурсно обезпечаване на нейното прилагане. Цел: Ограничаване на безпокойството и регламентиране на засилен контрол при лова в ключовите места за нощуване и хранене на червеногушата гъска. Важност: Ключова Спешност: Краткосрочна Индикатор: Въведени са ограничения за лов на територията в упоменатите защитени зони с обхват от 500 м от брега на езерата в посочения времеви период от годината; в района на зоната са назначени служители, отговарящи за контрол по лова специално за конкретните зони и района около тях. 7.2.1.2. Да не се допуска развитието на конвенционална туристическа инфраструктура (вилни селища, спакомплекси, голф игрища и други урбанизирани зони), по бреговете на водоемите за почивка и нощуване на птиците и в съседните на тях територии от ключово значение за хранене червеногушата гъска в защитените зони Дуранкулашко езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156) и в защитените зони за птици от Бургаския езерен комплекс и прилежащите им земеделски земи. Цел: Предотвратяване на унищожаването и фрагментацията на ключовите местообитания на червеногушата гъска в България. Важност: Критична Спешност: Постоянна Индикатор: В ключовите места на срещане на червеногушата гъска в България и особено в Дуранкулашкото езеро (BG0002050), Шабленския езерен комплекс (BG0000156), Бургаско езеро (BG0000273), Комплекс Мандра-Пода (BG0000271) не са допуснати за изграждане вилни селища, спа-комплекси, голф игрища и други урбанизирани зони и инфраструктурни обекти, несъвместими с екологичните изисквания на вида. 7.2.1.3. Ежегодно да се сформират и ресурсно да се обезпечават междуведомствени патрули за всички ключови за вида защитени зони през целия ловен сезон, като патрулите се ръководят от служител на съответната РИОСВ и включват служител от горската стража или други упълномощени за контрол над лова държавни служители и представител на природозащитни НПО, а в задълженията им да влиза контрол по спазването на ловното и природозащитното законодателство, включително приложението на забраната за употребата на оловни сачми около влажните зони, изпълнението на забраните за употреба на плавателни съдове в местата за нощувки на гъските. Цел: Подобряване на прилагането на природозащитното и ловното законодателство и предотвратяване на отстрела на червеногуши гъски и снижаване на безпокойството в ключовите места за нощуване и хранене на птиците. Важност: Ключова Спешност: Средносрочна Индикатор: Ежегодно през периода октомври – януари включително функционират смесени междуведомствени патрули за контрол по лова в районите на защитените зони Дуранкулашко езеро (BG0002050), Шабленски езерен комплекс (BG0000156), Комплекс Мандра – Пода (BG0000271), Свищовско-Беленска низина (BG0002083), Атанасовско езеро (BG0000270), Бургаско езеро (BG0000273). 7.2.1.4. Да се урегулират наблюдението и фотографирането на гъски чрез изграждане на подходящи места на укрития за избягване на безпокойството на птиците и даващи възможност за добро наблюдение като алтернатива на безконтролното следването на ятата от фотографи и любители на птици. Цел: Предотвратяване на безпокойството на червеногушата гъска от индивидуален и неконтролиран фотографски туризъм и туризъм за наблюдение на птици. Важност: Средна Спешност: Средносрочна Индикатор: Изградени са минимум три специални укрития в места, подходящи за наблюдение и фотографиране на диви гъски, и е създаден механизъм за използването им по предназначение и без рискове от безпокойство на птиците. 7.2.1.5. Да се предотвратят по-нататъшна фрагментация и деградация на хранителните местообитания на вида в ключови за неговото зимуване райони (Приморска Добруджа, Бургаските езера, Свищовско-Беленската низина) вследствие на развитие на ветроенергийни съоръжения. Цел: Осигуряване на подходящи условия за зимуване на червеногушата гъска в страната чрез предотвратяване на фрагментацията от ветрогенератори и запазване на подходящи условия за хранене и нощуване на вида. Важност: Висока Спешност: Незабавна Индикатор: На територията на подходящите хранителни местообитания за вида (определени чрез компютърен хабитатен модел за Приморска Добруджа) няма изградени ветроенергийни комплекси, които нарушават целостта на местообитанието, водят до съществена фрагментация на територията като цяло или на части от нея или водят до бариерен ефект на коридорите на придвижване на птиците от местата за нощуване към местата за хранене и обратно в съответствие на картата на чувствителните зони. 7.2.1.6. Да се предвиди организиране на извънредно изкуствено подхранване със зърнени култури на зимуващите птици по време на тежки зимни условия – дебела снежна покривка, наличие на значителна численост от бедстващи птици в ключови за неговото зимуване райони (Приморска Добруджа). Цел: Предотвратяване на смъртността на птиците при изключително тежки зимни условия, причинена от изтощение и глад. Важност: Средна до висока Спешност: Постоянна Индикатор: При възникване на бедствени ситуации от такъв характер са организирани подхранвания и е налице организация за тяхното координиране и изпълнение. 7.2.2. Опазване на вида извън природата/„ex-situ“ 7.2.2.1. Повишаване и поддържане на капацитет за временно настаняване на ранени и пострадали екземпляри на червеногушата гъска и тяхната рехабилитация в основните места на срещане на вида на основата на съществуващите зоологически градини (например Варна, Добрич и др.) и/или са създадени нови такива спасителни центрове. Цел: Повишаване на възможностите за рехабилитация на ранени и пострадали птици и повторното им връщане в природата в близост до основните зимовища. Важност: Средна до висока Спешност: Средносрочна Индикатор: До 2018 г. е обособен подобен център за рехабилитация за СИ България и за поне още един от важните райони на зимуване на гъски. 7.3. Изследвания и мониторинг 7.3.1. Да се разработи, ресурсно да се обезпечи и да се приложи схема за дългосрочен мониторинг на зимуващата популация на червеногушата гъска в България. Цел: Осигуряване на данни за фенологията, числеността и ключови параметри на зимуващата в страната популация; допринасяне за определяне на статуса и размера на световната популация на червеногушата гъска; проследяване на динамиката и развитието на зимуващата популация у нас. Важност: Ключова Спешност: Краткосрочна Индикатор: Разработена е методика за мониторинг на зимуващата популация на червеногушата гъска и е внесена за съгласуване и одобрение от ИАОС до средата на 2018г. Одобрената методика се изпълнява ежегодно в периода от 1 ноември до 1 март от 2018г. 7.3.2. Да се провеждат регулярен мониторинг на обхвата, качеството и използването на хранителните местообитания и взаимовръзката с местата за нощуване във и около защитените зони от Натура 2000, обявени за опазване на вида. Цел: Проследяване за промени в обхвата и качеството на местообитания на зимуване на вида. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Методиката за провеждане е разработена до средата на 2018 г. Най-малко веднъж в рамките на период от 2 години се извършва оценка на качеството и обхвата на местообитанието на вида на база извадка по предварително разработена методика, предоставяща оценка на хранителното местообитание на вида. 7.3.3. Да се проведат изследвания за натрупване на оловни и други токсични вещества и химикали в организма на гъските в ключови места на зимуване в страната. Цел: Проучване на евентуалното натрупване на олово и други вредни химически вещества и съединения в организма на гъските, които биха могли да повлияят на преживяемостта и размножаването на гъските. Важност: Средна до висока Спешност: Средносрочна Индикатор: Провеждане на поне две мащабни изследвания в ключови райони за вида до 2020 г. Изследването да обхване поне два последователни зимни сезона в основните райони на концентрация на червеногуши и други зимуващи гъски – Бургаските езера и Свищовско-Беленската низина. 7.3.4. Да се проучват локалните придвижвания и взаимовръзки между местата на нощуване и местата на хранене с помощта на телеметрични изследвания и опръстеняване с цветни пръстени. Цел: Идентифициране на потенциални заплахи и проблеми в местата на зимуване и подпомагане на планирането и прилагането на консервационни мерки за вида. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: Проведени са телеметрични изследвания на локалната миграция до 2023 г. в района на Приморска Добруджа и поне още един от регионите на страната, важни за зимуването и миграцията на вида. 7.3.5. Да се подпомогнат проучванията на миграционните пътища на вида и да се определят „тесни места“ в жизнения цикъл с помощта на сателитни проучвания и маркиране с цветни пръстени в рамките на международната работна група за опазване на червеногушата гъска. Цел: Идентифициране на важни места от миграционния път на вида и свързани с тях консервационни проблеми, особено влиянието на ловната преса в ключови места за стациониране. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Ежегодно в периода 2016 – 2024 г. на територията на България се маркират с цветни пръстени от 50 до 100 червеногуши гъски. До 2024 г са проведени телеметрични проучвания по миграционния път на вида в сътрудничество с други страни от ареала на минимум 30 птици. 7.3.6. Да се разработи и въведе стандартен протокол за обработка и аутопсия на намерени мъртви червеногуши гъски, като се отчитат опитът на чуждестранни експерти и организации в тази област. Цел: Определяне на причини за смъртност при вида и идентифициране на евентуални проблемни паразити и други заболявания, както и проучване за наличието на токсични натрупвания в организма на червеногушите гъски, които е възможно да оказват негативен натиск върху популацията на вида. Важност: Незабавна Спешност: Висока Индикатор: Разработеният и приет протокол като стандартна процедура за обработка и аутопсия на намерени трупове на червеногуша гъска до края на 2016 г. и спазването му се контролират от РИОСВ и РВМС. 7.3.7. Да се събират при възможност проби от всички ранени или убити червеногуши гъски за последващ паразитологичен анализ. Цел: Определяне на наличието на патогенни и други паразити, които е възможно да оказват негативно влияние върху популацията на вида, и разширяване на общите познания за вида. Важност: Средна Спешност: Дългосрочна Индикатор: От всички намерени ранени и убити червеногуши гъски е събран материал за паразитологичен анализ. Данните от изследванията са публикувани в статия/технически доклад при събиране на достатъчен по обем материал. 7.4. Повишаване на осведомеността, природозащитната култура и уменията за опазване на вида 7.4.1. Изработване и поддържане на ясни информационни и обозначителни табели в основните защитени зони на зимуване на вида, посочващи присъствието на червеногушата гъска, природозащитния ѝ статус и ограниченията по отношение на лова в района и законовите изисквания. Цел: Предотвратяване и/или снижаване на риска от нарушения на природозащитния режим и бракониерски прояви по време на ловния сезон. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Всички ключови за опазването на червеногушата гъска защитени зони имат поставени до 2016 г. информационни табели и пана, обозначаващи границите и техните режими и ограниченията, и се поддържат и ремонтират при увреждане и вандализъм. 7.4.2. Провеждане на регулярни информационни кампании сред местните фермери и кооперации в ключовите за зимуване на вида територии относно съществуващи агроекологични мерки и опасностите от отравяния при некоректно ползване на пестициди и родентициди. Цел: Представяне на възможностите за агроекологични схеми, свързани с опазване на хранителните местообитания на вида и намаляване на риска от случайно отравяне на зимуващите птици при неправилно ползване и прилагане на родентициди и други пестициди. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Ежегодно се провеждат разяснителни кампании от страна на службите по земеделие към МЗХ за представяне на агроекологичните мерки и начините на прилагане и ползване на пестициди в ключовите за вида райони. 7.4.3. Отпечатване и активно използване във всички училища в ключовите за вида райони в страната на помагалото за извънкласна работа (разработено по проекта LIFE09/NAT/BG 000230), насочено към опазване на червеногушата гъска, което е в съответствие с учебните планове и програми на МОН. Цел: Повишаване на осведомеността и засилване на интереса на ученици и учители към природозащитните проблеми и създаване на положително настроение към природозащитните дейности за червеногушата гъска в местата на зимуването ѝ. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: До началото на учебната година през 2016 г. е отпечатан нов тираж на помагалото и е въведено за използване в ключовите райони за вида при спазване на учебните планове и програми на МОН. 7.4.4. Да се отпечата нов тираж на информационните материали и помагала за ловците, представящи близки ловни и защитени видове, правила за лов на водоплаващ дивеч и ограниченията в ключовите за вида места. Цел: Осигуряване на подходяща информация за природозащитни и ловни норми за гостуващи ловци в ключови райони на зимуване на червеногушата гъска и други природозащитно значими видове. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Издадено е помагало в тираж от минимум 1000 бр. и е налично за разпространение в ловните дружества в ключовите за вида райони на зимуване. 7.5. Адаптивни и смекчаващи мерки 7.5.1 Да се разработи и издаде пътеводител на български и английски език на природните забележителности и редките видове на Добруджа по подобие на серията пътеводители на Crossbill Foundation – http://www.crossbillguides.com/ Цел: Популяризиране и увеличаване на броя на самостоятелно посещаващите района туристи, интересуващи се от природа и от червеногуши гъски. Важност: Висока Спешност: Средносрочна Индикатор: Публикуван е пътеводител, представящ природните забележителности на Приморска Добруджа до 2018 г. 7.5.2. Да се развие подходяща инфраструктура (фотографски укрития) и да се организират ежегодни фотопленери и посещения на групи български туристи за фотографиране и наблюдения на червеногуши гъски през зимата с цел популяризиране на екотуризма в района. Цел: Популяризиране на алтернативните форми на устойчив природосъобразен туризъм и създаване на икономически стимули сред местното население за опазване на червеногушата гъска и намаляване на бракониерството. Важност: Висока Спешност: Средносрочна Индикатор: Организирани са минимум един промоционален фотопленер годишно през следващите 5 години и минимум едно организирано промоционално посещение на туристи. 7.5.3. Да се разработи визия и да започне организирането на зимен фестивал на червеногушата гъска с възможности за наблюдение и фотографиране на гъски, който да залегне в общинския план за развитие за следващия планов период. Цел: Развитие и популяризиране на природосъобразния туризъм в района през зимния период с цел повишаване на приходите за местното население и създаване на икономическа заетост, свързана с опазването на вида. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: Организиран ежегоден зимен фестивал на червеногушата гъска с първо издание зимата на 2016/2017 г., който се координира от община Шабла съвместно с НПО и представители на туристическия бизнес. 7.5.4. Да се разработи и създаде специализирана интернет страница за Приморска Добруджа, предоставяща информация за биоразнообразието и възможностите за наблюдения на червеногуши гъски и дива природа, както и за места за настаняване и възможност за онлайн резервации. Цел: Промоция на гъските и района като туристическа дестинация през цялата година. Важност: Висока Спешност: Краткосрочна Индикатор: До 2017 г. е създадена такава специализирана интернет страница и тя се обновява ежегодно. 7.5.5. Ежегодно провеждане на фестивал на хвърчилата в гр. Шабла, посветен на червеногушата гъска, с цел популяризиране на района на езерата Шабла и Дуранкулак и опазването на вида. Цел: Повишаване на обществената подкрепа за дейности, свързани с опазване на червеногушата гъска и ЗЗ „Дуранкулашко езеро“ и ЗЗ „Шабленски езерен комплекс“, и създаване и поддържане на положителна нагласа сред местното население към проблема. Важност: Висока Спешност: Постоянна Индикатор: Фестивалът се провежда ежегодно от община Шабла след приключване на проекта LIFE09/NAT/BG 000230 „Сигурни зимовища за червеногушата гъска“. Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Biodiversity -> NCBP -> НСБР2017 НСБР2017 -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026 НСБР2017 -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus) file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води Nature -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Изтегляне 13.59 Mb. Сподели с приятели:
|