Проект раковски юли 2005 г. С ъ д ъ р ж а н и е

На територията на Община Раковски далекосъобщителната мрежа е изградена и се поддържа от Технологичен възел Далекосъобщения град Раковски към Регионално управление Далекосъобщения град Пловдив. Изградените броя ? автоматични телефонни централи обслужват всички населени места в Общината като заетият капацитет е % от инсталираните мощности. Жителите от всички населени места на територията на Общината могат да бъдат избирани и да избират както абонатите на фиксираната, така и абонатите на мобилната мрежа от страната и чужбина. Основен проблем е качеството на далекосъобщителните услуги, които не са на необходимото ниво, поради остарялата техника и кражбите на кабели. В селата има ? централи тип KRS, които предоставят детайлизирана справка за изходящия трафик на абонатния пост и ? броя централи тип А29, които не предоставят такава.

Няма цифрови централи, които биха повишили качеството на услугите и потребността на абонатите от пълна и точна информация. За задоволяване нуждите на Общината и подобряване на информационна инфраструктура е необходимо съществуващите аналогивите цифрови централи да се променят с цифрови.

Интернет услугата също не е на необходимото ниво. Тя е с ниска скорост и ограничен ресурс. Необходимо е внедряването на високоскоростен интернет ADSL, който ще подобри коренно качеството и скоростта на интернет връзките, както и комуникацията с другите общини и ще благоприятства за навлизането на модерните телекомуникационни услуги.

През град Раковски е изградено оптично трасе, чието използване в бъдещето развитие на телекомуникационните връзки на Общината ще допринесе още повече за повишаване на качеството на услугите за бизнеса и населението.
"Български пощи" ЕАД има свои структури във всички населени места в Община Раковски. осъществяват се следните дейности – кореспондентски пратки, препоръки, печатни произведения, абонамент на вестници и списания и тяхната доставка, парични преводи. Извършват се много и разнообразни дейности по възложителства като изплащане на пенсии, помощи на Дирекция социално подпомагане, обезщетения от Дирекция бюро по труда, уведомителни пратки от ТБ ДСК, ТБ Пощенска банка, инкасиране на сметки за ток, телефон, доставка на писма и списания на М-ТЕЛ, доставка списания на МЕТРО, Глобул писма, продажба на винетни стикери, както и много други дейности, застъпени в различните пощенски станции по различен начин според потребностите на населението.

В град Раковски функционират 3 броя пощенски станции - пощенска станция Раковски - Ц, намираща се в новия център на град Раковски, пощенска станция Раковски - Ц има собствена сграда, ползувана съвместно с Междуселищен възел далекосъобщения град Раковски. Състоянието на същата е относително добро, но въпреки това се налагат някои реконструкции и подобрения. Предвижда се изграждането на рампа за придвижване на хора с увреждания и майки с детски колички, сградата има нужда от външно боядисване и освежаване. В пощенската станция Раковски-Ц работят 11 души, двама с висше образование, а останалите със средно. Пощенска станция Раковски-1, намираща се в квартал "Секирово", е поместена в сграда на Община Раковски. Няма собствен санитарен възел. Персоналът е от един човек с необ­ходимото образование и компютърна грамотност. Пощенска станция Раковски-2, намираща се в квартал „Генерал Николаево", е разположена също в общинска сграда. Има нужда от ремонт. Персоналът е също от един човек със средно образование и компютърна грамотност.

Обслужваното население от пощенските станции в гр. Раковски е по принцип цялото население на града, като за някои видове услуги /например продажба ва винетни стикери / обхваща и жители на селища от община Раковски и община Брезово.

Пенсионерите от гр.Раковски, които се обслужват от пощенските станции в града са над 4000 души. Поради особеното разположение на Пощенска станция Раковски-Ц и за улеснение на гражданите има създадени 7 опорни пунктове /3 в кв. "Ген. Николаево", 3 в кв."Секирово" и 1 в кв."Парчевич"/ извън сградата на станцията, където се получават пенсии по график. Броят на пенсионерите в града е почти постоянно число, с малки разлики през годините. Следователно предвижданията се базират на една постоянна величина и идеята е за така създадените опорни пунктове да се построят или наемат под наем помещения, обо­рудвани съгласно изискванията.

В с.Белозем има една пощенска станция. Сградата се пол­зва съвместно със съответното поделение на БТК в селото. Същата е ос­таряла, което налага построяването на нова или основен ремонт на съ­ществуващата.

В Пощенска станция-Белозем работят б души, като обслужваното население е предимно от с.Белозем.

Пощенска станция - Стряма се намира в общинска сграда и е на втория етаж. Това затруднява придвижването и обслужването на хора с физически увреждания, което налага изграждането на рампа или асан­сьор, в съответствие с изискванията. Персоналът е от 4 души и обслужва населението на с. Стряма.

Пощенска станция-Чалъкови – сградата се ползува съвместно със здравната служба в селото. Предвижда се изграждането на ажурна ограда на прилежащия двор, за да не се допуска навлизането на домаш­ни животни и замърсяване на околната среда. Жителите на с. Чалъкови се обслужват от двама души, служители на пощенската станция.

Пощенските станции в селата Момино село, Шишманци и Боля­рино ползуват сгради съвместно със съответните кметства. Всяко подоб­рение или реконструкция, предвидени като мероприятия за кметствата ва­жат и за пощенските станции. Населението на тези села се обслужва от един човек на всяка пощенска станция.

Персоналът, работещ в ПС Раковски-Ц, както и във всяка друга пощенска станция, зависи от натоварването на служителите със специфич­ните им задължения и обем на работа. Броят им зависи от количествата абонати за вестници и списания, от броя на доставените и приети корес­пондентски пратки, от движението на финансовите средства и т. н.

ПС Раковски-Ц запази през последните години един постоянен брой абонати, което гарантира запазването на работните места за поща­льони. За това помага и увеличения обем на получени и изпратени корес­пондентски пратки, особено препоръчани. За навременното и точно об­служване на населението е необходимо да се усъвременят указателните табели на улици и площади, както и да се поставят такива, където лип­сват. Освен това за периода 2007-2013 година достъпът до абонатите трябва да бъде улеснен чрез подобряване на състоянието на улиците и площадите.

За броя на касиерите в пощенските станции е важен оборотът на съответната станция. Наблюдава се тенденция за значително увеличаване на финансовата дейност през последната година, изразяваща се в покачване на броя на изпращани и получавани пощенски и телеграфни за­писи, особено на записи за социални осигуровки, плащане на данъци и изплащане на лизинг. Това състояние допринася да се запази броят на заетите с тази дейност в пощенските станции, като в ПС Раковски-Ц, ПС Раковски-"1 и ПС Раковски-2 гражданите се обслужват от компютъризи­рани места.

Стратегията на "Български пощи" ЕАД в община Раковски е свър­зана преди всичко с подобряване обслужването на населението. Пред­вижда се пълно компютъризиране на работните места, където се извър­шват плащания, свързване на електронните каси със съответния център в Пловдив или София и използване на електронната поща за изпращане на телеграфни записи и телеграми.


Изводи: Моментното състояние на звената на "Български пощи” ЕАД на територията на община Раковски е задоволително. За периода 2007-2013 година тенденциите са за подобряване на обслужването на населението чрез въвеждане на нови услуги, усвояване на нови техно­логии и повишаване на изискванията за необходимото образование.


II.4.5. Хидромелиорации

Реките, каналите, водоемите /язовири и рибарници/ определят хидромелиоративната мрежа на Община Раковски. Реките, които протичат през землищата на община Раковски се вливат в река Марица. Някои от тях са градообразуващ фактор – р.Сребра за кв. Ген. Николаево на град Раковски, р. Златка за село Шишманци, р. Карадере за село Белозем. Те имат непостоянен приток, лъкатушат и отлагат дребни частици, като при високи води има разливи. Голяма част от водния естествен отток е насочен към водоеми. По-голяма част от естествените водни течения имат ясно изразен брегови ръб, изравнени корита. Корекции на бреговете са извършвани на р. Сребра в Ген. Николаево град Раковски и р. Златка в село Шишманци. В другата част реките са без корекции, със стръмни брегове, обрасли с трайна растителност, която има противоерозионна роля. Коритото на р. Марица в границите на Община Раковски притежава някои от качествата на влажните зони /конвенция на влажните зони, подписана без ратификация в сила от 27.02.1986 г. в Р.България/ в смисъла: осигуряване и опазване местообитания на водогнездещи птици.

Площта на водните течения на всички реки е едва 0,85%.

Изкуствени водни площи: язовир /означен на кадастралната основа като микроязовир/, водоем, рибарник, друг воден терен - заемат 1.39% от общата територия. Намират се в по-високата част на района – северна и североизточна. Завирени след насипно изградени язовирни стени, което дава възможност за добро екологично формиране. Микроязовирите са с променливо според сезона водно ниво, водите които съдържат се използват за стопански цели. Залесени са бреговете на язовира в кв. Секирово град Раковски, а тревисти водни растения има по бреговете на всички останали.

Важно значение има състоянието на напоителната система в Общината. Главните и второстепенните канали се обслужват от ЕАД “Напоителни системи”-клон Пловдив (осъществяват се определени мероприятия, които не са достатъчни), останалите - от Общината (липсва поддръжка). На територията на Община Раковски през последните години значително намаляват напояваните площи, обслужвани от структурите на “Напоителни системи” ЕАД, които през 1990 г. са били 106 484 декара (над 50% от всички земеделски земи), а през 2000г. размерът на тези площи възлиза на 70 755 дка - намаление с 34% (по данни на “Напоителни системи” ЕАД, клон Пловдив).

Променена е и техниката на поливане като понастоящем то се осъществява повърхностно с нарастване на процента на гравитачното поливане спрямо помпеното.

Част от каналите са ликвидирани напълно, друга частично нарушени, не се поддържат задоволително. С промяната собствеността на земята и нарушаване на големите блокове е затруднено централизираното подаването на вода чрез система от заявки и се преминава към индивидуално помпено поливане с подземни води.

Отводнителни и напоителни канали, които са необходими на културното земеделие, са почти изоставени, не се стопанисват, ползува се една част от тях. Заемат 2,90 % от територията, като в баланса на територията не са включени към изоставени земи за трайно ползване.

В района на Общината са изградени значителен брой вододобивни кладенци с дълбочина от 6-8 до 75-80 m, които се ползват предимно за технологични и производствени нужди, за напояване. За повечето от тях не са правени анализи за качествата на водите. Много от действащите предприятия не са влезли в процедурата по узаконяване на собствените водоизточници. Следва да се отбележи, че за някои дейности от хранително-вкусовата промишленост се ползват собствени водоизточници за технологични цели (измиване на машини и съоръжения).

II.4.6. Урбанизация

Селищна мрежа

Селищната мрежа на Община Раковски обхваща 7 (седем) населени места: град Раковски, селата Стряма, Белозем, Шишманци, Болярино, Чалъкови и Момино село. Община Раковски е с типичен полски характер. Разположена е в северните части на Пловдивско-Пазарджишкото Тракийско поле, отстоящо на 22 км североизточно от град Пловдив, с който има само шосейна връзка. Град Раковски се развива като град в последните 35 години, поради тази причина не би следвало в него да се търсят изяви от чисто градски характер. Изграждането на Общината е ставало главно на основата на регулационните планове на съставните квартали, това е довело до неправилното решаване на някои проблеми на града. Въпреки това баланса на територията осигурява нормално функциониране на основните градски системи: обитаване, труд, комплексно обслужване, зеленина и транспорт.

Териториалната структура на Община Раковски включва терени за земеделско ползване – 212 119 дка; терени за гори - широколистна - 7253 дка, неустановена - 2202 дка, смесена - 5 дка; терени за населени места – град Раковски - 5019 хектара, село Белозем - 3247 хектара, село Стряма - 2648 хектара, село Чалъкови - 870 хектара, село Шишманци - 918 хектара, село Болярино - 1344 хектара, село Момино село - 910 хектара.

Населените места от Общината по брой на своето население попадат в различни категории. Използвайки класификацията за териториално и селищно устройство, селищната мрежа на Община Раковски се състои от следните категории селища:

• 
  1 град ( от 10 до 30 хиляди души) – Раковски
  
• 
  2 големи села (от 3 000 до 10 000) – с. Белозем и с. Стряма
  
• 
  2 средни села ( от 1 000 до 3 000 души) – с. Шишманци и с. Чалъкови
  
• 
  2 малки села ( от 500 до 1 000 души) – с. Момино село и с. Болярино;
  

Селищната мрежа е с 80 % изграденост.

Главен административен център на Община Раковски е град Раковски с обособени 6 (шест) кметства.

Град Раковски е сборен град по своята структура, състои се от 3 (три) квартала – Секирово, Генерал Николаево и Парчевич. Кварталите Генерал Николаево и Секирово са свързани помежду си с парк и терен за спорт. Останалите села от Общината са с компактна структура.

Структурата на кварталите на град Раковски е надребнено геометрична, с морзово застояване на еднофамилни и двуфамилни къщи в относително малки по площ парцели с тесни лица – средно от 550 кв.м. Отсъстват възможности за лично стопанство, което ще обуслови- личното стопанско домакинство да се изнесе в обработваемите земи. Процес, който следва да се овладее по пътя на планирането. Селата в обхвата на Община Раковски, са с по-малка гъстота на застрояване и съответно с по-големи жилищни парцели.

Функционалната типизация на Общината е следната:

- гр.Раковски – III функционален тип

- с.Белозем и с.Стряма – IV функционален тип

- с.Шишманци и с.Чалъкови – V функционален тип

- с.Болярино и с.Момино – VII функционален тип;

Територията на Общината е компактно населена, най-отдалеченото село отстои на 37 минути изохрон. Уличната мрежа не е изградена планово, а е получила настоящия си вид в резултат на естественото развитие на града. Характерът на пътните връзки, които са единствените комуникации с центъра и региона е тупиков - факт, който е подкрепен от ситуираността на Общината. Град Раковски е не само административен, но обслужващ и функционален център за населението в цялата Община и частично за съседната Община Брезово.

В териториалната структура на Община Раковски са обособени производствени зони с функциониращи предприятия в областта на химическата индустрия, шивашката, преработвателната, хранително-вкусова промишленост и строителството. Те са възникнали на комуникационните оси и в близост до селищата.

В село Стряма е ситуирана Индустриална зона Раковски за производствена и стопанска дейност.

В село Белозем е изградена рафинерия за преработка и дестилация на нефт и нефто-продукти.

В град Раковски парцелите са с голяма плътност на застрояване и коефициента на застрояване не отговаря на изискванията на ЗУТ.

Детски площадки в Общината почти няма, а спортните площадки са недостатъчни.

Съществуващите гробищни паркове в град Раковски не отговарят на нормативните изисквания за отстояния от градската част. Необходимо е да се предвидят мерки в това отношение.
Благоустрояване

По степен на благоустроеност отделните населени места имат сходни характеристики. Всички населени места са водоснабдени и електрифицирани, имат определено равнище на благоустроеност на уличната мрежа.

На територията на Общината има добре изградена енергийна мрежа. Преносът на електрическа енергия се осъществява чрез въздушни електропроводи. Част от някои новосъздадени квартали – ромските махали не са електрифицирани. На територията на Община Раковски са изградени Автоматични Токови Централи (АТЦ), които обхващат чрез изградените селищни и междуселищни кабели всички наслени места. Изградената комуникационна мрежа позволява да се осъществяват автоматични връзки с националната и международната автоматични мрежи.

Инженерната и техническата инфраструктура в Общината е представена само от водопроводна мрежа и частично изградена канализационна мрежа. В момента се изгражда главен канализационен колектор между квартал Генерал Николаево и квартал Секирово на град Раковски.

Изградената водоснабдителна мрежа в населените места в Общината е стара. Изградена е от етернитови тръби, които в голяма част са напълно амортизирани. Често се получават аварии във водоснабдяването, което води до лишаване на населението от питейна вода, създава се социално напрежение и предпоставки за заболяване. Авариите във водоснабдяването и тяхното възстановяване водят до разрушаване на пътната мрежа в населените места .

Жилищният фонд на град Раковски 80% е обновен с масивни жилищни сгради. За цялата Община жилищният фонд се състои от ниско-етажно застрояване.

По отношение на териториалната организация в Общината е характерно големият дял на терени за жилищно застрояване около 70% и подценяване функциите на общественото обслужване, отдиха и транспорта. Терени за паркиране не са обособени, паркирането на автомобилите се извършва в парцелите за собствени нужди, а за посетителите около подцентровете и пешеходните зони. Велосипедният транспорт е характерен за района.

Община Раковски разполага със застроително-регулационни планове и кадастрални планове за всички населени места с изключение на село Момино село, което разполага само с регулационен план от 1950 г. Необходимо е изготвянето на актуален подробен устройствен план (ПУП) и актуализация на плана на село Момино село. Град Раковски разполага и с цифров модел на ПУП.

Община Раковски има напълно изградена пътна мрежа. На територията на Общината няма първокласни пътища. Общата дължина на пътищата е 71,5 км в това число второкласни пътища - 17 км, третокласни пътища – 10,6 км и четвъртокласни пътища с дължина 49,05 км.

Около 80 % от пътната мрежа се нуждае от основен ремонт. В тежко състояние е пътя село Стряма – село Момино село, който е непроходим в определени отсечки.

Анализ и оценка на териториалните ресурси

Поземлените ресурси на Община Раковски обхващат територия от 264 кв. км. По площ общината спада към средно големите общини в страната.
БАЛАНС ПО ВИДОВЕ ТЕРИТОРИИ – към 31.12.2004г.

Предназначение на територията	Декари	%
За нуждите на селското стопанство	239 236.770	90.78
За нуждите на горското стопанство	4 005.077	5.91
Населени места	15 584.940	1.17
Водни течения и водни площи	3 094.205	0.62
За нуждите на транспорта	1 641.522	1.52
ОБЩО	263 562.514	100.00

От приложената по-долу справка се вижда, че най-голям дял от територията на общината е частна собственост – 178 625.006 дка (67.77 %), следвана от общинска частна собственост – 65 122.243 дка (24.73 %). Държавната частна собственост е 9 799.436 дка или 3.71 %, а собствеността на юридически лица е 9 512.471 дка или 3.60%.

В други точки от землището на Общината и в границите на населените места, не е провеждан мониторинг. Не са правени също единични лабораторни изследвания за качеството на атмосферния въздух.

В Община Раковски емисионен контрол се осъществява върху обект “Асфалтова база” - Шишманци, собственост на “Пътища” АД - Пловдив. По данни на РИОСВ-Пловдив концентрацията на следените замърсители (серни и азотни оксиди, въглероден оксид, сажди, прах) е в границите на нормативно определените с Наредба на МОСВ № 2/1998 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници(обн. ДВ, бр. 51/98 г.). При използване на високо сернист мазут тези норми се нарушават с 30%-60%.

Инвентаризация на съществуващите източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух

Промишлени дейности

В Община Раковски се отбелязва чувствително намаляване на замърсяването на атмосферния въздух от промишлеността. Намалява процентното участие на производствата, силно замърсяващи, в общия обем на промишлените предприятия. На територията на Общината няма големи производствени източници (няма също и енергийни) замърсители на атмосферния въздух след ликвидацията на уранодобива и “Стоманолеене”- Шишманци.

Подреждането на фирмите по-долу е по степен на замърсеност, извършено е по нормирани (бездименсионни) величини, съгласно утвърдената от МОСВ Методика за разработване и управление на регионални екологични програми.

1. 
   “Асфалтова база”- село Шишманци (производство на асфалтови смеси);
   
2. 
   “Вадиве - В.Вергов” ЕТ – село Стряма(производство на пластмасови изделия);
   
3. 
   “Инса” ЕООД – град Раковски (производство на разредители, бои, лакове и минерални масла);
   
4. 
   “Юрикомерс” ООД - село Стряма (производство на пластмасови изделия);
   
5. 
   “Елит” ООД – село Болярино (производство на слънчогледово олио).
   

На селското стопанство се дължи значителна част от замърсяването на атмосферния въздух с амоняк, метан и неметанови летливи органични съединения. Поради намаляване количеството на използваните минерални торове и препарати за растителна защита в селското стопанство, изчисленията на емисиите от земеделските площи не са взети под внимание. Голям е процентът на летливите органични съединеня (ЛОС) и метана (СН₄) в тези емисии. Емисията на диазотния оксид от земеделските площи е 7 пъти по-висока от отделяната при горивните процеси в промишлеността.

Размерът на емисиите, изчислени въз основа на емисионни фактори от раздел “Животновъдство” от Избраната номенклатура за замърсители на въздуха (SNAP-94) въз основа на цитираната по-горе “Методика за определяне емисиите на вредни вещества във въздуха” са представени в табличен вид, а от животновъдството в личните стопанства - отделно.

Емисии от промишлено животновъдство за 2000-2001 г.

Населено място	Стопански двор	Обекти	Брой животни [бр./годишно]	Замърсяване на атмосферния въздух с NH3 [Mg/Y]	Замърсяване на атмосферния въздух с CH4 Mg/Y
Раковски, кв. Секирово	Стопански двор № 1	Паткарници за гушене	24 000	22.08	2.112
	Стопански двор в м. “Тюлбето”	Паткарници за гушене	68 400	62.928	6.019
	Стопански двор в м. “Язовира”	Паткарници за гушене	16 000	14.720	1.408
		Птицеферма за патици	6 000	5.520	0.528
Общо				105.248	10.067
Раковски, кв. Ген.Николаево	Стопански двор № 1 по пътя за Брезово	Паткарници за гушене	56 000	51.520	4.928
		Кравеферма	Крави – 500 Телета – 700 Юници - 350	44.175	134.85
	Стопански двор № 3	Паткарници за гушене	48 000	44.160	4.224
Общо				139.855	144.00
Раковски, кв. Парчевич	Стопански двор зад мелницата	Паткарници за гушене	88 000	87.999	7.744
	Стопански двор вдясно по пътя за П-в	Птицеферма за патици	16 000	14.720	1.408
	Стопанство след моста	Паткарници за гушене	16 000	14.720	1.408
Общо кв. Парчевич				117.439	10.560
Общо за гр. Раковски				362.542	164.63
Белозем	Стопански двор № 1	Паткарници за гушене	32 000	29.440	2.816
		Птицеферма за бройлери	40 000	36.800	3.520
	Стопански двор № 2	Паткарници за гушене	100 000	92.000	8.800
		Свинеферма	100	0.639	0.550
Общо				158.879	15.686
Шишманци	Стопански двор	Паткарници за гушене	12 000	11.040	1.056
		Птицеферма за пилета	6 000	5.520	0.528
Общо				16.560	1.584
Момино село	Стопански двор	Птицеферма за патици	40 000	36.800	3.520
		Паткарници за гушене	32 000	29.440	2.816
		Овчарник	50	0.067	0.410
		Свинеферма	600	3.834	3.3
Общо				70.141	10.046
Болярино	Стопански двор № 1	Кравеферма	50	1.425	4.350
		Овцеферми	600	0.804	4.914
Общо				2.229	9.264
Стряма	Стопански двор № 2	Ферма за патици	8 000	7.360	0.704
		Кравеферма	30	0.855	2.610
	Стопански двор № 1	Паткарници за гушене	36 000	33.120	3.160
Общо				43.335	6.474
Чалъкови	Стопански двор	Паткарници за гушене	24 000	22.080	2.112
Общо за Община Раковски емисии от промишлено животновъдство в атмосферния въздух				573.786	209.80

Източници на атмосферни замърсители, свързани с бита

Значим източник на атмосферни замърсители в бита е отоплението. За Община Раковски то е индивидуално. Горивните процеси са свързани предимно с изгарянето на твърди горива - въглища, брикети, дърва.

Източник на замърсяващи атмосферния въздух емисии са транспорта, сметищата и замърсените с отпадъци терени.

За 2000 г. отделените в атмосферния въздух емисии средно на жител от Община Раковски спрямо средните за страната по показатели са:

• 
  серните оксиди - 30%;
  
• 
  азотните оксиди - 31%;
  
• 
  неметанови летливи органични съединения - 85%;
  
• 
  метан - 152%;
  
• 
  въглероден оксид - 69%;
  
• 
  въглероден диоксид - 50%;
  
• 
  олово - 63%;
  
• 
  полихлорирани бифенили - 46%.
  

Серните оксиди са в резултат на отоплението в битовия сектор (89%), имат сезонен характер. Азотните оксиди са от транспорта - 58%, следвани от битовия сектор - 36%. Неметановите летливи органични съединения са 52% от транспорта и 45% от източници в селското стопанство ( растениевъдство). Метанът е единственият показател, който надвишава средния за страната. Това се дължи на факта, че не са взети под внимание емисиите от селското стопанство и сметищата. За Общината 68% от емисиите на метан се дължат на сметищата, а 32% - на селското стопанство (животновъдство). Осезателна е нуждата от компостиране на отпадъците от растениедството и създаването на организирани торища с цел оползотворяване на метана. Амонякът е средно 23 kg/жител и се дължи в 82% на дейности в селското стопанство (животновъдство), а останалото количество от разлагането на отпадъците на сметищата. Въглеродният оксид се дължи в 93% на автомобилния транспорт, който е основния за Общината. Въглеродният диоксид в 71% е вследствие отоплението на населението и е със сезонен характер. От емисиите на тежки метали заслужават внимание тези на оловни аерозоли, които в 99% се дължат на транспорта и малкия брой автомобили с катализатори. От устойчивите органични замърсители единствено емисията на полихлорираните бифенили е по-съществена. Тя е в 71% резултат на транспорта и 27% се дължи на горивни дейности в битовия сектор.

Помпените станции са в добро санитарно-техническо състояние, необходим е ремонт на хлораторните помещения в селата Стряма, Белозем, Болярино, а в Момино село - основен ремонт на цялата станция. Обеззаразяването на водата се извършва с газ-хлор с изключение в с. Болярино и с. Момино село, където това става с хлорна вар и дезинфекцията на водата е некачествена. По химични показатели питейната вода в Общината отговаря на изискванията на БДС с изключение на помпена станция Раковски, където изследваните проби са със завишени стойности на нитрати. Около водовземните съоръжения и помпени станции са изградени санитарно охранителни зони, съгласно проектираните разработки при изграждането им. За подмяна са оградите на помпените станции в Раковски и селата Стряма, Белозем, Болярино и Момино село.

Град Раковски няма изградена и функционираща канализационна мрежа (съществува частична канализация в новия център на град Раковски). Отпадъчните води от домакинствата се заустват във филтрационни кладенци или преминаващите в съседство повърхностни водни течения. Същата е ситуацията и в останалите селища на Общината. Дневното количество на производствените и технологични отпадъчни води възлиза на 980 m³ и представлява около 30% от битовите отпадъчни води, а от животновъдната дейност, развивана в бившите стопански дворове - не превишава 10% от същите.

Няма необходимата маркировка върху поясите около питейните водоизточници, както и предявени изисквания към новите собственици на земята в тях по отношения забрани или ограничения с оглед намаляване опасността от негативни последствия за водоизточниците. (Особено това важи за животновъдни обекти като ферми за гъшеугояване, чиято течна торова маса се събира и отлага в земни ями, изпълнени в пояси II на СОЗ - обекти в квартал Парчевич).

Голямо е влиянието на отпадъчните води от битовия сектор и селското стопанство върху качеството на подземните води, които са единствен източник за питейно-битово водоснабдяване за Общината.

Замърсители с отпадъчни води са “Инса” ЕООД град Раковски (производство на бои и лакове); “Снеп” ООД – Раковски (млекопреработка); “Вадиве-В.Вергов” ЕТ – село Стряма (производство на пластмасови изделия); „Булкет и Ко”ООД-Раковски (консервно производство).

На територията на Община Раковски са разположени 3 пункта за мониторинг на подземните води от националната система, обслужвани от РИОСВ град Пловдив - два в село Белозем и един в град Раковски.

Изградената напоителна мрежа е в обхвата на Напоителни Системи “Стряма-Чирпан”, чиито отводнителни канални съоръжения се свързват с р. Марица и нейните леви притоци.

На територията на Община Раковски няма мониторингови пунктове от националната мрежа за следене качеството на повърхностните водни течения.

На територията на Община Раковски са регистрирани общо увредени почви в размер на 97709 dka (39.75%) - заблатени, ерозирани, вкислени, засолени, физически нарушени. Нарушените (физически нарушени) почви са тези, при които механично са унищожени повърхностните почвени хоризонти или цялата почва.

Нарушените територии и мочурищата в община Раковски са следствие на хидроморфния характер на ландшафта, геохимичния режим и антропогенни въздействия.

Мочурищата са малки по площ, разпръснати из цялата територия, подхранвани от подземни или течащи води. Те са около 0.21% от цялата територия.

Обществените озеленени територии в селищата на Община Раковски са ситуирани в центровете на населените места, покрай главните улични артерии или са част от уличните насаждения.

В селата Белозем, Чалъково, Момино село, Шишманци, Стряма и Болярино озеленените площи са от 2 до 4 пъти над нормативните 4 m²/жител. В град Раковски (поради окрупняване) озеленените площи достигат 54 %, 12m²/жител за селище от 10 – 70 хиляди обитатели. Създадени улични насаждения има в град Раковски, село Белозем, село Чалъково, село Шишманци, село Стряма.

Показателите за състоянието на трайната декоративна растителност и тревни полета на обществените озеленени площи са ниски. Те не могат да изпълняват оздравително-екологична мелиоративна роля, имат представителен характер и украсно-декоративно предназначение, естествено се свързват с обслужваща допълваща зеленина към сгради от обществения център. Зелените площи на територията на Общината се поддържат. Неправилно е внасянето на плодни видове и черница за улични насаждения, което води до познатата “резитба на глава”, с която се обезформя короната, а дърветата стават бърз източник на гъбни болести и развъдник на насекоми. Подценяването на уличните насаждения като екологичен регулатор има отрицателен ефект. Допълващите озеленени площи не подлежат на задължително нормиране към броя на жителите (освен гробищните паркове).

За защитните насаждения в град Раковски, село Момино село, село Болярино не са полагани грижи. Община Раковски е лишена от така необходимата “мелиоративна” зеленина.

В жилищните комплекси, зеленината в междублоковите пространства формално отговаря на площните изисквания. Община Раковски отчита само жилищен комплекс в град Раковски – 10 dka, село Шишманци – 21,43 dka. За тревните полета и внесената при строителството декоративна тревна растителност не се полагат достатъчно грижи.

Като се отчита непрякото участие на спортните терени в резерва на озеленените площи за Община Раковски, те са 1,4 пъти надхвърлящи норматива. Добро е състоянието на тревните полета на игрищата. Внесената декоративна растителност е недостатъчна и не изпълнява защитни и мелиоративни функции.

В сравнително добро състояние (свързано с желание за представителност) са обслужващите вегетативни площи към кметства, читалища, поща, здравна и ветеринарна служба, култови сгради и детски заведения. Свързват се с обществени озеленени площи.

Грижите за посочените по-горе озеленени площи и декоративната растителност към тях се поема от Общината. Прилежащите озеленени площи към производствените сгради и в бившите стопанските дворове са частна собственост, грижи за тях полагат Инвеститорите - собственици, липсва организирана дейност за опазване на съществуващи насаждения и създаване на нови вегетативни площи.

В селищата на Общината поземлените имоти са с голяма площ, подредени, но със земеделски характер. Тази агрокултурна растителна покривка не компенсира градоустройствената зеленина.

Райони, с шумово натоварване от значение за жителите, се очертават около транспортните артерии (жп, автомобилни). Производствените предприятия, значими източници на шум, се намират извън населените места и не влияят върху акустичната обстановка на жилищната среда.

На територията на Община Раковски се формират следните видове отпадъци: битови, строителни, производствени и опасни.

Битовите отпадъци се генерират главно от домакинствата, в по-малка степен от обществените места, институциите и промишлените предприятия. Домакинствата притежават най-вече самостоятелни имоти и обитават еднофамилни сгради. Във всеки жилищен имот е организирана селскостопанска дейност (лично стопанство) - градинарство и животновъдство в малки мащаби за собствени нужди и локалния пазар. При тези условия съществуват две тенденции, влияещи върху количеството и състава на отпадъците:

От една страна - намаляване количеството на ТБО за сметка на домакинските отпадъци тъй като:

• 
  голяма част от хранителните отпадъци се използват при отглеждането на животни в личното стопанство;
  
• 
  ползват се в голяма степен храни, собствено производство, лишени от опаковки;
  

От друга страна има тенденция за увеличаване на ТБО за сметка на отпадъци от личните стопанства с животински и растителен произход. През последните години нараства броят на отглежданите животни в домакинствата при почти непроменени условия за тяхното отглеждане. Във връзка с това, оборският тор и урината са основния проблем. При отглеждането на едър рогат добитък торната маса се извозва ежедневно и се депонира временно на най-близко разположените общински терени или в сервитути. Престоят й там понякога е няколко години. Растителните отпадъци в количества, свързани с извозване извън имота се формират в края на вегетационния период за различните видове култури. Това е главно изсъхнала листна маса и стъбла, непредставляваща стойностна храна за животните.

Увеличаване относителния дял на отпадъците от личните стопанства води до увеличаване относителния дял на органичните съставки - причина за развъждане на паразити, за неприятни миризми вследствие на гниенето им. Тяхното разпръснато извозване на нерегламентирани места, неприлагането на биотермични методи за обезвреждане (компостиране и др.) е причина за санитарни нарушения, увреждане на ландшафта и неефективно използване на органичните отпадъци.

По данни на фирмата, осъществяваща сметоизвозване на ТБО в град Раковски, средно годишно на жител се пада 423 kg отпадък, което е с 8% повече в сравнение със средните за страната 390 kg/жител (по данни на НСИ - 2000г.). Цитираните количества са по преценка на сметоизвозващото предприятие, тъй като сметището няма приемателен пункт с кантар и регистрация. В останалите селища на Общината количеството отпадъци е още по-малко поради факторите, представени по-горе. В това количество не са включени строителните отпадъци и тези от личните стопанства. Те най-често се изхвърлят на сметищата индивидуално, а също са предпоставка за замърсяване на терени и създаването на незаконни сметища.

На територията на Община Раковски сметосъбирането е организирано в град Раковски. В останалите селища е индивидуално.

В населените места Раковски, Белозем, Чалъкови, Шишманци са определени и одобрени с протокол от 31.05.2000 г. терени за сметища. В останалите селища разглежданите терени не са одобрени от ХЕИ и предстои нов подбор.

Определените по този начин площи не изпълняват изискванията за депо на ТБО:

• 
  нямат съоръжения и технологии за безопасно депониране;
  
• 
  липсва организация по приемане, депониране и охрана на отпадъка;
  
• 
  липсват огради, предотвратяващи разпространението на отпадъците навън;
  
• 
  липсва зониране за разделно събиране на видовете отпадъци;
  
• 
  депонирането по вид, количество, произход и собственост не се регистрира.
  

Те се получават в резултат от инвестиционните дейности, свързани с изпълнението на:

• 
  нови обекти;
  
• 
  реконструкции и модернизации на съществуващи;
  
• 
  ремонти на стари.
  

• 
  селскостопанския характер на района и факта, че се наложи съществуващият помощен сграден фонд в жилищните имоти да се разшири като промени своето предназначение;
  
• 
  бившите стопански дворове промениха профила на дейността си и сградите в тях претърпяха значителни реконструкции;
  
• 
  окончателното ликвидиране на промишлени дейности
  

Тези отпадъци са разгледани индивидуално за всяко формиращо ги производствено предприятие на територията на Общината. Значими емитенти на производствени отпадъци са: “Кариери” АД, “Тракия РМ” ЕООД, “Гард Инвест” , Общинска болница , “Конпакс” ООД. На територията на Общината (с. Стряма) се намират две фирми за рециклиране на пластмасови отпадъци, “Инса” ЕООД - Раковски преработва болничните отпадъци.

• 
  Общината има разработена Програма за управление на отпадъците от 1998 г., по която работи и отчита ежегодно дейностите; през 2005 г. Програмата е актуализирана в съответствие с новото законодателство, като е направена оценка на старите замърсявания;
  
• 
  Органите на Държавен санитарен контрол проверяват чрез постоянен и периодичен мониторинг съответствието на подаваната към консуматорите питейна вода, но липсва информираност и отчетност към местната власт;
  
• 
  На територията на Община Раковски няма мониторингови пунктове от националната мрежа за следене качеството на повърхностните водни течения;
  
• 
  Разработена е Програма за въвеждане на система за разделно събиране и извозване на пепелта, сгурията и строителните отпадъци, но не е започнало приложението й;
  
• 
  Организирано събиране на битовите отпадъци се извършва само в град Раковски, в останалите населени места на Общината не е обхванато;
  
• 
  Не се извършва разделно събиране на отпадъците;
  
• 
  Складовете за съхранение на стари и негодни пестициди са в добро състояние и се охраняват; няма ясна политика за тяхното крайно депониране или обезвреждане;
  
• 
  Не е въведена предвидената система за заплащане на такса “смет” на принципа “колкото замърсяваш - толкова плащаш”
  
• 
  В населените места Раковски, Белозем, Чалъкови, Шишманци са определени и одобрени с протокол от 31.05.2000 г. терени за сметища; в останалите селища разглежданите терени не са одобрени от ХЕИ.
  

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
Наличие на актуална програма за управление на отпадъците Добри параметри на компонентите на околната среда Изграден един фонов пункт от НАСЕМ за наблюдение качеството на въздуха	Наличие на нерегламентирани сметища Депо за отпадъци с изчерпан капацитет Недостатъчен брой съдове за събиране на отпадъците Липса на локален пункт за контрол на състоянието на компонентите на околната среда Липса на пречиствателни станции за отпадни води в населените места и в голяма част от предприятията Ниска екологична култура на населението Остър недостиг на финансови средства за екологични дейности Отоплението от бита е най-съществения замърсител на атмосферния въздух; Липсват практики за спестяване на топло- и електроенергията; Висока степен на амортизация на водопроводната мрежа, високи загуби и опасност за населението; Липсва пречистване на битовите отпадъчни води преди заустването им в почвата или в повърхностните течения; Съществуват зауствания на непречистени отпадъчни води от промишлени и животновъдни дейности в почвата или повърхностни течения; Не са законово регламентирани дейностите в бившите Стопански дворове и площадките не са цялостно благоустроени; Ивиците край пътните артерии се използват за паша на животни; Нараства процентното участие на вкислените почви и засегнатите от ерозия; Върху голяма част от неизползваните активно общински земи са депонирани твърди битови отпадъци; Определените площадки за депониране на твърди битови отпадъци не отговарят на изискванията; Липсва цялостно организирано сметосъбиране и сметоизвозване в Общината; Липса на разделно събиране на твърди битови отпадъци и болнични отпадъци; Липсват практики за намаляване на количеството на твърди битови отпадъци “при източника”; Нерекултивирани табани в с. Шишманци; Липса на екологична активност сред населението
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
Внедряване на съвременни системи и технологии за намаляване обема на отпадъците /разделно събиране, компостиране и др./ Участие в национални и международни екологични програми и проекти Въвеждане на програми за екологично възпитание на подрастващото поколение Сертификация по стандартите на ЕС Добри климатични и почвени условия за развитие на земеделие Територията се пресича от магистрален газопровод; Перспективи за ползване на слънчева енергия; Развитие на селски, ловен, еко и велотуризъм, културен, религиозен туризъм и др. Развитие на биологично земеделие	Влошаване на климатичните условия Промишлени и селскостопански дейности, замърсяващи околната среда Влошаване качествата на повърхностни и подземни води Опасност от наводнения в дъждовни периоди Опасност от засушаване вследствие глобалното затопляне на климата Слаба обезпеченост с повърхностно течащи води

Мярка 1.1.2. Нови обекти и съоръжения на енергийната инфраструктура

Мярка 1.1.3. Нови обекти и съоръжения на пътната инфраструктура


Цел 1.2. Подобряване състоянието на съществуващата техническа инфраструктура
Мярка 1.2.1. Реконструкция и ремонт на пътна и улична мрежи

Мярка 1.2.2. Реконструкция и ремонт на обекти на енергийната инфраструктура

Мярка 2.1.1. Привличане на инвестиции

Мярка 2.2.1. Прилагане на местни инструменти, стимулиращи развитието на малкия и среден бизнес

Мярка 2.2.2. Приобщаване на бизнеса към местното развитие

Мярка 2.2.3. Повишаване информираността на предприемачите

Мярка 2.3.1. Разработване на общинска програма за туризъм

Мярка 2.3.2. Развитие на туристическата инфраструктура

Цел 2.4. Развитие и модернизация на селското стопанство

Мярка 2.4.1. Повишаване на професионализма в селското стопанство чрез обучения, консултации и информация

Мярка 2.5.1. Разширяване и подобряване обхвата на административните услуги, предоставяни на населението в Общината

Мярка 2.5.2. Създаване на работещи и ефективни структури за обмен на информация

Приоритет 3. Развитие на човешките ресурси и подобряване на социалната инфраструктура
Цел 3.1. Усъвършенстване на социалната инфраструктура

Мярка 3.1.1. Изграждане на нови обекти

Мярка 3.1.2. Модернизация на съществуващата инфраструктура и нейната материално-техническа база

Мярка 3.1.3. Разширяване и подобряване на материалната база на здравните заведения

Мярка 3.1.4. Разширяване и подобряване качеството на здравните и социалните услуги

Цел 3.2. Възстановяване и развитие на масовия спорт

Мярка 3.2.2. Изграждане на нови обекти

Мярка 3.2.3. Инвестиране в младите хора и стимулиране на активното им участие в социално-икономическия живот на Общината.
Приоритет 4. Подобряване състоянието на околната среда
Цел. 4.1. Подобряване състоянието на компонентите на околната среда

Мярка 4.1.1. Въвеждане на системи за превенция, контрол и последващи действия за опазване на околната среда

Мярка 4.1.2. Усъвършенстване на местните нормативни документи

Мярка 4.1.3. Подобряване на микроклиматичния комфорт със средства, елементи и обекти на зелената система

Мярка 4.2.1. Подобряване управлението на отпадъците и чистотата на населените места

Мярка 4.2.2. Изграждане на нови обекти за събиране и третиране на отпадъците
Цел 4.3. Повишаване ролята на гражданското общество за опазване на околната среда

Мярка 4.3.1. Провеждане на информационни кампании

Мярка 4.3.2. Екологично възпитание на подрастващото поколение

III.3. Индикативна финансова таблица