Проект „Укрепване на системата на частно съдебно изпълнение в България

Данъчните бариери бяха намалени чрез частич-

ното хармонизиране на националните ставки на

ДДС. Данъчното облагане на приходите от ин-вестиции е предмет на договор между държа-

вите-членки и някои други страни (включител-

но Швейцария), влязъл в сила през юли 2005 г.

Независимо дали договорите за обществени

поръчки се възлагат от национални, регионал-

ни или местни власти, участието в търговете е

отворено за всички навсякъде в ЕС. Този резул-

тат се постига чрез действието на директиви

относно услугите, доставките и строителството

в много сектори, сред които водоснабдяването,

енергетиката и телекомуникациите.

III. Сфери, в които усилията

продължават

a) Финансови услуги

Завършен е планът за действие на ЕС за съз-

даването до 2005 г. на интегриран пазар на

финансовите услуги. Това води до намаляване

на цената на заемните услуги за бизнеса и по-

требителите и до предлагане на вложителите

на по-широка гама от инвестиционни продукти

— спестовни и пенсионни схеми — които те ще

могат за получават от европейски доставчик по

свой избор. Намалени бяха банковите такси за

трансгранични плащания.

б) Административни и технически

бариери пред свободното движение

Държавите от ЕС все още често проявяват неже-

лание взаимно да признаят действащите в тях

стандарти и норми, а понякога и професионалните

квалификации, придобити в други страни. Разпокъ-

саността на националните данъчни системи също

пречи на пазарната интеграция и ефективност.

в) Пиратство и фалшиви продукти

Защитата срещу пиратството и фалшифициране-

то на стоките от ЕС е необходима и ценна. Евро-

пейската комисия е изчислила, че поради тази

престъпна дейност ЕС губи хиляди работни мес-

та годишно. Ето защо Комисията и националните

правителства работят за разширяване обхвата

на закрилата на авторското право и патентите.

Дейностите на ЕС са насочени предимно към

постигането на свобода на предоставяне на услуги за наземен транспорт, по-специално

на свободен достъп до международните

транспортни пазари и допускане на неместни

транспортни фирми на вътрешните транспорт-

ни пазари на държавите-членки. Приети бяха

решения за хармонизиране на условията за

конкуренция в пътнотранспортния сектор, по-

специално по отношение на квалификациите на

работниците и достъпа до пазара, свободата на

установяване на стопанска дейност и предос-

тавяне на услуги, времето за кормуване и без-

опасността по пътищата.

Общата политика за въздушен транспорт трябва да

отговори на промените, предизвикани от светов-ната конкуренция. Европейското небе се либера-

лизира на етапи, в резултат на което капацитетът за

взаимодействие между основните авиокомпании,

взаимният достъп до пазарите и свободата на оп-

ределяне на тарифи се разширяват. Същевремен-

но продължават да се прилагат предпазни клаузи с

цел да се отчетат отговорностите на авиокомпани-

ите за предоставяне на обществени услуги и спаз-

ване изискванията за зониране.

Независимо дали се извършва от европейски

компании или от съдове, плаващи под флага на

страни извън ЕС, водният транспорт се подчи-

нява на правилата на конкуренцията в ЕС. Тях-

ната задача е да възпират всячески практиката

на нелоялно ценообразуване, свързана с полз-ването на „удобен флаг“, а също и да помогнат

да се преодолеят сериозните затруднения, пред

които е изправено корабостроенето в Европа.

Активната европейска политика в сферата на

конкуренция започва още от Римския договор.

Тя е жизнено важното продължение на прави-

лата на свободната търговия в европейския

единен пазар и се провежда от Европейската

комисия, която заедно със Съда е отговорна за

нейното спазване.

Смисълът на политиката в сферата на конкурен-

цията е да предотвратява появата на споразу-

мения между стопански организации, помощи

от публични власти или нечестни монополни

позиции, които опорочават свободната конку-

ренция на единния пазар.

В случай на сключване на споразумение, попа-

дащо под разпоредбите на Договора, участва-

щите в него фирми или организации са длъжни

да уведомят за това Европейската комисия.

Комисията има правото да налага директно гло-

би на всяка компания, нарушила правилата на

конкуренцията или неуведомила надлежно за

действията си.

В случаи на незаконосъобразна публична помощ

или когато получаването на помощ не е обявено,

Комисията може да поиска тя да се заплати об-

ратно от получателя. Комисията трябва да бъде

уведомявана за всяко сливане или поглъщане,

което може да доведе до господстващо положе-

ние на една компания в определен сектор.

в) Политиката за защита на потребителите

Политиката за защита на потребителите на ЕС

позволява на гражданите да пазаруват спокой-

но в която и да е държава-членка. Всички потре-

бители получават едно и също високо ниво на

защита. Продуктите, които купувате, храните,

които консумирате — всички те се изпитват и

проверяват, за да се осигури възможно най-го-

ляма безопасност на потребителя. Действията

на ЕС имат за цел да ви защитят от нелоялни

търговци и неистинни и подвеждащи реклами.

Правата ви са защитени и вие ще получите съ-

ответното обезщетение, където и да сте в ЕС и

независимо дали купувате стоките си от магази-

на, чрез поръчка по пощата или по телефона и

Интернет.

ят свободно навсякъде в Европейския съюз без

страх от гонения или насилие. И все пак днес

международната престъпност и тероризмът се

нареждат сред основните грижи на европейците.

Интеграцията в сферата на правосъдието и въ-

трешните работи не е предвидена в Договора

за създаване на Европейската общност. Въпре-

ки това с времето става ясно, че свободата на

придвижване трябва да е тъждествена с това да

се осигури на всички еднаква защита и достъп

до правосъдие навсякъде в ЕС. Така с течение

на времето чрез последователни изменения в

първоначалните договори, въведени с Единния

европейски акт, Договора за Европейския съюз

(Договор от Маастрихт) и Договора от Амстер-

дам се създава зона на свобода, сигурност и

правосъдие.

Свободното придвижване на хора в рамките на

ЕС поставя пред правителствата на държави-

те-членки въпроси на сигурността, тъй като те

вече не охраняват вътрешните граници на ЕС.

За сметка на това трябва да се въведат допълни-

телни мерки за сигурност по външните граници

на ЕС. А тъй като от свободата на придвижване

в границите на ЕС се възползват и престъпници-

те, националните полицейски служби и органи-

те на съдебната власт трябва да работят заедно,

за да се борят с трансграничната престъпност.

Една от най-важните промени, която улесни

пътуващите в Европейския съюз, настъпи през 1985 г., когато правителствата на Белгия, Фран-

ция, Германия, Люксембург и Нидерландия

подписват споразумение в малкото погранично

люксембургско градче Шенген. Чрез него те по-

стигат договореност да премахнат по общите си

граници всички проверки на хора, независимо

от националността им, да съгласуват контрола

по границите си с държавите извън ЕС и да въ-

ведат обща визова политика. По този начин те

създават зона без вътрешни граници, известна

като Шенгенската зона.

Днес Шенгенското споразумение и произтича-

щите от него актове на вторичното законода-

телство са неразделна част от договорите на ЕС,

а Шенгенската зона постепенно се разширява.

Към 2006 г. 13 държави от ЕС (Австрия, Белгия,

Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция,

Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия,

Испания и Швеция) заедно с Исландия и Норве-

гия, които не са държави-членки, изцяло прила-

гат шенгенските правила.

Когато през 2004 г. десет нови държави се при-

съединяват към ЕС, те получават срок от седем

години, за да изпълнят критериите за членство

в Шенгенската зона.

Европа се гордее с дългогодишните си традиции

да приема чужденци и да предлага убежище на

хора, бягащи от опасности и преследване. Днес

правителствата на държавите от ЕС са изправе-

ни пред неотложния въпрос как да се справят

с нарастващия брой имигранти, както легални, така и нелегални, в една зона без вътрешни гра-

ници.

договореност да хармонизират своите правила

така, че молбите за получаване на убежище да

бъдат разглеждани в съответствие с набор от

основни принципи, валидни навсякъде в Евро-

пейския съюз. През 1999 г. те си поставят за цел

приемането на обща процедура за даване на

убежище и определяне на един и същи статут

за цялата територия на ЕС на лицата, получили

убежище. Приемат се и някои технически мер-

ки като минимални стандарти за приемане на

търсещи убежище лица и за даване на статут на

бежанец.

Основан е Европейски фонд за бежанците с го-

дишен бюджет от 114 млн. еуро. Въпреки това

широкомащабно сътрудничество между наци-

оналните правителства истински цялостна по-

литика на ЕС за бежанците все още предстои да

бъде разработена.

III. Борба с международната

престъпност и тероризма

За да бъде жизнеспособна една политика относ-

но имиграцията и предоставянето на убежище,

ЕС трябва да разполага с ефективна система за

управление на миграционните потоци, включи-

телно и проверки по външните граници и пре-

дотвратяване на нелегалната имиграция. Нужни

са координирани усилия за борба с престъпни-

те групировки, които изграждат свои мрежи за

незаконен трафик на хора и експлоатират уяз-

вими човешки същества, най-вече жени и деца.

Организираната престъпност прибягва към все

по-рафинирани средства и редовно използва

европейски или международни мрежи за сво-

ята дейност. Тероризмът ясно демонстрира, че

може да удари с нечувана жестокост навсякъде

по света.
Затова бе въведена и Шенгенската информаци-

онна система (ШИС). Тя представлява комплекс-

на база данни, която позволява на силите на

реда и съдебните власти да обменят информа-

ция за издирвани лица и откраднато имущество,

например превозни средства или произведе-

ния на изкуството.

Един от най-добрите начини за залавяне на

престъпници е да се проследяват техните не-

законни доходи. За тази цел и за да се спре

финансирането на престъпни и терористични

организации, ЕС въведе закони, които предо-

твратявават възможностите за пране на пари.

Най-голямото постижение от последните годи-

ни в сферата на сътрудничеството между силите

на реда е създаването на Европол. Службата се

намира в Хага и в нея работят полицейски и мит-

нически служители. Европол се бори с различни

случаи на международна престъпност: трафик

на наркотици, търговия с откраднати превозни

средства, трафик на хора и незаконни канали

за имиграция, сексуална експлоатация на жени

и деца, порнография, подправени документи,

трафик на радиоактивни и ядрени материали,

тероризъм, пране на пари и производство на

фалшиви еуро.

В момента в Европейския съюз работят много

различни съдебни системи, всяка в границите

на съответната държава-членка. Ако ЕС желае

неговите граждани да имат еднакво разбиране

за правосъдие, съдебната му система трябва да

бъде за тях улеснение в ежедневието, а не до-

пълнителна тежест.

Най-значимият пример за практическо сътруд-

ничество в тази област е дейността на Евроюст,

централната координационна структура, съз-

дадена в Хага през 2003 г. Нейната задача е да

даде възможност на националните органи на

следствието и прокуратурата да работят заедно

по криминални случаи, засягащи няколко дър-

жави на ЕС.

сила от януари 2004 г., се въведе, с цел да замес-

ти дългите процедури за екстрадиране.

Международната престъпност и тероризмът не

признават националните граници. Това означа-

ва, че за да се справи ефективно с тях, ЕС трябва

да разработи обща наказателна политика, тъй

като сътрудничеството между съдилищата в

различните държави може да бъде възпрепят-

ствано от различните дефиниции за престъпни

деяния, с които те работят. Целта е да се даде на

държавите в ЕС единна правна рамка за борба

с тероризма, да се гарантира на гражданите ви-

соко ниво на защита и да се придвижи напред

международното сътрудничество в тази област.

В областта на гражданското право ЕС приема

закони, които имат за цел да способстват прила-

гането на съдебните решения по трансгранич-

ни дела, например разводи, раздели, искове

за попечителство и издръжка на деца, така че

решенията на съда в една държава да са прило-

жими и в друга. Европейският съюз разполага с

общи процедури за опростяване и ускоряване

на разрешаването на трансграничните дела при

по-малки и безспорни граждански производ-

ства като изплащане на дългове и обявяването