Проект „Укрепване на системата на частно съдебно изпълнение в България

вителства. Работата `и е да представлява и за-

щитава интересите на ЕС като цяло. Тя изготвя

предложения за нови европейски закони, които

представя на Европейския парламент (ЕП) и на

Съвета.

е за изпълнението на решенията на Парламента

и на Съвета. Това означава, че тя управлява еже-

дневната дейност на Европейския съюз: провеж-

дане на политиките, изпълнение на програмите

и изразходване на средствата.

Подобно на Парламента и Съвета, Европейската

комисия е създадена през петдесетте години на

миналия век с учредителните договори на ЕС.

Какво представлява Комисията?

Терминът „Комисия“ има две значения. Това е

най-напред екипът от мъже и жени — по един

представител на всяка държава от ЕС — на-

значени да участват в работата на институция-

та и да вземат решения. Освен това терминът

„Комисия“ означава самата институция и нейните

служители.

Членове на Комисията се наричат неофициално

„комисари“. Повечето са заемали политически

постове в страните си и много от тях са били

министри, но като членове на Комисията те се

ангажират да действат в интерес на Съюза като

цяло и не могат да получават указания от нацио-

налните си правителства.

На всеки пет години се назначава нова Комисия,

в срок от шест месеца след изборите за Европей-

ски парламент. Процедурата е следната:

�� правителствата на държавите-членки

се договарят кого да номинират за нов

председател на Комисията;

�� след това номинираният председател на

Комисията се одобрява от Парламента;

�� номинираният за председател на Комисията

посочва останалите членове на Комисията,

като съгласува избора си с правителствата на

държавите-членки;

новият Парламент изслушва всеки номиниран

член и след това дава становище за целия екип.

След като бъде одобрена, новата Комисия

може официално да започне работа.

Мандатът на настоящата Комисия изтича на 31

октомври 2009 г. Неин председател е Жозе Ма-

нуел Барозу.

Комисията е политически отговорна пред Пар-

ламента, който има властта да разпусне цялата

Комисия, като внесе вот на недоверие. Отделни-

те членове на Комисията са задължени да пода-

дат оставка, ако тя е поискана от председателя

и одобрена от останалите комисари.

Представител на Комисията присъства на всички

заседания на Парламента, за да внесе уточнения

и обяснения за провежданите от нея политики.

Освен това Комисията редовно отговаря на пис-

мени и устни въпроси, зададени от депутатите.

Ежедневната работа на Комисията се осъщест-

вява от административни служители, експерти,

писмени и устни преводачи и секретариат. Броят

на нейните служители е приблизително 23 000

души. Цифрата може би изглежда огромна, но в

действителност е по-малка от броя на персона-

ла, работещ в типична средно голяма общинска

администрация в Европа.

Къде се намира Комисията?

„Седалището“ на Комисията е в Брюксел (Белгия),

но тя има офиси и в Люксембург, представител-

ства във всички държави от ЕС и делегации в

много столици по цял свят.

Какво прави Комисията?

Европейската комисия има четири основни

функции:

на Парламента и на Съвета;

2. ръководи и провежда политиките на ЕС и

управлява бюджета;

3. налага спазването на европейското

законодателство (съвместно със Съда на

Европейските общности);

4. представлява Европейския съюз на

международната сцена, например при

водене на преговори за споразумения

между ЕС и други държави.

1. Предложения за нови закони

Комисията има „правото на инициатива“. С дру-

ги думи единствено Комисията може да прави

предложения за нови европейски закони до

Парламента и до Съвета. Тези предложения тряб-

ва да защитават интересите на Съюза и неговите

граждани, а не интересите на конкретни страни

или промишлени сектори.

Преди да направи предложение, Комисията

трябва да е наясно с настоящата ситуация в Ев-

ропа и с назряващите проблеми и да реши дали

европейското законодателство е най-добрият

начин за справяне с тях. Ето защо Комисията е

в постоянна връзка с много и различни групи

по интереси и с два консултативни органа —

Европейския икономически и социален комитет

и Комитета на регионите. Тя взима предвид също__така становищата на националните парламенти

и правителства.

Комисията предлага действия на ниво ЕС само

ако прецени, че определен проблем не може

да намери ефикасно решение чрез действия

на национално, регионално или местно ниво.

Този подход за решаване на проблемите на въз-

можно най-ниско ниво се нарича „принцип на

субсидиарност“.

Ако обаче Комисията стигне до заключението,

че е необходим законодателен акт на ЕС, то тя

изготвя предложение, което според нея ще даде

ефикасно решение на проблема и ще удовлет-

вори възможно най-широк кръг от интереси.

За уточняване на техническите подробности

Комисията се консултира с експерти чрез раз-

личните си комисии и групи. Тя публикува често

„зелени“ и „бели“ книги, провежда изслушвания,

отчита мнението на гражданското общество и

експертните доклади на своите специалисти

и често се допитва пряко до обществеността,

преди да направи предложение, за да е сигурна,

че разполага с възможно най-пълната картина

на ситуацията.

2. Изпълнение на политиките и бюджета на

ЕС

Като изпълнителен орган на Европейския съюз,

нението на бюджета на ЕС. По-голямата част от

разходите се правят от националните и местните

власти, но Комисията отговаря за контрола на

тези разходи – под зоркото око на Сметната па-

лата. Целта на двете институции е осигуряване

на добро финансово управление. Само ако е

удовлетворен от годишния отчет на Сметната

палата, Европейският парламент освобождава

Комисията от отговорност за изпълнението на

бюджета.

Освен това Комисията изпълнява решенията,

взети от Парламента и Съвета, например свър-

заните с общата селскостопанска политика,

рибарството, енергетиката, регионалното раз-

витие, околната среда или младежките и обра-

зователни програми за обучение и обмен като

програмата „Еразъм“. Тя играе също така основна

роля в политиката в областта на конкуренцията,

като гарантира равни условия за развитие на

предприятията. Комисията може да забранява

сливания на компании, ако прецени, че това ще

доведе до нелоялна конкуренция. Комисията

трябва да гарантира също така, че държавите

от ЕС не нарушават правилата за конкуренция

чрез прекомерно субсидиране на своите про-

мишлени отрасли.

3. Прилагане на европейските закони

Комисията е „пазителката на договорите“. Това

означава, че тя е отговорна, заедно със Съда на

европейските общности, за правилното при-

лагане на законодателството на ЕС във всички

държави-членки.

Ако установи, че държава от ЕС не прилага ев-

ропейското законодателство, тя започва про-

цес, наречен „процедура за нарушение“. Първата

стъпка се състои в изпращане на официално

писмо до правителството, в което Комисията

обяснява защо счита, че страната нарушава за-

конодателството на ЕС и определя краен срок

за получаване на подробно обяснение.

Ако държавата-членка не даде задоволително

обяснение или не уреди проблема, Комисията

изпраща друго писмо, с което потвърждава на-

рушаването на европейското законодателство

и определя краен срок за отстраняване на на-

рушението. Ако държавата-членка не изпълни

изискването, Комисията отнася въпроса пред

Съда на Европейските общности, който се про-

изнася. Решенията на Съда са задължителни за

държавите-членки и институциите на ЕС. Ако

държава-членка не изпълнява съдебно решение,

Съдът може да наложи финансови санкции.

4. Представител на ЕС на международната

сцена

Европейската комисия има съществена роля

дународната сцена. Тя е гласът на ЕС на меж-

дународни форуми като Световната търговска

организация, при преговори за споразумение-

то относно климатичните промени, Протокола

от Киото, както и за важното сътрудничество в

сферата на помощите и търговията между ЕС и

развиващите се държави от Африка, Карибите и

Тихоокеанския басейн, известно като Споразу-

мението от Котону.

Освен това Комисията говори и води преговори

от името на ЕС в области, в които държавите-

членки са `и предоставили своя суверенитет.

Това става на основата на предварително склю-

чени държавни споразумения.

Как е организирана работата на

Комисията?

Председателят на Комисията решава кой коми-

сар за коя обща политика ще отговаря и, ако

се налага, може да направи преразпределе-

ние на задълженията по време на мандата на

Комисията.

Комисията заседава веднъж седмично, обик-

новено в сряда, и най-често в Брюксел. Всяка

точка от дневния ред се представя от комисаря,

който отговаря за съответната обща политика,

след което решението се взима колективно от

целия екип.

Персоналът на Комисията е разпределен в от-

дели — „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“

(напр. юридическа служба). Всяка ГД отговаря

за конкретна област на политиката и се оглавява

от генерален директор, който носи отговорност

пред някой от комисарите. Общата координация

се осигурява от генералния секретариат, който

организира още и ежеседмичните заседания на

Комисията. Той се оглавява от генерален секре-

тар, който е пряко подчинен на председателя

на Комисията.

Всъщност генералните дирекции планират и из-

готвят законодателните предложения, но тези

предложения стават официални само след като

Комисията ги „приеме“ на седмичното си заседа-

ние. Процедурата е най-общо следната:

Да предположим например, че Комисията вижда

необходимост от европейски законодателен акт

за предотвратяване замърсяването на европей-

ските реки. Генерална дирекция „Околна среда“

изготвя предложение въз основа на широко до-

питване до европейските предприятия, земе-

делците и организациите за защита на околната среда, както и с екологичните министерства в

държавите от ЕС. Проектът се обсъжда и с други

отдели на Комисията, заинтересовани от темата

и се съгласува с юридическата служба и гене-

ралния секретариат.

След като предложението е напълно готово, то

се включва в дневния ред на заседание на Ко-

мисията. Ако поне 14 от 27-те комисари одобрят

предложението, Комисията го приема и то се

ползва с безусловната подкрепа на целия екип.

Тогава документът се изпраща на Съвета и на

Европейския парламент, които вземат решение

по него. След това Комисията може да внесе из-

менения, отразяващи препоръките на двете ин-

ституции, след което им връща предложението

за окончателно одобрение.

чан просто „Съдът“) е създаден по силата на

Договора за Европейската общност за въглища

и стомана през 1952 г. Седалището му се намира

в Люксембург.

Работата му е да гарантира, че законодателство-

то на ЕС се тълкува и прилага по един и същи

начин във всички държави-членки на ЕС и че

законите са еднакви за всички. Например той

следи дали различни национални съдилища

не издават различни решения по един и същи

въпрос.

членки и институциите на ЕС спазват изисква-

нията на законодателството. Съдът разполага

с правомощия да урежда юридически спорове

между държавите-членки на ЕС, институциите

на ЕС, предприятията и частните лица.

В Съда влиза по един съдия от държава-член-

ка, така че в него са представени всичките 27

национални правни системи на ЕС. Но за по-

стигане на по-голяма ефективност Съдът рядко

заседава в пълен състав. Той заседава най-често

в „разширен състав“ от 13 съдии или в състави

от петима или трима съдии.

Работата на Съда се подпомага от осем „генерал-

ни адвокати“. Тяхната роля е да дават мнения по

делата, внесени в Съда. Те трябва да правят това

публично и безпристрастно.

Безпристрастието на съдиите и генералните

адвокати е извън всякакво съмнение. Те имат

необходимата квалификация или ниво на ком-

петентност, необходими за назначаването им на

най-високите съдебни постове в техните страни.

Те са назначени в Съда на Европейските общно-

сти въз основа на споразумение между прави-

телствата на държавите-членки на ЕС. Всеки от

тях е назначен за мандат от шест години, който

може да бъде подновен.

С оглед на големия брой заведени дела, както

и за осигуряване на по-добра правна защита

на гражданите, в помощ на Съда на Европей-

ските общности през 1988 г. е създаден Пър-

воинстанционен съд. Този съд, който е част от

Съда на Европейските общности, отговаря за

съдебните решения по определен вид дела, и

по-специално по делата, заведени от частни

лица, дружества и някои организации, както и

по дела, свързани със законите в областта на

конкуренцията. И в този съд има по един съдия

от всяка държава от ЕС.

Съдът на публичната служба на Европейския

съюз разрешава спорове между Европейския

съюз и неговите служители. Този трибунал е

съставен от седем съдии и е прикрепен към

Първоинстанционния съд.

Председателите на Съда на Европейските общ-

ности и на Първоинстанционния съд се избират

от своите колеги съдии за срок от три години,

който може да бъде подновен. Василиос Скурис

от Гърция бе избран за председател на Съда на

Европейските общности през 2003 г. Марк Йегер

е настоящият председател на Първоинстанцион-

ния съд. Пол Дж. Махони е председател на Съда

на публичната служба от 2005 г.

Как работи Съдът?

Съдът взема решения по внесените в него дела.

Четирите най-често срещани видове дела са:

1. преюдициални въпроси;

2. дела за неизпълнение на задължение;

3. дела за отмяна;

4. дела за неправомерно бездействие.

5. дела за обезщетения;

Следва подробно описание на различните

видове дела.

1. Преюдициално производство

Националните съдилища във всяка държава от

ЕС имат задължение да следят за правилното

прилагане на законодателството на ЕС в своята

държава. Съществува обаче риск съдилищата в

различните държави да тълкуват законите на ЕС

по различен начин.

За да не се случва това е създадено „преюди-

циалното производство“. Това означава, че ако

един национален съд има някакви съмнения

относно тълкуването или валидността на опре-

делен закон на ЕС, той може, а понякога е длъ-

жен, да поиска съвет от Съда на Европейските

общности. Този съвет се дава под формата на

„преюдициално заключение“..

2. Дела за неизпълнение на задължение

Комисията може да започне такова производ-

ство, ако има причина да счита, че някоя държа-

ва-членка не спазва задълженията си съгласно

законодателството на ЕС. Това производство

може да бъде започнато и от друга държава на

ЕС.

И в двата случая Съдът разследва обвиненията

вина, обвинената държава-членка трябва неза-

бавно да коригира действията си. Ако Съдът кон-

статира, че държавата-членка не се е съобразила

с решението му, той може да ` и наложи глоба.

3. Дела за отмяна на незаконосъобразни

актове

Ако някоя държава-членка, Съветът, Комисия-

са убедени, че даден законодателен акт на ЕС е

неправомерен, те могат да поискат от Съда да

го отмени.

„Искове за отмяна“ могат да бъдат предявени и

от частни лица, които искат Съдът да прекрати

действието на определен закон, защото им вре-

ди пряко и неблагоприятно като индивиди.

Ако Съдът констатира, че въпросният закон е бил

приет неправилно или е неправилно основан на

Договорите, той може да отмени закона или да

го обяви за нищожен.

4. Дела за неправомерно бездействие

Съгласно Договора за ЕО, Европейският пар-

ламент, Съветът и Комисията са задължени да

вземат дадени решения при определени обсто-

ятелства. Ако не го сторят, държавите-членки,

другите институции на Общността и, при оп-

ределени условия, частни лица или компании

могат да подадат жалба до Съда с цел официално

регистриране на това бездействие.

5. Дела за обезщетения за вреди

Всяко лице или дружество, което е претърпяло

вреди в резултат на действие или бездействие

на Общността или на нейни служители, може да

заведе дело за компенсиране на вредите пред

Първоинстанционния съд.

Как е организирана работата на

Съда?

Делата се завеждат в секретариата и за всяко

адвокат.

а след това устна фаза.

На първия етап всички заинтересовани страни

подават писмени изложения и назначеният по

случая съдия съставя доклад, обобщаващ тези

изложения и приложимото право по случая.

После идва вторият етап — публичното изслуш-

ване. В зависимост от важността и сложността

на случая, делото може да се гледа от състав от

трима, петима или тринадесет съдии, или от пъл-

ния състав на Съда. По време на изслушването

адвокатите на страните по делото представят

случая пред съдиите и генералния адвокат, кои-

то могат да им задават въпроси. После гене-

ралният адвокат дава мнението си, след което

съдиите разискват случая и излизат с решение.

То не отразява задължително мнението на гене-

ралния адвокат.

Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се

произнасят в съдебно заседание. Разногласията

не се обявяват. Решенията се публикуват в деня

на произнасянето им.

Подобна е процедурата в Първоинстанционния

съд, с тази разлика, че тя не включва мнение на

генерален адвокат.__

6. Единният пазар
I. Към целта от 1993 година

a) Границите на общия пазар

Договорът от 1957 г. за създаване на Европей-

ската икономическа общност направи възмож-

но премахването на митническите бариери в

рамките на Общността и създаването на Обща

митническа тарифа, приложима за стоки от

страни, нечленуващи в ЕИО. Тази цел бе постиг-

ната на 1 юли 1968 г.

Митата обаче са само един вид преграда пред

трансграничната търговия. През седемдесетте

години други търговски бариери спъват пълно-

то завършване на общия пазар. Технически нор-

ми, здравни стандарти и стандарти за безопас-

ност, национални разпоредби относно правото

на упражняване на някои професии и валутен

контрол — всички те ограничават свободното

движение на хора, стоки и капитали.

б) Целта от 1993 година

През юни 1985 г. Комисията, председателствана

от Жак Делор, публикува Бяла книга, в която се

залага целта за седем години да се премахнат

всички физически, технически и данъчни бари-

ери пред свободното движение в Общността.

Замисълът е да се стимулира промишленият и

търговски подем в едно голямо, обединено ико-

номическо пространство, сравнимо по мащаби-

те с американския пазар.

Единният европейски акт, влязъл в сила през

юли 1987 г., е средството, което прави възможен

единния пазар. Разпоредбите му обхващат:

• разширяване на правомощията на Общ-

ността в някои сфери (социална политика, науч-

ноизследователска дейност, околна среда);

• постепенно изграждане на единния пазар

до края на 1992 г. на основата на широкообхват-

на законодателна програма, включваща прие-

мането на стотици директиви и регламенти;

• по-честото гласуване с мнозинство в Съве-

та на министрите.

Граничният контрол върху стоките и митниче-

ският контрол върху лицата в рамките на ЕС

се премахват напълно. При нужда все още се

извършват внезапни полицейски проверки

(елемент от борбата срещу престъпността и

наркотиците).
Шенгенското споразумение, подписано от пър-

вата група държави-членки от ЕС през 1985 г. и

по-късно обхванало и други (макар че Ирландия

и Обединеното кралство не участват), урежда

полицейското сътрудничество и общата поли-

тика за предоставяне на убежище и имиграция.

Това дава възможност напълно да се премахнат

проверките на хора по вътрешните граници на

ЕС (виж глава 10: „Свобода, сигурност и право-

съдие“). Държавите, които се присъединиха след

2004 г., постепенно адаптират своите системи

към правилата на Шенгенското пространство.

За повечето стоки страните от ЕС възприемат

принципа на взаимното признаване на нацио-

налните разпоредби. Стоките, законно произ-

веждани и продавани в една държава-членка,

могат да се пускат на пазарите на всички други

държави-членки.

Либерализацията в сектора на услугите става

възможна благодарение на взаимното призна-

ване или на синхронизирането на национал-

ните разпоредби относно достъпа до някои

професии (например в области като право, ме-

дицина, туризъм, банково дело, застраховане

и др.) Независимо от това свободното движе-

ние на хора все още не е осъществено докрай.

Трайното установяване в друга страна на ЕС или

извършването на някои видове работа там все

още не е безпроблемно.

Предприети са мерки за подобряване на мо-

билността на работниците и по-специално за

признаването на дипломите за образователни

степени и професионалната квалификация (на-

пример водопроводчици, дърводелци), придо-

бити в други страни на ЕС.

Отварянето на националните пазари на услуги

свали в пъти цените на националните телефон-

ни разговори в сравнение с тези отпреди 10

години. Подпомогнат от развитието на новите

технологии, Интернет се използва все повече

като средство за телефонни разговори. Конку-

ренцията доведе до значително намаление на

цените на самолетните билети в Европа.