Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
| работа да бъде добре извършена, независимо от кого. По
ради това изпълнителят може да бъде заместен, да при бегне до услугите на трето1пице. Затова договорът не се прекратява със смъртта или неспособността на изпълнителя да извърши работата: неговите наследници могат да се съгласят да я извършат (чл. 268, ал. 1 ЗЗД). Изпълнителят сам може да я възложи с договор на друго лице (подизпълнител). Интересите на поръчващия не могат да пострадат от това - че А вместо Б е изработил договореното. Изпълнението е налице. в) Когато изпълнителят е юридическо лице, поръча ното естествено ще бъде изработено от трудовия колектив. Но личният състав на този колектив се променя, без поради това да се променя "личността" на самата организация. Тя си остава все същата юридическа личност въпреки всички промени в личния състав на прикрепения към нея трудов колектив. Затова не можем да кажем, че договорът за изра ботка е сключен с оглед личните качества на организацията изпълнител. Оттук следва, че нейната престация е понача ло винаги заместима, макар и да може в отделни случаи да се уговори като незаместима.1 2.3. Самостоятелност. Изпълнителят трябва да "изработи нещо съгласно поръчката на другата страна" (чл. 258 ЗЗД). Как ще го изработи, това той сам решава. Никой няма право да го ръководи. Той е специалистът и в работата си ще вложи своите знания, опит, умение, способност и похват. С една дума, той е стопански и оперативно самостоятелен. Не е длъжен да се подчинява на поръчващия, да изпълнява неговите заповеди. Това е така, защото изпълнителят не дължи труда си на поръчващия, а резултата на труда си. На него се плаща не за това, че е работил, а за това, че е изработил нещо. Ако работата му не даде резултат, никакво възнаграждение не му се дължи. Той рискува да не получи никакво възнаграждение в този случай. След като рискува, редно е самостоятелно да решава. Затова винаги когато изпълнителят не решава самостоятелно, отпада рискът му да не получи възнаграждение. Самостоятелността на изпълнителя е следователно корелативно свързана с риска му. 2.4. Рискът. "Изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо", казва чл. 258 от ЗЗД. Понятието "риск" има в този текст две значения. а) Рискът на изпълнителя се заключава най-напред в това, че той не може да претендира никакво възнаграждение, респективно пълно възнаграждение, ако в резултат на някакво случайно събитие - на обстоятелство, което не може да бъде вменено във вина на никоя от страните - поръчаното не може да се изработи или изработеното погине, или се повреди, преди да бъде предадено. Това е така, защото изпълнителят дължи една завършена работа, един трудов резултат. Той се освобождава от задължението си, само ако предаде завършената работа, а възнаграждение може да претендира само след като работата му бъде приета. До предаването и приемането й нищо не му се дължи. До предаването изпълнителят не е още изпълнил задължението си и до този момент изработеното (ако е вече изработено) е в негова власт: той е господар на "новата вещ", която е създал. Затова върху него тежи рискът както от случайното погиване или повреждане на изработеното, така и от случайната невъзможност да се изработи поръчаното. Важи правилото "рискът е за длъжника" (чл. 89 ЗЗД). Ако изпълнителят е трябвало да изкопае канал и го е изкопал, ако е трябвало да изработи тухли и ги е изработил, но проливен дъжд е засипал изкопа или е унищожил тухлите, той няма право да получи възнаграждение за така случайно унищожената работа, щом тя не е била предадена и приета. Щом не доставя това, което дължи, нищо не му се дължи за един неосъществен резултат. Изпълнителят няма да получи възнаграждение дори ако извършването на работата стане невъзможно по причина, която лежи у поръчващия; никакво възнаграждение няма да получи художникът, който не може да изработи портрета на поръчващия поради това, че поръчващият е бил впоследствие обезобразен при нещастен случай. Загубата, рискът тежи върху художника (чл. 268, ал. 1 ЗЗД). Това разрешение на проблемът зариска при договорът за изработка не е благоприятно за изпълнителя. Затова законът смекчава строгостта си към него винаги когато има основание да направи това. На първо място, когато самостоятелността на изпълнителя е ограничена. Ако той е предупредил поръчващия, че проектът му е неизпълним или че материалът му е негоден и че трябва проектът да се поправи или материалът да се замени, а поръчващият е държал на своето и така е лишил изпълнителя от самостоятелно решаване на нещата, редно е не изпълнителят, а поръчващият да носи последиците от невъзможното изпълнение. Поръчващият трябва да плати възнагражданието на изпълнителя (чл. 267, ал. 2 ЗЗД). Върху поръчващия ще премине рискът и когато изпълнителят му е предложил работата съобразно уговореното, но поръчващият е забавил приемането. Случайното погиване на изработеното, след като поръчващият е в забава, е за негова сметка. Той ще трябва да плати възнаграждението, без да получи нещо насреща. б) При изработването ^а нещо се влагат материали. Кой носи риска от случайното им погиване? Случайното погиване или повреждане на материала е за сметка на този, който го е дал (чл. 263 ЗЗД). Началото, че "вещта погива за нейния собственик", тук намира приложение. Естествено нещата ще се решат по обратния начин, ако погиването не е случайно, а виновно или дори ако е случайно, но след като страната, която е дала материала, е в забава. Върху обущаря например ще премине рискът от случайното погиване на кожата, която е получил, за да изработи обувки, ако е трябвало да ги изработи до 15-то число на месеца, а не ги е изработил. Обратно: поръчващият ще носи риска от случайното погиване на цимента (собственост на изпълнителя), ако е забавил предаването на плана и циментът се е втвърдил вследствие на пороен дъжд. 3. Приложно поле. Договорът за изработка има широко практическо приложение. Като се започне от построяването на Металургичния комбинат "Кремиковци" и се свърши с поправката на разваления часовник - все се сключват договори за изработка. Този договор е едно от средствата за задоволяване на редица битови нужди на гражданите от построяването на къща до чистенето на комините й; от ушиването на дрехи до почистването на петната по тях; от изготвянето на фотографска снимка до калайдисването на бакърените съдове -гражданите сключват все договори за изработка със стопански организации, с кооперации, с други търговци. 4. Разлики от други договори. Правната същност на един договор се определя от естеството на правата и задълженията, които той поражда, а не от името, което страните му дават. Това основно поло жение важи и при очертаване на разликите между договора за изработка и другите договори. 4.1. Продажба и изработка. Тези два договора твърде много си приличат, особено когато продавачът ще изработи вещите, които се задължава да достави. Затова двата договора имат сходен правен режим. Често елементи от двата договора се преплитат взаимно и възниква съмнение относно правния характер на конкретен договор, а оттук и съмнение относно нормите, които регулират породените от него отношения. а) Главната разлика е различният предмет на задължението: продавачът се задължава да прехвърли собственост, докато изпълнителят - да изработи нещо. Затова няма съмнение, че когато изпълнителят не се е задължил да създаде нова вещ, а да поправи една вещ или да я натовари на превозно средство, сключеният договор ще бъде договор за изработка, към който ще се приложат нормите относно този договор. Елементи на продажба не са примесени към него. Няма затруднения и когато материалът се доставя от поръчващия и изпълнителят трябва да го преработи или превърне в друга, нова вещ -да ушие костюм с плат на поръчващия. В този случай елементи на продажба не се вплитат в отношенията от изработката, просто защото изпълнителят не влага своя вещ в работата и дължи само изработването. Не е така обаче когато материалът за вещта, която ще се изработи, се доставя отчасти и от изпълнителя. Тук вече се появяват затруднения. Ако поръчам да ми бъде ушит костюм с мой плат, но с помощни материали на шивача, какъв договор е налице: продажба или изработка? Кои норми ще уредят отношенията ни: тези относно продажбата или тези относно изработката? Отговорът на този въпрос обикновено гласи така: ако материалът на изпълнителя е принадлежност или допълнение към този на поръчващия, има чист договор за изработка. Договорът за изработка не про меня своята правна същност (не се превръща в договор за продажба) вследствие на това, че шивашката кооперация ще доставу! конците и копчетата за поръчания костюм.1 Но ако и главният материал се доставя от изпълнителя? Избирам си плат в магазина за мъжка мода и поръчвам да ми бъде ушит костюм от него. Продажба ли е налице или изработка? Или смесен договор - продажба на материала и изработка на вещ от него? Ще трябва да правим разлика с оглед на това, дали се касае за изработването на заместима, или на незаместима вещ. Ако изпълнителят трябва да изработи заместима вещ със свои материали, поставени сме пред една истинска продажба. Поръчващият при описаната хипотеза има право да иска да му се прехвърли изработената вещ в собственост. Самото изработване не се включва в съдържанието на договора. Договорът, с който се поръчват 100 печки или 1 000 униформени облекла за пощенци (с материал на изпълнителя: 582-55-ВДА), не е договор за изработка, а договор за продажба. Обратно, ако изпълнителят трябва да изработи незаместима вещ, налице е договор за изработка, макар изпълнителят да доставя и материала за изработването на същата вещ. Поръчващият има право да иска и изработването й, но и прехвърлянето на изработената вещ в негова собственост. За да се постигне това преминаване в собственост, ще намерят съответно приложение правилата относно продажбата. б) След казаното разликата между продажбата и изработката се очертава от само себе си и в тези по-сложни хипотези. Процесът на производство (изработването) има съществено значение при договора за изработка (например на определена вещ). Този момент е включен в съдържанието на договора. Затова изпълнителят се освобождава от задължението си, ако поради случайно събитие вещта не може да бъде изготвена. Затова поръчващият може да контролира работата през време на извършването й, да развали договора, ако производственият процес се забавя или ако става явно, че вещта няма да бъде изработена както трябва и т. н. За купувача (на серийно изработени вещи: машини по каталог) производственият процес е без значение. Той не се интересува никога кога, къде и как ще се изготви продадената вещ. Той не наблюдава и не може да наблюдава хода на изработването на вещта, която е купил. Той иска и има право да иска само едно нещо: купената вещ да му бъде доставена, предадена. Интересува го само циркулационни-ят акт, не и предшестващият го производствен процес. 4.2. Изработка и трудов договор. Приликата между тези два договора е още по-голяма. При двата договора едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. Съществената разлика и тук трябва да се търси в предмета на задължението. При договора за изработка изпълнителят на работата дължи готово произведение, трудов резултат. Предмет на трудовия договор е работната сила.1 От тази главна разлика следват всички останали. Понеже работната сила се намира в живата личност на човека, този, който я предостави на друг чрез трудов договор, не може да изпълни задължението си по друг начин, освен лично. Не е така при договора за изработка. Както видяхме, дължимият резултат (освен ако договорът е сключен с оглед личните качества на изпълнителя) може да бъде осъществен и чрез трудовата дейност на друго лице. Работната сила е неотемлимо свързана с живата личност на човека. Затова този, който я предоставя на друг чрез трудов договор, се поставя в подчинено отношение към тази друга страна. Той поема задължението да спазва трудовата дисциплина, установена с правилника за вътрешния ред в предприятието, учреждението или организацията (228-59-1-Сб. 37, 33).1 Затова работникът не носи риска от случайното погиване или повреждане на материала, с който борави, нито риска от случайно погиване на това, което е изработил, стига да се е подчинил на нарежданията на ръководителите си. Въпреки погиването на изработеното се дължи възнаграждение за извършената работа според количеството и качеството й по установени трудови норми. Друго е положението на изпълнителя при договора за изработка. Той не поема задължението да се подчинява на някаква дисциплина. Обратно, той е напълно самостоятелен. Затова и върху него тежи рискът от случайно погиване или повреждане на материала, с който работи (ако е негов), и рискът от случайно погиване или повреждане на изработеното. Той дължи изработеното и не получава нищо, ако то погине, преди да бъде предадено и прието. 4.3. Изработка и договор за поръчка.2 С договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи нещо на свой риск, а с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши възложените му правни действия за сметка на доверителя си. Двамата се задължават за една работа: изпълнителят-да извърши материални действия; довереникът-да извърши правни действия. Изпълнителят ще извърши работата срещу възнаграждение, а довереникът ще я извърши поначало безвъзмездно. Докато изпълнителят трябва да изработи нещо на свой риск, довереникът извършва възложените му действия за сметка на доверителя си, който трябва да му заплати направените разходи и претърпените вреди. § 2. Права и задължения на страните. Договорът за изработка е двустранен и възмезден договор: от него възникват права и задължения и за двете страни. Задълженията на едната са права на другата. Затова, като се изложат задълженията на едната страна, изясняват се правата на другата. I. Задължения на изпълнителя. Две са основните задължения на изпълнителя: да изработи нещо съгласно поръчка в срок, без от клонения от нея, и то така, че то да "бъде годно за обикнове ното или предвиденото в договора предназначение" (чл. 258 ичл. 261, ал. 1 ЗЗД), и да предаде изработеното на поръчващия. 1. Изработване. 1.1. а) Изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства - с помощта на своята организация, своите парични средства, оръдия, съоръжения и инструменти (чл. 259 ЗЗД). Но разпореждането на този текст е диспо зитивно: може да бъде уговорено друго - например, че на изпълнителя ще се даде аванс или че всички или част от необходимите съоръжения ще му достави поръчващият. б) "Със свои средства" не означава със свои материали. Изпълнителят поначало не е длъжен да доставя материала за вещта, която се е задължил да създаде, освен някои помощни материали, които е обичайно сам да си набави. Поръчващият трябва да му достави материала, а ако той е негоден, длъжен е да го предупреди за това. Но и тук може да бъде уговорено друго - че изпълнителят сам ще си набави материала. Разбира се, в този случай ще трябва да употреби за работата си не какъвто и да е, а годен материал. "Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество", четем вчл. 261, ал. 2 от ЗЗД. Изпълнителят е длъжен да съхранява с грижа та на добър стопанин вещите, които поръчващият е поста вил на негово разположение - доставения му материал, предадените му за ползване инструменти и съоръжения, а и вещта, която следва да поправи или да преобразува. В противен случай той отговаря за вредите, които поръчва щият би понесъл. Законът наистина не е установил изрич но такова задължение в тежест на изпълнителя, но то се извежда от общото правило на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД. От съ щото правило (че задълженията трябва да бъдат изпълне ни с грижата на добър стопанин) следва още и задълже нието на изпълнителя да не разхищава предоставените му материали. Както вече обяснихме, изпълнителят не е длъ жен сам да изработи дължимото, освен ако договорът е склю чен с оглед на личните му качества. Изпълнителят е длъжен да извърши работата съ образно поръчката - съобразно исканията, упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да съответ ства на уговореното в предметно, временно, качествено и количествено отношение. 1.4.Все пак изпълнителят не може да бъде сляп изпълнител. Той е длъжен да предупреди поръчващия, че материалът му е негоден или че проектът му е неосъществим. Защото той е специалистът и най-добре знае каква вещ с какъв материал и по какъв начин може да се изработи. Затова обикновена проява на сътрудничество е да обърне внимание на поръчващия за невъзможното (174-58-ВДА-Сб. I, 211, 312; 251-59-ВДА-Сб. I, 246, 347; 4-57-ВДА-СП, 1957, 9, 88, 1). В противен случай: губи правото си на възнаграждение и дължи обезщетение на поръчващия. Но ако въпре ки предупреждението поръчващият настоява на изпълнение то по неговия проект или с негодния му материал, ще плати възнаграждението, макар да не получи резултат. Изпълни телят може даже да се откаже от договора: не може да го принуждаваме да се залавя за работа, която в неговите очи е осъдена на неуспех (чл. 260 и чл. 267 ЗЗД). 1.5. Исканията, указанията и плановете на поръчващия нормално са напълно осъществими. Основното задължение на изпълнителя е тогава съвсем ясно очертано: длъжен е да изработи точно поръчаното, а не друго, да го изработи без недостатъци и в срок. Ако се отклони от поръчаното или работата му е с недостатъци - лошо изпълнена, грозят го санкциите по чл. 265 от ЗЗД - санкции, степенувани според степента на отклонението, респективно съществе-ността на недостатъците. Ако е забавил изпълнението, санкциите са за късното изпълнение. 2. Санкции. 2.1. Има ли лошо изпълнение? Отклонява ли се работата в предметно отношение от поръчаното, обременена ли е с недостатъци? За да може да се постави въпрос за отговорност, това преди всичко трябва да бъде установено. За тази цел поръчващият трябва при приемането "да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им", освен ако изпълнителят е знаел за тях (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Ако такива възражения не се направят, "работата се счита приета" (чл. 264, ал. З ЗЗД). 2.2. а) Ако се установи, че отклонението между поръчано и изработено е толкова съществено, че работата се оказва негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият има право да развали договора с едностранно изявление (чл. 261, ал. 1 и чл. 265, ал. 2 ЗЗД). Ако е бил поръчан шкаф с определени размери с оглед да бъде поместен в специално устроена ниша, а се изработи шкаф, който не може да се вмести в нишата; ако вместо обувки са изработени ботуши, а вместо костюм - пардесю, във всички тези случаи изработеното съществено се отклонява от поръчаното, не е годно да служи за предвидената в договора цел. Затова поръчващият може да развали договора. Такова изпълнение не го удовлетворява. Следователно няма изпълнение. Ето защо поръчващият може да иска обезщетение. б) В случай, че отклонението между поръчано и изработено не е толкова съществено, че да прави изработеното негодно за уговореното, или обикновеното му предназначение, поръчващият не може да развали договора, а ще трябва по свой избор да се задоволи или с безвъзмездното поправяне на работата, или с разноските за поправянето й, или със съответно намаление на възнаграждението. Поправка, разноските по поправката или намаление на възна граждението ще може да иска поръчващият, ако например е поръчал еднореден костюм, а му е ушит двуреден; ако е поръчал обувки с гьон, а са му направени обувки с гума; ако е искал книгите му да бъдат подвързани с картон, а те са подвързани с платно. Във всички тези случаи извършената работа се отклонява от поръчаната. Въпреки отклонението изработеното е годно да служи за обикновеното му или уговореното предназначение. Затова договорът трябва да остане в сила (чл. 265, ал. 2 ЗЗД), като за отклонението изпълнителят понесе съответните санкции (включително и обезщетение). 2.3. Следователно изработеното може да се отклонява от поръчаното, без непременно да е обременено с недостатъци. Липсва му просто нещо уговорено. То не достига, за да бъде всичко в ред. Поръчващият вижда в този недостиг един недостатък, без всъщност той да е налице. По-правилно е да говорим при тази хипотеза за "отклонение от поръчаното" вместо за недостатък, както впрочем се изразява законът. а) Възможно е (и това е по-честият случай) изработе ното да съответства на поръчаното, но да е обременено с такива недостатъци, които или намаляват неговата цена, или го правят изцяло или отчасти негодно за обикновената или предвидената в договора употреба. Каква е отговорност та на изпълнителя при такава хипотеза? Ако например поръчаният шкаф е зле изработен, макар съобразно проекта; ако отоплителната инсталация не е в състояние да отопли цялата сграда, както е нормално и както е било уговорено; ако хладилникът не функционира въпреки поправката - във всички тези случаи липсва пълна годност на изработеното. То е с недостатъци. б) Недостатъците могат да се дължат не само на не добросъвестна или некомпетентна работа, но и на недоб- рокачествеността на материала, доставен от изпълните ля и вложен в изработеното. Изпълнителят отговаря и за тези недостатъци на работата си, които се дължат на лошо то качество на материала - затова, че е вложил в машината железни вместо стоманени части. Във всички тези случаи работата има съществени недостатъци. в) Често страните се съгласяват, че ще считат (или нормативен акт им предписва да считат) за недостатъци на изработената вещ всички повреди, които биха се появили в течение на един гаранционен срок след предаването (1268-58-Н-Сб. 151,174). Установяването на такъв гаранционен срок може да има двояко значение. Той може да означава, че страните се съгласяват исковете за недостатъци да не се погасяват от деня на одобряването (приемането) на работата, а от откриването на дефекта (232-63-ВДА-Сб. III, 119, 207) или от края на гаранционния срок. Установяването на такъв срок може да означава още, че изпълнителят се съгласява да счита, че всяка повреда, появила се в течение на гаранционния срок, е резултат на недоброкачествеността на работата му, стига само да не се дължи на самия поръчващ. Например строителят на камина уговаря, че ще отстрани всяка повреда, която би се появила в течение на една година, стига тя да не е предизвикана пряко от неумелото боравене с камината. А може да означава и двете: и презумпция за некачествена работа, ако дефектът се появи в гаранционния срок, и преместване на началния момент на давността към деня на откриване на дефектите в течение на гаранционния срок, както е прието в 232-63-ВДА. Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|