Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Всяко юридическо лице може да бъде надарено -държавата, фондация, кооперация, обществена организация. 1.2. Способност за даряване. Не всеки може да дарява. а) Недееспособните не могат изобщо да сключват лично сделки, дори безвъзмездни. Щом не им е позволено да сключват дори сделки, които не намаляват имуществото им, с още по-голямо основание не може да им бъде позво лено да сключват сделки, които намаляват имуществото им (чл. 73, ал. З ЗЗД). Не само недееспособните не могат сами да даряват. Не могат да даряват от името и за сметка на недееспособните и техните законни представители. Представителят-трябва да управлява имуществото на недееспособния, а не да се разпорежда с него. б) Държавата е поначало способна да подарява имо тите си, защото нейната правоспособност е неограничена. Но има известни обекти, които могат да бъдат собственост само на държавата. Това са посочените в чл. 18 от Консти туцията на Република България. Тях държавата не може да подарява. Парите, вещите и имотните облаги, които държа вата безвъзмездно отстъпва на юридически лица, са особен вид дарения под тежест. Те са отстъпени на съответните юри дически лица с определена цел: за да се подпомогнат съ щите в по-резултатното осъществяване на дейността им. То ва целево предназначеие на безвъзмездно отстъпеното е основанието да се забрани на надареното юридическо лице изобщо да се разпорежда, включително и безвъзмездно, с отстъпеното. 2. Предмет на дарението. 2.1. Най-различно може да бъде това, което дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно на надарения. Пред- мет на дарението може да бъде и плащането на дълга на надарения от дарителя, и поемането на този дълг от дарителя. Предмет на дарение могат да бъдат изобщо всички имуществени права. Може да се подарява движима или недвижима вещ (стига да не е иззета от гражданско обръщение), вещно право, ценна книга, наследствена съвкупност (дори ако е пасивна) и т. н. Едно единствено условие трябва да бъде налице. Необходимо е този, който подарява, да бъде титуляр на правото, което веднага и безвъзмездно отстъпва - собственик на вещта, кредитор на вземането и т. н. Никой не може да подарява чуждото. Дарението на чужда вещ или на чуждо право е нищожно най-малко защото подареното не може да бъде отстъпено веднага. Именно затова никой не може да подарява бъдещо имуществено право -такова, което тепърва ще придобие, на което не е титуляр по време на сключването на договора (чл. 226, ал. 2 ЗЗД). Това са съображенията и за забраняване на т. нар. "обещания за дарения" (чл. 226, ал. 1 ЗЗД). Освен това един иск за изпълнение на направеното обещание за дарение би бил несъвместим с добрите нрави (чл. 19, ал. З ЗЗД). Вж. 1214-54-1У; 1907-58-1-Сб. 86, 85.* * 2.2. Съгласно чл. 43 и чл. 54 от ЗДС е възможно безвъзмездно прехвърляне на собственост и върху недвижими имоти, които са частна държавна собственост. Фактическият състав е смесен и включва решение на Министерския съвет взето по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, въз основа на което съответният областен упавител сключва договора, който се вписва!от съдията по вписванията. Исканията за безвъзмездно прехварляне се правят чрез областния управител, който дава мотивирано становище. Безвъзмездно прехвърляне на право на собственост върху движими вещи; които са държавна собственост се извършва със заповед на областния управител (съответно на ръководителя на ведомството), ако собствеността се прехвърля на общини и други юридически лица и организации на бюджетна издръжка. За безвъзмездното прехвърляне на собственост на движими вещи с балансова стойност над пет хиляди лева се изисква и съгласието на министъра на финансиите. 3. Съгласието и формата му. Между дарителя и надарения, респективно техните представители, трябва да се постигне съгласие: първият трябва да се съгласи да отстъпи нещо веднага и безвъзмездно; вторият - да го приеме. 3.1. Простото съгласие не е достатъчно. а) Съгласието на страните по договора за дарение тряб ва да бъде облечено във формата на нотариален акт, ако се подарява недвижим имот. Такъв договор за дарение прехвър ля собственост, а "договорите за прехвърляне на собственост... върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нота риален акт" (чл. 18 ЗЗД).1 В противен случай те са нищожни (1907-58-1-Сб. 86, 85). Същото важи и за договора, с който се подаряват вещни права върху недвижими имоти - право на ползване, на застрояване, сервитут за преминаване и т. н. б) Съгласието на страните при договор за дарение на движими вещи трябва да бъде облечено в писмен доку мент с нотариално заверени подписи на дарителя и на на дарения (чл. 225, ал. 2 ЗЗД). Неспазването на тази форма повлича нищожност на дарението. Но дарението на движимо- сти може да се извърши и чрез тяхното предаване (чл. 225, ал. 2 ЗЗД). Смята се, че предаването и получаването на по дарената движимост достатъчно свидетелстват за намере нието на дарителя да я подари и за решението на надарения да я приеме в дар. в) Нищожно е дарението на ценни книжа, ако съгласието не е облечено във формата, в която тези книги се прехвърлят (чл. 225, ал. 2 ЗЗД). 3.2. Съгласието на страните може да бъде свързано с различни модалитети: срокове, условия, тежести.* * Не може да има спор, че прехвърлянето на недвижим имот чрез дарение следва да стане в нотариална форма, а дарението на движима вещ в писмена форма с нотариална заверка на подписите, освен ако даряваната вещ се предава на дарения. Необходимо е обаче да се разграничи дарението на някои движими вещи (например леки автомобили) кое-то се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите (форма за валидност) и тази форма не може да бъде дерогирана (отменена), чрез физическото предаване на този вид вещи за разлика от останалите движими вещи, за които законът не изисква при продажбата или замяната писмена форма с нотариална заверка на подписите, като условие за валидността на тези сделки. Следва да се посочи още, че дарението на наследство, в което има недвижими имоти, се извършва съгласно съдебната практика в нотариална форма. Съображение за това е характерът на разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 от ЗЗД, които уреждат продажбата на наследството. Тези разпоредби Върховният касационен съд счита за специ-ални и затова те следва да се прилагат само при продажба и при замяна на наследство, а не при неговото дарение. Това становище следва да се подкрепи. При безвъзмезден договЬр (какъвто е дарението), прехвърлянето на вещните права върху недвижими имоти и ценни книжа, следва да се извърши във формата, която изисква за- конът - нотариален акт за недвижими имоти, а за ценни книжа - надлежния начин за прехвърлянето им. 4. Правното основание. 4.1. Принципът. Всеки договор трябва да има правно основание. Без такова основание той е нищожен (чл. 26, ал. 2 ЗЗД).* * Само каузалните договори имат основание, чиято липса съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД води до нищожността на договора. Що се отнася до абстрактните сделки те могат и да имат основание, но то не е необходимо да се установява. Например всеки, който купува, се задължава да плати цената на купуваната вещ, защото иска да я придобие. Това е неизменната цел на всеки купувач. Всеки, който продава, се задължава да прехвърли собствеността върху една вещ, защото иска да получи цената й. Това е неизменната цел на всеки продавач. Същото ще констатираме, ако бихме анализирали положението на цедента, на цесионера, на наемодателя и на наемателя, на заменителите и пр. Тази постоянна и неизменна цел на задължаването наричаме правно основание. Тази цел е по принцип идентична за всички договори с едно и също наименование: тя е идентична при всички договори за продажба, при всички договори за наем и пр. Тя е необходим елемент на всеки договор. Например купувачът не би могъл да придобие нещо, целта на неговото задължение не се постига. Той се е задължил безцелно, без правно основание. Сключеният договор е нищожен. Правното основание трябва да се различава от мотивите на сделката, които нямат правно значение. За правото е безразлично защо Х е купил или защо У е продал. Безразлично е, защото мотивите (подбудите) на различните купувачи и продавачи не са еднакви. Един купува велосипед за спортуване; друг - за да ходи на работа; трети - за да го подари на сина си. Тези мотиви не са елемент на договора за продажба. По друг начин стоят нещата при дарението. То също трябва да има правно основание. Тук обаче правното основание се покрива с мотива: 883-60-1-Сб. 59, 66. Наистина всеки дарител жертва нещо с единствената цел да надари. Но тази цел, взета сама за себе си, не е правното основание на дарението. Подбудите на дарението са единственото негово основание. Можем да не се интересуваме защо Х е купил, но не можем да не се интересуваме защо Х е надарил, колкото и различни да са тези подбуди при различните дарители. Интересуваме се, защото, ако мотивът (подбудата, вътрешното съображение) на едно дарение е противен на закона или на добрите нрави, самото дарение е нищожно. Когато някой прави дар на друг, за да наруши закон или защото е вече нарушил закона, този по-далечен мотив, тази по-далечна цел (неизразена в договора) се отразява върху валидността на дарението. То е нищожно. Това е смисълът на чл. 226, ал. З от ЗЗД.* * 4.2. Изключението. Тук е необходимо едно уточнение. Правното основание при дарението е постоянната, пряка и непосредствена цел на дарителя да прехвърли нещо (една ценност) на дарения, без да иска от последния насрещна престация. При договора за дарение както и при всеки друг договор не се поставя въпроса защо дарителят е надарил своя съконтрагент, т. е. мотивът не е необходим елемент на договора. В случай, че се установи, че подбудите на дарителя, т. е. неговият мотив противоречи на добрите нрави или на повелителни правни норми това е основание дарението да се обяви за нищожно съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. З от ЗЗД, който гласи "нищожно е и дарението когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави, а така също когато условията или тежестта са невъзможни". Това правило не дава основание да се приеме, че мотивът е каузата на дарението, тъй като в случая мотивът е посочен като основание за нищожност на сделката съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. § 3. Действие на дарението. 1. Задължения на дарителя. Дарителят е длъжен: 1.1. Да предаде подарената вещ, ако дарението не е осъществено вече чрез предаване на подарената движима вещ. Относно мястото и времето на изпълнението на това задължение важат общите правила. * 1.2. Преди разгледания по-долу въпрос за отговорностите на дарителя, ту к следва да се посочи, че основното задължение на дарителя е да прехвърли съответното вещно или друго право, което дарява на другата страна. Прехвърлянето на правото на собственост става както при продажбата. Що се отнася до прехвърляне на правото на собственост на ценни книжа, то става "по надлежния начин за прехвърлянето им" чл. 225, ал. 2 от ЗЗД. 1.3. Дарителят не отговаря пред надарения за съдебно отстраняване. Такава отговорност тежи върху продавача, защото той е получил цена срещу продадената вещ. Положението на дарителя е друго. Той нищо не е получил срещу подарената вещ. Затова и надареният не може да се оплаква, че нищо не получава. Той нищо не е дал срещу подарената вещ, която се оказва, че не принадлежи на нейния дарител. Все пак дарителят отговаря пред надарения за личните си действия. Той сам не може да го отстранява. Трябва да отговаря още и за вредите, които причинява на надарения, ако е знаел, че подарява чужда вещ. 1.4. Дарителят не отговаря и за недостатъците на подарената вещ. Но ако известните и премълчани от дарителя недостатъци са причинили вреди на надарения, той може да ги претендира на общо основание. 2. Задължения на дарения. 2.1. За надарения не възникват никакви задължения. Той обаче трябва да бъде признателен за направеното му дарение. Неговата непризнателност (проявена в една от трите форми по чл. 227 от ЗЗД) е повод за отмяна на дарението.* * 2.2. Следва да се приеме, че това задължение не е само морално, но и правно. В подкрепа на това е и решение № 1077/94 г., 1Уг.о.} в което Върховния съд приема, че задължението за издръжка на дарителя, изпаднал в трайна нужда се превръща от морално в правно задължение на дарения от момента на възникване на необходимостта от издръжка. При неизпълнение на това задължение дарителят може да отмени дарението. Непризнателността има точ~ '#о определени форми (чл. 227, ал. 1, букви "а", "б" и "в" ЗЗД). Само посочените форми на непризнателността водят до отмяна на дарението, а не общата, етичната непризнателност, която може да прояви дарения спрямо дарителя и членове на неговото семейство. Вж. и статиите ми "Едностранен договор ли е дарението", сп. Правна мисъл, кн. 4, 1986 г., с. 32-33, и "Особености на фактическия състав на договора за дарение", Социалистическо право, кн. 11, 1986 г., с. 15-20. Обратното становище излага Кр. Цончев в "Договорът за дарение'] С., 1988 г., с. 2-3. § 4. Отмяна на дарението. 1. Принципът. Поначало дарението е неотменимо. Дарителят не може да го отмени, нито да си запазва правото или средствата да направи това. Това заключение следва от чл. 225 от ЗЗД, който предвижда, че дарителят отстъпва "веднага" нещо. То следва и от чл. 227 от ЗЗД. Не може да се дари и да се задържа подареното. Този принцип не е без изключения. Изключения от него могат да бъдат договорно установени. Съществуват и законни основания за отменяне на даренията. 2. Договорни изключения. Може да бъде уговорено например, че дарителят ще си вземе обратно подарената вещ, ако надареният почине преди него. Възможни са най-различни хипотези, стига да не се касае за някакво чисто потестативно условие, с което дарителят би могъл да анулира дарението, когато поиска. 3. Законни основания. 3.1. Тук спадат най-напред трите случая, посочени в чл. 227 от ЗЗД. По искане на дарителя дарението може да бъде отменено: ако надареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съу частник в такова престъпление, освен ако действието е из вършено при условия, които изключват наказуемостта; ако надареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години;1 ако надареният отказва да даде издръжка на дари теля, от която той се нуждае, стига надареният да е в състоя ние да я даде (989-56-^-06. 280, 440). Във всички тези случаи се касае за непризнателност и дарителят има право да се запита дали е трябвало да прави дар на човек, който го набедява, който се опитва да го убие (него или най-близките му), който му отказва издръжка, след като му е подарил значителен имот. Добрите намерения, мотивът на дарението е компрометиран, неосъществен и на дарителя трябва да се даде право да иска отменяне на дарението - на него или на наследниците му, ако той е починал. Но това висящо състояние не трябва да продължава до безкрайност. Дарителят трябва в едногодишен срок, откакто са му станали известни основанията за отмяната на дарението, да реши дали ще действа (чл. 227, ал. З ЗЗД)1. При това предварителният отказ от това право на отмяна е недействителен (чл.227, ал. 4 ЗЗД). Именно защото мотивът на направеното дарение е отпаднал, защото сме поставени при хипотезата на даде но с оглед на едно основание, което не се е осъществило, се отменят даренията между съпрузи при прекратяването на брака им поради развод - не и при фактическа раздяла (2001-56-1\/-Сб. 332, 513). Тези дарения са били направени във връзка и през време на брака и с оглед на брачната връзка. Отпадането на същата лишава направените даре ния от правно основание, от морално и етично оправдание, затова те се отменят. Дарението може да бъде отменено или нама лено и по искане на низходящите, родителите и съпруга на дарителя, ако той е накърнил с него тяхната запазена част от наследството (чл. 14, чл. 28, чл. 30 и сл. ЗНасл). Изследването на тези проблеми спада към наследствено то право.2 4. Действие на отмяната. Отмяната по чл. 227 от ЗЗД има обратно действие. Счита се, че дарение не е било правено. Подареното трябва да се върне заедно с всички плодове. Но подареното може да е било отчуждено на трети лица. Техните права не могат да се засегнат от отмяната на дарението, ако те са придобити преди отбелязване на исковата молба за отмяната (чл. 227, ал. 5 ЗЗД). Това обаче не освобождава надарения да върне на дарителя всичко, с което се е обогатил.* * 5. Съпоставка на отмяната на дарението с развалянето на договор. Отмяната на дарението с основание се определя в някои решения на Върховния съд като разваляне на договора за дарение. Двата института са сходни, тъй като, за да се развали договора, съответно за да се отмени дарението, се изисква неизпълнение на съответно задължение. Така при договора за продажба неизпълнението от страна на продавача се изразява в отказ да се прехвърли собствеността на вещта или да се предаде вещта на купувача, а неизпълнение на зъдълженията на купувача е отказ да се плати цената или да получи вещта. Втората необходима предпоставка да се развали договора е виновното неизпълнение на задължението на длъжника. Както отбелязахме по-горе при отмяната на дарението неизпълнението на задължението за признателност следва да бъде също виновно. Така съгласно чл. 227, ал. 1, буква "а" от ЗЗД дарението също може да бъде отменено, ако дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Отмяна на дарението може да се извърши и ако даре- ният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, освен ако набедяването се преследва по молба на пострадалия и такава не е подадена. Отказът да се даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае също е основание за отмяна на дарението. Във всички тези случаи е налице умишлено неизпълнение на задълженията от страна на дарения. Освен това, както развалянето на договора, така и отмяната на дарението има обратно действие. Между двата института съществуват някои разлики, отнасящи се до фактическия състав, необходим за развалянето на двустранните договори, съответно за отмяната на дарението до давностния срок, в който може да се направи искането за развалянето (отмяната) на договора. Така развалянето на договора става с едностранно волеизявление на кредитора отправено до длъжника и само по изключение договорът се разваля по съдебен ред. Отмяната на дарението става винаги по съдебен ред и искането се предявява в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна на дарението. Развалянето на договора може да се извърши в продължение на петгодишен давностен срок. Въпреки тези и други различия следва да се заключи, че близостта и сходството между тези два института са преобладаващи и определящи. Това потвърждава тезата за двустранния характер на договора за дарение. В този смисъл е и становището на проф. В. Таджер, че отмяната на дарението се покрива изцяло с развалянето на договор, въпреки употребените различни термини. ДЯЛ ЧЕТВЪРТИ ИЗРАБОТКА ПЪРВА ОБИКНОВЕН ДОГОВОР [ /^ел ЗА ИЗРАБОТКА § 1. Понятие. 1. Определение. "С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати възнаграждение" (чл. 258 ЗЗД). Следователно договорът за изработка е консенсуа- лен, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие. Дву странен, защото създава задължения и за двете страни: за едната -да изработи нещо; за другата -да приеме изработено то и да го плати. Възмезден, защото срещу това, което изпъл нителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение. За да се разкрие по-пълно същността на този до говор, необходимо е: да се разкрият характерните му особености; да се разграничи той от други сходни на него дого вори и да се очертае приложното му поле. 2. Характерни особености. 2.1. Трудов резултат. Изпълнителят се задължава да "изработи нещо". Предмет на задължението му е един продукт на труда, един трудов резултат. Дължимият трудов резултат може да бъде най-различен. Изпълнителят може да се задължи да създаде една съвсем нова вещ - да построи апартамент или къща; или да преобразува една вещ в друга - да направи дрехи от плат; или да поправи една вещ - повредената отоплителна инсталация. Изпълнителят може да се задължи да създаде произведение от духовно естество - план за строеж на сграда, консултация по правен спор. Безразлично е дали дължимият резултат ще се постигне чрез полагане на умствен или физически труд и дали в последния случай ще се използват някои механични помощни средства. 2.2. Лични качества. Въпрос на тълкуване на волята на страните е дали дължимият резултат трябва непременно да бъде постигнат само с личния труд на изпълнителя, или той може да прибегне до услугите на трети лица. а) Ако договорът е сключен с оглед личните качества на изпълнителя, той не може да бъде заместен в работата. Тя трябва да бъде извършена лично от самия него (663-57-1\/-Сб. 183, 248). Това е така, защото личните качества на изпълнителя са мотивирали поръчващия да сключи договора именно с него и са въздигнати в условие на договора. Те са неотемлимо свързани с неговата личност и могат да се проявят, само ако изпълнителят лично извърши уговорената работа. Всяко заместване е равносилно на неизпълнение на договора. Личността на изпълнителя е толкова съществен елемент на договора, че по-скоро трябва да настъпи край на облигационната връзка, отколкото заместване на изпълнителя от друго лице. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, друго лице не може да го замести: договорът се прекратява (чл. 268, ал. 1 ЗЗД). б) Друго ще решим, ако договорът за изработка не е сключен с оглед личните качества на изпълнителя. То гава тези качества не са съществено условие на договора. Поръчващият не е смятал, че работата непременно трябва да бъде извършена от изпълнителя. За него е важно самата Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|