Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
2.4. Каква е отговорността на изпълнителя, ако работата му е с недостатъци? Какви права има поръчващият? Той разполага с обикновените правни средства, с които разполага всеки кредитор при неизпълнение - възражението за неправилно изпълнен договор, правото да развали договора. Той разполага още и с едни особени правни възможности - да иска поправяне на работата, сам да я поправи за сметка на изпълнителя или да иска намаление на възнаграждението. Поръчващиятможе да прибегне до която пожелае. Но законът, като държи за реалното изпълнение в тази материя повече, отколкото в други, е ограничил в известна степен, а в друга е разширил правото на поръчващия да разваля договора. а) Поръчващият разполага преди всичко като всеки кредитор с т. нар. възражение за неправилно изпълнен договор (чл. 90 ЗЗД). Има право да откаже изпълнението на насрещните си задължения -да откаже да приеме рабо тата или да заплати изцяло или отчасти възнаграждението, докато работата не му се предложи в състояние, съобразно с уговореното. Целта е да се въздейства по този начин вър ху изпълнителя, за да се постигне точното изпълнение. б) Поръчващият може да определи на изпълнителя подходящ срок, в течение на който изпълнителят без как вото и да е заплащане да поправи работата си, т. е. да отстрани откритите при приемането или впоследствие нейни недостатъци (чл. 265, ал. 1 ЗЗД). Подходящ е обективно до статъчният срок. Ако работата не бъде поправена в дадения срок доброволно, поръчващият може да иска изпълнителят да бъде осъден да я поправи. Няма обаче преки средства той да бъде принуден да го направи, даже след като бъде осъден. Принудата е само косвена: съдебният изпълнител да разреши на поръчващия сам да поправи работата за смет ка на изпълнителя евентуално със средства, предварител но и принудително събрани от него (чл. 419 и чл. 420 ГПК). в) Едва ли обаче поръчващият ще предпочете този начин, щом чл. 265, ал. 1 от ЗЗД му открива друг, по-лек. Текстът му позволява направо да претендира "заплащане на разходите, необходими за поправката", т. е. позволява му сам да поправи дефектната работа, без за това да бъде съ дебно овластяван. Следователно ако изпълнителят не по прави работата си в дадения му за това подходящ срок, по ръчващият сам може да нарлави това за негова сметка. За да претендира "разходите", изобщо не е необходимо да дава срок на изпълнителя за отстраняване на дефектите и да чака безрезултатното му изтичане. Законът не изисква това. Достатъчно е. само изпълнителят да бъде известен за дефектите (чл. 264 ЗЗД). г) Поръчващият може вместо поправяне на работата или заплащане на разходите за поправянето й да предпочете да иска намаление на възнаграждението съразмерно с на малената вследствие дефекта цена или годност на израбо теното. Тук важи всичко казано относно намаляването на цената при продажбата. д) Изпълнителят очевидно не е изпълнил задълже нието си, ако извършената от него работа има недостатъци, и като всеки кредитор поръчващият има право да развали договора си с него (чл. 87 ЗЗД). Все пак това негово право не е неограничено. Трябва да се различава с оглед на ес теството на недостатъците: В случай, че недостатъците не могат да бъдат от странени и са толкова съществени, че работата е негодна за обикновеното или уговореното предназначение, поръчва щият може без всякакво ограничение да развали договора и да претендира обезщетение на общо основание (чл. 265, ал. 2 и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД). Не е необходимо да дава срок за отстраняване на неотстранимото (чл. 87, ал. 2 ЗЗД), нито да се заема сам с такава безполезна работа, нито най- сетне можем да го задължим да приеме при намалено въз награждение вещ, която за нищо няма да му служи. В слу чая е налице не лошо изпълнение, а пълно неизпълнение и не важи кратката давност по чл. 265 от ЗЗД (118-63-ВДА-Сб. III, 93,161; 349-63-ВДА-Сб. III, 119, 206). Нещо повече. Законът е разширил в тази материя правото на поръчващия да развали договора, защото му е позволил да упражни това право още през време на самото изработване. Поръчващият има право да проверява изпъл нението на работата във всяко време (чл. 262, ал. 1 ЗЗД) и ако стане явно, че изпълнителят няма да изпълни "по уговорения или надлежния начин", не е длъжен да дочака нейното завършване, за да развали договора, а може да направи това веднага и да иска обезщетение на общо основание (чл. 262, ал. 2 ЗЗД). Когато поръчващият вижда, че дърводелецът поставя лош материал, кове пирони там, където трябва да се лепи с туткал, няма нужда да чака довършването на работата, за да развали договора. 3) Срещу това разширение на правото на поръчващия да разваля договора за изработка в една насока законът го ограничава в друга насока. Правото да се разваля договорът не трябва да се превръща в злоупотреба. Затова, ако недостатъците са отстраними, договорът няма да може да бъде развалян. Щом те са отстраними, ще е налице едно относително несъществено неизпълнение, което не би оправдало развалянето (чл. 87 ЗЗД, IV; 24-54-1У). Поръчващият ще трябва да прибегне до другите особени правни способи за ликвидиране на създадените отношения -да иска поправяне или разноските за поправянето на вещта или намаляване на цената. Няма да може да развали договора, ако изпълнителят в дадения му подходящ срок не отстрани дефекта, и поръчващият ще трябва в този случай да се задоволи с намаление на възнаграждението, респективно със заплащане на разходите за поправката. е) Отговорността на изпълнителя за недостатъци се погасява в кратки давностни срокове - с изтичане на шест месеца, респективно на пет години при строителни работи, считано от деня на предаването на работата (чл. 265, ал. поел. ЗЗД). Тези срокове могат да бъдат договорно удължавани (арг. от чл. 197, ал. 1, изр. З ЗЗД).1 С изтичане на тези срокове се погасяват само правата на поръчващия, възникнали от това, че изработеното има недостатъци. Правото му да иска изпълнение се погасява с изтичане на обикновения давностен срок (349-63-ВДА-Сб. III, 119,206). 3. Санкции при забава. Изпълнителят е в забава, ако не изработи или не предаде работата на уговорения срок. Законът предполага неговото закъснение виновно. Затова върху него преминава рискът от случайно погиване или повреждане на доставения му от поръчващия материал (чл. 263 ЗЗД). Но изпълнителят не се освобождава от обвързаността си. Поръчващият може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от закъснението (232-63-ВДА-Сб. III, 119, 207). Може и да развали договора -да го счете за развален, ако изпълнението не последва в допълнителния срок, който е дал на контрахента си (164-62-ВДА-Сб. III, 78,133), освен ако неизпълнението е незначително (останало малко за измазване: 1160-57-1\/-Сб. 202, 275). Дори и без допълнителен срок за изпълнение той може да развали договора, ако вследствие закъснението работата не му е вече необходима (неонова реклама на панаирен щанд; вж. 1792-61-1-Сб. 67, 88), без да е лишен и в този случай от правото да търси обезщетение. Нещо повече. Поръчващият може да развали договора и преди настъпването на срока за завършване на работата, стига да е явно, че работата няма да бъде завършена до крайния срок. При това без значение е дали прояв!е-ната бавност може или не може да бъде вменена във вина на изпълнителя. По този начин се дава на поръчващия ефикасно средство за въздействие спрямо изпълнителя, който няма да допусне бавност пред страха, че договорът може да бъде развален. От друга страна, държи се сметка за интересите на поръчващия, чиято дейност би се затруднила, ако бихме го принудили да чака до крайния срок завършва нето на една работа, която очевидно няма да бъде завършена до този срок. Освен това ако закъснението е виновно, на поръчващия се дължи обезщетение на общо основание (чл. 262, ал. 2 ЗЗД). 4. Предаване. Работата се извършва за поръчващия. Затова тя трябва да му бъде предадена. Едва с предаването й изпълнителят се освобождава от задължението си. Предаване означава фактическо връчване на извършената работа на поръчващия заедно с всичко, което е било поставено на разположение на изпълнителя, включително и дадените му материали, останали неупотребени. Предаването поставя твърде интересния проблем за преминаването на собствеността върху изработената вещ. Този въпрос не се поставя, когато работата се заключава в поправянето на една вещ, тъй като поръчващият е обикновено неин собственик. Но се поставя, когато изпълнителят създава вещта със собствен материал. Както се изложи вече, тогава в отношенията се преплитат елементи на продажба: не само трябва да се изработи нещо, но същото трябва да се прехвърли в собственост на поръчващия. Следва да влязат в действие съответните принципи -общите вещноправни принципи, но само доколкото те са съвместими със смесения характер на сделката (изработка + продажба), с хетерогенното съдържание на дължимите престации (Тасеге + с!аге). Общият принцип е: когато се прехвърля собственост върху определена вещ, която в бъдеще ще бъде създадена, собствеността преминава върху приобретателя със създаването й в бъдеще - в случая с изработването й. Поръчващият следователно става собствените изработването на вещта. Не трябва обаче да се забравя, че това общо правило е диспозитивно и че то няма да се приложи когато друго е уговорено или друго следва от естеството на нещата. При съчетанието "изра ботка + продажба" точно друго следва и от волята на страните, и от естеството на вещта - от подчиненото положение на задължението за с!аге спрямо това за {асеге в единното облигационно отношение. При договора за изработка главното е изработването, а не прехвърлянето в собственост. Ето защо, ако главното задължение се изпълнява с предаване, и подчиненото задължение ще бъде изпълнено по същия начин. Иначе ще се стигне до едно съвсем неприемливо разкъсване на едно единно облигационно отношение. Ще се окаже изпълнено подчиненото задължение за с!аге, преди още да е изпълнено главното - за ^асеге. Това разкъсване на едно правно и житейско цяло е "неприемливо".1 Нека застанем на позицията на страните: до предаването нито този, който си е поръчал златен пръстен със злато на ателието, се смята за собственик на изработения пръстен, нито ателието го смята за собственик. Това тяхно разбиране съответства на същността на нещата. Страните считат, че задължението за !асеге не може да се изолира от това за <3аге, че с изпълнението на главното (с предаване) се изпълнява и това за с!аге, т. е. преминава собствеността. Относно мястото и начина на предаването важат общите правила, ако друго не е уговорено (чл. 68 ЗЗД). 5. Солидарност. Когато няколко лица са се задължили да извършат една работа заедно, те отговарят солидарно, освен ако е уговорено противното (чл. 261, ал. З ЗЗД). II. Задължения на поръчващия. Задълженията на поръчващия са: да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора ра бота (чл. 264, ал. 1 ЗЗД); 3) да плати възнаграждение за приетата работа (чл. 266 ЗЗД). 6. Съдействие. Често поръчаната работа не може да бъде извършена без съдействието на поръчващия. Портретът му не може да бъде нарисуван, ако той не позира; апартаментът не може да бъде боядисан, ако бояджията не бъде допуснат в него; постройката не може да се извърши, ако поръчващият не предаде плана на изпълнителя, и т. н. Законът не посочва какви са последиците на липсващото съдействие, поради което работата се забавя или не може да се довърши. Затова важат общите правила, които уреждат неизпълнението. Изпълнителят ще има право на възнаграждение и ако изпълнението е станало невъзможно по причина, която лежи в личността на поръчващия, даже последният да не отговаря за нея. При забава изпълнителят може да претендира вредите, които тя му е причинила. 7. Приемане. "Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа" (чл. 264, ал. 1 ЗЗД). Но 1) Но какво означава приемане и какви са действията на приемането? 7.1. Същност. Законът задължава купувача "да получи вещта" (чл. 200, ал. 1 ЗЗД), а поръчващия - "да приеме" изработеното (чл. 264, ал. 1 ЗЗД). Тази разлика в термините не е случайна, а отразява различна същност. "Приемане" означава нещо повече от простото получаване на извърше ната работа, от простото влизане във владение на същата. Приемането на изработената работа обхваща по същината си два момента: фактическото получаване на изработеното от по ръчващия и признанието, че изработеното съответства на по ръчаното. Следователно приемане има, когато реалното по лучаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съответстваща на договора. Щом приемането обхваща не само просто разместване на фактическата власт, а още и едно изявление, свързано с немаловажни правни последици, ясно е, че то не е само едно фактическо, но и едно правно действие. Тази двойна функция на приемането следва от самата му същност. Щом законът задължава поръчващия да приеме извършената "съгласно договора" работа, очевидно, че иска от него да признае, че тя наистина съответства на уговореното -да одобри работата. За да признае, че тя съответства на договора, трябва да я прегледа. Прегледът ще му даде представа дали съответства на договора. Ако при прегледа той признае, че съответства на договора, длъжен е да получи работата. В случай, че тя не съответства на уговореното, има право да я откаже. Оттук следва и заключението, че щом е получил работа без всякакви резерви, щом е влязъл във фактическа власт на изработената вещ, той я е намерил "извършена съгласно договора" -той я е одобрил. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряване, законът предписва на поръчващия "да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение" (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). В случай, че не направи такива възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена (чл. 264, ал. З ЗЗД). Законът е установил едно необоримо предположе ние, че работата е правилно изпълнена, ако не се е реагирало (374-62-ВДА-СП, 63,1, 86, 2; 356-60-1-Сб. 199, 265; 2052-60-1-Сб. 100, 120). Никакви претенции не могат по-нататък да се предявяват за вече одобрената работа, освен ако недостатъците на работата са такива, че не могат да бъдат открити при обикновен начин на приемане или се появят по-късно. В такъв случай не може да бъде направено заключението, че получаването на работата означава нейното одобряване. Затова претенциите на поръчващия за недобро-качественост на изработеното се запазват, стига той да уведоми изпълнителя незабавно за откритите недостатъци, освен ако недостатъците са известни на изпълнителя (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Ясно е, че преглеждането се свързва с приемането, именно за да може след преглеждането да последва или изрично одобрение, или за да можем в безрезервното получаване на вещта да виждаме мълчаливо одобряване на работата. В немалко случаи едно фактическо получаване ще е изобщо неосъществимо. Как например ще се "получи" поправката на една печка или акордирането на едно пиано? Очевидно е, че одобряването на работата е равносилно на нейното приемане. 7.2. Последици. Освен одобряването приемането има и други последици. С приемането става изискуемо задължението за плащане на възнаграждението. С приемането рискът преминава върху поръчващия. От този момент започват да текат сроковете за погасяване на претенциите му за лошо изпълнение. Поръчващият, ако е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, не е длъжен да приеме тази, която не съответства на уговореното. Дали тя съответства на уговореното, доказва изпълнителят. Но ако тя съответства на уговореното и се отказва без основание, изпълнителят има право да иска вдигане на вещта и заплащане на възнаграж дението заедно с причинените му вреди. Основателният отказ да се приеме работата поставя въпрос за отговорност на изпълнителя - въпрос, разгледан вече по-горе. 8. Възнаграждение. Плащането на възнаграждение за поръчаната и приета работа е второто основно задължение на поръчващия. Липсата на такова задължение означава, че не е налице договор за изработка, а някакъв друг договор, например дарение. Договорът за изработка е двустранен и възмезден договор. 8.1. Съглашението на страните е меродавно относно вида и размера на възнаграждението (чл. 266 ЗЗД). а) Страните могат да уговорят, че за извършената и приета работа ще се дължи една обща, глобално (форфе- терно) определена сума. Това не означава, че поръчващи ят винаги ще се освободи от задължението си, като заплати на изпълнителя глобално уговорената сума. Може да се слу чи да плати повече, а може да се случи да плати по-малко. Ще плати повече, ако през време на изпълнението на дого вора надлежно определената сума за материали и работна ръка се увеличи. Ще плати по-малко, ако тези цени се нама лят. С други думи, никоя от страните не може да се обогати за сметка на другата поради променените обстоятелства: поръчващият да прехвърли последиците от поскъпването на вещта (която получава) върху изпълнителя или изпълни телят да си присвои разликата от намалението на цената или на работната ръка, т. е. да им се позволи да реализират доход единият за сметка на другия. б) Страните могат да уговорят възнаграждението и по единични цени. Това означава, че възнаграждението не е предварително договорно фиксирано за цялата работа, а е уговорено за отделните работи, които ще се извършат, на пример по 4 лв. за всеки монтиран електрически ключ или контакт. В случая общото възнаграждение се определя при приемането на работата (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). 8.2. Възнаграждението се дължи за приетата работа (чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Следователно изпълнителят трябва да престира пръв; той не може да претендира възнаграждение, преди работата му да бъде одобрена и приета, освен ако е уговорено друго1 (например аванс). Но той не е длъжен да я предаде, без да получи възнаграждението си. Напротив, предаването може да се иска само срещу плащане на възнаграждението и, обратно, възнаграждението може да се иска само срещу предаване. Това важи и за случая, когато е уговорено, че възнаграждението ще се плати постепенно срещу изработени части от работата. 8.3. Неплащането на възнаграждението е неизпълне ние на парично задължение, тъй като обикновено се угова ря в пари. Изпълнителят има право да търси лихви при не- плащането му от деня на забавата, а може и да претендира и всички други претърпени вреди (чл. 86 ЗЗД). § 3. Прекратяване на договора за изработка. Договорът за изработка се прекратява: с изработването и предаването на поръчаната работа; чрез едностранно изявление на изправната страна за развалянето му при неизпълнение от другата; вследствие последващата невъзможност; смърт или неспособност на изпълнителя да извър ши работата. 1. Разваляне. Договорът за изработка се прекратява с едностранното изявление за разваляне от изправната страна до неиз правния й контрахент. Отделните хипотези бяха предмет на разглеждане на съответните места по-горе. Тук трябва да се спомене само уредената в чл. 268 от ЗЗД възможност за разваляне на договора за изработка. Според този текст поръчващият може да развали договора в течение на неговото действие (през време на извършване на самата работа) без всякаква вина на изпълнителя, ако има основателни причини за това, стига да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която би реализирал от работата (чл. 268 ЗЗД). 2. Невъзможност. Невъзможността да се извърши поръчаната работа поставя край на договора и никой нищо не може да претендира, стига само невъзможността да настъпва в резултат на обстоятелства, за които никоя от страните не отговаря (чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Все пак, ако невъзможността е само частична и изработената част от работата не е безполезна за поръчващия, той трябва да я приеме и да плати съответна част от възнаграждението (чл. 267, ал. 1 ЗЗД). При положение, че невъзможността се дължи на проекта или на негодността на материала, даден от поръчващия (следователно на обстоятелство, за което той отговаря), той ще дължи възнаграждението, ако е бил съответно предупреден от изпълнителя на работата (чл. 267, ал. 2 ЗЗД). 3. Смърт и неспособност. Смъртта на изпълнителя или неговата неспособност да извърши работата поставя край на договора за изработка, освен ако той е бил сключен не с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението (чл. 269, ал. 1 ЗЗД). При прекратяване на работата трябва да се заплатят извършената работа и полезно вложените материали (чл. 269, ал. 2 ЗЗД). ДЯЛ ПЕТИ НАЕМ ПЪРВА ПОНЯТИЕ И СКЛЮЧВАНЕ ГЛАВА § 1. Понятие. 1. Определение. 1.1. "С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят-да му заплати определена цена" (чл. 228 ЗЗД). От тази дефиниция се вижда, че между страните по договора за наем, трябва да се постигне съгласие по два въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението (цената), която нае мателят дължи за предоставеното му ползване. 1.2. Затова не е налице наемно отношение, ако полз ването от чужда вещ е самоволно установено и не се опи ра на изричното или мълчаливо съгласие на наемодателя.1 Наистина и в този случай ползващият се дължи възнаграж дение за ползването си. Но то се дължи въз основа на пра вилата за непозволено увреждане и съставлява обезщете ние за вредите, които неправомерното ползване причинява (вж. чл. 236, ал. 2 ЗЗД). 2. Характерни особености. Договорът за наем поражда задължения и за двете страни: за наемодателя -да предостави на наемате ля наетата вещ във временно ползване; за наемателя - да плати цената срещу това ползване. Следователно догово рът за наем е двустранен договор. Затова към него ще се приложат всички правила на общата част на Закона за за дълженията и договорите, които уреждат правоотношения та между страните по двустранен договор (например чл. 87, чл. 88, чл. 89, чл. 90 ЗЗД). Всяка от страните по договора за наем поема за дължения срещу поето насрещно задължение към нея от другата страна. Договорът за наем е не само двустранен, но Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|