Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание



страница13/25
Дата29.08.2017
Размер4.76 Mb.
#29071
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   25

Електрично поле. Понятието “атмосферно електричество” включва въздействието на електричното поле върху живите организми. Този екологичен фактор е проучен недостатъчно. Известно е, че пчелите са с висока чувствителност към промените на електричното поле. Наблюдавано е, че поведението и продуктивността на пчелите се променя значително, когато кошерите са разположени в близост до източници на високо напрежение (далекопроводи и др.). В такива случаи пчелите показват необичайна дразнимост и патологична склонност към роене. Пчели, на които се въздейства с електрично поле, показват активни обменни процеси и повишена консумация на кислород. Установено е, че млади плъхове, подложени на електрично променливо поле от 100 кV/m2 в продължение на една година, показват намалена активност и с 30% по-малък брой левкоцити. Когато на животните е предоставена възможност да избират обикновени клетки и такива, в които е приложено електрично поле, те без изключение избират клетки без електрично поле. Установено е, че тези поведенчески реакции се наблюдават при въздействие с поле от 10 kV/m2 и нагоре. Алтма и Ланг (1974) са получили подобни резултати при опити с мишки. В този случай обаче животните са реагирали при значително по-ниски стойности на полето - от порядъка на 3,5 kV/m2. При 80% от опитите мишките правят гнездо в клетките, в които липсва електрично поле.

В много случаи повишената йонизация на въздуха е съпроводена с повишено съдържание на озон и азотни окиси (например при гръмотевични бури и др.). Озонът в малки дози стимулира жизнените процеси в организма на животните, а в по-високи концентрации ги нарушава. По принцип се приема, че в естествените екосистеми концентрацията на тези газове не надвишава допустимите стойности.



Магнитно поле. Проучванията върху биологичното въздействие на този екологичен фактор са недостатъчни. Много автори са установили, че някои птици се ориентират по него. В близост до очите на гълъба са открити тъкани, които проявяват магнитна чувствителност, за които се предполага, че служат за ориентиране в зависимост от посоката на земното магнитно поле.

Предполага се, че променливите полета оказват неблагоприятно въздействие върху организмите. В сравнение с електричното поле, магнитното поле въздейства по-интензивно. Математическите анализи показват, че енергетичното въздействие на магнитното поле върху клетката е значително по-високо в сравнение с въздействието на електричното поле. Приведените примери показват промени в поведението на животните, които се считат резултат от промените в магнитното поле. Такава насока на изследвания в екологията и етологията се преценява като много перспективна с оглед създаване на биологични прибори за прогнозиране на природни бедствия (например земетресения и др.).

Подобно и при употреба на медикаментите, решаващо за въздействието е дозировката. Силно магнито поле, на пример в близост до далекопроводи с високо напрежение, може да предизвика заболявания, докато слаби мангитни полета подбуждат процеси на оздравяване.Защо това е така, все още не знаят даже и учените, но лекарите чрез практиката си са се убедили, че това е истината. Че магнитите все пак помагат, потвърждават и най-различи научни студии,.
Ефектът е следният: всеки нервен импулс в нашето тяло се пренася посредством слаб ток, който клетките в човешкия организъм сами произвеждат. Всяка една от нашите 70 билиона клетки в тялото ни съдържа електро-поляризирани частици (йони), които взаимодействат с това. Процесите, за които става въпрос са от изключително значение за зареждане на клетките с кислород и енергия. При физическите повреди или болести, може да се случи тези електрически токове да не текат правилно. Пулсациите на магнитното поле са в състояние да коригират тези препятствия във вътрешността на клетките. Зареждането на тъканта се подобрява и тя може да се регенерира с помощта на действието на магнитното поле.
От 1978 г. ФДА ( U . S . Food and Drug Administration – Aмериканска администрация за храни и лекарства) препоръчва електро-магнитни апарати, особено при счупвания на кости, за облекчение на болки при различни заболявания и т.н. Подобрение в кръвообращение и увеличение на отделяния кислород от хемоглобин под въздействие на магнитното поле са, по принцип, еднакви при статичните и пулсиращите магнитни полета.

Магнитното поле на Земята (магнитна сила, която влияе върху всяко живо същество) в последните 500 години е намаляло с около 50% и възлиза на само 0,5 Гауса.

Животът в сгради от бетон и стомана, в автомобили, влакове, самолети и т.н. намаляват въздействието на магнитното поле на Земята.
Електро-замърсяване от екраните на компютри, радия и телевизори, мобилни телефони и т.н. е нов фактор на неговото възпрепятстване.
Никагава (Токио) през 1976 г. в специализирания си доклад е описал състояние на болест, която е нарекъл Синдром на липса на магнитно поле. Този синдром обхваща схванати рамене, болки в гръбнака и главата, фибромиалгия, безсъние, проблеми с храносмилането и кръвообращението и обща отмалялост.
Никагава е провел анкета с 11.648 души използвали магнитна терапия (магнитни лепенки, колиета, колани) за техния опит и повече от 90% са споделили, че са почувствали много ефикасни резултати от прилагането им, 10% не са забелязали никакво въздействие, но никой от анкетираните не е докладвал за каквито и да е странични ефекти. . Гартнер, в книгата си “Магнити за здравето” съпоставя липсата на магнитното поле с известния ни ефект на липса на витамини.

Радиоактивност на атмосферата.В резултат на естествената (фонова) радиация всички организми са подложени на въздействието на сравнително ниски дози йонизиращо лъчение, идващо от космичните лъчи и радиоактивните вещества, съдържащи се във въздуха, почвата, литосферата и водите.

Установено е, че естествената радиоактивност на атмосферата е между 2.10-4 и 4.4.10-13 Ci/l, като над сушата е сравнително по-висока, отколкото над моретата.

Тя зависи преди всичко от съдържанието на газовете радон, актинон и торон, които представляват продукти от разпадането на радия, актиния и тория. Освен това източник на радиация са и радиоактивните аерозоли. Във въздуха се съдържат въглерод-14, аргон-41 и флуор-18, както и някои други изотопи, които се образуват от въздействието на космическите лъчи.

Установено е, че средно всеки жител на планетата в резултат на естествената атмосферна радиоактивност се облъчва със 175 милиарда годишно, като дозата се определя от географската ширина на екотопа, от метеорологичните условия и т. н. От 1945 г. подчертано значение добива радиоактивното замърсяване на атмосферата, което е резултат от опитите с ядрено оръжие, производството на ядрено оръжие (отпадъци от технологиите на производство), както и при несъблюдаване правилата за безопасност при експлоатиране на ядрени електроцентрали.



Геопатогенни зони. Образуват се от действието на природни фактори или от съзнателната човешка дейност, например в резултата на промишлено замърсяване на околната среда, вследствие на войни и сблъсъци, а според някои при тежки разногласия в обществото, натрупване на негативни човешки емоции и мисли.

В природата такива зони обикновено се образуват от два успоредни разлома на земната кора или от две успоредни подводни течения. Те са места с излъчване на така наречените (от френския учен – радиестезист Тюрел) вертикални вълни” и представляват интерес като елемент на екотопа на екосистемата, тъй като в тези случаи освен освен обмен на веществата се осъществява и специфичен обмен на енергия, който оказва вредно влияние върху живите организми.

Установено е, че растение засадено върху разлом боледува, мутира и дори умира, което е потвърждение на действието на екологичните правила в геопатогенните зони. Изключение от това правило прави само копривата, за която се знае, че вирее именно в места над подземни потоци.

Животните се предпазват от вредните лъчения и избягват да обитават такива райони. Дивите животни, например, инстинктивно избягват геопатогенните зони. Инстинктът отвежда животното в най-подходящата зона на местообитаване. В случай, че попадне под въздействието на вредните лъчения, то търси друго по-подходящо място за живот.

Още в древността хората познавали влиянието на патогенните зони и отчитали, че са обречени на болести, неблагополучия и дори смърт, ако живеят в тях. Те отдавали голямо значение на мястото, където строели своите селища, домове, дворци и храмове. Древните гърци са издигали храмовете си и „лечебниците” на Асклепий върху възлови точки на земните токове, места с мощно енергийно поле. Много болни се лекували по време на сън на такива места.

В същото време се знаело, че определени места могат да въздействат неблагоприятно на човешкото здраве, защото създават вредни лъчения – т. нар. геапатогенни зони. Такива могат да са земни пукнатини, пещери, минерални жили или места, където преминават подземни води. В древна Индия, Китай и Япония се съобразявали с геопатичните излъчвания и знаели как да ограничават, премахват и избягват вредното им влияние. В Япония тези традиции са запазени през вековете и винаги преди извършване на някакви сондажи или проектиране на сгради, задължително се правят проучвания за наличие на геопатогенни зони.

В домовете, офисите и обществените сгради, намиращи се в геопатогенни зони при изследване може да се установи наличие на редица вредни вълни: геомагнитни мрежи, радиоактивни вещества, подземни течащи води, токсични вещества, патогенни микроорганизми, тежки метали, електромагнитни излъчвания, сугестивни въздействия, отрицателни торсионни излъчвания и т. н.

Всичко, което съществува и особено – всичко живо, на основата на своя атомен строеж и свързаните с него дълбоки микроелектрически процеси, изпуска лъчи (радиоактивни, магнитни, и др.), които въздействат върху човешкото тяло и то реагира на тях.

Биолокацията е известна от преди 4 хиляди години, а според холандския професор Тромпа това биополе се е използвало от хората още преди 7 хиляди години. Същността на метода се състои в това, че метална рамка, махало и сензор се движат и могат да се откриват геопатогенни и аномални зони. В древността с помощта на биолокацията откривали вода, руди, изчезнали предмети и хора, независимо от разстоянието и дълбочината на която се намирали. Доказано е, че подсъзнанието на човека, е в контакт с всемирното информационно поле, което е информационната матрица на всичко, случващо се на планетата и търсената информация се предава на индикиращите я махало, бегета или синзор.

В белгийското списание „Радиестезия за всички” се описва, че при появяването на вредни външни влияния, езикът на човека променя положението си по много ясен и категоричен начин – от основата на предните зъби, в нормално състояние той се надига и застава срещу допира на горните и долните резци. При силно вредни вълни, се залепва изцяло за небцето, докато при отслабването им заема отново обичайното си положение. Този метод на реакция е идентичен с метода на действие на махалото, бегетата и сензора.

Не случайно и българският народ вярва, че има добри и лоши места за живеене и пребиваване. В болшинството случаи, „лоши места” са тези, където излизащата от дълбините на земята енергия се издига до стратосферата във вид на мрежа. Ако се погледне Земята отгоре тази мрежа е във вид на правилни квадратни килийки. Най-често срещаните научни описания на тази мрежа носят имената на учените Витман, Пейро, Курри, Хартман. Мрежата на Хартман представлява правоъгтълници 2 м. на 2,5 м., но Пейро – 4 м. на 4 м., на Курри – 5 м. на 6 м., на Витман – 16 на 16 м. Излизане на енергия се наблюдава и на различни места на земната кора, където има рудни залежи, подводни езера, пресичане на водни потоци.

Видният математик Лаплас е изчислил каква е вероятността човек да попадне върху кръстоска или линия на геомагнитната мрежа на Хартман. Вероятността е наистина обезпокоителна – 80%. За това днес радиестезията е разработила мощни защитни средства за елиминиране на вредните вълни в патогенните зони. Патентовани хиляди такива уреди – катализатори, неутарлизатори, пирамиди, медни обръчи и пр., с помощта на които могат да се изследват екранират и защитят отделни помещения и цели сгради.

Аномални зони на излъчвания се наблюдават и в места на кацане на НЛО и падане на метеорити. Те възникват и там, където работи и действа човека, в болници, гробища и домове, изобщо места, където патогенното влияние се дължи на дисхармония, конфликти или материални предмети, внасящи промени в енергетичната структура на местото или помещението. Пример за това са местата на масовото измиране на хора, като района на Курската дъга, където е имало голямо кръвопролитие по време на Втората световна война. Тези аномални зони са вредни за психическото и физическото здраве на човека.

Геомрежите от полюси с размери 15-20 см. практически не са опасни, но при по-големите и особено ако човек пребивава върху тях продължително време, патогенната зона предизвиква умора, психически отклонения и мутации на клетъчно ниво – ракови заболявания, защото всяко улавяне на геопатогенни лъчи резонира върху нас. В аномални зони от космическо и друго естество също се наблюдават промени в структурата на човешкото тяло, които могат да доведат до заболявания, някои от които – неизлечими. Експедиция в зоната на Тунгуския метеорит е установила сериозни аномалии в енергийната структура на областта. В сравнение с обикновените райони, в тези зони се регистрират много по-често появи на НЛО и Полтъргайс, а по принцип отрицателното влияние върху човека се регистрира няколко пъти по-често от нормалното. Руските учени установили, че особено вредни геопатогенни линии се появяват по време и след паранормални явления – поява на същества от други измерения, мистични събития и др. Очевидно природата все още не е разкрила пред човечеството всичките си тайни и едва ли някога ще ги разкрие.

Лекарите от различни страни са установили, че живущите в някои сгради и райони се разболяват от неизвестни на медицината неизлечими болести. Обяснение на това явление дава науката физикална радиестезия, разработена от френския инженер Луи Тюрел. През 1917 г. той започва изучаването на принципите на установяване на различните видове вълни: хоризонтални вълни /от магнитно естество, разпространяващи се в хоризонтална посока в пласт дебел 20 см. над и 20 см под хоризонталния план, минаващ през тялото/, вертикални вълни / от електрическо естество, разпространяващи се във вертикални планове, 20 см. над и 20 см. под тялото, които стигат до центъра на Земята и се губят в безкрая/, радиоактивни или радиомагнитни вълни /съдържащи едновременно положителни и отрицателни заряди, без да се унищожават помежду си, които са продукт на разпадането на материята/, инфрачервени вълни /с хоризонтален или вертикален ход, в посоките Юг и Запад/, ултравиолетови вълни /с хоризонтален или вертикален ход, в посоките Север и Изток/. Тюрел разработил способи за премахване на вредното влияние на вълните, чрез противопоставянето им на вибрации, които интерферират с тях и удължават вълните до безвредната величина – 8 метра. Вълната на организъм с абсолютно здраве изравнява интензивността на собственото си поле със силата на полето на земния магнетизъм на разстояние 8 метра от себе си. За да „обеззарази” определена площ, ученият създава заслон от здравословни вълни около нея и по този начин постига отлични и трайни резултати. Тюрел установява, че възникващите в някои зони „зарази” се дължат на вълните, изпускани от подземни течения или земни пукнатини. Вредните вълни имат по-голяма честота на вертикалните вибрации от тази на клетките на човешкото тяло. В следствие на тази дисхармония устойчивостта им отслабва и се развиват болести, срещу които са безсилни и най-добрите лекари. Лечението е възможно само след обработка на мястото и преместване на болния на здравословен терен.

Всеки, който е пътувал дълго време с автомобил или самолет чувства тялото се като „разглобено”. Причината за това вредно въздействие е също в излъчваните вертикални вълни.

Любопитно е да се знае, че мумифицирането е явление, при което се премахват вертикалните вълни на материята и с това се спират вълните на ферментацията и атомната дезинтеграция. В Долината на царете в Египет вълните, които се излъчват от земята пораждат мумификация на органичната материя. Там никога не е забелязано гниене. Правени са успешни опити за мумификация на счупени яйца, месо, риба и др. Мумификацията не е успешна, ако на мястото има вертикални вълни, идващи от земята, - от подземни течащи води и земни пукнатини..

Известни са принципите за лечение чрез ръцете. Те излъчват 8-метрови вълни, които безпрепятствено проникват във вътрешността на организма и принуждават болните клетки да възобновят нормалните си вибрации на 8 метра. Много малката страна Хунза, която се намира между Русия, Китай, Тибет и Индия, е известна като страна без болести. Под нея се намира грамадна геологична пукнатина, която излъчва 8 метрова вълна и вследствие на това на тази територия никога не е имало болести.

Според радиестезията най-съвършените приемници и детектори на всички видове вълни се явяват живите същества, в това число растенията. Тяхната чувствителност превишава многократно тази на най-чувствителните и прецизни уреди. Природата е вложила този „дар” във всички живи вещества, но за съжаление модернизацията на бита на съвременния човек го отдалечава от природосъобразния начин на живот и от вярата му в самия себе си. Човекът е занемарил тези свои способности и сега те се израждат и атрофират или се намират в латентност.

Ако геопатичното въздействие е 100% и действа денонощно, резултатът е смърт в рамките на 3 години. Руските учени са установили, че минималното ниво на геопатично въздействие, което трябва да понася всяко живо същество е 10%, а действащото върху съвременния човек в момента се изчислява на около 33%. Ето защо е наложително вредното въздействие в патогенните зони да се намалява чрез елиминиране на причинителите му.

Според д-р Ниепер 92% от всички онкоболни, които е изследвал, са живели за голям период от време /особено що се касае до съня/ в геопатогенни зони. Затова той съветва пациентите си да избягват такива места и да поискат специалист да посети дома им за да открие дали не е построен върху такъв участък. Група изследователи от Технологическия Институт в Масачузетс през 1982 г. също доказват, че геопатогенните зони могат да активират онкогените. След многобройни научни доказателства за вредното влияние на тези излъчвания, в Европа вече съществува и се развива нова наука – геопатологията, която изследва отношението между човешкото здраве и геопатогенните зони.

За разлика от патогенните зони, на Земята съществуват и „места на силата”, с която природата цели поддържане на хармония и баланс. Такива свръхестествени енергийни линии се регистрират в полоса от няколко сантиметра до значителни разстояния и обикновено преминават през значими за дадена местност обекти като стари църкви, параклиси, оброчища, манастири, кръстове, скални образования с форма напомняща скулптури. Тези зони са ни странни и загадъчни, защото притежават специфични излъчвания и с векове са имали голямо значение и някакво предназначение, за което ние не знаем. С течение на времето знанията за тези „места на силата” са изгубили смисъла и значението си под влияние на развиващото се естествознание, което признава за съществуващи само материалните усещания. Исторически източници и факти, обаче, свидетелстват, че в миналото хората са познавали и са се възползвали в много по-голяма степен от енергийните излъчвания на тези зони. И днес, издържайки на напрежението и силното енергийно поле, по-чувствителните хора се зареждат със сила на такива места в продължение на не повече от 15 минути.

Все пак, зоните на добрите и лоши енергийни полета в природата не са нещо вечно и неизменно. Те също се променят под влиянието на другите елементи на екосистемата, имат своите периоди на върхове и спадове, на трансформация в противоположния тип. Няма място, което остава геопатогенно завинаги. В природата няма нито едно абсолютно чисто позитивно явление и затова патогенните и други вредности за нас източници са толкова естествени елементи от обкръжаващата ни среда, колкото и „хубавите” енергийни полета. Трябва да ги приемаме като нещо нормално и временно.

Изхождайки от определението за екосистема, можем да отбележим, че геопатогенните зони са трайна характеристика на биотопа и на определени места от земната повърхност участват в енергообмена с намиращите се там растения, животни и хора. Попаднали в такава екосистема, растенията забавят своето израстване и развитие, мутират и дори умират. За разлика от човека болшинството животни имат усещане за вредните излъчвания и се стараят да ги избягват. Може би тук трябва да изключим домашните любимци, които не избират сами своето местоживеене и могат да станат жертва на привързаността и любовта си към стопанина. Все пак сме свидетели как нашето куче или котка избягват да стоят на някои места в къщата и градината. Ако човек им определи неподходящо място за сън, за хранене или за отглеждане котилото, те по неизвестни причини ги преместват. Опитно е доказано, че когато котенцата се поставят в геопатогенна зона, котката ги пренася на друго място.

Винаги е възможно ефикасно да се промени средата и да се намалят вредните въздействия. За целта човека трябва да си изгражда цялостно мислене за своето място в екосистемата и да търси методи за цялостно решаване на проблемите. Бихме могли да избегнем или ограничим вредното влияние на геопатогенните зони, да балансираме и оздравим средата като използваме науката и практиката на фъншуи при определяне на терена, проектирането и строителството за да открием най-балансираните места в природата и да избегнем вертикалните вълни.

Следва да отчетем факта, че до голяма степен именно съзнанието и психическата нагласа осъществяват енергийната връзка с негативните сили, в това число и геопатогенни зони. Познаването и изследването на вредоносните енергии и тяхното влияние не бива да предизвиква усещане за предопределеност и безнадежност. Страхът ни прави по-уязвими и усилва ефекта от въздействието на тези зони. За човека е съществено да изгражда у себе си позитивно мислене и здрава психика, в съответствие с природните закони.

Природата не ни е оставила безсилни, а е закодирала у нас способността да станем много по-устойчиви и адаптивни. Например чрез засилване на жизнената енергия, човек става все по-малко уязвим за вредоносните енергии в околната среда, от всякакъв характер – природни и социални. Така, че в 21-ви век съвременната наука се връща хиляди години назад към казаното от Хипократ, че коренното излекуване на болестите се оставя в прегръдките на Природата. Преди векове той е прозрял, че „фиси носон ятрос” /природата е лечител на болестите/.


Почвени (едафични) фактори. Понятието “почвени фактори” включва жизнената среда както в почвата, така и в участъците на сушата, в които липсва почва или тя е в процес на формиране, но в които има представители на живото вещество. Процесите на образуване на почвата са изключително продължителни. В тях са включени около 22,3% от повърхността на Земята, но масата на почвата не превишава 1,6.1012 t. Почвата представлява гигантска екологична система, която заедно със световния океан оказва глобално влияние върху биосферата. Тя активно участва в кръговрата на веществата и енергията в природата, поддържа газовия състав на атмосферата. Главните почвообразуващи фактори са видът и съставът на основните скали, върху които се образува почвата, нейната възраст, релефът, климатът, почвените организми и дейността на човека. Почвата е сложен комплекс от органични и неорганични съединения, в които протичат разнообразни процеси на разрушаване на скалите и разграждане на органичното вещество от животински и растителен произход. Тя е естествен приемник на различни отпадни продукти, екотоп на разнообразна микрофлора и фауна, както и на по-висши организми.

Почвата има определящо значение за еволюцията на живото вещество на планетата. Почвата представлява междинна жизнена среда, която е осигурила прехода на организмите от водната среда на сушата. Поради уникалните си свойства като среда на съществуване, почвата е осигурила на мигриращите водни обитатели сравнително постоянни условия за живот. В същото време живото вещество е преобразувало горните слоеве на литосферата, като ги е превърнало в почва.



Едафичните фактори се характеризират със следните особености:

1. За разлика от климатичните не само въздействат върху организмите, но и представляват жизнена среда за тях, т. е. принадлежат към категорията на среднообразуващите фактори. Всички представители на живото вещество, които образуват биоценозите на наземните екосистеми, са свързани с почвата. Това взаимодействие е по-подчертано при растенията, съществуването на които е немислимо без почва. Много видове микроорганизми и животни постоянно или периодично живеят в почвата. Освен тях всички живи организми върху сушата зависят в различна степен от почвата.

2. Почвата е резултат на взаимодействия между горните слоеве на литосферата, климатичните фактори и биоценозите. През последните десетилетия антропогенната дейност придоби важно значение в почвообразувателния процес. Поради това едафичните фактори могат да се разглеждат на границата между абиотичните и биотичните екологични фактори и почвата се означава като биокостно тяло.

3. Почвата представлява гигантски акумулатор на енергия. В хумуса и органичните вещества на почвата се съдържа огромно количество акумулирана слънчева енергия.

4. За разлика от други абиотични фактори (климатични и др.) почвата представлява невъзстановим природен ресурс. Разрушаването на почвената покривка в много случаи не се последва от възстановяване или възстановяването продължава стотици и хиляди години.

5. Почвата се изменя по ландшафтни зони в съответствие с общия закон за зоналността. Съществуват различия в границите на една географска област и дори между съседни екотопи, които се определят от релефа, растителността, антропогенната дейност и т. н.



Състав, строеж и физични свойства на почвата. Почвата се състои от минерали, органични и органично-минерални съединения на голям брой химични елементи, но седем са елементите - метали и седем елементите - металоиди, които съставляват 99% от масата на почвата: алуминий, желязо, калций, калий, натрий, магнезий, титан (метали) и кислород, силиций, водород, въглерод, сяра, азот и фосфор (металоиди). На фиг. 4.4 са посочени химичните елементи, подредени по съдържание се в почвата в низходящ ред.

Фиг. 4.4. Химични елементи в почвата и екологичното им въздействие


Почвата има трифазен строеж, тъй като се състои от твърди частици, вода и въздух. Могат да се разграничат и минерална съставка, органични вещества, вода, почвен въздух и почвени организми.

Строежът на почвата зависи от големината на твърдите частици. Колкото по-големи са частиците, толкова по-голямо е количеството на силикатите и по-малко - на желязо, калций, фосфор, магнезий. В тези случаи тя е бедна и на хранителни вещества. Глината се състои от частици на алуминиев силикат и незначителни примеси от железен окис. Когато към нея се примеси ситен пясък, железен окис и калциев карбонат, тя се означава като лем, а при съдържание на по-голямо количество калциев сулфат или карбонат - мергел. Почвите с високо съдържание на органични съставки, особено от растителен произход, с примес на глина и минерали, се наричат хумусни. Органичното вещество на почвата е продукт на хумификацията и непълното разграждане на растителните остатъци, труповете на животните, съдържащите органични вещества, екскременти и т. н. Видът на почвата и количеството на органичните вещества в нея определят почвеното плодородие, растителните съобщества, интензивността на техния растеж, количеството и видовото разнообразие на хетеротрофните организми.

Физичните свойства на почвата сe определят от нейния механичен състав и строеж. Те оказват въздействие върху жизнената дейност както на почвените организми, така и на видовете, живеещи върху почвената повърхност. Най-важни от екологична гледна точка са следните физични свойства:

1. Поглъщателна способност - свойство на почвата да поема и задържа различни разтворени във водата вещества, микроорганизми, газове и други химични съединения, благодарение на което в нея се запазват хранителни вещества. Това свойство зависи от наличието на органични и неорганични колоидни частици.

2. Порьозност - в почвата остават празнини или пори, които зависят от големината, формата и разположението на почвените частици. От порьозността се определят редица важни показатели, като движение на газовете, на водата, интензивност на разграждане на веществата.

3. Почвен въздух - почвеният въздух изпълва свободните от влага пори и празнини. В горните почвени пластове съставът на въздуха се приближава до този на атмосферния, а в по-долните количеството на кислорода намалява и се увеличава количеството на въглеродния двуокис.

4. Влажност - тя се определя от количеството на водата, която се съдържа в почвата.

5. Водоемност - свойството на почвата да поема и задържа вода. Атмосферната вода е бедна на соли и органични вещества, но като прониква в почвата, се обогатява с тях и придобива качества, специфични за екотопа.

6. Водопропускливост - филтрационната пропускливост на почвата, която зависи от строежа и. Тя до голяма степен определя въздушно-влажностния режим и жизнената дейност на микроорганизмите, разграждащи органичните вещества, както и самопречистването на почвата.

7. Капилярност - почвата има свойството да придвижва водата по посока от по-влажните към по-сухите слоеве под влияние на капилярните сили. Капилярната подемност зависи от механичния състав на почвата. Тя е обратно пропорционална на ширината на порите и осигурява горните слоеве с вода и хранителни вещества.

8. Влагопоглъщане (хигроскопичност) - това е свойството на почвата да поглъща водни пари от въздуха. Дребнозърнестите почви с голяма обща повърхност на частиците, както и почвите, богати на гниещи вещества (хумус, торф и др.) и някои соли (калциев двухлорид, калиев нитрат и др.), притежават голямо влагопоглъщане.

9. Топлинни свойства. Температурният режим на почвата се определя от притока на топлина (от слънчевото облъчване, от вътрешността на Земята и от химични и биологични процеси) и топлоизлъчването, което се определя от цвета, строежа и съдържанието на вода, от една страна, и от топлоизолационните свойства - от друга. Поради топлинната изолация колебанията на температурата в дълбочина намаляват. Например когато температурата върху повърхността е 52оС, на дълбочина 10 сm тя е 37оС, а на дълбочина 100 сm - 28оС. На дълбочина 0,5 -1,0 m изчезват денонощните колебания на температурата, а на дълбочина 8,0 m годишните колебания са от порядъка на 1,0оС. През лятото температурата в почвения слой е значително по-ниска от тази на въздуха, а през зимата се наблюдава обратна зависимост. Устойчивият температурен режим е благоприятен за съществуването на почвените организми. Силно изразената стратификация на температурата е причина за подчертана зоналност по вертикалата на много почвени животни. Поради сезонните промени на температурата се наблюдава и преместване на животните на различна дълбочина.

Химични свойства на почвата. Почвата се състои от твърди минерални и органични вещества, вода и разтворени вещества, както и почвен въздух. Минералните съставки са 90-99%, а органичните - 1-10%. В торфените почви се съдържат изключително органични вещества. Източник на неорганичните съединения в почвата са не само остатъците от основната скала, но и продуктите от разграждането на органичните вещества. Характерно органично вещество в почвата е хумусът. В зависимост от неговото съдържание почвите се делят на безхумусни, слабо хумусни (хумусно съдържание до 2%), умерено хумусни (до 4%), богати (до 10%) и същински хумусни (над 20%). Ковда (1978) посочва, че в органичното вещество на почвата се съдържат 12.1018 Kcаl енергия. Почвеният хумус съдържа многократно повече енергия от всички останали съставни части на екосистемата. Съдържанието на енергия в хумуса е 10 - 35 пъти по-голямо от енергията, съдържаща се във фитомасата на сушата. Поради това, общопланетарната функция на почвата за съществуването на биосферата се заключава в натрупването на хумус, а посредством него и на значителни потенциали от скрита енергия. Плодородието на почвата се определя главно от количеството вътрешна енергия, съдържаща се в почвеното органично вещество.

Химическият състав на почвата има голямо значение за съществуването на организмите както в почвата, така и в наземните екосистеми. Над 95% от химичните елементи, необходими на живите организми от сухоземните екосистеми, се включват в биогенните цикли от почвата.

Задоволяването на потребностите на организмите зависи и от други химични и физични свойства на почвата. За много растения и животни от голямо значение е киселинността (рН) на почвата, която се определя от климатичните особености, химичния състав и физичните свойства на литосферата, съдържанието на неорганичните и органични вещества, наличието на подпочвени води, характера на растителното съобщество и др. Повечето от наземните растения са чувствителни към рН на почвата и в тези случаи активната реакция представлява ограничаващ екологичен фактор. Животните също са чувствителни към рН на почвата. При някои видове киселинността има определящо значение за динамиката на популярността. При изследвания за влиянието на рН върху динамиката на популацията от дъждовни червеи е установено, че с нарастване на рН от 5 до 7,2 числеността им нараства, а след това отново спада.

В много случаи ограничаващ екологичен фактор е не рН, а наличието и концентрацията на някои от химичните елементи. Поради това е необходимо да се провежда комплексно химично изследване на почвата, което включва не само рН, но и биогенните химични елементи.

В някои райони се получава засоляване на почвата. То се дължи на повишеното съдържание на лесноразтворими соли на натрия (хлорид, карбонат, сулфат), калция и магнезия. За повечето автотрофни организми повишеното съдържание на тези химични елементи е свързано с неблагоприятни последици, водещи до промени в качествения състав на растителното съобщество. В резултат на еволюцията в такива райони е възникнала специфичната флора на соленоустойчиви видове - халофити, приспособени към засолени почви. Засолените почви са неблагоприятни и за много почвени животни.

Биологични свойства на почвата. Биологичните свойства на почвата се определят от нейната биоценоза и на първо място - от микрофлората, както и от организмите, които живеят върху нейната повърхност. Установено е, че 1g плодородна почва съдържа 2 млрд. бактерии, няколко млн. гъбички (актиномицети и плесени), стотици хиляди други микроорганизми. В голямо количество са и синьозелените, диатомовите, зелените и други водорасли, чиято биомаса може да превиши 130 кg/hа. От екологична гледна точка най-голямо е значението на безхлорофилните микроорганизми (биоразградителите), които минерализират органичните вещества, попаднали в почвата, и ги правят достъпни за автотрофните организми.

Почвата е жизнена среда и за много безгръбначни животни. Почвената фауна (едафон) е много разнообразна. Според някои ентомолози 90% от насекомите в умерените географски ширини в един или друг стадий на онтогенезата са свързани с почвата. В 1 m2 почва от райони с континентален климат са намерени 1,5 млрд. първаци и 20 млн. нематоди.

Почвата е жизнена среда и на много гръбначни животни. Много видове земноводни и влечуги правят дупки в почвата. В наземни гнезда мътят много видове птици. Почвата е среда за укритие или постоянен живот на много бозайници.

Роля на организмите в почвообразувателния процес. Микроорганизмите, растенията и животните, които живеят в почвата не като конгломерат от видове, а като функционираща като едно цяло биоценоза, осъществяват почвообразувателните процеси. Еволюционно най-стари почвообразуватели са микроорганизмите. Те участват в синтеза на биологичноактивни вещества, образуването на хумуса и минерализирането на органичните остатъци и са едно от основнитe стъпала в кръговрата на биогенните елементи и трансформирането на енергията в хумуса. Почвената микрофлора включва бактерии, гъбички, едноклетъчни и многоклетъчни водорасли, които съдържат пигмент от типа на хлорофила и при фотосинтезата обогатяват почвата с органични вещества и кислород. Почвената микрофауна включва първаци (амеби, ресничести и камшичести) и низши многоклетъчни (главно нематоди). Микробното съобщество в почвата включва и неклетъчни форми на живот - бактериофаги и висуси, които влияят пряко върху бактериите и непряко върху процесите на почвообразуване.

Основната функция на висшите растения в почвообразуването е превръщането на слънчевата енергия в енергия на органичните съединения. Органичното вещество се натрупва в надземната и подземната част на растенията, а след тяхната гибел попада в почвата и в резултат на жизнената дейност на почвените микроорганизми се разгражда и минерализира. Съществено е, че част от енергията, натрупана от фотосинтезиращите растения, остава в почвата (в органичните съединения - хумус и др.). Скоростта на минерализацията на органичното вещество и химичният състав на получените съединения до голяма степен се определят от строежа и химичния състав на растенията.

Основната функция на животните в почвообразувателния процес е използването и преработването на органичното вещество, синтезирано от автотрофните организми. Растителноядните се хранят с тъканите на живите растения, сапрофагите - с отпаднала фитомаса. Оползотворяват се и органичните вещества синтезирани от хетеротрофните организми: от некрофагите, които се хранят с животински трупове, от хищниците - с живи животни, от копрофагите - с екскременти на животните. По-нататък в процеса на образуване на хумуса следва раздробяването и разграждането на растителната маса и мъртвото органично вещество, в резултат на жизнената дейност на почвената микрофлора и микрофауна. В крайна сметка биомасата, създадена от афтотрофните организми, претърпява сложни превръщания и остава в почвата като хумус, съдържащ хуминови киселини и други нискомолекулни органични съединения, или като напълно разградени (минерализирани) вещества.

В процеса на почвообразуване от голямо значение е жизнената активност на подвижните почвени животни. Те разравят почвата, създават условия за нейното аериране, което благоприятства жизнената дейност на аеробните микроорганизми, и примесват почвата с отпадналите върху повърхността й органични вещества. Установено е, че дъждовните червеи, живеещи в ливадите, за една година отделят върху повърхността до 80 - 90 t/hа почва, която е преминала през храносмилателната им система, а гризачите придвижват нагоре и надолу в почвата стотици кубични метри земя и органично вещество.



Почвата и почвените организми са основно звено в кръговрата на веществата. Автотрофните организми синтезират сложни органични вещества (фитомаса), като акумулират слънчевата енергия, което е възможно при наличие на вода и минерални соли, съдържащи се в почвата. Фитомасата се превръща в специфични органични вещества от животните, при което част от енергията напуска екосистемата под формата на топлина, а останалата част се използва от почвените низши животни и микроорганизмите. В резултат от тяхната жизнена дейност се образува хумусът, а голяма част от сложните органични съединения се минерализират и като неорганични соли отново се включват в синтеза на фитомасата. Непрекъснатостта на живота се дължи на процесите на разграждане на сложни органични съединения и освобождаване на енергия. В резултат от жизнената дейност на организмите биоредуценти (биоразградители), главно микроорганизми, всяка форма на живот неизбежно се включва в биотичния кръговрат. Този кръговрат в наземните екосистеми се осъществява при определящата роля на почвата, на многобройните видове, които образуват почвената биоценоза.

Влажност на почвата. Влажността на почвата се отразява върху жизнената дейност на живеещите в нея организми. Например при насекомите въздействието се изразява в промяна на продължителността на развитието, жизнената активност и плодовитостта. Температурно-влажностният режим на средата влияе върху динамиката на числеността на насекомите, растенията и на много висши животни, тяхното географско разпространение и миграция.

Косвеното значение на влажността се заключава в промените в някои параметри на климата. При изпаряване на водата се понижава температурата. Освен това във влажния въздух съдържанието на прах е ограничено. Влажността на въздуха променя и някои биотични взаимоотношения в екосистемата, тъй като от нея зависи преживяемостта на някои организми, които се пренасят посредством въздушните потоци. Влажността на въздуха определя до известна степен жизнеността на организмите, включени във въздушния планктон.

Почвата е от решаващо значение за съществуване на растителните съобщества в сухоземните екосистеми. Автотрофните организми не могат да използват цялото количество влага на почвата. Причината за това са различните й форми. В зависимост от физичното състояние, подвижността, достъпността и значението за растенията почвената вода бива парообразна, химично свързана, физично свързана, капилярна и свободна. Растенията усвояват най-лесно гравитационната вода. Това е разновидност на свободната вода, която запълва широките пространства между частиците и под действието на гравитационните сили се придвижва надолу. Запасите от гравитационна вода се попълват от валежите. Достъпна за растенията е и капилярната вода, която запълва най-фините пространства между почвените частици. За разлика от гравитационната тя не се придвижва надолу, а се задържа в капилярите. Под влияние на изпарението от почвената повърхност тя се придвижва нагоре, т. е. има възходящ ток.

Освен тази достъпна вода, в почвата се съдържа химично и физично свързана кристали-зационна вода. Много от почвените минерали (мергел, мирабилит, магнезиев хлорид и др.) съдържат до 50 - 60 обемни процента вода. Физично свързаната вода е недостъпна за растенията.

Количеството на недостъпната за растенията вода зависи от механичния състав и физичните свойства на почвата, количеството и качеството на органичното вещество в нея, морфологичните и физиологичните особености на кореновата система на растенията, относителната влажност на въздуха. В песъчливи почви недостъпната за растенията вода е само 1-2%, а в глинестите и торфените почви достига 50%. Когато в почвата се изразходва цялото количество достъпна вода, растителните съобщества загиват.

При ниска температура, недостиг на кислород, повишена киселинност на почвата или висока концентрация на разтворени минерални вещества физиологично достъпната вода е значително по-малка от физично достъпната.

Значението на почвената вода за хетеротрофните организми е най-вече косвено - чрез автотрофните организми. Те имат пряко значение за видовете, живеещи в почвата. При тях от почвената влага зависи температурно-влажностният режим на жизнената им среда, аерацията и др. За животните върху сушата почвената вода също е от значение, тъй като от нея зависи устойчивостта на почвената покривка и възможностите за движение по нея.

Валежите са основен източник на вода в почвите. Тяхното количество, разпределението им през годината, формата, под която падат (дъжд, сняг и т.н.), в значителна степен оказват влияние върху водния режим на средата. Дъждовете през есента не действат пряко върху растенията, тъй като през студените дни усвояването на водата от кореновата система е ограничено поради ниските температури. През лятото, когато температурите са високи и растежът - интензивен, дъждът активира жизнената дейност на растителните съобщества.

От екологично гледище голямо значение има характерът на валежа. При поройни дъждове се образуват кални потоци, които отнасят значителна част от плодородния слой на почвата, а заедно с него и много растения и животни. По такъв начин се променя строежът на екосистемата, като особено тревожни са промените в екотопите, от които се отмива плодородният почвен слой и се стига до активна ерозия на почвата. Настъпват промени и в биоценозата. Част от растенията и животните биват отстранявани от екотопа от поройните води. Продължителните дъждове довеждат до преовлажняване на почвата, което има благоприятно влияние върху животните, особено почвените. Прекратява се размножаването им, намалява числеността на популацията и е възможно тя напълно да загине.

Значението на снега като екологичен фактор е изключително голямо. Поради специфични особености то е разгледано отделно.

Неблагоприятно е въздействието на градушката. Освен механично въздействие (върху растения и животни) за нея е характерно неблагоприятното изменение на температурно-влажностния режим. При обилни валежи от град понижаването на температурата в съчетание с повишена влажност е толкова силно изразено, че е възможно да загинат отделни представители и дори цели популации на дадена екосистема.

В зависимост от приспособеността им спрямо влажността организмите се делят на еврихигробионти и стенохидробионти. Първата група са се приспособили да живеят при променяща се в широки граници влажност на средата, а втората група изисква определена (висока или ниска) влажност. Водният режим, т.е. последователните промени в постъпването, състоянието и съдържанието на водата във външната среда (дъжд, сняг, мъгли, равнище на подпочвени води, влажност на въздуха и почвата) въздейства върху сухоземните екосистеми.




Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница