Една от причините за тези полярни различия е действието на

1. 
   Принципът на инстинктивното отричане - признание, същността на който е, че в подсъзнанието се формират идеи, върху които се наслагват фактите при разработването на модела, за да се търси желаният резултат. Достигането на обективност трудно може да се прогнозира, тъй като по същество анализът е многофакторен и субективните оценки в много случаи намират място.
   
2. 
   Принципът на лъжливото благополучие или еуфорията от първите успехи противоречи на натрупания опит, че първите успехи в природоползването могат да бъдат кратковременни, както много често са преходни и успехите в икономи­ческите показатели на технологиите. Примерите в това отношение в България са много: преустройството на промишлеността с приоритет на тежката промишле­ност, и първите успехи, свързани със заетостта на работната сила или експорта на продукция, дадоха основание за разработване на модели за невероятен иконо­мически просперитет. Сега сме свидетели, че остарелите морално технологии, липсата на суровини и енергоносители, неподходящите площадки, върху които бяха изградени комбинатите и други фактори опровергаха резултатите от първите модели: сега екологичната криза е в съчетание с икономическа и се налага лик­видация на много от тези предприятия.
   
3. 
   Принципът на отдалеченост на събитията също е причина за необективност при моделирането, тъй като в много случаи се приема, че негативните последици от неразумната стопанска дейност ще настъпят в период, когато научно-техническите постижения ще решат созологичните проблеми. Оказва се, че това е илюзия, тъй като, както показва практиката, в много случаи времето се оказва невероятно кратко за иновация на технологиите с оглед решаване на созологичните проблеми. При изграждането на АЕЦ в България проблемът за обезвреж­дането на отпадъците не бе актуален, тъй като те се експортираха и се използваха. Сега, в условията на пазарна икономика, депонирането на радиоактивните отпа­дъци в България се превръща в труднорешим созологичен проблем, който освен това дава сериозно отражение върху себестойността на произвежданата електро­енергия.
   

2. Провеждат се разговори, но липсват действия.

3. Разговорите са съчетани с начало на природозащитни действия при раз­работката и внедряването на технологии.

4. Край на разговорите, решителни действия, гарантирани със законови ак­тове и активно участие на обществеността.

2. Технология с икономически и отчасти екологични ограничения. Опазването на природата и жизнената среда се декларира като стремеж на обществото, но само частично се осъществява. Етапът се характеризира с максимален демографски прираст, поддържан от социално-икономическите механизми и медицината. Налице е териториален експанзионизъм. Доминантата е на икономиката.

3. Технология с икономически и нарастващи екологични ограничения. Етапът се характеризира с опазване на природата и жизнената среда с помощта на технологични и икономически ограничения. Ограничаването на демографския растеж само се декларира, но все още не се осъществява. Съществува ресурсен експанзионизъм. Доминанта на икономиката с екологични ограничения.

4. Технология с абсолютни екологични ограничения. Приоритет на природозащитната дейност и жизнената среда над останалите цели на обществото. Демографските процеси са подчинени на целта на повишаване на „качествата" на човека - минимална заболеваемост и максимална продължителност на живота на фона на висока образованост и материална осигуреност. Постепенна депопулация. Постконфронтационна епоха, когато проблемите и намаляването на социалното напрежение се решават не чрез войни, а чрез икономически механизми. Доминанта на спасяването и осигуряването на нормална жизнена среда на човека и неговите потомци.

2. финансиране на проучването и разработването на нови технологии и забрана на старите.

3. Закупуване на ранни пазарни версии на новите, прогресивни технологии от правителствата.

4. Осигуряване на значителни печалби на пазара, който със сигурност ще възникне, след като старите технологии излязат от употреба и се налага тяхната замяна със съвременни.

5. Установяване на строги и усъвършенствани процедури за оценка на технологиите с отчитане на всички загуби и ползи - финансови и екологични - на новите заместители на суровини, иновацията на процесите, използването на нови съоръжения и т. н.

6. Създаването на центрове за обучение на кадри във всички региони на света за създаване на ядро от висококвалифицирани специалисти по созология, които да формират адекватно поведение и култура в развиващите се страни за внедряване на екологосъобразни технологии и повишаване на екологичната култура. Смята се, че вече има натрупан опит по създаване на такива центрове за подготовка на висококвалифицирани кадри: по време на т. нар. Зелена революция освен новите технологии бяха необходими и бяха под­готвени необходимите кадри.

7. Налагане на контрол в развитите страни върху износа на технологии. Необходимо е да се осигури строг екологичен контрол върху всяка технология, която се експортира, по начин, какъвто е прилаган в КОКОМ -внимателно и подробно анализиране тогава на военното приложение на технологиите. Сега акцентът е друг - строг контрол върху въздействието на тези технологии върху околната среда, върху тяхната екологосъобразност.

8. Съществено усъвършенстване в сегашния хаос от действащи закони, особено в страните, които в момента не са в състояние да защитят интелектуалната си собственост - изобретатели и учени, разработващи нови технологии. Смята се, че защитата на интелектуалната собственост е необходим елемент във формирането на ред, по който да стане създаването, а след това и мултиплицирането в останалите страни на новите технологии.