Един от централните проблеми, които решава екологията на човека е

Проявява се с депресия, умора, раздразнителност, затруднения в дишането, главоболие, стомашночревни разстройства, непоносимост към храни. Приема се, че причината е хронично въздействие на малки количества токсични вещества от околната среда, като една от хипотезите е, че тези ниски концентрации увреждат имунната система и предизвикват повишена чувствителност към други вещества.

Симптомите са аналогични на описаните по-горе. Смята се, че причината е многократната употреба на антибиотици, противозачатъчни таблетки, кортикостероиди и/или неправилна диета, които провокират инфекцията с тази гъбичка, за която се предполага, че отделя токсин или други биологично активни вещества които променят биохимичните процеси в червата, в имунокомпетентните органи и в др. органи.

Проявява се с тежест в гърдите, умора, главоболие, прилошаване и кашлица, както и дразнене на очните лигавиците. Независимо, че заболяването е установено още през 1950 г. от английски лекари причините не са напълно изяснени. Като хипотетични причини се посочват качествата на въздуха, който дишат хората, високата степен на концентрация на индивиди на малка площ, липсата на контакти с природата (каквито са налице в еднофамилните домове).

Потребностите от енергоресурси в развитите страни все повече нарастват. На фона на недостига на собствени природни ресурси, те се стремят да овладеят продажбите на полезни изкопаеми на световния пазар, преди всичко на нефт, въглища, метални и полиметални руди, обявявайки ги за зони на национални икономически интереси. Най-малките сътресения в пазара водят до тежки енергийни и икономически кризи в тези страни. В крайна сметка такъв път на развитие е гибелен за хората: от една страна все повече страни влизат в конфликт за ресурси, а от друга – все по-интензивно се експлоатират ресурсите на слаборазвитите страни. Изработването на теоретичната база, касаеща ресурсите на литосферата, е най-важната задача на екологичната геология.

Засега нерешените задачи в тази област са много и сред тях централна е определянето на пределно допустими нива за техногенно въздействие върху геоложката среда и нейните компоненти – почви, скали, подземни води, релеф и т.н.]. Основното е да се научим правилно да прогнозираме екологичните последствия от едно или друго техногенно въздействие върху литосферата, а следователно, да се научим да предотвратяваме негативните екологични процеси. Немалка роля при решаването на този проблем има екологичния мониторинг на геоложката среда – система за постоянно наблюдение, контрол, оценка, прогноза и управление на геоложката среда с цел обезпечаване на нейните екологични функции .

В световен аспект разходите за възстановяване на естественото равновесие в литосферата са много високи. Те отразяват „цената на човечеството” за вмешателството в природната среда. Във всички страни тези разходи ежегодно се увеличават. Ето защо трябва да се стимулира модерно изследователско мислене и да се формулират принципно нови цели при търсенето на равновесни точки в отношенията между природата и обществото. Като методологична основа при балансирането на традиционните обществени интереси и новите геоекологични предизвикателства в глобален и регионален мащаб през последните десетилетия се налага концепцията за устойчиво развитие.

Разработването на методи за управление на състоянието и свойствата на горните хоризонти на литосферата с цел съхраняване и обезпечаване на тяхната екологична функция е практическо направление в екологичната геология, което понастоящем се развива много интензивно. Управленската задача се решава успешно с методите на техническата мелиорация, в арсенала на която има всевъзможни способи за активно влияние на човека върху състава, строежа, състоянието и свойствата на почвите и скалните видове. Използването на тези методи позволява техния състав и свойства да се променят в нужното направление, да се получават масиви със зададени свойства, да се извършва пречистване на техногенно замърсени територии. Решаването на тези актуални проблеми ще позволи да се придвижи напред науката геоекология и да се преодолее нарастващата глобална екологична криза в горните хоризонти на земната кора. Така ще се реализира и идеята на В. И. Вернадски за ноосферата като висша фаза на еволюцията на биосферата на Земята.

Съвремените проблеми на геоекологията засяга като природата, така и човечеството. Проблемите като обезленяването, опустиняване и замърсяването на водите и почвите касаят нашето общо бъдеще като жители на Земята. . Почва.Основните проблеми, свързани с почвите, са необратимите загуби вследствие на строителното изолиране и ерозията на почвата, продължаващото замърсяване от локални и дифузни източници (включително окисляването), засоляването и уплътняване. Натоварването произтича от високата концентрация на населението и дейностите в локализирани райони, икономическите дейности, както и промените в климата и в използването на земята. Поведението на потребителите и промишленият сектор допринасят за увеличаване на потенциалните източници на замърсяване, като например отстраняването на комунални отпадъци, енергетиката и транспорта, предимно в градските райони. Туризмът също причинява деградация на почвата, особено по средиземноморския бряг.

Поради своята статичност почвата поглъща лесно всякакви вредни вещества, изпуснати в околната среда по различни причини. Тъй като периодът на разпад на тези вещества е значително по - дълъг, когато те се намират в почвата, отколкото във въздуха или във водата, то проблемът често остава дълго време скрит. За разлика от въздуха и водата почвата може да бъде частна собственост, което затруднява нейното опазване и го прави зависимо от волята на собственици и мениджъри.

Най - важните функции на почвата са да филтрира подпочвените води, да задържа хранителни вещества и вода, необходими за растежа на растенията, да бъде жизнена среда за различни организми (сред които и разграждащите веществата), да поглъща, натрупва и отразява слънчева енергия.

Проблемите възникват, когато различните функции на почвата влизат в конфликт. В продължение на столетия почвата е "осъществявала" всичките си функции без затруднения. Проблемите започват в началото на 20 - и век, когато ускореното икономическо развитие нарушава екологичната й роля. Влошаването на почвените характеристики обикновено възниква като резултат от човешката дейност и води до деградация на една или повече от почвените функции.

Необходимо е да се намери баланс между интересите на всички страни и да се постигне хармонично използване на почвите на регионално ниво, за да може почвените функции да съществуват едновременно и да бъдат устойчиви.

Деградацията на почвата е налице, когато явления, предизвикани от човешката дейност, понижават настоящата или бъдещата й способност да поддържа живота. Най - честите процеси на деградация на почвата са:

Фиг.1.3

Ерозията на почвата е процесът, при който частици от почвата се отнасят от водата /водна ерозия/ и в по-малка степан ветровете /ветрова ерозия/. В Европа този процес се засилва все повече. Около 115 милиона хектара са засегнати от ерозията на водата, а 42 милиона хектара - на вятъра. Макар да стои най - сериозно в Средиземноморския регион, проблемът съществува навсякъде.

Ерозията може да е резултат на всяка човешка дейност, която излага почвата на въздействието на дъжда и вятъра, увеличава скоростта на оттока от дъждовна вода или разширява засегнатата площ. Земеделски дейности като разораване на наклонени терени, отстраняване на вегетативния почвен слой, изоставяне на тераси, отглеждане на прекомерен брой добитък, неправилно управление на културите и утъпкване от тежки машини усилват ерозионните процеси.

Прекомерната експлоатация на пасищата и интензификацията на селското стопанство, които отчасти са свързани в ЕС с прилагането на Общата селскостопанска политика, могат да ускорят загубата на почва в резултат на ерозия.

Във високите планини почвата обикновено е плитка и покрита с дървета или ливади. Поради повишения интерес към зимните спортове големи площи са превърнати в ски - писти. Интензивното използване на склоновете води до физическо увреждане на почвата и утъпкване на земята, което причинява ерозия. Практически всички видове почва по склоновете са податливи на ерозия, но особено уязвими са песъчливите и наносните. Други фактори - органична материя, степен на инфилтриране, почвена структура и повърхност - също оказват влияние заедно с външните обстоятелства, като топография, климат, растителност и управленски практики. Редица технически решения (изграждане на полезащитни пояси, редуване на земеделските култури, регулиране на броя на добитъка, използване на капково напояване, построяване на механични бариери и др.) могат да допринесат за намаляване на ерозията. Но заедно с това трябва да се вземат предвид и други фактори, които нямат технически характер - пренаселеност на района, социална структура, икономически и екологични процеси и т.н.

Последствието за околната среда от подкиселяването на почвата е проникването на вещества с киселинен характер в повърхностните и подземните води. Подкиселяването в комбинация с катионите на желязото, алуминия, калция, магнезия и някои тежки метали намалява буферния капацитет на почвата.

Песъчливите почви имат по - ниска неутрализираща способност и дори малка промяна в pH може да ги превърне от буфер в замърсител.

Подкиселяването на почвите и неговите последствия за горите и земеделската продукция може да бъде предотвратено чрез обработване с вар (варуване - което увеличава pH, но също така влияе на почвената флора и фауна и не винаги е желателно). Следователно тази обработка не може да възстанови неутрализиращата функция на почвата, което прави подкиселяването й една от най - тежките екологични заплахи с невъзстановими последствия.

Замърсяването на почвата

Най - често почвата е замърсена от метали и техните съединения, органични химикали, масла и смоли, пестициди, експлозиви и токсични газове, азбест, радиоактивни, биологично активни, горивни и други вредни вещества. Техен източник най - често са индустриални и битови отпадъци, натрупани в определени за тази цел или пък нелегални сметища.

Дори и в силно развитите европейски страни  нелегалните сметища са проблем, заслужаващ приоритетно внимание. Разходите за възстановяване на последствията от тях се изчисляват на повече от 10 милиарда евро.

Замърсяването на почвата от бивши и действащи индустриални обекти представлява потенциална сериозна заплаха за човешкото здраве.

Въздействията не са точно установени поради огромния брой почвени замърсители.
Възможните последици за околната среда от замърсяването на почвата са:

• 
  отделяне на вредни вещества върху земната повърхност, в повърхностните и подземните води;
  
• 
  поглъщане на вредни вещества от растенията;
  
• 
  пряк контакт на хората със замърсена почва;
  
• 
  вдишване на частици прах или летливи вещества;
  
• 
  предизвикване на пожар или отделяне на вредни газове от сметища;
  
• 
  корозия на тръби и други строителни елементи под земята;
  
• 
  образуване на вредни вторични отпадъчни вещества;
  

Фиг.1.5

Утъпкването на почвата

Утъпкването намалява шупливостта на почвата, което лишава корените на растенията от достатъчно въздух и вода. Корените проникват по - трудно в почвата, за да черпят от нея хранителни вещества.

Друго последствие от утъпкването е увеличаване на оттока на дъждовната вода на повърхността, тъй като тя не може да попива. Това повишава риска от ерозия и загуба на хранителния горен слой почва.
Засоляването на почвата е следствие от напояване с неподходящи напоителни системи, солена вода от моретата и океаните или от наличието на солени източници. Този процес има пряк негативен ефект за почвената биология и земеделската продукция.

Засоляването е обратим процес, но извличането на солта от почвата е много скъпо и не е изгодно икономически, дори и за най - развитите страни от ЕС.

Стратегическите подходи към замърсяването на почвата изискват както превантивни мерки, така и възстановяване на замърсените почви и подземните води. Превантивните мерки, въведени в повечето страни - членки на ЕС, се изразяват в намаляване на замърсяването от промишлеността и опазване на почвите и подземните води.
Съществуват различни технологии за обработка на замърсени почви - разкопаване, отмиване и отстраняване на замърсителите. Тези методи обаче са изключително скъпи, поради което не намират широко приложение. Има и нови, по - рентабилни технологии на обработка на почвите чрез добавяне на фиксатори.

Най - често разходите за почистване на замърсената земя са толкова високи, че собственикът й практически може само да очаква обществото да поеме част от тях.

В световен мащаб около половината от отсечената дървесина се използва за огрев и готвене - това е особено характерно за слаборазвитите страни. Една част от дървесината се изгаря директно, а другата се преработва в дървени въглища, които се използват широко от градските жители и в някои производства. Около една трета от добитата дървесина отива за нуждите на строителството - за дървен материал, шперплат, талашит, а една шеста - за производството на различни видове хартия.

В страните-членки на ЕС важността на горите като място за отдих значително нарасна през последните десетилетия. Горите предоставят много нематериални ползи на хората, особено на живеещите в условията на стрес в модерните индустриализирани държави.

Превръщането на горите в място за отдих оказва едновременно полезно и вредно отражение върху тях. От една страна, има стремеж към запазване на горското многообразие, дивата растителност и живот и ограничаване на посегателството върху горите поради експанзията на населените места и пътищата. От друга страна обаче, когато напливът от посетители надхвърли определени граници, това води до засилване на ерозията на почвата в съседство до туристическите пътеки, нарушаване на обичайната среда на горските обитатели, изпотъпкване на растителността и увеличаване на количеството на изхвърляните отпадъци.

В много случаи начините, по които се управляват европейските гори, допринасят за тяхното опазване, увеличаване на горското биоразнообразие и подобряване на качеството на ландшафта. Всичко това допълва ролята им за запазването на почвите и регулирането на водните запаси.

Някои практики за използване на горите обаче, и по - специално свързаните с производството на хартия, могат да имат вредно въздействие върху околната среда.

Всяка година големи горски площи (около 1 %) биват унищожавани от пожари. Най-общо, горските пожари причиняват вреди, чиито размери зависят от вида на горите и варират в широки граници от Средиземноморието до умерените ширини и северните райони. Възникването на пожар вследствие на гръмотевица е рядко, но естествено за природата явление. Такива естествени пожари са само малък процент от общия брой на пожарите в Европа. Най - честите причини за възникването на пожари са технически неизправности, палежи, конфликти за използването на земята и небрежност.

Преди 10 000 години около 80 - 90 % от територията на Европа е била покрита с гъсти гори. Оттогава техният дял е намалял значително. Отчасти обезлесяването се дължи на промени в климатичните условия, но причините са най-вече в човешката дейност, свързана с разчистването на площи за нуждите на земеделието и добива на дървен материал за огрев, строителство, корабостроене и минна дейност.

Днес горите покриват около 312 млн. хектара, което е 33 % от площта на континента. Половината от тази територия се намира в европейската част на Русия. Разпределението на горите в отделните страни е различно - от 6 % в Ирландия до 66 % във Финландия. Само един процент от съществуващите в момента гори са недокоснати от човешкото присъствие и са в естествения си вид. Повечето от тях се намират в Русия.

Независимо, че почти всички европейски гори са под въздействието на човешката дейност, промените не винаги са довели до отрицателни последици. Може да се твърди, че все още влиянието на човешката дейност върху тази част на околната среда в Европа е слабо.

През последните десетилетия настъпиха важни промени в характера и начина на използване на европейските гори.

Като цяло, горските площи в Европа са се увеличили с около 10 % спрямо 1960 година. По - голямата част от тези промени са характерни за Южна и Западна Европа, докато в Източна Европа и страните от бившия Съветски съюз е налице запазване или намаляване на дела на горите вследствие на експлоатацията им.

Днес съставът на горите е променен в резултат на намесата на човека. Около 60 % от европейските гори са иглолистни, което придава по - еднообразен и изкуствен вид на околната среда.

Въпреки че в Европа повечето гори се използват за производство на дървесина, постепенно нараства осъзнаването на тяхната многофункционална роля, включително и за опазването на биологичното разнообразие. Фокусът на управлението на горите постепенно се насочва от постигане на устойчиви добиви към постигане на устойчиво стопанисване.

Все повече внимание се обръща на други важни екологични и социални функции на горите, като съхраняване на биологичното разнообразие и водните ресурси, поглъщане на CO2 и място за отдих и развлечение.