Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание

1. Абсолютна влажност (плътност на водната пара) - количеството водна пара в 1 куб.м влажен въздух при определена температура. Измерва се в г/куб.м.

2. Относителна влажност - отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха и максималното количество водна пара, което въздуха може да поеме при една и съща температура на въздуха. Изразява се в %.

3. Дефицит на насищането - разликата между максималната и действителната пъргавина на въздуха. Изразява се в милибари (mb) или в милиметри живачен стълб (mm Hg).

4. Точка на оросяването - температурата, при която въздухът достига състояние на насищане с вода, °С.

5. Специфична влажност - отношение на плътността на водната пара към плътността на влажния въздух (g пара / 1 кг въздух).

Един от основните методи за измерване на влажността на въздуха е психрометричния. Той се основава на зависимостта между влажността на въздуха и скоростта на изпарение на водата от влажна повърхност. При класическият метод се използват два живачни термометъра с еднакви по форма и обем резервоари. Единият от тях, наречен "сух", се използва и за измерване на температурата на околния въздух. Резервоарът на другия термометър (наречен "мокър") е обвит в материя (най-често памук или марля), която се поддържа във влажно състояние с помощта на фитил, потопен в съдче с вода. Както е известно, процесът на изпарение е свързан с приемане на топлина. Колкото по-интензивно е изпарението, толкова повече топлина е необходима. Това води до охлаждане на резервоара на "мокрия" термометър, пропорционално на влажността на околния въздух. Поради това, температурата, която показва "мокрият" термометър винаги е по-ниска (или равна) от тази на "сухия". С помощта на психрометричното уравнение се изчислява влажността на въздуха. Има и готови психрометрични таблици за определяне на влажността на въздуха по температурната разлика между "сухия" и "мокрия" термометър, температурата и налягането на атмосферния въздух. За разлика от пълното психрометрично уравнение в тези таблици не се отчитат особеностите на различните конструкции термометри, поради което не са универсални. Модификация на метода е използване на термосъпротивления, което позволява последваща обработка на електрическите сигнали (линеализиране и преобразуване от аналогов в цифров вид), изчисляване на характеристиките на влажността на въздуха от микропроцесорен модул и визуализирането им на дисплей.

Използваната комбинация от термометри, които са разположени в класическата метеорологичната клетка са известни като "Психрометър на Август". Има някои особености при използването на "мокрия" термометър при зимни условия, които следва да се съблюдават за да бъдат данните реални. Те са свързани с това да се определи дали изпарението е от водна или ледена повърхност (повърхността на материята върху "мокрия" термометър). По-прецизен е аспирационният психрометър, при който всеки от термометрите се намира в двустенен цилиндричен съд. Външният съд предпазва резервоарите на термометрите от нагряване от пряката слънчева радиация, а през вътрешния се засмуква атмосферен въздух, който обдухва термометрите. С помощта на вентилатор (механичен или електрически) се осигурява постоянно движение на въздуха със скорост 2 м/сек. По този начин се елиминират турбулентните флуктуации в температурата на въздуха.

Хигрометърът е уред, с който се измерва относителната влажност на въздуха. При класическият уред се използва свойството на обезмасления косъм да изменя дължината си с изменение на влажността на въздуха. Понякога, вместо косъм в някои хигрометри се използва специална препарирана кожа. Принципната схема на класическия хигрометър включва: рамка, скала, косъм и показалец.

Съвременните хигрометри се състоят от сензор (капацитивен или резистивен), електронен преобразувател, микропроцесор и визуализация. Почти всички имат стандартен изход за връзка с персонален компютър.

Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност на въздуха.

• 
  Приемната част на хигрографа е снопче косми, едниният край на което е закрепен неподвижно.
  
• 
  Измененията в дължината на космите се предава чрез лост на писеца,
  
• 
  Писецът ги нанася върху разграфена и опъната върху барабан хартиена лента (хигрограма). Движението на барабана се управлява от часовников механизъм.
  

2. Средна за съответните посочени по-горе периоди относителна влажност;

3. Максимална, респективно минимална абсолютна и относителна влажност;

4. Влажностен градиент, преценен по различията за определен период за абсолютната и относителната влажност.

Влажността на въздуха има пряко и косвено значение за сухоземните организми. Прякото значение се изключва във възможността на някои видове да получават вода направо от въздуха посредством въздушни корени и др. Освен това в съчетание с температурата влажността на въздуха оказва въздействие върху температурата на тяполото на хетеротрофните организми . Студеният и влажен въздух по-бързо отнема топлината на тялото. При такива условия при студенокръвните животни се забавя обмяната на веществата, а при топлокръвните се ускорява, за да се запази постоянната температура на тялото при тези неблагоприятни условия. В студения и сух въздух охлаждането на организма е ограничено, тъй като сухият въздух е с по-малка топлоемкост. При високи температури в условията на ниска относителна влажност на въздуха топлоотдаването се благоприятства от бързото изпарение на потта. При повишаване на влажността на въздуха действието на този регулаторен механизъм се влошава и при висока влажност е възможно да настъпи прегряване на организма.

За агроекологията най-важно е значението на промените в относителната влажност на въздуха.

Достатъчната влажност на въздуха през периода на интензивен растеж обезпечава значителен прираст на биомаса. Негативно влияние оказват както излишъкът, така и недостигът на въздушната влажност.

При излишък е възможно нарастване на размерите на клетките при зърнено-житните, което да доведе до полягане на посева, а също така - редуциране на опрашването по време на цъфтеж. Повишената влажност на въздуха обуславя увеличаването на инфекциите с гъбни болести - мана по лозата, фитифтора - при картофите, различните ръжди по зърнено-житните и т.н.

За условията на нашата страна по-често разпространена е ниската относителна влажност на атмосферния въздух. Понижаването ѝ до 30 % води до намаляване на тургора в листата и преждевременното им изсъхване, като по този начин се понижава фотосинтетичната дейност на посева и в крайна сметка добивът намалява.

Особено вредно е понижаването на влажността на въздуха по време на цъфтеж и наливане на семената. Установено е, че при високи температури на въздуха и ниска относителна влажност по време на цъфтежа на полския фасул става масово абортиране на цветовете; по време на наливането на зърното от пшеница и ечемик прекалено ниската относителна влажност на въздуха предизвиква спарушване и рязко снижение на очаквания добив и т.н.

От влажността на въздуха зависи, също така, качественото изпълнение на някои аграрни практики: прибирането (за доброто овършаване на зърното е необходима ниска влажност на въздуха), направата на силажи; съхраняването на продукцията и др.
Температурата и относителната влажност на въздуха трябва да се изучават взаимно свързано. Графично те се изразяват в т. нар. климатограми.


Фиг.4.2 Климатограми
На фиг.4.2 е показана климатограма, съставена при определяне на средната температура и средните стойности на относителната влажност в затворено помещение. Съединяването на съответните точки от абсцисата и ординатата позволява да се получи графичен израз на температурно-влажностния режим (в случая на средните стойности за денонощието). Когато последователно се съединят получените точки, в получената фигура са включени измерените средни стойности на температурата и относителната влажност на въздуха. За преценка на получените резултати с пунктир са посочени две фигури: на оптималните за животните параметри на температурно-влажностния режим и на допустимите за съществуването на съответния вид параметри на тези два абиотични фактори.

Различните съчетания между температурата на средата и относителната влажност на въздуха оказват влияние върху жизнената дейност на животните и човека. Тяхното интегрирано въздействие е показано на фиг. 15. Температурата на въздуха е “температура на сухия термометър”. Тя се усеща във връзка с влажността - “температура на влажния термометър - и скоростта на движение на въздуха (в средата). При температура 27° и влажност по мокрия термометър 22°, и скорост 3,5 м/сек температурата на усещане е 20°.

Вятърът се характеризира със своята скорост. Тя обаче е векторна величина и има големина и посока..На практика големината на скоростта се нарича скорост на вятъра.

За посока на вятъра е приета посоката,от която той духа. Тя се определя по16- те посоки на света и се означава с латински букви.Посоките N, E, S и W се наричат главни,междинните посоки NE,SE,SW и NW – второстепенни,а останалите посоки NNE,ENE и т.н.-третостепенни.

Скоростта на вятъра се измерва се в метри за секунда / m/s /. Ако скоростта е променлива вятърът се определя като”поривист”,а ако е постояна –„равномерен”,а според посоката съответно –„променлив” или „постоянен”.

Уреди за определяне посоката на вятъра са:

-ветропоказатели или румбометри

- „Вилдов ветромер”-основен.

Този измервателен уред е един от най-простите, но дава възможност за измерване на средната големина на скороста на вятъра,максималните му пориви, максималната големина ,посоката и неговата поривистост.Посоката се определя по роза от осем щифта ориентирани по посока север /”N” на един от щифтовете на розата/.

Фиг.4.3 Интегрално въздействие на температурата, влажността и скоростта на движение нъ въздуха

Вятърът силно намалява активността на насекомите и определя посоката на летене на много видове птици.

Вятърът е с подчертано значение при опрашването на растенията анемофили (опрашвани от вятъра). Според Радкевич (1979) 80% от растенията в умерения пояс се опрашват от насекоми и птици, 14% - от вятъра и 1% - по друг начин. Анемофилните растения имат редица морфологични особености, като: редуцирани венчелистчета, дребни, незабележими и немиришещи цветове и др.

Възходящите и особено низходящите въздушни потоци много често създават условия за продължителни по време студени въздушни фронтове в непосредствена близост до земята, при което се задържа развитието на растенията и се пречи на нормалната жизнена дейност на животните.

Въздействието на вятъра се заключава и в морфологичните изменения на някои видове животни. Характерно за видовете в такива райони е, че те са с гъста космена покривка, която предпазва тялото от преохлаждане. Съществуват значителни различия и между птиците, живеещи в райони със силни ветрове, и такива, които са в райони с незначителна въздушна циркулация. Например птиците, които обитават малки острови и са под въздействие на океанските ветрове, в много случаи са с променени по размери и функция крила, като при някои видове крилата са изчезнали напълно. Подобни изменения са описани при някои видове насекоми.

Плодовете на растенията, разселвани от вятъра (анемохори), имат редица морфологични приспособления, с които се увеличава тяхната площ и възможността им за носене от вятъра. В процеса на еволюцията някои животни са формирали поведенчески реакции, които им позволяват да използват вятъра за пасивно придвижване. Например някои паяци се носят заедно с паяжината, активно летящи насекоми използват възходящите въздушни потоци за летене на големи височини и др.
Интегрално въздействие на климатичните фактори. Екологичните фактори, включително климатичните, въздействат върху организмите комплексно. Екологичната класификация на климатите се основава главно на съчетанието на два добре проучени абиотични фактора - температура и количество на валежите (Дажо, 1975). Най-често използуваните климатични показатели, разработени въз основа на тези два екологични фактора, са следните:

1. Показател на засушливост (на аридност) /И/, предложен от Мортон, който се определя по формулата:
И = Р/ Т + 10

където:
Р е годишната сума на валежите (в сm), а Т е средната годишна температура (в ⁰C).

За определяне показателя на засушливост за 1 месец се използува формулата:

И = 12р / т + 10

където:

р е количеството на валежите през изследвания месец, а Т е средната температура през същия период.

2. Според Хосен засушаването се проявява в случаите, когато месечното количество на валежите в mm е по-малко от удвоената месечна температура (в 0C). За всеки екотоп може да се построи графика, в която се отразяват стойностите на двата параметра.

3. Емберже предлага по-съвършена формула, която отчита годишната динамика на температурата /Q /:

( M +) . ( M – m )

Q = --------------------------

100P

Р е годишното количество на валежите в mm, М - средната максимална температура през най-топлия месец, m - средният минимум през най-студения месец.

Благоприятното въздействие на снега е свързано с неговата висока топлоизолираща способност. Топлопроводността му е 0,0003 каl/s/⁰С, докато този показател при песъчливата почва е 0,0053, а при гранита - 0,0097. Тази висока топлинна изолация на снежната покривка създава условия много есенни култури и диворастящи треви да презимуват независимо от ниските температури на въздуха. В умерения пояс при недостатъчна снежна покривка голяма част от посевите замръзват. Новиков посочва, че в районите на Приполярен Урал съществуват над 20 вида зимнозелени растения независимо от крайно ниските температури през зимата (от порядъка на -50^оС) и единствено високата топлинна изолация на снежната покривка запазва тези видове от измръзване.

Топлинната изолация на снежната покривка създава благоприятни условия за презимуването на много видове животни, които са с ограничени възможности за поддържане на телесната температура. Например полските мишки през зимата живеят под снежната покривка и дори кратковременното излизане върху нейната повърхност може да е гибелно в резултат на преохлаждане. Снежната покривка създава оптимални условия за живот и на някои по-едри бозайници (например почти всички видове мечки), на много видове птици - глухари и др. Дори животни с голяма активност през зимата, като зайци, лисици, вълци, лосове, елени и др., използват топлоизолиращите качества на снега, като почиват легнали върху снежната покривка, като на открито са само главата и част от шията. При тези условия на топлина се ограничават приблизително с 50%.

Снежната покривка има определящо значение за презимуването на насекомите и другите безгръбначни, които през зимата са неактивни.

Снегът определя и значителни различия в поведението на животните през зимата. Дребните бозайници търсят храната си, като се придвижват по разклонени проходи в снега. Едрите бозайници (копитни, хищници, зайцеобразни) се движат, като газят снежната покривка, което пречи на нормалното им движение. За всеки вид съществува определена критична дълбочина на снега, над която придвижването на животните се затруднява. За мишевидните гризачи тази дълбочина е 3-5 сm, за лисиците - 30-40 сm, за алтайския марал - 70 сm, за северния елен - 70-80 сm, и за лоса - 90-100 сm.

При много животни в процеса на еволюцията са се появили приспособителни механизми за преодоляване неблагоприятното въздействие при движение по снега. При много бозайници и птици се е увеличила площта на крайниците, при което се намалява налягането върху снежната покривка. При някои видове тези изменения имат сезонен характер - например бялата яребица през зимата е със значително по-гъсто оперение на краката, при което се увеличава тяхната площ. Зимната космена покривка при много видове е светла и ги прави незабележими.

Снегът е причина и за промяна в редица поведенчески (етологични) реакции. Много видове животни, които през лятото и преходните сезони живеят в полето, през зимата се прехвърлят в гъстите гори, където снежната покривка е по-тънка, няма вятър и температурата е по-умерена. Други видове променят характера на движението си, като се движат не по земята, а от дърво на дърво. Характерни са пътеките в снега, които обикновено достигат до местата за водопой и се използват от много видове.

Снегът значително променя начина на хранене на много животни. За откриване на храна под снега от особено значение е обонянието. Например катерицата открива жълъди под сняг, дълбок 40 cm. Други видове се хранят с кора, пъпки и семена на дървета.

Известни са много случаи, когато отделни растения или цели растителни съобщества загиват, тъй като през зимата животните са използвали за храна пъпките или корите им.

Снегът променя начина на хранене и на много хищници и особено на тези, които се хранят с дребни животни. През зимата осигуряването на прехраната им е свързано с допълнителни усилия. Например лисицата изравя мишевидните гризачи от снега, което изисква допълнителни физически усилия в сравнение с храненето и през лятото.

Снежната покривка в някои случаи променя и други биотични взаимоотношения. Трудностите по осигуряването на храна в някои случаи са свързани със създаване на сезонни симбиотични връзки. Относително слаби животни, които през лятото и преходните сезони намират храната си без трудности, през зимата се присъединяват към по-едри видове, които търсят храната си под снега. Някои птици стават постоянни обитатели на пасищата на северния елен, тъй като тези бозайници изравят храната си от снега. Известно е, че около хранилките на домашните животни през зимата се увеличава многократно количеството на птиците, които се хранят със същата храна.

Химичен състав на въздуха. Атмосферата се състои от 79,08% азот, 20,95% кислород и от водни пари, инертни и други газове, общият обем на които е около 1%. Този процентен състав практически не се променя до височина няколко десетки километра, поради което се приема, че еволюцията на организмите върху сушата е преминала в условията на постоянен химичен състав на атмосферата. Съдържащите се във въздуха други газове и аерозоли се означават като замърсители на атмосферата.

Без въздух, съответно без кислород, е невъзможен животът на растенията, аеробните микроорганизми и животните. В процеса на еволюцията си видовете са формирали специа-лизирани органи за дишане на атмосферен кислород. Въглеродният диоксид е необходим за фотосинтезата, осъществявана от автотрофните организми.

Съставът на въздуха като екологичен фактор е с ограничено значение, тъй като в природните екосистеми той е почти постоянен. Приема се, че при нормална активност животните загиват, когато количеството кислород спадне под 18%. В състояние на анабиоза и зимен сън при животните поносимостта към понижена концентрация на кислорода значително нараства. Според много изследователи при повишаване съдържанието на въглеродния диоксид до 1% обмяната на веществата се увеличава с 20%. Според други изследователи повишаването на концентрацията на този газ до 5% и дори до 10% за кратко време не уврежда живите организми. Повишеното съдържание на въглероден диоксид има косвено значение за съществуването на екосистемите върху сушата. В резултат на антропогенната дейност концентрацията на този газ се е повишила от 0,030 на 0,047%. При такава концентрация не може, да се говори за пряко отровно действие върху организмите, но поради парников ефект - намаляване на количеството топлина, излъчвана от земната повърхност в космоса, съществуват възможности за постепенно затопляне на земния климат (вж. Парников ефект).

В резултат от производствената дейност на човека върху все по-големи райони се разпространява замърсяването на атмосферата с инертен прах и с отровни газове, които водят до нарушаване или унищожаване на екосистемите.

Превръщането на неутрална газова молекула в йон, т.е. в молекула с положителен или отрицателен електрически заряд, се нарича аеройонизация. Разпространеният термин йонизация на въздуха не е съвсем правилен, тъй като въздухът е газова смес и не могат да съществуват йони на въздуха въобще. Обикновено това е смес от атомни и молекулярни йони, но и също така и от заредени твърди и течни аерозолни частици. На разпад са подложени предимно молекулите с по-малко енергия, най-вече молекулата на кислорода.

Към елементарните йони се присъединяват намиращите се във въздуха диполни молекули на водата и се образуват леки (нормални) йони (n+ и n-). Те съществуват кратко (до стотици секунди), движат се бързо, но се утаяват по-бавно. При вдишване се задържат добре в горните дихателни пътища.

Когато към леки аеройони се присъединят твърди или течни частици от атмосферния въздух (най-често водни капки, прахови и димни частици), се образуват тежки йони. Те се движат във въздушно течение по-бавно, утаяват се по-бързо, при вдишване достигат до алвеолите. След около 10-12 мин. йоните рекомбинират, настъпва йоноунищожение.

Показатели за йонизационното състояние на атмосферата са:

• 
  Степенна йонизация – брой йони в 1 cm3 въздух.
  
• 
  Коефициент на униполярност – отношението на положителните към отрицателните йони, съответно на леките и тежките. Количеството на йоните във въздуха зависи от географските и релефните особености на местността, радиоактивността на почвата, състоянието на времето, наличието на облачност и гръмотевични бури, замърсяването на въздуха и от други фактори.
  

За чистотата на атмосферния въздух може да се съди по коефициента на униполярност. Наличието на влага, въглероден диоксид, прах, дим и други замърсители увеличава броя на положителните йони, респ. величината на този коефициент.

Лечебните свойства на чистия въздух край планинските езера, хвойновите гори и по крайбрежието на топлите морета позволяват на хората да се излекуват без лекарства от много болести. Основателят на медицината Хипократ, наричал чистия въздух “пасище на живота” и препоръчвал на болните по-дълго да прекарват на свеж въздух. За съжаление съвременната цивилизация съкрати броя на такива достъпни и необходими кътчета на природата и направи човека заложник на затворените пространства – помещения, обществен транспорт и др. В тях човек прекарва  90% от своето време.

Съветите на великия целител Хипократ се оказаха верни. Действително, благодарение на научните изследвания на Чижевски  е установено, че въздуха в помещенията е биологично “мъртъв”, макар и да съдържа достатъчно кислород. Главна особеност на такъв “мъртъв” въздух се явява ниското съдържание на отрицателно заредени, йонизирани молекули на кислорода.

В природни условия  въздуха не само е поначало чист, защото отсъстват източници на замърсяване, но е и наситен  с отрицателно заредени, леки и подвижни молекули на кислорода. Тези молекули той нарекъл аеройони.  Източници на йонизация на атмосферният въздух се явяват слънчевите лъчи, атмосферно електричество (мълнии), статичното електричество на Земята, морските прибои и други природни фактори.

Съдържанието на отрицателно заредени йони на кислорода в местата, които отдавна привличат хората със своя лечебен въздух се оказва максимално   високо (от 10 000 до 100 000 в куб. см). И нещо повече, колкото е по-голямо съдържанието на леки отрицателни аеройони, толкова въздуха е по-чист и толкова по-малко има простудни, дихателни, нервни и други заболявания. Така бяха научно обосновани наблюденията на целителя от древността.

Механизмът на действие на аеройонизацията не е изучен достатъчно. Установено е, че при преминаване през дихателните пътища аеройоните отдават своя заряд. По-новите данни оспорват, че аеройоните достигат алвеолите и могат да осъществят обмен на заряди, който е в основата на споменатите хипотези. Вероятно действието на аеройоните се определя от повърхностния електрически заряд, който влияе върху характера и степента на реакциите.

Като цяло отрицателните йони действат стимулиращо и тонизиращо – намаляват умората, повишават възбудимостта на мускулната тъкан и на кожните рецептори, подобряват съня, отстраняват някои смущения във вегетативната нервна система, учестяват ритъма на мозъчните биотокове. Тези йони спомагат за нормализиране на артериалното кръвно налягане и увеличаване на киселинността на стомашния сок.

Въздухът в градовете и особено в жилищните помещения се различава по чистота, по степен на йонизация на кислорода, по съдържание на прах, битови алергени и вредни газове и микроби. Проветряването или кондиционирането не решават проблема, защото при попадане в помещенията, атмосферният въздух бързо се де йонизира, загубва полезния отрицателен заряд на кислорода и се превръща в “мъртъв”. Ситуацията се усложнява от това , че под влиянието на битовите електрически прибори, компютри и телевизори, въздухът се насища с положително заредени, вредни за здравето йони. Такова обратно презареждане на въздуха е пагубно за човека, животните и растенията. Възниква своеобразен йонен дефицит, който подобно на липсата на витамини, снижава работоспособността и устойчивостта към инфекции и  стрес.

С прости средства А. Л. Чижевски убедително доказва, че дейонизирания и положително йонизиран въздух, необратимо развива процесите на саморазрушение и стареене на клетките и целия човешки организъм. Съвременната медицина потвърждава изведените от гениалния учен данни за значително подобряване състоянието на болните, страдащи от бронхиална астма, язва, заболявания на опорно-двигателния апарат (остеохондроза)  в условие с повишено съдържание на отрицателни аеройони.

Единствен достъпен начин за съхраняване на нормална  йонизация на въздуха в помещенията се явява разработеният от Чижевски способ за изкуствена електрическа йонизация с помощта на така  наречения "тих" разряд. Такъв прибор - йонизатор на въздуха, позволява приближаване състава на въздуха в помещенията до условията в природните курорти. Снижавайки съдържанието на вредния прах, алергени и микроби, които под въздействието на отрицателните заряди падат на повърхността, връщайки на въздуха отречената благотворна сила на кислорода.

Изкуствената йонизация на въздуха с йонизатор не е модно увлечение, а жизнена необходимост, изисквания на санитарно-хигиените норми. Във въздуха на помещенията е задължително постоянно съдържание от 600 до 50 000 отрицателни аеройона при минимум положителни. Измерванията на фактическото съдържание на аеройони в жилищните помещения, аудитории, класни стаи и други места за постоянно пребиване на хора показва, че количеството на отрицателни аеройони не превишава 200-300 в куб. см, а в същото време  количество положителните аеройони нараства до вредно за здравето ниво. При включване на йонизатор на въздуха показателят отрицателна йонизация бързо се възстановява. При пребиваване в помещение с площ 15-20 кв. м. в течение на 2-8 ч. се обезпечава профилактичен ефект от неблагоприятното въздействие на компютрите, телевизорите, съвременните битови прибори. Профилактичен режим е показен за всички здрави хора, особено заетите с напрегнат умствен труд пред компютъра, хора с малкоподвижен режим на живот.

При подбран режим на работа и тип йонизатор на въздуха е възможно лечебно въздействие върху организма, подобрени функции на дишането и сърдечно - съдовата дейност, както и нормализиране на тонуса на нервната система. Лечебни сеанси - аеройонотерапия е необходима: при заболяване на горните дихателни пътища (простудни заболявания), лек (бронхит, бронхиална астма), сърдечносъдови заболявания (вегетосъдова дистония, ишемическо заболяване на сърцето, артериална хипертония, разширени вени, тромбофлебит). Йонизаторът на въздуха помага при заболяване на нервната система (невралгии, неврози), психо-емоционални разстройства (безсъница, нощна енуреза, психоастенически синдром и др.)

Изкуствената аеройонизация се използва и като терапевтичен фактор в комплекса от лечебни средства. Има много данни за благотворното й действие при трофични язви, дерматози, атеросклероза, хипертонична болест, бронхиална астма, хронични гастрити, начална форма на язвена болест, хроничен ревматичен полиартрит, неврастения, белодробна туберкулоза, безсъние, преумора и др.

Най-много и най-системни проучвания върху биологичното действие на йонизираните атоми на кислорода на въздуха са проведени при бозайниците и птиците. Леките отрицателни йони на кислорода са с най-силно изразено благоприятно въздействие върху бозайниците и птиците. Натрупаният опит показва, че отрицателните аеройони подобряват общото състояние на организма, стимулират растежа, подобряват апетита и оползотворяването на хранителните вещества, активират обменните процеси, повишават белодробния газообмен, окислително-редукционните процеси в организма и активността на някои ензими, свързани с анаболизма. Отрицателните леки аеройони допринасят за повишаване количеството на хемоглобина и нормализиране броя на еритроцитите и левкоцитите на кръвта, за повишаване на защитните функции на организма и устойчивостта му към заболявания. Доказано е, че в резултат на въздействието на леки отрицателни аеройони се засилва действието на щитовидната и надбъбречната жлеза. Повишеното съдържание на леки отрицателни йони на кислорода въздейства благоприятно върху централната нервна система, като се установява намаляване на умората, повишаване възбудимостта на мускулната тъкан на кожните рецептори.

При хигиенната оценка на този фактор следва да се отбележи, че аеройонизацията може да служи не само като показател на замърсяването на въздуха, но и като средство за неговото очистване. Използването на аеройонизатори значително понижава концентрацията на праха и намалява бактериалната замърсеност на въздуха. Аеройонизацията е особено целесъобразна в помещения с кондициониране на въздуха, тъй като той при обработката се дейонизира.

При опити в климатични камери е установено, че въздушните йони намаляват запрашеността на въздуха от 3 до 8 пъти, а микробното замърсяване - от 2 до 4 пъти. Установено е, че растения с висока йонизираща способност (бяла акация, дъб, обикновена ела, бор, върба, лайка и др.) пречистват въздуха от прах и микроорганизми, което дава основание да се приеме, че в естествените екосистеми промяната в концентрацията на аеройони намалява микробното замърсяване на въздуха и оказва въздействие върху биологичните взаимоотношения.