Проф. Байко Димитров Байков, д н. Основи на екологията ІІ допълнено и преработено издание София Съдържание

Съвременната дефиниция за екологична катастрофа е: екстремална геофизич­на ситуация или неразумна човешка дейност, при която неблагоприятните за живите организми условия и възникналите поразяващи фактори предизвикват стихийни бедствия, които са причина за неблагоприятни социално-икономически последици, за унищожаване на хора, животни и растения, както и на културно наследство, и тези промени са необратими.

Екологичните катастрофи са природни и антропогенни. Природните екологич­ни катастрофи са толкова значим фактор в човешката история и битие, че са обект както на задълбочени теоретични изследвания, така и на научноприложна дей­ност. Науката за природните катастрофи, интердисциплинарната наука дизест-рология (от О18а81;ег = катастрофа), засега не разполага с обективни методи за преценка на размерите и щетите от досегашни екологични катастрофи, което не дава възможност да бъдат установени обективните закономерности за тяхното възникване и за разработване и прилагане на реални програми за тяхното предот­вратяване. Засега са формирани единни принципи за преценка на щетите от еко­логичните катастрофи, като се използват два критерия: брой на загиналите С и размери на щетите О. Разработени са математически методи за определяне на С и О, но като принцип следва да се приеме средното съотношение О/С = 0,1 млн. долара на 1 жертва. Това съотношение обаче не е постоянно и зависи от характера на екологичната катастрофа и от икономическото развитие на съответния регион. По данни на Шебалин (1985) при земетресенията през ХХ в. загубите на 1 загинал са, както следва: за САЩ - 850000 $, за Югославия - 130000 $, за Иран - 1000$.

Съотношението О/С зависи и от характера на екологичната катастрофа - нап­ример при ураганите и наводненията, катастрофи, които относително по-бавно протичат, поради което много хора успяват да се спасят съотношението О/С ва­рира от 5 - 10 млн. $ на 1 загинал в САЩ до 50 - 50000 $ на 1 загинал в Югоизточна Азия.

При преценка на ролята на екологичните катастрофи в еволюцията на биосферата пледва да се има предвид Принципа на екологичния удар (Реймерс, 1995), съгласно който всяка глобална или природно-антропогенна катастрофа винаги е причина за съществени промени в еволюцията, които са прогресивни за биосфе­рата (адаптират нейните биологични системи към новите условия) но невинаги са полезни за обществото. Например космическата катастрофа преди 65 млн. години е предизвикала измирането на голям брой видове животни и взрив във формирането на нови видове. Приема се, че поради унищожаването на много видове в резултат на човешката дейност се създават условия за поява и разпрос­транение на екзотични заразни болести (СПИН, левкоза по животните и др.).

Антропогенните екологични катастрофи са последица от неразумната човешка дейност. Те са локални и регионални.

Екологични катастрофи от войните.
Тук ще акцентираме върху тези екологични катастрофи. Основанията за това са няколко. Вернадски сравнява разрушаващото действие по време на Първата и Втората световна война с най-мощните геологични процеси. Военната техника сега е в състояние да унищожи цялото човечество и да върне еволюцията на биосферата няколко милиарда години назад. Съвременният етап се характеризира с реална опасност от военен конфликт по­ради крайни националистични или религиозни идеи - например ислямския фундаментализъм. Днешният ден е тревожен за човечеството - производството и продажбата на ядрено, химично и бактериологично оръжие стават все по-достъпни като технологии на производство и все по-трудно контролируеми, тъй като представляват интерес за много страни. Представлява опасност за цивилното население производството и съхранението на ядрено, химично и биологично оръжие. Само от 12 арсенала на САЩ през периода 1967 - 1980 г. е имало повече от хиляда реални опасности, свързани с използването на ядрени материали. Стресът при военнослужущите, намиращи се в бойна готовност, създава риск за непред­сказуема употреба на оръжия за масово унищожение.

Основание за тревога са и проведените опити с ядрено оръжие през 1998 г. в нови ядрени държави: Индия и Пакистан.

От 11 септември 2001 г светът живее в свят на насилие от терористични актове, които започнаха с незапомнени мащаби и все по-активни заплахи не само за САЩ, но практически и за всякка друга страна на света.

Не трябва да се подценява и социалната цена, свързана по същество с подго­товката на военен апокалипсис: военните разходи са 6 % от общия световен национален продукт. От всички антропогенни катастрофи в биосферата войните са най-мощният разрушителен фактор. За съжаление войните са постоянен спътник на човешкото общество. Според Библията началото на кошмара за човечеството, известен като войни, е започнал от Самсон, който пуснал 300 лисици със запалени опашки да изгорят градините и полетата на филистимляните. От 1496 г. пр. н. е. до 1861 г. хората са воювали 3130 г. и са живели в мир само 227 г. Между 1900 и 1938 г. е имало 24 войни, а от 1946 до 1979 г. - 130 войни (Изследвания на Института ЦЕРН,1981).

Изследванията показват, че постоянно нараства броят на жертвите от войните, както и на човешките ресурси, необходими за тяхното провеждане. По време на Наполеоновите войни са загинали 3,7 млн. души, през Първата световна война

- 10 млн., през Втората световна война - 55 млн., а във всички войни на XX в.

- 100 млн. души.

По време на Първата световна война са воювали общо 73,5 млн., по време на Втората световна война - 110 млн., а сега на военна служба са 26 млн., като във военното производство са заети допълнително около 100 млн. души.

Значително е нараствала и територията, върху която са се водили военни действия. Първата световна война се е водила върху площ 200 хил. км2 на евро­пейския континент, а Втората световна война е обхванала 3,3 млн. км2. Освен това през Втората световна война Япония е заграбила около 7 млн. км2 с насе­ление 500 млн. души.

Стремително нарастваразрушителната сила на оръжията и запасите от средства за унищожаване на живота на нашата планета. САЩ са използвали през Втората световна война 7,7 млн. т взривни вещества (тротилов еквивалент), по време на войната в Корея - 2,6 млн.т, а във Виетнам (през периода 1965 - 1973 г.)- 14,3 млн. т По време на десетгодишното „ограничено присъствие" на съветски военен контингент в Афганистан са хвърлени над 1 млн бомби, някои от които с маса 9 тона. През 1976 г. запасите от ядрено оръжие достигнаха 15 т тротилов еквивалент на всеки човек на планетата. По данни на сп. „Шпигел" в момента САЩ имат на склад 3 млн. бомби, мини и снаряди за химична война, които съдържат 150 хил. I нервнопаралитичен газ.

В резултат на войните се променя ландшафтът. Освен зоната на непосредствени разрушения при водене на военните действия, големи територии биват заети с военни укрепления и други съоръжения, необходими за военните действия. Например в района на Курск през 1943 г. са били създадени повече от 5 хил. км траншеи, дълбочината на отбраната е достигнала 300 км и върху земята са паднали около 400 хил. мини и снаряди.

Воденето на войни е съпроводено с унищожаване на горите. По време на Втората световна война на територията на СССР са изсечени или повредени повече от 20 млн. ха гори. По време на войната във Виетнам са унищожени 568 хил. ха гори, значително са повредени 5,6 млн. ха и унищожени 363,8 хил. ха селскостопански култури.

Растителността се унищожава не само в резултат на военните действия, но и поради хищническата експлоатация на растителните суровини в окупираните райони. По време на Втората световна война немците масово са изсичали горите в окупираните територии, включително и горите от парковете и резерватите.

Неблагоприятните последици върху флората се дължат и на факта, че по време на войни гладуващото население е принудено да използва за храна нетрадиционни хранителни източници както от растителен, така и от животински произход.

По време на войни значително се активира придвижването на хора и техника. По такъв начин се създават предпоставки за преустройство на характерните растителни съобщества в резултат на внасянето на различни растения.

Разрушаването и преустройството на растителните съобщества има неблагоприятни последици за цялата екосистема. Намалява или се променя качествено фитомасата, което е причина за ограничаване и на растителноядните животни. Намаленият им брой довежда до намаляване и на броя на вторичните биопотребители. Броят на животните по време на война се ограничава значително и поради унищожаването им по време на военните действия или в резултат на неконтро­лирания лов в окупираните райони.

Военните действия са причина за ликвидиране на антропогенните екосистеми, в които се осъществява селскостопанското производство (агроценозите). На територията на СССР за четирите военни години са унищожени 505 хил. ха овощни градини, 153 хил. ха лозя. През този период са унищожени (в млн. бройки): говеда - 17; коне - 7; свине - 20; овце и кози - 27. Само в една от провинциите на Южен Виетнам (Нгиабин) през 1960 г. броят на кокосовите палми е бил 3 млн., а след приключване на американската агресия е спаднал на 0,5 млн.

По време на войните поради унищожаването на агроценозите и поради окупирането на територии се променя мястото на култивиране на определени селскостопански растения. В окупираната територия на СССР до Втората световна война се е произвеждало 39 % от цялото количество зърнени храни и 84 % от захарта. След окупацията е започнало интензивно селскостопанско производство на тези култури в източните райони, което е нарушило растителните съобщества в екосистемите на тези райони и предизвикало нови, непознати болести по рас­тенията.

В резултат на военните действия се нарушава естественият строеж на почвата. По време на Втората световна война само от взривовете са преместени 350 млн. т³ почва, а по време на американската агресия във Виетнам, Камбоджа и Лаос - 2947 млн. т³. Освен това по време на войни се променя и структурата, и целостта на почвата поради изграждането на отбранителни съоръжения в земята. Всичко това, както и интензивното унищожаване на горите, е причина за активиране на ерозията на почвата.

При водене на войни в екосистемите се внасят много несвойствени компоненти. При използване на конвенционални оръжия в почвата остават много невз-ривени снаряди, бомби и мини. В СССР след Втората световна война са обезвре­дени повече от 1 млн. невзривени снаряди, 222 хил. бомби, 300 хил. мини. Във Виетнам след приключване на войната са останали над 2 млн. невзривени снаряди и 400 хил. бомби. По време на войни почвата се замърсява с голямо количество метал. Опасност за съществуването на биоценозите е натрупването на олово в определени райони. В СССР са установени райони, в които концентрацията на оловни соли е многократно по-висока, отколкото в незасегнатите от военните действия територии и това високо съдържание на олово представлява опасност за последните звена от екологичната хранителна верига, между които е и човекът. Неблагоприятно е въздействието и на натрупваното органично вещество по време

на военните действия, което може да промени в различна степен кръговрата на химичните елементи в екосистемите.

Войните са пречка за провеждане на дезинфекционни и дезинсекционни мероприятия, както и на плановите профилактични мероприятия по хората и селскос­топанските животни, в резултат на което възникват тежки епидемии и епизоотии. Например в руската армия през периода 1914 - 1917 г. от тиф са заболели 21093 души. През 1918 - 1933 г. това заболяване обхваща 25 млн. души и при 10 % от тях завършва със смърт. Поради нередовното провеждане на дератизационни мероприятия по време на Втората световна война и масовото разпространение на гризачите се стига до тежки епидемии от туларемия при хората. По време на Втората световна война поради невъзможност да се спазват профилактичните мерки конете от българската армия заболяха от сап - тежко заразно заболяване, което се предава и на хората, и при тях е със смъртоносен изход. С болните коне заболяването бе внесено в България и нанесе значителни щети на селското сто­панство, тъй като всички болни животни бяха унищожени.

По време на война се нарушават резерватите в окупираните територии и голяма част от животните в тях се унищожават. По време на Втората световна война е прекратена дейността на Лапландския резерват, опустошен е резерватът Аскания-Нова, като са убити всичките зубри. През Първата световна война в резервата „Беловежка гора" са били унищожени живеещите там 727 зубъра.

Военните действия значителноувреждат и водните екосистеми. В резултат на разрушителното действие на бомбите, снарядите и мините се разрушават много язовири, променя се структурата и на други вътрешни водоеми, което е свързано с унищожаване или значително намаляване на видовете, които образуват биоценозите в тях. В много случаи се променя водният режим в районите на военните действия. По време на Втората световна война в окопите, ямите и в основите на разрушените здания са се появили множество малки водоеми, които след това са се превърнали в развъдни биотопи на ларвите на комарите - преносители на маларията. След войната във Виетнам са останали около 26 млн. ями от бомби и снаряди, които се напълнили с подпочвени води.

По време на войната във Виетнам американските агресори са използвали повече от 100 хил. т хербициди и дефолианти. Прилагани са следните препарати:

1. 2,4-Д, който представлява 2,4-Д (50-дихлорфенолоцетна киселина).

2. 2,4,5-Т, който представлява 2,4,5-Т (30-фенолоцетна киселина). Характер­но за това вещество е, че съдържа като примес 2,3,7,8-тетрахлордибензо-п-диоксин (диоксин, ТХДД).

3. Пиклорам, съдържащ арсен препарат.

4. Диметиларсенилкакодилова киселина.

Тези препарати са прилагани като три смеси: оранжева смес (съдържаща 2,4 Д и 2,4,5-Т); бяла смес (съдържаща 2,5 Д и пиклорам) и синя смес (съдържаща диметиларсенилкакодилова киселина).

През периода 1961-1970 г. американските агресори са използвали над 44 млн. т оранжева смес, 20 млн. т бяла смес и 8 млн. т синя смес.

Голямо е количеството на разпръснатия диоксин - препарат, който е една от най-силните и най-коварните отрови, които са известни. Той се отличава с извънредно висока токсичност при еднократно въвеждане в организма, способен е да се натрупва при вкарване в извънредно ниски концентрации и по такъв начин да достигне до токсично равнище при сублетални дози (които не довеждат до клинично изразено заболяване), уврежда организма на човека и на висшите животни, като предизвиква канцерогенно, тератогенно, ембриотоксично и мутагенно дейс­твие дори при минимални концентрации.

Токсичното действие на диоксина, дълготрайните последици от неговото при­лагане са били известни в САЩ още през 30-те години. След това многократно са били описани (от края на 40-те години) заболявания, предизвикани от 2,4,5-Т, съдържащ диоксин. Всичко това показва, че в никакъв случай не може да се приеме, че американските агресори не са знаели екологичните последици при използването на това изключително отровно съединение. По време на американската агресия във Виетнам са разпръснати над 180 кг диоксин. По данни на Фокин (1983) и на други изследователи това количество е не по-малко от 500-600 кг. Освен това при конкретните условия на провеждане на екологичната война (из­ползване на напалм и други запалителни бомби, при което се опожаряват райони), е възможно вторично образуване на диоксин от предиоксини, които се съдържат в използваните химически препарати. Поради това е напълно възможно по време на войната да са използвани не по-малко от 1000 кг диоксин.

С такава последователност са унищожени и създавани в продължение на столетия агроценози и мангрови гори. Проучванията, проведени от виетнамски, съветски, американски, английски и други еколози показват, че с химически отрови са третирани 43 % от площите на горите и 44 % от площите със селскостопански култури на територията на Южен Виетнам. Особено тежки са екологичните последици от унищожаването на мангровите гори. За разлика от горите на сушата, те се развиват върху солена, бедна на кислород почва, която ежедневно се облива от океанска вода при приливите. При тези необикновени условия са се формирали уникални горски екосистеми. Те са не само изключително богат източник на дървесина и обогатяват атмосферата с кислород, но и ежегодно отвоюват от океана хиляди хектара земя. Освен това мангровите съобщества са сигурен щит и срещу водната ерозия. Екологичната война е унищожила или сериозно увредила мангровите гори в устията на големите реки и особено в естуарните устия на р. Меконг и Сайгон, където са унищожени напълно. Общата площ на ликвидираните в резултат на екологичната война мангрови съобщества е 15 100 ха.

В резултат на унищожаването на наземната и почвената флора и фауна са се разкъсали биогеохимичните цикли на химичните елементи. Това разкъсване е на равнището на биопроизводителите (поради унищожаване на фотосинтезиращите видове), на първичните, вторичните и третичните биопотребители (поради директното токсично въздействие върху представителите на фауната и тяхното унищожаване или миграция в резултат на липса на хранителни ресурси и промени в жизнената им среда), както и на равнището на биоразградителите (поради замърсяването на почвата с отрови и унищожаването на почвените биоценози). В резултат на нарушения кръговрат на биогенните химични елементи и много актив­ната водна ерозия са се променили физичните и химичните свойства на почвата. Тя се е превърнала в „лунна пустиня", която е неподходяща за отглеждане на горски или селскостопански култури. Големи площи са засолени, променен е елементният състав и рН, хумусният компонент почти липсва. Съдържанието на диоксин в почвата все още е високо.

Съдбоносни и трудни за прогнозиране са късните последици от екологичната война. Проведените през 1983 г. изследвания показват, че възстановяването на природните екосистеми е много бавно. На мястото на вечнозелените тропически гори растат саванни треви и ниски храсти. Особено разпространена е т. нар. Слонска трева (която местното население нарича Американска трева), която през сухия сезон се самозапалва и по такъв начин унищожава и без това оскъдната флора и фауна. Животните са с 1/3 до 2/3 по-малко в сравнение с периода преди започване на войната. В засегнатите райони представители на фауната със сто­панско значение не се срещат. Разрушаването на биоценозите е предизвикало промени в утвърденото в продължение на столетия равновесие между видовете, поради което е започнало интензивно развитие на паразитиращи насекоми и гризачи, е довело до масово избухване на заболявания по хората и селскостопанските животни от смъртоносни болести като чума, малария, хеморагична треска и др. На мястото на мангровите гори се откриват безплодни пустини с напукана, лишена от живот почва, плодородният слой на която е отмит в резултат на водната ерозия.

Поради невъзможността да се възстановят биоценозите в резултат на нарушения кръговрат на биогенните химични елементи, ерозията на почвата и наличието на химически отрови в нея, продължават да се влошават физикохимичните свойства на почвата. Особено неблагоприятно е, че все още се открива диоксин. Като се има предвид, че това високотоксично съединение се натрупва по екологичната хранителна верига, то представлява реална опасност за крайните звена на тази верига, между които е и човекът, като е възможен токсичен, канцерогенен и тератогенен ефект.

Досега опитите при активно въздействие на антропогенните фактори да се възстановят унищожените от войната горски екосистеми не са дали очаквания резултат.

Унищожаването на горите значително е променило климатичните условия и хидрологичния режим на тези територии. Водната ерозия и наличието на остатъч­ни количества диоксин, както и променените физикохимични свойства на почвата са пречка за възстановяването на високопродуктивни широколистни тропически гори. Освен това неблагоприятно въздействие оказват и променените биотични взаимоотношения в тези екосистеми. След унищожаването на горите са се създали условия за интензивно развитие на светлолюбиви видове, като по долините на потоците и малките реки интензивно се развива бамбукът и никакви агротехни­чески мероприятия (освен опожаряването) не са в състояние да ограничат него­вата популация. Независимо от съществуващите трудности целенасочената чо­вешка дейност е единствената възможност за възстановяване на унищожените от войните екосистеми, тъй като е доказано, че за тяхното естествено възстановяване ще бъде необходимо повече от едно столетие, а за някои от най-тежко пострада­лите, разположени върху наклонени терени, е проблематично дали въобще ще могат да се превърнат във високопродуктивни източници на дървесина и на други блага за виетнамския народ.

Когато се прави анализ на екологичните последици от военната агресия във Виетнам, не трябва да се изключва прякото и косвено неблагоприятно въздействие върху хората. Както бе посочено, използваните във войната химически отрови са с висока токсичност за хората. Освен изключително токсичният диоксин, който се съдържа като примес в 2,4,5-Т, и останалите химически отрови са имали неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм. Много от тези неблагоприятни въздействия не са проучени напълно. Оуен (1981) посочва, че при анаеробни условия, каквито преобладават в оризовите полета, е възможно да се повиши концентрацията на бързо разграждащите се при наличие на кислород препарати 2,3-Д и 2,4,5,-Т, които в безкислородна среда се натрупват в тези уникални агроценози и повишеното им съдържание променя биохимизма на растителните клетки. Този променен биохимизъм е свързан с активно натрупване на азот под фор­мата на нитрати. При използване на такива растения за храна е възможно хората да заболеят от метхемоглобинемия, която може да има смъртен изход особено при децата.

Косвените последици за хората от екологичната война са многобройни и не напълно проучени. Преди всичко в резултат на агресията срещу природата е за­почнала масова миграция на населението от районите, в които е употребено еко­логично оръжие, към големите центрове. Това е свързано с редица проблеми по осигуряването на прехраната, здравеопазването, осигуряването на жилища, отстраняването на отпадъците и т. н. на многократно нарасналото население.

Пример на екологична война е агресията на Ирак срещу Кувейт. Запалени са над 800 петролни кладенци и са създадени огромни езера от суров нефт. Целта е била да се предизвика глобална екологична криза. Подобно на ядрената нощ, описана в сценариите за световен ядрен конфликт се очаквало димът и саждите да предизвикат прекъсване на слънчевото греене, което ще бъде последвано от намаляване на температурата до смъртоности за растения и животни стойности, а нефтените езера са били предназначени за замърсяване на Световния океан до степен на екологична катастрофа. За щастие тези намерения не можаха да се реализират.

Трагичният летопис на използването на бойни отровни вещества за военни цели срещу човека и природата започва от времето на древните спартанци, които изгаряли сяра, а китайците - арсен и образуващите се отровни газове били мощно оръжие срещу неприятелите. През годините на Първата световна война от отравяния с бойни отровни вещества са пострадали 1,3 млн. войници, като 91 хил. от тях са загинали. Сега тези оръжия са по-усъвършенствани и много по-опасни не само за човека, но и за биосферата. За екологичните последици от използването на химично оръжие може да се съди по факта, че нервнопаралитичните газове от тип „УХ" убиват всички живи организми, които имат централна нервна система. Смъртоносната доза на „УХ" за човека е 0,4 мг, като смъртта се причинява от парализа на дишането. С оглед преценка на неблагоприятното въздействие върху живото вещество на съвременните бойни отровни вещества следва да се посочи, че 1л „УХ" е достатъчен да убие 1 млн. души и смъртоносно да нарани още толкова. При температура 15°С и лек вятър този газ се разсейва в продължение от 15 мин. до 4 часа, поради което смъртоносната отрова се разпространява на огромни разстояния от мястото на нейното прилагане. При тази температура токсичният газ запазва свойствата си в продължение от 3 до 21 денонощия и според експерти за този продължителен период всички чувствителни към неговото въздействие животни ще загинат.

Установено е, че някои от сега използваните като химично оръжие отровни вещества имат универсално действие - те въздействат върху ензимните системи както на животинските, така и на растителните клетки и след тяхното приложе­ние би се стигнало до окончателно унищожаване на всички живи организми на огромни територии.

Енергията, освобождаваща се при ядрения взрив, се разпределя, както следва: ударна вълна (приблизително 50 %), светлинно и топлинно излъчване (под 30 %) и йонизираща радиация (която включва само няколко процента от енергията на взрива). Характерно е, че по-голямата част от енергията се отделя през първата минута на ядрения взрив във вид на кинетична енергия на т. нар. мигновени неутрони и гама-кванти, които се поглъщат от парчетата, останали от бомбата, от околния въздух, от растителността и от почвата. Поради това енергията на радиоактивните продукти, които замърсяват екосистемите в близост до ядрения взрив, е само неколкостотин от процента от енергията на взрива. Независимо от това екологичните последици са значителни и дълготрайни.

Проучванията показват, че радиацията, която е резултат от мигновеното излъчване в непосредствена близост до епицентъра на взрив с мощност 1 Мт, се измерва с величини от порядъка на стотици хиляди и милиони рада. Това излъчване като поразяващ фактор не играе доминираща роля. Зоната на смъртоносно лъчево поражение на човека, висшите животни и някои видове растения е ограничена в окръжност с радиус 1-2 км, докато ударната вълна предизвиква унищожаващи всичко живо разрушения в кръг с радиус 7-10 км, като останалите по някаква случайност на тази територия живи растения или животни след това стават жертви на пожарите. Радиоактивното замърсяване на местността с продукти от ядрения взрив обхваща значително по-голяма територия - например при взрив на бомба с мощност 1 Мт при наземен взрив територията, ограничена с изолинията на доза 1000 рада, достига 1000 км2. Екологичните последици се определят не само от територията, върху която се разпространяват радиоактив­ните замърсители, но и от времето, през което те въздействат върху живото ве­щество. От 110 най-важни продукти на ядрения взрив около 80 имат период на полуразпад повече от 1 час, като този период за радиоактивния въглерод (¹⁴С) е 5570 г.

Ето какви са екологичните последици при избухване на атомна бомба с мощност, подобна на използваните в бомбардировките над Хирошима и Нагасаки. Данните са взети от доклада на комисията по въпросите на разоръжаването и безопасността под ръководството на Улоф Палме. В раздел III на този доклад „Последствия от войната" се посочва, че първата проява на ядрения взрив в атмосферата е бялата ослепителна светлина с такава яркост, че може да ослепи всички на растояние много километри. Убива обаче не светлината, а топлинното излъчване. Светлината и топлината се излъчват от т. нар. „огнено кълбо", което се появява при ядрения взрив. Огненото кълбо представлява въздушни маси, които са нагрети до температура 10 млн. градуса и които са наситени с продукти от ядрения разпад. Всяко живо същество, което е извън укритията на разстояние 2 км от огненото кълбо, ще загине веднага от топлинното въздействие.

Няколко секунди след началото на светлинното и топлинното излъчване следва ударната вълна. Тя се съпровожда със силен гръм и ураганен вятър, който събаря постройките, изкоренява дърветата, унищожава всичко живо по пътя си на големи разстояния. Като се разширява на височина, огненото кълбо постепенно се охлажда и се превръща в огромен облак, увличащ след себе си стълб от прах и дим. Неговата радиоактивност ще бъде толкова висока, че ще унищожи всички живи организми, които са оцелели след топлинното излъчване и ударната вълна.

Ако взривът е на малка височина от земната повърхност, неговото непосредствено въздействие ще бъде още по-силно, тъй като във въздуха ще бъдат вдигнати хиляди тона заразена земя със смъртоносно равнище на радиация, която ще се разсее на огромни разстояния. Независимо от това, че смъртоносното равнище на радиацията в мястото на взрива се запазва относително непродължително време, опасните за човешкото здраве радиоактивни вещества могат да бъдат пренесени чрез въздушните течения на огромни разстояния и в продължение на много седмици и месеци ще представляват радиоактивна опасност за обитателите на големи територии. Даже след няколко десетилетия ще се запази опасността от поява на ракови заболявания и генетични дефекти в резултат на радиоактивното заразяване.

Това са т. нар. преки последици от ядрения взрив. Те водят след себе си многобройни и с всестранно въздействие върху човека и живата природа вторични последици. Една от най-значимите от екологично гледище е избухването на пожари. Те са резултат не само от високите температури, получаващи се при ядрения взрив, но и от разрушените газопроводи и нефтопроводи, електрически мрежи и др. В редица прогнози се посочва, че в някои случаи предизвиканите при ядрената катастрофа пожари ще имат фронтален характер и ще се превърнат в разпространяващ се на огромна площ огнен вал, който ще продължава да бушува дотогава, докато има какво да гори.

Предполага се, че ще възникнат и други вторични последици със съдбоносно екологично значение. От взривната вълна ще бъдат разкъсани язовирните стени и изкуствените водоеми, които ще предизвикат тежки наводнения. Разрушаването на канализационните системи и водопроводните мрежи ще стане причина за тежки масови заболявания по хората и животните.

Значително по-страшни за човека и биосферата са последиците от глобален ядрен конфликт. Експерти от СЗО са установили, че при обща мощност на употребените ядрени заряди 5000 Мт 1 млрд. човека веднага ще загинат и още толкова ще бъдат тежко (в повечето случаи и смъртоносно) ранени. Следователно при глобален ядрен конфликт и употреба на ядрено оръжие с такава мощност половината от населението на планетата ще стане жертва на войната. Ако се приеме хипотезата, че театърът на бъдещата война ще бъдат страните от северното полукълбо, всички представители на вида Хомо сапиенс ще изчезнат, земята ще бъде обхваната от огромен облак от дим и прах с общо тегло 255 млн. т и най-малко върху половината от територията ще настъпи зима, която ще продължи много месеци при температура - 40°С. Растителността напълно ще загине, по-голямата част от животните ще станат жертва на студа. След това ще последват още по-съдбоносни за съществуването на биосферата екологични последици. Унищожа­ването на растителността, на единственото звено на екологичната хранителна верига, което пряко оползотворява слънчевата енергия, като я акумулира под формата на химична енергия на сложните органични съединения, ще бъде причина за цялостно унищожаване на живота, тъй като ще бъде ликвидирано пусковото звено, което осигурява с енергия всички останали организми, образуващи формираното в продължение на хилядолетия единство на живота.

Съществуват и други проучвания, които показват, че екологичните последици при глобален ядрен конфликт са многостранни и пагубни за биосферата. На основата на анализ на натрупаната информация по проблема се приема, че при световен ядрен конфликт ще бъдат взривени термоядрени и атомни бомби с обща мощност 10000 Мт (което се равнява на половин млн. бомби от използваните над Хирошима), пожарите ще обхванат огромни площи, като се очаква да бъдат изпепелени минимум 1 млн. км² гори. Предполага се, че пожарите ще стихнат само месец след ядрените взривове, но екологичните им последици ще бъдат продължителни не само поради това, че ще бъдат унищожени основните произ­водители на кислород на планетата, при което ще се наруши балансът между кислорода и въглеродния двуокис, но и поради огромното количество сажди, въг­лероден окис, въглероден диоксид, които ще се отделят при пожарите.

В резултат на ядрените взривове в атмосферата ще се отделят огромно количество азотни окиси. Доказано е, че на всеки мегатон мощност ще се получат 5 хил. т азотни окиси или при ядрен конфликт с обща мощност 10 000 Мт тяхното количество ще достигне 50 млн.тI. Азотните окиси, високата температура и радиоактивните лъчения ще станат причина за пагубни последици за всяко живо същество, живеещо върху сушата на нашата планета, тъй като ще предизвикат разрушаването на озоновия екран на атмосферата, който е щит срещу смъртоносно въздействащите върху всички живи организми ултравиолетови лъчи с малка дъл­жина на вълната. Изчисленията показват, че при взрив с мощност 1 Мт могат да бъдат унищожени 5-10 млн. Iтозон. Тъй като озонът в атмосферата е около 4 млрд. т, може да се приеме, че 10000 Мт при взривяването си ще бъдат достатъчни за унищожаване неколкократно на озоновия слой. Това ще предизвика унищожаване на живота на сушата от смъртоносно действащите ултравиолетови лъчи с дължина на вълната под 280 нм.

Проведени са проучвания и върху екологичните последици от ядрените взривове във водните екосистеми. При взривяване само на 1 ядрена бомба с мощност 1 Мт въздействието на ударната вълна ще бъде смъртоносно за всички водни обитатели, намиращи се на огромна територия, представляваща кръг с радиус 13100 м от епицентъра на взрива, което се равнява на площ 54300 ха, или обем 9,51. 1012 м³. Независимо от събраните данни въздействието на различните видове оръжия върху живото вещество не е достатъчно проучено. Дългосрочните изменения върху организмите, популациите и екосистемите могат да имат по-сериозни последици в сравнение с краткотрайните. Освен това екологичните последици трябва да се преценяват, като се има предвид не изолираното въздействие на отделните фактори, а тяхното съвместно неблагоприятно влияние върху биосферата.

Съвременният арсенал на Марс включва и използване на биологично оръжие. Според експертите на НАТО (1996) биологичната война включва използване на биологични агенти (микроорганизми или техни токсини), предизвикващи заболявания по хората, животните или растенията, както и увреждане на материалната база. Биологично оръжие е използвано ограничено през Втората световна война, както и по време на войната във Виетнам. През Втората световна война японците са произвеждали биологично оръжие в Манджурия. Харбинската лаборатория е осигурявала на всеки 3-4 месеца по 45 кг бълхи, заразени с чума, които са използвани срещу Китай, Монголия и СССР. Използване на микроорганизми или техните токсини за военни цели се определя от: болестотворността им, токсичността, инкубационния период (времето от заразяването до проявата на болестта), възможността за предаване на инфекцията, смъртността и стабилността на болес-тотворния фактор във външната среда. Препоръчва се прилагането на биологично оръжие през нощта (когато липсва убиващата микробите ултравиолетова радиация)в тихо време без валежи. Според експерти на ООН биологичното оръжие е най-евтиното средство за масови убийства: разходите в щатски долари за въздействие върху цивилното население за всеки км² е, както следва: биологично оръжие - 1 $, химично оръжие - 600 $, ядрено оръжие - 800 $, конвенционално оръжие -2000 $. В справочника на НАТО от 1996 г. за биологичното оръжие като реално приложими са посочени 8 вида бактерии, между които предизвикващи заболявания общи за човека и животните, каквито са антракса, бруцелозата, холерата, туларемията, тифа; 4 вида рикетсии, между които са тези, които предизвикват Ку треска, различни видове тифус; хламидии - предизвикващи болестта пситакоза при хората и при птиците, 2 вида микроскопични гъбички, 16 вида вируси, между

които предизвикващи аржентинската хеморагична треска, инфлуенцата, корейската хеморагична треска, жълтата треска и др.; 8 вида токсини, получавани от микроорганизми и растения, между които ботулиновия токсин, рицина, токсини­те, които се получават от различни микроорганизми: клостридии, стафилококи и др.

Характерно за биологичното оръжие е, че засяга както човека, така и селскостопански и свободно живеещи животни, при което се нарушава структурата и функционирането на биоценозите.

През 2002 г бе оповестено, че на база генно инженерство се разработват нови видове биологично оръжие. Микроорганизмите са генно манипулирани да убиват носители само на определени гени - по тази начин се предвижда расов подбор при озползване на новото оръжие. Смята се, че към 2005 г то ще стане част от арсенала на Марс.

След терористичните актове на 11.09.2001 г бе използвано биологично оръжие с неизвестен произход - генно модифицирани спори на антракс, които не предизвикаха епидемия от антракс, но станаха причина за паника сред населението на САШ и на други страни. Изказват се предположения, че епизоотията от шап в Англия, която доведе до ликвидиране на 3 млн животни и струва на обществото 10 млрд лири /заедно с останалите мерки за ликвидиране на последиците от заболяването/ също е терористичен акт.