Тема 3.3. УПРАВЛЕНСКИ ЦИКЪЛ В СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА

1. Характеристика и елементи на системата за управление

2. функционално или програмно управление

3. Поведение и мениджърски роли

4. Управленски цикъл в сигурността и отбраната

5. философия и култура на управление в сигурността и отбраната

6. Обзорни въпроси, нови понятия и литература.
1. Характеристика и елементи на системата за управление.

Развитието на управлението на големите организационни системи, каквито са отбраната и сигурността исторически е свързано с прогреса на системното движение и разработените от него подходи и понятия. Определението на организацията е варианта на идеята за система, с подчертаване на някой специфични черти, произтичащи от мащаба и тяхното съдържание. Отбраната и сигурността са големи социални организации с присъщите за тях:

- многобройни елементи, включително социални субекти и сложна структура и взаимни връзки;

-целева насоченост и динамичен поведенчески характер, изразяващ се с възможност за избор на цели и действия;

-откритост към околната обществена среда, осъществявана с пряка лична и институционализирана изява;

-разполагаемост с определени ресурси, достъпни за достигане на целите и осигуряващи действията. Това са обособени организационни системи, включващи множество от хора, насочени за достигане и осигуряване на сигурност и отбрана на обществото като цяло, чрез координирани общи усилия.

Системата за сигурност включва комплексите на вътрешна и външна сигурност и многобройни по-слабо обособени подсистеми на идеологическа, политическа, държавна, икономическа, военна, информационна и др. сигурност.

Отбраната е специализирана и силно обособена организация, гарантираща сигурността със силови военни средства.

В рамките на общите характеристики, всяка от посочените организационни подсистеми се отличава със специфика на целите, структурата, формите и технологията на дейност и протичащите процеси. Общо е обаче не всякога строгото разграничаване на управляващата от изпълняващата част на подсистемите,

Управляващата част изработва и привежда в действие насочващите решения. Изпълняващата практически осъществява решенията.

Организационно управляващите системи на сигурността и отбраната имат за цел решаване на проблемите на защитата на националните интереси. Те включват специализиран персонал, обособен в сложна, повече или по-малко институционализирана организационна структура. Прилагат специфични технологии за вземане на решения и тяхното изпълнение. Технологията включва процедури и средства за вземане на решения. Процедурите са последователност от действия гарантиращи задоволително качество на решението. Средствата в преобладаващата си част позволяват пренос и преработка на информация, необходима за решението. Характерно в това отношение е особената форма на управленския цикъл в сигурността и отбраната. Той е съобразен с необходимостта бързо да се противодейства на неопределеността, заплахите, рисковете и предизвикателствата за обществените интереси като използва както мирни така и силови средства.
2. функционално или програмно управление.

Структурата е базов компонент на системите за управление на сигурността и отбраната. Тя отразява обособяването и свързването на съставящите системата елементи, а с това и нейния строеж. Системните връзки са каналите по които протичат взаимодействията на елементите. Богатството на връзките е неотделимо от качеството на елементните функции. функциите са израз на участието на елементите в системните процеси. Те са посредник между частта и цялото. Поведението на организационните системи е реакция, отклик на измененията на вътрешната среда.

Функцията обаче е подчинена на инерцията на бавно променящата се структура. Възниква противоречие между бързо променящите се цели и по-статичните структурни функции. Съществуващото решение на този проблем води до търсене и развитие на многофункционалност и богатство на функциите. Практиката налага висока интегративност и действеност на функциите, позволяваща бързо подтискане или развитие при необходимост.

Многобройни са приемливите класификации на организационни функции. Mаси предлага структура от седем основни функции, а именно:

- Вземане на решенuе

- uзбор от няколко алmернаmuвu u прuвеждане на uзбора в дейсmвuе;

- органuзuране - организационно структурно изграждане, вкл. обособяване на звена, тяхното функционално натоварване и системно интегриране:

- персоналuзuране - осигуряване на персоналните, личностни елементи на организацията и тяхното качествено обвързване с останалите части на системата;

- планuране - проектиране на действия, необходими за координиране на общите усилия за достигане на целите във времето;

- конmролuране - измерване и съпоставяне на текущите характеристики със стандартите и нормите, с цел аргументиране на коригиращи мерки за поддържане на плана в набелязания курс;

- комунuкuране - обмен на информация между участващите, необходима за координиране на общите действия;

- ръководене (лидиране, насочване, водачество) - посочване на верния курс на действия към целта и изискване и получаване на необходимата поддръжка и действия от сътрудничещи последователи. При по-голяма степен на интеграция на функциите, те могат да бъдат обобщени в три базови, а именно:

Ако се пренебрегне контролирането като обратна връзка между оперирането и изпълнението, ще останат две синтетични функции: отговарящи на въпросите:

Нарастващата интеграция на функциите на управление, не дава решение на основното противоречие на функционалното управление. Несъответствието между променящата се среда (и цели) и адекватността на действията на функционалната система може в голяма степен да бъде преодоляно чрез преход към програмно (програмно-целево) управление.

Под програма най-общо се разбира план за действие, осигурен с необходимите ресурси и гъвкаво подчинен на променящите се в зависимост от средата цели. Особено важно това е за системите за сигурността и отбраната, които са фокусирани върху заплахите от околната среда и целят тяхното задържане или неутрализиране. Въпреки, че с това се отстъпва от многоцелево насочване на организационните системи и в някаква степен се стеснява обхвата на тяхното действие, строгото насочване към целта носи предимствата на специализацията и ефективността. Основни елементи на програмното управление са:

- система от йерархично построени цели и техните приоритети;

- структура от задачи, чието изпълнение във времето води до постигане на целите;

- ресурси, необходими за изпълнение на задачите;

- екип от координатор и изпълнители на програмата;

- технологии за изпълнение на програмните задачи. Предимство на програмното управление е тясно свързване на изпълнителите, разполагаемите ресурси и целите чрез определен и контролируем процес на изпълнение на програмните задачи.

Практиката дава добри примери за съчетаване на предимствата на функционалното и програмно управление в съществуващите управляващи системи.
3. Поведение м мениджърски роли.

Системите за сигурност и отбрана са по принцип отворени системи със съответно поведение, тъй като гарантират обществото от заплахи за неговите ценности, интереси и състояние.

Приемането на поведенчески подход при изучаване на големи организационни системи като сигурността и отбраната насочва към изследване на актовете на поведението в контекста на околната среда. Този подход дава отговор на въпроса кои действия (реакции) правят системата и работещите в нея ефективни при достигането на целта. При това оперира с понятията „състояние" и „роля".

Сигурността като системна характеристика в термините на поведенческия подход ще бъде вероятността за запазване на състоянието в предварително зададена област на фазовия портрет на поведението. Реалните системи за сигурност и отбрана се насочват към задействане по икономичен и ефективен начин на предотвратяващи и блокиращи отклоненията фактори на поведението.

Mеждуперсоналните роли са ориентирани към междугруповите или вътрешногрупови отношения. Характерни междуперсонални роли са:

Информационните роли се фокусират върху информационните процеси на управлението включват:

Решаващите роли осъществяват дейности, които подпомагат вземането на решение. Това са:

При всички изпълнявани от мениджъра роли основен негов ресурс е времето. Разбира се, че разполагаемите друг-и ресурси са в състояние да спестят необходимото за изпълнение на ролите време, но това е възможно в определена степен.

Решаващо значение за вида и обхвата на изпълняваните роли в организационната система има заеманата позиция (място) в нея. Високите йерархични равнища дават целеполагаща и стратегическа насоченост на ролите. Ниските равнища изискват операционен тип роли. Средните управленски равнища, съответстващи на обикновеният мениджмънт свързват двете с тактически организационни действия.
4. Управленски цикъл в сигурността и отбраната.

Управлението на сигурността и отбраната включва редица актове на вземане на решения за действия насочени за компенсиране на възникващи смущения. То съдържа избор на алтернативно възможни действия от звена и лица с различен йерархичен ранг. Всеки избор е съобразен и подчинен на ограничените ресурси, с които разполага организационната система. Той се осъществява в посочената на фиг. 2 обществена среда.

Свързани с управленския цикъл са следните елементи:

Три характерни процеса съставят цикъла на управление: тези на стратегическото управление и планиране на тактическото програмно управление и операционния процес.

На национално равнище стои генералният въпрос за мисията, целите и политиките при управление на сигурността и отбраната. Това е етапа на целеполагане, при който организационните стратегически цели трябва да бъдат подчинени на мисията, съобразени със заплахите и предизвикателствата, и основани на обективните закономерности и силните страни на обществото. Целеполагането е изходна точка за избор и инициализиране на стратегически програми, подчинени на целите.

Тактическото програмно управление, наричано често и организационно внедряване е следващ етап от общия управленски цикъл, и приема като вход инициализираните стратегически програми. То се изпълнява от средния -мениджърски етаж на организационно-управленската йерархия. Състои се в разработка и организационно осигуряване на изпълнението на програми от задачи, свързващи целите с разполагаемите ресурси.

Оперативното управление е присъщо за най-ниското равнище на системата за управление. Осъществява се в рамките на изградената от тактическото управление организационна система. Състои се в изпълнение на конкретните програмни задачи чрез преобразуване на входна в изходна информация с използване на отработени технологични средства.

Б. Критерии.

Критерии с който се оценява качеството на процеса на стратегическо планиране и управление е планиране на програми и организационни структури. формирането на цели и стратегии, без проектиране на реализиращи програми и структури свидетелства за незавършеност на стратегическото управление.

Процесът на тактическо управление включва изграждането на адекватни структури за програмно оперативно управление.

Накрая оперирането се подчинява на критериите за икономичност, ефективност или ефикасност на действията по привеждане на текущото състояние в съответствие със стандартите.

Стратегическото решение се сблъсква с твърде общи ограничения и максимална неопределеност при идентификация за заплахите и дори на интересите. Това насочва вниманието към мониторинг и разузнаване на заплахите и слабите, застрашаващи интересите, сигнали. Без това е трудно или невъзможно разграничаването на целевите организационни алтернативи. 3адачата на аналитичната работа е прилагане на подходящи методически средства за намаляване на неопределеността и нейното трансформиране в ситуация на решение при риск. Под неопределеност тук се разбира неясност на възможните алтернативи на смущения от средата. Подходяща в този случай е методологията на системния анализ. Тактическото решение е доминирано от риска. Условията на риск се характеризират с познаване на заплахите. Непознати обаче остават вероятностите, с които тези потенциални заплахи ще се реализират в действителността. Това изисква прилагане на методите за анализ на вероятностни процеси и предполага натрупване на информация за реализация на такива процеси в миналото. Извличането на вероятностно-статистически закономерности е възможно средство за трансформиране на рисковото решение в детерминирано. Приложими тук са методите за програмен анализ.

Детерминираните решения са преобладаваща зона на оперативното управление. Това не означава, че са изключени напълно решения в неопределеност и риск. Добре организираната система за оперативно управление трябва обаче да ограничава такива решения до възможния минимум. В този случай са обикновено познати и алтернативите за смущения и техните вероятности. Операционният анализ предлага методически средства за трансформиране на определения вход в изход при подчиняване на критериите за икономичност, ефективност и ефикасност на действията. При икономичността е зададена желаната цел-ефект и се търсят минималните възможни разходи за нейното постигане. При ефективността са лимитирани разходите и се търси максимално възможния ефект, Ефикасността се ръководи от желанието за максимално приближаване до целта, без оглед на разходите.

Систематичното и методично прилагане на съвременни методи за аналитична обстановка на решения и тяхното балансиране със здравия разум днес изглежда единствената гаранция за успешно управление на сигурността и отбраната.

5. 
   Философия и култура на управлението в сигурността и отбраната
   

Всички посочени форми на управление са подчинени на обща философия на управление, даваща ръководно начало при вземане на решения. философията произтича от опита за вникване в законите на поведение на обществото и неговата сигурност и отбрана. Показва кое е правилно и хармонизира възгледите със законите за съществуване. Тя дава отговор на въпроса как може да оцелее и се развива обществото. Поради това тя е ядро на политиката на управление, разглеждана като разпределение и комбинация на власт. философията показва посоката на повишаване на сигурността, изяснява позициите и хармонизира отношенията. Дава основа за решаване на най-сложните проблеми, като свързва управлението с реалностите на живота.

Характерно за философията на управление в нашия век е смяната на две големи епохи в мениджмънта. В предвоенния период доминира идеята за емпиризма, механицизма и разглеждането на нещата такива каквито са. Основният въпрос към който се насочват мениджърите е-как да се постигне целта? Под влияние на този въпрос мениджърската технология се ориентира към изследователския тип мениджмънт, инженерния подход и опростяването. Доминира вниманието към техниката и нейната смяна. Това е времето на тейлоризма. Наблюдението на общото подпомага извеждане на емпирични принципи на организация базирани на координация на действието. Икономическата мотивация е ключът за насочване на персонала към резултата.

Следвоенният период открива нова епоха във философията на управление. Главният въпрос вече е-какво да се направи? Във фокуса на вниманието застава вземането на адекватни решения. Разрушен е стария начин на мислене. Възниква мениджърската наука, системно движение и множество теории за количествено обосноваване на решения. Мениджърът не е вече инженер, а аналитик на решението. Организацията се базира не на координация на действието, а на мисленето. Мотивацията чрез разума и идеите е новия начин за обосноваване на поведението.

Основни идеи на съвременната философия на управление на сигурността и отбраната са:

- равнопоставеност на участващите страни в международните отношения;

• доминиращо влияние на научно-техническия прогрес върху начините за въоръжена борба и нейното управление;

- управление на сигурността чрез адаптивност и промяна, търсене на възможности и зараждане на готовност за промяна, разрушаване на съпротивата за организационна промяна;

- ориентация към бъдещето и прилагане на стратегическо управление и планиране като средство за преодоляване на неопределеността и риска на заплахите;

- институционализация и дебюрократизация на организациите като средства за регулиране на културата на сигурност и обогатяване на обществените ценности;

- гъвкавост и бързина на реакциите и ориентиране към качествените критерии за оценка на резултатите от управлението;

- преход от ръководство към лидерство, включващо самообучение, творчество, чувствителност към проблемите, визия за бъдещето и способности за ефективно и икономично използване на ресурсите, за сигурност и отбрана.

Приемането на посочените идеи показва, че корените на управленската философия лежат в дълбоките пластове на нагласите на общественото съзнание. Съзнанието е това което вижда нещата такива каквито са. Необремененото от предразсъдъци, емоции, заблуди и илюзии съзнание показва вярно какво не трябва да се прави. Само това съзнание може да се съобрази със системата на обществените ценности и чрез анализ на конкретната ситуацията синтезира верни принципи, направления (линии) и правила за действие в повратни моменти на живота. Това съзнание превръща философията на управлението в култура на управление. Трансформира мисълта в действие.

Кулmураmа на управление може да се схваща като допълнителен елемент към показаните елементи на системата за управление. Тя е специфична форма на организационно-управленско поведение, която създава потенциал за по-успешно постигане на мисията и целите на организацията. Изгражда и съдържа системата от ценности на управляващите и изпълнителите, измерени по отношение на мисията и целите.

Включва стилът на управление u изпълнение, като творческа инициатива на участващите в управлението. Организационно-управленската култура фиксира определени ценности, като рамка за възприемане и водене на процеса на управление.

Новата култура на управление на сигурността и отбраната се изгражда в периода на преодоляване на идейната конфронтация на студената война и приемане на нови принципи за обществено съществуване и взаимоотношения. Новата епоха даде живот на ценностите на:

- суверенното равенство, свобода, взаимно уважение, правдивост и честност в международните отношения;

- неделимостта на сигурността за страните и готовността за достигане на резултат с преговори и компромиси;

- отказа от прилагане на различни форми на натиск между държавите, вкл. военна, политическа или икономическа принуда;

- сигурността без въоръжаване и отказа от войната като средство за решаване на междудържавни конфликти;

- сигурността чрез отбрана и демократичното еколого-съобразно социално-икономическо развитие (устойчиво развитие);

- сигурността, разбирана като основна социална отговорност и основа на качеството на съвременния обществен живот, постигана чрез уважение и признаване на правата на личността.

Подчиняването на управлението на философия, свързана с реално потвърдените от живота ценности е път за успешно постигане на мисията (предназначението) на управлението на сигурността и отбраната. Подобряването наличната, национална, регионална и глобална сигурност разглеждани като основен елемент на качеството на живота е основната цел която обществото отрежда на управлението на сигурността и отбраната.

1. Кои са основните характеристики на сигурността и отбраната като големи социални организации?

2. Кои са основните елементи на системата за управление и какво е тяхното съдържание?

3. Представете идеята за функции на управление и характеризирайте основните функции!

4. Интегрирайте функциите и посочете връзката им с йерархичните равнища на управление!

5. Посочете предимствата и недостатъците на функционалното и програмно управление и начинът за тяхното съчетаване!

6. Кои са елементите на програмното управление?

7. Каква е връзката между организационно поведение и състояние?

8. Характеризирайте основните мениджърски роли!

9. Очертайте съставните процеси, критерии, ограничения и аналитични методи на управленския цикъл!

10. Кои са основните форми на управление и какви са техните характеристики?

11. Изразете връзката между философия и култура на управление и политика на управление!

12. Кои са основните идеи на съвременната философия на управление на сигурността и отбраната?

13. Кои са ценностите на съвременната култура на управление на сигурността и отбраната?

-елементи на системата за управление:

-функционално и програмно управление;

-функции на управление:

-организационно поведение и състояние;

-фазов портрет на поведението;

-поведенчески роли;

-управленски цикъл;

-стратегическо, организационно-тактическо и оперативно управление;

-форми на управление;

-философия на управление;

-култура на управление;

-стил на управление;

-мисия на управлението;

1. Тичи Н, M. А. Девана. Лидеры реорганизации. M. Экономика, 1990

2. Якока Ли. Карьера менеджера M. Прогрес, 1990

3. Mацушита К. Mоята управленска философия, ЦКП, бр. 2 с, 1992

4. Питърс Т, Р. Уотърман. Към съвършенство във фирменото управление. Ди Ни И, С, 1988

5. Йакока Ли. Откровено казано. Хр. Ботев, С, 1992

6. Сетров M. M. Основы функциональной теории организации. Наука, Л, 1972

7. Mурзов Ки и колектив. Управление и общество. Mысль M, 1976

8. Mаssiе J. Essentials of Management. Prentice-Hall, New Jersy, 1987

9. Негойце К. Применение теории системи к проблемам управления Mар M, 1981

10. Концепция за национална сигурност на Република България, MС, С, 1995

11. The Challenge of Change, INSТ, NDUР, Washington, DС 1993

12. Декларация относно забраната за прилагане на военна, политическа и икономическа принуда при сключване на международните договори, 1969 В Борисов О., Международно договорно право. Сиела, С, 1995

Тема 2. 1. ОБЩИ ВЪПРОСИ НА КАДРОВИЯ МЕНИДЖМЪНТ В СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА

1. 
   Човешки аспект на организациите за сигурност и отбрана.
   

• 
  Приемането на хората като основен фактор за осъществяването на организационните цели.
  
• 
  Необходимостта от тясна интеграция на политиката за персонала с общата политика на организацията.
  

Разбира се, че концепцията за “човешките отношения” не може да замени всички необходими (капиталови, информационни и др.,) условия за постигане на желаната организационна способност. Приемането на споменатите принципи обаче е задължително условие за изграждане на съвременна кадрова политика.

Кадровата политика е само една частна разновидност на общата политика на организацията. Подобно на другите частни политики (за отбраната например стратегическа, организационна, операционна, мобилизационна, международна и коалиционна, финансова, логистична и др.) тя само подпомага и прилага общата политика. Някои елементи на кадровата политика, като например равенството пред закона при наборната военна служба, независимо от разликата на расата, народността, вероизповеданието, образованието, социалния произход и семейното положение могат да снижават операционната способност на въоръжените сили. Тези елементи обаче са в съгласие и подкрепят целите на по висши обществени политики.

Все пак дискусионен въпрос е доколко идеите и принципите на човешките отношения са вградени в текущите характеристики на кадровата политика. Известно е, че тези идеи сравнително бавно се пренасят в сферата на сигурността и отбраната, в която традиционно се прилагат линейни йерархични командни системи и се използват строги дисциплинарни правила за поведение.

2. 
   Държавна служба, държавни служители и кадрови компонент в сигурността и отбраната.
   

Държавните служители са лица, които заемат платена длъжност в администрацията или лица, които имат даден от специален закон статут на държавни служители. Единният класификатор на длъжностите в администрацията съдържа определени от Министерския съвет наименования на длъжности и разпределени по групи и рангове държавни служители. Ранговете отразяват равнището на професионална квалификация и са условие за заемане на длъжност в администрацията. В зависимост от задълженията и професионалната подготовка държавните служители се разделят на ръководни служители и експерти. Заплащането на държавните служители се определя от Министерския съвет.

Кадровата политика в сектора на сигурността и отбраната засяга само определената от Конституцията и законите част от държавните служители и други видове правителствени служители, свързани с гарантирането на сигурността и отбраната на страната. Съгласно Конституцията:

Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 59. (1) Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

(2) Изпълнението на войнските задължения, условията и редът за освобождаването от тях или за замяната им с алтернативна служба се урежда със закон.

Законът за отбраната и въоръжените сили уточнява:

Чл. 10. (1) Военната служба е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона.

(2) Лицата изпълняващи военна служба, са военнослужещи.

(3) Военнослужещите се ползват с всички права по Конституцията и законите, доколкото друго не е предвидено в този закон.

Чл. 83. (1) Военната служба е кадрова и наборна.

(3) По своето правно положение военнослужещите са кадрови и наборни.

Чл. 84. (1) Войнските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба.

Чл. 9в. (1) Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Министерството на отбраната, в Министерството на вътрешните работи и във въоръжените сили при условия и ред, определени в конституцията на република България, в този закон, в Закона за Министерството на вътрешните работи и в уставите на въоръжените сили.

(2) Специалните правомощия на военнослужещите на наборна военна служба като органи по смисъла на закона за Министерството на вътрешните работи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1) Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба.

Чл. 115. (1) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Министерството на отбраната и във въоръжените сили при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

Чл. 269. В Министерството на отбраната и въоръжените сили могат да работят граждански лица при условията и по реда, определени в този закон, в закона за държавния служител и в Кодекса на труда.

Законът за Министерството на вътрешните работи установява че:

Чл. 192. (1) Личният състав на МВР се състои от служители: офицери, сержанти и гражданска администрация.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба изпълняват службата в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на република България и уставите на въоръжените сили. Техните правомощия като органи по смисъла на този закон се определят от министъра на вътрешните работи.

От този преглед на законовата база може да се направи извод, че персоналът в сигурността и отбраната са кадровите (офицери, сержанти и войници) и наборни (сержанти и войници) военнослужещи и цивилните лица – държавни служители в МО, МВР, въоръжените сили и някои звена на централната и местна администрация, във военните съдилища и военните прокуратури.

3. 
   Логическа връзка между заплахата и кадровия компонент.
   

Пример за такава промяна е предприетото значително намаляване на персонала на въоръжените сили и армията на страната от 109 до 45 хил. човека след периода на Студената война. Тази промяна е следствие на повишената глобална сигурност и отсъствието на преки външни заплахи за сигурността на страната. Обратно на това, в ход е процес на увеличаване на персонала на Министерството на вътрешните работи. Увеличението е реакция на силно нарасналата престъпност и вътрешна несигурност за живота на гражданите и тяхното имущество.

На фиг. 1 е показана принципната връзка между заплахата и кадровия компонент на сигурността и отбраната. Първият елемент на тази връзка – заплахата, е предмет на проучване от службите за сигурност. Резултатите от това проучване дават основание на политиците и администраторите да изработят предлаганата на обществото политика за сигурност. Тази политика дава рамка на кадровата политика в сектора на сигурността и отбраната.

Пример за скорошна промяна на мобилизационния компонент на кадровата политика е решението на Народното събрание от средата на месец януари 2002 г. да коригира Закона за отбраната и въоръжените сили и да намали военновременния брой на въоръжените сили от 450 на 100 хил. човека. Коригираният по същото време План 2004 за реформата на въоръжените сили определя операционната структура и броя и вида на основните бойни единици на Българската армия.

Съобразената с новите заплахи основна силова структура е лимитираща за определяне на структурата и съдържанието на поддържащата силова структура. Тази структура създава условия за ефикасна работа на основната (бойна) структура и обикновено е значително по-голяма по мащаб от нея. Най-груба оценка за пропорцията е отношението 1:4 между основна и поддържаща структура. Детайлното и аргументирано изследване и поддържане на тази пропорция е една от важните задачи на кадровата политика. Особено важно е значението на тази задача в периоди на промяна на общия размер на силите. Традицията и инерцията на многогодишната практика обикновено деформират обективността на оценките и водят до създаване на скъпо струващи диспропорции. Поради това посоченото отношение трябва да бъде предмет на отчетност и граждански контрол.

Накрая определените операционни и поддържащи единици трябва да бъдат трансформирани във физически бройки персонал с изисквана структура на квалификация и финансови ресурси, които са необходими за тяхното поддържане.

Съблюдаването на очертаната логическа връзка между заплахата и кадровия компонент е гаранция за поддържане на адекватна операционна способност на сигурността и отбраната. Аналитичното аргументиране на връзката на практика е единственото средство за постигане на ефикасни, ефективно или икономично използване на отделените за сигурност и отбрана обществени ресурси.

Политика

За сигърност

Основна силова структура

Заплаха

Фиг. 1. Логическа връзка “заплаха – кадрови компонент”

4. 
   Промяна на заплахата, силовата структура и кадровия компонент.
   

Най-общо може да се каже, че тези документи във външен план отчитат намалялата заплаха от световен ядрен конфликт. Като реални заплахи за страните от Югоизточна Европа се посочват незаконните престъпни групировки, специализирани в организирано насилие, контрабанда на стоки, трафик на хора, наркотици и оръжие. Подчертават се потенциалните регионални заплахи за възникване на кризи на Западните Балкани, предизвикани от етнически и религиозни подбуди. Като вторични заплахи се отбелязват загубите на страната, предизвикани от изолацията на региона от Европа. С това се свързва и опасността от развитие на организираната престъпност, корупцията и упадъка на държавността в страната.

Във вътрешен план, дълбоката икономическа рецесия и катастрофалното спадане на жизненото равнище на българските граждани в преходния период се разглеждат като самостоятелен източник на несигурност за бъдещето на страната. Икономическия регрес поражда остра демографска криза и висока емиграция. Нараства заболеваемостта, намалява средната продължителност на живота и рязко спада раждаемостта, което поставя в критично състояние възпроизводството на нацията. Социалната деградация ражда повишена престъпност, страх на гражданите за техния живот, страх от безнаказани престъпления срещу личността и посегателства срещу личната собственост.

Вторични рискове за страната произтичат от политическото и административно нежелание или неспособност да осъществяване на решителни реформи в основните области на обществения живот. Пряко свързано със сигурността и отбраната на страната са военната реформа и реформата на министерството на вътрешните работи. За съжаление ако резултатите от първата реформа са колебливи, то за втората почти не се говори.

Стратегическите документи подчертават недостатъчния финансов, икономически и военен потенциал на страната и лансират политическата линия за неизбежно присъединяване към колективните системи за сигурност и икономическо развитие в нашия регион. Участието на България в НАТО (и др. колективни системи за сигурност) и ЕС се разглежда наред със степента на развитие на ресурсите и страната, както и на ефективността на политиката като трети стълб на националната сигурност и основна инструментална цел на текущата политика.

Бихме могли да приемем особения приоритет на изброените фактори за сигурност с уточнението, че степента на икономическо развитие е не само фактор за сигурност, но и цел на повишаването на сигурността. Именно повишаването на сигурността е фактор за развитието на икономическата свобода в страната. Повишената сигурност гарантира резултатите от инвестиционния капиталов и трудов процес и е предпоставка за икономически растеж. Понижената сигурност блокира икономическия растеж и развитие. Няма случаи в световната практика на страни постигнали забележимо икономическо развитие с понижена сигурност. Сложната съподчиненост на развитието на сигурността и икономическото развитие води и до това, че успешното икономическо развитие е фактор, които самостоятелно въздейства за повишаване на сигурността. Причината за тази сложна връзка се крие в ролята на сигурността за по-икономичното и ефективно използване на достъпните капиталови и националните трудови ресурси.

Цел на реформата на въоръжените сили и органите за сигурност и съдебната власт е да бъде постигната адекватна на реалните заплахи организационна способност.

Следващата табл. 1 дава представа за осъществяваното приспособяване на военната силова структура на страната към променените заплахи:

Заб. : 1. Данните за 1990, 1995 и 2000 г. са по отчет.

2. Данните за 2004 и 2010 г. са от Бяла книга за отбраната от 2001 г.
Подобен процес на приспособяване на силите за гарантиране на вътрешния ред и сигурност, но с тенденция за увеличаване на персонала в някои от националните служби (НСП, НСБОП) и намаляване в други (НСПАБ) се осъществява в МВР. Няма публична информация за осъществяваните ресурсни промени в службите за сигурност и Съдебната система.

5. 
   Цели на кадровия мениджмънт.
   

Кадровият мениджмънт е основно средство за формиране и постигане на целите на кадровата политика. С това той съдейства и за изграждането и развитието на способността за гарантиране на сигурност и отбрана на страната, което е основна цел на общата политика на организациите за сигурност и отбрана. Общата политика за сигурност и отбрана не е единствения фактор за формиране на кадровата политика. Последната трябва да бъде Съобразена също и с реалното състояние на кадровата система, както и с вътрешното и външно обкръжение на сигурността и отбраната на страната.

Могат да се разграничат три групи основни цели на кадровия мениджмънт на сигурността и отбраната:

• 
  Общи кадрови цели на въоръжените сили и Българската армия.
  
• 
  Общи кадрови цели на службите за вътрешен ред и сигурност.
  
• 
  Общи кадрови цели на разузнавателните служби.
  

6. 
   Цикъл (процес) на кадровия мениджмънт.
   

Планиране

Тренировка Лидерство

• 
  Кадрово планиране.
  
• 
  Рекрутиране на персонал.
  
• 
  Подбор и селекция.
  
• 
  Водачество и работа с групи с висока производителност.
  
• 
  Мотивация на персонала.
  
• 
  Обучение и тренировка.
  
• 
  Контрол на кадровата политика.
  
• 
  Организационно развитие.
  

• 
  Започнете с подходящи хора.
  
• 
  Установете правилата за работа.
  
• 
  Общувайте със служителите.
  
• 
  Стимулирайте и възнаграждавайте постиженията им.
  

7. 
   Обзорни въпроси, нови понятия, задачи за самоподготовка и литература.
   

Обзорни въпроси:

1. 
   Какво е според Вас философия на кадровото управление и какво съдържа тя?
   
2. 
   
   

• 
  Държавна служба –
  
• 
  Държавен служител –
  

Задачи за самоподготовка:

1. Анализирайте раздела “Успешен бизнес – или още нещо за управлението” от книгата на Ли Якока и подберете най-значимите според Вас идеи от неговата философия за кадрово управление!
Законови и нормативни документи:

1. 
   Конституция на Република България, НС, С. , 1991.
   
2. 
   Закон за администрацията, ДВ бр. 130/5. 11. 1998.
   
3. 
   Закон за държавния служител, ДВ бр. 67/27. 06. 1999.
   
4. 
   Закон за отбраната и въоръжените сили, ВИА, С. , 2001.
   
5. 
   Закон за Министерството на вътрешните работи, ДВ бр. 122/19. 12. 1997, Изм. До бр 30 от 1999.
   
6. 
   Концепция за национална сигурност на Република България, ДВ бр. 46/1998.
   
7. 
   Военна доктрина, НС, 8 април 1999.
   
8. 
   Постановление № 106 от 3 юни 1999 г. За приемане на единен класификатор на длъжностите в администрацията и на Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията.
   
9. 
   Правилник за кадрова военна служба, ВИА, С. , 2001.
   
10. 
    Правилник за Министерството на вътрешните работи, ДВ бр. 113/1998, Изм. до Решение 4209/23. 07. 1999.
    

Литература:

1. 
   Андреева М. , Управление на персонала, ИК “Галактика”, Варна, 1995.
   
2. 
   Дерисбур Ив, Господин Хонда, ”Хипопо”, В. , 1993.
   
3. 
   Евгениев Г. , Й. Близнаков, М. Паунов, М Атанасова, Основи на управлението на човешките ресурси, УИ “Стопанство”, С. , 1993.
   
4. 
   Мечев С. , С. Тошкова, Доктрината за “човешките отношения” в буржоазната теория за организацията на труда, Вии, С. , 1989.
   
5. 
   Подготвяне на публичните администрации за европейското административно пространство, Доклади на SIGMА N 23, НБУ, 1999.
   
6. 
   Стефанов Н. , Мениджмънт на персонала, Фирмено управление на персонала в Япония, НСДСП, С. , 1991.
   
7. 
   Стефанов Н. , Персонален мениджмънт, ИК “Призма”, С. , 1994.
   
8. 
   Смит Х. , Дж. Уейкли, Психология на организационното поведение, ИУ, Барна, 1992.
   
9. 
   Тейлор У. Ф. , Научното управление, “Профиздат”, С. , 1989.
   
10. 
    Управление на човешките ресурси, Международен банков институт, “Авенир”, С. , 1994.
    
11. 
    Форд Х. , Моят живот и моите успехи, Изд. Ст. Атанасов”, С. , 1946.
    
12. 
    Харингтън Е. , 12 принципа на производителността, “Партиздат”, С. , 1973.
    
13. 
    Човешкият аспект при решаването на проблемите, ЦКПМ, С. , 1996.
    
14. 
    Якока Ли, Карьера менеджера, “Прогресс”, М. , 1990.
    
15. 
    Якока Ли, Откровено казано, “Хр. Ботев”, С. , 1993.
    
16. 
    Jоsерh L. Mаssiе, Essentials of Management, Prentice-Hall, 1987.