Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници



страница22/37
Дата23.07.2016
Размер5.92 Mb.
#2492
ТипПрограма
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   37

ВРЪЗКИ Обратно към Обхват
Международни
Консорциум за международно опазване и съхранение на Интернет

Националните библиотеки на Австралия, Канада, Дания, Финландия, Франция, Исландия, Италия, Норвегия, Швеция, Британската библиотека, Библиотеката на Конгреса (САЩ) и Интернет архива (САЩ) се кооперират, за да открият начини за събиране и съхранение на глобалната Интернет мрежа. Те извършват проучвания върху предизвикателства като търсене в Дълбокия уеб (Deep Web) напр. вестници в Интернет, документи от уеб камери, интерактивни медии и електронни материали от всички видове, съхранени в бази-данни. http://netpreserve.org/about/mission.php


SEPIA (Safeguarding European Photographic Images for Access)

Този проект, финансиран от Европейския съюз, прави проучване върху дигиталното опазване и съхранение на фотографски материали. http://www.knaw.nl/ecpa/sepia/workinggroups/wp4/digitisation.html


Австралия
Националната библиотека на Австралия

PANDORA (Preserving and Accessing Networked Documentary Resources of Australia – Опазване и достъп до австралийските документални ресурси в мрежата).

Подборен архив, безплатно предоставен в уеб. http://pandora.nla.gov.au/index.html/
Aвстрия
Австрийски он-лайн архив (AOLA)

Проект, иницииран от Австрийската национална библиотека и Департамента по софтуерни технологии на Техническия университет във Виена. Целта е да се изгради архив на австрийското уеб пространство. Документите ще се претърсват и събират на определени интервали, за да се произвеждат моментални снимки (snapshots) на австрийския уеб. http://www.ifs.tuwien.ac.at/~aola/


Армения
Университет за мениджмънт Гладзор

Консервиране и опазване на дигитално съдържание, включително система за дълготрайно опазване (архивно съхраняване), за потребителско търсене, публикуване на съдържание по нови начини, напр. при поискване, насочено към индивидуални потребители или групи, и създаване на серии от CD –та. http://www.gladzor.am



Германия
DEPOSIT.DDB.DE

Дойче Библиотек складира он-лайн публикации и ретродигитализирани публикации на архивен сървър, който е част от депозитната система за дълготрайна наличност на дигитални материали.



http://deposit.ddb.de/index_e.htm

Дания

Netarchive.dk

Този коопериран пилотен проект, включващ Кралската библиотека, Държавната и университетска библиотека и Центъра за изследвания на Интернет, е в момента във втората си фаза. Изпробвани са три метода на претърсване на материали: автоматично, селективно “моментално заснемане”("snapshot" harvesting) и претърсване по зададено събитие ("event-based" harvesting). http://www.netarchive.dk/index-en.htm


Македония
Интегрирана информационна система на архивите на Македония

Част от дигитализационната програма е свързана с консервацията. Системата за автоматично регулиране на атмосферата се състои от три подсистеми: затопляне и охлаждане, изсушаване и овлажняване на въздуха и комплексна система за автоматично регулиране на атмосферните условия.



http://www.arhiv.gov.mk
Нова Зеландия
Националната библиотека на Нова Зеландия

Дигитален репозиториум


С акт от 2003 г. новозеландската национална библиотека допълва закона за задължителния депозит, за да включи депозиране и на електронни материали. Дигиталният репозиториум на националната библиотека ще събира, опазва и съхранява он-лайн и оф-лайн дигитални обекти, включващи уеб сайтове, публикувани произведения, изображения, материали на CD-та, дискети и др. http://www.natlib.govt.nz/
Норвегия
Дигитален радио архив (Digital Radio Archive)

Това е кооперирано усилие на националната библиотека на Норвегия и норвежката корпорация за радиоразпръскване за дигитализиране на историческия радиоархив на корпорацията, който включва 40,000 програмни часове.



http://www.nb.no/html/radioarkiv_nordland.html
Дигитален репозиториум на Националната библиотека на Норвегия

Националната библиотека на Норвегия съхранява обширна колекция от дигитални документи, както “дигитални по рождение”, така и дигитализирани, за които е поела отговорността да ги съхранява дълготрайно. За да поддържа дигиталната колекция във времето, Националната библиотека е създала Дигитален репозиториум (ДР). Ядрото на ДР е система за съхранение от дискове и магнитни ленти с капацитет of 100 TB. Разработена е услуга за общ вход и изход за ДР. Всички обекти се идентифицират чрез URL (Uniform Resource Locator) и трябва да съдържат метаданни с цел търсене, извличане, опазване и съхранение. Избират се формати, които да улеснят дълготрайното съхранение (все още в процес на разработка, без уеб сайт в момента).


Paradigma Project

Проект на Националната библиотека на Норвегия за проучване на начините за събиране, опазване и съхранение на норвежкото културно наследство за бъдещите поколения.



http://www.nb.no/paradigma/eng_index.html
Обединеното кралство
Arts and Humanities Data Service

Този център за дигитално архивиране на ресурси в областта на изкуствата и хуманитаристиката във висшето образование е разработил насоки по въпросите на опазването и съхранението.



http://ahds.ac.uk
Британски консорциум за уеб архивиране (UK Web Archiving Consortium)

Шест британски института се кооперират в проект за разработка на необходимия комплекс от условия за подборно архивиране на британски уеб сайтове.



http://www.webarchive.org.uk/
Русия
Проект за консервация на уникални фотодокументи и по-широк достъп до оригинални източници в Централния държавен архив на кинематографски, фотографски и фонографски документи в Санкт- Петербург.
Проект за опазване на фотографските ресурси на Централния държавен архив на кинематографски, фотографски и фонографски документи в Санкт- Петербург.

http://www.photoarchive.spb.ru
Сърбия
Осъществяване на мултимедийни бази-данни за историческия музей на Сърбия
Мултимедийната база-данни (дигитални изображения, анимации, видео и звукови клипове) е насочена главно към музейни експерти и техни партньори с цел осигуряване на комплексна информация за процедурите на консервация и реставрация.

http://www.nasasrbija.co.yu/esnaf/esnaf_3.htm

САЩ
Интернет архив (Internet Archive)

Интернет архивът изгражда дигитална библиотека на уеб сайтове и други културни артефакти в дигитален формат.



http://www.archive.org/about/about.php
Минерва (Minerva - Mapping the Internet the Electronic Resources Virtual Archive)

Проект на Библиотеката на Конгреса за събиране и съхранение на уеб съдържание по определени теми.



http://www.loc.gov/minerva/
Национална програма за дигитална информационна инфраструктура, опазване и съхранение ( National Digital Information Infrastructure and Preservation Program -NDIIPP)

Библиотеката на Конгреса ръководи това междуинституционално кооперирано начинание за он-лайн архивиране, което ще координира съществуващите проучвателни програми по дигитално архивиране сред публичния и частния сектор в САЩ, за да свежда до минимум дублирането на усилия, да разпределя отговорности и да споделя знание и опит.



http://www.digitalpreservation.gov/
Финландия
Проект SÄHKE

Фокусиран върху дълготрайното опазване и съхранение на материали и базиран на системи за мениджмънт на архиви



http://www.narc.fi/sahke/


Холандия
Archipol project

Проектът включва архивиране на уеб сайтовете на политическите партии на Холандия. Целта е този дигитален архив да бъде достъпен он-лайн. http://www.archipol.nl/project/


e-Depot

Националната библиотека на Холандия (Koninklijke Bibliotheek) е разработила електронно депо за архивиране на публикации на холандски издатели и в момента извършва проучване на методи за осигуряване на дългосрочен достъп. http://www.kb.nl/kb/resources/frameset_kb.html?/kb/pr/pers/pers2002/elsevier-en.html


Хърватия

Дигитална колекция за местна история, Градска библиотека на Славонски брод.

Пилотен проект за опазване и съхранение на колекцията за местна история в Библиотеката на Славонски брод. Използва софтуера Greenstone Digital Library (http://www.greenstone.org), софтуер с отворен код.



http://www.gksb.hr/gsdl/cgi-bin/library.exe?a=p&p=about&c=brod&l=hr&w=iso-8859-2
Teuta

Няколко интегрирани бази-данни в сферата на културното наследство, съдържащи описи на паметници, исторически сгради и забележителности в Хърватия, осигурени с подходяща документация и дигитални колекции от изображения, така че да стане възможно пълното опазване и съхранение. Обезпечена е съвместимост между отделните бази чрез приложение на международни стандарти и насоки. В момента основните потребители са професионалисти в сферата на културното наследство, но скоро базата-данни ще бъде на разположение в Интернет за широката публика. Ще бъде интегрирана с базата-данни BREUH (Архив на реставрирани произведения на изкуството и паметници в Хърватия), поддържана от Института по реставрация на Хърватия.

(http://www.h-r-z.hr/).

Чешка република
Национални архиви (бившите Централни държавни архиви)

Специалисти на отдела за архиви при Министерството на вътрешните работи и Чешкия технически университет (факултет по електроинженерство) в Прага провеждат изследване за съхранението, обработката и достъпа до дигитализирани документи. Работно място за повсеместни действия в цялата страна ще бъде организирано в Националните архиви. http://www.mvcr.cz/archivy; http://www.nacr.cz


Словацки музей, Ухерске храдище

Всеки предмет е описан и фотографиран преди и след консервацията за създаване на архив от дигитални фотоси. Всеки предмет е снабден също с мемо карта и дигитална карта в компютъра с фотография, което е много полезно за изследователите.



http://www.slovackemuzeum.cz
Уеб Архив


Проект, ръководен от Националната библиотека на Чехия в сътрудничество с Центъра по Информационни технологии и Факултета по Информатика при университета Масарик, Бърно, с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Целта е да се каталогизират он-лайн публикациите, да се интегрират в базата данни на Чешката национална библиография и да се складират в депозитна система, за да се осигури дългосрочен достъп до тях. http://www.webarchiv.cz/index-e.html
Швеция
Kulturarw3

Проект на Националната библиотека на Швеция. Шведският уеб архив на електронни документи включва електронни вестници и списания, статични документи и динамични документи с линкове. http://www.kb.se/kw3/ENG/Default.htm



Обратно към Съдържание


Насоки на проекта Калимера

Описание на ресурси



Обхват


Въпросите в тази част включват:

Функционалност и съвместимост (Interoperability)

Метаданни

Стандарти за метаданни, специфични за определени сфери

Описание на ниво колекция

Терминология

Онтологии

Идентифициране на обекти


    Зебележка: Очаква се, че институтите ще подходят към описание на ресурсите от различни стартови позиции и много от тях, ако не повечето, могат да възприемат поетапен подход на внедряване. Предвижда се също, че тези насоки могат да се използват, за да подкрепят доставянето на интегрирани системи за управление или да подпомогнат назначаването на контрактори и консултанти. Някои от технологиите, включени в главата “Описание на ресурсите” са вече описани в частта Основни технологии и инфраструктура

на тези насоки.

ПОЛИТИКИ Обратно към Обхват
Библиотеките отдавна работят в мрежова информационна среда и все повече музеите и архиви се присъединяват към тази практика. Внедряването на Интернет означава, че дори най-малкият музей или филиална библиотека могат да имат достъп до непрекъснато растящо количество от разпространявана дигитална информация в уеб. Обществото на знанието, учението през целия живот и растящият стремеж за взаимодействие с централните власти по електронен път правят лесния достъп до информация изключително важен за всички граждани.

    Самите институти създават ново дигитално съдържание, било собствени уеб

    страници или нови мултимедийни ресурси, понякога финансирани от конкретна

    програма за дигитализация (виж Насоките върху Дигитализация).


Те имат нужда да разберат и решат как да описват това ново съдържание, така че то да бъде едновременно лесно откривано и извличано от потребителите от една страна, а от друга – съвместимо и ефективно функциониращо с друго дигитално съдържание.

Технологиите и стандартите в тази област току-що се появяват и ще продължават да се променят и развиват в течение на времето. Институтите трябва да са информирани за текущото и най-новото състояние, за да избегнат внедряване на неподходящи или морално остарели технологии и стандарти.

Институтите се нуждаят от изясняване на тези въпроси, за да планират работата си добре и правилно да поставят приоритетите си, особено когато придобиват нови системи или възлагат проект на външни консултанти и контрактори.





НАСОКИ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ Обратно към Обхват


    Много от технологиите, използвани за описание на ресурси, са описани в частта Основни технологии и инфраструктура на тези насоки.


Функционалност и съвместимост (Interoperability) Обратно към Обхват

В контекста на дигиталните ресурси “функционалност и съвместимост” означава възможност за повторно използване на ресурсите, преносимост през различни мрежи, системи и организации и възможно най-дълъг жизнен цикъл.


Ключът за постигане на такава функционалност и съвместимост е използването на стандарти – кодирани правила и насоки за създаване, описание и мениджмънт на дигитални ресурси (за повече информация виж статията “Преоткриване на колелото”(Reinventing the Wheel) в D-Lib Magazine, януари 2002 [1]). ]). За описанието на ресурси е важно да се използват стандарти, за да могат потребителите по-лесно да търсят и извличат информация от различни източници – от различни каталози, различни домейни (на музеи, библиотеки, архиви), от различни видове ресурси (книги, документи, музейни артефакти, аудиовизуални носители), чрез различни канали (персонални компютри, интерактивна телевизия, мобилни телефони, подръчни устройства и на различни езици (виж насоките за Откриване и извличане на ресурси).

Метаданни Обратно към Обхват

Метаданните понякога се дефинират като “структурирани данни за данните”, но сега терминът често се отнася за машиннообработваеми данни, които описват ресурси от различен вид и които подпомагат редица различни операции.


Професионалистите в областта на културното наследство и информацията създават метаданни, откакто съществуват колекциите. Библиотечните каталожни записи, например, са метаданни, които описват дадена книга. Елементите на метаданните, отнасящи се за книга, включват: автор, заглавие, издател, дата на публикуване, ISBN, класификационен индекс и др. Елементите, отнасящи се за музеен предмет, могат да включват името на предмета, кратка физическа характеристика, метод на придобиване, дата, местоположение и др. Елементите, отнасящи се до архивен документ, могат да включват справочен код, заглавие, създател и др., а елементите за радиопрограма - заглавие, описание на съдържанието, създател, медия-разпространител, език, дата и т.н.
И библиотеките, и музеите и архивите имат каталози, но те се структурирани по различен начин, защото природата и значимостта на отношенията между описваните ресурси са различни, напр. в библиотечния каталог записът на ниво заглавие е основният, а той осигурява връзки към екземпляри на заглавието в други филиали на библиотеката; каталогът на архив рядко описва много екземпляри на едно заглавие, той преди всичко представя различните отношения между ресурсите (напр. една кутия с документи може да се опише общо като една единица, а съдържащите се документи в нея да бъдат индивидуално описани в йерархичен ред с препратки към записа на кутията); музейният каталог може да описва индивидуални или многосъставни предмети, но данните обикновено се записват по начин, много по-различен от този в каталог на библиотека или архив.
Нарастващо е вграждането на такива метаданни в дигиталните системи, така че метаданните, отнасящи се до уеб страница, могат да включат заглавие, създател, предмет, описание и др.
Метаданните излязоха на преден план като средство за подобряване експедитивността и ефективността при откриването на дигитални ресурси на разположение в уеб, усвоявайки последователна и логична структура за описание на уеб сайтове и дигитални ресурси. Полезно въведение с примери има на уеб страницата на услугата “Технически съвети за изображения” TASI (Technical Advisory Service for Images)[2].
Метаданните се класифицират според функциите, които те подпомагат. На практика, индивидуалните схеми за метаданни често обслужват много функции и съвпадат със следните категории:


  • Метаданни за описание – описват ресурси и улесняват извличането. Могат да са полезни на културни институти за създаване на метаданни, описващи няколко категории ресурси, като:

  • физически предмети, които са дигитализирани;

  • дигитални обекти, създадени по време на процес на дигитализация и складирани като “дигитални еталони”, основни копия ( “digital masters”)

  • дигитални обекти, произлезли от тези “дигитални еталони” като оборотни копия за доставяне до потребителите в мрежата;

  • нови ресурси, създадени с използването на тези дигитални обекти;

  • колекции от всички видове, посочени по-горе.

Има различни видове схеми за метаданни за описание, от които MARC и Dublin Core са може би най-известни:



  • MARC, или машинночетимото каталогизиране [3], е библиографска схема за метаданни, управлявана от Библиотеката на Конгреса. Текущата версия е MARC 21;

  • Наборът от описателни елементи Dublin Core [4] е прост стандарт за метаданни, предназначен да обслужва откриването на ресурси. Първоначално той е характеризиран като подходящ за описание на “обекти, сходни на документи”( “document like objects”), но употребата му се разшири и върху други категории ресурси. За насоки относно Dublin Core виж Да използваш Dublin Core от Даян Хилман [5]. Виж също Online Archive of California Best Practice Guidelines for Digital Objects (OAC BPG DO), Version 1.1. [6].

  • Метаданни за опазване и съхранение (виж също Насоките върху Дигитално опазване и съхранение на колекции) – обслужват дейности, свързани с архивиране, опазване и съхранение. През юни 2003 г. Он-лайн компютърният библиотечен център OCLC (Online Computer Library Center) и Групата на научните библиотеки RLG (Research Libraries Group) свикаха работна група по проблема “Метаданни за опазване и съхранение: стратегии за внедряване” (PREMIS), за да се концентрира върху практическите аспекти на внедряването на метаданни в системи за дигитално опазване и съхранение [7]. Повечето проекти използват:

  • Серия от 16 основни елемента от метаданни на Групата на научните библиотеки RLG, която обслужва опазването и съхранението на дигитални ресурси [8];

  • Препоръчителен модел за отворена архивна информационна услуга (Open Archival Information Service (OAIS), рамка от високо ниво, която описва функциите, включени в процеса на опазване и съхранение, а също и информацията, необходима за поддържане на тези функции [9].

За насоки относно метаданни за опазване и съхранение виж Внедряване на метаданни в системи за дигитално опазване и съхранение от Брайън Лавойе [10]; и Метаданни за опазване и съхранение от Майкъл Дей [11].




  • Административни метаданни – управляват дигитални ресурси и осигуряват информация за тяхното създаване и всички ограничения, регулиращи тяхното използване. Тези метаданни могат да включат:

  • Технически метаданни, описващи характеристики като хардуер/софтуер, използвани при създаването на дигитални ресурси, формати, стандарти и др. (виж за пример продукта на американската агенция по стандартизиране NISO Data Dictionary - Technical Metadata for Digital Still Images [12]);

  • Метаданни на източниците, описващи оригиналния обект, от който е произведен дигиталният образ;

  • Метаданни за произхода на дигиталния обект, описващи историята на всички извършвани операции върху дигиталния обект от създаването му нататък;

  • Метаданни за правата, описващи правата над интелектуалната собственост на даден ресурс и ограниченията на лицензионното споразумение (Виж за пример проекта Indecs [13].)




  • Структурни метаданни – описват логическите или физическите връзки между части на едно цяло. Например печатната книга е един обект, състоящ се от последователни страници. Дигиталната книга може да се състои от отделни дигитални изображения на отделните страници. Това я прави съставен обект, при който информацията за последователността на страниците е решаваща. Примери за структурни метаданни:

  • Стандартът Метаданни за кодиране и пренасяне (Metadata Encoding and Transmission Standard (METS) [14] осигурява кодиращ формат за описващи, административни и структурни метаданни и е предназначен да обслужва както мениджмънта на дигитални обекти, така и тяхното доставяне и обмен между различни системи;

Спецификацията IMS Content Packaging Specification [15] представя метод за описание на структурата и за организиране на комбинирани ресурси за обучение.

  • Други категории метаданни:

  • Образователни метаданни – подпомагат извличане на ресурси в образователните институти и управление на виртуална учебна среда – напр. студентски досиета и конспекти на учебни дисциплини Основният стандарт за описание на учебни ресурси е IEEE Learning Object Metadata standard [16]. Виж уеб сайтовете на IMS [17] и CETIS [18] за повече информация;

  • Географски метаданни: Стандартът за метаданни за географска информация. Геопространствени данни за употреба при дигитални карти и географски информационни системи ISO 19115:2003 [19] беше публикуван през януари 2003.


Каталог: proekti
proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество
proekti -> Училищен център за интеграция
proekti -> Част 1 насоки в контекста на социалната политика
proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд
proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о
proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"
proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор
proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора


Сподели с приятели:
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница