Използване на интернет от лицата за взаимодействие с обществени институции

През 2013 г. 22.6% от лицата са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с държавната администрация и местното самоуправление. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от интернет страница или уебсайт на публичната администрация (20.9%), следван от изтеглилите официални формуляри от официална интернет страница (12.7%) и изпратилите попълнени формуляри (8.5%) през последните дванадесет месеца.

Жените са значително по-активни от мъжете при използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация - съответно 24.1 и 21.0%.
Фиг. 13. Относителен дял на лицата, използвали интернет за взаимодействие с обществени институции през последните дванадесет месеца, по цели и пол

Източник: НСИ

Предприятията интензивно използват интернет за взаимодействие с публичните власти.

От използващите интернет предприятия 82.5% са получили информация от органите на публичната администрация, а 86.4% са използвали възможността за изтегляне на формуляри (данъчни, счетоводни, статистически и др.) по електронен път.

Повишава се интересът към самото изпращане или онлайн попълване на формулярите, като е регистрирано увеличение от 2.0 процентни пункта спрямо предходната година и делът на предприятията, използвали услугата, достига 89.0%.

Все още е малък делът на предприятията, които използват интернет за получаване на достъп до тръжни документи или спецификации в рамките на публичната електронна тръжна система. Сравнено с предходната 2012 г., този показател има увеличение от 0.9 процентни пункта и през 2013 г. 11.1% от предприятията са ползвали такива услуги.

От възможностите за автоматизиран обмен на информация и услуги се възползват почти всички големи предприятия (с 250 и повече заети лица) - 96.2% са изпращали попълнени формуляри, 94.4% са получавали (изтегляли) формуляри и 93.0% са получили информация по интернет.

Източник: НСИ

• През 2011 г. обществената подкрепа за ИКТ НИРД в България е € 5.4M, което представлява 5,5% от общото публично финансиране на R & D, което възлиза на 0,26% от БВП, което е под средното за ЕС (0.6%);

• През 2010 г. разходите за дейността в сектора на ИКТ (ICT BERD¹) в България възлизат на € 6.7м, което е спад от € 7М от предходната година. Делът на ИКТ в общия BERD е сравнително нисък, малко над 6,1%, което е под средната стойност за ЕС (19%). Общо BERD е 0,3% от БВП, което е под средното за ЕС (1.2%).
Участие в тема ИКТ на 7РП

България участва с 72 проекта (0,4% от общия брой) през периода 2007-2012 г., за общо € 11.1M от ЕО финансиране (0.2% от общата сума за финансиране), липсват проекти, координирани от български организации. Българското участие остава стабилно при 0.2% от FP6 насам.

• За периода 2007 - 2012, 37 организации са участвали в FP-ICT програма. През 2012 г. половината от участниците са нови организации;

• Налице е участието на много силни МСП в 7РП (повече от 4 пъти повече от средното в ЕС по отношение на финансирането). МСП се финансират с 66% и 49% от всички български участия. Участието на изследователски институции, обратно е ниско (43%);

• София е основният и единствен център за Българската изследователска и развойна дейност;

• По отношение на финансирането на стратегическите цели, получаващи най-висок дял са Intelligent Information Management, Networked Media, Language Technologies and ICT for inclusion. Стратегически цели със слабо участие включват някои от главните базови технологии. FET(Future& Emerging Technologies), Micro/nanosystems, Photonics, Organic and large area electronics са сред ключовите области, в които няма представена българска организация.

Учениците в България ползват Интернет с по-висока скорост в сравнение със средното за ЕС, но има повече ученици на един компютър и процентът на “несвързаните” училища е по-висок от средния за ЕС. Въпреки това, честотата на използване на ИКТ оборудване от учителите е близко до това в ЕС, а от учениците като цяло е над тази на другите страни, особено по отношение на използването на техните собствени мобилни телефони за обучение в клас. Нивото на увереност на учителите в ИКТ уменията е около средното за ЕС. Има относително високи нива на професионалното развитие на учителите в областта на ИКТ и на места е на лице педагогическа и техническа подкрепа от ИКТ координаторите в училище. Тази подкрепа без съмнение рефлектира върху високото използване на ИКТ в клас.

В България на разположение на учениците от всички степени на образованието са половината от броя на компютрите от средната стойност за ЕС, с изключение на 11 общообразователен клас, където на приблизително 3 пъти повече от средния брой ученици за ЕС се пада един компютър (11 ученика на компютър, при средно за ЕС – 4 ученика на компютър), докато при 11 специализиран (профилиран) клас на средното образование са 6 ученика на компютър, при средно за ЕС 3 ученика на компютър.

В страната повечето компютри са настолни и има сравнително малко лаптопи. По отношение на съотношението лаптоп, свързан с Интернет - ученик, се падат 143 ученика в четвърти клас на един лаптоп. В единадесети клас представянето на България е близко до средната група страни, въпреки че е далеч от средното ниво за ЕС (56 ученика на лаптоп, при средно за ЕС 14). Това може да се обясни с високия процент на учениците, които носят свой собствен лаптоп в училище, като например в осми клас и останалите класове.

Фигура 2.4 сравнява България с останалите страни: при 8 клас, тя се намира в средната група страни, с процент на учениците в училища с по-висока от 100 Mbps. При четвърти клас България се нарежда на 5 място по този показател (фиг. 1.8. от основния Доклад), а при 11 общообразователен клас на 19 място.

Съществува връзка между броят на жителите в съответното населено място на училището и скоростта на широколентовата връзка, при по-гъсто населените райони скоростта е по-висока, отколкото в селските и слабо населени райони, което за България е ясно видно при четвърти клас.

Процентът на ученици в училища, които отговарят на характеристиките за свързаност, в това число имат уебсайт или виртуална обучителна среда са показани по-долу, също както и тези, в които не е на лице нито една от тези характеристики. Във всички класове в България, процентът на учениците от училища, които нямат уебсайт е под средното европейско ниво. Процентът на ученици от училища без виртуална обучителна среда в четвърти клас е под средното за ЕС и значително под него за осми и единадесети клас. “Несвързаните училища” са под средното ниво за ЕС при всички класове.

• 
  Необходимост от подобряване координацията на усилията за развитие на ИО в публичното управление;
  
• 
  Слабо взаимодействие между бизнеса, университетите и научните институти при осъществяване на НИРД в областта на ИКТ;
  
• 
  Необходимост от ускоряване на процеса по изграждане на модерна и високоскоростна иновационна информационна и комуникационна инфраструктура;
  
• 
  Забавяне на преодоляването на цифровото разделение в страната поради липса на благоприятна пазарна среда за предоставяне на достъпни и разходно ориентирани ИКТ продукти и услуги в отдалечени и слабо населени райони;
  
• 
  Ограничени възможности за подобряване на цифровата грамотност и компетентност на гражданите и особено на хората в неравностойно положение;
  
• 
  Липса на подходящо мултимедийно и образователно съдържание и създаване на среда за допълнително и продължаващо обучение през целия живот;
  
• 
  Задълбочаване на проблема с недостига на висококвалифицирана работна сила във високотехнологични дейности;
  
• 
  Необходимост от по-добра координация при организирането на събития популяризиращи ИО и изграждащи имиджа на българските фирми от областта на ИКТ.
  

1. 
   При политика на децентрализация на управлението на ИТ в България, изпълнението на обща хоризонтална политика за развитие на ИО би било възможно и ефективно само ако управлението и координацията на тази политика се издигне на най-високо държавно ниво.
   
2. 
   Създаването на механизъм за прозрачно, целесъобразно, ефективно и ефикасно използване на публичните разходи за реализация на програми и проекти с принос за развитието на ИКТ и ИО е от приоритетно значение.
   

3. 
   Във връзка с наблюдавания остър дефицит на ИКТ кадри в България и в частност в държавната администрация (ДА), е необходимо провеждането на специална политика за привличане и задържане на ИКТ специалисти в ДА, включително и използването на нови механизми на заплащане и мотивация.
   
4. 
   Държавната политика за иновативно ориентирана икономика трябва да се изнесе върху проектна основа ангажираща всички възможни източници на съфинансиране, което от своя страна ще засили твърде слабите и съвсем недостатъчни пазарни механизми за иновативно развитие.
   
5. 
   Подписване на Меморандум за разбирателство с НСИ за проследяване на важни индикатори за състоянието на ИКТ сектора, с цел провеждане на адекватна държавна политика за ИКТ и ИО.
   
6. 
   Във връзка с констатиран незадоволителен административен капацитет/ квалификация в областта на ИКТ като хоризонтална политика във ведомствата е необходимо да бъдат предприети мерки чрез оперативните програми с оглед по активно и ефективно участие на ведомствата в изпълнение на задачите от Цифрова програма за Европа.
   
7. 
   Във връзка с процеса на планиране на следващия програмен период, всички ведомствата и ангажирани институции по програмата се налага да преосмислят своята дейност, от което неминуемо ще възникнат нови мерки и дейности, които да влязат в оперативните програми и то с разширен обхват на действие до 2020 г. Тъй като ефектът от този процес на планиране за следващия програмен период 2014-2020 г. ще приключи през първото тримесечие на 2014 г., а в същото време периодичният си отчет ще бъде изготвен през февруари за целите на таблото за резултати на ЕК (Scoreboard), се налага актуализация на НПЦБ, като тя вече да обхваща целия нов планов период (2014-2020 г.). Тази актуализация на НПЦБ се очаква да приключи до края на 2014 г., за да може всички нови тенденции и промени в европейската политика да бъдат сведени до ведомствата и те да ги отразят и да работят по постигането на новите цели.