Последният, пети приоритет е стимулиране на широкото използване на ИКТ за справяне с някои основни икономически и социални предизвикателства

• 
  достъпни интерактивни онлайн услуги и цифровото приобщаване на хората и групите в неравностойно положение;
  
• 
  развитие на електронното здравеопазване – към днешна дата наличната в здравния сектор информация не се използва достатъчно за целите на наблюдението, оценката и вземането на решения. Това се дължи както на ограниченията на съществуващите информационни системи, които не могат да произведат необходимата информация, така и на липсата на необходимата свързаност между тях. Тези системи трябва да бъдат адаптирани, за да може България да прилага Директивата за трансграничното здравеопазване.;
  
• 
  предоставянето на ИКТ базирани здравни и социални услуги за осигуряване на достоен и независим живот на възрастните хора;
  
• 
  изграждане на интелигентни транспортни системи за ефикасен екологосъобразен и енергийно ефективен транспорт и подобрена мобилност.
  
• 
  разширяване използването на ИКТ в дейностите по опазване и мониторинг на околната среда;
  

Политиката в областта на ИКТ е насочена към развитие на интероперативна и сигурна интернет среда, даваща гаранция че са налице наличието на атрактивно електронно съдържание и услуги за бизнеса гражданите и държавното управление, достъпни чрез високоскоростен и свръх високоскоростен интернет и наличието на необходимите умения, компетентности и доверие за използването им. С оглед изпълнение на тази политика е заложена стратегическата цел на актуализираната Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2012-2015): максимално покритие, надеждна свързаност, високи скорости и достъпност за крайните потребители.

В изпълнение на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България и в съответствие с „Цифровата програма за Европа”, част от Стратегията “Европа 2020”, през 2012 г. е разработено проектно предложение по схема BG161РО001/2.2-01/2011 „Подкрепа за развитие на критична защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура”, Приоритетна ос 2: „Регионална и местна достъпност, Операция 2.2: „Информационна и комуникационна мрежа” по Оперативна програма „Регионално развитие”. С решение РД 02-14-1762/12.07.2012 г. на Главния директор и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионална развитие” проектното предложение за изграждане на мрежа за достъп от следващо поколение (ДСП) е одобрено.

Проектът цели изграждане на критична, защитена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на широколентовите услуги за гражданите и бизнеса в необлагодетелствани райони на България. Това ще даде възможност както за реализиране на сигурен интернет достъп до редица съвременни услуги, напр. достъп до здравните досиета на европейските граждани (до 2015 г.) и широко разпространение на услугите на телемедицината (до 2020 г.), така и за евентуално увеличение в бъдеще на необходимите скорости и капацитет на връзката.

В съответствие с визията изискванията на “Европа 2020”, предложеното решение за достъп от следващо поколение ще даде възможност услугите на електронното правителство да бъдат не само ориентирани към крайния потребител, но и да са персонализирани и мултиплатформени, или да се създаде т.нар. „интелигентно електронно правителство“ (smart e-Government).

С безвъзмездната финансова помощ в размер на 39 123 029,84 лв. ще бъде финансирано изграждането на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение в 29 общински центъра и 24 малки населени места в 19 слабо населени и отдалечени райони. Районите, които обхваща проекта, са с обща площ 7 919 кв. км или 7 % от територията на страната с население 277 765 души, което е 8 % от населението, живеещо извън областните градове и столицата, или 4 % от населението на България.

В съответствие с изискванията на Стратегията „Европа 2020”, изградената инфраструктура ще даде възможност за постигане на оперативна съвместимост и технологична неутралност, чрез осигуряването на достатъчен капацитет за достъп до всички предлагани посредством нея услуги от и към избраните райони за интервенция.

Безвъзмездната финансова помощ по настоящата схема подлежи на нотификация пред Европейската комисия, съгласно чл. 108, т. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Получено е одобрение от Европейската комисия от 9.12.2013 г. относно разрешаване на държавна помощ за изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна инфраструктура за широколентов достъп от следващо поколение за нуждите на електронното управление и създаване на предпоставки за развитие на широколентовите услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали и отдалечени райони на Република България.

Вторият приоритет е свързан с интеграция на държавните електронни съобщителни мрежи и осигуряване на добре разгърната широколентова инфраструктура с цел технологичното обезпечаване на успешното функциониране на електронното правителство в България.

На 20.08.2013 г. официално се въведе в редовна експлоатация Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Единната електронна съобщителна мрежа е създадена чрез административно, технологично и финансово интегриране на Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ), поддържана и управлявана от ИА ЕСМИС и Националната мрежа на държавната администрация (НМДА), поддържана и управлявана от Администрацията на Министерски съвет.

За реализацията на технологичното интегриране бяха определени 20 месеца и бяха заделени 6,5 млн. лева от държавния бюджет.

Използваните съвременни технологии при изграждането на ЕЕСМ позволяват виртуално да се обединят в единна национална информационна инфраструктура, мрежите на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяната информация. Към момента броят на свързаните ведомства и техните подразделения е 1300.

Едновременно с изпълнението на Проекта за интеграция, ИА ЕСМИС изгражда оптична свързаност до общините, където е възможно, дооборудва и увеличава преносния капацитет на ЕЕСМ, с оглед бъдещо включване на всички държавни структури. Към ЕЕСМ са свързани 34 общини, направен е план за изгражане на свързаност до останалите 230 общини. Изградени са 648 възли за достъп. През 2013 г. е разработен технически проект за изграждане на оптични кабелни линии за свързване към ЕЕСМ на общините Харманли, Свиленград, Тополовград, Елхово, Симитли, Кресна, Струмяни, Сандански, Петрич, за нуждите на МВР, МП, МЗХ, МТСП и МЗ и др.

През настоящата година продължи изпълнението на проект: „Проектиране и изграждане на оптична свързаност на далекосъобщителни обекти във връзка с националната сигурност”. Проектът обхваща проектиране, изграждане и въвеждане в редовна експлоатация на оптични кабелни трасета и комуникационни съоръжения за пренос на всякакъв вид цифрова информация – глас, данни и видео, за нуждите на държавното управление, сигурността и отбраната.

За изпълнение на приоритетите от Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България е извършен задълбочен социално – икономически анализ на търсенето и предлагането на продукти и услуги, базирани на ИКТ и Интернет, основаващ се на индикаторите в Цифровата Програма за Европа, чиито изводи ще бъдат включени в доклада по изпълнението на Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България. На основата на доклада бе изготвен първи проект на Национален план за достъп от следващо поколение, насочен към постигане целите на Цифровата програма на Европа.

В документа е разработен план на инвестициите в инфраструктура, вземайки под внимание съществуващата такава. Този процес ще бъде изцяло съобразен с проекта на Регламент за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, като бъдат предвидени мерки за усъвършенстване на регулаторната и нормативната база, с цел облекчаване на инвестиционния процес и редуциране на инвестиционните разходи, в това число посредством споделяне на пасивна инфраструктура.
Достъп до интернет от домакинствата

Резултатите от проведеното изследване за използване на информационно-комуникационните технологии от домакинствата и лицата показват, че през 2013 г. повече от половината домакинства (53.7%) в България притежават достъп до интернет в домовете си, като е отбелязан растеж от 2.8 процентни пункта спрямо предходната година. Същото е увеличението и на относителния дял на домакинствата, използващи широколентов достъп (2.8 процентни пункта), като той достига до 53.6% за 2013 г., или почти всички домакинства, имащи достъп до интернет, са с осигурена бърза и надеждна връзка.

Източник: НСИ

В сравнение с предходната година в регионален аспект също се наблюдава повишаване в относителните дялове на домакинствата с интернет достъп за всички статистически райони, с изключение на Югоизточния район, където се наблюдава намаление с 3.1 процентни пункта.

Източник: НСИ

Използването на ИКТ, и по-специално развитието по отношение на достъпа и използването на интернет, е водещ фактор, указващ влияние на начина, по който предприятията ръководят бизнеса си, провеждат електронна търговия и си взаимодействат с националните публични органи.

През януари 2013 г. делът на предприятията, които имат достъп до интернет, достига до 89.1%, или с 1.7 процентни пункта повече в сравнение с предходната година. Подобряват се видът и скоростта на използваната връзка - 77.9% от предприятията използват фиксирана широколентова връзка. Мобилна широколентова връзка чрез преносимо устройство имат 33.3% от предприятията. В сравнение с 2012 г. по този показател се отчита растеж от 7.9 процентни пункта.
Фиг. 7. Относителен дял на предприятията, които имат достъп до интернет и

фиксирана широколентова връзка

Източник: НСИ

През 2013 г. 27.8% от заетите лица са използвали компютър поне веднъж седмично за изпълнение на своите служебни задължения, а за 23.9% е осигурен достъп до интернет, като в сравнение с предходната година се наблюдава увеличение съответно с 1.2 и 1.4 процентни пункта. При малките предприятия (10 - 49 заети лица) се наблюдава най-висок относителен дял на заетите лица, използващи компютри (30.0%), както и на заетите, използващи интернет (26.8%).

Източник: НСИ

Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от лицата, като на базата на предходната година се отбелязва слаб ръст от 0.9 проценти пункта в дела на лицата, които се възползват от удобствата на глобалната мрежа всеки ден или поне веднъж седмично. През 2013 г. повече от половината (51.2%) от населението на възраст 16 - 74 навършени години използват редовно интернет.

Данните от проведените до момента изследвания за използване на ИКТ от лицата показват, че най-активните потребители в мрежата са младежите на възраст между 16 и 24 години, като през 2013 г. 79.5% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Констатира се обратнопропорционална зависимост между възрастовите групи и честотата на регулярното използване на интернет - при по-високите възрастови групи се наблюдават по-ниски стойности на този показател, като от населението в най-високата възрастова група (65 - 74 навършени години) едва 8.3% използват глобалната мрежа.
Фиг. 9. Относителен дял на лицата на възраст 16 - 74 навършени години, които редовно използват интернет (всеки ден или поне веднъж седмично), по възраст

3

Източник: НСИ

Значителни са и различията за редовно използващите интернет по образование. Докато 86.1% от лицата с високо образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 19.2% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които интернет предоставя.

През януари 2013 г. 28.2% от предприятията са изпращали електронни фактури (е-фактури), като една трета от тях са изпращали е-фактури в стандартен формат, който е подходящ за автоматизирана обработка.

Предприятията, които са получили е-фактури, подходящи за автоматизирана обработка, са 43.5%, което е с 16.2 процентни пункта повече в сравнение с 2011 година.

Е-търговия

Данните от изследването за използването на ИКТ от домакинствата и лицата за 2013 г. показват, че постепенно се увеличава делът на хората, които пазаруват за лични (неслужебни) нужди онлайн. За текущата година 12.1% от лицата на възраст 16 - 74 навършени години са направили онлайн покупки през последните дванадесет месеца, което е с 2.9 процентни пункта повече спрямо предходната година.

5

Източник: НСИ

Най-често пазарувани онлайн са дрехите и спортните стоки, като 68.1% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули. На следващо място се подреждат поръчките, свързани с пътувания или хотелски резервации (32.9%), стоки за дома (31.1%) и покупките на билети за различни развлекателни събития (22.5%).

Източник: НСИ

Данните от проведеното изследване показват, че онлайн продажбите на предприятията увеличават своя дял с 0.2 процентни пункта спрямо предходната година, като поръчки онлайн са получили 8.0% от предприятията. Стойността на осъществените продажби по мрежата е 4 409 млн. лева.

Наблюдава се спад от 0.56 процентни пункта в относителния дял на предприятията, осъществили покупки онлайн, 6.8% от предприятията са закупили стоки или услуги, но общата стойност на направените покупки се увеличава в сравнение с миналата година и е в размер на 2 285 млн. лева.
Фиг. 12. Относителен дял на предприятията, осъществили продажби и покупки на

стоки и услуги онлайн, по големина на предприятията

Източник: НСИ

Електронното управление е припознато като основният механизъм за повишаване на доверието и удовлетвореността на обществото по отношение на администрацията, постигането на прозрачност в действията й, както и обективен инструментариум за мониторинг и контрол, включително превенция на измами и корупционни практики.

• 
  Успешно стартира и приключи проект „Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централните системи на електронното правителство”, финансиран от ОП „Административен капацитет”. Част от дейностите по проекта включват разработване на предложения за промяна на нормативната база, свързана с електронната идентификация и създаване на нормативно регламентиран и реализиран регистър за електронна идентичност.
  

• 
  Успешно се изпълнява се проект „Развитие на административното обслужване по електронен път”, осъществяван с финансовата подкрепа ОП„Административен капацитет”.
  

• 
  Успешно стартира и приключи проект „Подобряване на обслужването на гражданите и бизнеса в МТИТС чрез развитие на електронното управление в областта на пространствените данни и услуги”. Проектът отново се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и приключи на 07.09.2013 г. и са постигнати следните резултати:
  

- Разработено приложение за валидиране на метаданни за пространствените данни в държавната администрация в съответствие с изискванията на Регламент № 1205/2008 от 3.12.2008 г. за прилагане на директива 2007/2/ЕС (INSPIRE) по отношение на метаданните;

- Разработени и внедрени мрежови услуги от областта на ж.п.транспорт, базирани на ГИС данните на Национална компания железопътна инфраструктура: 1. Услуга за намиране, позволяваща търсене на масиви от пространствени данни и услуги за такива данни (съгл. Чл. 11-а на Директива 2007/2/ЕС (INSPIRE); 2. Услуга за разглеждане на данни (съгласно чл. 11-б на Директива 2007/2/ЕС (INSPIRE); 3. Услуга за изтегляне на данни (съгласно чл. 11-в на Директива 2007/2/ЕС (INSPIRE).

С реализирането на този проект се осигурява модерно обслужване на гражданите, бизнеса и структурите на държавната администрация в областта на пространствените данни чрез развитие на иновативни мрежови услуги и внедряване на интегрирани софтуерни приложения в Министерството на транспорта, информационните технологии съобщенията.

С изпълнението на горепосочените проекти са постигнати резултати в областта на усъвършенстване на нормативната база с оглед предоставянето на административни услуги по електронен път и осигуряване на служебно начало при административното обслужване, в това число осигуряване на достъп по служебен път до най-търсените регистри на държавната администрация. Поставени са основите за изграждане на облак на централната администрация и облак на местната администрация. Създадени са редица портали на електронното управление, в това число портали за демократично вземане на решения, за управление на процеса на общуване с гражданите, за координация на работата на държавната администрация и за управление на свързаната с кибер-сигурността информация, като са проведени и съпътстващи обучения.

През 2013 г. бе изготвен проект на нова Стратегия за електронно управление с хоризонт 2020 и проект на нов Закон за електронно управление и подзаконова нормативна база към него. Тези документи ще бъдат предложени за широко обсъждане в рамките на сформирана междуведомствена работна група като се очаква да бъдат включени в законодателната програма през второ тримесечие на 2014 г.