Програма или проект



страница2/5
Дата28.04.2017
Размер0.66 Mb.
1   2   3   4   5

От таблицата се вижда, че броят на отглеждането на птици е значително голям. Те се отглеждат от индивидуални стопани в селата и градовете на общината.



  • Горското стопанство – е представено от дърво-производство, което определя и основната дейност – дърводобив;

  • Развити са също транспортът и търговията (търговия на дребно).

Търговската дейност на територията на общината се изразява предимно в търговия на дребно. В община Главиница има регистрирани 23 търговски обекти – хранителни магазини и кафе аперитиви, кооперации за услуги. В останалите населени места функционират по няколко хранителни магазини и кафе аперитиви, осигуряващи обслужването на населението с продукти от първа необходимост и приятното прекарване на свободното време.
Селищна мрежа и населени места
Както вече се отбеляза, селищната мрежа на община Главиница е формирана от 22 села и един град. Град Главиница е селище от IV-ти функционален тип, а останалите села са от V-ти до VII-ми функционален тип. Освен функционален гр. Главиница е и пространствен център. Населените места в общината, с оглед доминиращият функционален профил, могат да бъдат обособени в две селищни зони:

  • първа селищна зона обхваща селата в северната част на общинската територия. Според категоризацията на населените места по броя на населението е съставена почти изцяло от „малки села”, с изключение на с. Косара, което е от категорията „много малки села”. Зоната има предимно селскостопански характер;

  • втора селищна зона – селата в южната част на територията и общинския център. В зоната попадат села от категорията „малки” и „много малки села” и Главиница, който е в категорията „много малки градове”. Профилът на зоната се характеризира с благоприятни за обитаване природо-географски условия и добре развита пътна мрежа.

Урбанистичната класификация на селищата е следната – един много малък град, 18 малки села (200-700 жители) и четири много малки села (под 200 жители).
Социална инфраструктура
Инфраструктура на здравеопазването

Здравеопазването в общината се извършва, чрез дежурства на специалисти в поликлиниката в гр. Главиница. Специалистите са: кардиолог, специалист УНГ, хирург от Тутракан, акушер-гинеколог, офталмолог и педиатър, които имат сключени договори с Районната здравноосигурителна каса. В останалите села на общината има здравни служби, където местното население получава квалифицирани медицински услуги. Училищното детско здравеопазване се обезпечава от лекар и медицински сестри, които периодично обслужват общо няколко здравни кабинета.



Инфраструктура на социалните грижи

Социалните грижи в общината се осъществяват от дирекция „Социално подпомагане” гр. Главиница към Агенция за социално подпомагане. В гр. Главиница има домашен социален патронаж, а в с. Малък Преславец се намира дом за образование и възпитание на деца лишени от родителски грижи. 187 на брой са социално слабите семейства, а 92 лица се подпомагат с месечни помощи.



Инфраструктура на образованието

На територията на общината функционират 4 целодневни детски градини в гр. Главиница, с. Зафирово, с. Зебил и с. Калугерене и общо 5 общински училища, от които 1 средно общообразователно ( гр. Главиница ) и 4 основни ( с. Зафирово, с. Листец, с. Сокол и с. Стефан Караджа), като това в с. Стефан Караджа е с присъединена група в детска градина.



Обекти на културата

Във всички селища на община Главиница има народни читалища (23 бр.). В три от читалищата се поддържат музейни сбирки. Всички читалища обединяват дейности и прояви на художествената самодейност и културно – масовата работа, библиотечна дейност, самодейни състави са с богати традиции и др.



Обекти на спорта

На територията на община Главиница има изградени спортни бази в с. Зафирово и град Главиница за ученическа селска спартакиада за следните спортове: футбол, волейбол, баскетбол и лека атлетика. През 1993 година е основан обединеният спортен клуб „Устрем”. В момента в Главиница има три футболни формации - една при мъжете и две при подрастващите - деца и юноши. Общината разполага със стадион и тренировъчно игрище.


Транспортна инфраструктура
По своето географско положение община Главиница и нейният център има важна роля от транспортно-комуникационната система в североизточната част на страната. Това обуславя много добра възможност за връзки с останалата част на страната и в частност – със съседните общини. Общинската пътна мрежа е с локално значение, но има важни социални функции. Транспортната инфраструктура е определящ фактор за развитието на териториалната система. Доказателство за това е фактът, че през нейната територия не преминава първокласен път с транснационално значение.
Таблица 4. Пътна мрежа в Община Главиница

Наименование

Дължина,

km

Дължина на пътната мрежа общо

-

- I клас

-

- II клас

16,5

- III клас

48,2

- IV клас

57,4

От Таблицата се вижда, че в общината няма първокласни пътища, основната част - около 57,4 km са ІV-ти клас, 48,2 km са третокласни, 16,5 km - второкласни пътища. Селскостопанските пътища са 1700 km и горски пътища - 20 km. Транспортното обслужване е добре организирано и се извършва по одобрена от Областния управител транспортна схема на маршрутите.


Енергийни системи, водоснабдяване и канализация
Електроснабдяване

Всички населени места са електрифицирани. Община Главиница се захранва от електрическа подстанция - Тутракан, с работеща мрежа 120/20 КВ. През територията на общината преминават и електропроводи 400 КВ и 220 КВ. Мрежата с ниско напрежение е предимно въздушна и реконструирането и разширяването й е предмет на конкретни изменения на областно ниво.

Всички населени места са телефонизирани, като в общината е налице покритие и на трите основни мобилни оператори за България.

На територията на общината няма газификация.



Водоснабдяване и канализация

На територията на общината водоснабдителната и канализационната мрежата се управлява от Технически район град Главиница, които е на подчинение на „Каптажи - ВиК” ООД, град Силистра. Общата дължина на външните (магистрални) водопроводи е 138 934m. Водоснабдителната и водопреносната мрежа е изградена от азбесто-циментови тръби – 97% и едва 3% от PPE-тръби. Общата дължина на вътрешната водопроводна мрежа е 150 992 m. Общата дължина на водопроводната мрежа в Технически район гр. Главиница е 289 926 m. Броят на абонатите е 5 187 от населението, 475 – обществен сектор или общо - 5 662 броя абонати.

Населените места в община Главиница имат много ниска степен на изграждане на канализационна мрежа - частично изградена канализация. Част от тази мрежа е амортизирана и/или с недостатъчен капацитет. Няма изградена отделна мрежа за събиране и отвеждане на атмосферните води. Битовите води без пречистване се отвеждат в края на населеното място в сухо безотточно дере.

През 2003 година община Главиница е кандидатства пред ПУДООС – град София за отпускане на безвъзмездна помощ за изграждане на ПСОВ в град Главиница. През 2006 година е изпълнен първият етап от изграждането на „Градска пречиствателна станция за отпадъчни води” – гр. Главиница. Извършено е полагане на нови канализационни тръби по 3000 метров участък в гр. Главиница.


Състояние на компонентите на околната среда
Анализът на екологичната обстановка е направен с оглед прилагане на екологични и хигиенни корективи при определянето на бъдещото развитие и функционално използване на територията на общината. За това са анализирани и са очертани по-подробно онези елементи и фактори на околната среда, които имат характер на екологични и санитарно-хигиенни ограничители за функционалното използване и застрояването на територията и върху, които може да се въздейства с устройствени мерки.

Община Главиница се характеризира с добри екологични условия. На територията й няма крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенни качества на атмосферния въздух, водите и почвата. Липсва и акустично натоварване на околната среда от средствата на транспорта. (разгледани са по-подробно в подточка в) на Уведомлението).


SWOT анализът на община Главиница e обективно следствие от социално–икономическия анализ. Включва оценка на вътрешните фактори, чрез която се идентифицират силните и слабите страни на общината, и оценка на външните фактори на обкръжаващата среда, които очертават благоприятните възможности и потенциални заплахи пред общинското развитие.
Силни страни на община Главиница:

  • Добро транспортно-географско положение и близост до р. Дунав и важен център на пътя между Дулово и Тутракан;

  • Добра транспортна достъпност в регионален план, изразяваща се в добре развито транспортно обслужване, постоянни автобусни връзки, осигуряване на ежедневни транспортни връзки до всички села в общината;

  • Наличие на система за разделно събиране на отпадъци;

  • Изградена водоснабдителна и водопреносна мрежа;

  • Добър потенциал за алтернативен туризъм;

  • Добър потенциал за развитие на земеделие и животновъдство;

  • Задоволително ниво на образователната инфраструктура;

  • Богато и своеобразно културно наследство;

  • Развит административен капацитет за подготовка и управление на проекти финансирани от ЕС;


Слаби страни на община Главиница:

  • Остаряла, амортизирана и недоизградена водоснабдителна и канализационна мрежа;

  • Необходимост от развитие и рехабилитация на обслужващата техническа и в частност – пътна инфраструктура;

  • Липса на газификация;

  • Не добро състояние на електроснабдителната мрежата (ниско напрежение) – в по-голямата си част въздушна и с недостатъчна преносна възможност;

  • Липсва система за рециклиране на биоотпадъци;

  • Липса на места за настаняване;

  • Слабо развит сектор на услугите;

  • Слабо развит туризъм;

  • Слабо развита промишленост;

  • Много ниско ниво на преки чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи;

  • Намаляващо население и работна сила;

  • Нисък процент на хора с висше образование;

  • Липсва болница за активно лечение;

  • Слабо развита културна инфраструктура;

  • Липса на условия за спорт на местното население.


Основните задачи на плана могат да бъдат определени, както следва:


  • Определяне на общата структура на територията и прилежащата акватория на река Дунав и преобладаващото предназначение на съставните и структурните и части;

  • Регламентиране на общия режим на устройство на всяка от териториите и акваторията на река Дунав по предходната точка, при съблюдаване на режимите, установени със специални закони;

  • Усъвършенстване на мрежата на социалната инфраструктура;

  • Обосноваване развитието на комуникационно-транспортната инфраструктура на общината и определяне съответстващото му усъвършенстване на транспортните мрежи;

  • Обосноваване развитието на техническата инфраструктура и определяне разположението на мрежите и съоръженията им на територията на общината, както и връзките им с териториите на съседните общини и с инфраструктурни мрежи, съоръжения и обекти от регионално и национално значение;

  • Идентифициране на териториите с вероятно разпространение на предвидими природни бедствия и регламентиране на необходимите превантивни мерки и начини на устройство и защита;

  • Регулиране на взаимодействието между устройството на територията на общината и природната и среда, с оглед нейното опазване. Регламентиране на допустимото натоварване на естествените рекреационни и други ресурси, с оглед опазването им;

  • Осигуряване на условия за опазване и социализация на обектите на културно-историческото наследство и природните забележителности;

  • Извеждане на приоритетните устройствени мероприятия и определяне на последователност на реализирането им във времето.


Общи изисквания към проектното решение
Съгласно разработеното техническо задание, Общият устройствен план на община Главиница следва да бъде изработен при съблюдаване на следните общи изисквания:


  • Доразвиване на положителните идеи и тенденции, заложени в преходни устройствени проекти, планове и други проучвания за територията на общината;

  • Пълноценно отчитане вътрешните връзки на общината като стимулатор за развитие;

  • Решаване на инфраструктурни и теренни проблеми в съответствие целесъобразността им не само на общинско, но и на между общинско ниво;

  • Формиране на комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на установени съществени диспропорции между отделните части на общинската територия;

  • Свеждане до минимум отнемането на ценни земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго строително усвояване;

  • Създаване на устройствени възможности за използване на природните и културно-исторически ресурси за развитието на отдиха и туризма, при съблюдаване режимите за опазването им;

  • Създаване на условия за развитие на социалната и техническата инфраструктури;

  • Осигуряване на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия – общинско задължение;

  • По отношение на икономическото развитие на общината се прилагат постановките на стратегическите документи по ЗРР, отнасящи се за общинската територия. За стимулиране на публично-частното партньорство в дейностите, осигуряващи социално-икономическото развитие, в плана да се проучат възможностите и предложат решения за целесъобразна реализация на поземления фонд – общинска собственост, при спазване на общите и специфични изисквания и ограничения по отношение на земеползването.

  • Предвид несъвместимостта на оценките за потребността от урбанизация, произтичаща от естествените демографски процеси, и реалното инвестиционно търсене на терени за обитаване и за стопански дейности, да се разработи и приложи адекватен подход при планиране на земеползването, респ. оразмеряване на системите, като се съблюдават изискванията за устойчивост на системите.

Във връзка с горните изисквания за населените места, за съществуващите и ново предвидени селищни образувания, както и за други части на общинската територия, с ОУПО може да се определят устройствени зони и самостоятелни терени с устройствен режим, вкл. при необходимост:



  • територии (земеделски и горски) без право на промяна на предназначението им;

  • територии за превантивна устройствена защита (по чл.10, ал.3 на ЗУТ);

  • рискови територии – зони със свлачища и абразия и потенциално наводняеми територии;

  • територии за прилагане на ландшафтно устройствени мероприятия.

Разпределението на територията на общината по видове общо (преобладаващо) предназначение и видове устройствени зони ще се извърши с номенклатурата и възможностите на Наредба №7, при съобразяване с режимите, установени по реда на други закони и на фактическото ползване. За територията на общинския център ще се съблюдават предвижданията на действащия цялостен устройствен план. Ако във връзка с настъпили промени във фактическата обстановка и/или предвижданията на ОУП на община Главиница налагат изменение на този план в отделни негови части, то местата и видът на необходимото изменение следва да се посочат изрично в Правилата за прилагане на ОУП на общината.


а) Основание за изготвяне на плана, програмата и проекта - нормативен или административен акт;
Необходимостта от изготвяне на Общ устройствен план (ОУП) на община Главиница, се обосновава с настъпилите съществени изменения в социално-икономическата среда и условията, в които се развиват икономиката, социалната сфера, техническата инфраструктура. Тези промени дават отражение върху процесите, свързани с развитието на основните функционални системи на общината.

Друго основание за изготвянето на ОУП на община Главиница е продиктувано от устройствените последици, произтичащи от промените в законодателството, свързано със собствеността на гражданите, реституционните закони, този за земята и др.

С Решение на Общински съвет – Главиница и Договор с предмет „Изработване на проект за общ устройствен план на Община Главиница“ същият се разработва за територията на община Главиница с включените в обхвата й населени места и землищата им, съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел да създават планова основа за дългосрочно, устойчиво устройствено развитие на териториите, обвързано с документите за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие и с документите за стратегическо планиране на пространственото развитие, регламентирани в Закона за регионалното развитие (ЗРР), които в съответните си части извеждат обществените приоритети, свързани с опазването и развитието на физическата среда и функционалните системи. Реализациите на тези предвиждания на стратегическите документи, включително евентуалното им финансиране по структурните фондове на ЕС, се нуждаят от актуална и адекватна устройствена планова основа. За осигуряване плановата основа на управлението, Законът за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ бр.1, 02.01.2001г., с изм. и доп. бр. 28 от 19.03.2013 г.) регламентира изработването на общи устройствени планове на община (ОУПО), които обхващат населените места в общината и техните землища. Предназначението на тези планови документи е дефинирано по-подробно в чл.106 от закона, а прогнозният период – 15-20 години в чл.17, ал. 3 от Наредба №8/2001г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове.


б) Период на действие и етапи на изпълнение на плана, програмата и проекта:
Перспективният срок, за който се разработват ОУП е заложен в Закона за устройство на територията и в подзаконовите нормативни документи (Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове). Там е указано, че ОУП се създават за период от 15-20 години.

С плановото задание се предлага прогнозният хоризонт на ОУП на община Главиница да бъде 2030 г., а урбанистичната хипотеза да се разработи с планов хоризонт 2050 г.


в) Териториален обхват (национален, регионален, областен, общински, за по-малки територии) с посочване на съответните области и общини:

Териториалният обхват, съгласно Решение на Общински съвет Главиница и Договор с предмет „Изработване на проект за общ устройствен план на Община Главиница“, покрива територията на община Главиница с всички, включени в нея населени места и землищата им, съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Община Главиница се намира в Североизточна България, Силистренска област. На запад граничи с община Тутракан и Кубрат, на изток с община Ситово, на югоизток граничи с община Дулово, на юг с община Исперих и Завет. Територията на Общината е 481 km2. В нейния състав влизат 23 населени места. Общинският център гр. Главиница се намира на разстояние около 46 km от гр. Силистра, на 26 km от гр. Тутракан, на 88 km от гр. Русе, на 110 km от гр. Добрич, на 160 km от гр. Варна и на 415 km от гр. София. На север Общината граничи с Република Румъния.



Фиг. 1 Местоположение и граници на община Главиница

През територията на Главиница не минават трасета на главни транспортни коридори. Липсват главни пътни артерии и повечето пътища са от трети до четвърти клас, само 16,5 km са второкласни пътища. Селскостопанските пътища са 1700 km и горски пътища - 20 km.


Природни ресурси
Релеф

Община Главиница се намира в североизточната част на област Силистра и попада в източната Дунавска равнина. Дунавската равнина е развита върху Мизийската плоча, която се отличава с плоско наслоен релеф. Теренът й е хълмовидно-равнинен, като преобладаващата надморска височина се движи от 200 до 300 m. Релефът на общината е нарязан от суходолия, под които се намират подземни реки.


Полезни изкопаеми

По данни от досегашни проучвания в района няма находища и не съществуват перспективи за откриване на рудни полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми интерес като строителен материал представляват варовиците.


Климат

Климатът в района на Главиница е умереноконтинентален. Климатът се определя от географското положение спрямо нахлуващите въздушни маси, особеностите на релефа, както и от вида на постилащата повърхнина. Според климатичната подялба на страната територията на общината попада в Област с умерен континентален климат. Средните месечни температури не надвишават 25°С и не спадат под 1°С. Средната годишна температура е 12.4°С. Средните абсолютни минимални температури за годината са минус 1°С, а за януари - минус 15°С. Средните абсолютни максимални температури са 24.7°С, като през юли достигат 35°С. Абсолютните минимални температури са около минус 18°С, като най-ниската е през февруари - минус 12.8°С. Пролетта настъпва рано - през първата половина на март. Тогава настъпва и устойчивото задържане на температурата на въздуха над 5°С. Сумата от вегетационните валежи е 645.5 l в гр. Главиница (Метеорологична станция - Кубрат) и е изключително равномерно разпределена през годината. Валежният максимум (70.9÷82.9 l/m2) е през май и юни, а валежният минимум - през октомври (32.3 l/m2). През периода на активната вегетация на зимните и пролетните зърненожитни култури - април и юли, падат около 40÷41% (264.8 l) от общите валежи, което гарантира много добра водообезпеченост на растенията и получаването на добри резултати от отглежданите сортове. През периода на активната вегетация на окопните култури (царевица, слънчоглед) падат 57÷58% (371.5 l) от общите годишни валежи, което осигурява пълна изява на продуктивните възможности на отглежданите сортове и хибриди. Периодът есен-зима и ранна пролет не е безводен - 274.0 l, или 42.5%, което осигурява добри условия на растежа и развитието на есенните зърненожитни култури. В относителната влажност на въздуха съществени различия през отделните периоди не се наблюдават. Тя се движи от 68.5÷69.1% през периода април-септември до 80.8÷81.1% през есенно-зимния период, като средногодишната относителна атмосферна влажност е 75.0%.


Състояние на атмосферния въздух

Опазване чистотата на атмосферния въздух е от изключителна важност, тъй като пряко влияе върху човешкото здраве. В тази връзка основните замърсители в атмосферния въздух вредни за човешкото здраве, дефинирани като такива от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) са следните: азотен диоксид, серен диоксид, общ прах и фини прахови частици (ФПЧ10), бензен, олово, кадмий, арсен, полиароматни въглеводороди (ПАВ), толуол, стирол, амоняк, фенол и серовъглерод. Следвайки Закона за опазване на околната среда, МОСВ е разработило Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС), която осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която се правят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия. Качеството на атмосферния въздух (КАВ) се оценява чрез норми, т.е. определени нива (стойности) за концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 час, 8 часа, 24 часа, 1 година), установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и /или околната среда, като тези нива следва да бъдат постигнати в определен за целта срок, след което да не бъдат превишавани. Контролът на територията на общината се извършва ежегодно и следи за повишения в пределно допустимите норми, като наблюдението на емисиите на отделните предприятия на територията на община Главиница се извършва основно от РИОСВ-Русе. Непосредственият контрол върху състоянието и експлоатацията на обектите и източници на емисии в атмосферния въздух, върху работата на пречиствателните съоръжения и върху емисиите от отделните източници се извършва в съответствие с Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.

Качеството на атмосферния въздух се характеризира от работещата промишленост и транспорта. Влиянието на работещата промишленост е незначително. Замърсяванията със сероводород, фенол и прах са характерни замърсители от транспортни средства и от отопление на твърдо гориво през зимния период. В района на сметищата замърсяването на въздуха е от химическото взаимодействие на изхвърлените отпадъци и тяхното гниене. Средно дневните стойности на замърсителите са както следва: озон – 27 % от ПДК средно на ден; SO2 – 13 % от ПДК средно на ден; NO – 1 % от ПДК средно на ден; NO2 – 4 % от ПДК средно на ден. Максимално измерените им стойности, също са под ПДК, с изключение на серния диоксид (превишение 1,02 пъти), азотен диоксид – 12,5 %. Замърсяването с въглероден оксид е незначително, а концентрацията на фенол е 7 % от ПДК. Значителни колебания се забелязват в съдържанието на метанови въглеводороди в атмосферния въздух, докато при неметановите, такава тенденция не се проявява. Техните стойности, сравнени с нормите за работна среда, тъй като липсва регламентиране за населените места, са незначителни. Високо е нивото на замърсяване на въздуха с прахови частици, основно поради ниското ниво на благоустройство и незадоволителното ниво на поддържане на чистота на уличната мрежа и обществените пространства в населените места. Автомобилният транспорт, индивидуалното отопление на жилищните сгради на твърдо гориво и на обществените сгради, са основните фактори за замърсяване на атмосферния въздух, действащи на общинската територия.

Най-общо казано, качеството на атмосферния въздух за района на община Главиница може да се характеризира като добро, главно поради липсата на промишлени предприятия. Замърсяванията са предимно с ФПЧ10 от отоплението през зимния период, от автомобилният транспорт и от лошата пътна инфраструктура.

1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница