Настоящият документ описва основните елементи и методологията за разработване на мрежова архитектура на българското електронно правителство, която да насочва отговорните лица по е-правителството, като им позволява да вземат по-добри инвестиционни/ проектни решения по отношения на мрежата с оглед на електронните административни услуги. Получените решения ще бъдат стратегически синхронизирани, по-бързи и съгласувани между отделите. Освен това се очаква да се повиши споделянето на активите на е-правителството между различните отдели.
Дефинираната Мрежова архитектура подпомага Бизнес и Информационните архитектури на българското е-правителство и се придържа към принципите на архитектурата, с осигуряване на входяща информация за мрежата към областите Приложение, Технология и самостоятелна архитектура.
1.4.1Стратегическо планиране
Мрежовата архитектура на българското електронно правителство ще определи как трябва да се планира и изпълни връзката между областите за осигуряване на интегрирана комуникация между четирите основни архитектурни области (бизнес, приложения, данни и технология).
Мрежовата архитектура е проектирана да бъде стратегическа; предвидено е да е с по-дълъг живот спрямо проектната спецификация или конфигурация. Ако е твърде специфична, тя ще е твърде ограничена от текущите обстоятелства. Ако е твърде обхватна или обща, няма да може да осигури насока и указания. Предназначението й е да подпомага процесите на вземане на решения във връзка с идентификацията, избора, получаването, дизайна, въвеждането, разпространението и работата на елементите в средата на електронното правителство. Архитектурата трябва да поддържа множество общини и да представя дългосрочна визия за техническото управление. Мрежовата архитектура трябва да позволява многократно въвеждане на решението в зависимост от специфичните обстоятелства. Трябва да се отдели специално внимание архитектурата да не се превърне в проект само са специфично изпълнение.
1.4.2Метод на мрежовата стратегия
Тази мрежова стратегия е изградена на база утвърдената методология на IBM, наречена Техническа архитектурна стратегия за предприятията (TASE). Тази методология позволява проектиране на цялостно решение като се започне от стратегията и се сигне до физическия проект (виж по-долу). Настоящият документ е предназначен да бъде начална точка за методологията ТАСП.
Фигура 1 – Логическа перспектива на архитектурните концепции
Фигура 2 – Методология ТАСП
Бизнес цели
Бизнес целите на е-правителството налагат опорната мрежова инфраструктура да отговаря на няколко основни цели и характеристики. Освен другите неща тя трябва да осигурява гъвкава, мащабна и управляема мрежа, която да предоставя бързина на работа, продължителност на обслужването и ефективно сътрудничество между правителствените институции. Широкото разнообразие и все по-голямато осланяне на разпространяваните ИТ услуги изисква гъвкава, високоскоростна, модулна инфраструктура, която да може да предоставя приложения и услуги на индустриално ниво за персонала на е-правителството навсякъде, по всяко време и по сигурен начин. По-подробно:
-
Подобрена бързина на работа чрез разпространението на технология и разработването и изпълнението на добре дефинирани и управлявани ИП процеси
-
Подобрени услуги и достъп за правителствения персонал чрез технологията
-
Достъп до централизирани общи работни ключови приложения
-
Резултатно ползване на технологията за осигуряване на бъдещо съществуване и успех на е-правителството
2.1Бизнес насока
Посредством технологията, е-правителството цели да подобри настоящата ефективност на работата, да разшири нивата на обслужване и изпълнение и най-важното да осигури инструменти за улесняване на динамичната работа с възможност за разширение за в бъдеще. Тази динамика ще съдейства за бъдещия успех на е-правителството. Разпространената мрежова инфраструктура трябва да осигури основата за тази насока.
Работата на е-правителството може да бъде разделена на няколко елемента, които се поддържат от общ портфейл приложения като Портал, Управление на идентичност, Управление на взаимоотношенията с клиентите, Финансово управление, Бизнес аналитичност и др. Тези приложения са централизирани и трябва да са достъпни за всички компоненти на е-правителственото „предприятие”.
Настоящата насока за е-правителство включва разпространение и разнообразие на национално ниво. Националното разпространение включва свързващи структури на Държавната администрация, общини, както и други ангажирани агенции към е-правителственото предприятие, както в градовете, така и в провинциалните региони на страната. Това трябва да бъде подкрепено от инфраструктура, която да предоставя достъп чрез мрежата, като например основни инструменти за моделиране.
В контекста на е-правителството е изключително важно работната ръка да сътрудничи на географско и организационни ниво. Уеднаквените комуникации и синхронизираните приложения ще задвижват това разнообразие като приближат клиентската общност по-близо до приложението и най-важното ще разработят работна сила, която ще бъде динамичното ядро за работните процеси за е-правителството както за национално, така и на Европейско разпространение.
2.2Бизнес визия
Визията за е-правителство играе важна роля за проектирането на мрежовата инфраструктура. Проектните характеристики ще осигурят основат за всички архитектурни решения и ще определят ползата, постигната от стратегическото разширяване на инфраструктурата. На база на Бизнес визията идеята за мрежата на е-правителството трябва да има следните характеристики:
-
Гъвкавост – подпомага повишеното търсене и по-голямата интеграция на общите услуги
-
Ефективност – рационализиране на процес, оптимизация и обединение на общите услуги
-
Сътрудничество – да поддържа сътрудничеството между служителите чрез унифицирана комуникация
-
Постоянно обслужване – управление на риска при осигуряването на услугите
-
Стойност – способства за намаляване на разходите и за други материални ползи
-
Управляемост – обслужване по определен начин (режим на работа) и прогнозируеми нива на обслужване
Сподели с приятели: |