Следващата таблица дава представа за връзката между отговорностите в управлението на мрежовата инфраструктура, за целите на електронното управление, и техните съответни носители.
Процес
|
Роли
|
Отговорности
|
Управление на конфигурацията
|
Ръководител Конфигурация
|
Подпомага за определянето на обхвата и нивото на детайлност необходими на процеса за управление на конфигурацията; внедрява процедури за взаимовръзка с други процеси и отговаря за планирането и попълването на БДУК.
|
Управление на промените
|
Ръководител Промени
|
Обработва ЗЗП, включително и отсяването, приемането и класифицирането им. Одобрява промени и аварийни промени след консултация с КСП или АК. Планира, координира (с всички страни) и внедрява промените и затваря ЗЗП. Когато е подходящо, получава право да продължи с промените. Необходимото ниво на пълномощията зависи от въздействието, което промяната се очаква да предизвика, цената и спешността й. Съставя графика за препращане на промените с помощта на линията за поддръжка.
|
Консултативен съвет за промени (КСП)
|
Оценява и планира основни промени.
|
Авариен комитет (АК)
|
Подмножество на КСП, които могат да се срещат след кратко предизвестие за обсъждането на аварийни промени.
|
Управление на инцидентите
|
Ръководител инциденти
|
Наблюдава ефективността и работоспособността на процеса. Контролира работата на поддържащите групи. Прави препоръки за подобрения. Разработва и поддържа система за управление на инцидентите. Докладва на ръководството и на други бизнес области и процеси.
|
Управление на проблемите
|
Ръководител проблеми
|
Разработва и поддържа системи за контролирането на проблемите и контролирането на грешките и оценява тяхната работоспособност и ефективност. Предоставя управленска информация. Ръководи персонала на отдела за управление на проблемите. Осигурява необходимите за дейността ресурси. Разработва и подобрява системи за контролирането на проблемите и контролирането на грешките. Анализира и оценява ефективността на изпреварващото управление на проблемите.
|
Поддръжка - проблеми
|
Идентифицира и разследва проблемите водещи до познати грешки. Наблюдава процеса по отстраняване на познатите грешки и подава ЗЗП при необходимост. Идентифицира тенденциите. Предоставя на ръководството по инцидентите временни решения и бързи поправки.
|
Управление на качеството на услугите
|
Ръководител качество на услугите
|
Внедрява процеса по управление качеството на услугите и поддържа или подобрява качеството на услугите като инициира дейности за подобрение.
|
Управление на непрекъснатостта на услугите
|
Ръководител непрекъснатост на услугите
|
Разработва и управлява плана за УНИТУ, като осигурява възможността за постигане, по всяко време, на целите на възстановяването на бизнеса. Подсигурява подготовката на всички ИТ услуги за реагиране при задействането на плановете за непрекъснатост. Поддържа широкообхватен график на тестовете. Информира и поддържа информираността на обслужваните бизнес области и областите на ИТ услугите относно целите и задачите на УНИТУ. Управлява функционирането на ИТ услугите по време на криза.
|
Управление на ресурсите
|
Ръководител ресурси
|
Разработва и поддържа план за ресурсите. Управлява процеса и осигурява обновяването и поддържането на базата данни с ресурсите.
|
8.9Контрол на мрежовото управление
Контролът по мрежовото управление има за задача да осигури съответствието на всички процеси, стандарти, правила и политики посредством използването на подходящите функционални показатели.
Контролът по управлението на конфигурацията има за цел да гарантира създаването и поддържането на точно и пълно хранилище с атрибути и прототипи на конфигурационните активи. Това може да бъде постигнато чрез:
-
Създаване на централно хранилище за всички конфигурационни елементи
-
Идентифициране и поддръжка на конфигурационните елементи
-
Преоценка на целостта на конфигурационните данни
Някои деликатни мерки на контрола върху управлението на конфигурацията включват:
-
Броя на ситуациите свързани с бизнес съответствието и причинени от неправилно конфигуриране на активите
-
Броя на откритите различия между конфигурационното хранилище и действителните конфигурационни активи
-
Броя на закупените лицензи, които не се отразени в хранилището
Контролът върху управлението на промените има за цел да задоволи изискванията на електронното управление за оценка на въздействието, одобрението и внедряването на всички промени по мрежовата инфраструктура, минимизирането на грешките причинени от непълни спецификации на заявките и задържане на внедряването на промени, които не са одобрени. Това може да се постигне чрез:
-
Разработване и разпространяване на процедурите по промените, включително и аварийните промени
-
Оценка, приоритизация и одобрение на промените
-
Проследяване на състоянието и докладване на промените
Някои деликатни мерки на контрола върху управлението на промените включват:
-
Броя на прекъсванията или грешките в данните предизвикани от неточни спецификации или непълен анализ на въздействието
-
Прилагане и преработка на инфраструктура предизвикано от неадекватни спецификации на промените
-
Броя на промените, които следват формалните процедури за управление на промените
Контролът върху управлението на инцидентите и проблемите се осъществява с помощта на:
-
Наблюдение и докладване на тенденциите
-
Установяване на ясни критерии и процедури за ескалация
-
Извършване на анализ за установяване на основната причина за докладваните проблеми
-
Анализиране на тенденциите
-
Ангажиране с проблемите и съдействане за напредъка на тяхното разрешаване
Някои деликатни мерки на контрола върху управлението на инцидентите и проблемите включват:
-
Брой на повторно отворените инциденти
-
Средна продължителност на инцидентите спрямо тяхната тежест
-
Брой на инцидентите разрешени в рамките на съгласувания/приемливия период от време
-
Брой на повторно възникващите проблеми с въздействие върху бизнеса
-
Брой на проблемите разрешени в определеното за това време
-
Честота на докладите или обновяванията относно един отворен проблем (спрямо неговата тежест)
Контролът върху управлението на експлоатацията и ресурсите трябва да задоволи изискванията за оптимизиране на функционирането, ресурсите и възможностите на мрежовата инфраструктура в зависимост от нуждите на електронното управление. Това може да бъде постигнато чрез:
-
Установяване на измерими цели и ОПЕ за основните мрежови процеси
-
Измерване, наблюдаване и докладване на метриките на процесите
-
Откриване и внедряване на действия за подобряване на функционалността
-
Планиране и предоставяне на ресурси и наличност на системите
-
Наблюдение и докладване за функционалността на системите
-
Моделиране и предсказване на функционалността на системите
Някои деликатни мерки на контрола върху управлението на експлоатацията и ресурсите включват:
-
Удовлетвореност на електронното управление от процеса на измерване
-
Брой на наблюдаваните критични процеси
-
Брой на действията за подобряване в резултат на наблюдението
-
Брой на случаите, в които е надхвърлена използваемостта на наблюдаваната система
-
Брой на случаите когато времето за реакция, записано в СГКУ, не е било спазено
Контролът върху процесът по управление на качеството на услугите има за задача да осигури съответствието на предоставяните мрежови услуги с изискванията на електронното управление. Това се постига чрез:
-
Формализиране на вътрешните и външните споразумения в съответствие с изискванията на клиента и възможностите за доставка
-
Докладване за достиженията в качеството на услугите (доклади и срещи)
-
Откриване и информиране за нови и обновени изисквания за услугите за стратегическото планиране на бизнес функциите и за информационните и комуникационните технологии (ИКТ)
Контролът върху управлението на качеството на услугите може да се постигне чрез:
-
Брой на услугите, които изпълняват зададените в споразуменията параметри
-
Брой на предоставяните услуги извън каталога с услугите
-
Брой на формалните срещи с електронното правителство за година за преразглеждане на СГКУ
Контролът върху управлението на непрекъсваемостта на ИТ услугите трябва да задоволи изискванията за минимално въздействие върху бизнеса в случай на прекъсване на дадена ИТ услуга. Това може да се постигне чрез:
-
Разработване и поддържане (подобряване) на ИТ планове за непредвидени ситуации
-
Обучение и тестване на ИТ плановете за непредвидени ситуации
-
Съхраняване на копия от плановете за действие в непредвидени ситуации извън територията на експлоатацията
Контролът върху управлението на непрекъсваемостта на ИТ услугите може да се постигне чрез:
-
Брой на изгубените за един месец часове в резултат на непредвидени прекъсвания
-
Брой на критичните за бизнеса процеси, които зависят от ИТ и не са включени в ИТ плана за непрекъсваемост на операциите
-
Честота на прекъсване на услугите за критичните системи
9ПРЕПОРЪКИ И СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ 9.1Етапи (вълни) на мрежовата стратегия
Обикновено развитието на електронен бизнес или на електронно правителство може да бъде разделено на четири основни вълни. Всяка фаза се разпознава посредством изключително специфичните си характеристики, възможности и стойност. 8 изобразява етапите за българското електронно управление.
Фигура 18 – Етапи (вълни) на мрежовата стратегия
-
Етап 1 – това е фазата, с която повечето правителства започват процеса на преминаване към е-правителство. Правителствата на всички нива искат да публикуват информация за себе си в интернет пространството. Те използват интернет като друг начин за предаване на информация до обществото. Тази фаза е повече или по-малко приключила и повечето правителствени институции имат сайтове, на които е поместено голямо количество информация и степен на протоколна възможност. С оглед на ситуацията в България, някои от зоните на електронното управление са по-развити, а други все още са на Етап 1.
-
Етап 2 – това е етапът, на който се намират повечето правителства. Те разширяват правителствените уебсайтове/ портали с по-голяма функционалност, комплекси протоколо и по-усъвършенствани възможности като споделени календари, видео потоци на регламентирани сесии и др. Паралелната дейност в частния сектор в голяма степен позволява на клинетите достъп до централните ИТ системи на компанията за изискване на информация относно връзкитеим с компанията, напр. запитвания за състояние на банкова сметка или онлайн изпълнение на трансакции, като плащания или закупуване на стоки чрез електронни търговски приложения. Тъй като тези сделки включват специални данни като банкови сметки или кредитни карти, става задължително компаниите да изградят сигурна среда, в която да използват своите е-бизнес приложения. Правителствата също се нуждаят от специално и ефективно справяне с този въпрос – поверителността, която според някои проучвания е най-често цитираното изложение за развитието на е-правителство, насочено към потребителите. Колкото и успешни да са инициативите по тези етапи на приемане на е-бизнес и е-правителство, те са резултат на пре-конфигурация на съществуващите бизнес процеси в електронен формат. Някои институции пренасят е-бизнеса и е-управлението на следващо ниво. Тъй като не се задоволяват просто с пренастройка на бизнес процесите съгласно новите технологии, те продължават с фундаментална промяна на цялата си организация, която да бъде изцяло фокусирана към обслужване и задоволяване изискванията на клиентите.
-
Етап 3 – следващ съществен етап. Характеризира се с увеличаващото се значение за правителството да се превърне в ‘център за клиентите’. Много правителства вече излизат от тази фаза, само с няколко проекти в процес на разработка. Съществуват важни въпроси, свързани с постигането на тази цел, но технологичният начин на транформация е ключа за постигането на тези нови начини за взаимодействие, вместо простото онлайн копиране на текущите структури и процеси на управление.
-
Етап 4 е следващата фаза за бъдещ момент и се отнася до по-основно пре-дефиниране на основните роли на правителството и начините, по които то ще ги изпълни, тъй като правителството проверява и реформира начина на разпределение на отговорностите заедно с разбиране на стойността, формирана от участниците в частния сектор и другите потребители. Електронната инфраструктура, която спомага развитието през тези етапи е от съществено значение. Нашето мнение е, че с преминаването на правителството през различните етапи, сложността на инфраструктурните изисквания нараства. Умните решения в тази насока на ранен етап могат да превъзмогнат съответните трудности. А значението на инфраструктурата нараства пропорционално на налагащата се сложност. За някои правителства, възприемането на е-управление ще сатне по-бавно. За други, някои от етапите ще бъдат пропуснати, което ще им позволи да преминат директно към Етапи 3 и 4. Но съществуват три правила, които трябва винаги да се прилагат:
Иновацията е ключа за успеха. Иновацията произтича от отчитането на новите нужди и разработването на нови отговори, след това въвеждането на необходимите системи и приложения, които да ги поддържат.
Интеграцията повишава значението на потребителите и вътрешната ефективност. Успешните електронни правителства ще имат възможност да подобрят ефективността на бизнес процесите и да ги разширят с иновационни модели или технологии. Без гъвкава, универсална, надеждна и сигурна ИТ инфраструктура, интеграцията и непрекъснатата иновация няма да могат да бъдат постигнати. И накрая успехът ще доведе до качествени инициативи на е-правителството, които да съдействат за всички процеси, надеждността и адаптивността на ИТ средата, която ги поддържа, както и за идеята и ръководството за изпълнение на промяната.
9.2Препоръки и следващи стъпки
От стратегическа и икономическа гледна точка за НАМДА ще бъде по-добре, ако се превърне в “Доставчик на услуги” (ДУ) за правителството за целите на инициативата по електронното правителство. Това трябва да бъде направено чрез въвеждането на следните инициативи:
-
Пре-проектиране на архитектурата на НАМДА, като се има предвид, че тя трябва да бъде доставчик на услуга за е-правителството
-
Изграждането на другата част от опорната мрежа колкото може по-бързо
-
Приключване на първата фаза от изграждането на НАМДА, осигуряваща свързаност на всички 28 региона и и конфигурирана в съответствие с нуждата да се изпълнява роля на доставчик на мрежови услуги.
-
Предприемане на реорганизация на персонала, поддържащ НАМДА по начин, по който са организирани всички организации, на база на Споразуменията за ниво на обслужване (SLA), искане за достъп, денонощна поддръжка (24x7), справяне с аварии, помощно бюро, Кол Център, Управление на взаимоотношенията с клиентите и др.
-
Изискване всички правителствени институции да направят оценка на своите нужди и да стандартизират изискванията за свързване към доставчика на услугата
-
Подобряване на услугата “Internet” и изискване от всички правителствени институции да използват централизирана интернет връзка с цел по-добра сигурност, икономии на разходи и възможност за управление
-
Гъвкавост и висока надеждност за осигуряване на втора интернет връзка от опорната структура за различните региони (например Пловдив, Варна, Русе).
-
Изготвяне на план за развитие за преминаване към новата опорна мрежа
9.3Основни фактори и рискове за успеха
Задаването на основните стратегически цели, въвеждането на процеси за тяхното постигане и осъществяване на резултатите са основните изисквания за успешното изпълнение на предложеното и одобрено решение за мрежовите услуги. Ключът към успеха е да се открие най-добрия начин за синхронизиране на стратегията, анализа и изпълнението чрез запълване на несъответствията между тях.
Съществуват няколко основни фактори и рискове за успеха, които трябва да бъдат взети под внимание при изграждането на правилното и лесно приложимо решение:
-
Съставяне на опис на важните активи – системи, хора, данни, продукти, услуги – и скициране на планове за развитие и обединение на тези активи;
-
Избор на правилната технология за въвеждане на мрежовата инфраструктура;
-
Универсалност на мрежовите компоненти и възможност за интеграция с другите свързани системи;
-
Бързо въвеждане на дефинираното решение;
-
Подобрено управление на докладването;
-
Гарантирани 99.99% време за достъп за централните мрежови системи извън предвидената поддръжка
Page of
Сподели с приятели: |