Поради факта, че технологиите се променят непрекъснато и с голяма скорост, услугите за електронно управление стават все по-зависими от това, а също така, значително нараства и нуждата за правилното управление и контрол на промените.
Процесът по управление на промените е проектиран да работи като процес за планиране и контрол. Той трябва да е лесен за употреба и неговото постоянно прилагане за всички промени в мрежовата структура трябва непрекъснато да се следи и спазва. Ръководството трябва да осигури липсата, или поне минимизирането и съгласуването, на изключенията от този процес. Процедурите и контролът трябва да са проектирани и внедрени по такъв начин, че да бъде постигнато желаното качество. Всички промени трябва да са обект на задълбочено планиране и оценка на въздействието с цел да се намали вероятността от всякакви проблеми, възникващи след като промените бъдат извършени. Оценката трябва да включва категоризация и приоритизация на промените.
Типичните приоритетни нива на промените могат да бъдат разделени на следните видове:
-
Авариен – промяна, която ако не бъде внедрена веднага, би поставила организацията под голяма заплаха, като например прилагането на поправка в сигурността
-
Висок – промяна, която е важна за организацията и трябва бързо да бъде внедрена, като например обновяване съгласно новите законови разпоредби и изисквания
-
Среден – промяна, която трябва да бъде внедрена, за да може организацията да спечели от променената услуга, като например обновяване между версиите вследствие на услугата за обратна връзка с клиентите
-
Нисък – промяна, която не е спешна, но би била полезна, като например хубаво е да има добавка към потребителския профил
Нормалната процедура за иницииране на промените трябва да е чрез създаването на заявка за промяна (ЗЗП). ЗЗП трябва да отговаря на въпросите какво, защо, кой, кога, къде и как поставени към предложената промяна. Тя трябва да описва промяната, усилията, които ще са необходими за внедряването на промяната, метода на внедряването й както и кои конфигурационни елементи са засегнати от тази промяна. ЗЗП трябва да бъде създавана в стандартен формат, който осигурява предоставянето на достатъчна информация за промяната от нейния предложител към ръководителя на промените.
Д
на промените
График за препращане
руги възможни входни точки на процеса за управление на промените могат да са графикът за препращане на промените (ГПП) както и информацията в самата БДУК относно засегнатите конфигурационни елементи и взаимовръзките, които съществуват между тези елементи (вж. Фиг. 15)
БДУК
Информация
Фигура 15 – Процес за управление на промените
Ролите и отговорностите на страните, участващи в процеса по управление на промените, трябва да са ясно определени и разпределени. Описанията на отговорностите могат да се открият по-надолу в раздела за 'Отговорности в мрежовото управление'.
Процесът по одобряване на промените трябва стриктно да се спазва и документацията по управлението на промените трябва да е винаги текуща и точна, като следенето на промените трябва да е формализирано. Трябва да е налице, също така, и последователен процес за наблюдение и докладване на качеството и ефективността на процеса по управление на промените. Нещо повече, добра практика е да се прави преглед на състоянието след внедряването, който да определи дали промените са постигнали целите, които са били поставени пред тях, както и да определи дали трябва промените да бъдат запазени или трябва да се възстанови старото състояние.
Процесът по управление на промените трябва да следва стъпките описани по-долу:
Въпреки, че тази дейност не е в рамките на самия процес по управление на промените, отговорност на управлението на промените е да осигури правилното регистриране и включване на всички промени.
На този етап се разглеждат ЗЗП и биват приемани или отхвърляни. Всяко отхвърляне, заедно с обяснението към него, трябва винаги да бъде доведено до знанието на предложителя. Причина за отхвърляне на ЗЗП може да е това, че тя е непълна или нелогична. Приетите ЗЗП се класифицират.
На този етап ЗЗП се категоризират и приоритизират. Категорията зависи от въздействието, което предизвиква промяната както и от необходимите за извършването й ресурси.
Приоритетът се получава от спешността и от въздействието на промяната заедно с данните, които процесът по управление на промените може да притежава от други области на обработка, и които заявителят може и да не знае.
Промените ще бъдат планирани и поставени, ако е подходящо, в графика за препращане на промените (ГПП). Консултативният съвет по промените (КСП) се събира за разглеждане на ГПП. ГПП ще се състои от:
-
Планиране по време, човешки ресурси и финанси
-
Показания за последствията за други промени
-
Препоръка дали промяната да бъде одобрена или не
Ако промяната е одобрена, то тя трябва да бъде създадена, тествана и внедрена. Управлението на промените не се грижи за това, но то координира дейностите с цел да се осигури техния прогрес. Управлението на промените трябва, също така, да провери дали е изготвен и представен за одобрение план за отмяна на промените.
Всяка промяна (освен малките стандартни промени) трябва да бъде оценена, за да се разбере дали е постигнат желания ефект. Усилията, които се полагат за оценка на състоянието след промяната зависят от размера на промяната и последствията, които тя има за организацията (добри или лоши, какви уроци могат да се научат от това).
Промените в мрежовата инфраструктура обслужваща българското електронно управление, включително и аварийната поддръжка и поправки, трябва да бъдат извършвани по формализиран начин с минимално въздействие върху текущата експлоатация. Един формализиран процес на управление на промените подпомага това като включва:
-
Създаване и разпространяване на процедурите за промяна
-
Анализ, приоритизация и одобрение на промените
-
Следене за състоянието и докладване за промените
Управлението на поправките като част от управлението на промените е процес на контролиране на внедряването и поддръжката на временни версии на софтуера/фърмуера внедрени в работната среда. То спомага за поддържането на оперативна ефективност и ефикасност, преодоляването на уязвимостите в сигурността и поддържа стабилността на работната среда.
Управлението на поправките трябва да е тясно свързано с процеса за управлението на промените и да следва същите стъпки и изисквания. Строго документален подход, включващ дефинираните процедури за управление на поправките, трябва да е налице с цел да се контролират одобрението и внедряването на всички поправки в телекомуникационната среда, а също така, и за да се минимизират грешките в следствие на непълни спецификации на заявките. Стратегията за внедряване на поправките в телекомуникационната инфраструктура трябва да следват следния четири-етапен подход:
-
Анализ
-
Идентификация
-
Оценка и планиране
-
Внедряване
Успешното прилагане на процеса за управление на поправките зависи от наличието на:
-
Ефективност на експлоатацията, включително хора, които разбират техните роли и отговорности.
-
Инструменти и технологии, които са най-подходящи за ефективното управление на поправките.
-
Ефективен процес на управление на проекта.
Сподели с приятели: |