Програма по фармакология за студенти по дентална медицина

ЗА СТУДЕНТИ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

Съгласно Учебния план като университетска дисциплина фармакологията се преподава през IV и V семестър на пет и половина годишния курс на обучение на студентите-стоматолози, в общ обем 105 часа (45 часа лекции и 60 часа упражнения) и завършва с изпит в края на V семестър. През IV семестър лекциите и упражненията са по 2 часа седмично. През V семестър часовете за лекции са 1 седмично, а за упражнения – 2 седмично.

По време на ежеседедмичните двучасови практически упражнения студентите изучават лекарствените форми, овладяват рецептурните принципи за тяхното предписване, основните въпроси на общата фармакология и почти всички фармакологични групи лекарства. Основните елементи на практическите упражнения включват: а) тест с оценка; б) семинар с оценка; в) демонстрация на лекарствени препарати и листовки, видеофилми, диапозитиви, схеми и други нагледни материали в специално обзаведен кабинет; г) рецептурни задачи (с тяхното изписване) от конспекта за практически изпит по фармакология.

По време на обучението се провеждат писмено четири контролни теста в края на четири лекции и четири колоквиума. Последните включват: а) рецептура на лекарствените форми; б) специална фармакология за стоматолози: анестетици, аналгетици, антисептици и дезинфектанти, средства за орална хигиена и терапия ; в) противомикробни средства и имуномодулатори; г)сърдечно-съдови средства и средства, повлияващи хемопоезата и кръвосъсирването.

Изпитът по фармакология включва писмен тест, практически изпит с предписване на рецептурни задачи и устен теоретичен изпит. Крайната оценка от изпита по фармакология се формира комплексно чрез оценяване на активността на студентите по време на курса на обучение (текуща оценка, контролни тестове, колоквиуми) и изпитен резултат по време на сесията (изпитен тест, практически изпит, теоретичен изпит). Изборът на тест, изпитни билети и изпитна комисия е лотариен. Комисията за провеждане на изпита включва хабилитиран и нехабилитиран преподавател. Изпитните комисии се формират също лотарийно непосредствено преди започване на изпита.

Настоящата програма по фармакология е съобразена с програмите на водещи университети в редица западноевропейски страни. Основните учебни пособия (посочени са в настоящата програма) на български език за студенти-стоматолози включват профилиран учебник и тестове по фармакология. Те са издадени под редакцията и при активното участие на хабилитирани преподаватели от катедрата по фармакология и токсикология при Медицински факултет – София и катедрата по фармакология при Медицински факултет – Пловдив в съвместна колаборация със Стоматологичните факултети в София и Пловдив. Освен тях на студентите се препоръчва да използват допълнителна фармакологична литература от наши и западни автори, видеофилми, компютърни модулни програми.

2.1. Трансмембранен транспорт и резорбция на лекарствата при ентерално и парентерално приложение.

2.2. Разпределение на лекарствата в организма. Свързване на лекарствата с плазмените протеини. Бариерни системи (кръвно-мозъчна, плацентарна, кръвно-млечна). Основни фармакокинетични параметри: бионаличност, обем на разпределение, предсистемен метаболизъм, степен на свързване с плазмените протеини, полуживот на лекарствата.

2.3. Метаболизъм на лекарствените средства. Биохимични реакции от I и II фаза. Ензимни системи и органи, участващи в метаболизма на лекарствата. Индуктури и инхибитори на лекарства-метаболизиращите ензими. Предлекарства.

2.4. Екскреция на лекарствата и техните метаболити. Излъчване на лекарствата през бъбреците, храносмилателния тракт, белия дроб, слюнчените жлези, млечните жлези и др.
Модул 3. Обща фармакодинамика (1 ч.)

3.1. Лекарствено действие и лекарствен ефект.

3.2. Специфични (рецепторни и др.) механизми на лекарственото действие. Понятие за рецептор, афинитет и вътрешна активност. Лекарства агонисти и лекарствата антагонисти. Видове рецептори. Медиатори от втори порядък (циклични нуклеотиди, фосафтидилинозитолова система – калциеви йони и диацилглицерол).

3.3. Неспецифични механизми на лекарственото действие.

3.4. Видове лекарствени ефекти.

3.5. Лекарствени ефекти в устната кухина.

4.1. Фактори от страна на лекарствата. Физични свойства (агрегатно състояние, кристален строеж, оситненост), физикохимични свойства (липидоразтворимост, pK-стойност, полярност), химичен строеж (връзка между химична структура и фармакологично действие при барбитурати, фенотиазини, морфиномиметици и др.). Лекарствена форма – биофармацевтично значение. Доза (видове дози, терапевтичен индекс). Натоварваща и поддържаща доза и интервала на дозиране.

4.2. Фактори от страна на средата – вода, въздух, температура, атмосферно налягане, храна, тютюнопушене, алкохол и др.

4.3. Фактори от страна на организма. Възраст (особености при дозирането на лекарствата в детската и старческата възраст). Пол (фармакотерапевтични особености у жени в репродуктивна възраст). Патологични процеси (чернодробни, бъбречни и др.), генетични отклонения (дефицит на eнзими), тип нервна система, циркадни ритми.

5.1. Тахифилаксия.

5.2. Толерантност.

5.3. Лекарствена зависимост

5.4. Резистентност.

5.5. Алергични реакции.

5.6. Кумулация.
Модул 6. Нежелани лекарствени реакции. Лекарствена токсикология. (2 ч.)

6.1. Странични ефекти, свързани с особености във фармакодинамиката на лекарствата: отслабване на вниманието и условно-рефлекторната дейност (шофиране и лекарства), нарушения на съня, ортостатична хипотония, ксеростомия, зрителни смущения, тахифилаксия, нарушения във водно-електролитния баланс, фармакогенен паркинсонизъм, бронхоспазъм, улцерогенна активност, смущения в половата функция, феномен на открадване, синдром на отнемане (феномен на рикошета) и др.

6.2. Странични ефекти, свързани с особености във фармакокинетиката на лекарствата: кумулация, изместване от серумните протеини, ензимна индукция, ензимно инхибиране, нарушена бъбречна екскреция.

6.3. Странични ефекти, свързани с променена реактивност на организма към лекарствени средства: алергия, генетични отклонения и др.

6.4. Лекарствена зависимост: видове и особености.

6.5. Фармакогенна органна токсичност: нефротоксичност, хепатотоксичност, хемато-токсичност, ототоксичност, офталмотоксичност и невротоксичност.

6.6. Увреждане на плода от лекарствени средства – ембрио- и фетотоксичност.

6.7. Мутагенеза и канцерогенеза.

6.8. Лекарствена интоксикация. Антидоти.

Модул 7. Лекарствени взаимодействия (1 ч.)

7.1. Взаимодействия на лекарствата на фармацевтично (in vitro) ниво.

7.2. Ваимодействия на лекарствата на различни фармакокинетични нива

7.3. Фармакодинамични взаимодействия: антагонизъм, синергизъм, синерго-антагонизъм.

7.4. Взаимодействия на лекарствата с наркоманогенни средства (алкохол, никотин, психозомиметици) и с клинично-лабораторните тестове.

Б. СПЕЦИАЛНА ФАРМАКОЛОГИЯ

1.1. Местни анестетици: Видове локална анестезия. Фармакодинамика, фармакокинетика и нежелани лекерствени реакции на локалните анестетици. Естери. Амиди.

1.2. Общи анестетици: Инхалационни общи анестетици. Инжекционни общи анестетици.

1.3. Антихистаминови средства: Н₁-блокери от първо, второ и трето поколение. Н₂- рецепторни антагонисти. Мастоцитни протектори (кетотифен, кромогликат, недокромил).

2.1. Опиоидни аналгетици: Фармакодинамика – опиоидни рецептори и техните ендогенни лиганди. Опиеви алаклоиди и техни производни. Депо-форми на метилморфина и морфина. Синтетични морфиномиметици. Клинично приложение. Нежелани лекарствени ефекти. Остро отравяне с морфин. Конкурентни антагонисти на морфина.

3.1. Антисептици и дезинфектанти.

3.2. Средства за девитализация на зъбната пулпа.

3.3. Каналопълнежни средства.

3.4. Флуориди.

3.5. Средства за лечение на пародонтит.

1.1. Пеницилини. Карбапенеми и монобактами.

1.2. Цефалоспорини.

1.3. Инхибитори на протеиновата синтеза на микроорганизмите: аминогликозиди, макролиди, тетрациклини, амфениколи, линкозамиди.

1.4. Други антибиотици: полимиксини, ванкомицин, бацитрацин.
Модул 2. Противомикробни средства – втора част (1 ч.)

2.1. Сулфонамиди.

2.2. Хинолони. Оксихинолини.

2.3. Нитрофурани. Метронидазол.

2.4. Противотуберкулозни средства.
Модул 3. Противомикробни средства – трета част (1 ч.)

3.1. Антимикотични средства.

3.2. Противовирусни средства.
III. ПРОТИВОТУМОРНИ СРЕДСТВА. ИМУНОФАРМАКОЛОГИЯ.
Модул 1. Противотуморни средства (1 ч.)

1. 
   Алкилатори (хлоретиламини, метансулфонати, нитрозурейни производни и др.).
   
2. 
   Антиметаболити (на пиримидина, пурина и фолиевата киселина),
   
3. 
   Цитостатици от растителен прозход,
   
4. 
   Противотуморни антибиотици
   
5. 
   Хормонални средства, прилагани за лечение на тумори.
   

2.1. Имуномодулатори – имуностимуланти и имуносупресори.

2.2. Имуномодулиращи и цитотоксични лекарствени средства, прилагани при заболявания на устната лигавица.
IV. НЕВРОТРОПНИ И ПСИХОТРОПНИ СРЕДСТВА
Модул 1. Лекарствени средства, повлияващи автономната нервна система (4 ч.).

1.1. Холинергична медиация. Морфологична и неврохимична основа на холинергичната невротрансмисия.

1.2. Холиномиметици с директно и индиректно действие.

1.3. Холинолитици. М-холинолитици.

1.4. Периферни миорелаксанти (нервно-мускулни блокери).

1.5. Адренергична медиация. Морфологична и неврохимична основа на адренергичната невротрансмисия.

1.6. Адреномиметици с пряко и непряко действие.

1.7. Адренолитици. Алфа-адренолитици. Бета-адренолитици. Адренолитици с предимно централно действие (клонидиноподобни средства).

2.1. Интергративни фунции на ЦНС: невротрансмитери, неврохормони, невромодулатори.

2.2. Сънотворни и седативни средства.

2.3. Анксиолитици. Бензодиазепинови и небензодизепинови анксиолитици.

2.4. Антиепилептични средства.

2.5. Невролептици.

2.6. Антидепресанти.

2.7. Психостимуланти. Ноотропни средства.

2.8. Средства за лечение на невродегенеративни заболявания: Антипаркинсонови средства. Средства за лечение на болестта на Alzheimer.
V. ЛЕКАРСТВЕНИ СРЕДСТВА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ (ОРГАННА ФАРМАКОЛОГИЯ)
Модул 1. Лекарствени средства, повлияващи сърдечно-съдовата система. (5 ч.).

1.1. Лекарствени средства за лечение на сърдечна недостатъчност: сърдечни гликозиди, инхибитори на АCE и др.

1.2. Антиаритмични средства.

1.3. Антиангинозни средства.

1.4. Антихипертензивни средства.

1.5. Периферни вазодилататори.

1.6. Антимигренозни средства.

1.7. Капиляротонични и венотонични препарати.

1.8. Антидислипидемични средства.

1.9. Диуретици.

2.1. Желязосъдържащи лекарствени препарати.

2.2. Витаминни препарати: Витамин В₁₂ и фолиева киселина.

2.3. Хемопоетични растежни фактори: еритропоетин и др.

3.1. Основни механизми на кръвосъсирването и фибринолизата.

3.2. Антитромбозни средства: тромбоцитни аниагреганти, антикоагуланти, фибринолитици.

3.3. Антихеморагични средства: антифибринолитици, коагуланти с локално действие, плазмени фактори на кръвосъсирването, витамин К и др.

4.1. Антиастматични средства.

4.2. Средства за лечение на кашлица.

4.3. Белодробни сърфактанти.

4.4. Дихателни аналептици.
Модул 5. Лекарствени средства, повлияващи храносмилателната система. (2 ч.).

5.1. Антиулкусни средства.

5.2. Апетитовъзбуждащи и апетитопотискащи средства.

5.3. Антиеметични средства.

5.4. Лаксативни средства.

5.5. Хепатопротектори.

5.6. Средства, повлияващи жлъчната секреция.

5.7. Панкреатични ензимни препарати.

1.1. Хипоталамични и хипофизни хормони и техни аналози.

1.2. Глюкокортикостероиди. Минералкортикоиди.

1.3. Тиреоактивни средства: Тиреоидни хормони. Тиреостатици.

1.4. Атидиабетни средства. Инсулини. Перорални антидиабетни средства.

1.5. Полови хормони. Анаболни препарати.

2.1. Утерокинетични лекарствени средства.

2.2. Утеротонични лекарствени средства.

2.3. Токолитични средства.

2.1. Фармакотерапия на спешни инфекциозни процеси в стоматологията.

1. 
   Бояджиева, Н. и съвт. Стоматологична фармакология (учебник). Под ред. на Н. Бояджиева. Медицинско издателство “АРСО”, София, 2005.
   
2. 
   Ламбев, Ив. и съват. Принципи на медицинската фармакология (с тестове). Под ред. на доц. Ив. Ламбев. Медицина и физкултура, София, 2006.
   

1. 
   www.pharmsupport.data.bg
   
2. 
   wwwdrugsupport.data.bg
   
3. 
   Pharmacological support – директория на диск D на десетте компютра в компютърната зала “Джон Атанасов” (Медицински факултет, Медицински университет, София, ул “Здраве” 2)