Ели Крумова 15.04.2013г., с. 12

Сравнението само на пръв поглед изглежда пресилено. Истината е още по-ужасяваща. Заради лошото финансиране на сектора, липсата на държавна политика за насърчаване на кариерното развитие и негативните нагласи в обществото най-добрите ни специалисти напускат страната. Дори стоматолозите и офталмолозите, които практически са едни от най-добре платените специалисти у нас, вече започнаха да стягат куфарите за Германия и Великобритания.

Иначе в самата медицинска миграция няма нищо лошо. Всеки е свободен да търси по-добра реализация, сигурност и увеличаване на доходите си. А и медицината, заедно с футбола, е една от най-конвертируемите професии в света. Проблемът е, че все по-трудно ще разчитаме на качествено медицинско обслужване в родните лечебници. И за това ще сме си виновни само ние.


15.04.2013г., с. 14 -15
Деница Николова, ръководител на Управляващия орган на ОПРР:
Общините да искат повече пари от еврофондовете
България е против увеличаване на дела й на съфинансиране
­ Госпожо Николова, колко пари досега са разплатени и колко трябва още да бъдат преведени на бенефициентите по Оперативна програма „Регионално развитие”(ОПРР) до края на годината?

­ В момента разплащанията ни са 40% от бюджета на програмата, или 1,250 млрд. лв. Сертифицираните от ЕК и върнати и платени от еврохазната са 747 млн. лв., което е 28% от ресурса на ОПРР.

­ Кои са най-рисковите направления и проекти по сегашната програма?

­ Оценили сме над 540 проекта и около 40 на сто от тях са още рискови, защото напредват много бавно. С 90 общини сме направили индивидуални срещи и сме подготвили конкретни планове за действие, със строги графици по дати.

­ Защо се получава подобно забавяне?

­ В началото преди няколко години никой не бързаше, защото смяташе, че има време. Нещата се бавят и от обжалвания както по време на обявяване на търговете, така след избора на фирмите изпълнители. Прекратяването на обществените поръчки също бави нещата често с цяла година. Влияе и лошото време, защото не може да се правят външни ремонти през зимата.

­ Кои сфери по ОПРР са най-рискови?

­ За ремонта на пътищата няма притеснения. Там не мисля, че няма да успеем да усвоим предвидения ресурс. Най-голямо е забавянето при проектите за субсидиране на покупката на съвременно медицинско оборудване за общинските болници. Бавно вървят нещата и в проектите, свързани с популяризиране на туристическите атракции в общините. Тези две схеми са с най-голямо изоставане.

­ Има ли опасност от неусвояване на средства?

­ Стараем се да подсигурим процесите и до края на годината да се справим със сертифициране на средствата пред ЕК. Но рискове винаги ще има, както и алтернативи и възможности. В средата на годината ще имаме точна информация какво ще успеем да реализираме до края є.

­ Мислите ли, че заради предсрочните парламентарни избори има риск от забавяне по програмата?

­ Не, не мисля, че изборите влияят на работата по ОПРР. Справките показват, че по отношение на разплащанията сме удвоили темповете на работа спрямо миналата година. Националният интерес диктува да успеем заедно с бенефициентите да изпълним проектите и те да получат финансирането.

Според мен в общините трябва да се стараят да работят активно по проектите по ОПРР, за да се покажат в положителна светлина пред избирателите си.

­ България има за цел да договори с ЕК около 4 млрд. лв. по бъдещата ОП „Региони в растеж“. Как ще се разпределят тези пари по различните направления ­ за пътища, енергийна ефективност, за градска среда?

­ В момента не можем да кажем точната цифра, защото бюджетът на Евросъюза още не е приет от Еврокомисията. След като той се определи, ще можем да кажем по кои европрограми колко средства ще получи България.

Акцентът ни през следващия програмен период по ОПРР ще е енергийната ефективност за жилищни кооперации и публични сгради и за нея ще бъдат заделени 20% от ресурса на европрограмата. Също около една пета ще бъдат насочени и за развитие на градската среда, зоните за икономическа активност и спортната инфраструктура.

За регионалните пътища от първи, втори и трети клас ще бъдат заделени около 12 на сто от ресурса на регионалната европрограма. От ЕК смекчиха позицията си и се съгласиха да се дават евросубсидии за ремонт на шосета, които свързват районите с еврокоридорите и големите автомагистрали.

­ Какво е новото в европрограмата, която ще се изпълнява от началото на 2014 г.?

­ Новото е, че насочваме средства за развитие на зоните за икономическа активност. От една страна, ще се подобрява тяхната инфраструктура, а от друга ­ ще се дават стимули за започване на нов бизнес. В тази насока ще се акцентира на финансовия инженеринг, за осигуряване напр. на нисколихвени кредити. С европари ще се финансират промишлени фирми, бизнес центрове и всичко, което по един или друг начин стимулира предприемачеството и откриването на нови работни места. Така България ще има шанса да привлече повече инвестиции.

Друга новост ще е, че по ОПРР ще може да се финансира и ново строителство на детски градини и други социални сгради, включително и общински жилища за бедни или рехабилитация на районите на гетата. По досегашната програма това не беше възможно, а пари се даваха само за ремонти и реконструкции.

­ Кои са най-често повтаряните от бенефициентите грешки при подготовката и изпълнението на проектите? Научиха ли се общините да кандидатстват за евросредства?

­ В началото всички се учеха от грешките, защото нямаше опит в тази сфера. Вече има изключително голям напредък поне в подготовката на проектите. Все още обаче има проблеми с комлектуването на документите. Нерядко част от книжата за проектирането липсват. Често и самото проектиране е с ниско качество. Пропускат се редица неща, които трябва да се включат за субсидиране, и след това общините трябва да доплащат от бюджетите си за довършването им, вместо да ползват в пълна степен средствата от еврофондовете.

При обновяване на една сграда например проектантът, волно или неволно, не включва всичко, което трябва да се направи. И след това допълнителната работа се плаща само от бенефициента. Затова трябва проектантите най-подробно да проучват обектите, за които ще се иска евросубсидия, и да направят добри проекти.

Тук важно значение има и начинът на обявяване на обществената поръчка, защото обикновено проектантът се ръководи от нейните изисквания. И ако в нея не е предвидено всичко, което трябва да се прави, проектантът не може да носи отговорност.

Когато оценяваме технически и инвестиционни проекти, ние очакваме, че те са напълно детайлни и без пропуски, но засега невинаги е така.

­ Да не би, като подават непълни проекти, общините да се стремят по този начин да икономисват пари от своя дял от средствата, които трябва да осигурят?

­ Не мисля, че е така. Напротив, в техен интерес е да представят качествени и всеобхватни проекти, за да могат да получат по-голяма субсидия от еврофондовете. Бенефициентите не бива да се страхуват да искат повече и да бъдат по-амбициозни. Заплащането на проектите се поема от ОПРР и нищо не пречи да се плануват повече средства за целта и така подготовката на проекта да е на необходимото ниво. Некачественият проект води до лоши резултати.

­ По време на преговорите с ЕК ставало ли е въпрос за намаляване на процента на съфинансиране от страна на България?

­ По време на преговорите ние дадохме да се разбере, че не сме съгласни делът на съфинансиране-то от наша страна да се увеличи над сегашните 15%. Най-малкото, защото пет от шестте най-бед-ни района в ЕС се намират в България и кризата дава отрицателно влияние върху икономиката ни.

­ За следващия програмен период ще има ли бонус от 75% за саниране на жилищни сгради, както сега?

­ В момента преговаряме да запазим този процент и се надяваме да успеем. Основният ни довод е тежкото състояние както на жилищата, които 98% са собственост на живеещите в тях, така и ниският стандарт на хората у нас. Факт е, че на никоя друга държава в ЕС не бе разрешено субсидия от 50%, а сега вече и 75 на сто. Трябва да се оцени жестът на Еврокомисията да увеличи безвъзмездната помощ на толкова високо ниво.

­ Има ли шанс от други пера на ОПРР да се прехвърлят още средства към обновяването на жилища още сега?

­ Засега не предвиждаме подобно прехвърляне, защото имаме достатъчен ресурс. Ако в следващите месеци се види, че има възможност да се усвоят повече средства от заделените 50 млн. лв., може да се помисли за вариант, но не вярвам да имаме пари, за да се направи. Причината е, че вече сме в края на програмния период и до края годината трябва да бъдат договорени всички средства от ресурса на ОПРР. В момента сме достигнали 91%. Имаме и достатъчно проекти за оценяване, не само за саниране, които също ще трябва да бъдат договорени и финансирани.

Не бива да се забравя и за планираните за обновяване на жилища през следващия програмен период 650 млн. лв. За съжаление тези пари няма да стигнат, защото в последните 20 години почти нищо не е направено за саниране на старите жилища.

За периода от 2014-2020 г. ще търсим и по-гъвкав механизъм за управление на сферата на енергийната ефективност. Искаме всичко да е в една структура. Да не се разделя между банка и дирекция в някое министерство, а да е цялостен фонд, занимаващ се с мерките не само в жилищната сфера, но и в промишлеността и публичните сгради. В момента в МС се прави анализ на структурите, които могат да управляват такъв вид фондове.

­ Има ли подобна организация в тази сфера в други страни от ЕС?

­ Нямам информация да има точно такъв модел. Има комбинация от фондове и подобни решения са използвани в Литва, Латвия и Естония. Там в една структура се управляват и безвъзмездният ресурс, и финансовият инженеринг и разпределянето на средствата става по-лесно.

­ Според вас кой трябва да ръководи процеса? Строителното министерство ли?

­ Това тепърва ще се анализира. По-вероятно е да се направи независима от министерствата структура.

­ Отделна агенция ли?

­ Да, и това е вариант. Обмислят се в момента няколко модела и ще се избере най-подходящият за целта.

ВАСИЛ НАНЧЕВ

Визитка

Завършила е УНСС със специалност „Финанси” - магистър по икономика, има специализация по "Управление на европейски структурни фондове" от Института по публична администрация и европейска интеграция

От 2007-2010 г. работи като експерт и нач.-отдел в дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите

От април 2010 г. е гл. директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие“ в МРРБ

От края на 2011 г. е и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013.


15.04.2013г., с. 20 - 21
Без промени при облекченията
Няма промени в реда, по който може да се ползват данъчни облекчения. Хората имат пет възможности, за да намалят сумата от годишните данъчни основи.

Данъчно облекчение е предвидено за младите семейства, които изплащат ипотечен кредит. Сумата от годишните данъчни основи се намалява с платените през 2012 г. лихви по заема за покупка на жилище. Договорът за кредита трябва да е сключен от лице, което има граждански брак. Съпрузите не трябва да са навършили 35 години към датата на учредяване на ипотеката. Освен това жилището трябва да е единствено за семейството през 2012 г. Друго условие за облекчението е да се подаде декларация, че само единият от съпрузите ще ползва отстъпката. Тези обстоятелства трябва да се декларират от лицето в годишната данъчна декларация. Отстъпката може да се ползва за платените през годината лихви по първите 100 000 лв. от главницата.

Предвидени са и редица облекчения за дарения, например в полза на центровете „Фонд за лечение на деца” и „Фонд за асистирана репродукция”. Отстъпка се предвижда и при дарения на болници, детски градини, училища и др. Общият размер на данъчното облекчение за дарения не може да превишава 65% от сумата на годишните данъчни основи.

Данъчни облекчения има за хората, които правят лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане. Това важи и за лицата, които правят вноски за осигурителен стаж при пенсиониране. Предвидено е данъчно облекчение и за хората с намалена работоспособност.

Регионалното министерство се опитва да усложни по всякакъв начин гражданите, които искат да проверят дали присъстват в партийните подписки. Първоначално ГРАО отказа достъп до подписките на неправителствени организации, но след изричното настояване на премиера Марин Райков все пак предвиди такава възможност. Хората, които искат да проверят дали някоя партия не е злоупотребила с данните им, трябва да отидат на място в регионалното ведомство в София, а живеещите другаде могат да изпратят писмо по пощата. Службата приема запитване и по имейл, но само с електронен подпис, какъвто мнозинството от гражданите не притежават. Всички трябва да подадат писмено заявление с трите имена, ЕГН, номер на лична карта и адрес за кореспонденция. В декларацията ГРАО иска изрично съгласие, че гражданинът се съгласява да бъдат обработени личните му данни според закона за защита на личните данни. Заявленията, подписани с електронен подпис, се подават на e-mrrb@government.bg. От ведомството уточниха, че elections@grao.government.bg е само за въпроси във връзка с избирателните списъци.Проверка на подписките, с които 71 партии се регистрираха за изборите, установи 148 000 невалидни подписа. Най-често става дума за сбъркано ЕГН или за повторения на едни и същи хора. Имената на 36 962 души са в повече от една подписка. В списъците обаче се озоваха и 10 700 лица без избирателни права - затворници, психично болни, чужденци и даже починали хора. Нито една партия не призна това за проблем, тъй като въпреки нарушенията всяка формация все пак има нужния минимум от 7000 легитимни подписа.ГРАО извършва проверка за нерегламентирано ползване на лични данни в подписките само върху тази част от тях, която вече е проверила.

Военни с хеликоптер "Кугър" спасяваха хора, паднали с джип в над 200-метрова пропаст. Трима мъже от село Климент се обърнаха с автомобила си в района на хижа "Фенера" в Средна гора. С помощта на високопроходим автомобил на пожарната в Карлово на мястото е бил качен лекарски екип, който оказал първа помощ на пострадалите. Един от тях е починал на път за болницата. "200 метра е падал джипът", обяви директорът на Пловдивската спасителна служба Георги Стамов пред Дарик радио. Военнослужещи от Военновъздушните сили с "Кугър" са оказали помощ на пострадалите, съобщиха от Министерство на отбраната. В изпълнение на третата мисия на въоръжените сили - в помощ на населението, екипажът с командир майор Крум Семов излетял от авиобаза Крумово, за да извърши медицинската евакуация на тримата пострадали, добавиха военните. Това са същите кугъри, които спасяваха при наводнението в село Бисер и бяха иронизирани от бившия премиер Бойко Борисов, че замръзвали много бързо.Двамата ранени - на 30 и 33 години, са приети в пловдивската болница "Свети Георги" в клиниката по ортопедия и клиниката по неврохирургия. 33-годишният мъж е с фрактура на ръката, а другият е с контузия на главата.Междувременно друг мъж изгоря в джипа си в Русе при удар в колона на жп моста под Гредовия мост. При сблъсъка колата се е запалила и водачът - на 46 години, е загинал в пламъците.

Държавните университети не търсят много студенти и повечето искат минимално увеличение на местата за първокурсници или се стремят да запазят приема на нивата от м.г., показа проверка на "Сега" сред големите вузове. Както и при увеличението на таксите за обучение, висшите училища се разделят почти поравно в заявката си колко студенти да обучават. Основната причина за предпазливата политика по отношение на приема е по-малкият випуск, който сега завършва средно образование. Преди няколко години се наблюдаваше обратната тенденция - университетите обявяваха повече места, които впоследствие оставаха незаети и държавата престана да отпуска субсидия за тях. Броят на студентите и докторантите се одобрява с постановление на Министерския съвет по предложение на просветния министър. Преди това експертите от МОМН и висшите училища съгласуват заявения брой студенти за обучение.С около 110 студенти (около 3%) повече ще приеме Техническият университет в София. Предложението е за общо 3775 места, от които 2335 за бакалавър и 1169 за магистър след завършено висше образование. При новата държавна поръчка сме се съобразявали с резултатите от приема през м.г., където имахме леко преизпълнение, обясни зам.- ректорът по учебната дейност проф. Георги Михов.Броят на първокурсниците по държавна поръчка в Пловдивския университет се очаква да бъде 4690 - с 473 повече спрямо 2012/2013 г. Местата за редовно обучение са 3880, а за задочно - 810. Новите специалности са информационна физика и телекомуникации, телекомуникации и мениджмънт, физика с английски език, физика и астрономия, физика с информационни технологии, лингвистика с маркетинг и музика.С 47 бройки повече е заявеният от Русенския университет прием. Свободните места са общо 2773, от които за бакалаври са 2340, за магистри след средно образование - 120, а за магистър след завършено средно образование - 313.Част от големите университети пък дори са поискали намаление на приема. С около 400 по-малко са местата за Софийския университет. Намаление има в природните науки, за които през м.г. имаше по-нисък интерес от страна на кандидатите. През 2012 г. отпуснатите бройки бяха 7130 - 6088 за редовно и 1042 за задочно. По новата специалност Южна, Източна и Югоизточна Азия, която стартира от есента, ще се обучават 30 студенти, съобщи зам.-ректорът по учебната дейност доц. Милена Стефанова. Тя обясни, че броят на заявените места е съобразен с приема през последните 3 години.Намаление в приема е заявил и УАСГ - 836 студенти спрямо 902, утвърдени за 2012/2013 г. В рамките на тази бройка обаче университетът е поискал повече места за обучение на студенти по архитектура - 150 за 2013/2014 г., докато за настоящата са 136.

В момента най-голямото притеснение на Гулау е, че правителствената политика на строги икономии може да ореже парите за програмата. Декриминализацията е безсмислена, ако не е придружена от прилагането на програми за превенция, клиники за лечение на наркозависими и други социални дейности. Преди началото на кризата Португалия харчеше 75 млн. евро годишно за програми, свързани с борбата с наркотиците. Засега обаче Гулау вижда, че са орязани няколко милиона от парите, предназначени за програмата, но ако кризата в страната се задълбочава, парите в един момент ще се окажат недостатъчни.