Програма за борба с хроничните респираторни заболявания

Всяко десето хлапе у нас страда от астма. Оказва се, че диагнозата е едно от най-честите хронични заболявания и е основна причина за отсъствията в училище.

У нас 9% от населението са диагностицирани астматици. Глобалните данни са още по-стряскащи - над 300 милиона души по целия свят страдат от бронхиална астма. „Един голям процент от тях обаче дори не знаят за съществуването на проблема си", обяви на здравен семинар вчера акад. Богдан Петрунов. Според статистика на Световната здравна организация до 2025 г. 400 милиона деца ще бъдат астматици. Основни симптоми на заболяването са кашлица, хрипове, стягане и болка в гърдите, затруднено дишане. Въпреки ужасяващите данни обаче астмата е второто по сериозност и масовост респираторно заболяване. На първо място е алергичният ринит (възпаление на носа и носната лигавица), от който страдат около 400 милиона души. Това прави трима на всеки десет човека. Оказва се, че 94% от пациентите, оплакващи се от продължителни носни проблеми, страдат именно от алергичен ринит. На трето място сред респираторните заболявания е хроничната обструктивна белодробна болест - хобб. Тя засяга над 80 милиона души в цял свят. В България пациентите с тази диагноза представляват 18% от населението.


14.04.2013 г., с. 8
ИЗРИГВАНИЯ ОТ 23 ДО 26 АПРИЛ
Магнитни бури ни морят 4 дни
40 на ден с високо кръвно в болниците в София
СТАНИСЛАВ ДИМОВ

Мощни магнитни бури ще ни ударят в четири последователни дни в края на месеца, предупреждават учени.Слънчеви изригвания ще има от 23 до 26 април, като пикът им ще е в двата последни дни. На 25 април ще има и пълнолуние, което ще създаде допълнителни неудобства за хората с високо кръвно.

Слънце

Магнитна буря връхлетя Земята и вчера вечерта, като наруши работата на електронното оборудване на някои места, предаде ИТАР-ТАСС. Според учения от НАСА Алекс Иънг в резултат на снощния термоядрен взрив под повърхността на Слънцето в Космоса с невероятна скорост се носят милиарди тонове разгорещена материя. Част от тази маса има собствено електромагнитно поле и трябваше да влезе късно през нощта в съприкосновение с горните слоеве на атмосферата. Очакваше се явлението да предизвика на някои места сияние, видимо с просто око. Най-силните прояви на магнитната буря трябваше да са от полунощ до три часа сутринта. Нещо подобно ще се случи и в края на месеца, когато в четирите поредни дни Земята ще бъде ударена от разгорещена материя. Според руски учени изригванията ще са дори по-мощни от тези, които удариха Земята снощи. Здравните експерти препоръчват по време на магнитна буря хората с високо кръвно да внимават и да си почиват повече.

Няма повишаване на случаите на хипертония или инфаркти вследствие на зачестилите слънчеви изригвания. Това заяви за „Телеграф" шефът на Бърза помощ в София д-р Георги Гелев. По думите му независимо от тези природни явления бройката на хипертониците, които получават спешна помощ, не се променя. Средно за едно денонощие през звеното минават по 40 хипертоници. Това значи, че на месец само в София около 700 души с високо кръвно търсят медицинска помощ. Случаите на инсулти и инфаркти са далеч по-малко. Линейките в столицата всекидневно извозват до близките болници по 4-5 човека с инфаркт и по 10 с инсулт. Според д-р Гелев най-засегнати от магнитните бури в края на месеца ще бъдат хората над 50-годишна възраст с постоянно високо кръвно. „Те трябва да си пият редовно хапчетата и всичко ще е наред. Останалите няма от какво да се притесняват", успокои той.

Нови пухени завивки и юргани ще посрещнат депутатите от провинцията, които ще бъдат избрани на изборите на 12 май. Това става ясно от обществена поръчка, обявена от администрацията на Народното събрание, за купуване на ново оборудване за ведомствените жилища на парламента.В обявлението, което бе качено в Агенцията по обществени поръчки в края на миналата седмица, пише, че НС е планирало да задели за целта 72 бона. С тях ще бъдат подменени леглата, гардеробите и скриновете в апартаментите, в които се настаняват избраниците от районите извън София. От администрацията изрично настояват креватите да са окомплектовани с пухени завивки, юргани, дюшеци и възглавници.

Пълна промяна

Общо 122 400 лева планира да даде НС за оборудването. Пълна промяна ще има не само във ведомствените жилища, а и в основната сграда на парламента, както и във възстановителната база във Велинград. Кандидатите да обзаведат народните избраници трябва изрично да декларират, че материалите, от които са направени заръчаните бюра, маси и столове,не съдържат вредни за здравето вещества. За обновяването на пословичния депутатски стол са предвидени 12 000

лева. За тази цена избраниците в 42-рия парламент ще ядат на нови дървени маси и столове, а персоналът ще се сдобие с по-модерни шкафове.

Ратан

Националната здрав-ноосигурителна каса остави без кислород 4000 болни.

Става въпрос за пациентите с диагноза хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), за които това лечение е животоспасяващо и може да удължи живота им с от 3 до 5 години. Апаратът, който доставя кислород на болните, струва 1200 лева и се използва по 15-16 часа дневно. Сумата за купуването му обаче не се поема от касата, а от самите пациенти, за които тя често се оказва непосилна. Това заяви доц. Явор Иванов, председател на Българското дружество по белодробни болести.

Данни

то да стане третата най-честа причина за фатален край. Показателен за тези прогнози е и фактът, че диагнозата скъсява нормалната продължителност на човешкия живот с до 15 години. „Не по-малко от 80% от болните от ХОББ са пушачи.Според данните в около 90% от смъртните случаи на диагностицирани с белодробното заболяване причина е тютюнопушенето", заяви доц. Димитър Попов, началник на клиника по пулмология и алергология към Медицинския институт на МВР.

Проблеми

Според специалистите един от основните проблеми на болните от ХОББ

са рамките и изискванията, поставени от клиничните пътеки. „Става въпрос за недофинансиране с около 50%. Защото един пациент с ХОББ лежи в болница минимум 7 дни. Всеки от тях му струва по около 90 лева, като прибавим към тях процедурите и медикаментите, общата сума стъпва на 1300 лв. Здравната каса обаче заплаща 380 лв. от цялата сума", обясни доц. Явор Иванов. По думите му не по-малко важна е и липсата на профилактика, която ще струва на държавата само по 10 лв. на човек, но може да спести хиляди, дори милиони левове.

Криза в три области

В момента в три области на страната има криза в белодробните болници. Това са Велико Търново, Шумен и Пловдив, където белодробните болници и структури са фалирали или закрити и тепърва предстои разрешаването на проблема. В България има 500 белодробни лекари. От тях около 280 са с договор към НЗОК. Въпреки че специалността е все по-рядко предпочитана от младите студенти по медицина, тя е сред първенците по брой лекари. Точно обратната обаче е ситуацията с алерголозите, които са общо 110, а три области в страната дори са без специалисти по алергология. Това са Ямбол, Кърджали и Монтана. За сметка на това обаче тази специалност предизвиква все по-голям интерес, като от последната изпитна сесия в Медицинския университет са излезли 7 кандидати, борещи се само за 2 свободни позиции. Най-сериозна е кризата сред ревматолозите, които са 72-ма за цяла България.


15.04.2013 г., с. 12
Пример за подражание
14-годишен младеж от село Крупник изпадна в алкохолна кома, след като пил концентрат на купон с приятели, а 17-годишна футболистка се озова в спешното отделение на благоевградската болница след преливане с уиски (виж стр. 32).

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло", биха си казали мнозина, докато четат за пореден път за препили и натровени от алкохол менте деца. И навярно биха били прави. Въпросът обаче е кой би трябвало да мирува в случая. Ключовите думи тук са „за пореден път" и „деца". Първата ключова дума ни казва, че това вече е банално ежедневие и че е много вероятно да има и следващи такива случаи, а втората ни показва как поколението ни - нашите деца, са отражение на самите нас и на собствената ни деградация. Дали не е защото още от малки те гледат как мама и татко посягат към чашката всяка вечер, издигайки чисто по български ракията в култ. Или пък защото по-големите момчета и момичета правят така и минават за „готини". Ами да, това ще да е! Средата, в която растат и живеят, е именно такава.

Смърт

Безсъзнание

Същата нощ срещу неделя 14-годишен тийнейджър бил приет в реанимацията на благоевградската болница с тежка алкохолна интоксикация. Часове преди това детето купонясвало с приятели в заведение в родното си село Крупник, до Симитли, и след обилно погълнат твърд алкохол му прилошало, като загубило съзнание.

Футболистка в спешното, препила с уиски

17-годишна футболистка бе приета в спешното отделение в Благоевград, след като се почерпила солидно с уиски. Около полунощ срещу неделя отбор футболистки решили да разпуснат след изиграните през деня мачове от женски футболен турнир в Благоевград за девойки до 17 г. Непълнолетни състезателки решили да затвърдят феърплея извън футболния терен, като си купили бутилка уиски и се затворили в една от стаите на хотела, в който били отседнали. На 17-годишната център-нападателка от отбора от Троян й прилошало и след като приятелките й позвънили на тел. 112, линейка я закарала в спешно отделение.


15.04.2013 г., с. 7
Откриха говежда тения в жена
ВЕНЦИ ВЕНКОВ

За случай със заболяла жена от говежда тения съобщиха от РЦЗ в Шумен. Жената е на около 50 г., от с. Ясенково, община Венец.

Това е втори случай за годината у нас. Според специалистите това заболяване е по-типично за районите със смесено население, където често се консумира месо без ветеринарен контрол от телета, говеда и крави. За 2012 г. има 14 случая, главно в Шуменско, Търговищко, Сливенско.

„Освен че консумираното месо е без контрол от ветеринар, често болните признават, че са опитвали или яли сурова кайма, което е опасно. Хората трябва да знаят, че само при добра термична обработка вероятността от заболяване е малка", обясни паразитологът д-р Милена Чергова.

Триметрово скеле затисна 21-годишния Иван Костов от Каблешково, докато работел на обект при свой съгражданин.

Младият мъж е приет в бургаската болница в тежко състояние, а вчера е бил опериран от неврохирурга д-р Николай Недев.

При операцията шефът на отделението по неврохирургия е отстранил костни фрагменти, забити в гръбначния канал на пациента, казаха от болницата. Травмираната област е стабилизирана с титаниеви винтове, но възстановяването и рехабилитацията на пострадалия мъж ще са дълги, уточниха лекари.

Инцидентът станал минути, след като Иван се качил на триметрово скеле. Негови колеги сложили на скелето няколко кофи с вар, но съоръжението не издържало под тежестта им и рухнало.

Иван Костов полетял и паднал на таза си, а след секунди върху него се срутило и скелето.

Не помня какво се случи, не зная къде съм ударен, разказа пред „24 часа" 32-годишният Христо Стефанов. Той е шофирал джипа, паднал в 200-метрова пропаст на път за хижа „Фенера" в Средна гора в събота следобед.

Единият от двамата му спътници - 38-годишният Пеньо Петров, е починал във военния хеликоптер на път за университетската болница „Св. Георги" в Пловдив. Той е пожарникар във ВМЗ-Сопот, и оставя сираче на 4 г. В специализираната хирургия с голяма прорезна рана е и Марин Димов, на 32 г. Тримата са от карловското село Климент. За спасяването им бе вдигнат дежурният екипаж на авиобаза Крумова

Военните получили сигнала в събота около 16 часа, а вертолетът от типа „Кугар" излетял в 16,10 ч, разказа командирът ген. Златко Златев. Било им съобщено, че там, където са паднали пострадалите, няма място за кацане. Първи се притекли на помощ пожарникарите от Карлово, които стигнали до инцидента с високопроходим автомобил. В акцията се включили и спасители от планинската служба. Те преместили телата до място, удобно за кацане на хеликоптера, пилотиран от дежурния екипаж майор Крум Семов и полковник Евгени Белкинов. Според ген. Златев, когато машината се приземила, тримата пострадали били извън джипа. Христо се е движел сам без чужда помощ, а Пеньо и Марин били пренесени. В кугара имало двама лекари, които разпоредили пострадалите да бъдат закарани максимално бързо в здравно заведение. Шефът на националната пожарна старши комисар Никола Николов също координирал спасителната операция. В 17,30 ч летателната машина кацнала на паркинга на УМБАЛ „Св. Георги". Пациенти и медици се струпали по прозорците. Пеньо Петров издъхнал по пътя вследствие на счупен череп и рани по главата.

„Голяма трагедия, селото е потресено", разказа кметът на Климент Мано Манов.

Христо, Пеньо и Марин се качили на джип „Исузу" и поели към рокерския събор на хижа „Фенера". Тя се намира под едноименния връх на 1200 м в Средна гора. Дотам се стига по стръ-мен и скалист терен, но точно затова мястото било предпочитано от мотобратята. Там те ходели да си вдигат адреналина, обясниха хора от с. Климент. Поради трудния терен Христо загубил управление и джипът се преобърнал няколко пъти в пропастта.

Погребението на Пеньо е днес. „Прекрасен човек, участва активно в кукерския състав на селото", потресен е кметът. Христо пък бил безработен.

„Марин е добре, но не иска да говори с никого. Не е опериран", отсече съпругата му, която е до болничното легло. След като видя екипа на „24 часа", Христо Стефанов се развика и заплаши, че ще викне полиция. Пристигна болничната охрана и застави фоторепортера ни да изтрие снимките. Христо буквално скочи от леглото и с бърза крачка отиде до съседната стая, където лежи Димов, да предупреди близките му. Жената на Марин тутакси застана пред вратата и обясни, че мъжът й не желае да разказва за случилото се. Няколко драскотини се виждаха по лицето на шофьора, който видимо бе изнервен. Кръвната му проба ще стане известна в близките дни, поясниха от полицията, която продължава да изяснява причините за случилото се.

Няма да повтарям данните на Евростат (които се отнасят за 2010 г.) - всеки може да ги намери.

Ще се опитам обаче да ги допълня с други по-малко популярни данни от нашата статистика и най-вече да ги поставя в контекст, без което те нямат смисъл.

Истината е, че ако гледаме само този индикатор, можем да стигнем до извода, че България отбелязва нелош напредък. Особено в периода на икономическата криза ние продължаваме да отбелязваме забележителен ръст в заплащането на труда дори в сектори, които несъмнено претърпяха тежък удар в икономическата криза. По данни на НСИ между 2010 и 2011 г. в строителството има 10% номинален ръст на заплатите, а през следващата година съвсем лек спад. Обяснението е просто и е посочвано както от наши икономисти, така и в икономически доклади на ЕК. Трябва да се има предвид, че основна част от промяната в равнището на заплатите по време на икономическата криза е свързана с промяна в състава на заетите. Освобождаването на по-ниско квалифицирани и по-ниско заплатени работници и служители води до вдигане на средната заплата в отделни сектори и в цялата икономика.

Цената на труда е един от икономическите индикатори, за които с особена сила важи правилото, че не бива да се разглеждат поотделно, за да не ни подведе. Затова, струва ми се, вместо да се фокусираме само върху състезателния характер на политиката по догонване, е добре да погледнем и дълбоките структурни проблеми, които биха попречили на дългосрочното развитие и модернизиране на страната ни.

Сред големите ни предизвикателства е какво да правим в сегмента с много ниска или никаква квалификация. Според едно известно икономическо уравнение, разликата в доходите от квалифициран и неквалифициран труд в по-слабо развитите страни би трябвало да намалява, а в по-развитите да се увеличава. България е по-неразвита от основните страни, с които я свързват потоци от стоки и капитали, но въпреки това не изглежда това да има някакъв намаляващ различията в доходите ефект.

През изминалото десетилетие невидимата ръка на пазара наистина беше донякъде благосклонна към хората с ниско образование и квалификация. Тя не им помогна да догонват доходите на по-висококвалифицираните групи, но и не увеличи ножицата между тях. Това се дължи на ниското технологично развитие на нашата икономика и образуването на икономически балон в сектори, които консумират нискоквалифициран труд. Тук отварям една скоба, за да отбележа, че макар невидимата ръка да пощади тези доходи, както коментирах в предишен материал, видимата ръка на държавата не го направи.

Тогава забравих да отбележа, че на страницата на НСИ има данни за брутните и нетните заплати по типове домакинства с определена структура. Оставям всеки любознателен читател сам да провери какво се случва през 2008 г. с домакинствата, в които живеят хора с най-ниски заплати (това са, естествено, предимно хора с ниско образование и квалификация). Ще дам една подсказка - кривите на брутните и нетните им доходи започват да се раздалечават.

Ако искаме обаче да създадем в нашата икономика дългосрочни предпоставки за растеж на заплатите, ние не можем да разчитаме само на заетост в сферата на най-нискоквалифицираните услуги и търговията на дребно. Наскоро гледах материал, в който германски индустриалци казват, че биха инвестирали в България, ако тук имаше достатъчно работници, които могат да работят със сложни машини. Става дума за умения, които се придобиват в рамките на средното професионално образование. Проблемът е, че ние нямаме професионално образование, което в момента да посрещне нуждите на такива инвеститори, дори те да са се появили. Нашите професионални училища имат нужда от обновление на програмите си и не разполагат в общия случай с оборудване, на което учениците могат да навлязат поне малко в производствената практика на съвременно голямо индустриално предприятие.

На второ място у нас почти няма програми за преквалификация на възрастни с продължителност от няколко месеца до половин година, които да позволяват да се обучат хора за нови производства. В икономиките, където има големи индустриални предприятия, такива програми обичайно са съвместна инвестиция на частния сектор и държавата. В България обаче такива предприятия няма, а нашият бизнес не инвестира почти нищо в образование

Потенциалните инвеститори, разбира се, обикновено очакват въпроса с квалифицираната работна сила да бъде уреден, преди да дойдат. Ето нещо, в което си струва да се инвестира веднага. И понеже нашата държава в момента изпитва трудности да покрива дори текущите си разходи, нека кажем, че това е една сфера, за която, ако толкова няма пари, си струва да се вземат заеми.

Тук е моментът да кажем, че чуждестранните инвестиции не са единствената възможност за растеж на една икономика и за повишаване на доходите.

Най-очевидният пример е глобалната икономика (т.е. икономиката на света като цяло). Към днешна дата не е известно в нея да е имало „чуждестранни" инвеститори. Инвестициите са добре дошли, но трябва да знаем в какво искаме да инвестираме и какви инвеститори искаме да привлечем. Според мен идеите, че всички пари, които биха влезли в България, независимо от кого и независимо за какво, са икономически безперспективни. Тези идеи подценяват огромната доза необратими или трудно обратими случайности, които движат инвестиционния процес.

Преди дни министърът на икономиката лансира в медиите идея, която по стечение на обстоятелствата дни преди това бях обсъждал с участниците в един форум. Не казвам това, за да претендирам за авторство - самият аз я чух месеци по-рано от един австриец, който сподели, че това е вдъхнало живот на иначе замиращи селски райони в неговата страна. Идеята е следната - България се намира в периферията на една от най-богатите и същевременно най-застаряващи части на света. Това означава, че тук има стратегическа възможност да се развият услуги по т. нар. дългосрочна грижа. Това са услуги с много висока добавена стойност, които обаче изискват много добро здравеопазване и голям човешки ресурс от медицински специалисти като сестри, санитари и рехабилитатори. Но здравеопазването е точно сферата, която от години съсипваме, а медицинските специалисти, които споменах, са вече една от най-дефицитните професии, най-засегнати от миграцията. Знам също така, че тази идея е била обсъждана в Европейската комисия по повод на това, че от страните-членки на съюза, се очаква да определят области, в които могат да бъдат конкурентни и които желаят приоритетно да развиват. Когато нашето правителство бъде запитано по този начин, отговорът обикновено е „каквото дойде", разбира се, формулиран не по този начин, а под формата на огромен списък от всичко, за което се сетите, така че всъщност нищо да не бъде приоритет.

Дори да не сме съгласни, че това е добра идея, поне можем да се съгласим, че добрите стратегически идеи имат този формат - те са неочаквани и нелесни за откриване. Вместо да наблегнем на подобни идеи, ние залагаме на ниски данъци, минимални стандарти и драстично свиване на публичния сектор.

Наши конкуренти в глобалното състезание, където искаме да вземем преднина със социален дъмпинг, са огромни развиващи се икономики, които сами по себе си представляват гигантски пазари и имат невъобразим човешки ресурс. Участието ни там е толкова комично, че няма да му отделям повече внимание.

Регионалните дисбаланси в доходите са друг пренебрегван проблем. България е относително малка страна без големи разстояния, непреодолими природни бариери или климатични разлики. Не е нормално да имаме такива териториални различия, каквито се наблюдават. Различията в заплащането на труда по райони от година на година се увеличават вместо да намаляват. Най-зле са нещата в най-слабо развития Северозападен район.

Заместването на националното финансиране с финансиране от фондовете на ЕС вероятно е задълбочило този процес. Анализът на над 6000 проекта, финансирани от ЕС, показва, че най-печеливши от тях са общините, които бездруго имат добри приходи и се развиват. Статистичес-кият анализ потвърждава, че българските субсидии, които бяха силно орязани, все пак са допринасяли за създаването на предпоставки за по-балансирано развитие. Заместващите ги европейски фондове за сметка на това генерират допълнителни териториални различия.

Някой би казал, че така се инвестира в двигателите на растежа. Това вероятно е вярно, но дали е добре, когато локомотивът (на растежа) потегли, а голяма част от композицията остане на гарата?

Структурните проблеми в заплащането на труда се разрешават чрез генериране на миграционни потоци. Неслучайно балансът в междурегионалната миграция в България се препокрива с нарастващите различия в заплащането на труда. Неслучайно също така толкова много хора напуснаха страната.

Глобалната миграция не е непременно щастливо занимание, както показват многобройни изследвания и българите изглежда не правят изключение. В общия случай типичният емигрант от България отива надолу в скалата на професиите, дори спрямо немного благоприятното разпределение в България. Това показва масивът от данни за имигрантите в развитите икономики по света на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Данните не позволяват да се прецени дали нашите емигранти си дават сметка за този факт, или не. Вероятно е различно в различните случаи, но съм убеден, че основният мотив в заминаването е да имат поне малко по-високи реални доходи, позволяващи поне малко по-добро качество на живота.

Другият мотив, колкото и да не ни е приятно да си го признаем, особено при хората, които мигрират в рамките на Европейския съюз, е получаването на подобри публични услуги - професионално обучение, услуги по заетостта и особено здравеопазване. Това успях да разбера от скорошно изследване, което направихме в сътрудничество с колеги от Румъния, Испания и Италия.

Дотук трябва да е станало ясно, че не приемам тезата, че държавата няма никаква роля за повишаване на доходите или дори, че държавата не дава никакъв друг продукт, освен да преразпределя. Без всякакво притеснение казвам, че този, който съобщава подобни неща като общоприета истина, или не е чувал за огромни раздели в съвременната икономика и другите социални науки и не знае нищо за политиката в развитите страни, или просто иска да ги изключи от нашия обществен дебат. Преразпределянето, разбира се, само по себе си е ключова обществена функция, но ролята на държавата е много по-широка и в частност - ключова за икономическото развитие. Самите съвременни пазари представляват сложна публична услуга. Тя предполага съществуването на цял спектър от обществени институции, включващи освен реда, законността и преразпределението, също така и доставянето на услуги, които публичният сектор може да организира по-добре (да, такива има) и които имат по-висока социална възвръщаемост спрямо вложените в тях средства от най-високата, която може да генерира в момента пазарът. Именно това е икономическата логика в събирането на данъци.

Съдейки по качеството на публичните обсъждания, нашите политици, които имат реален шанс да участват във властта, няма да бъдат на нивото на тези предизвикателства. Пазарите пък няма как да свършат тяхната работа. Така че сегашното десетилетие ще мине под знака на същия експеримент, в който вече участваме. Ако сте доволни от него, можете спокойно да гледате в бъдещето. Структурните проблеми обаче ще останат, може дори и да се задълбочат, а ниското заплащане на труда няма да бъде единственият ни проблем.