1. План, карти и снимки, показващи границите на инвестиционното предложение, даващи информация за физическите, природните и антропогенните характеристики, както и за разположените в близост елементи от Националната екологична мрежа
По същество утвърдената концесионна граница представлява кариерното поле в план и ограничава разпростирането на крайните контури на кариера „Кунино”. В същото време до сега, кариерата е развита и дори северният и настоящ контур е излязъл извън концесионния периметър, а пък от към южната й страна този периметър е много близко до отвесния скален венец, надвесен над с. Кунино.
Вследствие на тези обстоятелства, с новопроектираните крайни контури или граници на кариерата откъм северната страна те се „прибират” в концесионния обхват, като се изоставя тази разработена част, която излиза извън разрешения периметър, между концесионните точки 5 и 6 от плана за концесията, съгласно Решение №384/05.06.2007 г. на МС за предоставяне на концесия за добив на строителни материали – варовици от находище „Кунино”. Откъм южната страна на обекта, където е скалния венец, границата на кариерата се премества навътре в концесионната площ така, че от ръба на венеца до контура на крайното положение на борда да остане предпазна (санитарна) ивица с ширина около 20 m. При това положение се оформя един изправен зъбер – стена, чрез който ще се екранира миннодобивната дейност откъм селото, като се предпазва от прякото въздействие на предстоящото масово взривно и сеизмично въздействие, когато се отбива варовиковия масив.
Крайните контури на кариера „Кунино” са предвидени така, че те да обхванат всичките възможни за отработване запаси, в продължение на целия концесионен срок – 35 години. Бордът на кариерата, в крайното му положение се формира от четири стъпала, разделени помежду си с предпазни берми. Височината на работните хоризонти е 15 m. Дъното е кота 235 m и от там нагоре се формира напълно затворен контур до хоризонт 265, който е получен от обединяването на двете най-долни експлоатационни стъпала с височина по 15 m. От хоризонт 265 m нагоре до хоризонт 295 е формирано второто крайно контурно стъпало, получено от обединяването на двете работни стъпала (хоризонт 280 и хоризонт 295), което в западната част, до междуселския път, излиза на повърхността. Нагоре без да формира затворено пространство се създава крайно контурно стъпало в борда между хоризонтите 295 и 325, а над хоризонт 325 се оформя най-горната част на крайния контур с едно стъпало, развито само в източната част на кариерата с височина от 0 до 22 m.
Предпазните площадки (берми) са с ширина 4 – 6 m, а ъгълът на откосите на отделните стъпала, формиращи крайния борд е 650. На дъното на кариерата – хоризонт 235, се създава едностранен наклон към входа в западната част за събиране на много интензивни валежни води.
В крайно положение кариера „Кунино” ще достигне дълбочина до 112 m в източния й борд и около 50 m в югозападната част на борда и до входната траншея.
Таблица 3.1.1.
Основните геометрични показатели на крайния контур на кариерата
№
по
ред
|
Параметри на крайния контур на кариерата
|
Мярка
|
Стойности
|
1.
|
Брой на работните хоризонти
|
Бр.
|
7
|
2.
|
Ширина на предпазните берми
|
m
|
4 – 6
|
3.
|
Най-голяма височина на борда
|
m
|
112
|
4.
|
Най-малка височина на борда
|
m
|
50
|
5.
|
Ъгъл на борда в най-голямата му височина
|
градуси
|
58
|
6.
|
Заложение на борда в най-голямата му височина
|
m
|
70
|
7.
|
Дължина на борда по повърхността
|
m
|
1750
|
Кариерата е разположена върху било в местността „Щурака”. Местността е с тревна растителност. Основна водна артерия за района се явява р. Искър, а кариерата е разположена в близост до левия й бряг – на около 700m от находището.
В околностите на север от село Кунино се намират над 200 пещери, някои от които са дълбоки над 100 метра. По-известни са Гълъбарника, Партизанската, Самуилица, Татаркинята, Пясъчница (намира се на около 1 км от с. Радовене) и др. В района на село Кунино се намира местността „Голям дол“, както и скалните образувания - Чуклите и Червеница (с площ 3 ха).
В района на концесионна площ се намира Природната забележителност “Гълабарника” (Фиг. 3.1.1, 3.1.3), а в близост до нея са разположени Природните забележителности Самуилица 1 и Самуилица 2 (Фиг 3.1.2).
Фиг. 3.1.1 – Местоположение на природна забележителност „Гълъбарника” и концесионния контур на находище „Кунино”
Фиг. 3.1.2 – Местоположение на пещерите „Гълъбарника”,
„Самуилица 1 и „Самуилица 2”
Фиг. 3.1.3 – Общи данни за пещера „Гълъбарника” от Главната картотека на пещерите в България, предоставени от Българската федерация по спелеология , 28.06.2010
Фиг. 3.1.4.
Фиг. 3.1.5.
Както се вижда от Фиг. 3.1.1, ПЗ «Гълъбарника» попада в концесионния контур на находище «Кунино», докато пещерите «Самуилица 1» и «Самуилица 2» са отдалечени от концесионния контур (Фиг. 3.1.2).
Концесионната площ попада в Защитена зона BG 0000332 “ Карлуковски карст” по Директивата за птиците (Фиг.3.1.5), а части от нея попадат в ЗЗ BG 0001014 “ Карлуково” по Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Фиг.3.1.4).
Сподели с приятели: |