Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използван

• 
  Състояние
  

Обектът не попада в ограничителните параметри на НАРЕДБА № 7/25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, Издадена от министъра на здравеопазването, (обн., ДВ, бр. 46 от 4 юни 1992 г., изм., бр. 46 от 7 юни 1994 г., бр. 89 от 22 октомври 1996 г., бр. 101 от 26 ноември 1996 г., бр. 101 от 4 ноември 1997 г., бр. 20 от 5 март 1999 г)., защото е разположен на 1000 m от с. Кунино – Приложение 11. Съгласно Наредбата, III. Хигиенно-защитна зона – 1000 m се отнася за:

• 
  т. 204. Производство на вар, талк, перлит, магнезит, доломит и шамот с изпичане в шахти и във въртящи се и други пещи
  
• 
  т. 205. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1996 г.) Добив на камък по взривен начин при специални изисквания по отношение на зоната на въздействие съгласно чл. 7 от наредбата (Чл. 7. При пробивно-взривни дейности размерите на опасните зони от действието на въздушно-ударната вълна и поразяването от скални парчета не може да обхващат повече от 50 на сто от широчината на хигиенно-защитната зона спрямо населените места.)
  
• 
  т. 206. Производство на асфалтобетон, екзокрас, непрокрас, мозайка и трошачно-сортировъчни инсталации за камък и варовик.
  

• 
  от действие на сеизмичната вълна – 85 m;
  
• 
  от действие на въздушно-ударната вълна – 130 m;
  
• 
  от разлет на скални късове – 200 m.
  

Земите, които попадат под въздействието на кариерната работа, са главно 10-та категория. Върху тях са разположени пасища и мери на община Роман, полски пътища, един път от Държавната пътна мрежа – ІІІ категория (имот 000802), и ж.п. линията София – Червен бряг (имот 000218). В близост, южно от кариерата, на разстояние 700 m, тече р. Искър.

Почвите в района на производствените площи на кариера „Кунино” са главно типични и излужени черноземи, сиви горски – тъмносиви, лесивирани и псевдоподзолисти, алувиални и алувиално-ливадни, а в непосредствена близост с кариерата - каменисти рендзини. Почвите под производствените площи на Фирмата са плитки и каменливи, поради което се използуват главно за пасища. Алувиалните и алувиалноливадните почви са образувани главно около коритото на р. Искър, но малко от тях могат да се използуват за земеделие. Североизточно и в непосредствена близост с кариерата са разположени тъмносиви горски почви, а със снишаването на релефа се явяват типични черноземи.

Легенда: 2 – Типични черноземи 5 – Силно излужени и оподзолени (лесивирани) черноземи и тъмносиви горски 6 – Тъмносиви горски 7 – Сиви (лесивирани) горски 8 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) глеевидни и неглеевидни 20 – Алувиални и алувиално-ливадни 26 – Ерозирани сиви горски 32 – Сиви горски 33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти) 45 – Рендзини (хумусно-карбонатни)

http://www.soils-bg.org/soilmap/bul_soils/att/SMUTMBG_2793.html

Фиг. 4.1.2.1 - Карта на почвите в община Роман

При подновяване на работата на кариера „Кунино” няма да засегнат съществено земите в района, тъй като не се предвижда нова или промяна на съществуваща инфраструктура. При досегашната експлоатация на обекта са създадени съответните автопътни подходи към единствения добивен хоризонт. Достъпът до кариерното поле се осъществява от междуселският път ІV-та категория Кунино – Реселец, който е с асфалтово покритие. Но за разкриване на по-долните хоризонти, за нуждите на технологичния кариерен извоз е необходимо да се направи нова пътна връзка от кота 308 на пътя Кунино – Реселец до хоризонт 325. Хоризонт 310 ще се разкрие с отклонение от кота 315 на тази пътна връзка. Дължините на двете връзки са съответно 230 и 125 m с ширина 8 m. Тези пътища се явяват като външни транспортни комуникации, за построяването на които ще се отнемат около 0,3 ha от земите в района на инвестиционното предложение.

• 
  Прогноза
  

Замърсеният въздух от отработените газове на автосамосвалите, челния товарач и булдозера също ще оказва известно влияние върху прилежащите почви, но наситеността на въздуха с такива продукти е съизмерима с тази, която се получава от движещите се коли в близкото село Кунино [1].

В процеса на погасяване на запасите през концесионния срок (35 години) ще се изземат около 7 млн.м³ минна маса, респективно ще се получи толкова отработено пространство, т.е. една обширна територия, която подлежи на рекултивация. Възложителят е приложил към цялостния проект и част „Рекултивация” [2].

Въпреки че печенето на варта става в пещи на самата производствена площадка (на парцел 00217, собственост на инвеститора), процесът също ще оказва негативно влияние върху прилежащите земи чрез газовете от горивните процеси. Внасянето на въглища и износът на отпадъците ще замърсява земите около пътищата. Отработената сгурия и отпадъците от горенето временно ще се съхраняват в отработените пространства на кариерата, поради което няма да има необходимост от допълнителни площи за депа за отпадъци. Тези отпадъци ще се продават за оползотворяване като мелиорант или в строителството. Там се складират и отпадъците от добива и трошачната инсталация – на вътрешно насипище в северната част на кариерата, което впоследствие ще бъде рекултивирано, както и по-ниските части на кариерата, чрез земните материали от пукнатините в кариерата.

В заключение, както всяка кариерна дейност така и тази ще нанесе безвъзвратни загуби на земи и почви (146,6 dka в Алтернатива 2). Като се има предвид обаче стопанската необходимост от варовиковия материал, както и фактът, че ще бъдат нарушени плитки и слабоплодородни почви (земи Х категория), при спазване на всички препоръки от проектанта и контрол от страна на контролните органи на МЗХ и МОСВ, може да се разреши добивът и преработката на варовици от кариера „Кунино”, за предпочитане в Алтернатива 2 с опазване на ПЗ „Гълъбарника”, защото по този начин земите и почвите в радиус от около 100 m от входа на пещерата ще бъдат запазени и нарушените земи ще бъдат с 7,9 dka по-малко, отколкото в Алтернатива 1.

1.3. Влияние върху атмосферния въздух и атмосферата

• 
  Състояние
  

Основни замърсители на атмосферния въздух са транспортния поток, промишлените предприятия и битовото отопление. Изследването на товарооборота и пътникопотока определя гр. Роман като малък транспортен център с местно значение от IV-та комплексна група и замърсяването на въздуха с прах, азотни окиси и серни окиси, оловни аерозоли е незначително, а за останалите населени места в общината – пренебрежимо малко. Най-голямото промишлено предприятие “Метизи”АД в община Роман е разположено между гр.Роман и с.Радовене, но извън регулацията им. Освен ограничената производствена дейност, номенклатурата на производство и приложените технологични схеми не водят до замърсяване на атмосферния въздух. Топлинната мощ на газовата централа е до 50 MW и оксидите изпускани в атмосферата при горивните процеси в mg/m3 не надвишават допустимите граници.

Промишлените предприятия в северната промишлена зона, спрямо която гр. Роман е в неветрената към основните северозападни ветрове посока или не работят или основните им дейности не са източник на замърсяване на въздуха и не представляват екологичен и здравен риск за населението. Същото се отнася и за южната промишлена зона, която е съобразена и с основния пренос на въздушни маси от северозапад на югоизток. Аналогично е разположението и на вародобивното предприятие в източния край на с.Кунино.

При изгарянето на масово употребяваните в домакинството твърди горива, емисиите са с ниска височина и ниска емисионна температура, най-вече във вечерните часове на зимните месеци. При неблагоприятни метеорологични условия и затруднена дифузия на замърсителите това също може да бъде причина за високи приземни концентрации на вредни вещества в близост до източниците. Автомобилното движение, макар и жизнено необходимо, обременява околната среда, а също така е източник и на шумово натоварване. Част от пътищата не са благоустроени и са източник на запрашване.

Намаленият капацитет на производство на промишлените предприятия в последните години спомогнаха за значителното подобряване състоянието на атмосферния въздух на територията на Общината. Данните от емисионния контрол (Мобилната автоматична станция на РИОСВ-Плевен) сочат, че концентрацията на основните замърсители – серен двуокис, азотен окис, азотен двуокис и др., са в пределите на допустимата концентрация. Наблюдава се надвишаване на стойностите в период на безветрие и на инверсионни състояния. Контролирани замърсители и параметри са: нетоксичен прах, серен двуокис, азотен окис, озон, температура, влажност, скорост на вятъра и налягане. При извършване анализи на замърсяване на въздуха са констатирани минимални завишени емисии на серен двуокис във вечерните часове на зимния сезон. Това замърсяване се дължи на използването на твърдо гориво за отопление в битовия сектор, но поради разсъсредоточения им характер, емисиите са значително под допустимите норми [6].

В географско отношение, находище „Кунино” се отнася към Западния Предбалкан във Врачанската му част, който от р. Искър се отделя от Средния (Ловчанския) Предбалкан. Върху местния климат на Кунинските земи влияние оказват някои техни особености:

• Широко отворената долина на река Искър способства за свободната циркулация на въздуха и не позволява да се образуват температурни инверсии, поради което абсолютните минимални температури не са така ниски.

• Силната нарязаност на релефа налага принудително издигане на настъпващите въздушни маси през лятото и развиването на дъждовна облачност, която поражда по-често поройни валежи, а понякога и градушки.

Районът на това находище попада в пределите на умереноконтиненталната климатична област, която тука се характеризира със следните стойности на атмосферните елементи:

1. Средногодишни стойности на температурите:

а/ максимални – 16,2⁰С;

б/ минимални – 6,9⁰С;

в/ средни – 11,2⁰С.

2. Валежи

а/ средногодишни стойности – 747 mm;

б/ средногодишне брой на снежните дни – 85 бр/год.

През лятото валежите надхвърлят 30% от общата годишна валежна сума, а през зимата те са до 20%. Максимумът е през м. юни, а минимумът – през м. февруари.

3. Влажност на въздуха – 73,1%.

4. Облачност в района на находището – 5,7% от дните в годината.

5. Атмосферно налягане – 980 mb.

6. Ветрове – основни са северозападните ветрове, които са от студени въздушни течения. Само в края на годината (октомври – декември) се появяват източни ветрове. Средните скорости на вятъра в района са от 3,1 m/s до 5,9 m/s.

Влияние върху околната среда в района на кариерата оказват пробивно-взривните работи, които се явяват като основна технологична дейност, както и транспорта вътре в кариерата и при транспортиране на готовата продукция по шосе.

При пробивно-взривните работи, с помощта на една сонда се пробиват сондажи за отбиване и раздробяване на варовика, а с 1 брой пробивен чук се пробиват взривни дупки в негабаритни късове. Отделеният шламов продукт от пробивната дейност в значителна част (30%) е представен от прахови частици, които се утаяват и полепват на различно, но значително разстояние от мястото на получаването им в зависимост от посоката и скоростта на движение на запрашения въздух. Количеството на праховата фракция отделяна при пробиването зависи от редица фактори, по-важни от които са: здравината на варовиците, диаметърът на сондажите или дупките, едновременната работа на пробивните машини и разстоянието между тях и т.н.

При работа на механизацията на обекта се отделят посочените в т. II.11 газообразни замърсители и прах.

• 
  Прогноза
  

1. 
   При провеждане на взривните работи в атмосферата се очаква да се изхвърлят вредни емисии от въглероден оксид (СО), азотен оксид (NO), азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂), като според проекта се очаква, че ще бъдат по-ниски от допустимите за работната среда. Като се има пред вид, че такава дейност ще се извършва веднъж на около месец и половина и не се предвижда да има хора в близост до обекта, както и краткото време за разсейването и отлагането на замърсители в атмосферата, то не се очаква тази дейност да доведе до нарушаване на санитарно-хигиенните изисквания по отношение на качеството на атмосферния въздух при изпълнение на посочените мерки.
   
2. 
   Източници на атмосферно замърсяване ще са и отрабогените газове от дизеловите двигатели на багер обратна лопата- 1 бр.; самосвали - МАЗ – 8 t – 2 бр.; челен товарач (1бр.) и булдозер (1бр.). Отделените димни газове от тази техника съдържат въглероден диоксид, серни и азотни оксиди, метанови и неметанови летливи вещества. Като се има пред вид малкия брой на машините, факта че транспортните средства ще са в движение и не се очаква едновременно струпване, както и заложената в проекта редовна поддръжка на машините, то не се очаква тяхната работа да доведе до превишаване на пределно допустимите концентрации на вредните газове в атмосферата, както на околните селища, така и в работната среда. Все пак трябва да се има пред вид, че при работа през тъмната част на денонощието в случаите на добре изразена температурна инверсия в котлована, особено през студеното полугодие, в отделни случаи може да има повишаване на концентрацията на отпадъчните газове от предвидената техника и в такива ситуации е добре интензитета на работа да е съобразен със синоптичната обстановка.
   
3. 
   Основният замърсител за атмосферния въздух вследствие на реализацията на проекта и предвидената технология за добив на варовик ще е нетоксичният прах. Източниците на нетоксичен прах в обекта са следните:
   
   • 
     При сондиране
     
   • 
     При изземване и товарене на варовика
     
   • 
     При транспорт
     
   • 
     При натоварване и разтоварване
     
   • 
     Повдигане на прах от насипките, особено на ниските фракции. Неблагоприятни в това отношение би трябвало да бъдат ситуациите със сухо и топло време, последвани от усилване на вятъра. Когато скоростта му надвиши 5-8 m/s, и особено 10-15 m/s, повдиганият нетоксичен прах може да предизвика съществено запрашване на въздуха в район до няколко десетки метра зад източника. Дори в случаите на повишено втвърдяване на насипките при неблагоприятни ситуации с повдигане на прах от тях могат да се получат при по-продължителен сух и топъл период (т.е. през лятото) и вятър над 10-15 m/s.
     

Количествена оценка на праха при движение по различни пътни настилки

В етапа на експлоатация следва задължително да се спазват посочените мерки в чл.70 на Наредба 1/2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64/2005). Ограничаването на емисиите от промишлената площадка може да се постигне чрез:

• 
  редовно оросяване на вътрешни пътища на промишлената площадка, при сухо и ветровито време;
  
• 
  оптимизиране на условията за товарене и разтоварване чрез намаляване на височината на разтоварване;
  
• 
  използване на ветроупорни прегради при товарене и разтоварване на открито;
  
• 
  навлажняване на местата за товарене и разтоварване на открито;
  
• 
  ориентиране на насипите по преобладаващата посока на ветровете;
  
• 
  ограничаване височината на складираните материали;
  

• 
  машините и оборудването, които се използват за обработка на твърди материали, се капсуловат или снабдяват със средства за намаляване на емисиите на прахообразни вещества;
  
• 
  местата за товарене и разтоварване на прахообразни материали се капсуловат; запрашеният въздух се отвежда в пречиствателно съоръжение; като алтернатива местата за товарене и разтоварване се навлажняват, доколкото това не пречи на последващата обработка на материалите и не влошава качествата им;
  
• 
  отпадъчните газове от всяко отделно звено от технологичния процес се събират и пречистват.
  

• 
  асфалтиране на второкласните и третокласни пътища, по които ще се осъществява транспорта;
  
• 
  поддържане на пътната настилка в добро състояние през периода на експлоатация;
  
• 
  редовно почистване - измиване на улиците, по които се осъществява транспорта, в населените места, в зависимост от степента на замърсяване;
  
• 
  използване на затворени или покрити с платнища транспортни средства;
  
• 
  при мокро и кално време да се осигурят условия за измиване на гумите на транспортните средства, излизащи от промишлената площадка.
  

• 
  Състояние на повърхностните води
  

За диагностичната категоризация на р.Искър, реката е разделена на 14 участъка. Дължината на всеки участък е определена от физикогеографските особености, основните източници на замърсяване и информацията, с която се разполага. До вливането на р.Искрецка, р.Искър преминава в II категория, което продължава до гр.Мездра. След това, поради интензивните рекреационни процеси, водите в реката до заустването по показателя разтворен кислород са I категория. Поради ниско кислородно съдържание в участъка кв.Враждебна - гр.Мездра водите на р.Мездра не могат да се използват за риборазвъждане. Органичното съдържание в планинската част на реката е ниско и водите по показателите БПК₅ и Ок са I категория. При по-детайлно проучване не са изключени възможности за някои участъци по показателя БПК₅ водите да попаднат в III категория. От гледна точка на възможностите за използване водите на р.Искър за развъждане на риба, това може да стане едва след гр.Роман. Същото се отнася и до възможностите водите да бъдат използвани за напояване.

Съдържанието на нитратен азот (N-NO₃) по цялата дължина на р. Искър е ниско и по този показател водите са I категория. По отношение на съдържанието на нитритен азот (N-NO₂) - само в най-високите части до над гр.Самоков, водите са I категория, след това до заустването в яз.Искър водите са II категория. В този участък по този показател водите на р.Искър са годни за напояване и риборазвъждане. По показателя нитритен азот (N-NO₂) по цялата останала част от реката до заустването водите са III категория.

Съдържанието на амониевият азот (N-NH₄) след гр.Нови Искър е високо и водите са III категория. Това продължава до вливането на р. Искрецка. До заустването по този показател водите са II категория.

Твърде разнообразно е надлъжното разпределение на съдържанието на фосфати (PO₄). След гр.Нови Искър водите на р.Искър са III категория. те много бързо преминават в II категория до гр.Мездра. Следва ново нарастване на съдържанието на фосфати до вливането на р.Златна Панега – III категория. До заустването на р.Искър по този показател водите на р.Искър са II категория. Водите на р.Искър след гр.Нови Искър не могат да се използват за риборазвъждане. По принцип биогенното съдържание във водите не пречи за използването им за напояване.

След това до заустването водите на р.Искър по съдържание на разтворени вещества са I категория. Само в участъка Мездра – вливане на р.Златна Панега съдържанието на разтворени вещества е над препоръчителните норми за използване на риборазвъждане, но е в допустимите норми за напояване.

В участъка след гр.Роман до заустването по показателя неразтворени вещества водите са над допустимите норми за използване за риборазвъждане.

С оглед отразяване на настъпилите промени в законодателството, както и във връзка с изпълнение на изискванията на Рамковата Директива по водите 2000/60/ЕС, със Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД – 484/13.05.2005 г. е променена структурата и обхвата на мониторинговата мрежа за качество на повърхностните води (Приложение I на старата Заповед № 192/11.05.1998 г.). Променената мрежа за мониторинг на имисии на повърхностни води съответства на Част1 от Приложение I на горепосочената Заповед. Групите показатели за анализиране по НСМОС (приложение I -част 1) са:

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 2.19 Mb.
  
  Сподели с приятели: