Съществуващите ползватели на земи и приспосо бяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

2. Съществуващите ползватели на земи и приспосо бяването им към площадката или трасето на обекта на инвестиционното предложение и бъдещи планирани ползватели на земи

На фиг. 3.2.1 е посочена скица на имота, в който е разположена кариерата на находище „Кунино”. Имот 000143 е разположен върху десета категория земя, при неполивни условия и има площ – 139.503 dka. Имотът се намира в местността „Щурака”, при следните граници и съседи:

• 
  имот 000145, който е пасище, мера и е собственост на Община Роман;
  
• 
  имот 000146, който е полски път и е собственост на Община Роман;
  
• 
  имот 000802, който е държавен III- класен път;
  
• 
  имот 000157, който е пасище, мера и е собственост на „Ко Финанс” ООД;
  

• 
  169008 – дърво производствена площадка на МЗГ;
  
• 
  000138 – дере, собственост на Община Роман;
  
• 
  000802 - който е държавен III- класен път.
  

В този имот е разположена трошачно–пресевната инсталация, както и захранващ я бункер и бункери за готова продукция.

• 
  185005–имот на Инвеститора, който представлява част от производствената площадка;
  
• 
  000215 – полски път, собственост на Община Роман;
  
• 
  000216 – пасище, мера, собственост на Община Роман;
  
• 
  000218 – ж.п. линия, държавна собственост;
  
• 
  000151 – терен (без пунктираните участъци) разположен в жилищна територия на с. Кунино.
  

На фиг. 3.2.4 е посочена скицата на последния имот No185005, извън регулацията на с. Кунино, върху който е разположена останалата част от производствения терен. Имотът се намира в местността „Долна Рудина”, при следните съседи:

• 
  имот No185004 – дърво производствена площадка на МЗГ
  
• 
  имот No000217 – производствената площадка на «БИВАР» АД.
  

Както се вижда от посочената по-горе информация, „БИВАР” АД разполага с достатъчно площ, върху която да възобнови производствената си дейност и която да бъде използване при ремонтно- възстановителните дейности.

3. Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

Варовиците от находището се предлагат на различни потребители, но преобладаващо за производството на вар и за нуждите на пътното и ж.п. строителството.

Добивът се извършва на основание отдадена концесия за 35 годишен срок на „Бивар” АД. «Вархим» ЕООД е съакционер в «БИВАР»АД, и участва с апортна вноска земя в акционерното дружество. През 2007 - 2008 г., експлоатационни работи в кариерата не са водени. Поради лошо провежданите минни работи през последните години на експлоатация на кариерата до 2001 година, както и поради дългия престой на работа на целия производствен комплекс на „БИВАР” до отдаване на кариерата на концесия, не по вина на концесионера, се налага да бъдат извършени голям по обем ремонтно-възстановителни работи на трошачно-сортировъчната инсталация и голям по обем подготвителни работи по отношение на състоянието на кариерата.

От горепосоченото се вижда, че политиката на зониране или земеползване нямат отношение или необходими съгласувателни процедури с разглежданото предложение и поради това, те не се дискутират в този документ.

4. Чувствителни територии, в т.ч. чувствителни зони, уязвими зони, защитени зони, санитарно-охранителни зони и др.; Национална екологична мрежа

Части от концесионната площ попадат в границите на Защитена зона BG 0001014„Карлуково” по Директивата за местообитанията – Фиг.3.1.4., а цялата концесионна площ попада в ЗЗ BG 0000332 “Карлуковски карст “ по Директивата за птиците - Фиг. 3.1.5, съгласно писмо на МОСВ (изх. No05-08-2550/23.07.2008).

Част от територията на кариера Кунино попада в периферните части на Защитена зона BG0001014 “Карлуково” по Директива 92/43/EEC за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Фиг.3.1.4.). Тя е от тип К и съдържа Защитена зона по Директивата за птиците BG0000332 “ Карлуковски карст”. Общата площ на ЗЗ BG0001014 “ Карлуково “ е 288,419.30 дка. По класове земно покритие площта на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 2

Друга орна земя 12

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни 2

Сухи тревни съобщества, степи 41

Широколистни листопадни гори 24

Храстови съобщества 19

Общо Покритие 100

Хайдушка пещера Природна забележителност + 0.01

Чуклите Природна забележителност + 0.02

Червеница Природна забележителност + 0.01

Гълъбарника Природна забележителност + 0.00

Самоилица I и II Природна забележителност + 0.01

Код Име Т %

F00012700 Карлуковски карст * 28.18

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място. Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места; % - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната
Обща характеристика. Защитената зона е разположена в района на средния Предбалкан и включва част от средното течение на река Искър и нейни притоци, които се врязват в околните хълмисти равнини и образуват мозайка от широки варовикови проломи и ограждащите ги хълмове. Това е комплекс от скалисти местообитания, различни видове гори, ливади и степи.

В Стандартния формуляр е отбелязано, че реките в зоната са запазени в техните естествени или полуестествени състояния. Текът в естествените си речни корита и териториите на техните крайречни тераси са слабо фрагментирани. Крайречните гори от Alnus glutinosa и Salix sp. (приоритетно местообитание 91Е0) формира една от най-значимите крайречни галерии в страната. Голям процент от територията е заета от открити тревни пространства от ксерофитни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/, черна садина /Chrysopogon gryllus/ и др. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер /Quercus cerris/ и благун /Quercus frainetto/. На места горите са примесени и с келяв габър и космат дъб /Q. pubescens/ както и храсталаци с преобладаване на келяв габър /Carpinus orientalis/.

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.2 B C B B

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae,

Salicion albae)

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води с 0.0001 D C

бентосни формации от Chara

6110 *Отворени калцифилни или базифилни тревни 1 A C A A

съобщества от Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 26 A B A A

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на

орхидеи)

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества 3 A C A A

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01 A B A A

(Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови 0.3 A C A A

скални склонове

8310 Неблагоустроени пещери 0.001 A C A A

40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови 0.5 A A A A

съобщества

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.03 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

betulus

91I0 * Евро-сибирски степни гори с Quercus spp. 0.00243 D C

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 13.918 B C B B

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.941 B C

Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC.

Име – Българско име на хабитати съгласно Приложение І на Закона за биологичното

разнообразие.

% Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.

Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип

хабитат е “типичен”. Използвана е следната система за класифициране: A - отлична

представителност, B - добра представителност, C - значима представителност, D - незначително

наличие.

към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. Използваните

интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0

Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и

възможности за възстановяване. Този критерий включва три под-критерия:

i) степен на опазване на структурата; ii) степен на опазване на функциите; iii) възможности за

възстановяване. Използвана е следната система за класифициране: A: отлично опазване; B: добро

опазване; C: средно или слабо опазване.

Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат. Представлява интегрирано оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използвана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стандартния формуляр като обект на опазване е включен един растителен вид от Приложение ІІ на Закона за биологичното разнообразие.

2327 Himantoglossum caprinum R C B C B

Обикновена пърчовка

В прилежащите на концесионна площ участъци от посочените в Стандартния формуляр природни местообитания, които са обект на опазване има фрагменти от местообитание 6210 Полуестествени сухи, тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometea). Не са установени находища на популации на Обикновена пърчовка Himantoglossum caprinum.

Територията на кариера Кунино попада в периферните части на Защитена зона BG0000332 “ Карлуковски карст “ по Директива Дир.79/409/EE за опазване на птиците. Тя е от тип J Защитена зона по Директива за птиците, която се съдържа в защитена зона по Директива за хабитатите Общата площ на ЗЗ BG0000332 “ Карлуковски карст “ е 142,086.90 дка. По класове земно покритие площта на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Храстови съобщества 13

Сухи тревни съобщества, степи 24

Влажни ливади, мезофилни ливади 6

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 16

Друга орна земя 10

Широколистни листопадни гори 22

Иглолистни гори 2

Смесени гори 0

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 1

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни 2

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3

Самуилица 1 и 2 Природна забележителност + 0.00

Гълабарника Природна забележителност + 0.00

Камарата Природна забележителност + 0.00

Купените Природна забележителност + 0.03

Пещера Банковица Природна забележителност + 0.00

Пещера Проходна Природна забележителност + 0.00

Пещера Свирчовица Природна забележителност + 0.00

Водопад скока на р. Белилката Природна забележителност + 0.00

Пещерата Хайдушка дупка Природна забележителност + 0.00

Скалните кукли в м. Пладнището Природна забележителност + 0.45

Скално образувание Куклите в м. Природна забележителност + 0.08

Струпаница – скални образувания Природна забележителност + 0.09

Тектонски гребен Калето Природна забележителност + 0.40

Червеница Природна забележителност + 0.00

Чуклите Природна забележителност + 0.00

Пещерата Темната дупка Природна забележителност + 0.00

Щърка Защитена местност + 0.01

ОВМ Друго междунардно значение = 100.0

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
Защитената зона има връзка и с Корине биотопи обекти:

Код Име Т %

F00012700 Карлуковски карст - 63.00

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната
В ЗЗ Карлуковски карст предмет на опазване са следните видове птици:

Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EE )

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria

Сив кълвач Picus canus

Синявица Coracias garrulus

Черен кълвач Dryocopus martius

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Горска чучулига Lullula arborea

Полска бъбрица Anthus campestris

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Черночела сврачка Lanius minor

Градинска овесарка Emberiza hortulana

Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea

Късопръст ястреб Accipiter brevipes

Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Земеродно рибарче Alcedo atthis

Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata

Сокол скитник Falco peregrinus

Планински кеклик Alectoris graeca graeca

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Гривеста чапла Ardeola ralloides

Турилик Burhinus oedicnemus

Нощна чапла Nycticorax nycticorax

Козодой Caprimulgus europaeus

Малка бяла чапла Egretta garzetta

Голяма бяла чапла Egretta alba

Черен щъркел Ciconia nigra

Бял щъркел Ciconia ciconia

Египетски лешояд Neophron percnopterus

Орел змияр Circaetus gallicus

Тръстиков блатар Circus aeruginosus

Малък орел Hieraaetus pennatus

Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus

Ливаден дърдавец Crex crex

Бухал Bubo bubo

Осояд Pernis apivorus

Mалък воден бик Ixobrychus minutus

Обикновен пчелояд Merops apiaster

Голям корморан Phalacrocorax carbo

Голям горски водобегач Tringa ochropus

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

Речен дъждосвирец Charadrius dubius

Обикновен мишелов Buteo buteo

Малък ястреб Accipiter nisus

Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos

Орко Falco subbuteo

Фауната на дребните бозайници в района е твърде разнообразна. Тя е представена от характерната за изследваните биотопи видове от разредите Rodentia и Insectivora – Cocidura sp. Разпространени са обикновената полевка (Microtus arvalis), къртицата (Talpa europea) и европейската катерица (Sciurus vulgaris). В горските местообитания се срещат и представители на сем. Сънливци (Gliridae)– голям (Glis glis) и горски сънливец (Dryomis nitedula). Широко са разпространени видове от род Apodemus (горски мишки), както и представители на род Mus. От земноводни и влечуги се срещат горски (Lacerta praticola) и кримски гущер (Podarcis taurica), пепелянка(Vipera ammodytes).

Карлуковски карст важно гнездово местообитание на много петрофилни видове птици. Установени са 128 вида птици, от които 25 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 57 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 37 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 41 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. «Карлуковски карст» е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за белоопашатия мишелов (Buteo rufinus), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes), бухала (Bubo bubo), осояда (Pernis apivorus), земеродното рибарче (Alcedo atthis) и ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria), които гнездят тук в значителна численост. Мястото е с европейско значение и за обикновената ветрушка (Falco tinnunculus), която има много плътна гнездова популация в района. «Карлуковски карст» поддържа представителни за България гнездови популации на полската бъбрица (Anthus campestris), черния (Ciconia nigra) и белия (Ciconia ciconia) щъркел. Два световно застрашени вида се срещат редовно в района – ливадния дърдавец (Crex crex), който гнезди тук и малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) по време на миграция.

Общо 16 природни забележителности и една защитена местност са включени в границите на Карлуковски карст, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Около 67% от мястото се припокрива с КОРИНЕ място “Карлуковски карст”, определено през 1998 г., поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Пещерата се намира в кариерата над с. Кунино по пътя за с.Реселец и Червен бряг. Пещерата е пропастна, като входът е отвесен и трудно достъпен. В момента на входа на пещерата има формирана дървесна микрогрупировка (Фиг.3.4.1).

В непосредствена близост до находище "Кунино" няма охранителни зони на исторически и културни паметници, находящи се под закрилата на закона. В случай, че по време на добивните операции се установи наличие на такива, се предвижда незабавно уведомяване на компетентните организации и оказване на пълно съдействие за тяхното съхраняване и опазване.