Качеството и регенеративната способност на природните ресурси

6. Подробна информация за всички разгледани алтернативи за местоположение

С цел опазване на ПЗ „Гълъбарника”, Възложителят предостави алтернатива 2 на крайния контур на добива – Приложение 9, както и нов теренно-ситуационен план – Приложение 5, на който се вижда, че добивът на варовик е изместен, така че да се опази ПЗ „Гълъбарника”. Воденето на минните работи се премества на около 100 m от входа на ПЗ „Гълъбарника”. В Приложение 7 е дадена ситуацията в края на концесията, а в Приложение 8 – рекултивираната площ на етапа на закриване и рекултивация. Наред с промяната на крайния контур на добива, Възложителят следва да предвиди преди започване на взривните работи да се извърши оценка на сеизмичното въздействие, породено от взривните работи при разработването на находище „Кунино”. В нея да се даде регламента, по който да се извършат взривните работи с оглед опазване на ПЗ „Гълъбарника” и асфалтовия път, преминаващ през концесионната площ.

В посочената алтернатива 2, ПЗ „Гълъбарника” остава като зона, в която са изключени всякакви минни дейности, както се вижда от чертежите дадени в Приложения 5, 7, 8, 9.

При охарактеризиране на потенциалното въздействие на инвестиционното предложение върху хората и компонентите на околната среда са анализирани и двете алтернативи – едната предадена за съгласуване с цялостния проект (алтернатива 1 в Приложение 4) и другата, разработена с цел опазване на ПЗ „Гълъбарника” (алтернатива 2 в Приложение 9).

IV. Характеристики на потенциалното въздействие (кратко описание на възможните въздействия вследствие на реализацията на инвестиционното предложение)

1. Въздействие върху хората и тяхното здраве, земеползването, материалните активи, атмосферния въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафта, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи и защитените територии на единични и групови паметници на културата, както и очакваното въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси, различните видове отпадъци и техните местонахождения, рисковите енергийни източници - шумове, вибрации, радиации, както и някои генетично модифицирани организми

• 
  Състояние
  

Разпределението на населението по населени места в община Роман

Населено място	По постоянен адрес	По настоящ адрес
гр. Роман	3765	3588
с. Каменополе	815	845
с. Кунино	604	708
с. Синьо бърдо	555	585
с. Струпец	376	451
с. Радовене	357	402
с. Долна Бешовица	296	370
с. Хубавене	347	444
с. Курново	211	221
с. Стояновци	167	177
с. Средни рът	14	36
с. Караш	14	127
с. Марково равнище	12	12
Общо за община Роман	7533	7966

Тенденцията на намаляване на населението на общината се наблюдава в целия предходен период от последното преброяване на населението от 04.12.1992 год. (1992 – 2004 год.), като най-голямо е това намаляване през периода 1992 – 2000 г. (намаление с 1 347 души), а най-малко – през 2002 г. (24 души спрямо предходната 2001 г.). Характерно за предходните 2002 – 2003 г. години е, че намалява населението на област Враца (към която се включва и община Роман) от 219 830 души през 2002 г. на 216 388 души през 2003 г. – намаление с 3 442 човека, както и на страната като цяло.

Към 30.09.2005 г. населението на селата към община Роман е 4 378 души, т. е. 54,96% от общото население на общината. Независимо от непрекъснатото намаляване на селското население в периода след 1985 г., относителният му дял в общия брой на населението на общината е относително постоянен около 50 - 55%. Сравнително благоприятно демографско развитие за анализирания период (2001 – м.09.2005 г.) имат девет села (с. Кунино, с. Синьо бърдо, с. Струпец, с. Радовене, с. Долна Бешовица, с. Хубавене, с. Караш, с. Средни рът и с. Стояновци), незначително е намалението на населението в други две села (с. Камено поле и с. Курново) и с най-значими демографски загуби от състава на общината е с. Марково равнище което е практически почти обезлюдено.

Характерно за възрастовата структура е, че продължава процесът на застаряване на населението на общината - което се наблюдава както за Врачанска област, така и за страната като цяло. На територията на общината през анализирания петгодишен период смъртността ежегодно е многократно по-висока спрямо раждаемостта. Развитието на процесите на смъртност в общината са близки до средните за страната, и най-вече по отношение на селското население. Детската смъртност в община Роман в последните години е сведена до нула. Според експертно медицинско изследване причините за високата смъртност на територията на общината могат да се обобщят в 5 основни групи [6]: а) Болести на кръвообръщението – миокарден инфаркт, мозъчни инсулти. Все по-често те засягат и хора в млада възраст, а първата им проява при мъже във възраст 40 – 50 години води до загуба на трудоспособността; б) Ракови заболявания; в) Болести на дихателната система; г) Травми и отравяния и д) Болести на храносмилателната система. Като сериозен фактор за голяма част от заболяванията може да се посочи неправилния начин на живот и хроничния стрес в условията на икономическа рецесия.

През последните 5-6 години формиралите се структури и протичащите процеси в демографското развитие на община Роман очертават относително стабилно развитие на населението. Не се наблюдават съществени изменения в демографската ситуация. Структурите на населението са близки до средните стойности за страната. Процесът на застаряване е по-голям при селското население. На основата на клъстерен анализ по определящи демографски показатели (брой на населението; категория на населените места според броя на населението; коефициент на възрастова зависимост; прираст на населението и фертилни контингенти) по демографски признаци населените места в общината могат да бъдат групирани в три основни групи [6], а именно:

В I^-ва група попада центърът на общината – град Роман. Според броя на населението си (3588 души) той се включва към средните и малките градове. Характеризира се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ нормално възпроизводство на населението, висок дял на трудоспособните контингенти и сравнително високо образователно равнище на населението.

Във II^-ра група попадат десет села – Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Хубавене, Долна Бешовица, Курново, Караш и Стояновци. Според броя на населението си те се включват към големите, средните и малките села. Характеризират се с възпроизводствен потенциал, осигуряващ просто възпроизводство на населението.

В III^-та група попадат останалите 2 села – Средни рът и Марково равнище, между които няма съществени различия в демографските показатели. Според броя на населението им те се отнасят към много малките села (с население под 100 човека). Възпроизводственият им потенциал е нисък или почти липсва.

По неофициални данни нараства броя на емигриралите извън страната цели семейства, като голяма част от тях са представители на интелектуалните ресурси на общината - лекари, инженери, икономисти и др. Подобен процес се наблюдава и по отношение на вътрешната миграция. Поради ограничените възможности за професионална реализация на територията на общината се наблюдава интензивен поток от местни млади специалисти с висше образование към по-големите градове – основно София и Враца, Мездра и други по-големи градове в областта и съседните области с цел окончателното им заселване там. През последните години се наблюдава силно изразена ежедневна трудова миграция под формата на постоянно пътуване извън границите на общината – основно към София и Враца, както и към някои други съседни общински центрове. Това движение е породено основно от по-добрите възможности за трудова реализация и от по-високите доходи в тези места. Образователното равнище на населението в общината е около средното за страната. Нараства броя на лицата със средно и висше образование, което обуславя намаляване на дела на лицата с основно и по-ниско образование.

По отношение на населението

Кариерата на находище „Кунино” е разположена на 1000 m северно oт с. Кунино – Приложение 11. Обектът не попада в ограничителните параметри на НАРЕДБА № 7/25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, Издадена от министъра на здравеопазването, (обн., ДВ, бр. 46 от 4 юни 1992 г., изм., бр. 46 от 7 юни 1994 г., бр. 89 от 22 октомври 1996 г., бр. 101 от 26 ноември 1996 г., бр. 101 от 4 ноември 1997 г., бр. 20 от 5 март 1999 г).¹

Основните фактори, които влияят на населението от производствената дейност са: шум и вибрации от производствената дейност; шум и вибрации от добивната дейност и прах.

Шум и вибрации от производствената дейност – Източници на шум и вибрации на кариерата са:

• 
  багер обратна лопата с обем на кофата 2,4 m³ тип Komatsu-PC450-8 или друг подобен – 1 бр.;
  
• 
  самосвали - МАЗ – 8 t – 2 бр.;
  
• 
  булдозер – тип Komatsu-D-85 – 1 бр.;
  
• 
  челен товарач – 1 бр.;
  

Шумът генериран от автосамосвалите на 1 m от кабината на водача достига до 80 - 100 dB/A.

На промишлената площадка се работи трошачно-пресевна инсталация. Измерените еквивалентни нива на различни места по хода на подобна инсталация са от 96 до 100 dB/A. Пиковите нива достигат до 128 dB/A.

На Фиг.4.1.1.1 са посочени нива на разпространение на шума от работата на оборудването на промишлена площадка, включително разпространението на шума от трошачно-пресевната инсталация (Фирма Metso- Minerals, Noice Level Test).

В етапа на експлоатация, на кариерата и на промишлената площадка се очаква да работят едновременно не повече от 5 броя техника и механизация. Очакваното звуково натоварване, което може да се създаде е свързано с наслагването на шумовото ниво от посочените източници на шум, което приемаме, че ще бъде от 90 до 100 dB/A. За привеждане към съответствие на санитарно-хигиенните норми се препоръчва работа с антифони. Шумовите нива, които ще се генерират са характерни за експлоатацията на кариери.



Фиг. 4.1.1.1-Разпространение на шума от оборудването при добив и преработка на варовици

Шум и вибрации при транспорта – Еквивалентното ниво на шума, генериран от транспортния трафик зависи от: 1). Броя на МПС в съответния периода на деня; 2).Структурата на потока МПС (товарните автомобили и автобуси в% от общия брой); 3). Максималната разрешена скорост; 4). Вида на движението (еднопосочно, двупосочно); 5).Вида на пътното покритие; 6).Наклон на пътя; 7). Вид на терена около пътя. Повишаването на транспортния трафик при експлоатацията на инвестиционното предложение ще е максимум с два курса на час. Това ще промени незначително структурата на потока моторни превозни средства. На основата на тези данни, прогнозните нива за дневен шум, на 25m от оста на пътя са около 45 - 47 dB/А. През нощните часове нивото на шума ще е по-ниско от 40 dB/А. Тези стойности са по-ниски от граничните стойности на показателите за шум в околна среда (Наредба № 6 / 26.06. 06. за показателите на шум в околна среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околна среда, методите за оценка на стойностите на показателите на шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението).

Разпространението на шума в етапа на експлоатация е изчислен по долуописания метод (Наредба № 6 / 26.06. 06. за показателите на шум в околна среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околна среда, методите за оценка на стойностите на показателите на шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението).

От приложената на Фиг.4.1.1.2, диаграма се вижда, че на 300 метра от източника, интензитета на шума намалява с 62dB/A, а на 500метра с 66 dB/A.

Предвид разположението на кариерата, както и на промишлената площадка, предвидени за трошачно-пресевната инсталация и местоположението спрямо с. Кунино, по време на експлоатацията на кариерата не се очаква превишаване на нормите за дневен и нощен шум. Не се очаква нарушаване на санитарно-хигиенните норми за населението на близо разположените населени места. Превишение на тези норми се очакват при пробивно взривните работи, но се предвижда населението да бъде предупреждавано, за да се сведе до минимум дискомфорта.

През почивните дни, да не се извозва интезивно готова продукция през с. Реселец, за да не се нарушават условията за почивка на населението – Приложение 10.

Взривове ще се извършват периодично, с честота веднъж месечно или веднъж на месец и половина, от външна организация и при спазване на всички правила по извършване на взривни дейности. Отделеното количество прах и взриви газове - азотни, серни, въглеродни оксиди ще зависи от вида и количеството на взрива. Имайки в предвид релефа и предложения начин на разработване на кариерата се минимизира риска, наднормени нива от прах и взривни газове да достигат до селото. Препоръчва се тази дейност да се съобразява с метеорологичните условия, както и да се вземат мерки за намаляване на емисиите чрез „водни завеси”.

„БИВАР”-АД не разполага със собствена механизация за транспортиране на готовата продукция извън кариерата. За целта ще сключва договор с външни фирми, включително фирми на клиентите за извозване на готовата продукция. Основният поток товарни коли за транспортиране на готовата продукция (вар и варовик) ще преминава през обиколен за с. Кунино път, както и по обиколен за гр. Роман път. Пътят е асфалтиран и в сравнително добро състояние. Другото направление, по посока гр. Плевен и гр. Червен бряг, преминава през с. Реселец. При две смени на работа и при ползване на тежкотоварни камиони, може да се предположи, че трафикът през селото ще се увеличи с 20 МПС на ден (от пълни и празни пълни курсове). Трафикът през селото е слаб, и повишаването му с около 1 автосамосвал на час ще доведе до незначително замърсяване.

Предвижда се камионите да бъдат покрити, но независимо от това, повече прах ще се генерира от скоростта на преминаващите камиони.

Считаме, че при предприемането на определени мерки праха и моторните газове няма да имат негативен ефект върху здравето на населението. Съгласно посочените писма в Приложение 10, при транспортиране на продукцията, такива мерки не са били предприети от превозвача, за което са постъпили сигнали.

В таблица 4.1.1.2 са посочени броя на работниците по смени и общо, които ще се назначават от концесионера-инвеститор без тези, обслужващи процесите от външен изпълнител.

По време на експлоатацията на кариерата може да се очаква неблагоприятен здравен ефект върху работниците от:

При едновременната работа на трошачно-пресевната инсталация също се генерират наднормени шумови нива, но водачът на тези машини е експониран по-малко. По отношение на него може да се очаква неблагоприятен ефект върху нервната система.

Продължителната експозиция на наднормени шумови нива може да доведе до развитие на професионални увреждания на слуха - неврит на слуховия нерв или т.н.професионална твърдоухост. Шумът въздейства върху процесите на възбуждане и задържане в Централната нервна система, води до разстройства в съня и рисков фактор за развитие на хипертонична болест.

Общи и локални вибрации - Тежките земекопни машини и тежкотоварните МПС са източник на наднормени нива на общи и локални вибрации, които могат да доведат до развитието на вибрационна болест. На тях ще са експонирани водачите на багера и товарача.

Прах- Експонирани на прах са всички лица работещи на кариерата. Прахът от варовик не съдържа свободен силициев двуокис и няма опасности от развитието на силикоза или други видове пневмокониози. Праховите експозиция от варовика имат дразнещ ефект върху горните дихателни пътища.

Химични замърсители на въздуха - Водачите на изкопните и тежкотоварните машини са експонирани на моторните газове - азотни газове, въглеводороди, озон, въглероден оксид и др. При работа на открито не се очаква да имат неблагоприятен ефект върху организма на работниците.

Неблагоприятен микроклимат- Работата ще се извършва през четирите годишни сезона, т. е, тя по отношение на микроклимата като неблагоприятен фактор, може да се класифицира като работа „целогодишно на открито”- работа в условия на прегряващ и в условия на охлаждащ микроклимат. Прегряващия микроклимат е рисков фактор за развитие на инциденти, като топлинен и слънчев удар. Хроничното въздействие води до т.н.топлинно изтощение свързано нарушаване на водно-солевия баланс в организма и свързаните с това заболявания, загуба на тегло и др. Преохлаждащият микроклимат води до увеличаване честотата на простудните заболявания, заболяванията на скелето-мускулната и периферната нервна система.

Трудов травматизъм- Характера и условията на труда в кариерата създават условия за трудов травматизъм. На първо място това е работата с тежки машини, които работят на две нива и изкопават тежки и големи късове варовик. Намерението да се работи в две смени на работа налага добра осветеност на работното пространство през вечерните и сутрешните часове. При тези условия и малките субективни грешки могат да предизвикат инциденти.

Социално-битови условия- За работниците е осигурена съществуваща сграда на промишлената площадка за социално-битови нужди -съблекални, тоалетна.

Тежест на труда - Работата е механизирана, евентуална ръчна работа ще е само във връзка с обслужването на техниката - ремонт на работното място, смяна на гуми, масло и др. подобни дейности. От гледна точка на физическите усилия трудът може да се характеризира като умерено тежък, със значително статично напрежение на мускулите на ръцете и гърба. статични усилия

Работата на водачите на изкопната и тежкотоварна техника изисква повишено внимание, точност и скорост на движенията, което прави работата им напрегната от гледна точка на нервно-сензорното напрежение.

Възложителят е сключил Договор със служба по трудова медицина, даден в Приложение 6.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 2.19 Mb.
  
  Сподели с приятели: