Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използван

От посочените на фигурата данни се вижда, че показателите: рН, наситеност с кислород, електропроводимост, неразтворени вещества, амониев азот, нитритен азот, нитратен азот, хлорни йони, сулфатни йони, общо желязо и БПК₅ са над ПДК за периода м. Септември – м. Декември 2008 и от м. Януари до м. Юли 2009.

Качественото състояние на основните повърхностни водни течения в обсега на Община Роман – р. Искър и р. Малък Искър отговарят на изискването за III и II категория водоприемници. В двете реки се изливат практически всички отпадни води, включително и от градската канализация на гр.Роман, битовата и промишлена канализация на фирма “Метизи”АД и др. Състоянието на водните екосистеми в р. М. Искър е оценено като добро, а за р. Искър като задоволително, с достатъчно самопречистващи капацитети [6].

• 
  Състояние на подземни води
  

Подземните води в терасните отложения на реките Искър и Малък Искър и притоците им са порови по тип, безнапорни по характер. Те образуват общ водоносен хоризонт, пряко свързан с водните строежи на реките. Поради значителната сбитост и заглиненост на отложенията и малката им дебелина, филтрационната характеристика и водообилността им са ниски, подземните води са замърсени и практическото им значение е ограничено. Експлоатационни ресурси на поровите води, включително в кватернерните отложения от терасите и долинните уширения на р.Искър и притоците й между Нови Искър и Кунино (участък, в който реката пресича Старопланинската и Предбалканска ивица) са също ограничени и се оценяват на около 120-150 l/s, а естествените – малко по-високи.

Експлоатационни ресурси на поровите води в басейна на р.Искър от Кунино до вливането й в р.Дунав, където кватернерните отложения в терасите са площно по-издържани и непрекъснати са около 600-800 l/s, а естествените ресурси около 1500-1600l/s. В същата част поровите (условно) до порово-пукнатинни води в неогенските (сарматски) седименти имат естествени ресурси 400-450 l/s, а експлоатационни 200-300 l/s при среден модул на подземния отток 1,6-1,8 l/s.kм².

Има изградени няколко шахтови кладенци и дренажи в района на жп. гара Струпец, с. Кунино и с. Хубавене. Основната част от подземните водни ресурси е съсредоточен в района на селата Каменно поле - Кунино, където са се образували пукнатинно-карстови до карстов тип подземни води образуващи значителни карстови водотоци, дренирани от карстови извори с голям, но силно променлив дебит. Много от тях са каптирани, но не се ползват пълноценно.

При ползването на тези подземни води чрез общински чешми, кладенци и други се спазват всички правила и изисквания за опазване на околната среда и здравето на хората, като не се допуска замърсяване на прилежащата територия, разрушаване и повреждане на чучурите, крановете, коритата, оточния канал на чешмите и водовземните съоръжения.

• 
  Прогноза
  

• 
  Състояние
  

В района на находището на варовици „Кунино” са работили много геолози, които дават сведения за стратиграфията, тектониката и петрографията на разкриващите се там скали. Основен принос има акад. Еким Бончев, който пръв установява наличието на аптските отложения и прави обширна стратиграфска и тектонска характеристика на района. С картировката в М 1:100000 Г. Чешитев поделя апта на два хоризонта, а мастрихта на четири [3]. През 1958 г. Д. Минчев и Н. Чолаков правят геоложка картировка на Бешовишката антиклинала в М 1:25000 и заедно с други проучвания достигат до цялостно изясняване на стратиграфията и тектонските особености на този район, давайки и сведения за наличието на строителни материали.

Геоложките формации, изграждащи района на находището за варовици „Кунино”, са представени в следната стратиграфска последователност:

• 
  Кватернер
  
• 
  Сенон – мастрихт
  
• 
  Апт и алб
  

От поделенията на сенона, който е част от горната креда, в и около находище „Кунино” се разкрива само най-горния етаж – мастрихта. Той е представен от четири хоризонта.

Най-долният е първи хоризонт с мощност около 20 m и той се разделя на два подхоризонта: на зоогенните варовици с мощност 10 – 12 m и на глауконитовите седименти, представени от конгломерати, глауконитови варовици, алевритови и глауконитни мергели и глауконитни варовици с фосили.

Вторият хоризонт е с мощност 20 – 25 m, изграден от незакономерно наредени варовици, варовити мергели и скритокристалинни варовици.

Третият хоризонт е с изменяща се дебелина от 30 – 70 m и е представен от скритокристалинни варовици светъл цвят, в който е открито наличие на кремъчни ядки. Тези варовици са плътни, здрави и с дребнозърнеста структура. Срещат се между селата Кунино и Карлуково.

Четвъртият хоризонт на мастрихта има широко разпространение в северната част на проучвания район. Находището „Кунино” попада в отложенията на този хоризонт, чиято дебелина достига до 200 m. Изграждащите го варовици са доста разнообразни, като в основата са белезникави, кремави и разнозърнести – от микро до грубозърнести. Те са добре напластени със средно до тънкопластова структура. Напукани са по наслояването, т.н. „слоеви кливаж”. В горните части на профила на четвърти хоризонт са разположени сивобели варовици, на места подобни на тебеширена креда с мощност 5 – 6 m. Доста са меки и лесно се обработват, като са известни с името „врачански камък” и стават за облицовки, скулптури и други каменоделски изделия.

Голямото площно разкритие и високата разтворимост на варовиците от четвъртия мастрихтски хоризонт, са способствали за образуването на различни карстови форми – кари, понори, ями, пещери и др., запълнени с почви, глини и варовикови късове.

Кватернерът в находището и района е представен от алувиални и делувиални наслаги. Алувият се среща основно около течението на р. Искър, като терасните отложения са изградени от пясъци, глини и чакъли, твърде несортирани и с дебелина 2 – 3 m. Делувият представлява склонови насипи, състоящи се от скални късове примесени с глини, които също са несортирани и широко варираща дебелина до 20 m.

В региона на находище „Кунино” са развити Бешовишката антиклинала, Каменополската синклинала и Карлуковската синклинала. Ядката на антиклиналата е изградена от аптско-албски материали, а мантията и на двете синклинали са представени изцяло от мастрихтски седименти.

В геоложкия строеж на самото находище „Кунино” вземат участие само скалите с мастрихтска възраст от трети и основно от четвърти хоризонт. Проучените запаси попадат в последния четвърти сенон-мастрихтски хоризонт от горната креда, като отложенията му изграждат цялото находище, което е част от горносенонската ивица, простираща се между Враца и Луковит. Този хоризонт е представен от мощна карбонатна задруга, като скалите са с мощност до 200 m. Залягането на скалите е почти хоризонтално и спокойно, с леко затъване на север – североизток (0 – 10⁰). Варовиците са с относително литоложко постоянство. Преобладаващата им маса е с кремавожълт до бежавосив и белезникав цвят, като сред тях се срещат прослойки от сивосиви варовици с дебелина от 1 – 2 m до 30 m. Изградени са от съвсем дребни варовити частици и прекристализирали организми, което прави структурата им органогенна скритокристалинна. Основната им маса е от калцит, като се срещат още кварц, глауконит, лимонит и люспици от мусковит.

Варовиците са с неравен лом, а на някои места имат захаровиден изглед. Наблюдавани в разкритията им те имат тънка до средна слоистост, като мощността на изграждащите ги пачки е 20 – 30 cm. Тази слоистост, подчертана от т.н. „слоеви кливаж” е повсеместно разпространена. Често се наблюдават сутуро-стилолитови текстури, които са епигенетични образувания и вероятно стоят в основата на зараждането на карстовите процеси. Склонността към окарстяване на варовиците в находище „Кунино” е дала възможност за отделяне и образуване на карстови празнини, на вторично образувани минерали – железни хидроокиси, калцит, арагонит и др.

Сивосините варовици от находището са дребно кристалинни до скритокристалинни, плътни, здрави и звънливи. По-трудно се окарстяват.

Изветрителна зона в скалите не може да се отдели, тъй като процесите на изветряването са проявени съвсем слабо, като са засегнати мастрихтските варовици в маломощна зона до самата повърхност. В находището са констатирани многообразни прояви на карстови явления под формата на открит и закрит карст. Теренът е зает от кари (дълбоки и тесни бразди, формирали остри, стърчащи скални ребра) подвижно или неподвижно свързани с основната скала. Срещат се карстови ями с различна форма и размери до 8 – 10 m, запълнени от паднал повърхностен материал. Пещерите също имат широко разпространение в проучения участък, като мощността им се колебае в широки граници и достига до 15 – 20 m. Те са запълнени почти изцяло от несортирани глини, пясъци, варовикови скални късове и т.н. Общият обем на окарстеността в находището възлиза на 13%.

В тектонско отношение находището за варовици „Кунино” попада в южното бедро на изпълнената с мастрихтски материали Каменополска синклинала, вследствие на което седиментите залягат на север под ъгъл около 8 – 10 градуса. Почти хоризонталното положение е спокойно без пликативни или дизюнктивни усложнения. Напукаността на масива в находището е установена и замерена по разкритията в наличните кариери и е съставена роза на пукнатините [3]. Най-широко и повсеместно развитие има системата от пукнатини, съвпадаща с напластяването – т.н. „слоеви кливаж”. Разпространението им е с направление 100 – 110 градуса (азимут), а затъването е на север под ъгъл 8 – 10 градуса. Останалите три пукнатинни системи са с подчинена проява и разпространение, като имат следните параметри: азимут на разпространение - 200 – 210⁰, 130 – 140⁰ и 250 – 260⁰; азимут на падение – съответно 95 – 100⁰, 230 – 240⁰ и 90 – 100⁰ в посока запад, юг и запад. Тези три системи пукнатини са по-стари от първата (основната) и тя като последна проявила се ги е изместила. По тях е станало просмукването на повърхностните води и чрез отмиване на разтворимите материали е започнало окарстяването им, при което до голяма степен е станало заличаването на разпространението им и ъгъла на наклона им (падението). Като извод може да се отбележи, че посочената напуканост на масива в находището „Кунино” е сравнително интензивна с преобладаване на хоризонталните пукнатини, вследствие на което добиваният скален материал има подчертано плочест вид.

• 
  Прогноза
  

В заключение, може да се каже че добивът на варовик ще има негативно въздействие върху земните недра, което се изразява в изчерпване на строителен материал в обем на 7 млн.м³ минна маса. Въздействието е постоянно и невъзстановимо.

В етапа на закриване, респективно ще се получи отработено пространство, т.е. една обширна територия, която подлежи на рекултивация. Възложителят е приложил към цялостния проект и част „Рекултивация” [2]. Рекултивацията на кариерата ще възстанови до голяма степен естествения релеф и ще има положителен ефект по отношение на противосвлачищни мероприятия в района.

1.6. Влияние върху ландшафта и природните обекти

• 
  Състояние
  

Кариерните изработки, създадени по изкуствен начин в недрата на земята с цел осъществяването на добива, са с различни размери и площ по повърхността на терена и предопределят антропогенен индустриален ландшафт върху територията на кариерата и промишлената площадка. Чрез пътните подходи, траншеите и забоите се получава иззето или изработено пространство със стръмни и високи бордове и разпиляна или натрупана минна маса около контура му. Кариера и находище “Кунино” са в близост до застроителните граници на с. Кунино и ландшафтното нарушение и изменение оказва стопанско-икономическо, битово и естетическо отражение върху селото и околността му. За сега не съществува единна и общоприета методология за количествената оценка и съпоставка на степента на нарушеност на терените от минната дейност.

• 
  Прогноза
  

След рекултивацията на кариерата в описания обхват и обем в проекта за рекултивация, ландшафтът ще бъде променен, но с добър ландшафтно-естетически вид.

• 
  Растителност и местообитания
  

В прилежащите на разработваната кариерата територии включени в концесията са формирани производни тревни съобщества, в които в различни количествени съотношения участвуват видовете: Festuca valesiaca Sch. ex Gaud. (валезийска власатка), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина), Stipa capillata L. (влакновидно коило), Cynosurus echinatus L. (четинест сеноклас), Phleum subulatum (Savi) Asch. and Gr. (тъмнокласа тимотейка), Teucrium pollium L. (бяло подъбиче), Teucrium chamaedrys L. (обикновено подъбиче ), Galium verum L. (обикновено еньовче), Euphorbia cyparissias L. (обикновена млечка), Eryngium campestre L. (полски ветрогон), Geranium purpureum Vill. (червен здравец), Achillea clypeolata Sibth. and Sm. (жълт равнец), Myosotis ramosissima Rochel. (разклонена незабравка), Alium flavum L. (жълт лук), Artemisia alba Turra ( пелин), Poa bulbosa L. (луковична ливадина) и др.

В отделни участъци са формирани храстово-тревни съобщества с преобладаване на Paliurus spina-christi Mill. (драка ), Stipa capillata L. ( влакновидно коило), Potentilla reptans L. (пълзящ очиболец), Saturea montana L. ssp. kitaibelii (китайбелова чубрица), Scorzonera hispanica L. (испански кокеш), Achillea clypeolata Sibth. and Sm. (жълт равнец) и зелени мъхове.

В обособените храстови микрогрупировки най-често доминират Paliurus spina-christi Mill. (драка ), Carpinus orientalis Mill. (келяв габър), Fraxinus ornus L. ( мъждрян), Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог). В отделни микрогрупировки участвува и Ailanthus altissima (Mill.) Swingle (айлант). Части от територията са без растителност, като са заети от скални групи и скален рохляк (10-20%).

В храстово-тревните съобщества с преобладаване на драка 20-40% в различни количествени съотношения участвуват Galium verum L. (обикновено еньовче ), Teucrium chamaedrys L. (обикновено подъбиче ), Dichantium ischaemum (L.) Roberty (белизма ), Achillea clypeolata Sibth. and Sm. (жълт равнец), Phleum subulatum (Savi) Asch. and Gr. (тъмнокласа тимотейка ), Clematis vitalba L. (повет), Potentilla erecta (L.) Rausch. (изправен очиболец), Cotinus coggygria Scop. (смрадлика), Veronica jaquinii Baumg. (жаквиново великденче) и др. В тези участъци около 30 % от площта е заета от скални групи.

В отделни участъци скалите и скалния рохляк заемат до 40 % от площта, като между тях са формирани микрогрупировки с участие на Stipa capillata L. (влакновидно коило), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина), Potentilla reptans L. (пълзящ очиболец, Hordeum murinum L. (миши ечемик), Rhodax canus (L.) Fuss. (билолистен родакс), Fumana procumbens (Dunal) Gren. and Godron (полегнала фумана), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче), Euphorbia nicaeensis All. (чакълна млечка), Rosa agrestis Huds. (полска роза) и др.

В прилежащите на кариерата участъци има фрагменти от местообитание 6210 Полуестествени сухи, тревни и храстови съобщества върху варовик ( Festuco-Brometea).

• 
  Фауна
  

Пещерите са обективна природна даденост, която има свои специфични характеристики, среда и животински свят. Същевременно, те съхраняват информация за развитието на материалната и духовна култура на човечеството, животинският и растителен свят населявал планетата в доисторическо и историческо време. Всякаква дейност, включително и спелеоложката, която води до нарушаване на естественото състояние на пещерите или следите от човешка култура в тях, може да доведе до невъзвратими за природата, науката и културата вреди.

Пещерите предлагат уникална среда за живот - специфичен микроклимат (почти постоянна температура и влажност) и ограничена или напълно липсваща дневна светлина. Както е известно, биоспелеологията разделя животните в пещерите на три основни групи: троглобионти - видове животни изцяло приспособени за живот под земята, за които пещерите са единствени убежища, троглофили (пещеролюбиви) - видове животни, които намират временно убежище в пещерите и троглоксени - случайни "гости" на подземния свят.

Безгръбначни животни -До сега са известни повече от 700 вида безгръбначни животни, които обитават българските пещери. От тях около 100 вида (14%) са троглобионти. Обикновено това са дребни, бели или полупрозрачни същества, които можем да видим по глинестите наслаги, по стените и по образуванията, в локвите и подземните езера, или по купчините прилепно гуано. Повече от 20% от безгръбначните животни, обитатели на пещерите, са ендемити - видове, чието разпространение е ограничено само в даден район. Много от тях са известни само от една пещера или само от даден карстов район. Такива са повечето видове пещерни бръмбари, многоножки и мокрици.

Прилепите - са единствените бозайници приспособени за живот в пещерите. Те са уникални със способността си за активен полет, използването на ехолокация за ориентиране и възможността да "избягват" неблагоприятния за тях зимен сезон като изпадат в състояние на хибернация (зимен сън). България е една от страните с най-богата прилепна фауна - 29 вида (от 30 вида в Европа). От тях 23 вида прилепи използват пещерите (както и нишите, скалните цепки, струпванията на скални блокове) за целогодишни или временни убежища. В България всички 29 вида прилепи са защитени от закона (Заповед № 1021/1986 г. на МОСВ) като се забранява улавянето и убиването на прилепи, паленето на огън в пещерите и до входовете им, влизането в пещери през размножителния период на прилепите (май-юли), както и всички други дейности, които безпокоят или прогонват прилепите от местата, където живеят. При направените теренни проучвания, в ПЗ „Гълъбарника” не е установена прилепна фауна.

Птиците - Разглеждайки птиците като обитатели на пещерите, те макар и условно могат да бъдат разделени на две основни групи: гнездящи в пещерите и използващи пещерите само като укритие. Първата група птици предпочитат привходните части, особено тези на пещерите с големи входове. Те гнездят в цепки, ниши, площадки и надвеси по отвесните и труднодостъпни странични стени и тавани. Най-типични представители на тази група са белогръдия бързолет, червенокръстата и скална лястовица, хайдушката гарга и скалния гълъб. Хайдушката гарга и домашната червеноопашка често навлизат и сравнително навътре в пещерите и пропастите (до 40-50 m от входа).

При резки застудявания, дебела снежна покривка и други неблагоприятни условия във входовете на пещерите намират укритие лястовици (селска, градска, скална и червенокръста), кеклици (балкански и тракийски), полски яребици и др. Често през деня в пещерите намират подслон и различни сови - горската улулица, домашната кукумявка, забулената сова, бухала и др. Някои от тях понякога също гнездят в привходните части. Втората група птици не гнездят в пещерите, но използват за гнездене скални площадки или отвори на малки пещери и ниши по отвесните скали. Към тях се отнасят и редица редки и застрашени от изчезване птици, с изключително ограничено разпространение в наши дни като скалния орел, малкия лешояд, ловния сокол, бухала, черния щъркел и др. Повечето скалолюбиви и дупкогнездещи птици в определени случаи могат да гнездят в удобни пещери, съобразно видовите им предпочитания. Това важи особено силно за райони, в които подходящите за гнездене места (като външни скални отвеси) са ограничени, а има добра хранителна база. В тези случаи стените и таваните на пещерите с подходящи профили предлагат "разрешение на проблема" с мястото за гнездене за много видове птици.

• 
  Прогноза
  

Действащата кариера на територията на с. Кунино и нейното бъдещо разработване е в близост до ПЗ „Гълъбарника”, нещо повече пещерата попада в концесионната площ. При направените теренни проучвания, в пещерата не е установена прилепна фауна. За минимизиране на въздействието върху видовете, обект на защитените зони се препоръчва реализация на инвестиционното предложение в Алтернатива 2, която е с опазване на ПЗ „Гълъбарника”, така че в 80-100 m радиус от входа на пещерата, да остане зона, изключена от всякакви минни дейности – Приложения 5,7,8,9.

• 
  Състояние
  

Пещерната фауна е едно от най-големите богатства на района. Някои от пещерните видове се срещат само тук и са включени в Червената книга на РБ, като застрашени изчезване и редки.

Защитена зона-BG0000332 Карлуковски карст и има за предмет на опазване – птиците, а целите на опазване, (съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР) са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

„Карлуковски карст” е разположен в сравнително гъсто населен район с добре развита инфраструктура. По тези причини, мястото е лесно достъпно и подложено на значителен антропогенен натиск. Както се вижда от Фиг. 3.1.5, концесионната площ на находище „Кунино” попада изцяло в защитена зона „Карлуковски карст” от националната екологична мрежа „Натура 2000” по Директива за птиците. Имайки в предвид, площта на защитената зона e 142086.90 dka, концесионната площ e 183.2 dka се вижда, че концесионната площ заема едва – 0,13% от защитената зона, а като се има в предвид, че концесионера разгледа алтернатива, в която с цел опазване на ПЗ „Гълъбарника”, остави около входа на пещерата зона, изключена от всякакви минни дейности, то този процент е още по-малък - 0,10% (Приложение 9).

Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност.

Културно-историческа забележителност в землището на с. Кунино са пещерните поселения Самуилица и Провъртеника, но имайки в преедвид местоположението на кариерата, както и газообразните, течни и твърди отпадъци, които ще се отделят в резултат на реализация на инвестиционното предложение не се очаква въздействие върху тях.

С цел изпълнение на посочения режим на дейности и по-специално минимизиране на въздействието от производствената дейност на кариерата, с цел опазване на ПЗ „Гълъбарника”, запазване на естествения облик на местността около пещерата, Възложителят разгледа алтернатива за преместване на добивните дейности на безопасно разстояние от пещерата, дадена в Приложение 9. Отдалечеността е съобразена не само с входа на пещерата, а и с нейната подземна форма, така че да се сведе до минимум въздействието върху тази природна забележителност.

Защитена зона- BG0001014 «Карлуково» има цели на опазване, (съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР) са:

• Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

• Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата.

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.



Фиг. 4.1.8.2 – Извадка на разположението на находище «Кунино» спрямо ЗЗ «Карлуково»

Местоположението на находище „Кунино” спрямо ЗЗ „Карлуково” е показано на Фиг. 3.1.4 . Както се вижда от Фиг. 4.1.8.2, находището попада частично, по-малко от 50% в ЗЗ „Карлуково” от националната екологична мрежа „Натура 2000” по Директива за хабитатите. Имайки в предвид, че площта на защитената зона e 288,419.30 dka, концесионната площ e 183.2 dka се вижда, че концесионната площ заема едва – 0,03% от защитената зона.

• 
  Прогноза
  

• 
  Състояние
  

Необходимите суровини и материали в етапа на експлоатация са свързани с добивните минни работи, конкретно с пробивно-взривните работи: амониево-селитрени взривни вещества, каменарски барут и детониращ шнур. Тези материали се управляват със специфична нормативна база, но съдържащите се в тях химични вещества са носители на опасните им свойства.

При добивните работи ще се използва и спомагателна механизация - челен товарач и автосамосвали “МАЗ”, които работят с дизелово гориво. За намаление на неблагоприятните ефекти върху здравето и околната среда е необходимо да се използва качествено дизелово гориво, според изискванията на Наредба №17 за норми за съдържание в горивата на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ97/1999). Препоръчително е за смазване и поддръжка на мобилната инсталация и специализираната транспортна техника (челен товарач и автосамосвали) да се подберат такива моторни и смазочни масла, които не съдържат полихлорирани бифенили (ПХБ). За да се гарантира безопасна работа с тези вещества следва да се изиска от Доставчика „Информационен лист за безопасност”, в който са посочени препоръчителни условия за складиране и употреба на тези вещества.

Характеристиката на основните опасни вещества и препарати, които се използват на този етап е дадена в Таблица 4.1.9.1.

Характеристики на основните веществата, използвани като суровини и материали, както и неблагоприятните ефекти, които биха могли да предизвикат

Амониево-селитрените взривни вещества са разработени на основата на амониева селитра (амониев нитрат – NH4 NO3), като окислител. Физикохимичната характеристика на Амонивеия нитрат за взривни цели е дадена в Таблица 4.1.9.2.

Каменарският барут е смес от калиева селитра, сяра и дървени въглища. Процентното съдържание на съставките варира в широки граници, но най-често се използват съотношения: калиев нитрат (селитра) 73-75%; дървени въглища 13-15%; сяра 10-13%. Безсерният барут съдържа 80% KNO₃ и 20% дървени въглища. Както се вижда опасните свойства на каменарския барут се дължат на калиевия нитрат, чиято характеристика е посочена в Таблица 4.1.9.2.

Tалица 4.1.9.2.

Физикохимична спесификация на амониев нитрат на гранули за производство на взривни вещества

Показатели	Типични стойности	Гранични стойности
Съдържание на амониев нитрат, на база сухо вещество, %	99.4	мин. 98.5
Съдържание на нитратен и амонячен азот на база сухо вещество, %	34.8	мин. 34.5
Съдържание на влага, %	0.25	макс. 0,25
pH на 10% воден разтвор	4.5 - 6	мин. 4,5
Горими вещества, изразени като въглерод, %	0.08	макс.0.2
Вещества неразтворими във вода, % - нетретиран амониев нитрат - третиран амониев нитрат	0.005 0.05	макс. 0.005 макс. 0.05
Външен вид

Детониращите шнурове се изпитват в специализирани лаборатории по БДС 12428-79 (1980-10-01). Той представлява оплетен текстилен шнур със слабо пресувана сърцевина от бризантното взривно вещество ТЕН. Характеристикта на това вещество е дадена в Таблица 4.1.9.3.

Използването на взривните вещества ще се извършва от специализирана фирма, въз основа на сключен договор. На територията на обекта не се предвижда съхраняване на взривни вещества. Те ще се доставят и използват от посочената външна фирма, която ще носи и цялостната отговорност за безаварийна работа.

Tалица 4.1.9.3.

Характеристика на бризантно взривно вещество ТЕН

В резултат на използването на механизацията и периодичните взривни работи се очаква отделянето на неорганизирани прахо-газови емисии, съдържащи химични вещества, чийто състав и въздействие върху отделните компоненти на околната среда е даден в Таблица 4.1.9.4. Техните знаци за опасност, CAS-номерата и характеристиката на веществата са в съответствие със Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (обн. ДВ, бр.10/04.02.2000 г.), както и с Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти (обн. ДВ, бр.5/03.01.2003г.).

Характеристика на опасните вещества в емисиите

От посочените по-горе опасни вещества, които ще се използват в етапа на експлоатация на кариерата, взривните вещества не са обект на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, но тяхното транспортиране следва да бъде в съответствие с Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR). В цялостния проект за експлоатация на находище „Кунино” е посочено, че Възложителят ще сключи договор с фирма, която ще поеме взривните работи на обекта. В Договора следва да се вземат под внимание посочените мерки за безопасност при транспорт и доставка, както и при сондиране и взривни работи, дадени в т. IV.7. Не се предвижда остатъци от взривните вещества да се генерират като отпадъци, т.е. в договора следва да бъде записано, че Изпълнителят ще вземе обратно и е отговорен за отпадъците от неизползваните (негодни) взривни вещества.

• 
  Прогноза
  

Опасните вещества, които ще се използват по време на експлоатацията на кариерата са преди всичко горива, в които съдържанието на сяра следва да съответства на нормативните изисквания, за да се минимизира отрицателното въздействие върху околната среда.

Класификацията и количествата на генерираните отпадъците са дадени в т. II.11. За минимизиране на отрицателното въздействие на отпадъците върху околната среда, следва на фирмено ниво да се прилага приетата йерархия в методите за управление на отпадъците, подробно описана и в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците на МОСВ, 2009-2013 г., която се базира на съществуващата в Българея нормативна база. В чл.4 от ЗУО е регламентирана йерархията за управление на отпадъците, която дава следната последователност на приоритетите:

• 
  предотвратяване на образуването на отпадъците или тяхното минимизиране още при източника на генериране;
  
• 
  оползотворяване на отпадъците чрез повторно използване и/или рециклиране;
  
• 
  крайно обезвреждане на отпадъците чрез депониране.
  

• 
  да се разработи „Работен лист за класификация”, в съответствие с изискванията на Наредба 3/2004 г. за всеки от посочените отпадъци, който да се представи в РИОСВ-Враца за съгласуване;
  
• 
  да се въведе Отчетна книга за образувани и/или третирани отпадъци (Приложение 3 на Наредба 9/2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците......) на кариерата, като всяка дейност, свързана с отпадъците, се отразява по дати. Отчетната книга се прошнурова и заверява от регионалната инспекция по околната среда и водите (в случая РИОСВ-Враца), като страниците й се номерират.
  
• 
  годишно да се подават необходимите отчети в РИОСВ-Враца, свързани с управлението на отпадъците, в съответствие с Наредба 9/2004 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците......)
  
• 
  да се разработи „Фирмената програма за управление на отпадъците”, която да регламентира конкретно начина на събиране, транспортиране, съхранение и предаване за последващо третиране на генерираните отпадъци. В нея следва да се посочат отговорните лица по дейностите с отпадъците на различните нива на управление във фирмата. Техните отговорности са свързани със създаване на организация по управление на отпадъците, както и на съхраняване база данни за образуваните количества отпадъци по видове, тяхното местонахождение и предприетите дейности за последващо третиране.
  
• 
  Фирмите, на които ще бъдат предавани опасните отпадъци, следва да имат Разрешително по чл. 37 на ЗУО и/или комплексно разрешително;
  

При експлоатацията на кариерата не се предвижда образуване на минни отпадъци, защото няма откривка, а отпадъците от пресяването на суровината и пепелината от печенето на варта ще се продават за оползотворяване. Те ще се събират, извозват и съхраняват временно на площадки, вътре в кариерата до тяхната експедиция.

• 
  Прогноза
  

Кариерата е разположена е разположена на 1000 m, северно oт с. Кунино – Приложение 11. По време на експлоатацията, кариерата ще бъде организиран източник на шум. Източници на шум в околната среда ще са:

- Шумът на територията на кариерата се очаква от работещите челен товарач, багер и самосвали се очаква да бъде 100-110 dB/A;

-Шумът на промишлената площадка генериран от трошачно-пресевната инсталация на 1 m от нея се очаква да е до 90 dB/A;

- Шумът от взривовете ще бъде периодичен – 1 път на 1,5 месеца и населението ще бъде предупреждавано предварително.

На основание на това, както и на данните, посочени в т. IV.1.1, може да приемем, че ежедневната работа на кариерата (без пробивно-взривните работи) предполага:

1. 
   На разстояние 300 m този шум ще намалее с 64 dB/A., (изчислението е направено съгласно Метода за отчитане на шум от локални и промишлени източници - Наредба 6/2006 г.)., т.е. до с. Кунино, шумът ще достига с интензитет от 35 dB/A.
   
2. 
   Това показва, че шумът от механизацията на 300 m от площадката, няма да превишава граничните стойности на нивата на шум в жилищни зони през деня и вечерта и през нощта от 55, респективно 50 и 45 dB/A.
   

При добива на варовик ще се прилагат пробивно- взривни дейности. Възложителят ще използва услугите на външна фирма, като всички задължения за обезпечаване на безопасни условия ще бъдат нейно задължение. Изземването на добитата маса ще се извършва с багер, челен товарач и самосвали (8 t). Ще се работи непрекъснато - на две смени по 12 часа. Багерът, челния товарач и автосамосвалите са генератори на шум, която в кабините на водачите най-често достига до 90 dB/A. По време на експлоатацията не се предвиждат организирани източници на шум и вибрации на територията на находището, с изключение на пробивно-взривните работи, които са периодични и с честота 1 път на 1,5 месеца.

• 
  Прогноза
  

• 
  Състояние
  

• 
  Прогноза