Тема: Изравняване на възможностите за хора с увреждания

Световната програма за действие е глобална стратегия за подобряване на превенцията на инвалидността, рехабилитацията на хора с увреждания и изравняване на техните възможности с цел пълно включване в социалния живот и националното развитие. Световната програма така също подчертава необходимостта да се доближат проблемите на инвалидността до перспективите за човешките права.

Нейните три части предлагат анализ на принципите, концепциите и дефинициите, свързани с инвалидността; общ поглед на положението на инвалидите в световен мащаб и препоръки за действие на национално, регионално и международно равнище.

"Изравняването на възможностите" е централна тема на Световната програма и нейната водеща философия за достигането на пълно участие на хората с увреждания във всички аспекти на социалния и икономическия живот. Важен принцип, залегнал в тази тема, е, че въпросите, свързани с инвалидите, не трябва да се разглеждат изолирано, а в контекста на обикновените обществени проблеми.

3. Анализът на ситуацията с инвалидите трябва да бъде очертан в контекста на различното ниво на икономическо и социално развитие в отделните страни и различните култури. Въпреки всичко навсякъде основната отговорност за ограничаването на условията, водещи до увреждания и справянето с последствията от инвалидността пада върху правителствата. Това не отслабва отговорността на обществото като цяло, на отделните личности и организации. Правителствата трябва да са водещи в пробуждане съзнанието на населението, разглеждайки ползите за отделни лица и обществото от включването на инвалидите във всяка област на социалния, икономическия и политическия живот. Правителствата трябва така също да гарантират, че хората с тежка инвалидност имат възможността да достигнат жизнен стандарт, равен на този на техните съграждани. Неправителствените организации могат по различен начин да помогнат на правителствата при формулирането на нуждите, като предлагат подходящи решения и осигуряват услуги, допълващи тези на държавата. Разпределянето на финансовите и материалните ресурси сред всичките слоеве на населението, без да се пропускат селските райони на развиващите се страни, може да бъде от основно значение, като бъдат разширени обществените услуги и подобрени финансовите възможности.

4. Много случаи на инвалидизиране може да бъдат избегнати, като се вземат мерки срещу недохранването, замърсяването на околната среда, лошата хигиена, недостатъчни пренатални и постнатални грижи, болести от водните басейни и всички видове злополуки. Международната общност може да достигне голям напредък при предотвратяването на инвалидността, причинена от полиомиелит, тетанус, коклюш, дифтерит и ограничаване на случаите на туберкулоза чрез световни програми за имунизация.

5. В много страни предпоставки за достигане на целите, набелязани в програмата, са икономическото и социалното развитие, разширените услуги от хуманитарната област, осигурени на цялото население, преразпределението на ресурсите и приходите и като цяло подобряването на жизнения стандарт. Необходимо е да се положат всякакви усилия за предотвратяването на войните, водещи до опустошения, катастрофи, мизерия, глад, страдания, болести, масова инвалидност. Така също трябва да се предприемат мерки на всички нива за укрепването на международния мир и сигурност, да се уреждат всички международни спорове с мирни средства и да се елиминират всички форми на расизъм и расова дискриминация в страните, където те все още съществуват. Желателно е така също да се препоръча на страните членки на Организацията на обединените нации максимално да използват своите ресурси за мирни цели, превенция на инвалидността и задоволяване нуждите на хората с инвалидност. На развиващите се страни трябва да се окаже всестранна помощ за постигането на тези цели, което ще подпомогне и прилагането на програмата. Реализирането на тези цели изисква продължителни периоди на усилия, по време на които се очаква броят на инвалидите да расте. Без ефективни действия последствията от инвалидността ще се добавят към останалите препятствия на развитието. Следователно всички страни трябва да включат в техните общи планове за развитие незабавни мерки за превенция на инвалидността, за подобряване на рехабилитацията на хората с инвалидност и за изравняване на техните възможности.

В. Дефиниция
6. Световната здравна организация прави следните различия между увреждане, инвалидност и затруднение:

"Увреждане: всяка загуба или аномалия в психологичната, физическата и анатомичната структура или функция."

"Инвалидност: всяко ограничение или липса на способност в резултат на увреждане за изпълнение на определена дейност по начин, считан за нормален за човешко същество."

"Затруднение: недостатък в резултат от увреждане или инвалидност, който ограничава или не позволява изпълнението на нормална житейска роля в зависимост от възрастта, пола, социалните и културните фактори за определена личност. (бележка под линия: Международна класификация на уврежданията, инвалидността и затрудненията - Световна здравна организация, Женева, 1980 г.)

7. Затруднението е функция на връзката между хората с инвалидност и тяхната околна среда. То се появява, когато те се сблъскват с културни, физически или социални бариери, препятстващи техния достъп до различните системи в обществото, които са на разположение на останалите граждани. Оттук следва, че затруднението е загуба или ограничение на възможностите за участие в живота на общността на равно ниво с останалите.

8. Инвалидите не формират хомогенна група. Например ментално болните, зрително, слухово или речево увредените и тези с ограничена мобилност се сблъскват с различни бариери от различен вид, които трябва да бъдат преодолени по различен начин.

9. Дефинициите по-долу са развити съобразно тези перспективи. Това са дефиниции на работни термини в Световната програма като превенция, рехабилитация и изравняване на възможностите.

10. Превенция означава мерки, целящи предотвратяването на опасност от ментални, физически и сензорни увреждания (първична превенция) или в случай на увреждане, предотвратяване на негативните психически, психологически и социални последствия от него.

11. Рехабилитация означава целево ориентиран и ограничен във времето процес, даващ възможност на увредените хора да достигнат оптимално ниво на ментално, физическо и социално функциониране. По този начин на тях им се дава инструмент за промяна на собствения живот. Този процес може да включва мерки, целящи компенсиране загубата или ограничението на определена функция - например чрез използването на технически помощни средства. Други мерки може да са свързани със социалното нагаждане и пренагаждане на личността.

12. Изравняването на възможностите означава процес, при който общите системи на обществото такива като физическа и културна среда, жилищно настаняване, транспорт, социални и здравни услуги, образование и трудови възможности, културен и социален живот, включително и съоръжения за спорт и отдих, са направени достъпни за всички.

Г. Превенция
13. Стратегията на превенцията е свързана основно с намаляването на инцидентите, водещи до увреждания и инвалидност. Главните елементи на тази стратегия варират в зависимост от степента на развитие на определена държава. Те са както следва:

а) Най-важните мерки за превенция на уврежданията са избягването на войните, подобряване на образованието, икономическия и социалния статус на най-непривилегированите групи от населението, идентификация на видовете увреждания и техните причинители в определени географски райони, въвеждането на специфични мерки за по-добри практики на хранене, подобряване на здравните услуги, ранно откриване на заболяванията, пренатални и постнатални грижи, точни инструкции за опазване на здравето - включително обучение на лекарите и пациентите, семейно планиране, законодателство и правила, модифициране на жизнен стил, качествени услуги за трудоустрояване, образование, разглеждащо рисковете на околната среда, подпомагане по-доброто информиране на отделни семейства и общностите като цяло.

б) Докато превенцията търпи развитие, старите рискови ситуации намаляват, но се появяват нови. Тези променящи се обстоятелства изискват и промени в стратегията, такива като програми за храненето, насочени към специфични групи от населението, които са в риск за здравето вследствие недостиг на витамин А; подобрени медицински грижи, свързани с процеса на остаряването; обучение и правила за намаляване инцидентите в индустрията, селското стопанство, по пътищата и вкъщи; контрол на замърсяването на околната среда, на употребата на наркотици и алкохол. Във връзка с това на стратегията на Световната здравна организация под мотото "Здраве за всички до 2000 година чрез по-добри първоначални медицински грижи" трябва да се обърне особено внимание.

14. Трябва да се вземат мерки за възможно най-ранно откриване на симптомите и сигналите за увреждане, за да бъдат те последвани от незабавни лечебни действия, които могат да предотвратят инвалидността или поне да доведат до значително намаляване на нейната тежест и много често може да не позволят превръщането й в трайно условие на живот. За ранното откриване е важно медико-социалните служби да осигурят подходящо образование, техническа помощ и ориентиране на семействата.

Д. Рехабилитация
15. Рехабилитацията обикновено включва следните видове услуги:

а) Ранно откриване, диагностициране и интервенция;

б) медицински грижи и лечение;

в) социално, психологическо и други видове консултиране и помощ;

г) обучение в дейности, свързани с грижата за себе си, което включва: мобилност, комуникация и всекидневни умения, като се осигури на хората със зрителни, слухови и умствени увреждания всичко необходимо;

д) осигуряване на технически средства и средства за мобилност и други необходими приспособления;

е) специализирани образователни услуги;

ж) услуги, обхващащи трудовата рехабилитация (включително и издаването на ръководства в тази област) и трудоустрояване на открития и защитен трудов пазар;

з) допълнителна (последваща) рехабилитация.

16. Във всички рехабилитационни услуги акцентът е необходимо да бъде поставен върху възможностите на индивида, чийто интегритет и достойнство трябва да се уважават. На нормалното развитие и съзряване на децата с инвалидност трябва да се отдели максимум внимание. Необходимо е да се използват способностите на инвалидите да извършват определена работа или да изпълняват различни дейности.

17. Важен ресурс за рехабилитация съществува в семействата на хората с инвалидност и общностите, където те живеят. При оказване помощ на инвалидите е необходимо да се положат всякакви усилия те да не се разделят от семействата си, а така също трябва да се подпомагат семейства и общностите, които работят в тази насока. При планирането на рехабилитация и подпомагащи програми трябва да се вземат предвид обичаите и структурата на семейството и общността и да се стимулират техните възможности да отговорят на нуждите на хората с увреждания.

18. Услугите за инвалиди трябва да се осигуряват винаги, когато е възможно в рамките на съществуващите социални, здравни, образователни и трудови структури на обществото. Това включва всички нива на здравните грижи; началното, средното и висшето образование, общи програми за трудова квалификация и трудоустрояване; а така също мерки за социално осигуряване и социални услуги. Рехабилитационните услуги целят да улеснят участието на хората с увреждания в обикновените дейности на общността. Рехабилитацията трябва да се провежда в естествена среда, подпомогната от съответните служби в общността и специализираните институции. Големите институции трябва да бъдат избягвани. Специализираните институции, където те са нужни, е необходимо да бъдат организирани така, че да гарантират ранна и дълготрайна интеграция на инвалидите в обществото.

19. Рехабилитационните програми трябва да дават възможност инвалидите да участват при формирането и организирането на услугите, които те и техните семейства считат за необходими. Процедурите за участие на хората с увреждания във вземането на решения, свързани с тяхната рехабилитация, е необходимо да бъдат включени в системата. Когато хора с инвалидност, такива като тежко умствено увредените граждани, не са в състояние да представляват себе си в процеса на вземането на решения, засягащи техния живот, те може да бъдат представлявани от членове на техните семейства или упълномощени лица.

20. Необходимо е да се увеличат усилията за интегрираното развитие на рехабилитационни услуги в други служби, като те се направят по-достъпни. Те не трябва да разчитат на вносни скъпи съоръжения, материали и технологии. Трансферът на технологии между държавите трябва да се увеличи и да се концентрира върху методи, които са функционални и свързани с необходимите условия.

Е. Изравняване на възможностите
21. За да се постигнат целите за "пълно участие и равенство" рехабилитационните мерки, насочени към инвалидите, не са достатъчни. Опитът показва, че най-вече околната среда определя ефекта от увреждането или инвалидността върху ежедневния живот на личността. Човек е затруднен, когато няма достъп до възможности, с които общността като цяло разполага, свързани с фундаментални елементи на живота, включително и семейния живот - образование, трудоустрояване, жилищно настаняване, финансова и лична сигурност, участие в социални и политически групи, религиозни дейности, интимни и сексуални връзки, достъп до обществени съоръжения, свобода на движението и обичаен стил на ежедневния живот.

22. Обществата понякога обслужват само хора с пълни физически и умствени способности. Те трябва да признаят факта, че въпреки превантивните мерки винаги ще има определен брой хора с увреждания и обществата трябва да идентифицират и премахнат препятствията за тяхното пълно участие. Така че винаги когато е възможно педагогически, образованието на децата с увреждания трябва да се провежда в обикновените училища, трудоустрояването на инвалидите е необходимо да се осъществява на открития трудов пазар, а жилищното настаняване трябва да е достъпно както за останалата част от населението. Задължение на всяко правителство е да гарантира, че благата от програмите за развитие достигат и до гражданите с инвалидност. Мерките за реализирането на този ефект трябва да бъдат включени в общия процес на планиране и административната структура на всяко общество. Допълнителните услуги, от които инвалидите могат да имат нужда, трябва доколкото е възможно да бъдат част от общата система на услугите в страната.

23. Горното не се отнася само до правителствата. Всеки, който отговаря за какъвто и да е вид предприятие, трябва да го направи достъпно за хора с инвалидност. Това се отнася и за обществените агенции на различни нива, неправителствените организации, фирмите и частните лица. Същото е необходимо да се прилага и на международно ниво.

24. Хората с постоянна инвалидност, които имат нужда от обществено подкрепени услуги, помощни средства и приспособления, позволяващи им да живеят доколкото е възможно нормално вкъщи и в общността, трябва да имат достъп до всичко това. Тези, които живеят с такива инвалиди и им помагат в ежедневната дейност, тря бва също да получат подкрепа, за да могат да почиват и да имат възможност да задоволяват собствените си потребности.

25. Принципът за равни права на инвалидите и здравите хора включва и това, че нуждите на всяка личност са от еднаква важност, и те трябва да бъдат база за планирането в обществото. Всички ресурси трябва да бъдат ангажирани по такъв начин, че да се гарантира равна възможност за участие на всеки индивид. Политиката спрямо инвалидността трябва да гарантира на инвалидите достъп до всички обществени услуги.

26. Тъй както инвалидите имат равни права, необходимо е да имат и равни задължения. Техен дълг е да участват в изграждането на обществото. Обществата трябва да повдигнат нивото на очаквания, доколкото това засяга инвалидите и да мобилизират техния ресурс за социални промени. Това означава, освен всичко друго, че младите хора с увреждания трябва да имат възможност за кариера и трудова квалификация - не ранно пенсиониране и обществена помощ.

27. От хората с инвалидност се очаква да изпълнят своята роля в обществото и да посрещнат своите задължения като възрастни. Имиджът на инвалидите зависи от социалното отношение, базирано на различни фактори, които могат да бъдат най-голямата бариера пред равенството и участието им в обществения живот. Ние виждаме инвалидността, показана като бял бастун, патерици, слухови апаратчета, инвалидни колички, но не и личността. Изисква се фокусът да се постави на способността, а не на неспособността на инвалидите.

28. Навсякъде по света хората с увреждания се обединяват в организации, които да защитават техните права и да имат влияние сред хората, вземащи решения в правителството и всички сектори на обществото. Ролята на тези организации включва възможността да се чува техния глас, да идентифицират нуждите, да изразяват мнение за приоритетите, да правят оценка на услугите и да защитават промените и обществената загриженост. Като носител на саморазвитието тези организации осигуряват усъвършенстването на уменията в преговорния процес, организационните способности, взаимната подкрепа, обмяната на информация, а така също често трудовите умения и възможности. От гледна точка на тяхната особена важност в процеса на участие е наложително тяхното развитие да бъде окуражавано.

29. Умствено затруднените хора сега започват да изискват да имат свой собствен глас и настояват за своето право да участват при вземането на решения и в дискусии. Дори тези хора с ограничени комуникационни умения се показват способни да изразяват собствена гледна точка. В това отношение тези инвалиди имат какво да научат от правозащитните движения на граждани с други инвалидности. Това развитие трябва да се окуражава.

30. Необходимо е да се подготви и разпространи информация за подобряване положението на инвалидите. Всички обществени медии трябва да се обединят и да се опитат да направят презентации, които да подпомогнат разбирането на правата на инвалидите. Тези презентации трябва да са насочени към обществото и към самите хора с увреждания. Това ще помогне да се избегне засилването на традиционните стереотипи и предразсъдъци.

Ж. Концепции, приети в системата на Обединените нации
31. В Хартата на Обединените нации потвърждението на принципите за мир, вяра в човешките права, фундаментални свободи, достойнство, ценност на човешката личност и социална справедливост са от особена важност.

32. Универсалната декларация за човешките права потвърждава правото на всички хора, без каквито и да е различия, на брак; собственост; равен достъп до обществените услуги; социална сигурност и упражняването на икономически, социални и културни права. Международното споразумение за човешките права (бележка под линия: Резолюция 2200-А (XXI) на Генералната асамблея), Декларацията за правата на умствено затруднените хора (бележка под линия: Резолюция 2856 (XXVI) на Генералната асамблея), Декларацията за правата на инвалидите (бележка под линия: Резолюция 3447 (XXX) на Генералната асамблея) дават специфичен израз на принципите, съдържащи се в Декларацията за човешките права.

33. Декларацията за социален прогрес и развитие (бележка под линия: Резолюция 2542 (XXIV) на Генералната асамблея) прокламира нуждата от защита правата на физически и умствено затруднените хора, а така също гарантиране на тяхното благополучие и рехабилитация. Тя гарантира на всеки правото и възможността на полезен и продуктивен труд.

34. В рамките на Секретариата на Обединените нации определен брой служби провеждат дейности, свързани с по-горните концепции, а така също и със Световната програма за действие. Сред тях са: отделите за човешки права, международни икономически и социални въпроси, техническо коопериране и развитие, обществена информация, наркотични вещества и Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие. Регионалните комисии също имат важна роля Икономическата комисия за Африка, в Адис Абеба - Етиопия, Икономическата комисия за Европа в Женева - Швейцария, Икономическата комисия за Латинска Америка в Сантяго - Чили, Икономическата и социалната комисия за Азия и тихоокеанския район в Бангкок - Тайланд и Икономическата комисия за Западна Азия в Багдад - Ирак.

35. Други организации и програми на Обединените нации също са приели подход, свързан с прилагането на Световната програма за действие по отношение на инвалидите. Това включва:

а) Мандатът, който се съдържа в резолюция 3805 (XXX) на Генералната асамблея за нови измерения на техническото коопериране, които ще наложи Програмата за развитие на ООН, вземайки предвид важността да се достигнат най-бедните и уязвими слоеве на обществото, отговаряйки на правителствените изисквания за помощ за посрещането на техните най-спешни нужди, което се съдържа и в концепцията за техническо коопериране между развиващите се страни.

б) Концепцията, приета от Фонда за деца на ООН UNICEF, свързана с основни услуги за всички деца и стратегията, приета от същата институция през 1980 г. да се наблегне на засилването на семейните и обществените ресурси за подпомагането на децата с инвалидност да израстват в своята естествена среда;

в) Върховния комисар за бежанците към ООН с неговата програма за инвалиди бежанци;

г) Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци към ООН в Близкия изток UNRWA, която освен другите си задължения е ангажирана и с превенцията на уврежданията сред палестинските бежанци, а така също и с премахването на бариерите пред бежанците;

д) Концепциите за специфични мерки за превенция на инвалидността при катастрофи, а така също и превенцията на постоянната инвалидност в резултат на наранявания или лечение по време на катастрофи - въпроси, придвижвани от Координатора за подпомагане при катастрофи към ООН (UNDRO).

е) Центърът за човешките селища към ООН (UNCHS) с неговата ангажираност за премахването на физическите бариери и общия достъп до околната среда;

ж) Организацията за индустриално развитие към ООН (UNIDO), чиято дейност е свързана с производството на лекарства за превенция на инвалидността, а така също и на технически помощни средства за хората с увреждания.

36. Специализираните агенции в системата на Обединените нации, заети с подпомагане и различни други дейности имат дълъг списък от ангажименти, свързани с инвалидите. Програмите за превенцията на инвалидността, храненето, хигиената, образованието на децата и възрастните с инвалидност, трудовата рехабилитация, трудоустрояването и други представляват богат опит и ноу хау, което разкрива възможности за по-нататъшно изпълнение и в същото време прави възможна обмяната на този опит с правителствени и неправителствени организации, ангажирани с въпросите и на инвалидността. Тези агенции и техните програми включват:

а) Стратегия за основните нужди на Международната организация по труда (ILO) и принципите, залегнали в препоръка н-р 99 за трудовата рехабилитация на инвалидите, 1955 г.

б) Организацията за храните и селското стопанство към Обединените нации (FAD) с подчертаването на проблема за връзката между храненето и инвалидността.

в) Концепцията за адаптираното образование, препоръчана от експертна група на UNESCO, отнасяща се до образованието на инвалидите, в която водещи са два принципа, залегнали в Декларацията от Сандберг (бележка под линия: Обединени нации - Документ А/36/766):

- инвалидите ще получат образование от съответните служби в местните общности, адаптирано към техните специфични нужди;

- чрез децентрализация и десекториране на службите нуждите на инвалидите ще бъдат взети предвид и задоволени в рамките на общностите, където те живеят.

г) Програмата на Световната здравна организация "Здраве за всички до 2000 г." и свързания с нея подход за първоначални медицински грижи, чрез който страните членки на Световната здравна организация са вече ангажирани с превенцията на заболяванията и уврежданията, водещи до инвалидност. Концепцията за първоначална медицинска грижа, така, както е разработена от Международната конференция, проведена в Алма Ата през 1978 г., при прилагането й здравните аспекти на инвалидността са описани в политиката на Световната здравна организация, одобрена от Световната здравна асамблея през 1978 г.

д) Организацията за гражданска авиация (ICAO), която одобри препоръки до страните членки, отнасящи се до улесняване придвижването на пътници с инвалидност.

е) Изпълнителният комитет на Универсалния пощенски съюз (UPU), който прие препоръки, приканвайки всички национални пощенски администрации да подобрят достъпа на инвалиди до техните сгради.