Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

139. Трябва да се работи за окуражаване и улесняване кооперирането на местните общности и обмяната на информация и опит. Правителствата, облагодетелствани от международната техническа помощ и техническо коопериране по въпросите на инвалидността трябва да гарантират, че благата от тази помощ ще достигнат общностите в най-остра нужда.

140. Важно е да се подкрепи активното участие на местните власти, агенции и общностни организации, такива като граждански сдружения, профсъюзи, женски организации, организации на потребителите, служебни клубове, религиозни органи, политически партии и асоциации на родителите. Всяка общност може да учреди подходящ орган, в който организациите на инвалидите да имат влияние и да служи за отправна точка за комуникация и координация при мобилизирането на ресурсите и инициирането на различни дейности.

6. Обучение на персонала
141. Всички власти, отговорни за развитието и осигуряването на услуги за инвалиди, трябва да обърнат внимание на въпросите, свързани с персонала и особено набирането и обучението на специалистите.

142. Обучението на базираните в общността работници, натоварени с ранното откриване на уврежданията, осигуряването на начална помощ, отпращането към необходимите служби и последващ контрол са жизнено важни, както и обучението на медицинските екипи и други свързани с тях центрове. Винаги, когато е възможно, услугите трябва да са свързани помежду си и да бъдат интегрирани от първоначалната медицинска грижа през училището до развитието на общностните програми. Държавите членки трябва да развият и засилят обучението на лекарите, в което да се наблегне на инвалидностите, причинени от безразборната употреба на някои фармацевтични продукти. Трябва да се ограничи продажбата на определени частно патентовани лекарства, чиято неконтролирана употреба в дългосрочен план може да доведе до рискове за здравето на отделни личности и обществото.

143. Ако услугите, свързани с умствена и физическа инвалидност, са насочени към нарастващ брой хора, необхванати до настоящия момент, е необходимо да се осигурят допълнително здравни и социални работници в съответните общности. Някои от техните дейности са вече свързани с превенцията и обслужването на инвалидите. Те ще имат нужда от специално ръководство и инструкции, например за елементарни рехабилитационни мерки и техники в помощ на инвалидите и техните семейства. Ръководствата може да бъдат съставени от рехабилитационни специалисти на общностно или районно ниво в зависимост от това каква територия трябва да покрият. Специално обучение ще е необходимо за професионалистите от периферните райони, които ще бъдат отговорни за наблюдението на местните програми за хора с увреждания и за връзката между рехабилитационните и другите служби на разположение в региона.

144. Държавите членки трябва да гарантират, че общностните работници получават освен специализирани знания и умения, обширна информация, отнасяща се до социалните, хранителните, медицинските, образователните и квалификационните нужди на хората с инвалидност. Общностните работници с подходяща подготовка и надзор могат да осигурят повечето от услугите, необходими на инвалидите и могат да бъдат изключително ценни за преодоляване недостига от специалисти. Тяхното обучение трябва да включва подходяща информация за контрацептивните технологии и семейното планиране. Доброволците също могат да осигурят много полезни услуги и други форми на подкрепа. Необходимо е повече да се наблегне на разширяването на знанията, капацитета и отговорностите на осигуряващите други услуги в тази област, които вече са на работа в общностите като учители, социални работници, професионалисти и спомагателен здравен персонал, администратори, правителствени специалисти по планиране, общностни лидери, духовни и семейни консултанти. Личностите, работещи в обслужващите програми за инвалиди, трябва да бъдат обучени да разбират причините и важността на търсенето, стимулирането и подпомагането на пълното участие на инвалидите и техните семейства във вземането на решения, засягащи грижите, лечението, рехабилитацията и по-нататъшното трудоустрояване и организиране на живота.

145. Специалното обучение на учители е динамично поле за действие и когато е възможно то трябва да се провежда в страната, където ще се прилагат знанията или поне на място със сходна културна основа и ниво на развитие.

146. Осигуряването на подходящи програми за обучение на обикновени и специални учители е предпоставка за успешна интеграция. Концепцията за интегрирано образование трябва да бъде отразена във всички програми за обучение на учители.

147. Когато се обучават специални учители е важно да се покрие колкото е възможно по-широк спектър от знания, тъй като в много развиващи се страни се налага един учител да изпълнява функцията на мултидисциплинарен екип. Трябва да се отбележи, че не винаги е необходимо и желателно особено високо ниво на квалификация и че мнозинството от персонала идва от средно и по-ниско ниво на обучение.

7. Информация и обществено образование
148. Държавите членки трябва да насърчават обширни обществено информационни програми за правата, приноса и непосрещнатите нужди на хората с инвалидност, които да достигнат до всички засегнати и до обществото като цяло. Във връзка с това промяната на отношението е от особена важност.

149. Напътствия и ръководства трябва да бъдат подготвени след консултации с организациите на инвалидите. Необходимо е да се окуражават масмедиите да дават точно и акуратно описание, а така също и добро представяне на инвалидността и хората с инвалидност по радиото, телевизията, филмите, фотографските материали и печата. Основното в тези напътствия е инвалидите да имат възможност да представят сами проблемите си пред обществото и да предлагат как те да бъдат решени. Включването на информация за реалностите на инвалидността в програмите за обучение на журналисти трябва да се окуражава.

150. Обществените власти са отговорни за адаптирането на информацията, която подават така, че тя да достигне до всички, включително и до инвалидите. Това не се отнася само до информацията, спомената по-горе, но така също за всяка информация, засягаща гражданските права и задължения.

151. Необходимо е да бъде създадена обществена информационна програма, за да е сигурно, че най-уместната информация достига до всички слоеве на населението. В добавка към обикновените медии и другите нормални канали за комуникация внимание трябва да бъде обърнато на:

а) подготвянето на специални материали за информиране на инвалидите и техните семейства за правата, облагите и услугите на тяхно разположение, а така също и стъпките, които трябва да се предприемат, за да се коригират провалите и нарушенията в системата. Тези материали трябва да са във формат, достъпен за ползване и разбираеми за хората със зрителни, слухови или други комуникационни ограничения;

б) подготвянето на специални материали за групи от населението, които не са лесно достижими чрез нормалните канали за комуникация. Такива групи може да са разделени от различните езици, култура, ниво на грамотност, географски разстояния и други фактори;

в) приготвянето на нагледни материали, аудио-визуални презентации и ръководства за местните социални работници в отдалечените райони и във всички случаи, когато нормалните форми за комуникация са по-малко ефективни.

152. Държавите членки трябва да гарантират, че текущата информация, свързана с програми, услуги, законодателство, институции, експертиза и технически помощни средства е на разположение на инвалидите, техните семейства и професионалистите.

153. Властите, отговорни за общественото образование, трябва да осигурят представянето на систематична информация за реалностите на инвалидността и нейните последствия, а така също и за превенцията, рехабилитацията и равните възможности на инвалидите.

154. Хората с увреждания и техните организации трябва да имат равен достъп, трудоустрояване, адекватни ресурси и професионална подготовка за участие в средствата за информация, за да могат да се изразяват свободно в масмедиите и да споделят своята гледна точка и опит с останалата общественост.

В. Международни действия
1. Общи аспекти
155. Световната програма за действие, така както е приета от Генералната асамблея, установява международен дългосрочен план, базиран на разширени консултации с правителствата, различни органи в системата на Обединените нации, междуправителствени и неправителствени организации, включително и организации на хора с увреждания. Прогрес в постигането на целите на програмата може да бъде реализиран по-бързо, ефективно и икономично, ако се поддържа тясно сътрудничество на всички нива.

156. С оглед ролята, която ще играе Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси към отдела за международни икономически и социални проблеми, извършил планирането в Обединените нации в областта на превенцията на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите на инвалидите, и именно заради това този център трябва да бъде отправна точка за координиране и мониторинг за прилагането на Световната програма за действие, включително нейното разглеждане и оценка.

157. Фондът, учреден от Генералната асамблея за Международната година на инвалидите, трябва да бъде използван за посрещане исканията за помощ на развиващите се страни и организации на инвалиди в по-нататъшното прилагане на Световната програма за действие.

158. Като цяло съществува нуждата от приток на ресурси към развиващите се страни, за да се постигнат целите на Световната програма за действие. Следователно Генералният секретар ще търси нови пътища и средства за набиране на фондове и ще вземе необходимите следващи мерки за мобилизиране на ресурсите. Доброволните вноски от правителства и частни източници трябва да бъдат окуражавани.

159. Административният комитет за координиране трябва да обмисли намесването в Световната програма за действие на организации в системата на Обединените нации и трябва да използва съществуващите механизми за връзка и координация на политиката и действията, включително и общи подходи за техническо коопериране.

160. Международните неправителствени организации трябва да се присъединят към общите усилия за изпълнение целите на Световната програма за действие. Съществуващите връзки между такива организации и системата на Обединените нации трябва да бъдат използвани за тази цел.

161. Всички международни организации и органи трябва да се кооперират и да помагат на организации, обединяващи или представящи инвалиди и да се гарантира, че те имат възможност да изкажат мнението си, когато се дискутират въпроси, свързани със Световната програма за действие.
2. Човешки права
162. За да стане реалност мотото на Международната година на инвалидите "Пълно участие и равенство", много спешно във всички звена на ООН бяха премахнати бариерите, което означава, че комуникациите са напълно на разположение на хора със сензорни увреждания и се приема план за действие, включващ административна политика и практика, с която да се окуражава трудоустрояването на инвалиди в системата на Обединените нации.

163. В определянето статуса на хората с инвалидност, с респект към човешките права, приоритет трябва да се даде на използването на договореностите в ООН и други инструменти, а така също и споразуменията на други международни организации в системата на Обединените нации, които защитават човешките права на всички граждани. Този принцип се съдържа в мотото на Международната година на инвалидите: "Пълно участие и равенство".

164. Организациите и органите, включени в системата на ООН и отговорни за подготвянето и администрирането на международни споразумения и договорености, а така също други инструменти, които могат да имат директно или индиректно влияние върху живота на инвалидите, трябва да гарантират, че напълно са взети предвид всички аспекти на тяхното положение.

165. Държавните екипи, работещи по договореностите, свързани с човешките права, трябва да обръщат специално внимание в своите доклади за приложението на споразуменията за положението на хората с увреждания. Работната група към Съвета за икономически и социални въпроси, натоварена с проучването на докладите, отнасящи се до международната договореност за икономически, социални и културни права и Комисията за човешки права, имаща функцията да проверява докладите по споразумението за граждански и политически права, трябва също да обръщат внимание на тези аспекти от докладите.

166. Може да съществуват определени условия, възпрепятстващи възможността на инвалидите да упражняват своите човешки права и свободи, признати за всички хора. Тогава Комисията по човешките права трябва внимателно да разгледа тези условия.

167. Националните комитети или подобни координиращи органи, занимаващи се с проблемите на инвалидите, трябва така също да обръщат внимание на тези условия.

168. Инцидентите на грубо нарушение на човешките права, включително и мъченията, могат да бъдат причина за умствена или физическа инвалидност. Комисията за човешките права трябва да разгледа тези нарушения с цел да предприеме мелиоративни действия.

169. Комисията за човешките права трябва да продължи да обмисля методи за достигане на международно коопериране за прилагането на общопризнати основни права за всички, включително и за инвалидите.

171. Тъй като повечето международни технически кооперации и донорски агенции могат да подкрепят националните усилия на базата на официални искания от страна на правителствата, по-големи усилия трябва да бъдат насочени в приемането на програми, отнасящи се до инвалидите, за да се информират правителствата каква точно помощ да търсят от тези агенции.

172. Виенският план за действие (бележка под линия: Обединени нации - Документ IYDP/SYMP/L.2/Rev. 1 от 16 март 1982), подготвен от Световния симпозиум на експертите по техническо коопериране на развиващите се страни и техническа помощ за превенция на инвалидността и рехабилитация на хората с увреждания, може да бъде ръководство за действията по прилагането на техническото коопериране, свързано със Световната програма за действие.

173. Онези организации в системата на ООН, които имат мандат, ресурс и опит в областите, свързани със Световната програма, трябва да търсят заедно с правителствата, към които са акредитирани, начини да се допълнят съществуващите или планираните проекти в различни сектори с компоненти, отговарящи на нуждите на инвалидите и превенцията на инвалидността.

174. Всички международни организации, чиито дейности имат отношение към финансовото или техническо коопериране, трябва да бъдат окуражени да гарантират, че приоритетът им е съгласуван с изискванията на държавите членки за помощ при превенцията на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите, които са в съответствие с техните естествени приоритети. Такива мерки ще гарантират съсредоточаването на значителни ресурси в капиталови инвестиции и текущи разходи за услуги, свързани с превенцията, рехабилитацията и изравняването на възможностите. Тези действия трябва да бъдат отразени в програмите за икономическо и социално развитие на всички многостранни и двустранни подпомагащи агенции, включително технологичното коопериране сред развиващите се страни.

175. В търсенето на сътрудничество с правителствата за по-добро посрещане на нуждите на инвалидите различни организации в системата на ООН, а така също и двустранни или частни институции трябва тясно да координират техните вложения, за да бъде приносът им по-ефективен за достигането на набелязаните цели.

176. Тъй като повечето от вече включените организации на ООН имат специфична отговорност да насърчават установяването на проекти или да добавят компоненти към тях, насочени към хората с инвалидност, между тях трябва да бъде постигнато по-ясно разделение на отговорностите, за да се подобри отклика на Обединените нации на предизвикателството на Международната година на инвалидите и Световната програма за действие:

а) Обединените нации и по-специално отделът за техническо коопериране, съвместно с други специализирани агенции, правителствени и неправителствени организации, трябва да движи дейностите по техническото коопериране в подкрепа на прилагането на Световната програма за действие; във връзка с това Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси към отдела за международните икономически и социални проблеми трябва да продължи да оказва основна помощ в прилагането на Световната програма за действие с проекти и дейности, свързани с техническото коопериране;

б) програмата за развитие на ООН трябва да продължи работа в своето поле за действие, като отделя специално внимание в нормалните си програми и процедури на проектните изисквания на правителствата, които специално отговарят на нуждите на инвалидите и превенцията на инвалидността. Трябва особено да се окуражи техническото коопериране за превенция на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите чрез използването на различни програми и услуги, такива като техническо коопериране между развиващите се страни, глобални и междурегионални проекти и Временния фонд за наука и технологии;

в) главните усилия на UNICEF ще продължат да бъдат насочени към по-добри превантивни мерки, включващи по-голяма помощ за здравните услуги на майките и децата, здравно образование, контрол на болестите и подобряване на храненето; за тези, които вече са инвалидизирани, UNICEF насърчава развитието на интегрирани образователни проекти и подпомага рехабилитационните дейности на общностно ниво, използвайки скромни местни ресурси;

г) специализираните агенции в рамките на своя мандат и отговорности, на базата на искания от правителствата, трябва да помагат за посрещане нуждите на хората с увреждания, използвайки шанса, предложен в програмния процес в отделни страни и поставяне началото на регионални, междурегионални и глобални проекти, а така също и чрез използване на техните собствени ресурси, когато това е възможно. Техните различни сфери на отговорности в този смисъл трябва да бъдат както следва:

Международна организация по труда - трудова рехабилитация, охрана на труда и здравето на работещите;

UNESCO - образование на децата и възрастните с инвалидност;

Световна здравна организация - превенция на инвалидността и медицинска рехабилитация;

Организация по храните - подобряване на храненето;

д) В своите дейности по отпускане на заеми многостранните финансови институции трябва да вземат сериозно предвид целите и предложенията на Световната програма за действие.

178. Държавите членки, в сътрудничество с регионалните органи и комисии, трябва да бъдат окуражавани да основат регионални или подрегионални институции или офиси, натоварени да защитават интересите на инвалидите, като се консултират с организациите им и други подходящи международни организации. Друга функция е подпомагането на дейностите, споменати по-горе. Важно е да се разбере, че функцията на тези институции не е да осигуряват директни услуги, а да подпомагат иновативни концепции, като общностно базирана рехабилитация, координация, информация, обучение и съвети за организационното развитие на инвалидите.

179. Страните донори трябва да се опитат да намерят средства в своите програми за двустранна и многостранна техническа помощ да отговорят на исканията на страните членки, свързани с националните или регионалните мерки за превенция на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите. Тези мерки трябва да включват подпомагане на подходящи агенции и организации, които да разширят кооперираното уреждане на въпроси в или между регионите. Агенциите за техническо коопериране трябва активно да назначават на работа инвалиди във всички нива и дейности, включително и на ключови позиции.


4. Информация и обществено образование
180. Обединените нации трябва да продължат дейностите за предизвикване на обществена загриженост относно целите на Световната програма за действие. Във връзка с това определени служби трябва редовно и автоматично да снабдяват с информация отделите за обществена информация със сведения за техните дейности, за да може да им бъде дадена гласност чрез пресконференции, специални рубрики, бюлетини, брошури, радио, телевизионни и всякакви други подходящи форми.

181. Всички агенции, включени в проекти и програми, които са свързани със Световната програма за действие, трябва да продължат усилията си да информират обществеността. Необходимо е да се направят проучвания от онези агенции, чието поле на действие изисква включване в такава дейност.

182. Обединените нации в сътрудничество със специализираните агенции трябва да разработят иновативни подходи за използването на различни медии, които да разпространяват информация, включително отнасяща се до принципите и целите на Световната програма за действие, до аудитория, недостигана редовно от конвенционалните медии или непривикнала да използва тези медии.

183. Международните организации трябва да помагат на националните и общностните органи в подготвянето на програми за обществено образование, като предлагат план, учебни материали и основна информация за целите на Световната програма за действие.

Г. Проучване
184. С оглед на това, че са налице много малко знания за мястото на инвалидите в различните култури, което определя отношението и поведението спрямо тях, съществува нужда да се проведат проучвания, изследващи социокултурните аспекти на инвалидността. Това ще доведе до по-добро разбиране на отношенията между инвалиди и здрави хора в различните култури. Резултатите от тези проучвания ще направят възможно предлагането на подходи, съобразени с реалностите на човешката среда. По-нататък е необходимо да се положат усилия за развиването на социални индикатори, свързани с образованието на инвалидите, като така ще се анализират проблемите и ще се правят съответните план-програми.

185. Държавите членки трябва да развият програма за проучване на причините, видовете и инцидентите, довели до увреждания или инвалидност, а така също икономическите и социалните условия на инвалидите, наличността и ефикасността на съществуващите ресурси за справяне с техните проблеми.

186. От особена важност са и изследвания, свързани с участието на инвалидите и други социални и икономически въпроси, засягащи техния живот или живота на семействата им. Необходимо е да се разбере как обществото се справя с тези проблеми. Някои данни за проучванията може да се вземат от националните статистически служби и бюрата по преброяване на населението; трябва да се подчертае обаче, че проучванията, насочени специално към инвалидността, са по-полезни и резултатни от данните, събрани при общите преброявания на населението.

187. Съществува също нужда да се окуражават проучвания с оглед направата на по-добри технически помощни средства. Особени усилия трябва да се посветят на намирането на решения, които са подходящи за технологичните и икономическите условия в развиващите се страни.

188. Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции трябва да следват тенденциите за провеждане на международно проучване по въпросите на инвалидността и свързаните с нея проблеми, за да се идентифицират съществуващите нужди и приоритети, когато се набляга на нови подходи във всички форми на дейност, препоръчани в Световната програма за действие.

189. Обединените нации трябва да окуражават и подпомагат изследователски проекти, предвидени да повишат познанието по въпросите, третирани в Световната програма за действие. Организацията на обединените нации трябва да е запозната с резултатите от проучванията в различни страни и да се отнася с разбиране към предложенията за решаване на висящите въпроси. ООН трябва така също да обърне повече внимание на използването на резултатите от проучванията и разпространението на информация за тях. Много препоръчително е да се поддържа постоянна връзка с центровете за обработка на информация.

190. Регионалните комисии на Обединените нации и други регионални органи трябва да включат в своите планове за дейност проучвания с цел да помогнат на правителствата при прилагането на предложенията, съдържащи се в Световната програма за действие. Ключът за максимална ефективност на разходите за проучванията е да се разпространява и обменя информация за резултатите от тях. Международните правителствени и неправителствени агенции трябва да играят активна роля за установяването на механизъм за сътрудничество между регионалните и местните институции за съвместни изследвания и обмен на информация.

191. Проучвания на медицинско, психологично и социално ниво обещават намаляване на физическата, умствената и социалната инвалидност. Необходимо е да се развият програми, които включват идентифицирането на областите, където вероятността от прогрес след проучване е висока. Разликата между развитите и развиващите се страни не трябва да пречи на плодотворното сътрудничество, тъй като много проблеми са с универсален характер.

192. Изследвания в следните области са ценни за развитите и развиващите се страни:

а) клинични изследвания за ограничаването на събития, причиняващи инвалидност; оценка на личностния функционален капацитет в медицински, психологически и социален аспект; оценка на рехабилитационните програми, включително и информационните аспекти.

б) проучвания за преобладаването на инвалидността, функционалните ограничения на инвалидите, условията, при които те живеят и проблемите, с които се сблъскват;

в) проучване на здравните и социалните услуги, включително и придобивките и разходите при различните политики за рехабилитация и грижа за хората с увреждания, начини да се направят програмите колкото е възможно по-ефективни и търсене на алтернативни подходи. Проучвания на грижите за инвалидите в общността са особено подходящи за развиващите се страни, а оценката на експерименти и демонстрационни програми представлява интерес за всички. На разположение е много информация, която може да бъде продуктивна при вторичен анализ.

193. Здравните и социалните научноизследователски институти трябва да бъдат окуражавани да провеждат проучвания и събират информация за инвалидите. Приложните изследвания са от особена важност за разработването на нови техники за получаване на услуги, подготовка на информационни материали, подходящи за различни езикови и културни групи и обучение на персонал, съобразено с условията в даден регион.

Д. Мониторинг и оценка

195. Системата на Обединените нации трябва да прави периодично оценка на прогреса, постигнат в прилагането на Световната програма за действие и във връзка с това трябва да избере подходящи индикатори след консултации с държавите членки. Комисията за социално развитие трябва да играе важна роля в това отношение. ООН, заедно със специализираните агенции, трябва да развият подходящи системи за събиране и разпространение на информация, за да се гарантира подобрението на програмите на всички нива на базата на резултатите от оценката. Във връзка с това Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси ще играе важна роля.

196. От регионалните комисии ще се изисква да правят мониторинг и оценка, което ще допринесе за формирането на глобалното оценяване на международно ниво. Други регионални и международни органи ще бъдат окуражавани да вземат участие в този процес.

197. На национално ниво оценката на програмите за инвалиди трябва да се прави периодично.

198. Статистическите служби, заедно с други органи, специализирани агенции и регионални комисии са натоварени да се кооперират с развиващите се страни за разработването на реалистична и практична система за набиране на данни, базирани както на тотално преброяване, така и на представителни извадки. Може би е подходящо с оглед различните видове инвалидност да се подготви техническо ръководство, указващо как да се използват проучванията на домакинствата за набиране на специфична статистика, която да бъде основен инструмент и рамка, справочник за стартирането на програми след Международната година на инвалидите за подобряване положението на хората с увреждания.

199. В изпълнението на тази обширна задача Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси трябва да играе главна роля, подкрепен от Статистическата служба на ООН.

200. Генералният секретар трябва да докладва периодично за усилията на Обединените нации и специализираните агенции да наемат повече инвалиди и да направят съоръженията и информацията по-достъпни за тях.

201. На базата на резултатите от периодичната оценка и развитието на световната икономика и социалното положение може да се наложи периодично да се ревизира Световната програма за действие. Тези ревизии трябва да се правят всеки пет години. Първата е през 1987 г. и тя е базирана на доклада на Генералния секретар пред Четиридесет и втората сесия на Генералната асамблея. Този преглед трябва да бъде част от процеса за преглед и оценка на Третата декада на Международната стратегия за развитие.