Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

38. Причините за уврежданията са различни по света, а така също и преобладаването и последствията от инвалидността. Тези различия са в резултат от нееднаквите социално-икономически обстоятелства и различните грижи, които всяко общество полага за своите членове.

39. Проучване, направено от експерти, показа, че поне 350 милиона души с увреждания живеят в райони, където услугите, необходими да преодолеят своите ограничения, са недостъпни. На много места инвалидите се сблъскват с физически, културни и социални бариери, които затрудняват техния живот дори ако имат достъп до рехабилитационна помощ.

40. Много фактори са отговорни за нарастващия брой на инвалидите и ограниченията им в обществото. Те включват:

а) войни и последствията от войните или други форми на насилие и разрушения, мизерия, глад, епидемии и големи премествания на населението;

б) големият брой обременени и мизерстващи семейства, а така също и пренаселени и нездравословни жилища и жилищни условия;

в) население с голям брой неграмотни хора и малка загриженост за основни социални, здравни и образователни услуги;

г) отсъствие на точни познания за инвалидността, нейните причинители, превенцията и лечението; включително стигма, дискриминация и неразбиране на инвалидността;

д) неподходящи програми за здравни грижи и услуги;

е) ограничения, сред които недостиг на ресурси, географска отдалеченост, физически или социални бариери, пречещи на много хора да се възползват от съществуващите услуги;

ж) насочването на ресурсите към тясно специализирани услуги, които не са приложими към нуждите на мнозинството от населението, търсещо помощ;

з) отсъствието или слабото наличие на инфраструктура, касаеща услугите и социалната помощ, здравеопазването, образованието, трудовата рехабилитация и трудоустрояването;

и) ниската приоритетност на социалното и икономическото развитие и действията, свързани с изравняването на възможностите, превенцията на инвалидността и рехабилитацията;

й) индустриалните, селскостопанските и транспортните злополуки;

к) природните катастрофи и земетресенията;

л) замърсяването на околната среда;

м) стрес и други психосоциални проблеми, свързани с прехода от традиционно към модерно общество;

н) необмислена употреба на лекарства и/или сгрешени терапевтични субстанции, забранени медикаменти и стимуланти;

о) погрешно лечение на ранени хора по време на катастрофи, което е причина за предотвратима инвалидност;

п) урбанизацията и нарастването на населението и други индиректни фактори.

41. Връзката между инвалидността и мизерията е ясно установена. Ако приемем, че рискът от увреждания при мизерия е по-голям, обратното също е вярно - инвалидността може да доведе до мизерия. Раждането на увредено дете или появяването на инвалидност в семейството често налага тежки изисквания при ограничените ресурси и променя етиката и нравите, така че го тласка в по-дълбока мизерия. Комбинираният ефект на тези фактори има като резултат по-висок процент хора с инвалидност сред най-бедните слоеве от обществото. Поради тази причина броят на засегнатите семейства, живеещи в мизерия, стабилно нараства. Негативното влияние на тази тенденция сериозно възпрепятства процеса на развитие.

42. Съществуващите знания и умения могат да предотвратят появата на много увреждания и инвалидност. Могат да помогнат на хората да победят или минимизират инвалидността и могат да допринесат народите да премахнат бариерите, които изключват инвалидите от участие в ежедневния живот.

44. В такива страни проблемът с инвалидността е допълнително усложнен от бума на населението, който неумолимо покачва броя на хората с инвалидност в пропорционално и абсолютно отношение. Така че има спешна нужда като пръв приоритет да се помогне на тези страни да развият демографската си политика, за да се предотврати покачването броя на инвалидите и да се осигурят рехабилитационни и други услуги на вече инвалидизираните граждани.

46. За много деца наличието на увреждане води до отхвърляне или изолиране от придобиването на опит, който е част от нормалното развитие. Тази ситуация може би е допълнително изострена по вина на семейството и от начина на мислене и поведението на общността по време на критичните години, когато се формира личността и облика на децата.

47. В повечето страни броят на възрастните хора е нарастващ и вече две трети от инвалидите са в напреднала възраст. Много от причинителите на тяхната инвалидност, като артрит, мозъчен кръвоизлив, сърдечни заболявания, влошаване на слуха и зрението, не се срещат толкова често при по-младите инвалиди и може да изискват различни форми на превенция, лечение, рехабилитация и услуги.

48. С появяването на виктимологията като клон от криминологията истинската степен на нараняванията, нанесени на жертвите на престъпления, вследствие на които е причинена временна или постоянна инвалидност, едва сега стана общо известна.

49. Жертвите на изтезания, които са били физически или умствено инвалидизирани, не от злополуки при раждане или нормална дейност, а при умишлено нараняване, формират друга група от инвалиди.

50. По света днес има над 10 милиона бежанци и изселени хора в резултат на причинени от човека катастрофи. Много от тези граждани са физически или психологически инвалидизирани в резултат на това, че са били жертва на преследване, насилие или случайност. Повечето от тях са в страните от третия свят, където услугите и помощните средства са изключително оскъдни. Да бъдеш бежанец е само по себе си затруднение, да бъдеш инвалид бежанец е двойно затруднение.

51. Хората, работещи в чужбина, често изпадат в затруднено положение, свързано със серия от пречки в резултат на разликите в окръжаващата среда, незнанието на езика на страната, в която са емигрирали, предубежденията и дискриминацията, липсата или недостигът на професионален опит и неподходящите жилищни условия. Специфичното положение на работниците емигранти в страната, в която работят, излага тях и техните семейства на здравни рискове и повишена опасност от професионални злополуки, които често водят до инвалидност. Ситуацията с работниците емигранти, получили увреждания, може да бъде допълнително утежнена от необходимостта да се върнат в своите страни, където в повечето случаи специалните услуги и помощните средства за хора с увреждания са много ограничени.

Б. Превенция

53. При преобладаващата част от световното население, особено при хората, живеещи в страни в ранни стадии на икономическо развитие, тези превантивни мерки достигат ефективно само до малка част от нуждаещите се. Повечето развиващи се страни трябва в бъдеще да изградят система за ранно установяване и превенция на уврежданията чрез периодични медицински прегледи, особено на бременните жени, бебетата и малките деца.

54. В Декларацията от Лийдс за превенция на инвалидността от 12 ноември 1981 година международна група от учени, лекари, здравни администратори и политици насочи вниманието, между другото, към следните практически мерки за превенция на инвалидността:

"3. Уврежданията, възникващи поради недохранване, инфекции, небрежност могат да бъдат предотвратени чрез евтини подобрения в първичното здраво обслужване...

4. ...Много увреждания на късната възраст могат да бъдат предотвратени или забавени. Има обещаващи изследвания за контрол върху наследствените и дегенеративните състояния...

5. ...Инвалидността не трябва да води до затруднения. Невъзможността да се използват основни лекарства много често утежнява уврежданията, а начинът на мислене и институционалната подредба на обществото увеличават шанса уврежданията да поставят хората в неблагоприятно положение. Необходимо е да се предприемат спешни действия за непрекъснато образование на обществото и професионалистите.

6. Предотвратимата инвалидност е основна причина за икономически загуби и човешки лишения във всички страни - индустриализирани и развиващи се. Тези загуби може бързо да се намалят.

Технологиите, които ще предотвратят или контролират повечето видове инвалидност, са достъпни и се усъвършенстват. Необходима е само ангажираност на обществото за преодоляване на проблемите. Приоритетът на съществуващите национални и международни здравни програми е те да бъдат гъвкави, за да се гарантира широкото разпространение на знания и технологии.

7. Въпреки че съществуват технологии за превантивен и медицински контрол на повечето видове инвалидност напоследък забележителният прогрес в биомедицинските проучвания обещава революционно нови инструменти, които могат значително да засилят всички интервенции. Базовите и прилежащите проучвания заслужават подкрепа през идващите години."

55. Става все по-признат фактът, че програмите за превенция на уврежданията или гарантиране, че уврежданията няма да ескалират в по-ограничаващи видове инвалидност са по-евтини за обществото в далечна перспектива, отколкото по-късно да се полагат грижи за хора с тежка инвалидност. Това се отнася например за програмите, свързани с безопасност на труда, които все още се пренебрегват в много страни.

В. Рехабилитация
56. Рехабилитационните услуги са често осигурявани от специализирани институции. Съществува обаче нарастваща тенденция да се набляга повече на интегрирането на услугите в обикновената обществена структура.

57. Има еволюция в съдържанието и духа на дейностите, описани като рехабилитация. Традиционно рехабилитацията се разглежда като схема от терапии и услуги, осигурени на инвалидите в институционална среда - често под контрола на медицинските власти. Това положение все повече се променя с въвеждането на програми, които както осигуряват медицински, социални и педагогически услуги, така също включват общностите и семействата в подкрепа усилията на инвалидизираните им членове да преодолеят ефекта от уврежданията в нормална социална среда. Все повече се признава, че дори тежко инвалидизираните хора могат до голяма степен да живеят самостоятелно, ако имат осигурени необходимите услуги. Броят на нуждаещите се от грижи в институции е доста по-малък, отколкото се считаше преди и дори тези хора могат да имат живот, независим в неговите основни елементи.

58. Много инвалиди се нуждаят от технически помощни средства. В някои страни технологиите, необходими за производството на тези средства, са добре развити и се произвеждат много сложни приспособления, които да бъдат в помощ на мобилността, комуникацията и всекидневния живот на инвалидите. Цените на тези приспособления са високи и малък брой страни са в състояние да ги осигуряват.

59. Много хора имат нужда от по-прости приспособления, за да се улесни тяхната мобилност, комуникация и всекидневен живот. Такива помощни средства се произвеждат и са достъпни в някои страни. В много други държави обаче те не могат да бъдат доставени поради липса на достъпност или висока цена. Все по-голямо внимание се отделя за конструирането на по-опростени и евтини приспособления с местни методи на производство, които са лесни за адаптиране в различните страни. Тези приспособления трябва да са подходящи и на разположение на максимален брой инвалиди.

Г. Изравняване на възможностите
60. Правото на хората с увреждания да вземат участие в живота на своето общество може да бъде постигнато преди всичко чрез политически и социални действия.

61. Много страни са предприели важни стъпки да елиминират или намалят бариерите пред пълното участие. Законодателството в много случаи постановява на хората с увреждания да се гарантира правото на и възможността за образование, трудоустрояване и достъп до обществени услуги, премахване на културните и физически бариери и отхвърляне на дискриминацията спрямо тях. Има преход от институционализиране към живот в общността. В някои развити и развиващи се страни в областта на образованието все повече се набляга на "интегрираното образование" за сметка на институционализирането и специалните училища. Търсят се начини общественият транспорт да стане достъпен, а също и методи да се осигури достъп до информация за хората със сензорни увреждания. Нараства осъзнаването на нуждата от такива мерки. В много случаи общественото образование и различни кампании са насочени към промяна на нагласата и действията на обществото спрямо хората с увреждания.

62. Често хората с увреждания поемат инициативата за създаване на условия за по-добро разбиране на процеса на изравняване на възможностите. В този контекст те защитават своята интеграция в обществото.

63. Въпреки тези усилия хората с увреждания все още са далече от постигането на равни възможности и степента на интеграция на хората с увреждания в обществото е недостатъчна в повечето страни.

65. Има големи разлики между страните с високо образователно ниво на инвалидите и страните, където такива възможности са ограничени или не съществуват.

66. Има и липса на познания за потенциала на хората с увреждания. Често пъти липсва законодателство, което да третира техните нужди, недостига на преподавателски персонал и улеснения. Инвалидите от повечето страни и досега не са облагодетелствани от възможността да се образоват пожизнено.

67. Значителен напредък е постигнат в преподавателските техники и много иновативни подобрения са направени в областта на специалното образование, но много още може да бъде постигнато в областта на обучението на инвалидите. Прогресът обаче е ограничен в малък брой страни или градски центрове.

68. Напредък носят програмите, свързани с ранното откриване, оценката, интервенцията и специалното образование в разнообразна среда на много деца инвалиди, които могат да се образоват в обикновените училища, докато други изискват особено интензивни програми.

2. Трудоустрояване
69. На много хора с инвалидност се отказва трудоустрояване или им се предлага неквалифицирана работа с ниско заплащане. Вярно е, че дори и при това положение може да се демонстрира как при правилна оценка, обучение и трудоустрояване огромното мнозинство от инвалидите могат да изпълняват голям брой задачи в съответствие с преобладаващите работни норми. Във времена на безработица и икономически сътресения инвалидите са обикновено първите уволнени и последните отново наети. В някои индустриализирани страни, изпитващи ефекта от икономическа рецесия, степента на безработица сред инвалидите е двойно по-голяма в сравнение с останалите, търсещи работа. В много страни са вземани различни мерки и развивани различни програми за създаването на работни места на хора с инвалидност. Това включва защитени работилници, защитени територии, специално предназначени позиции, квотни схеми, субсидии за работодатели, които обучават и по-късно наемат инвалиди, кооперативи на и за инвалиди, и т.н. Фактическият брой на работниците с инвалидност, трудоустроени по обикновен или специален начин е много по-малък от броя на работоспособните хора с увреждания. По-широкото прилагане на ергономичните принципи води до адаптиране на работното място, инструментите, машините и оборудването на сравнително ниска цена, което помага да се разширят възможностите за трудоустрояване на инвалиди.

70. Много от хората с увреждания, особено в развиващите се страни, живеят в селскостопанските райони. Когато семейната икономика е базирана на селското стопанство или свързана с него дейност и когато съществуват традиционните разширени семейства е възможно на инвалидите да се дадат за изпълнение някои полезни задачи. Тъй като повечето семейства се преместват от селскостопанските райони към градските центрове, а работата на село става по-механизирана и по-комерсиална, паричните транзакции заменят бартерните системи, разширеното семейство като институция се дезинтегрира, трудоустрояването на инвалидите става все по-трудно. Поради пренаселеността на градските райони, конкуренцията за трудоустрояване е голяма, а икономически продуктивните дейности са оскъдни. Много инвалиди от тези райони страдат от принудително бездействие и стават зависими; други трябва да прибягнат до просия.

72. Отношението и поведението на обществото често изключва инвалидите от социалния и културния живот. Хората са склонни да избягват връзки и лични контакти с инвалиди. Широко разпространените предразсъдъци и дискриминация, засягащи инвалидите и степента, до която те са изключени от нормални социални отношения, създават психологически и други проблеми на тези хора.

73. Често пъти професионалистите и друг обслужващ персонал, с който инвалидите са в контакт, не могат да оценят потенциала за участие на инвалидите в нормален социален живот и така не допринасят за интеграцията на тези хора.

74. Заради тези бариери често пъти е трудно или невъзможно за инвалидите да имат близки и интимни връзки с другите членове на обществото. Бракът и родителството често пъти са недостижими за хора, които са идентифицирани като "инвалиди", дори когато няма функционални ограничения, изключващи тази възможност. Нуждите на умствено затруднените хора от лични и социални връзки, включително и сексуално партньорство, сега са все по-признати.

75. Много хора с инвалидност са не само изключени от нормален социален живот в тяхната общност, но фактически те са ограничени в рамките на определени институции. Въпреки че "колониите за прокажени" от миналото бяха частично ликвидирани и големите институции сега са по-малко на брой от преди, прекалено много хора днес все още са институционализирани, при положение че няма нищо в тяхното състояние, което да оправдава това.

76. Много инвалиди са изключени от активно участие в живота на обществото, защото вратите са прекалено тесни за минаването на инвалидни колички; стълбите, водещи до сградите, автобусите, влаковете, самолетите не могат да бъдат изкачени; телефоните и ключовете за осветлението не могат да бъдат достигнати; санитарните възли също не могат да бъдат ползвани от инвалиди. По същия начин тези хора могат да бъдат изключени и поради друг тип бариери, например устната комуникация, която пренебрегва слухово увредените, и писмената информация, която пренебрегва нуждите на зрително увредените граждани. Такива бариери се явяват в резултат от невежество и липса на загриженост; те съществуват независимо от факта, че повечето от тях могат да бъдат избегнати на не много висока цена, ако има добро планиране. Макар че някои страни въведоха законодателство и започнаха кампании за обществено образоване, за да се елиминират такива препятствия, проблемът си остава нерешен.

77. Общо, съществуващите услуги, приспособления и социални дейности за превенция на уврежданията, рехабилитацията на инвалидите и тяхната интеграция в обществото са тясно свързани с правителственото и общественото желание и възможности да се отделят ресурси за приходи и услуги на групи от населението, които са в неизгодно положение.

Д. Инвалидността и новия международен икономически ред

79. Международната стратегия за развитие за Третата декада на Обединените нации (бележка под линия: Резолюция 35/56 на Генералната асамблея) постановява, че трябва да се положат особени усилия за интегрирането на инвалидите в процеса на развитие и следователно вземането на ефективни мерки за превенция, рехабилитация и изравняване на възможностите е необходимо да бъде основна задача. Позитивните действия в тази област ще бъдат част от по-общите усилия за мобилизиране на всички човешки ресурси за развитие. Промените в международния икономически ред трябва да вървят ръка за ръка с вътрешни промени, целящи постигането на пълно включване на групи от населението в неизгодно положение.

Е. Последствия от икономическото и социалното развитие
80. Колкото по-успешни са усилията за развитие, водещи до по-добро хранене, образование, жилищно настаняване, санитарни условия и здравни грижи, толкова по-добри са възможностите за превенция на уврежданията и лечение на инвалидността. Прогресът в тази насока може да бъде много улеснен в области като:

а) обучение на персонал за социална помощ, обществено здравеопазване, медицина, образование и трудова квалификация;

б) подобрен капацитет за местно производство на приспособления, необходими на инвалидите;

в) установяване на система за социални услуги и социално осигуряване, кооперативи и програми за взаимопомощ на национално и общностно ниво;

г) подходяща професионална ориентировка и служби за професионална квалификация, а така също и повишаване на възможностите за заетост на инвалидите.

81. Докато икономическото развитие води до промяна на размера и разпределението на населението, до преобразуване на стила на живот, до промени в социалната структура и връзки, службите, необходими за решаване на човешките проблеми, обикновено не се подобряват и разширяват достатъчно бързо. Такъв дисбаланс между икономическото и социалното развитие увеличава трудностите за интегрирането на инвалидите в техните общности.