III. Предложения за прилагането на Световната програма за действие по отношение на инвалидите

83. Тъй като положението на инвалидите е тясно свързано със средното развитие на национално ниво, решението на проблемите в развиващите се страни зависи до голяма степен от създаването на подходящи международни условия за по-бързо социално и икономическо развитие. Следователно установяването на нов международен икономически ред е в директна връзка с прилагането целите на програмата. От особена важност е, че притокът на ресурси към развиващите се страни ще бъде значително увеличен, както е съгласувано в Международната стратегия за развитие за Третата декада на Обединените нации.

84. Достигането на тези цели изисква многосекторна и мултидисциплинарна глобална стратегия за комбинирана и координирана политика и действия, свързани с изравняване на възможностите на инвалидите, ефективни рехабилитационни услуги и мерки за превенция.

85. Инвалидите и техните организации трябва да бъдат консултирани за по-нататъшното развитие на Световната програма за действие и нейното прилагане. Във връзка с това трябва да бъдат положени всякакви усилия, за да се окуражи формирането на организации на инвалидите на местно, национално, регионално и международно ниво. Техните уникални познания, базирани на опита, могат да дадат значителен принос за планирането на програми и услуги за хората с инвалидност. Чрез техните дискусии по тези въпроси те представят гледната точка, най-широко обхващаща всички притеснения на инвалидите. Тяхното влияние върху отношението на обществото е достатъчно основание за консултации с тях и като сила за промяна те имат значително влияние за превръщането на проблемите, свързани с инвалидността в приоритети за обществото. Самите инвалиди трябва да имат основно влияние в оценката на ефективността на политиката, програмите и услугите, предвидени за тяхно облагодетелстване. Специални усилия трябва да бъдат положени за включването на умствено увредените хора в този процес.

Б. Национални действия
86. Световната програма за действие е предвидена за всички народи. Времето за нейното прилагане и изборът на приоритетни части могат да варират в отделните държави в зависимост от съществуващата ситуация и техните ресурси, ниво на социално-икономическо развитие, културни традиции, а така също и техния капацитет да формулират и приложат дейностите, посочени в Програмата.

87. Националните правителства носят крайната отговорност за прилагането на мерките, препоръчани в тази част. Независимо от различните форми на управление в отделните страни местните власти и другите органи на управление от обществения и частния сектор ще бъдат призовани да прилагат националните мерки, съдържащи се в Световната програма за действие.

88. Страните членки трябва спешно да инициират национални дългосрочни програми за достигане на целите на Световната програма за действие; такива програми трябва да бъдат неразделна част от общата национална политика за социално-икономическо развитие.

89. Въпросите, засягащи инвалидите, трябва да бъдат разглеждани в рамките на общ контекст, а не отделно. Всяко министерство или друг ръководен орган от частния и обществения сектор, работещи в специфична област, трябва да бъдат отговорни за въпросите, свързани с инвалидите, които са от тяхна компетентност. Правителствата трябва да установят фокусна позиция, например национална комисия, комитет или подобен орган, който да наблюдава прилагането на Световната програма за действие от правителствените и неправителствените агенции и организации. Установените механизми трябва да включват всички засегнати страни, включително и организациите на инвалидите. Органът-наблюдател трябва да има достъп до всички, които вземат решения дори и на най-високо ниво.

90. За да се приложи Световната програма за действие от страните членки е необходимо:

а) да планират, организират и финансират дейностите на всяко ниво;

б) да създадат чрез законодателството необходимата законова база и органи за постигането на набелязаните цели;

в) да се осигурят възможности за ликвидиране на бариерите, препятстващи пълното участие;

г) да се осигурят рехабилитационни услуги с оказването на хранителна, социална, медицинска, образователна помощ и трудова квалификация с необходимите технически помощни средства;

д) да се създадат или пуснат в действие подходящи обществени или частни организации;

е) да се подкрепи създаването и развитието на организации на хората с увреждания;

ж) да се подготви и разпространи информация, свързана със Световната програма за действие сред всички слоеве на населението, включително и сред хората с инвалидност и техните семейства;

з) да се окуражава общественото образование, за да се осигури по-широко разбиране на ключовите въпроси, отнасящи се до Световната програма за действие и нейното прилагане;

и) да се улеснят проучванията, свързани със Световната програма за действие;

й) да се окуражава техническата помощ и коопериране, свързани със Световната програма за действие;

к) да се улесни участието на хората с инвалидност и техните организации във вземането на решения, свързани със Световната програма за действие.

91. Страните членки трябва да увеличат помощта си за организациите на инвалидите и да им помогнат да организират и координират представянето на интересите и затрудненията на инвалидите.

92. Страните членки трябва активно да търсят и окуражават по всеки възможен начин развитието на организации, съставени от/или представящи инвалиди. Такива организации, чиито членове и ръководни органи са инвалиди, или в някои случаи техни роднини имат решаващо влияние. Много от тях нямат средства да се защитават и да се борят за техните права.

93. Страните членки трябва да установят директен контакт с такива организации, да осигурят канали за тяхното влияние върху правителствената политика и вземането на решения във всички области, които ги засягат. За тази цел държавите трябва да окажат финансова подкрепа на организациите на инвалидите.

94. Организации и други органи на всички нива трябва да гарантират, че хората с инвалидност могат да участват в техните дейности във възможно най-голяма степен.

96. Координирани програми за превенция са необходими за всички нива на обществото. Те трябва да включват:

а) общностно базирана система за първоначална здравна грижа, която да достига до всички слоеве на населението - особено селските райони и бедните градски квартали;

б) ефективни грижи и консултации за майките и децата, а така също и консултации за семейно планиране и семеен живот;

в) обучение за храненето и прилагането на подходящи диети - специално за майките и децата. Това включва производството и използването на храни, богати на витамини и други добавки.

г) имунизация срещу заразни болести, което е във връзка с Разширената програма за имунизиране на Световната здравна организация;

д) система за ранно откриване и ранна интервенция;

е) правила за безопасност и обучителни програми за превенция на злополуките вкъщи, на работното място, по пътищата и по време на отдих;

ж) адаптиране на работната среда, приспособленията и осигуряване на трудови здравни програми, за да се предотвратят случаи на инвалидизиране по време на работа и професионални заболявания;

з) мерки за контролиране на непредпазливата употреба на лечение, медикаменти, алкохол, тютюн и други стимуланти или успокоителни, за да се предотвратят случаите на инвалидизиране от натравяния, особено сред децата и старите хора. Особено обезпокоителен е ефектът върху неродените деца, ако бременните жени злоупотребяват с такива субстанции;

и) дейности в областта на образованието и общественото здраве, които да допринесат за постигането стил на живот, осигуряващ максимална защита срещу причинителите на увреждания;

й) устойчиво образование на обществото и професионалистите, а така също и информационни кампании, свързани с програми за превенция на инвалидността;

к) подходящо обучение за медицинския и парамедицинския персонал, който може да бъде призован за оказване на помощ на жертвите при извънредни ситуации;

л) превантивни мерки, включени в обучението на селскостопанските работници, които да помогнат за намаляването на инцидентите, водещи до инвалидност;

м) добре организирана трудова квалификация и практика на работниците с цел да се предотвратят инциденти по време на работа, водещи до инвалидност в различна степен. Трябва да се обърне внимание на факта, че в развиващите се страни често се използват остарели технологии. В много случаи тези технологии са доставени от индустриализираните страни. Старите технологии, неподходящи за условията в развиващите се страни, заедно с ниската квалификация на работниците и незадоволителните мерки за охрана на труда, допринасят за повишаване броя на инцидентите.

3. Рехабилитация
97. Страните членки трябва да развият и осигурят рехабилитационни услуги, необходими за достигането на целите на Световната програма за действие.

98. Страните членки се окуражават да осигурят за всички хора здравни грижи и свързани с тях услуги, необходими за елиминирането или намаляването на инвалидизиращия ефект от уврежданията.

99. Това включва осигуряването на социални, здравни и трудови услуги, необходими на инвалидите за достигането на оптимално ниво на функциониране. В зависимост от фактори като разселване на населението, география и етап на развитие услугите могат да бъдат предложени по следните канали:

а) общностно базирани работници;

б) общите служби, осигуряващи здравни, образователни и трудови услуги;

в) други специализирани служби, когато общите методи са неприложими за оказването на услуги.

100. Страните членки трябва да осигурят достъп до технически помощни средства, подходящи при местните условия за всички, за чието функциониране или независимост те са от основна важност. Необходимо е да се осигурят технически помощни средства по време на и след рехабилитационния процес. Трябва да се даде възможност за поправка или замяна на остарелите приспособления.

101. Необходимо е инвалидите, които имат нужда от такива приспособления, да имат финансовите ресурси, а така също и практическата възможност да ги купят и да се научат да ги използват. Импортните такси или други процедури, които могат да блокират достъпа до тях, трябва да бъдат елиминирани в страните вносителки. Важно е да се подкрепя местното производство на технически помощни средства, като се вземат предвид технологичните, социалните и икономическите условия, при които ще бъдат използвани. Развиването на такова производство трябва да следва средното технологично развитие в определена страна.

102. За да се стимулира местното производство на помощни средства, страните членки трябва да обмислят създаването на национални центрове, натоварени с тази отговорност. В много случаи съществуващите специални училища, технологични институти и т.н. могат да служат като база за това. Във връзка с това е необходимо да се обмисли регионално коопериране.

103. Страните членки се окуражават да включват в общите системи за социални услуги персонал, компетентен да осигурява консултации и друга помощ за справяне с проблемите на инвалидите и техните семейства.

104. Когато ресурсите на общите социални служби са недостатъчни за посрещането на тези нужди, могат да се открият специални институции, докато се подобри качеството на общата система.

105. В рамките на наличните ресурси страните членки се окуражават да инициират всякакви специални мерки за осигуряването на пълен комплект от услуги на инвалидите в селските и бедните градски райони.

106. Инвалидите не трябва да бъдат отделяни от техните семейства и общности. Системата от услуги трябва да взема предвид проблемите с транспортирането и комуникациите; нуждата от подпомагащи социални, здравни и образователни услуги; съществуването на често пъти рискови жизнени условия. Особено в бедните градски райони съществуват социални бариери, които възпрепятстват инвалидите да търсят и получават услуги. Държавите членки трябва да осигурят справедливо разпределение на тези услуги според нуждите сред всички групи от населението във всички географски райони.

107. Здравните и социални услуги за умствено увредените хора са били пренебрегвани в много страни. Психиатричните грижи за тези хора трябва да бъдат придружени от социална подкрепа и указания, като се има предвид, че те и техните семейства често пъти са под особено напрежение. Където има на разположение такива услуги, продължителността на чакането и вероятността от прехвърляне от една институция към друга са намалени. В случаите когато умствено затруднените хора са допълнително обременени с проблеми от умственото заболяване, трябва да се гарантира, че здравният персонал, който осигурява услугите за тях е наясно със специфичните нужди, породени от увреждането.

109. Страните членки трябва да вземат необходимите мерки за елиминирането на всякакви дискриминационни практики, като се обърне специално внимание на инвалидността.

110. При оформянето на националното законодателство, касаещо човешките права, и с респект към националните комитети или подобни координиращи национални органи, ангажирани с проблемите на инвалидността, специално внимание трябва да бъде обърнато на условията, които могат да имат неблагоприятен ефект върху възможността на инвалидите да упражняват правата и свободите, гарантирани за техните съграждани.

111. Страните членки трябва да обърнат внимание на специфичните права, такива като право на образование, работа, социална сигурност и защита срещу нечовешко или унизително отношение, като те се разгледат през перспективата за приложение и към инвалидите.

Б) Физическа околна среда
112. Страните членки трябва да работят, за да стане околната среда достъпна за всички, включително и за хора с различна по вид инвалидност, както е посочено в параграф 8 на този документ.

113. Страните членки трябва да приемат политика за наблюдение на степента на достъпност при планирането на селища, включително и в селските райони на развиващите се страни.

114. Страните членки се окуражават да приемат политика, гарантираща достъпа на инвалидите до всички обществени сгради и съоръжения, държавни жилища и транспортната система. Освен това трябва да се вземат мерки за подобряване на достъпа до съществуващите обществени сгради, жилища, съоръжения и транспорт навсякъде, където това е възможно, особено като се използват случаите, когато се извършват ремонти и подновяване.

115. Страните членки трябва да окуражават осигуряването на подпомагащи инвалидите услуги, така че те да могат да живеят колкото е възможно по-самостоятелно в своите общности. Работейки в тази насока, трябва да се гарантира, че хората с увреждания имат възможността сами да развиват и управляват тези услуги, както вече се прави в някои страни.

В) Поддържане на доходите и социалното осигуряване
116. Всяка страна членка трябва да работи за включването в нейната система на закони, правилници и постановления, обхващащи общите и спомагателните цели на Световната програма, отнасящи се до социалното осигуряване.

117. Държавите членки трябва да гарантират, че инвалидите имат равни възможности да добият всички форми на доходи и социално осигуряване. Този процес трябва да бъде съобразен с икономическата система и степента на развитие на страните членки.

118. Където социалното осигуряване, социалното застраховане или други подобни системи съществуват за цялото население, те трябва да бъдат преразгледани, за да е сигурно, че на инвалидите и техните семейства са гарантирани необходимите облаги и услуги за превенция на инвалидността, рехабилитация и изравняване на възможностите. Трябва също така да се види дали правилниците, регулиращи тази система, приложими за осигуряващите и получаващите услуги, не изключват или не дискриминират хора с увреждания. Установяването и развитието на обществена система за социални грижи, трудова безопасност и защита на здравето е основна предпоставка за достигането на набелязаните цели.

119. Необходимо е да има лесно достъпна процедура, чрез която инвалидите и техните семейства могат да апелират за безпристрастно изслушване срещу решения, засягащи техните права или облагодетелстване.

Г) Образование и квалификация
120. Държавите членки трябва да приемат политика, която да признава правата на инвалидите за равни образователни възможности с останалите граждани. Образованието на децата с увреждания трябва да се осъществява доколкото е възможно в обикновените училища. Отговорността за тяхното обучение трябва да носят образователните власти и законите за задължително образование трябва да се отнасят и до децата с всички видове увреждания, включително и най-тежките.

121. Държавите членки трябва да позволяват по-голяма гъвкавост при прилагането спрямо инвалидите на всякакви правила, отнасящи се до възрастта за приемане в училище, преминаването от клас в клас и когато е необходимо - гъвкава процедурата за изпитване.

122. Трябва да бъдат спазени основни критерии при развиването на образователните услуги за деца и възрастни с инвалидност. Тези услуги трябва да бъдат:

а) индивидуализирани, базирани на нуждите, преценени съгласувано между властите, администраторите, родителите и учениците с увреждания, като се поставят ясно установени цели на програмата и краткосрочни подцели, които регулярно да се преглеждат и където е необходимо да се ревизират;

б) достъпно разположени - училището да бъде на подходящо разстояние за пътуване от дома на ученика, или мястото, където той е отседнал, освен ако не съществуват специални обстоятелства;

в) обширни - обслужващи всички хора със специални нужди без значение на тяхната възраст или степен на инвалидност и такива, че нито едно дете в училищна възраст да не бъде изключено от образователния процес поради остротата на неговата инвалидност, или да получи образователна услуга със значително по-ниско качество от останалите деца;

г) предлагащи определен избор, съизмерим с обхвата на специалните нужди за дадена общност.

123. Интегрирането на децата с инвалидност в общата образователна система изисква планиране от всички засегнати групи.

124. Ако по някаква причина съоръженията на обикновените училища са неподходящи за някои деца с инвалидност, обучението им за определен период от време трябва да бъде организирано в специални учебни заведения. Качеството на тези училища трябва да бъде равно на това в общата образователна система и те да са тясно свързани с нея.

125. Включването на родителите във всички нива на образователния процес е жизнено важно. На родителите трябва да се оказва необходимата помощ да осигурят доколкото е възможно нормална семейна обстановка за децата с инвалидност. Персоналът трябва да бъде обучен да работи с родителите на децата с инвалидност.

126. Държавите членки трябва да осигурят участието на инвалидите в разработването на образователните програми, като се обърне специално внимание на селскостопанските райони.

127. Ако приспособленията в курсовете за възрастни не са подходящи за посрещане на нуждите на някои инвалиди, необходимо е да се открият специални курсове или обучителни центрове, докато се модифицират обикновените програми. Държавите членки трябва да дадат възможност на инвалидите за образование на университетско ниво.

129. Страните членки могат да подпомогнат интегрирането на инвалидите на открития трудов пазар чрез различни мерки, такива като поощрително ориентирана квотна система, резервирани или посочени работни места, заеми или безвъзмездна помощ за стартиране на малък бизнес и кооперативи, сключване на специални договори или приоритетни права за производство, намаление на данъците, договорни отстъпки или друга техническа и финансова помощ за предприятията, трудоустрояващи инвалиди. Държавите членки трябва да подпомагат развитието на технически приспособления и да улесняват достъпа на хората с увреждания до тях или до друга помощ, която им е необходима, за да вършат работата си.

130. Политиката и подпомагащите структури обаче не трябва да ограничават възможностите за трудоустрояване и не трябва да възпрепятстват жизнеността на частния сектор в икономиката. Държавите членки трябва да запазят способността си да вземат различни мерки съобразно тяхното вътрешно положение.

131. Трябва да има взаимно коопериране на централно и местно ниво между правителството и организациите на работодателите и работниците, за да се развие обща стратегия и предприемат общи действия с оглед да се осигурят повече и по-добри възможности за трудоустрояване на инвалидите. Това коопериране може да се отнася до политиката за набиране на кадри; мерки за подобряване на работната среда, за да се избегнат затруднения, наранявания и увреждания; мерки за рехабилитация на работници, пострадали по време на работа или пригаждане на работни места съобразно изискванията за хора с увреждания.

132. Тези услуги трябва да включват трудова оценка и ръководство за действие, трудова квалификация (включително и такава, осигурена в обучителни работилници), трудоустрояване и последващо наблюдение. Защитеното трудоустрояване трябва да бъде на разположение на тези, които заради своите специални нужди или особено тежка инвалидност може да не се справят с изискванията на конкурентното трудоустрояване. За тях трябва да има специални производствени работилници, надомна работа, схема за самонаемане; малки групи от хора с тежка инвалидност могат да бъдат настанени на работа при защитени условия в индустриалните предприятия.

133. Когато действат като работодатели централните и местните власти могат да насърчават трудоустрояването на хора с инвалидност в обществения сектор. Законите и правилниците не трябва да издигат бариери пред трудоустрояването на инвалидите.

Е) Отдих
134. Държавите членки трябва да гарантират, че инвалидите имат същите възможности за отдих, както останалите граждани. Това включва възможността да се посещават ресторанти, кина, театри, библиотеки и т.н., а така също и курорти, спортни арени, хотели, плажове и други места за отдих. Държавите членки трябва да предприемат действия за отстраняването на всички препятствия до центровете за почивка. Туристическите власти, пътническите агенции, хотелите, доброволните организации и други, включени в организирането на отдиха или възможностите за пътуване трябва да предлагат услугите си на всички и да не дискриминират инвалидите. Това включва например справка за достъпността да бъде регулярно подавана в общата информация, адресирана до обществото.

Ж) Култура

З) Религия

И) Спорт
137. Важността на спорта за хората с инвалидност става все по-призната. Следователно държавите членки трябва да окуражават всички форми на спортна дейност на хората с увреждания чрез осигуряването на подходящи съоръжения и правилна организация на тези дейности.