Програма за действие по отношение на хората с инвалидност Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

18. Терминът "затруднени" означава загуба или ограничение на възможности за участие в живота на общността на равно ниво с останалите граждани. Той отразява сблъсъка между личността с инвалидност и околната среда. Целта на този термин е да фокусира слабостите в околната среда, а така също и тези слабости в някои организирани дейности в обществото като например информирането, комуникациите и образованието, които препятстват равноправното участие на инвалидите в живота на общността.

19. Използването на двата термина "инвалидност" и "затруднения", както са дефинирани в параграф 17 и 18 по-горе, трябва да се разглежда в светлината на новата история на инвалидността. През седемдесетте години на миналия век имаше силна реакция от страна на организациите на инвалидите и професионалистите, ангажирани в тази област срещу терминологията по това време. Термините "инвалидност" и "затруднения" бяха използвани по неясен и объркващ начин, което даваше малко насоки за провеждането на правилна политика спрямо хората с увреждания или предприемане на политически действия. Терминологията отразяваше медицинския и диагностичния подход, което пренебрегва недостатъците и дефицитите на заобикалящото общество.

20. През 1980 г. Световната здравна организация прие международен класификатор на уврежданията, инвалидностите и затрудненията, което предложи по-прецизен и в същото време по-относителен подход. Този класификатор прави ясна разлика между "Увреждане", "Инвалидност" и "Затруднение". Класификаторът е използван обширно в области като рехабилитация, образование, статистика, политика, законодателство, демография, социология, икономика и антропология. Някои от хората, които го ползват, изразяват притеснение, че дефиницията на термина "затруднение" все още е много медицинска и концентрирана върху индивида, и не изяснява адекватно взаимодействието между социалните условия или очаквания и възможностите на индивида. Тези и други притеснения, изразени в следващите дванадесет години след приемането на класификатора ще бъдат взети предвид при неговата промяна.

21. В резултат на натрупания опит в прилагането на Програмата за действие и дискусиите, които се проведоха по време на Декадата на инвалидите, имаше задълбочаване и разширяване на знанията и разбирането по въпросите на инвалидността и използваната терминология. Настоящата терминология признава необходимостта от обхващането на два фактора - индивидуалните нужди - такива като рехабилитация и технически помощни средства и слабостите на обществото - различните препятствия за участие в неговия живот.
Превенция
22. Терминът "Превенция" означава действия, целящи предотвратяване появяването на физически, интелектуални, психиатрични или сензорни увреждания. Това е първичната превенция, а вторичната цели уврежданията да не доведат до постоянни функционални ограничения или инвалидност. Превенцията може да включва различни дейности - такива като основни грижи за здравето, натална и постнатална профилактика, култура на храненето, имунизационни кампании срещу заразни болести, мерки, чрез които да се контролират ендемичните болести, правила за безопасност, програми за предотвратяване на злополуките, включително и адаптиране на работните места, така че да се избегне трудовата инвалидност и заболявания, и превенция на инвалидността, причинена от замърсяване на околната среда или въоръжени конфликти.
Рехабилитация
23. Терминът "Рехабилитация" се отнася до процеса, целящ да се позволи на хората с инвалидност да достигнат и да поддържат тяхното оптимално физическо, сензорно, интелектуално, психиатрично и/или социално функционално ниво. Да им се осигурят инструменти, които да променят техния живот към по-висока степен на независимост. Рехабилитацията може да включва мерки, които да доведат до възстановяване на функции или компенсиране на загубата или отсъствието на определена функция, а така също и на функционално ограничение. Рехабилитационният процес не включва първоначалната медицинска грижа. Той включва широк кръг от мерки и дейности от по-основната и обща рехабилитация до целево ориентираните дейности като например трудова рехабилитация.
Изравняване на възможностите
24. Терминът "Изравняване на възможностите" означава процес, при който различни системи от обществото и околната среда такива като услуги, информация и документиране са направени достъпни за всички и в частност за хората с увреждания.

25. Принципът за равни права включва и това, че нуждите на всеки индивид са от еднаква важност и че тези нужди трябва да бъдат база за планиране в обществото. Всички ресурси трябва да бъдат мобилизирани по такъв начин, че да осигурят за всеки индивид равни възможности за участие.

26. Хората с инвалидност са членове на обществото и имат правото да останат в своята местна общност. Те трябва да получат подкрепата, от която се нуждаят в обикновените структури на образованието, здравеопазването, трудоустрояването и социалните услуги.

27. Щом хората с инвалидност достигнат равни възможности, те трябва да имат и равни задължения. След като тези права бъдат достигнати, обществото трябва да повиши и своите очаквания от инвалидите. Като част от процеса за равни възможности е и осигуряването на помощ на хората с инвалидност да приемат своята пълна отговорност като членове на обществото.

потвърждавайки подкрепата си за човешки права и фундаментални свободи, социална справедливост, достойнство и ценност на човешката личност, обявени в Хартата;

припомняйки в частност Международните стандарти за човешките права, които са залегнали в Универсалната декларация за човешките права, Международното споразумение за социални, икономически и културни права и Международното споразумение за граждански и политически права;

подчертавайки, че правата, признати в тези документи, трябва да бъдат гарантирани еднакво за всички хора без дискриминация;

припомняйки Конвенцията за правата на децата, която забранява дискриминацията на основата на инвалидност и изисква специални мерки, за да се гарантират правата на децата с инвалидност и Международната конвенция за защита на правата на всички работници-емигранти и техните семейства, която осигурява някои защитни мерки и за инвалидите;

припомняйки така също клаузите в Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените, сред които има и такива, гарантиращи правата на момичетата и жените с инвалидност;

обръщайки внимание на Декларацията за правата на инвалидите, Декларацията за правата на умствено затруднените хора, Декларацията за социален прогрес и развитие, Принципите за защита на хората с умствени заболявания и за подобряване на грижата за умственото здраве и други свързани с тях инструменти, приети от Генералната асамблея;

така също обръщайки внимание на конвенции и препоръки, приети от Международната организация на труда, засягащи участието в трудоустрояването без дискриминация на инвалидите;

имайки предвид препоръките на ЮНЕСКО и по-специално Световната декларация за образование за всички, Световната здравна организация, Детският фонд към ООН и други организации;

обръщайки внимание на подкрепата на държавите, свързана със защитата на околната среда;

вземайки предвид опустошенията, причинени от въоръжени конфликти и осъждайки използването за производството на оръжия на и без друго оскъдните ресурси;

признавайки, че Световната програма за действие, засягаща инвалидите, представя най-ранните амбиции от страна на международната общност да тълкува различни международни документи и препоръки от практическо и конкретно значение;

признавайки, че целта на Декадата на инвалидите на ООН (1983-1992) да се приложи Световната програма за действие е още валидна и изисква спешни и продължителни действия;

припомняйки, че Световната програма за действие е базирана на концепции, които са еднакво валидни в развиващите се и индустриалните страни;

с убеждение, че са необходими интензивни усилия, за да могат хората с увреждания напълно и еднакво с останалите граждани да прилагат човешките си права и да участват в живота на обществото;

подчертавайки, че хората с инвалидност и техните родители или попечители, защитници и организации трябва да бъдат активни партньори на държавите в планирането и прилагането на всички мерки, засягащи техните граждански, политически, икономически, социални и културни права;

в изпълнение на резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси и базирайки се на специфичните мерки, изисквани за равенство на инвалидите с останалите хора, изброени подробно в Световната програма за действие,

се приемат Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с инвалидност, отбелязани по-долу с цел:

А. Да се наблегне, че всички действия по отношение на инвалидността предполагат адекватни знания и опит, свързани с условията и специалните нужди на хората.

Б. Да се наблегне, че процесът, през който минава всеки аспект от организацията на обществото е достъпен за всички и е базиран на целите на социалноикономическото развитие.

В. Да се подчертаят основни аспекти на социалната политика в сферата на инвалидността, включително и активно насърчаване на техническото и икономическото коопериране.

Г. Да се осигурят модели за вземане на политически решения, необходими за достигането на равни възможности, имайки предвид големите различия на техническо и икономическо ниво. Този процес трябва да отразява адекватно разбиране на културния контекст, в който се реализира и хората с инвалидност да имат основна роля в него.

Д. Да се предложат национални механизми за тясно сътрудничество между държавите, организациите на ООН, други междуправителствени органи и организации на инвалидите.

Е. Да се предложи ефективен механизъм за наблюдение на процеса, по който държавите смятат да достигнат изравняване на възможностите за хората с увреждания.

1. Държавите трябва да са сигурни, че отговорните власти разпространяват актуална информация за достъпни програми и услуги за хора с увреждания, техните семейства, професионалистите, които работят с тях и като цяло за обществото. Информацията за хората с увреждания трябва да бъде представена в достъпна форма.

2. Държавите трябва да инициират кампании за подкрепа на инвалидите и провежданата политика спрямо тях, предавайки послания, че хората с инвалидност са граждани със същите права и задължения както останалите, така че трябва да се вземат всички мерки за отстраняване на препятствията за тяхното пълно участие.

3. Държавите трябва да окуражават описването на инвалидите в масмедиите в позитивна светлина. Организациите на хората с увреждания трябва да бъдат консултирани по тези въпроси.

4. Държавите трябва да бъдат сигурни, че обществените програми за образование отразяват във всичките си аспекти принципа за пълно участие и равенство.

5. Държавите трябва да поканят хора с инвалидност и техните семейства и организации да участват в обсъждането на обществени образователни програми по въпросите на инвалидността.

6. Държавите трябва да окуражават предприятия в частния сектор да включват въпросите, свързани с инвалидността във всички аспекти на тяхната дейност.

7. Държавите трябва да инициират и промоцират програми, целящи повишаване нивото на загриженост за хората с инвалидност, техните права и потенциал. Повишаването на самоувереността ще помогне на инвалидите да се възползват от предоставените им възможности.

8. Повишаването на загрижеността трябва да бъде важна част от образованието на децата с инвалидност и на рехабилитационните програми. Хората с увреждания могат така също да си помагат един на друг за повишаване на загрижеността чрез своята дейност и дейността на техните организации.

9. Повишаването на загрижеността трябва да бъде част от образованието на всички деца и трябва да бъде компонент от обучението на учителите и други професионалисти.

1. Държавите трябва да работят за осигуряването на програми, движени от мултидисциплинарни екипи от професионалисти за ранно откриване, оценка и лечение на уврежданията. Това трябва да предотврати, намали или елиминира инвалидизиращия ефект. Такива програми трябва да осигурят пълно участие на хора с увреждания и техните семейства на ниво индивидуални личности и организации в планирането и оценката.

2. Служителите от местната общност трябва да са обучени в области като ранно откриване на увреждания, осигуряване на първоначална помощ и осигуряване на съответните услуги.

3. Държавите трябва да осигурят медицински грижи за инвалидите и така също за децата с увреждане по същата система, както за останалите граждани.

4. Държавите трябва да осигурят условия целия медицински и парамедицински персонал да има адекватна подготовка и оборудване, за да полага грижи за хора с увреждания. Хората с увреждания трябва да имат достъп до подходящи технологии и методи за лечение.

5. Държавата трябва да осигури медицински и парамедицински персонал, който да бъде обучен така, че да не дава неприемливи съвети на родителите, така че да се ограничат възможностите за техните деца. Тази подготовка трябва да бъде непрекъснат процес, базиран на най-новата достъпна информация.

6. Държавите трябва да осигурят регулярно лечение и лекарства на хората с увреждания, от които имат нужда, за да се запази или подобри тяхното ниво на функциониране.
Правило 3. Рехабилитация
Държавите трябва да осигурят рехабилитационни услуги за хората с увреждания, за да се постигне и запази оптимално ниво на независимост и функциониране.

1. Държавите трябва да развият национални рехабилитационни програми за всички групи инвалиди. Тези програми трябва да се базират на актуалните индивидуални нужди на принципа на пълно участие и равенство.

2. Тези програми трябва да включват широк кръг от дейности, такива като основни умения, за да се подобрят или компенсират засегнатите функции, съветване на инвалидите и техните семейства в дух на това повече да разчитат на себе си и осигуряване на услуги като оценка и напътствия за бъдещата работа.

3. Всички хора с инвалидност, включително и тези с тежки или множествено увреждания, които имат нужда от рехабилитация, трябва да имат достъп до тази услуга.

4. Хората с увреждания и техните семейства трябва да имат възможност да участват в структурирането и организацията на рехабилитационните услуги, отнасящи се до тях.

5. Всички рехабилитационни услуги трябва да са на разположение в местната общност, където живее гражданинът с увреждане. Все пак в някои случаи, за да се достигне определена цел в обучението, специални и ограничени във времето рехабилитационни курсове може да бъдат организирани в центрове с пансион.

6. Хора с увреждания и техните семейства трябва да бъдат насърчавани да се включват в рехабилитацията, например като обучени преподаватели, инструктори и консултанти.

7. Държавите трябва да вземат под внимание експертизите на организациите на хората с увреждания за формулировката и оценката на рехабилитационните програми.

1. Държавите трябва да осигурят снабдяването с помощни средства и приспособления, персонална помощ, ако е необходимо преводач и всичко според нуждите на инвалидите, за да се достигне до изравняване на възможностите.

2. Държавите трябва да подпомагат развитието, производството, разпространението и поддръжката на помощни средства и да популяризират знания за тях.

3. За да се постигне това, трябва да бъде използвано общодостъпното техническо ноу-хау. В страни, където високотехнологичната индустрия е развита, това трябва да се използва за подобряването стандарта и ефективността на помощните средства. Важно е да се стимулира развитието и производството на просто устроени и евтини помощни средства, като се използват местни материали и местни производствени мощности, когато това е възможно. Хора с увреждания може да бъдат включени в производството.

4. Държавите трябва да признаят, че всички хора с увреждане, които имат нужда от помощни средства, е необходимо да имат достъп до тях, включително и във финансовия смисъл на тази дума. Това може да означава, че техническите помощни средства трябва да бъдат осигурявани безплатно или на такава ниска цена, че инвалидите и техните семейства да могат да си ги позволят.

5. В рехабилитационните програми за осигуряване на технически помощни средства държавите трябва да вземат предвид специфичните изисквания за момичета и момчета, свързани с дизайна, трайността и възрастовите особености.

6. Държавите трябва да подпомагат развитието и осигуряването на лична помощ, ако е необходимо и преводач, за хората с тежки или множествени увреждания. Такива програми ще повишат нивото на участие във всекидневния живот вкъщи и на работното място, в училище и по време на отдих.

7. Програмите за персонална помощ трябва да бъдат направени по такъв начин, че хората с увреждания да имат влияние при съставянето и получаването им.

1. Държавите трябва да инициират мерки за премахването на препятствията за участие във физическата околна среда. Тези мерки трябва да развият стандарти и да очертаят основни линии за приемането на закони, които да осигуряват достъпност до различни области на обществения живот, такива като жилищно настаняване, обществени сгради, обществен транспорт и други транспортни средства, улици и други комуникационни възли.

2. Държавата трябва да осигури на архитектите, конструкторите и инженерите, които са заети с оформянето на околната среда, достъп до адекватна информация по въпросите на инвалидността.

3. Изискванията за достъпност трябва да бъдат включени в оформянето и конструирането на физическата околна среда от началото на този процес.

4. Организациите на инвалидите трябва да участват в консултациите, когато се развиват стандартите и нормите за достъпност. Те така също трябва да бъдат включени на местно ниво в първоначалното ниво на планиране на строителните проекти, за да се осигури максимална достъпност.
Б. Достъп до информация и комуникации

5. Хората с увреждания и, когато е необходимо, техните семейства или застъпници, трябва да имат пълен достъп до информация за диагнозата, правата, услугите и програмите на всички етапи. Тази информация трябва да бъде представена в достъпна форма за инвалидите.

6. Държавите трябва да развият стратегия с цел да направят информационните услуги и документацията достъпни за различните групи хора с увреждания. Брайловият шрифт и едрият печат, звукозаписът и други технологии трябва да бъдат използвани за осигуряването на достъп до писмена информация и документация на хора със зрителни увреждания. По същия начин необходимите технологии трябва да се използват за осигуряване на достъп до говорима информация за хората с увреден слух или затруднения при разбирането на говора.

7. Трябва да се обмисли използването на жестомимичната реч в обучението на глухи деца, в техните семейства и общността, където живеят. Превод на жестомимична реч трябва така също да бъде осигурен, за да се улесни комуникацията на глухите хора с останалите граждани.

8. Внимание така също трябва да се обърне и на нуждите на хора с други комуникационни проблеми.

9. Държавите трябва да насърчават медиите, особено телевизията, радиото и вестниците, да направят своите услуги достъпни.

10. Държавите трябва да осигурят достъпност и до новите компютъризирани информационни системи и услуги, като за това се мисли още при конструирането им, или по-късно те се адаптират за хората с увреждания.

11. Трябва да се правят консултации с организациите на инвалидите, когато се приемат мерки за достъпност на информационните услуги.

1. Централните образователни власти са отговорни за образованието на инвалидите по същия начин, както и за останалите граждани. Образованието на хората с увреждания трябва да бъде неразделна част от националните образователни програми и организирането на училищата.

2. Образованието в масовите училища предполага осигуряването на преводач от жестомимична реч и други подпомагащи услуги. Трябва да се осигури адекватен достъп и помощ, предвидена да посрещне нуждите на различни категории инвалиди.

3. Групи от родители и организации на инвалидите трябва да бъдат включени в образователния процес на всички нива.

4. В страните, където образованието е задължително, това трябва да се отнася и за момичетата и момчетата с всички видове и всички нива на инвалидност, включително и най-тежките.

5. Специално внимание трябва да бъде обърнато в следните области:

А. Много малки деца с инвалидност;

Б. Деца с инвалидност в предучилищна възраст;

В. Възрастни с инвалидност и особено жени.

6. За да се приспособи образователното обслужване на децата с инвалидност, държавите трябва да:

А. Имат ясно изразена политика, разбиране и одобрение на ниво училища и от по-широката общност;

Б. Да определят гъвкави програми, към които може да се добавя и да се адаптират;

В. Осигуряване на качествени материали и непрекъснато обучение на учители и помощен персонал.

7. Интегрираното обучение и програмите, базирани на местната общност, трябва да се разглеждат като допълващи се подходи в осигуряването на икономически ефективно обучение на хора с увреждания. Националните програми за местните общности трябва да ги насърчават да използват и развиват своите ресурси за осигуряване на местно ниво на образователни услуги за инвалидите.

8. В случаите, когато общата училищна система не отговаря на нуждите на всички хора с увреждания, може да се организира специално обучение. То трябва да бъде ориентирано към подготовка на учениците за включване в масовите училища. Качеството на това обучение трябва да покрива същите стандарти както общото образование и трябва да бъде тясно свързано с него. Като минимум учениците с инвалидност трябва да имат достъп до същите образователни ресурси, както здравите деца. Държавите трябва да се стремят към съответствие на дипломите от специалните училища с тези от масовите. Всепризнато е, че в някои случаи специалното образование може да се счита за най-приемливото за някои ученици с увреждания.

9. Поради особените комуникационни нужди на глухите и сляпоглухите ученици, тяхното образование може да бъде най-добре осигурено в специални училища или в специални паралелки в масовите училища. Като начало особено специално внимание трябва да се фокусира върху указания за културна чувствителност, което ще има за резултат ефективни комуникационни умения и максимум независимост за глухите и сляпоглухите хора.

1. Законите и правилниците в областта на трудоустрояването не трябва да дискриминират хората с увреждания и не трябва да създават препятствия за тяхното трудоустрояване.

2. Държавите трябва активно да подпомагат интеграцията на хора с увреждания в откритото трудоустрояване. Тази активна помощ може да се прояви чрез различни мерки, такива като трудова рехабилитация, насърчаване въвеждането на квотната схема, резервиране на работни места за инвалиди, отпускане на заеми и помощи за започване на малък бизнес, сключване на специални договори и даване на приоритетни права върху определено производство, намаление на данъците, договори с отстъпки или друга техническа и финансова помощ за предприятията, трудоустрояващи хора с инвалидност. Държавите трябва да окуражават работодателите да направят необходимите приспособления за приемането на хора с увреждания.

3. Държавните програми за действие трябва да включват:

А. Мерки за пригаждане на работните места и околната среда по такъв начин, че те да бъдат достъпни за хора с различни увреждания;

Б. Подпомагане за използването на нови технологии и развиване производството на технически помощни средства, инструменти и приспособления, като освен това се вземат мерки за улесняване на достъпа до тях, за да могат инвалидите да намерят и задържат работа;

В. Осигуряване на подходящо обучение и трудоустрояване, а така също оказване на непрекъсната подкрепа като лична помощ или преводач от жестомимична реч.

4. Държавите трябва да инициират и подкрепят кампании за предизвикване на обществена загриженост с цел да се преодолеят негативното отношение и предразсъдъците, засягащи работниците с увреждания.

5. В капацитета си на работодател държавите трябва да създават благоприятни условия за трудоустрояването в обществения сектор.

6. Държавите, работническите организации и работодателите трябва да се кооперират за осигуряване на справедлив подбор на кадрите и насърчаваща политика, което включва условия на труд, степен на заплащане, мерки за подобряване на околната среда, за да се избегнат наранявания и увреждания, и мерки за рехабилитация на работници, претърпели трудова злополука.

7. Целта винаги трябва да бъде хората с инвалидност да получат работа на открития трудов пазар. За инвалидите, чиито нужди не могат да бъдат посрещнати на открития пазар, защитеното трудоустрояване в малки предприятия може да бъде алтернатива. Важно е качеството на такива програми да бъде оценявано в тясна връзка с тяхната ефективност при осигуряването на възможности за хората с увреждания за реализация на трудовия пазар.

8. Трябва да се вземат мерки за включване на хората с увреждания в обучения и програми за трудоустрояване в частния и обществения сектор.

9. Държавите, работническите организации и работодателите трябва да се кооперират с организации на инвалидите по всички въпроси, засягащи обучението и трудоустрояването, включително и това за определяне на гъвкаво работно време или работа на непълен ден, разделяне на едно работно място между двама души, самонаемане и придружаващи грижи за инвалидите.
Правило 8. Приходи, поддръжка и социално осигуряване
Държавите са отговорни за социалното осигуряване и финансовата поддръжка на хората с увреждания.

1. Държавите трябва да осигурят адекватна подкрепа за доходите на инвалидите, които поради своето увреждане или последствията от него временно са загубили или намалили своите доходи и им е била отказана работа. Държавите трябва да направят така, че при осигуряването на финансова подкрепа да се вземат предвид често извършваните разходи на инвалидите и техните семейства, които са в резултат от увреждането им.

2. В страните, където социалното осигуряване, социалното застраховане или други социални схеми съществуват или се развиват за основното население, трябва да е сигурно, че инвалидите не са изключени или дискриминирани в тези системи.

3. Държавите трябва така също да осигурят финансова подкрепа и социално-осигурителна закрила за хората, които полагат грижи за инвалиди.

4. Социално-осигурителните системи трябва да включват поощрение за възстановяване на капацитета на инвалидите сами да си осигуряват приходи. Такива системи трябва да осигурят и допринесат за организацията развитието и финансирането на трудовата рехабилитация. Те трябва така също да са в помощ на службите за трудоустрояване.

5. Социално-осигурителните програми трябва да поощряват хората с увреждания да търсят работа, за да установят или възстановят своя капацитет за добиване на доходи.

6. Помощ от финансов характер трябва да се оказва дотогава, докогато инвалидизиращите условия не окуражават човека с увреждане да потърси работа. Тя трябва да бъде намалена или спряна, когато инвалидът успява да си осигури адекватни и сигурни доходи.

7. Страните, в които голяма част от социалните осигуровки идват от частния сектор, трябва да окуражават местните общности, организациите за благополучие и семействата да развиват мерки за самопомощ и да окуражават действията за трудоустрояване на инвалидите.

1. Хората с инвалидност трябва да имат възможност да живеят със семействата си. Държавите трябва да окуражават включването на интересуващи се граждани в курсове за семейно консултиране, в които се разглеждат въпросите за инвалидността и нейният ефект върху семейния живот. Семействата с инвалиди трябва да имат достъп до служби за всекидневни грижи и отдих. Държавите трябва да премахнат всички ненужни препятствия пред граждани, които искат да осиновят дете или да полагат грижи за възрастен с инвалидност.

2. Не трябва да се отказва на хора с увреждания възможността да упражняват своята сексуалност, да имат сексуални връзки и да бъдат родители. Вземайки предвид, че хората с инвалидност може да срещат трудности в това да създадат семейство, държавите да ги окуражават да търсят консултации. Хората с увреждане трябва да имат същия достъп, както останалите граждани до методи за семейно планиране, а така също и до информация в достъпна форма за сексуалните функции на тяхното тяло.

3. Държавите трябва да насърчават мерки за промяна на негативното отношение към брака, сексуалността и правото на брак на инвалидите, особено момичетата и жените с увреждания, които все още се утвърждават в обществото. Медиите трябва да бъдат окуражавани да играят важна роля в премахването на това негативно отношение.

4. Хората с инвалидност и техните семейства трябва да бъдат напълно информирани за вземаните предпазни мерки срещу сексуално и други форми на насилие. Хората с увреждания са особено уязвими за насилие в семейството, общността или институциите. Ето защо те трябва да бъдат обучени как да избягват насилието, как да откриват, че срещу тях се извършва насилие и как да докладват такива действия.
Правило 10. Култура
Държавите трябва да гарантират, че инвалидите са интегрирани и могат да участват в културните дейности на равна основа.

1. Държавите трябва да гарантират, че хората с увреждане имат възможност да използват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал не само за тяхна лична облага, но и за обогатяване на общността - без разлика дали тази общност е в селски или градски район. Примери за такива дейности са танци, музика, литература, театър, пластично изкуство, рисуване и скулптура. Особено в развиващите се страни трябва да се наблегне на традиционни и съвременни форми на изкуство, такива като кукловодство, рецитация и разказвачество.

2. Държавите трябва да насърчават осигуряването на достъп до местата за културни изяви и услуги. Това са театри, музеи, кина и библиотеки.

3. Държавите трябва да инициират развитието и използването на специални технически приспособления, за да се направят литературата, филмите и театрите достъпни за хората с увреждания.

1. Държавите трябва да инициират мерки да направят местата за отдих и спорт, хотели, плажове, спортни зали и т.н., достъпни за хора с увреждания. Тези мерки трябва да съдържат програми за подпомагане на персонала в центровете за отдих и спорт, включително и проекти за развиване на методи за достъп и участие, информация и обучение.

2. Туристическите и пътническите агенции, хотелите, доброволните организации и други институции, включени в организирането на дейностите по отдиха и възможностите за пътуване, трябва да предлагат своите услуги на всички, вземайки предвид специалните нужди на инвалидите. Подходяща подготовка трябва да се осигури, за да се подпомогне този процес.

3. Спортните организации трябва да бъдат окуражавани да създават възможности за участие на хора с увреждане в техните инициативи. В някои случаи мерките за достъпност могат да бъдат достатъчни за откриване на възможности за участие. В други случаи са необходими специални съоръжения или специални игри. Държавите трябва да подкрепят участието на инвалиди в национални и международни спортни прояви.

4. Хората с инвалидност, участвайки в спортни дейности, трябва да имат достъп до инструкция и обучение от същото качество, както и другите участници.

5. Организирането на спорта и отдиха трябва да се извършва след консултации с организации на инвалидите, когато тези услуги обхващат и хора с увреждания.

1. Държавите трябва да окуражават, след консултация с религиозните власти, предприемането на мерки да се елиминира дискриминацията и да се направят религиозните дейности достъпни за хора с увреждания.

2. Държавите трябва да подкрепят разпространението на информация по въпросите на инвалидността сред религиозните институции и организации. Държавите трябва така също да окуражават религиозните власти да включват информация за политиката спрямо инвалидността при обучението на своите професионалисти, а така също и в програмите за религиозно образование.

3. Те трябва да подкрепят и достъпността на религиозната литература за хората със сензорни увреждания.

4. Държавите и религиозните организации трябва да се консултират с организациите на инвалидите, когато се предприемат мерки за равно участие в религиозните дейности.

III. Мерки за прилагане на правилата
Правило 13. Информация и проучвания
Държавите поемат крайната отговорност за събирането и разпространението на информация за жизнените условия на хората с инвалидност и да насърчават изчерпателни проучвания във всички аспекти, включително и препятствията, които засягат живота на хората с увреждания.

1. Държавите трябва на определени интервали от време да събират специфична джендър статистика и друга информация, засягаща жизнените условия на хора с инвалидност. Такова събиране на данни може да бъде проведено във връзка с национално преброяване и проучвания на домакинствата и може да бъде предприето в тясно сътрудничество с университети, проучвателни институти и организации на хора с увреждания. Събирането на данни трябва да включва и въпросите за програмите, услугите и тяхното използване.

2. Държавите трябва да обмислят създаването на банка данни по въпросите на инвалидността, която да включва статистика за услугите и програмите на разположение на хората с увреждания, а така също и всякаква информация за различните категории инвалиди. Те трябва да имат предвид нуждата да се защити личната конфиденциалност и интегритет на хората с увреждания.

3. Държавите трябва да инициират и подкрепят програми за проучване на социалните, икономическите проблеми и въпросите свързани с участието в обществения живот, които засягат хората с инвалидност и техните семейства. Такива проучвания трябва да включват изследвания за причините, видовете и честотата на различните инвалидности, достъпа до съществуващи ефикасни програми и необходимостта от развиването и оценката на услуги и мерки за подкрепа.

4. Държавите трябва да развият и приемат терминология и критерии за провеждането на национални проучвания в сътрудничество с организациите на инвалидите.

5. Държавите трябва да улеснят участието на инвалиди в събирането на данни и проучвания. За да предприемат такива проучвания, държавите трябва особено да насърчават набирането на квалифицирани личности с увреждания.

6. Държавите трябва да подкрепят размяната на проучвания, открития и опит.

7. Държавите трябва да вземат мерки за разпространението на информация и знания за инвалидността до всички политически и административни нива в националната, регионалната и локалната сфера.

1. Държавите трябва да инициират и планират адекватна политика за хората с инвалидност на национално ниво, да стимулират и подкрепят действията на регионално и локално ниво.

2. Държавите трябва да включват организациите на инвалидите във всички вземания на решения, свързани с планирането и програмите, отнасящи се до хората с увреждания и засягащи техния икономически и социален статус.

3. Нуждите и грижите на хората с увреждания трябва да бъдат включени в развиването на генералните планове и да не се третират отделно.

4. Крайната отговорност на държавите за положението на инвалидите не освобождава останалите от техните отговорности. Всеки отговорен за услугите, дейностите или осигуряването на информация в обществото трябва да бъде окуражаван да поеме отговорност за правенето на такива програми, които да са достъпни за инвалиди.

5. Държавите трябва да улесняват приемането на програми и мерки в полза на инвалидите в местните общности. Един начин за постигането на това може да бъде чрез разработването на ръководства, справочници и осигуряване на обучителни програми за местния персонал.

1. Националното законодателство, обединявайки правата и задълженията на гражданите, трябва да включва правата и задълженията на инвалидите. Държавите са задължени да дадат възможност на инвалидите да упражняват правата, включително и техните човешки, граждански и политически права на равна основа с останалите граждани. Държавите трябва да гарантират, че организациите на инвалидите са включени в изработването на националното законодателство и по-специално в частта му, засягаща правата на хората с увреждания, а така също и текущото му оценяване.

2. Законодателни действия може да са необходими, за да се премахнат условията, които имат неблагоприятен ефект върху живота на инвалидите, включително случаите на измъчване и преследване. Всякакви дискриминационни клаузи срещу инвалидите трябва да бъдат премахнати. Националното законодателство трябва да осигури подходящи санкции в случаите на нарушение на принципа за недискриминация.

3. Националното законодателство, засягащо инвалидите може да се прояви в две форми. Правата и задълженията може да бъдат включени в общото законодателство или да бъдат отделени в други раздели. Специалното законодателство за хора с инвалидност може да бъде установено по няколко начина:

А. С гласуването на отделно законодателство, третиращо изключително проблемите на инвалидността;

Б. С включването на инвалидността в законодателство, третиращо специфични въпроси;

В. Със упоменаването на хората с инвалидност в специални текстове, които служат да интерпретират съществуващото законодателство.

Комбинацията на тези различни подходи може да бъде желателна. Други Положителни действия в тази насока също може да бъдат обмислени.

4. Държавите могат да обмислят въвеждането на официално установен от закона механизъм за оплаквания, за да се защитят интересите на хората с увреждания.
Правило 16. Икономическа политика
Държавите имат финансовата отговорност за националните програми и мерки за създаването на равни възможности на хората с увреждания.

1. Държавите трябва да включат въпросите, свързани с инвалидността, в законния бюджет на националните, регионалните и локалните правителствени органи.

2. Държавите, неправителствените организации и други заинтересовани органи трябва да си взаимодействат в определянето на най-ефективни начини за подкрепящи проекти и мерки, отнасящи се до хората с увреждания.

3. Държавите трябва да обмислят използването на икономически мерки (заеми, данъчно облекчение, целево насочени субсидии, специални фондове и т.н.), които да стимулират и подкрепят равното участие на хората с инвалидност в живота на обществото.

4. В много държави е препоръчително да се основе фонд за инвалидите, който може да подпомага различни пилотни проекти и програми от типа "Помогни си сам" на ниво обикновени хора.
Правило 17. Координация на работата
Държавите са отговорни за установяването и укрепването на национални координационни комитети или подобни органи, които да служат като отправни точки по въпросите на инвалидността.

1. Националните координационни комитети или подобни органи, трябва да бъдат постоянни и основани на законова база и приемлив административен правилник.

2. Комбинацията от представители на частни и обществени организации е най-добрия начин да се постигне всеобхватен и мултидисциплинарен състав. Могат да бъдат включени представители и от заинтересованите министерства, организации на инвалиди и други неправителствени организации.

3. Организациите на хора с увреждания трябва да имат значително влияние в националните координационни комитети, за да се осигури добра обратна връзка с тях.

4. Националните координационни комитети трябва да имат достатъчно автономия и ресурси, за да поемат своите отговорности, свързани с техните компетентности. Комитетите трябва да докладват за дейността си на най-високо правителствено ниво.
Правило 18. Организации на хора с инвалидност
Държавите трябва да признаят правото на организациите на хората с увреждания да представляват инвалидите на национално регионално и локално равнище. Държавите трябва така също да признаят консултативната роля на организациите на инвалиди при вземането на решения по въпросите на инвалидността.

1. Държавите трябва да насърчават и подкрепят икономически и по други начини формирането и укрепването на организации на хора с увреждания, техните семейства или застъпници. Държавите трябва да признаят, че тези организации имат важна роля в развитието на политиката спрямо инвалидността.

2. Държавите трябва да установят непрекъсната връзка с организациите на хората с увреждания и да гарантират тяхното участие в развитието на правителствената политика.

3. Ролята на организациите на инвалидите може да бъде да идентифицират нуждите и приоритетите, да участват при планирането, прилагането и оценката на услугите и мерките, засягащи живота на инвалидите, да спомагат за предизвикване на обществена загриженост и да се застъпват за промяна.

4. Като инструмент за самопомощ организациите на хората с увреждания осигуряват и възможности за развитие на умения в различни области, взаимопомощ между членовете и обмяна на информация.

5. Организациите на хора с увреждания могат да изпълняват своята консултативна роля по много различни начини, като например имат постоянно представителство в ръководството на правителствено финансирани агенции, участвайки в обществени комисии и осигурявайки експертни знания в различни проекти.

6. Консултативната роля на организациите на хора с увреждания трябва да бъде непрекъсната, за да се развие и задълбочи обмяната на гледни точки и информация между държавите и организациите.

7. Организациите трябва да бъдат постоянно представени в националните координационни комитети или подобни органи.

8. Ролята на локалните организации на инвалидите трябва да бъде развита и укрепена, за да се гарантира влиянието им в местната общност.
Правило 19. Обучение на персонала
Държавите са отговорни за осигуряването на адекватно обучение на персонал на всички нива, включен в планирането и осигуряването на програми и услуги, касаещи хората с увреждания.

1. Държавите трябва да гарантират, че всички власти, осигуряващи услуги в областта на инвалидността имат подходящо обучен персонал.

2. В обучението на професионалисти в тази област, а така също в осигуряването на информация по въпросите на инвалидността в общите обучителни програми, принципът за пълно участие трябва да бъде подходящо отразен.

3. Държавите трябва да развиват обучителни програми, консултирайки се с организациите на инвалидите и хора с увреждания трябва да бъдат включени като преподаватели, инструктори или съветници в програмите по обучение на персонала.

4. Обучението на обществени работници е от особена стратегическа важност, най-вече в развиващите се общности. В него трябва да бъдат включени хора с инвалидност и то да обхваща развиването на съответни ценности, компетентност и технологии, а така също и умения, които може да бъдат практикувани от хора с инвалидност, техните родители, семейства и членове на общността.
Правило 20. Национален мониторинг и оценяване на програмите за инвалидите при прилагането на правилата
Държавите са отговорни за текущия мониторинг и оценка за прилагането на националните програми и служби, засягащи равните възможности на хората с увреждания.

1. Държавите трябва периодично и системно да оценяват програмите, свързани с инвалидността и да оповестяват на каква база е извършено оцеяването и какви резултати има от него.

2. Държавите трябва да развиват и приемат терминология и критерии за оценка на програмите и услугите, свързани с инвалидността.

3. Такива критерии и терминология трябва да бъдат развити в тясно сътрудничество с организациите на инвалидите от най-ранния концептуален и планов стадий.

4. Държавите трябва да участват в международно сътрудничество, за да развият общи стандарти в националната оценка на проблемите, свързани с инвалидността. Държавите трябва да насърчават националните координационни комитети да участват в този процес.

5. Оценката на различните програми в областта на инвалидността трябва да бъде изградена на етап планиране, така, че средният ефект от достигането на целите в набелязаната политика също да бъде премерен.

1. Мерки за постигането на равни възможности за хора с инвалидност, включително и бежанци с увреждания, трябва да бъдат интегрирани в общите програми за развитие.

2. Такива мерки трябва да бъдат интегрирани във всички форми на техническо и икономическо коопериране на двустранно и многостранно правителствено и неправителствено ниво. Държавите трябва да подложат на дискусия въпросите, свързани с инвалидността на международно равнище.

3. Когато се планират и преглеждат програмите за техническо и икономическо коопериране, специално внимание трябва да бъде обърнато на ефекта от тези програми върху положението на инвалидите. От най-голяма важност е да се искат консултации от хората с инвалидност и техните организации за всяко развитие на проекти, предвидени за тях. Те трябва да бъдат директно включени в разработването, прилагането и оценката на такива програми.

4. Приоритетните области за технологично и икономическо коопериране трябва да включват:

А. Развитие на човешките ресурси чрез придобиване на умения и възможности, реализиране на потенциала на хората с увреждания и иницииране на трудово ангажиращи дейности за и на инвалиди.

Б. Развитие и разпространение на свързани с инвалидността подходящи технологии и ноу-хау.

5. Държавите са така също окуражавани да подкрепят формирането и укрепването на организации на хора с увреждания.

6. Държавите трябва да вземат мерки за обогатяването на знания, свързани с инвалидността сред персонала, включен на всички нива в администрирането на програмите за техническо и икономическо коопериране.
Правило 22. Международно коопериране
Държавите ще участват активно в международното коопериране, отнасящо се до политиката за равни възможности на инвалидите.

1. В рамките на Обединените нации държавите трябва да участват в развитието на политиката спрямо инвалидността с помощта на специализираните агенции и други заинтересовани междуправителствени организации.

2. Когато е уместно, държавите трябва да въвеждат аспекти, свързани с инвалидността в общи преговори, засягащи стандартите, обмена на информация, програми за развитие и т.н.

3. Държавите трябва да насърчават и подкрепят обмяната на знания и опит сред:

А. Неправителствените организации, свързани с проблемите на инвалидността;

Б. Проучвателните институции и отделни личности, ангажирани с проучване на въпроси, свързани с инвалидността;

В. Представители на професионални групи и програми, свързани с инвалидността;

Г. Организации на хора с увреждания;

Д. Националните координационни комитети.

4. Държавите трябва да гарантират, че Обединените нации и специализираните агенции, а така също и всички междуправителствени и междупарламентарни органи на глобално или регионално ниво ще включат в своята работа глобални и регионални организации на инвалидите.

2. Правилата ще бъдат наблюдавани в рамките на сесиите на Комисията за социално развитие. Специален докладчик, с подходящ и обширен опит по въпросите, свързани с инвалидността и международните организации, ще бъде назначен, ако е необходимо, финансиран от извънбюджетни ресурси за три години да наблюдава прилагането на правилата.

3. Докладчикът или Секретариата могат да се консултират с международни организации на хора с увреждания със съвещателен статус в Съвета за икономика и социални въпроси и представители на инвалиди, които все още нямат свои организации. Всички те трябва да бъдат поканени за създаването на панел от експерти, като в него Организациите на инвалидите ще имат мнозинство, вземайки предвид различните видове инвалидност и необходимото справедливо географско разпределение.

4. Панелът от експерти ще бъде насърчен от докладчика да наблюдава, съветва и осигурява обратна връзка, а така също и да дава предложения по въвеждането, прилагането и мониторинга на правилата.

5. Специалният докладчик ще изпраща въпросници до държавите, обвързани в ООН и до междуправителствени и неправителствени организации, включително и до организациите на инвалидите. Тези въпросници трябва да се отнасят до плана за прилагане на правилата в отделните държави. Те трябва да са селективни и да покриват определен брой специфични правила за задълбочена оценка. При изготвянето на въпросниците докладчикът трябва да се консултира с панела от експерти и Секретариата.

6. Специалният докладчик трябва да търси директен диалог не само с държавите, а така също и с местните неправителствени организации. Да се интересува от техните мнения и коментари по всякаква информация, която има намерение да включи в докладите. Докладчикът трябва да осигури консултативни служби за прилагането и мониторинга на правилата и да оказва помощ при изготвянето на отговорите на въпросниците.

7. Отделът за координиране на политиката и устойчивото развитие към Секретариата на ООН, Програмата за развитие на ООН и други механизми в системата на тази организация, такива като регионалните комисии и специализираните агенции и интерагенции ще се кооперират със специалния докладчик в неговата работа по прилагането и мониторинга на правилата на национално ниво.

8. Докладчикът подпомогнат от Секретариата ще подготвя доклади, които ще бъдат подадени до Комисията за социално развитие на нейната 34 и 35 сесия. При изготвянето на тези документи докладчикът трябва да се консултира с панела от експерти.

9. Държавите трябва да насърчават националните координационни комитети или подобни органи да участват в прилагането и мониторинга. Като специализирани по въпросите на инвалидността институции на национално ниво, те трябва да бъдат насърчени да създадат процедура за координиране мониторинга на правилата. Организациите на инвалидите трябва да бъдат насърчени за включване в мониторинга на всички нива.

10. С извънбюджетни средства трябва да се открият едно или повече работни места за съветници по въпросите на стандартните правила, които ще бъдат на разположение на държавата. В техните функции се включва:

А. организиране на национални и регионални семинари по съдържанието на правилата;

Б. изработване на ръководство за подпомагане на стратегията по прилагането на правилата;

В. разпространение на информация за най-добрите практики, свързани с приложението на правилата.

11. На своята 34 сесия Комисията за социално развитие трябва да основе открита работна група, която да преглежда докладите и да прави препоръки как да се подобри прилагането на правилата. При преглеждането на доклада Комисията и работната група ще се консултират с международни организации на инвалидите и специализираните агенции, в съответствие с правило 71 и 76 от правилата за процедура за работата на функционалните комисии към Съвета за икономика и социално развитие.

12. На своята сесия, последваща мандата на специалния докладчик, Комисията трябва да проучи възможността за подновяване на този мандат с назначението на нов докладчик или да се обмисли друг мониторингов механизъм, а така също трябва да се направят необходимите препоръки до Съвета по икономика и социални въпроси.

13. Държавите трябва да бъдат окуражени да правят вноски в Доброволния фонд на Обединените нации за инвалидите, за да се улесни прилагането на правилата.