Програма за интеграция на малцинствата в община берковица /рпимоб/ резюме

Ширещата се псевдо - култура, съпроводена с липсата на действащи модели за подражание и приемственост сред младите представители на ромската общност доведе до асимилация на етно - културни ценности. За улесняване процесите на социализация и икономическа интеграция на етническото население в България и в частност Община Берковица, следва да бъде поставен специален акцент върху истинското лице на културното многообразие на ромите. Според мнения на специалисти в мулти-културен диалог и общуване това е необходимо да се получи още в ранна детска възраст в училищата и детските градини, където се градят мостове на взаимоотношения, познанства, зачитане на различното и богатството в исторически даденото културно наследство.

Необходимо е, както за малцинствени общности, така и за българската културна общественост, да се документират и обнародват свидетелствата за история, приказки и легенди на ромската и другите етнически малцинства. Също така не по–малко богати от фолклорен аспект са празненствата свързани със значими за ромския етнос календарни дати и празници.

Община Берковица работи в посока процесите на интеграция на малцинствените общности, но има какво да се желае, така, че Берковица да се превърне в естествен притегателен център за всички културни мероприятия на всички свои жители.

За да се градят мостове за разбирателство и съвместен мирен поход в бъдещето, за да се върви в правилната посока е необходимо културното наследство на представителите на малцинствените общности да стане обществено достояние. По този начин ще се скъси дистанцията в диалога, ще се увеличи интереса на гражданите, желаещи да научат и видят повече за живота, бита, традициите, обичаите и творчеството на ромската, и други общности на територията на общината. Ромската общност в община Берковица, като най – многобройна изпитва остра нужда от културно средище, което да осигури достатъчно пространство за изяви, културни инициативи и прояви, за изграждане, популяризиране и утвърждаване на нов тип обществено отношение. За повдигане вътрешното самочувствие на общността и културна общественост в Берковица, биха могли да се използват следните инструменти като например:

• 
  Създаване на Експозиции в Общинския Музей на “Малцинствата в Северозападна България” или осигуряване на друга сграда или място, в която да се съвместява и провежда културно-информационна, изследователска, издателска и др. вид музейна дейност.
  

• 
  Разработване на програма за практическо осъществяване на дейности, целящи съхранението, развитието и приемствеността на културното наследство сред подрастващите и широката общественост. Създаване на оркестри, фолклорни групи, танцови състави и др.
  

• 
  Провеждане на широки, културно информационни кампании за културното наследство и традиции на представителите на малцинствените общности.
  

• 
  Провеждане на фолклорни и друг вид фестивали на етносите в Берковица с участието национални и международни групи и ансамбли. Оборудване и обособяване на културен център.
  

• 
  Откриване на рубрика по местния радиовъзел.
  

• 
  Издаване на притурка към местния вестник “КОМ”, която да отразява проблемите и успехите на малцинствата не само на територията на Община Берковица.
  

Мнозина започнаха да търсят начини за разширяване на необитаема площ, чрез строеж на постройки, които нарушават силно наличната инфраструктура на ромските квартали и не отговарят на законовите норми. През последните 15 години в ромските квартали преминаха поредица от добронамерени неправителствени и правителствени организации, които декларираха своите намерения относно подобряване условията за живот. Благоустрояването на същия е приоритет, но до такива практически за всички квартали не се стигна дълги години. Без промяна още по–силно ще се влоши състоянието на квартала, както от хигиенно епидемиологичен, така и от благоустройствен и социално обществен аспект. Също така е необходимо да се запазят, подобряват и консервират обществените места като - “Ромските гробища”. Едно от доказателствата, че Общината работи за положителна промяна на инфраструктурата в кв.”Раковица е изградената на два етапа канализациона система и асфалтиране на централната улица по проект на стойност 367 000 лв. за периода 2004-2006г.

С подкрепата на МТСП и ПРООН в Берковица е изграден изнесен център - Проект “ДЖОБС”. Настоящият проект предоставя услуги за стартиране на собствен бизнес.Проекта вече има специален компонент, насочен към ромите, и във всичките си дейности залага на прякото участие на общността. Тези и други съпровождащи дейности предопределят желанието на общността за участие в процесите на промяна и обществено – социално адаптиране и интегриране. Наблюдава се желанието за участие, за промяна в процеси на адаптирани с реалността и нагласите за по-добро бъдеще на хората населяващи Берковската Община.
МЕРКИ:

1. Изпълнение на дейностите заложени в Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите в Р България приета с решение № 395 на МС от 14.05.2004г.

• 
  Да се отделят средства за съфинансиране при разработването на екологични и инфраструктури проекти, за изграждането на зелени площи и детски площадки.
  

4. Осъществяване на мерки с цел узаконяване на квартал ”Раковица”, както и на жилищни постройки, които отговарят на законовите и нормативни разпоредби.

• 
  Да се използват ресурсите от присъединителните фондове и други Европейски програми за съвместни проекти на община Берковица с Неправителствени Организации с идеална цел и насоченост и приоритет за работа с етнически малцинства на територията на област Монтана.
  

7. Разработване на програми, в които представители на етническите общности да участват в строителството и възстановяването на обществени жилища или жилищни проекти предназначени за малцинствата.

• 
  Да се ангажира вниманието на Дирекция “Бюро по труда” за община Берковица, чрез инициативност от тях за алтернативни курсове и обучения на хора от малцинствата по конкретните дейности от предстоящи изпълнителни дейности програми и проекти на територията на община Берковица.
  

8. Разработят проекти целящи запазване на културно историческите ценности на гр.Берковица.

• 
  Да се предприемат действия за сътрудничество с различни посолства за финансова подкрепа от тяхна страна за конкретните културно-исторически обекти.
  

9. Изготвяне обстоен анализ за налични възможности на местната администрация да осигури, при необходимост и благоустрои съответната необходима площ за реализиране на международни и други национални програми с благоустройствен характер.

• 
  Да се отдаде терен и парцели за безвъзмездно право на ново строителство за жилища на социално слаби граждани с ангажираност на Общинска администрация за съдействие при изработването на технически проекти и документация необходима за реализацията на дейностите.
  

Основен контингент на Дирекция “Социално Подпомагане” /Д”СП”/ (съставляващ 72% от всички регистрирани) са предимно представители на ромската общност. Данните в настоящият момент за регистрираните в дирекцията са 505 души и предполагат, че почти всяко пето ромско домакинство е клиент, по официални данни, а по неофициални данни всяко трето семейство. Новите програми за разширяване заетостта от “Социални помощи към осигуряване на заетост” несъмнено са добър начин за социализиране и подновяване на трудовите навици на хората, но са недостатъчни за общини от тип каквато е община Берковица. Законът за социалното подпомагане следва да диференцира общата категория на социално слабите на подгрупи, една от които да бъде групата “уязвими етнически малцинства”. Социалните работници, които работят с тези групи, следва да бъдат специално подготвени, обучени за работа с представители на етнически малцинства. В към 01.06.2006г. един социален работник от Дирекция “Социално подпомагане” обслужва от 450 до 500 потребители на социални услуги.

Необходимо е значително да се засили мястото, ролята на гражданския контрол по прилагането на закона за социално подпомагане, чрез включване на нестопански организации, сдружения и др. Едно добро решение в повишаване на прозрачността е преквалификацията и обучението на представители на общностите в програмите, работата на социалните работници и последващото им назначаване на работа в съответните служби, това несъмнено ще увеличи ефективността, търпимостта и толерантността към клиентите на социалните служби. Повече от сигурно ще се разшири потока на информация сред хората, а също така участието на хората в програмите ще бъде по – прозрачно за самата общност.

Високият дял на ромската общност в Община Берковица ни дава основание да насочим усилия в разработване на пилотни програми, проекти за безвъзмездно финансиране с насоченост намаляване степента на социална изолация и бедност. Необходимо е да се инициират специални социални програми, действащи в райони с предимно сезонна заетост /селскостопанските райони/. Опростяване на процедурата и стимулиране на процесът на получаване на земя от безимотните и малоимотните граждани от етнически произход в селските райони на общините, и така държавата ще си помогне получаването на социална помощ да бъде заменено от доходи, придобити от селскостопанска продукция, чрез заетост на безработните роми и конкуренция на пазара на труда.

Общинските служби за социално подпомагане могат да работят съвместно с организации от ромската общност, каквито вече съществуват или такива на други малцинства, чрез организация по предоставянето на дадена социална услуга, която да се извърши от съответна организация, след проведени координационни срещи с тях. По този начин ще се повиши ефективността на услугите, ще се гарантира качеството на социалната услуга. Реализирането й ще бъде контролирано както от Д”СП”, така и от представителите на дадена организация.
Таблица 2

Социалното подпомагане през 2005 г. по етнически групи %

	Българи	Роми
Получават социални помощи	28%	72%
Почти изцяло	20%	100%

МЕРКИ:

Необходимо е реализирането на практики, които да гарантират по - устойчив характер при ползването на социални права и защита на всички представители на малцинствените общности клиенти на Д”СП”. Възможностите да се помисли в тази посока биха могли да бъдат следните:

1. 
   Разработване на програма за предоставяне на гражданите от кварталите да почистват сами и подържат чистотата на квартала, чрез отдаване на семейства на улици, срещу получаване на месечна социална помощ. Активна информационна работа в посока регистрация в Д”СП” а именно:
   

• 
  Дати, срокове, възможности, курсове, обучения, права и отговорности и др.
  

2. 
   Разработване на програма за повишаване на гражданското, социално образователно и културно ниво на клиентите на Д”СП”.
   

• 
  Предизвикване на телевизионни дебати и предавания, за мнения и предложения относно социалните програми и политики насочени към етническите малцинства.
  

3. 
   Разяснение на личните и колективни форми за социална защита и отговорности за достъп до услугите на Д”СП”.
   

• 
  Дискусии в съответната общност (по места в кварталите) за разясняване на достъпен език и човешко взаимоотношение за промени и актуализация на закони и правилници касаещи социалните услуги на гражданите.
  

4. 
   Съгласуване дейностите на институциите, ангажирани с провеждането на социална защита.
   

• 
  Разяснителна кампания съвместно на Община Берковица, Д”СП” и Неправителствени Организации за правата и отговорностите на социално подпомагани граждани и права и отговорности на служители имащи пряка и косвена връзка със Социалната политика и дейност в Р.България.
  

5. 
   Разработване и прилагане на хуманитарни програми в помощ за най – бедните слоеве и групите в неравностойно положение.
   

• 
  Провеждане на сезонни кампании за набиране на дрехи, обувки и др. за периода на Есен – Зима от страна на Община Берковица и НПО-та.
  

6. 
   Оптимизиране и включването на лица от малцинствен произход във всички процеси, предопределящи условията на живот и социална реализация.
   

• 
  Разработване на анкети за набиране на информация от малцинствените общности, чрез която да се разработят конкретни идейни-проекти произлизащи от желанието и мнението на конкретното малцинството, чрез тяхното включване в процеса на изработване, изпълнение, контрол и отчитане.
  

Формулирането на стратегии за местно икономическо развитие в ромските квартали е част от по-широкия процес на стратегическо планиране за община Берковица. На местно ниво този подход подкрепя стратегията за растеж на общността и на квартала, която трябва да гарантира, че се работи за решаване на

1.Организация на работата: Общтността в квартала започва процеса, набелязвайки хората, институциите, бизнеса, организациите в общността и други групи в местната икономика на общината. Често водеща страна в процеса е община Берковица, чрез кмета или друга ключова фигура в местната общност – кметския наместник на квартала. Могат да бъдат създадени и работни групи и инициативни комитети, за да се гарантира присъствието на институционални и неинституционални структури подкрепящи процеса.

2.Оценка на местната икономика: Целта е да се установи силните и слаби страни на общноста в квартала, капацитет на човешките ресурси и отношение на държавния сектор към бизнеса.

3.Разработване на стратегия: Това включва създаване на обща икономическа визия за общността в квартала и определяне на общи цели, непосредствени цели, програми, проекти, и планове за действие. Всички основни групи в общността трябва да бъдат насърчени да определят какво трябва да се направи, как ще бъде предприето, кой ще отговаря за това и в какви срокове ще бъде изпълнено. Стратегията и съпътстващите я планове трябва да изхождат от ресурсния капацитет за тяхното осъществяване и да се вписват в поставените бюджетни ограничения или да бъдат включени донори и донорски програми.

4.Изпълнение на стратегията: Движещия механизъм са плановете за действие, като структурите, създадени през първия етап, трябва непрекъснато да следят процеса.Оценката на резултатите от всеки проект гарантира, че стратегията продължава да подкрепя визията, общите и непосредствените цели.

5.Мониторинг и оценка: Мониторингът и оценката помагат да се даде количествено изражение на резултатите, оправдават разходите, определят подобренията и корекциите на стратегията и разработват добри практики. Мониторингът и оценката подпомагат преразглеждането и актуализирането на стратегията когато е необходимо.

1. 
   Преквалификацията да се насочи към работниците застрашени от съкращения и да бъде обвързана с тясно координираните нужди на същите или нови работодатели.
   

• 
  Съвместна инициатива на Д”СП”, Д”БТ”, Община Берковица и Работодатели за предложение и изработване на подобен род програми с такъв вид насоченост.
  

2. 
   Програма за провеждане на регулярни срещи (на всеки 3 месеца) с представители на средния и малък бизнес за ефективно разширяване на двустранните ползи “безработни – работодател”.
   

3. 
   Разширяването на информационния обхват относно възможностите, които предоставят програмите за финансиране на малкия, дребен и семеен бизнес.
   

• 
  Ангажираност на местната кабелна –ТВ и местения печат за подробности, факти, дати, място за информация и телевизионни предавания за тематиката късаща програми и проекти насочени към малцинствените общности.
  

4. 
   Акцент върху стимулиране развитието на традиционните занаяти чрез информационен достъп до курсове за: маркетинг, достъп до пазари, кредитни институции и възможности.
   

5. 
   Разработване на програма за прилагане на алтернативни форми на заетост чрез сформиране на бази за култивирано отглеждане на билки, ядки и др.
   

• 
  Д”СП”, Д”БТ”, Община Берковица съвместно, Работодатели и НПО да изградят “Борса на труда” в полза на работодатели и безработни, чрез която да се осигури работа на безработни с ниско образование и квалификация в програми и проекти за сезона, почасова, надомна и друг вид работа.
  

6. 
   Завишен контрол в прилагането на учебните програми в учебните заведения с тясна професионална насоченост за получаване на високо образовани и добре квалифицирани, мотивирани кадри, които не се нуждаят от допълнителни средства за същата квалификация.
   

• 
  Неправителствени Организации и институции на регионално и местно ниво, да се създаде комисия за граждански контрол от компетентни специалисти.
  

6. 
   ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
   

етнически общности в България имат своите специфики. През годините на прехода намаляването на раждаемостта сред лицата от ромски произход е по-отчетливо и с по-големи стойности, отколкото при етническите българи, но въпреки това раждаемостта в тези общности продължава да е по-висока, отколкото средните стойности за страната. По-голям е и делът на младите жени във фертилна възраст (детеродна възраст от 12г. до 50г.) в големите малцинствени общности, което е условие за запазване на по-високи стойности на раждаемостта сред тях в сравнение с етническите българи през посладните10г.

Налице са значителни етно-демографските разлики, които влияят съществено върху самооценката за здравето на българските граждани от ромски произход. Тези общности са най-младите в страната. Близо две трети от лицата от ромски произход са деца или млади хора, при които дългогодишните здравословни проблеми се срещат относително по-рядко, отколкото при възрастните. От друга страна, поради невъзможността да се осигури навременно и продължително лечение на нуждаещите се, смъртността особено в ромската група настъпва много по-рано. При лицата от ромски произход леталитетът (смъртността) при заболявания като инфаркт, инсулт, пневмония или при злокачествено заболяване, също така е по-висок поради ниската здравна култура – непознаването на профилактични прегледи и др. По-къса е средна продължителност на живота на лицата от ромската етническа общност. По-висока е общата и детската смъртност. Делът на най-възрастните – хората над 60 години в ромската общност е около 4 пъти по-нисък, отколкото при българите.

По данни на Националния статистически институт за 2003 г. детската смъртност е 9.9/1000 при българите; и 28/1000 при лицата от ромски произход. Докато при лицата от български произход се наблюдава тенденция за отлагане на брака и на раждането на първо дете, при лицата от ромски произход се запазва тенденцията на много ранни женитби, на раждане на първо дете в юношеска възраст и на следващи раждания с кратък интервал между тях. Ранните раждания са рисков фактор за недоносеност на плода, тежки вродени увреждания на бебето, за висока детска смъртност в първата година от живота и за висока майчина смъртност също така.