Програма за интеграция на малцинствата в община берковица /рпимоб/ резюме


Таблица 3 Детска смъртност за 2005 година ( умрели деца на 1 000 живородени)



страница3/4
Дата24.07.2017
Размер0.49 Mb.
#26436
ТипПрограма
1   2   3   4

Таблица 3

Детска смъртност за 2005 година ( умрели деца на 1 000 живородени)





2005г.

Област -Монтана

21,80


Община - Берковица

28.09


В настоящия период на провеждане на здравна реформа се наблюдават изключително негативни тенденции, свързани със здравословното състояние на лицата от ромски произход: висока заболеваемост, висока смъртност, ниска продължителност на живот. Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Най-високият пик на смъртността при тях е между 40-49г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчни-съдовите заболявания. По данни на Факт Маркетинг (2004) 68 % от ромските домакинства са с хронично болен; 58 % нямат достъп до стоматологична помощ; 55 % посочват, че затрудненият достъп до лекари поради отдалеченост, представлява опасност за тяхното здраве, като жителите на селата много по-често определят отдалечеността на лекарската помощ като рисков фактор; 46 % от лицата от ромски произход не са здравно осигурени. Тези тенденции са с давност от над 15 години, но се задълбочават през последните години и водят до едно болно гражданско население, което в последствие ще се отрази на националното здраве на гражданите на Р.България.

В резултат от специфичното разделение на пазара на труда, лицата от ромски произход, сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен емфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма) и на опорно-двигателния апарат. Представителите на етническите малцинства в неравностойно положение се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. В края на 90-те години се констатира увеличаване на дела на раковите заболявания в районите със смесено население. Непознаването и несъобразяването на общо-практикуващите лекари и другите медицински специалисти с културните различия и традиции на лицата от ромски и друг етнически произход влошават контактите им с пациентите и обективно водят до прибягване към методите на самолечението от голяма част от по-бедните и по-ниско-образованите роми.

Политиката на Министерството на здравеопазването е насочена към създаване на условия за осигуряване на равен достъп на всички граждани на Република България до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа, социална и политическа принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряването на здравното обслужване на групите в неблагоприятно положение в т.ч. и ромското население, предвид влошените здравни показатели в сравнение със средните показатели за страната. Българското правителство потвърждава решимостта си да постигне устойчиво икономическо развитие, да намали масовата безработица и да редуцира бедността, да утвърди стабилна, сигурна, недискриминационна и предвидима политическа система, да осигури адекватни социални програми и ресурси в отговор на потребностите на обществото като цяло и специално - на уязвимите общности и социални групи. То трябва да осигури прилагането на защитните мрежи и тяхното адекватно финансиране, особено по отношение на регионите, общностите и групите, засегнати в най-голяма степен от периода на прехода. За подобряване здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, се поставят следните дейности и задачи:
МЕРКИ:

1. Намаляване на детската смъртност. Ранна регистрация на бременните, наблюдение по време на бременността и своевременна хоспитализация на родилките.




  • Активно съдействие от страна на медиаторите в усилията на общопрактикуващия лекар /ОПЛ/ за обхващане на бременните до четвъртия месец на бременността с регистрация, консултации с акушер гинеколог и своевременно постъпване в болнично заведение за раждане.

  • Осъществяване на акушеро-гинекологични прегледи и консултации в кабинети, вкл. и мобилни такива, действащи в близост до райони с ромско население.

  • Осигуряване възможността за достъп на линейките до домовете на родилките за своевременното им извозване до специализирано лечебно заведение.

2. Своевременно регистриране на новородените и децата при общопрактикуващ лекар.




  • Активизиране дейността на медиаторите за издирване на деца, без ОПЛ и разясняване пред родителите им важността за регистрирането им.

3. Повишаване обхвата с ваксинации по Националния имунизационен календар на новородените и децата до 7 годишна възраст.




  • Провеждане беседи и разговори с младите майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовното им прилагане, съгласно Националния имунизационен календар.

  • Излъчване на видео и аудио клипове за значението на имунизациите.

4. Намаляване на бременностите в юношеската възраст и родствените бракове.




  • Провеждане на беседи с подрастващи и млади хора и техните родители за начините за предпазване от нежелана и ранна бременност и за опасностите, които крие ранната бременност за майката и бебето и за рисковете от родствените бракове.

  • Организиране на консултативни кабинети в кв. Раковица по въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране, начините за предпазване от полово предавани инфекции.

  • Провеждане на беседи, разговори, прожекции на филми с ученици от 5 - 8 клас и младежи, отпаднали от училище, за спецификата на пубертетния период и полово предаваните инфекции.

5. Ограничаване заболяемостта от заразни и паразитни заболявания.

 


  • Провеждане на разяснителни кампании за необходимостта от ваксиниране на населението със задължителните имунизации по Националния имунизационен календар.

  • Широко разгласяване чрез електронните медии дейността на имунизационните кабинети в РИОКОЗ.

  • Провеждане на кампании за имунизиране на населението, особено на децата с непълен имунизационен статус, чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или мобилни екипи.

  • Провеждане на имунизации срещу хепатит А и хепатит В на рискови групи ромско население сред родените преди 1992 г.

6.Намаляване заболяемостта,трайно намалената работоспособност и преждевременната смъртност от някои широко разпространени социално-значими заболявания.




  • Провеждане на профилактични прегледи на място в различните квартали и населени места в общината, от екипи снабдени със специализирано оборудване и транспорт.

  • Провеждане на разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи.

  • Провеждане на целенасочени профилактични дейности сред ромите като рискова група в националните и регионални профилактични програми.

7. Утвърждаване длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените групи и общности.




  • Осигуряване трудовата реализация на медиаторите и текущото им обучение.

8. Увеличаване броя на линейките с висока проходимост в Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП).




  • Проучване на необходимостта от линейки с висока проходимост за определени райони.

  • Закупуване и оборудване на линейки с висока проходимост в ЦСМП.

9. Запознаване на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства със задълженията и правата на пациента.




  • Информиране на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, за здравноосигурителните им права и задължения и за правата им като пациенти.

  • Организиране и провеждане на здравно информационни събития в местата с предимно ромско население по определени проблеми.

10. Обучение на населението за предпазване от най-честите заболявания.




  • Организиране и провеждане на кампании за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни и незаразни заболявания (с насоченост към сърдечно-съдовите заболявания).

  • Увеличаване на здравните предавания с предимно профилактична насоченост по радиото и телевизията и по въпросите на здравното осигуряване и профилактиката на най-често срещаните заболявания.

  • Излъчване на видео и аудио клипове на здравна тематика, адресирани към ромското население.

  • Периодично провеждане на беседи от здравни специалисти и медиатори за вредата от най-разпространените рискови фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, хипертония и за предимствата на здравословния начин на живот.

  • Целево въвеждане на здравното образование в ІV ОУ “Г. С. Раковски”, като за целта се използват часовете на класа или се въвежда СИП.

  • Стимулиране създаването на извънкласни форми на здравно образование и спорт – клубове, скаут групи, спортни секции.

11. Обучаване за ефективна комуникация на медицинските специалисти, обслужващи лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, с цел повишаване взаимното доверие.




  • Включване на програми за обучение на медицинските специалисти за създаване на умения за общуване с ромското население.

  • Провеждане на семинари за запознаване на медицинския персонал с етнокултуралните особености на ромите.

12. Предприемане на законодателни инициативи за решаване на проблема с невнесени здравни осигуровки на бедните и социално слабите, в това число и на дълготрайно безработните.




  • Създаване на работни групи за прилагане на необходимите нормативни актове и широкото им обществено обсъждане.

13. Разработване и внедряване на механизми за наблюдение и оценяване на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.




  • Провеждане на целенасочени социологични проучвания в кв. Раковица.

  • Провеждане на качествени проучвания с фокус групи.

  • Мониториране ефективността от провежданите мерки за намаляване на смъртността и заболяемостта сред ромското население.

  • Мониториране здравния статус на ромското население.

  • Създаване на условия за събиране на данни за заболяемостта сред етническите малцинства.



VII. ПРИСЪСТВИЕ НА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ОБЩНОСТИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
Преходът и адаптация за изграждане на нови обществени нагласи и ценности и нови обществено – социално икономически отношения са високи изисквания към нашата страна в процеса на присъединяване и равноправно членство в ЕС. Това са част от основните характеристики на изминалите 15 години. Несигурността на трудовият пазар, новите свободни пазарни отношения изместиха установените със столетия традиции, ценности и добронамереност в междуетническите отношения. Особено силно подчертано това може да се види и почувства в отношението на обществеността към представителите на ромската малцинствена общност.

Малцинствата (в частност ромите) и останалото българско общество не съумяха заедно да установят адекватни възможности за участие на ромите в обществените процеси и управление на страната.

Така в прехода към новите обществени нагласи и ценности ромската общност се оказа основният полицейски контингент от малцинствата. Тя е и първата, която се оказа с близо 95% безработни поради липса на подходящ образователен ценз, и липса на документирани професионални умения. Към това могат да се добавят и примери на дискриминационни взаимоотношения основано предимно на цвят на кожата и принадлежност към ромската малцинствена общност. В обозримите хоризонти на междуетническите взаимоотношения могат да се срещнат и не скрити негативни взаимодействия на подрастващи към свои връстници (предимно представители на ромската малцинствена общност) – още в първите си контакти един с друг. Този елемент на междуетническата нетолерантност идва да покаже, че така продължаваща тази негативна тенденция за асоциализация на ромската общност няма да допринесе за обратното – социализация на ромската общност. Ето защо са нужни практически и неотложни мерки в посока укрепване на добрите етнически взаимоотношения от всякакъв вид. Част от този процес са и обществени информационни кампании, предоставящи по – висока информираност на обществото относно постигнатото в посока демократизация на обществото в развитите държави членки на ЕС.

Необходимо е да отбележим и асоциирането на средствата за масово осведомяване в утвърждаване на гореописаният асоциализиращ обществен статут на ромите в българското общество. Присъствието на етническите малцинства в медиите е в пряка връзка с образът на ромите в публичното пространство. Публичното пространство включва всеки контакт на представителите на ромската общност с мнозинството и другите малцинства. Основен център на тези взаимоотношения са именно медиите, които са един своеобразен реактор на обществените нагласи към общността в публичното пространство. От една страна медиите акумулират в себе си обществените настроения и нагласи към малцинствата (в частност ромите), а от друга осигуряват почва за разширяването им и в по - малка степен за стесняването на същите в същото публично пространство.



Позитивните промени, всъщност бяха инициирани от фактори, като: лидери на мнение за малцинствата (особено за ромите); лидери на организации; журналисти със активна гражданска позиция; както и кампании за решаване на злободневни за обществото проблеми свързани именно с малцинствата. Тези промени имаха спорадичен характер и в никакъв случай не можаха да балансират негативният към общността образ. Най – общо тези позитивни промени бяха свързани с присъствието на ромите и малцинствата като цяло във факторите за реализиране и оформяне на общественото мнение – власт, медии, лидери на обществено мнение. В такъв контекст програмата за присъствие на малцинствата (особено ромите) в медиите би трябвало да е неизменно свързана с вече регламентираното в “Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество”, а именно:
Присъствие на предавания за общността и журналисти – роми в медиите. Тук е съществено да се отбележи, че за да се присъства е необходимо да се създадат факторите на присъствието – журналисти, екип и т.н. Ето защо е необходимо да се осъществят програми за обучение – в журналистика, управление на медии, операторско, режисьорско майсторство и монтаж. Необходимо е да се поощряват, подпомагат и насърчават младежи да се обучават във факултетите по журналистика в страната. С цел компенсирането на присъствието на обучени роми – журналисти в медиите към настоящият и в близко бъдеще момент е необходимо да се създават съвместни продукти, програми с местни журналисти и медии и авторитетни представители на общността. В такъв контекст – съвместни продукции е необходимо да се създават условия за съвместно обучение и сътрудничество с останалите компоненти, оформящи общественото мнение за етносите, дневният ред на широката общественост и приоритетите на управляващите. В това отношение - “култивиране” на общественото мнение за малцинствата (особено за ромите) и вмъкването им в дневният обществен ред за проблемите на Общината е необходимо – за да се създават подходящи условия за провокиране на медиен (а от там и обществен) дебат за практическите решения и модели при текущото решаване на проблемите на малцинствата. Една от малкото медии, която е едновременно и общинска собственост, е всъщност общинският радио възел – кабелното радио на общината. Тази медия би могла да създава условия за присъствието на малцинствата в дневният ред на институциите и всичко свързано с това – провокиране на дебати в институциите. Тази медия би допринесла за по – ефективното организиране на процеса на прилагане на самата общинска програма за интеграция на ромите и в частност на медиите. Като вид общинско звено се явява и “PR”-(Връзки с обществеността), които може да бъде един естествен проводник на реализирането на Общата и в частност медийната програма на общината. Всичко предвидено в програмата не би могло да бъде реализирано адекватно на изискващото се ниво, ако не съществува някакво специализирано звено – отговорно за реализацията на медийна част от настоящата програма. Това би могло да бъде – звено от медийни експерти (в структурата на общинската администрация с участието на представители на малцинствените общности на територията на Община Берковица), които да реализират самата програма от една страна, а от друга да поддържат имиджа на самата програма, да разгласяват дейността на органите, които я реализират, да разгласяват сътрудничеството с ромската общност, самият процес по интегриране. Това звено е необходимо да поддържа имиджа на програмата на нивото необходимо за подържането като актуална в дневният ред на институциите и обществото. В заключение трябва да се обобщи, че е необходимо да се създават условия за изграждане на по-ефективни сътрудничества между ромите и др. етнически малцинства факторите за оформяне на общественото мнение за тях. Подходящи за целта биха били такива инициативи и програми, които да не налагат и утвърждават съществуващите до момента правила във взаимоотношението медии-роми, а такива които изместват баланса позитивно в посока интегрираност, интеркултурност, евроинтеграция. Тези програми е задължително да бъдат съобразени и доколкото е възможно ръководени от признати в малцинствените общности експерти по медии, публичност или журналистика. Така би се осигурила възможност посочена в “Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество” на ромите да участва равноправно във факторите за реализиране на общественото мнение – власт, медии лидери на обществено мнение.
По отношение на практиките на обществените институции и учреждения на Община Берковица е необходимо прецизиране на дейността им, които следва да се синхронизират с изискванията на “Закона за защита от дискриминация”, както и да се предвидят специални разпоредби, които да детайлизират работата на институциите при доказано дискриминационно отношение в дейността на общинските органи. Анти дискриминационни клаузи предвидени в “Закона за защита от дискриминация” следва да се въведат в нормативните документи свързани с дейността и практиките на общинските институции на гр.Берковица – в областта на образованието, здравеопазването, териториално селищното устройство, административните услуги и др. Необходимо е да се предприемат практични мерки, с които да се гарантира установяването на адекватни възможности за по-добрата социализация на малцинствата (особено ромите) в обществените процеси на общината. С цел реалната социализация във всички сфери на обществото е необходимо поощряване участието на малцинствата (особено ромите) в общинските учреждения, както и в управлението на общината. Това може да се извърши в синхрон с разпоредбите на “Закона за защита от дискриминация”, който предвижда текстове в съгласие и подкрепа в тази посока. Необходимо е да се акцентира върху приносът за нашата община от страна на малцинствата, като цяло, и от страна на ромската общност, като неделима част от българския народ – по отношение на запазването и развитието на вековно доказаните междукултурни традиции, желание и възможност за мирно междуетническо съжителстване в името на нашата родина.

Ето защо е неотложно да бъдат предприети следните мерки за оказване на “първа помощ” за намаляване на степента на асоциалност на малцинствата (особено на ромската общност) в обществените процеси на общината.



МЕРКИ:

    1. Разработване на програма за увеличаване ефективността в работата на местните институции с представители на малцинствените общности;




    1. Обучения в мулти-културен диалог за представители на местна администрация;




    1. Обучение на общностни застъпници пред институциите;




    1. Специализирано квалификационно обучение за учители, работещи с деца от различни етнически групи;




    1. Организиране на дискусии за правата на децата и интер-културното образование в община Берковица;




    1. Институционализиране на ромски кът в градският Музей или сграда с подходящо помещение - културно информационен, изследователски и издателски център за малцинствата в Северозападна България.




    1. Разработване на програма за провеждане на фото и художествени изложби, международни, национални, регионални и местни кръгли маси за история, бит, култура, традиции, културно наследство, фестивали с национално и международно участие на малцинствените общности и др.




    1. Разработване на дългосрочна комуникационна стратегия за повишаване информираността на широката общественост относно: бит, традиции, културно наследство и етноспецифика на малцинствените общности населяващи територията на община Берковица.




    1. Разработване на програма за директни обучения в придобиване на журналистически умения на млади представители на малцинствата (особено на ромите) в местните електронни и печатни медии.




    1. Инициативи за включването на съществуващите общинските медии в национална мрежа от медии, програми, предавания и журналисти, отразяващи актуалната проблематика на малцинствата включително и чрез излъчване на продуктите на тези медии и/или създаване на специализирани такива .


VIII. АЛТЕРНАТИВНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА.

Един от основните ни отрасли в икономика в близкото минало с висок относителен дял в сформирането на брутния вътрешен продукт на страната ни беше селското стопанство. Отрасъл с натрупан дългогодишен международен авторитет. Родните продукти можеха да се видят и закупят по целият свят. Както всички обществени и икономически структури и този отрасъл не се размина от динамичните обществени, икономически и политически промени. Неподготвено се оказа селското стопанство за работа в новите условия, а именно:


- Свободното пазарно договаряне;
- Инициативност на земеделските производители;
- Поемане на висока лична отговорност.

Постоянно променящата се нормативна база допълни хаоса – така се стигна до загуба на авторитет, пазари, увеличаване на пустеещите земеделски площи, драстично увеличение на безработицата. Дълготрайните активи на действащите тогава структури ТКЗС, АПК и др. бяха ликвидирани. Ликвидирана с това беше надеждата и възможността на хората в малките населени места да изкарват прехраната си, като упражняват наследеното от техните деди и прадеди – земеделски умения. Сериозно ощетена от крупни финансови постъпления бе както държавата, чрез ликвидирания сектор, така и обикновените работници, обикновените труженици на полето механизатори, животновъди, полевъди и др.

Лишените от всякаква форма на заетост се оказаха и многобройните представители на малцинствените общности, населяващи предимно малките населени места на общината. Обикновено те заемаха спомагателни дейности във всички под отрасли на селското стопанство. Значително малка част от тях работеха като механизатори или на ръководна длъжност. Това обикновено се дължеше на липсата на подходящо образование, от една страна, а от друга от традиции в семейството.

С навлизане на новите завишени изисквания към крайната продукция добре работещите икономически субекти започнаха да реорганизират своите структури, чрез модернизация на механизацията, оптимизиране на производствените цикли и други икономически инструменти. Това доведе до освобождаване на много работна ръка сред малцинствените общности в трудоспособна възраст, която практически се оказа в безалтернативна безизходица. Отдалечеността на малките населени места от икономическия център съпроводено с обективно съществуващи причини като:



  • Силно занижената финансова възможност;

  • Висок процент на зависимост от системата за социално подпомагане;

  • Нисък образователен ценз, често не позволяващ участие в програмите на Д”БТ”;

  • Липса на документирана способност за упражняване на професия;

  • Липса на собствена земя за участие в производствени сдружения;

  • Липса на финансови средства и стопански умения за участие в програми за оземляване на безимотни и малоимотни и др.;

  • Липса на мотивация за проявяване на икономическа инициативност и др.,

Тези причини очертават една негативна картина на социалният статус и реалните възможности на хората. Ограничените възможности на местната администрация да отговори адекватно на нарастващите нужди на хората, относно осигуряване на различни форми на заетост в селската част и социалната изолация, в която представителите на малцинствените общности се оказаха доведе хората до апатия, недоверие в намеренията и реалните възможности на местната и държавна администрация да се справи с този задълбочаващ се проблем. Трудни, бавни и мъчителни се оказаха процесите социализация, адаптация и съпричастност на представителите на малцинствените общности към динамичните промени в обществените процеси. Липсват работещи устойчиви модели, които да мобилизират, активират съществуващия местен потенциал и ресурси в конкретните населени места.

От посочените данни и причини можем да отбележим, че наред с финансовата зависимост на 80% от посочените проблеми се срещат и такива, които изискват необходимите законодателни промени на национално и местно ниво. Придружени с практически инициативи на Националното сдружение на общините, местен и национален парламент, конкретни министерства, НПО и др.


Социално-икономическа картина на жителите в селата на Община -Берковица

Състоянието на етническите малцинства и проблеми съществуващите към момента в селата на община Берковица:


Основните проблеми, стоящи пред тях и местното население са в следните направления :

Каталог: admini -> programi
admini -> О т ч е т на дирекция “национален парк централен балкан” за периода 01. 01. 31. 12. 2011 г
admini -> Закон за лечебните растения Обн., Дв, бр. 29 от 04. 2000 г., изм., бр. 23 от 03. 2002 г., бр. 91 от 25. 09. 2002 г., в сила от 01. 2003 г., бр. 30 от 11. 04. 2006 г., в сила от 12. 07. 2006 г., бр. 65 от 11
programi -> Програма за опазване на околната среда. С цел запазване на ресурсите на лечебни растения на територията на община Берковица
admini -> Стратегия за развитие на устойчив туризъм за региона на национален парк
programi -> Програма за развитие на туризма в община берковица през 2008 година
programi -> Програма за управление дейността по отпадъците


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница