Таблица 3 Детска смъртност за 2005 година ( умрели деца на 1 000 живородени)

В резултат от специфичното разделение на пазара на труда, лицата от ромски произход, сравнително по-често страдат от заболявания на дихателната система (силикоза, туберкулоза, белодробен емфизем, пневмонии, бронхити, бронхиална астма) и на опорно-двигателния апарат. Представителите на етническите малцинства в неравностойно положение се сблъскват с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на раковите, сърдечно-съдовите и белодробните заболявания. В края на 90-те години се констатира увеличаване на дела на раковите заболявания в районите със смесено население. Непознаването и несъобразяването на общо-практикуващите лекари и другите медицински специалисти с културните различия и традиции на лицата от ромски и друг етнически произход влошават контактите им с пациентите и обективно водят до прибягване към методите на самолечението от голяма част от по-бедните и по-ниско-образованите роми.

Политиката на Министерството на здравеопазването е насочена към създаване на условия за осигуряване на равен достъп на всички граждани на Република България до здравни услуги, независимо от техния пол, възраст, етническа, социална и политическа принадлежност. Особено внимание се обръща на подобряването на здравното обслужване на групите в неблагоприятно положение в т.ч. и ромското население, предвид влошените здравни показатели в сравнение със средните показатели за страната. Българското правителство потвърждава решимостта си да постигне устойчиво икономическо развитие, да намали масовата безработица и да редуцира бедността, да утвърди стабилна, сигурна, недискриминационна и предвидима политическа система, да осигури адекватни социални програми и ресурси в отговор на потребностите на обществото като цяло и специално - на уязвимите общности и социални групи. То трябва да осигури прилагането на защитните мрежи и тяхното адекватно финансиране, особено по отношение на регионите, общностите и групите, засегнати в най-голяма степен от периода на прехода. За подобряване здравето на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, се поставят следните дейности и задачи:
МЕРКИ:

1. Намаляване на детската смъртност. Ранна регистрация на бременните, наблюдение по време на бременността и своевременна хоспитализация на родилките.

• 
  Активно съдействие от страна на медиаторите в усилията на общопрактикуващия лекар /ОПЛ/ за обхващане на бременните до четвъртия месец на бременността с регистрация, консултации с акушер гинеколог и своевременно постъпване в болнично заведение за раждане.
  
• 
  Осъществяване на акушеро-гинекологични прегледи и консултации в кабинети, вкл. и мобилни такива, действащи в близост до райони с ромско население.
  
• 
  Осигуряване възможността за достъп на линейките до домовете на родилките за своевременното им извозване до специализирано лечебно заведение.
  

2. Своевременно регистриране на новородените и децата при общопрактикуващ лекар.

• 
  Активизиране дейността на медиаторите за издирване на деца, без ОПЛ и разясняване пред родителите им важността за регистрирането им.
  

3. Повишаване обхвата с ваксинации по Националния имунизационен календар на новородените и децата до 7 годишна възраст.

• 
  Провеждане беседи и разговори с младите майки за значението на имунизациите и мотивирането им за редовното им прилагане, съгласно Националния имунизационен календар.
  
• 
  Излъчване на видео и аудио клипове за значението на имунизациите.
  

4. Намаляване на бременностите в юношеската възраст и родствените бракове.

• 
  Провеждане на беседи с подрастващи и млади хора и техните родители за начините за предпазване от нежелана и ранна бременност и за опасностите, които крие ранната бременност за майката и бебето и за рисковете от родствените бракове.
  
• 
  Организиране на консултативни кабинети в кв. Раковица по въпросите на репродуктивното здраве и семейното планиране, начините за предпазване от полово предавани инфекции.
  
• 
  Провеждане на беседи, разговори, прожекции на филми с ученици от 5 - 8 клас и младежи, отпаднали от училище, за спецификата на пубертетния период и полово предаваните инфекции.
  

5. Ограничаване заболяемостта от заразни и паразитни заболявания.

• 
  Провеждане на разяснителни кампании за необходимостта от ваксиниране на населението със задължителните имунизации по Националния имунизационен календар.
  
• 
  Широко разгласяване чрез електронните медии дейността на имунизационните кабинети в РИОКОЗ.
  
• 
  Провеждане на кампании за имунизиране на населението, особено на децата с непълен имунизационен статус, чрез разкриване на временни имунизационни пунктове или мобилни екипи.
  
• 
  Провеждане на имунизации срещу хепатит А и хепатит В на рискови групи ромско население сред родените преди 1992 г.
  

6.Намаляване заболяемостта,трайно намалената работоспособност и преждевременната смъртност от някои широко разпространени социално-значими заболявания.

• 
  Провеждане на профилактични прегледи на място в различните квартали и населени места в общината, от екипи снабдени със специализирано оборудване и транспорт.
  
• 
  Провеждане на разяснителни кампании за значението на профилактичните прегледи.
  
• 
  Провеждане на целенасочени профилактични дейности сред ромите като рискова група в националните и регионални профилактични програми.
  

7. Утвърждаване длъжността на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените групи и общности.

• 
  Осигуряване трудовата реализация на медиаторите и текущото им обучение.
  

8. Увеличаване броя на линейките с висока проходимост в Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП).

• 
  Проучване на необходимостта от линейки с висока проходимост за определени райони.
  
• 
  Закупуване и оборудване на линейки с висока проходимост в ЦСМП.
  

9. Запознаване на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства със задълженията и правата на пациента.

• 
  Информиране на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, за здравноосигурителните им права и задължения и за правата им като пациенти.
  
• 
  Организиране и провеждане на здравно информационни събития в местата с предимно ромско население по определени проблеми.
  

10. Обучение на населението за предпазване от най-честите заболявания.

• 
  Организиране и провеждане на кампании за запознаване с начините за предпазване от най-разпространените инфекциозни и незаразни заболявания (с насоченост към сърдечно-съдовите заболявания).
  
• 
  Увеличаване на здравните предавания с предимно профилактична насоченост по радиото и телевизията и по въпросите на здравното осигуряване и профилактиката на най-често срещаните заболявания.
  
• 
  Излъчване на видео и аудио клипове на здравна тематика, адресирани към ромското население.
  
• 
  Периодично провеждане на беседи от здравни специалисти и медиатори за вредата от най-разпространените рискови фактори – тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотични вещества, хипертония и за предимствата на здравословния начин на живот.
  
• 
  Целево въвеждане на здравното образование в ІV ОУ “Г. С. Раковски”, като за целта се използват часовете на класа или се въвежда СИП.
  
• 
  Стимулиране създаването на извънкласни форми на здравно образование и спорт – клубове, скаут групи, спортни секции.
  

11. Обучаване за ефективна комуникация на медицинските специалисти, обслужващи лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства, с цел повишаване взаимното доверие.

• 
  Включване на програми за обучение на медицинските специалисти за създаване на умения за общуване с ромското население.
  
• 
  Провеждане на семинари за запознаване на медицинския персонал с етнокултуралните особености на ромите.
  

12. Предприемане на законодателни инициативи за решаване на проблема с невнесени здравни осигуровки на бедните и социално слабите, в това число и на дълготрайно безработните.

• 
  Създаване на работни групи за прилагане на необходимите нормативни актове и широкото им обществено обсъждане.
  

13. Разработване и внедряване на механизми за наблюдение и оценяване на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.

• 
  Провеждане на целенасочени социологични проучвания в кв. Раковица.
  
• 
  Провеждане на качествени проучвания с фокус групи.
  
• 
  Мониториране ефективността от провежданите мерки за намаляване на смъртността и заболяемостта сред ромското население.
  
• 
  Мониториране здравния статус на ромското население.
  
• 
  Създаване на условия за събиране на данни за заболяемостта сред етническите малцинства.
  

Малцинствата (в частност ромите) и останалото българско общество не съумяха заедно да установят адекватни възможности за участие на ромите в обществените процеси и управление на страната.

Така в прехода към новите обществени нагласи и ценности ромската общност се оказа основният полицейски контингент от малцинствата. Тя е и първата, която се оказа с близо 95% безработни поради липса на подходящ образователен ценз, и липса на документирани професионални умения. Към това могат да се добавят и примери на дискриминационни взаимоотношения основано предимно на цвят на кожата и принадлежност към ромската малцинствена общност. В обозримите хоризонти на междуетническите взаимоотношения могат да се срещнат и не скрити негативни взаимодействия на подрастващи към свои връстници (предимно представители на ромската малцинствена общност) – още в първите си контакти един с друг. Този елемент на междуетническата нетолерантност идва да покаже, че така продължаваща тази негативна тенденция за асоциализация на ромската общност няма да допринесе за обратното – социализация на ромската общност. Ето защо са нужни практически и неотложни мерки в посока укрепване на добрите етнически взаимоотношения от всякакъв вид. Част от този процес са и обществени информационни кампании, предоставящи по – висока информираност на обществото относно постигнатото в посока демократизация на обществото в развитите държави членки на ЕС.

Необходимо е да отбележим и асоциирането на средствата за масово осведомяване в утвърждаване на гореописаният асоциализиращ обществен статут на ромите в българското общество. Присъствието на етническите малцинства в медиите е в пряка връзка с образът на ромите в публичното пространство. Публичното пространство включва всеки контакт на представителите на ромската общност с мнозинството и другите малцинства. Основен център на тези взаимоотношения са именно медиите, които са един своеобразен реактор на обществените нагласи към общността в публичното пространство. От една страна медиите акумулират в себе си обществените настроения и нагласи към малцинствата (в частност ромите), а от друга осигуряват почва за разширяването им и в по - малка степен за стесняването на същите в същото публично пространство.

Ето защо е неотложно да бъдат предприети следните мерки за оказване на “първа помощ” за намаляване на степента на асоциалност на малцинствата (особено на ромската общност) в обществените процеси на общината.

1. 
   Разработване на програма за увеличаване ефективността в работата на местните институции с представители на малцинствените общности;
   

2. 
   Обучения в мулти-културен диалог за представители на местна администрация;
   

3. 
   Обучение на общностни застъпници пред институциите;
   

4. 
   Специализирано квалификационно обучение за учители, работещи с деца от различни етнически групи;
   

5. 
   Организиране на дискусии за правата на децата и интер-културното образование в община Берковица;
   

6. 
   Институционализиране на ромски кът в градският Музей или сграда с подходящо помещение - културно информационен, изследователски и издателски център за малцинствата в Северозападна България.
   

7. 
   Разработване на програма за провеждане на фото и художествени изложби, международни, национални, регионални и местни кръгли маси за история, бит, култура, традиции, културно наследство, фестивали с национално и международно участие на малцинствените общности и др.
   

8. 
   Разработване на дългосрочна комуникационна стратегия за повишаване информираността на широката общественост относно: бит, традиции, културно наследство и етноспецифика на малцинствените общности населяващи територията на община Берковица.
   

9. 
   Разработване на програма за директни обучения в придобиване на журналистически умения на млади представители на малцинствата (особено на ромите) в местните електронни и печатни медии.
   

10. 
    Инициативи за включването на съществуващите общинските медии в национална мрежа от медии, програми, предавания и журналисти, отразяващи актуалната проблематика на малцинствата включително и чрез излъчване на продуктите на тези медии и/или създаване на специализирани такива .
    

Един от основните ни отрасли в икономика в близкото минало с висок относителен дял в сформирането на брутния вътрешен продукт на страната ни беше селското стопанство. Отрасъл с натрупан дългогодишен международен авторитет. Родните продукти можеха да се видят и закупят по целият свят. Както всички обществени и икономически структури и този отрасъл не се размина от динамичните обществени, икономически и политически промени. Неподготвено се оказа селското стопанство за работа в новите условия, а именно:

Постоянно променящата се нормативна база допълни хаоса – така се стигна до загуба на авторитет, пазари, увеличаване на пустеещите земеделски площи, драстично увеличение на безработицата. Дълготрайните активи на действащите тогава структури ТКЗС, АПК и др. бяха ликвидирани. Ликвидирана с това беше надеждата и възможността на хората в малките населени места да изкарват прехраната си, като упражняват наследеното от техните деди и прадеди – земеделски умения. Сериозно ощетена от крупни финансови постъпления бе както държавата, чрез ликвидирания сектор, така и обикновените работници, обикновените труженици на полето механизатори, животновъди, полевъди и др.

Лишените от всякаква форма на заетост се оказаха и многобройните представители на малцинствените общности, населяващи предимно малките населени места на общината. Обикновено те заемаха спомагателни дейности във всички под отрасли на селското стопанство. Значително малка част от тях работеха като механизатори или на ръководна длъжност. Това обикновено се дължеше на липсата на подходящо образование, от една страна, а от друга от традиции в семейството.

С навлизане на новите завишени изисквания към крайната продукция добре работещите икономически субекти започнаха да реорганизират своите структури, чрез модернизация на механизацията, оптимизиране на производствените цикли и други икономически инструменти. Това доведе до освобождаване на много работна ръка сред малцинствените общности в трудоспособна възраст, която практически се оказа в безалтернативна безизходица. Отдалечеността на малките населени места от икономическия център съпроводено с обективно съществуващи причини като:

• 
  Силно занижената финансова възможност;
  
• 
  Висок процент на зависимост от системата за социално подпомагане;
  
• 
  Нисък образователен ценз, често не позволяващ участие в програмите на Д”БТ”;
  
• 
  Липса на документирана способност за упражняване на професия;
  
• 
  Липса на собствена земя за участие в производствени сдружения;
  
• 
  Липса на финансови средства и стопански умения за участие в програми за оземляване на безимотни и малоимотни и др.;
  
• 
  Липса на мотивация за проявяване на икономическа инициативност и др.,
  

От посочените данни и причини можем да отбележим, че наред с финансовата зависимост на 80% от посочените проблеми се срещат и такива, които изискват необходимите законодателни промени на национално и местно ниво. Придружени с практически инициативи на Националното сдружение на общините, местен и национален парламент, конкретни министерства, НПО и др.

Състоянието на етническите малцинства и проблеми съществуващите към момента в селата на община Берковица: