ЧАСТ IV НЕЯДРЕНИ ПРЕКИ ДЕЙНОСТИ НА СЪВМЕСТНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР (СИЦ)

Съвместният изследователски център ще прави изследвания с цел да се увеличава базата от научни доказателства за нуждите на разработването на политики ▌и да се изучават възникващите нови области на науката и технологиите, включително посредством програма за проучвания.

Съвместният изследователски център (СИЦ) ще даде своя принос за конкурентоспособността и иновациите, като:

а) продължи да допринася за стратегическата ориентация и научната програма на съответните инструменти за непреки научноизследователски действия, като например европейските партньорства за иновации, както и публично-частните партньорства и партньорствата в рамките на публичния сектор;

б) подкрепя трансфера на знания и технологии чрез определянето на рамки за правата върху интелектуалната собственост за различните научноизследователски и иновационни инструменти и популяризирането сред големите публични научноизследователски организации на сътрудничеството в областта на трансфера на знания и технологии;

в) допринася за улесняване на използването, стандартизацията и утвърждаването на космически технологии и данни, по-специално с оглед справяне с обществените предизвикателства.

3. ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

3.1. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

СИЦ ще допринесе за хармонизирането на методи, стандарти и практики в подкрепа на законодателството на Съюза в областта на здравеопазването и защитата на потребителите чрез:

а) оценка на рисковете и възможностите на новите технологии и химикали, включително наноматериалите, в храните, фуражите и потребителските продукти; разработка и валидиране на хармонизирани измервания, методи за идентифициране и количествено определяне, интегрирани стратегии за изпитване на съвременни инструменти за токсикологична оценка на риска, включително алтернативи на опитите с животни; оценка на отражението на замърсяването на околната среда върху здравето;

б) разработване на практики за проверка и скрининг на здравето, включително генетични изследвания и скрининг за ракови заболявания, и осигуряване на тяхното качество.

СИЦ ще подкрепя разработването, прилагането и наблюдението на европейските политики в областта на селското стопанство и рибарството, включително продоволствената сигурност и развитието на биоикономиката, като:

а) създаде глобална система и инструменти за прогнозиране и проследяване на добива от културите; съдейства за подобряването на краткосрочните и средносрочните перспективи за земеделските стоки, включително предвидените ефекти от изменението на климата;

б) участва в биотехнологичните иновации и подобряването на ефективността на ресурсите с цел „производство на повече с по-малко“ чрез технико-икономически анализи и моделиране;

в) разработи сценарии, подпомагащи вземането на решения в различните видове земеделски политики, и анализи на политическото въздействие на макро-, регионално и микроравнище; извършва анализ на въздействието на „Общата селскостопанска политика през 2020 г.“ върху развиващите се страни/страните с бързо развиваща се икономика;

г) продължава да разработва методи за контрол и правоприлагане в рибарството и за проследимост на риба и рибни продукти; разработи ясни показатели за здравето на екосистемите и биоикономическо моделиране за по-добро разбиране на преките (например риболов) и непреките въздействия (изменение на климата) на човешките дейности върху динамиката на рибните запаси, морската среда, както и тяхното социално-икономическо въздействие.

СИЦ ще работи приоритетно за постигане на „целите 20/20/20“ в областта на климата и енергетиката и за прехода на Съюза към конкурентоспособна, нисковъглеродна икономика до 2050 г., като изследва технологичните и социално-икономическите аспекти на:

а) сигурността на енергийните доставки, по-специално по отношение на връзките и взаимозависимостта с извъневропейски системи за доставка и пренос на енергия; картографирането на местните първични и външните енергийни източници и инфраструктури, от които зависи Европа;

б) преносните мрежи за (електро)енергия, и по-специално моделирането и симулирането на трансевропейските енергийни мрежи, анализа на интелигентни технологии за преносна (супер)мрежа и симулациите в реално време на енергийни системи;

в) енергийната ефективност, в частност методики за наблюдение и оценка на постигнатото от инструментите на политиката за енергийна ефективност, техническо-икономически анализ на използването на енергийно ефективни технологии и инструменти и на интелигентни преносни мрежи;

г) технологиите с ниски емисии на въглерод (включително безопасност на ядрената енергия в рамките на програмата Евратом), по-специално оценка на експлоатационните характеристики и преднормативни изследвания на перспективни технологии с ниски емисии на въглерод; анализ и моделиране на факторите, благоприятстващи и препятстващи тяхното развитие и внедряване; оценката на възобновяемите ресурси и проблемните области, например суровините с критично значение, във веригата на доставки за технологиите с ниски емисии на въглерод; непрекъснатото развитие на информационната система на стратегическия план за енергийни технологии (SETIS) и свързаните с това дейности.

СИЦ ще подкрепя целите за 2050 г., свързани с развитието на конкурентна, интелигентна, ефективно използваща ресурсите и интегрирана транспортна система за сигурен и безопасен транспорт на хора и стоки чрез лабораторни изследвания, моделиране и подходи за наблюдение на:

а) стратегически нисковъглеродни транспортни технологии за всички видове транспорт, включително електрификация на автомобилния транспорт и въздухоплавателни средства/плавателни съдове/превозни средства, използващи алтернативни горива, както и по-нататъшно развитие на вътрешната система на Комисията за събиране и разпространение на информация за съответните технологии; наличност и разходи за неизкопаеми горива и енергийни източници, включително последиците на електрификацията на автомобилния транспорт за електроенергийните мрежи и производството на електроенергия;

б) незамърсяващи и ефикасни превозни средства, по-специално определяне на хармонизирани процедури за изпитване и оценка на иновационни технологии по отношение на емисиите, ефективността и безопасността на конвенционалните и алтернативните горива; разработване на подобрени методики за измерване на емисиите и изчисляване на екологичния натиск върху околната среда; координиране и хармонизиране на дейностите на европейско равнище за описване и наблюдение на емисиите;

в) интелигентни системи за мобилност с цел постигане на сигурна, интелигентна и интегрирана мобилност, включително техническо-икономическа оценка на новите транспортни системи и компоненти, приложения за подобрено управление на трафика и участие в проектирането на интегриран подход към търсенето и управлението в областта на транспорта;

г) интегрирана транспортна безопасност, по-специално предоставяне на инструменти и услуги за събиране, обмен и анализ на информация за инциденти и произшествия в морския, въздушния и наземния транспорт; по-високи резултати в предотвратяването на произшествия чрез анализ и трансмодално прилагане на опит, като същевременно се допринася за намаляването на разходите и повишаването на ефективността.

СИЦ ще допринася за постигането на „екологична“ Европа, за сигурността на доставките на ресурси и за глобално устойчиво управление на природните ресурси чрез:

а) предоставяне на достъп до оперативно съвместими данни и информация за околната среда чрез по-нататъшното разработване на стандарти и договорености за оперативна съвместимост, геопространствени инструменти и иновативни ИКТ инфраструктури като инфраструктурата за пространствена информация на Европейския съюз (INSPIRE) и други европейски и световни инициативи;

б) измерване и наблюдение на основните променливи характеристики на околната среда и оценяване на състоянието и промяната на природните ресурси чрез по-нататъшно развитие на показателите и информационните системи с принос към екологичните инфраструктури. Оценка на екосистемните услуги, включително оценка на тяхната стойност и ефект върху изменението на климата;

в) разработване на интегрирана рамка за моделиране за оценка на устойчивостта въз основа на тематични модели като използването на почвите и земите, водите, качеството на въздуха, биологичното разнообразие, емисиите на парникови газове, горското и селското стопанство, енергетиката и транспорта, както и справяне с последиците от изменението на климата и предприемане на действия в отговор.

г) подкрепа за целите на Съюза за политиките за развитие чрез насърчаване на трансфера на технологии, наблюдение на основни ресурси (като гори, почви, хранителни доставки) и изследвания, насочени към намаляване на последиците от изменението на климата и въздействието от използването на ресурсите върху околната среда, както и коригиране на някои компромиси при конкуренцията на земята за производство на храна или енергия със земята за биоразнообразие например;

д) интегрирана оценка, свързана с политиките за устойчиво производство и потребление, включително сигурност на доставките на стратегически суровини, ефективност на ресурсите, нисковъглеродни и чисти производствени процеси и технологии, разработка на продукти и услуги, модели на потребление и търговия. По-нататъшно развитие и интеграция на оценката на жизнения цикъл в анализите на политиката;

е) интегриран анализ на въздействието на различни сценарии за смекчаване на изменението на климата и/или приспособяване към него, основаващи се на разработването на набор от количествени инструменти в регионален и глобален мащаб и на различни равнища — от секторно до макроикономическо.

СИЦ ще допринася за постигането на целите на „Съюз за иновации“ ▌и глобална Европа чрез следните дейности:

а) цялостни анализи на факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи научните изследвания и иновациите, и разработване на платформа за моделиране с цел оценка на техните микро- и макроикономически въздействия;

б) участие в наблюдението на изпълнението на „Съюз за иновации“ чрез сравнителни таблици за оценка, разработване на показатели и др. и експлоатация на публична система за информация и проучване, обхващаща съответните данни и информация;

в) експлоатация на публична платформа за информация и проучване с цел да се съдейства на националните и регионалните органи за интелигентно специализиране; количествени икономически анализи на тенденциите за пространствено разпределение на стопанската дейност, по-специално преодоляване на икономическите, социалните и териториалните неравенства и промяна на модела в отговор на технологичните новости;

г) иконометрия и макроикономически анализи на реформата на финансовата система с цел да се допринесе за поддържането на ефективна рамка на Съюза за управление на финансови кризи; предоставяне и в бъдеще на методическа подкрепа за наблюдение на бюджетните позиции на държавите членки по отношение на Пакта за стабилност и растеж;

д) наблюдение на функционирането на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) и анализиране на факторите, благоприятстващи и възпрепятстващи някои от неговите основни елементи (като например мобилността на изследователите, отварянето на националните научноизследователски програми) и предлагане на подходящи варианти на политиката; запазване на важната роля в ЕНП чрез създаване на мрежи за контакти, обучение, отваряне на материално-техническата база и базите данни за потребителите в държавите членки, държавите кандидатки и асоциираните държави;

е) количествен икономически анализ на цифровата икономика; проучване на въздействието на информационните и комуникационните технологии върху целите на Програмата за цифрово общество; проучване на отражението на чувствителни въпроси на сигурността върху ежедневието на гражданите (цифров начин на живот).

а) насочване на вниманието върху идентифицирането и оценката на уязвимостта на критичните инфраструктури (включително глобалните навигационни системи, финансовите пазари); подобряване на средствата за борба с измами, засягащи бюджета на Съюза, и за наблюдение на морската среда; както и оценка на експлоатационните показатели на технологиите, които са свързани или оказват влияние върху личните данни (цифрова самоличност);

б) подобряване на капацитета на Съюза за намаляване на риска от бедствия и за управление на природни и причинени от човека бедствия, по-специално чрез разработване на глобални информационни системи за ранно предупреждение и управление на риска по отношение на множество заплахи, използващи технологии за наблюдение на Земята;

в) предоставяне и в бъдеще на инструменти за оценка и управление на глобални предизвикателства за сигурността като тероризъм и неразпространение на оръжия (химични, биологични, радиологични и ядрени (в програмата Евратом), заплахи, дължащи се на социално-политическа нестабилност и заразни болести. Сред новите области, в които трябва да се работи, са уязвимостта и устойчивостта по отношение на нововъзникващи или смесени заплахи, например достъпът до суровини, пиратството, недостигът на ресурси/надпреварата за ресурси и влиянието от изменението на климата върху възникването на природни бедствия.

В съответствие с приоритетите за глобална Европа СИЦ ще засили научното сътрудничество с ключови международни организации и трети държави (напр. органите на ООН, ОИСР, Съединени американски щати, Япония, Русия, Китай, Бразилия, Индия) в области със силно международно измерение като изменението на климата, продоволствената сигурност или нанотехнологиите. Това сътрудничество ще протича в тясна координация с действията на Съюза и държавите членка в областта на международното сътрудничество.

С цел да подобри обслужването на процеса на създаване на политики, СИЦ ще продължи да развива своя капацитет за анализ, да осигурява междусекторни политически варианти и да извършва свързаните с това оценки на въздействието. Този капацитет ще бъде подкрепен по-специално чрез подобрения в областта на:

а) използването на модели в ключови области (напр. енергетика и транспорт, селско стопанство, климат, околна среда, икономика). Акцентът ще бъде поставен едновременно върху секторните и интегрираните модели (за оценките на устойчивостта) и ще обхваща както научно-технически, така и икономически аспекти;

б) насочените към бъдещето проучвания, които ще предоставят анализи на тенденциите и събитията в областта на науката, технологиите и обществото, както и за начина, по който те могат да повлияят на обществените политики и иновациите и да засилят конкурентоспособността и устойчивия растеж. Това би позволило на СИЦ да привлече вниманието към въпроси, които може да изискват бъдеща намеса на политическо равнище, и да предвиди бъдещите нужди на потребителите.

СИЦ ще засили своята подкрепа за процеса на стандартизация и за стандартите като хоризонтален елемент, подпомагащ конкурентоспособността на Европа. Дейностите ще обхващат преднормативни научни изследвания, разработване на справочни материали и измервания и хармонизиране на методики. Набелязани са пет ключови области (енергетика, транспорт, програма в областта на цифровите технологии, сигурност и безопасност (в това число ядрена в рамките на програмата Евратом), защита на потребителите). Освен това СИЦ ще продължи да насърчава разпространението на резултатите от своята дейност и да осигурява подкрепа на институциите и органите на Съюза при управлението на правата върху интелектуалната собственост.

СИЦ ще изгражда капацитет в поведенческите науки с цел разработване на по-ефективно законодателство в допълнение към дейностите на СИЦ в избрани области като храненето, енергийната ефективност и продуктовите политики.

Социално-икономическите изследвания ще бъдат част от дейностите в съответните области, като например Програмата в областта на цифровите технологии, устойчивото производство и потребление или общественото здраве.

За да изпълнява своята мисия като референтен център на Съюза, да продължава да играе жизненоважна роля в ЕНП и да навлиза в нови области на научните изследвания, от съществено значение е СИЦ да разполага с най-съвременна инфраструктура. СИЦ ще продължи своята програма за обновяване и възстановяване, за да гарантира спазването на приложимите разпоредби относно околната среда, безопасността и сигурността, и ще инвестира в научни инфраструктури, включително в разработването на платформи за моделиране, база за нови области, като например генетични изследвания и т.н. Тези инвестиции ще се правят в тясна координация с пътната карта на Европейския стратегически форум за научноизследователски инфраструктури (ESFRI) и при отчитане на съществуващата база в държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ II
Показатели за изпълнение

По представените по-долу конкретни цели на програмата „Хоризонт 2020“ са посочени ▌редица ключови показатели за оценка на резултатите и въздействията, които могат да бъдат доусъвършенствани в хода на нейното изпълнение.

Европейски научноизследователски съвет

– дял на публикациите по проекти, финансирани по линия на Европейския научноизследователски съвет, които са сред единия процент на най-често цитираните в дадена научна област

Бъдещи и навлизащи технологии:

– публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол

– заявки за патенти и издадени патенти по раздел „Бъдещи и навлизащи технологии“

Дейности по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ по отношение на уменията, обучението и професионалното развитие

– междусекторен и междудържавен обмен на изследователи, включително докторанти

Европейски научноизследователски инфраструктури (включително електронни инфраструктури)

– брой на изследователите, които имат достъп до научноизследователските инфраструктури ▌благодарение на подкрепа от Съюза

Водеща роля в базовите и промишлените технологии(ИКТ, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, авангардни технологии за производство и преработка и космически технологии)

– заявки за патенти и издадени патенти за различни базови и промишлени технологии

– дял на участващите фирми, които внедряват нови за предприятието или пазара иновации (обхваща периода на проекта плюс три години)

– брой на съвместните публично-частни публикации

Достъп до рисково финансиране

– общ обем на инвестициите, мобилизирани посредством дългово финансиране и инвестиции на рисков капитал

– брой на финансираните организации и размер на ливъриджа на частното финансиране

Иновации в МСП

– дял на участващите МСП, които внедряват нови за предприятието или пазара иновации (обхваща периода на проекта плюс три години)

– растеж и създаване на работни места в участващите МСП

3. ЧАСТ III. ПРИОРИТЕТ „ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“

Показатели за конкретните цели:

За всички обществени предизвикателства:

– публикации във влиятелни списания с взаимен научен контрол в областта на различните обществени предизвикателства

– заявки за патенти и издадени патенти в областта на различните обществени предизвикателства

– брой на прототипите и изпитателните дейности ▌

– брой на съвместните публично-частни публикации

Освен това за всяко от предизвикателствата напредъкът се оценява спрямо приноса за конкретните цели, изброени в приложение І към Регламент (ЕС) № ХХ/2012 [„Хоризонт 2020“].

4. ЧАСТ IV. ПРЕКИ ДЕЙНОСТИ НА СЪВМЕСТНИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ИЗВЪН ЯДРЕНАТА ОБЛАСТ

Показатели за конкретните цели:

– брой случаи на осезаеми конкретни въздействия върху политиките на Съюза, до които е довело предоставеното от съвместния изследователски център техническо и научно съдействие

– брой на рецензираните от независими специалисти публикации във влиятелни научни списания

ПРИЛОЖЕНИЕ III
Мониторинг

Комисията осъществява мониторинг на изпълнението на „Хоризонт 2020“ и наблюдава по-специално:

1. Приноса за осъществяването на европейското научноизследователско пространство

2. Разширяване на участието

3. Участието на МСП

4. Обществените и хуманитарните науки

– подадените предложения,

– резултатите от оценката на всеки проект,

– споразумения за предоставяне на грантове,

– завършените проекти.

2. Информация относно резултатите от всяка покана и от изпълнението на проектите, включваща по-специално:

– резултатите от всяка покана,

– резултатите от преговорите за споразумения за предоставяне на грантове,

– осъществяването на проектите, в т.ч. данните за плащанията и резултатите от проектите.

3. Информация относно изпълнението на програмата, в т.ч. съответната информация на равнището на рамковата програма, специфичната програма, всички теми и съвместния изследователски център, както и информация относно полезните взаимодействия с други свързани програми на Съюза.

4. Информация относно усвояването на бюджета на програма „Хоризонт 2020“, в т.ч. информация относно бюджетните задължения и плащанията по инициативите по членове 185 и 187.

ПРИЛОЖЕНИЕ V
Състави на Програмния комитет

Списък на състави¹ на Програмния комитет на „Хоризонт 2020“ в съответствие с член 9, параграф 1а:

1. Стратегическа конфигурация: Стратегически преглед на прилагането на цялата програма, съгласуваност между различните части на програмата и междусекторни въпроси, включително „Разпространяване на върхови научни постижения и разширяване на участието“ и „Науката със и за обществото“.

Част I – Високи постижения в научната област:

2. Европейски научноизследователски съвет (ЕНС), бъдещи и навлизащи технологии (БНТ) и действия по програмата „Мария Склодовска-Кюри“

3. Научноизследователски инфраструктури

Част II – „Водещи позиции в промишлеността“:

4. Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)

5. Нанотехнологии, aвангардни материали, биотехнологии, авангардни технологии за производство и преработка

6. Космическо пространство

7. МСП и достъп до рисково финансиране

Част III – Обществени предизвикателства:

8. Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние

9. Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие и горско стопанство, морски и вътрешноводни изследвания и биоикономика

10. Сигурна, чиста и ефективна енергия

11. Интелигентен, екологичен и интегриран транспорт

12. Действия във връзка с климата, околна среда, ресурсна ефективност и суровини

13. Европа в един променящ се свят — приобщаващи, новаторски и мислещи общества

P7_TA-PROV(2013)0505

Европейската статистика ***I

Комисия по икономически и парични въпроси

PE497.894

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 ноември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 223/2009 относно европейската статистика (COM(2012)0167 – C7-0101/2012 – 2012/0084(COD))